№ 35
гр. гр. Добрич, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и пети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Теменуга Ив. Стоева
при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА
като разгледа докладваното от Теменуга Ив. Стоева Търговско дело №
20243200900096 по описа за 2024 година
Постъпила е искова молба от А. А. М. ЕГН ********** с
постоянен адрес: гр.Добрич,ул.“П. Д.“ №8, вх.А, ет.5, ап.9,
общ.Добрич, обл.Добрич, чрез Адвокатско дружество „Я. И
СЪДРУЖНИЦИ“ , със седалище и адрес на управление:гр.Добрич,
бул.“25-ти септември“ №52, ет.2, офис 10-11, представлявано от
адв.М.Я. и адв.В.З., адрес за връчване на призовки и съобщения по
делото: гр.Добрич, бул.“25-ти септември“ №52, ет.2, офис 10-11 срещу
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес в гр.София, п.к. 1592,
район“Искър“, бул.“Христофор Колумб“ №43, представлявано от Д.
С. Д., Р. Г. Б. и Й. Ц. Ц. с цена на обективно съединените искове-100
000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, както
и 624,78 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди,
настъпили вследствие на ПТП от 02.10.2023г. и сумата от 5 899,74 лв.-
обезщетение за забава върху обезщетението за неимуществени вреди,
с правно основание-чл.432 ал.1 от КЗ, вр.с чл.45 и чл.51 и чл.52 от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД
В исковата молба се излагат следните обстоятелства:
1
При настъпило пътно транспортно произшествие на 02.10.2023г.,
около 22:40 часа в гр.Добрич, по бул.“25-ти септември“ в посока
изхода за гр.Варна, малко след кръстовището с път ІІ-97, където се
намира базата на фирма „П.“са причинени имуществени и
неимуществени вреди на ищеца по делото, състоящи се в счупване на
предна черепна ямка, горна стена на лява орбита етмоидален,
фронтални синуси и сфекоидна кост, охлузни рани на лявата част на
челото и по краката, хематом на ляво око, кървене от носа.
ПТП е настъпило при следните обстоятелства:
На 02.10.2023г. И. Е. И., като управлявал л.а.“Фолксваген Туран“, с
рег.№****, с който се е движил по бул.“25-ти септември“ в посока
изхода за гр. Варна, малко след кръстовището с път ІІ-97, където се
намира базата на фирма „П.“ причинява ПТП, в резултат на което са
причинени описаните в исковата молба увреждания на
ищеца.Произшествието е настъпило в тъмната част на деня, при добра
метеорологична видимост, пътната настилка е била суха, в добро
състояние, без неравности и следи от ремонт.
С действията си водачът на автомобила е нарушил виновно
правилата за движение по пътищата, а именно: чл.20 ал.1 и ал.2 от
ЗДвП, които довели до загуба на контрола над управлявания
автомобил и до причиняване на нематериални и имуществени вреди
на ищеца.
За събитието е образувано ДП №731/2023, пр.пр. №3806/2023г.,
производството по които все още не е приключило.
От представена справка от 31.10.2024г. на РП гр.Добрич е видно, че
досъдебното производство се води за престъпление по чл.343 ал.1,
б.“б“ вр.с чл.342 ал.1 от НК, като на този етап няма привлечен
обвиняем.
След произшествието ищецът е отведен от екип на ЦСМП при
МБАЛ Добрич АД в УМБАЛ „Св.Марина“ЕАД.гр.Варна.
2
Съобщил е за гадене, повърнал два пъти, имал охлузна рА. на лява
подбедрица, екскориации в лява челна област, хематом на клепачите
на лявото око, ексхимоза вляво, засъхнала кръв в ноздрите и
екскориация на лява подбедрица.
След назначаване на изследвания е установена арахоидна киста в
ляво субтенториално, оказваща компресия върху лява ММХ,
редуцирА. аерация на мастоидните клетки двустранно тотално
изпълнени със съдържимо вдясно, частично в ляво. Обилно
количество, съдържащо се в ляв слухов проход. Установени са
множество фрактури в областта на ляв лицев череп, предимно в
супраорбиталната част на фронталната кост.Втората фрактурна линия,
преминаваща през предната стена на синуса, проследяваща се до
горната повърхност на очницата/долната повърхност на фронталния
синус, където се установява фрагмент, дислоциран крайно с около 2
мм., две фрактури на дорзалната стена на ляв фронтален синус,
фрактура на медиалната стена на лява орбита.Установени са няколко
фрактури на леви етмоидални клетки, както и оточни меки тъкани на
ляв клепач.
Приет е в СБОБАЛ – Варна ЕООД с основна диагноза-счупване на
основата на черепа –закрито.
След известно време състоянието на ищеца се влошава.
На 29.12.2023г. му е направена компютърна томография на глава,
без контраст, при което отново се вижда арахноидна киста вляво ,
оказваща лека компресия върху лява ММХ.
На 12.02.2024г. предвид влошеното здравословно състояние на
ищеца е направен консулт с лекар –дерматолог в домашни условия,
при който се установява, че седмица след лечението в болница
„Св.Марина“-Варна се е появил обрив по цялото му тяло, но най-вече
лице, очи, устна кухина, гръден кош и крайници. Пострадалият се
оплаква от трудно преглъщане, невъзможност да си отваря устата ,
кървене , болки по цялото тяло и силно главоболие, което наложило
3
лечение и вливания два пъти дневно на глюкоза, витамин С и пулсова
терапия с кортикостероиди.През това време се налага А. да се храни
със сламка,с много трудно преглъщане и болки.
Окончателната диагноза на лекаря специалист и тежък, остър
хеморагичен медикаментозен васкулит.
Вследствие на направени допълнителни изследвания са установява
нарушение в зрението на ляво око, което води до липса на правилна
проекция и перцепция на светлина, липса на цветоусещане и силно
стеснено периферно зрение. Заключението е, че към момента чрез
очна терапия няма как да се възстанови загубеното зрение.
От издадената етапна епикриза на пациента за периода от
01.01.2023г. до 20.02.2024г. се установява, че първоначалното
намаление на зрението на окото е преминало към състояние на
слепота и атрофия на очния нерв.
Периода на възстановяване на пострадалия протича изключително
бавно и мъчително за него. Той е принуден изцяло да разчита на
помощта на своите близки. При изписването му са дадени препоръки
да избягва физическото натоварване, както и препоръки за режима и
предписА.та терапия в дома. Многобройните посещения на различни
лекари специалисти и неяснотата на цялостното му състояние
отчайват него и неговите близки. Изгледи за пълно излекуване няма.
Преживяното и получените вследствие на произшествