№ 186
гр. София, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на десети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Румяна Илиева
Членове:Калинка Георгиева
Иванка Шкодрова
като разгледа докладваното от Румяна Илиева Въззивно частно наказателно
дело № 20251000600485 по описа за 2025 година
Производството е въззивно, по реда на чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 313
и следващите от НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор в СГП срещу протоколно
определение от 03.04.2025 г. по чнд № 1644/2025 г. на СГС, в частта, в която е
отказано приложение на разпоредбата на чл. 24 от НК.
С посочения по-горе съдебен акт на осъдения Н. П. П. /неправилно
посочен с фамилия П. в определението/ е наложено едно общо най-тежко
наказание по влезли в сила присъди по нохд № 1776/24 г. на СРС и нохд №
1332/25 г. на СГС, а именно: лишаване от свобода за срок от 1 година и шест
месеца при първоначален строг режим. Присъединено е наказанието глоба в
размер на 15 хиляди лева. На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК е приспаднато
времето, през което осъденият е бил с мярка за неотклонение „Задържане под
стража“. На основание чл. 25, ал. 2 НК е приспаднато времето, през което
осъденият е изтърпявал наказание лишаване от свобода /макар и непълно
посочено в диспозитива на съдебния акт, от съдържанието на коректно
посочената правната норма - чл. 25, ал. 2 НК, е ясно изводимо, че се касае за
изтърпяно наказание лишаване от свобода по която и да е от присъдите,
включени в съвкупността/. Искането на прокурора за приложение на чл. 24
НК и увеличаване с три месеца на определеното общо най-тежко наказание е
оставено без уважение.
В протеста са формулирани и обосновани доводи за
незаконосъобразност на определението в частта, в която е оставено без
1
уважение искането на прокурора за приложение на института на чл. 24 НК.
Сочи, че не се касае за инцидентна престъпна дейност, а за трайно незачитане
на законите в страната от осъдения. Деянията, предмет на групиране, се
отличават с висока степен на обществена опасност, тъй като се касае за
извършени тежки умишлени престъпления, осъществени при условията на
опасен рецидив, множество осъждания на лицето, което се отличава с по-
висока степен на обществена опасност. Намира, че осъденият се е възползвал
от благоприятния институт на споразумението и определяне на наказанията
при условията на чл. 55, ал. 1 НК и без да са налице многобройни смегчаващи
отговорността обстоятелства, по отношение на него не е прилаган институтът
на чл. 24 НК, което се обосновава с оглед постигане в пълен обем на целите на
генералната и специалната превенция. Отказът да се приложи разпоредбата на
чл. 24 НК е преценен за несправедлив. Предлага отмяна на протестираното
определение в частта, в която е отказано приложението на чл. 24 НК и
увеличаване с три месеца на общото най-тежко наказание, определено по
групата, в размер на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура, София
поддържа протеста изцяло по наведените в него съображения и предлага
уважаването му .
Защитникът на осъдения моли за отхвърляне на протеста, като
неоснователен. Счита за по-удачно осъденият да се прибере бързо при
семейството си, за да помага на жена си в отглеждане на невръстното им
детенце. Застъпва позиция, че увеличаване на наказанието с 3 месеца би
навредило повече, отколкото би било полезно за осъществяване на личната и
на генералната превенция.
Осъденият в лична защита моли да не бъде увеличавано наказанието му
лишаване от свобода.
В последната си дума моли да се прибере по-бързо при семейството си.
Апелативен съд, София, като се запозна с развитите в частния потест
доводи, взе предвид становището страните, заявено устно в съдебно заседание
и доказателствата по делото и като провери служебно и изцяло правилността
на атакуваното определение, в рамките на правомощията си по чл. 314 НПК,
намира частния протест за основателен, поради което следва да бъде уважен
по следните съображения:
От доказателствата по делото се установява, че Н. П. П. е осъждан както
следва
1. С определение по нохд № 705/13 г. РС, Димитровград, в сила от
03.01.2014 г., е определено едно общо наказание от 6 месеца лишаване от
свобода за осъжданията му по нохд № 697/13 г. РС, Димитровград, за
престъпление по чл. 198, ал. 1 НК в размер на шест месеца лишаване от
свобода, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три години
и по нохд № 705/13 г. РС, Димитровград, за престъпление по чл. 198, ал. 1 НК,
на три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено а
2
същия изпитателен срок. Изпълнението на определеното общо наказание от 6
месеца лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от три години. За
осъжданията по посочените нохд е реабилитиран по право при условията на
чл. 86, ал. 1, т. 1 НК;
2. Със споразумение от 05.08.2015 г., за извършено на 24.07.2015 г.
престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 НК, е осъден на глоба в размер на
600 лева, платена на 28.08.2015 г.;
3. Със споразумение от 29.08.2017 г. по нохд № 441/17 г. РС,
Димитровград, за извършено на 24.04.2017 г. престъпление по чл. 343б, ал. 3
НК, е осъден на 5 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е
отложено за изпитателен срок от три години;
4. Със споразумение от 16.01.2018 г. по нохд № 11/18 г. РС,
Димитровград, за извършено на 16.11.2017 г. престъпление по чл. 354а, ал. 3
НК, е осъден на 4 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим.
На основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение наказанието от 5
месеца лишаване от свобода по нохд № 441/17 г. РС, Димитровград, като е
определен първоначален общ режим на изтърпяване;
5. Със споразумение от 05.08.2019 г. по нохд № 372/19 г. РС,
Димитровград, за извършено на 09.03.2019 г. престъпление по чл. 354а, ал. 5
НК, е осъден на глоба в размер на 1000 лв.;
6. Със споразумение от 26.03.2021 г. по нохд № 119/21 г. СГС, за
извършено на 16.06.2020 г. престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 4 НК, е осъден
на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим,
изтърпяно на 15.09.2022 г.;
7. Със споразумение от 03.08.2023 г. по нохд № 298/23 г. РС,
Димитровград, за извършено на 12.05.2023 г. престъпление по чл. 354а, ал. 3
НК, е осъден на 11 месеца лишаване от свобода, изтърпяно на 21.03.2024 г.,
както и на глоба в размер на 1500 лв.;
8. Със споразумение от 20.12.2024 г. по нохд № 17776/24 г. СРС, за
извършено на 13.04.2023 г. престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК, е осъден
на 1 година лишаване от свобода, при първоначален строг режим и на глоба в
размер на 2 хиляди лева;
9. Със споразумение от 05.03.2025 г. по нохд № 1332/25 г. СГС, за
извършени на 16.10.2024 г. три престъпления - по чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. чл.
130, ал. 1 НК, по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 НК, по чл. 354а, ал. 2, т. 4,
вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ НК, при условията на чл. 23 НК е
осъден на 1 година и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален
строг режим и на глоба в размер на 15 хиляди лева.
Гореизложените фактически констатации са мотивирали СГС да
постанови правилен и законосъобразен извод, че по отношение на осъдения Н.
П. П. са налице условията на разпоредбата на чл. 25 ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от
НК за определяне на общо наказание по осъжданията по нохд № 17776/24 г.
3
СРС и по нохд № 1332/25 г. СГС.
Налице са съвкупности от присъди, поради което правилно, при
съблюдаване на принципа на поглъщане на наказанията,
първоинстанционният съд е групирал осъжданията за отделните престъпления
по посочените по-горе присъди. Законосъобразно е отчел императивната
разпоредба на чл. 23, ал. 1 от НК, повеляваща определяне на общо наказание,
което да е най-тежкото /винаги най-голямото по размер се явява и най-
тежкото/ измежду определените еднородни такива /еднакви по вид наказания/
за всички престъпления, обхванати от съвкупността, при хипотезата на
извършени отделни престъпления преди влизането в сила на присъдата, за
което и да е от тях.
Следва да се посочи, че осъжданията по нохд № 298/23 г. РС,
Димитровград и по 17776/24 г. СРС също се намират в отношение на
съвкупност, която обаче е по-неблагоприятна за осъденото лице предвид по-
големия с 1 месец общ размер на наказанието лишаване от свобода,
включващо евентуално общо наказание от 1 г. и 6 м. лишаване от свобода и
отделно изтърпяване на наказанието от 1 година лишаване от свобода по нохд
№ 17776/24 г. Ето защо, при стриктно съблюдаване на принципа за най-
благоприятното за осъденото лице кумулиране на наказания, прокурорът от
СГП е предложил, а СГС е уважил искането за определяне на едно общо
наказание за множеството престъпления по нохд № 17776/24 г. СРС и по нохд
№ 1332/25 г. СГС, които са в отношение на съвкупност.
Първоначалният „строг“ режим на изтърпяване на наказанието е
правилно определен, в съответствие с разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“
ЗИНСЗС, вр. чл. 41, ал. 6 НК, тъй като се касае за определяне на общо
наказание за умишлени престъпления и не са изминали 5 години от
изтърпяването на 21.03.2024 г. на предходно наказание от 11 месеца лишаване
от свобода по нохд № 298/23 г. РС, Димитровград.
Законосъобразно СГС е упражнил правомощията си по чл. 25, ал. 1, вр.
чл. 23, ал. 3 НК, като е присъединил изцяло допълнителното наказание глоба
с най-голям размер от 15 хиляди лева, тъй като съвкупността включва
няколко деяния, за които са наложени повече от една имуществена санкция.
Правилно е приспаднато и времето, през което осъденият е бил
задържан под стража или е търпял наказание лишаване от свобода по която и
да е от присъдите, включени в съвкупността.
Въззивният съд преценява основателност на протеста и на релевираните
с него доводи за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт в
частта, в която е оставено без уважение предложението на прокурора за
увеличаване по реда на чл. 24 НК с 3 месеца на общото най-тежко наказание
от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода.
Апелативната съдебна инстанция намира, че са налице и трите
формални основания за увеличаване на определеното общо наказание.
На първо място, претендираното увеличение с 3 месеца лишаване от
4
свобода е в пълно съответствие със законово определения максимален предел
за увеличаване на определеното общо най-тежко наказание най-много с ½.
На второ място, увеличаването на общото най-тежко наказание на 1 г. и
9 месеца не надхвърля сбора на наказанията по отделните нохд, включени в
съвкупността /2 години и 6 месеца/.
На трето място, не се преминава и максималният размер, предвиден за
наказанието лишаване от свобода.
Налице е и условието наказанията за престъпленията от съвкупността да
са еднородни и измежду тях да е определено общото най-тежко наказание за
множеството престъпления.
Споделяем е наведеният в протеста довод, че СГС не е обсъдил
цялостната престъпна дейност на осъденото лице, като е пренебрегнал
задължителните указания на Постановление № 1 от 8.X.1978 г. по н. д. № 3/78
г., Пленум на ВС при налагане на наказания за множество престъпления в
реална съвкупност съдилищата да преценяват обществената опасност на
деянията и на личността на осъдения, броя на престъпленията, характера им,
тяхната последователност и другите обстоятелства по делото.
Апелативният съд намира, че приложението на института на чл. 24 НК в
настоящия казус се обосновава от завишената степен на обществена опасност
на рецидивната престъпност /нохд № 1332/25 г. СГС/ по отношение на общата
такава, което налага и по-строгото й третиране. Съобрази конкретната форма
на рецидивна престъпност /деянието по чл. 354а, ал. 2, т. 4 НК по нохд №
1332/25 г. СГС е осъществено и при двете хипотези на чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б.
„Б“ НК/. Взе предвид обстоятелството, че по нохд № 1332/25 г. СГС,
обхванато от съвкупността, е приложен чл. 23 НК, тъй като в условията на
реална съвкупност са осъществени три престъпления. Съобрази степента на
обществена опасност и повторяемостта на престъпленията по чл. 354а НК
против народното здраве и тези против личността, и в частност причиняване
на телесна повреда на полицейски орган при изпълнение на службата му.
Така изградените констатации мотивират САС да постанови правен
извод, че по съвкупност определеното общо наказание от 1 година и 6 месеца
лишаване от свобода не съответства на цялостната престъпна дейност на
осъдения П. и на данните за неговата личност, предвид трайно установените
му престъпни нагласи и осъществяване на престъпна деятелност при
условията на опасен рецидив. В отличие със заключението на първостепенния
съд намира, че и най-тежкото наложено наказание от 1 година и 6 месеца
лишаване от свобода не може да осъществи целите на наказанието, посочени в
чл. 36 от НК, поради което следва да бъде увеличено с три месеца до общия
размер на 1 година и 9 месеца лишаване от свобода, в каквато насока
атакуваното определение следва да бъде изменено, като се отмени в частта, в
която е оставено без уважение искането на прокурора и вместо това се
приложи чл. 24 НК в обсъждания размер.
Не се споделя доводът на държавния обвинител, че при сключените
5
споразумения определянето на наказанията при условията на чл. 55 НК, без да
са налице многобройни смегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, съставлява самостоятелен аргумент за приложението на чл. 24
НК в настоящото производство. Това е така, защото индивидуализирането на
наказателната репресия при условията на чл. 381, ал. 4 НПК, съставлява
изрично предвидена законова възможност, упражняването на която е
поставена в зависимост от постигнатото съгласие между прокурора и
защитника, елемент от законосъобразното прилагане на диференцираната
процедура за решаване на делото със споразумение по Глава двадесет и девета
НПК.
Неоснователен е защитният довод, че увеличаването на общото най-
тежко наказание лишаване от свобода не е съобразено със семейното
положение на осъденото лице и ще навреди повече, отколкото би било
полезно за целите на личната и генерална превенции. Както бе посочено по-
горе, налице са не само формалните законови предпоставки, но и такива,
произтичащи от характеристиките на конкретната престъпна деятелност и
личността на осъдения, които обосновават и необходимостта от по-суровото
му наказване за постигане на заложените в чл. 36 НК цели на наказанието.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 3 и чл. 337, ал. 2, т. 1 НПК,
Апелативен съд, София
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА протоколно определение от 03.04.2025 г. по чнд № 1644/25
г. СГС като ОТМЕНЯВА В ЧАСТТА, в която е оставено без уважение
предложението на прокурора определеното общо най-тежко наказание да бъде
увеличено с три месеца и ВМЕСТО ТОВА:
УВЕЛИЧАВА определеното на Н. П. П. общо най-тежко наказание от 1
година и 6 месеца лишаване от свобода с ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7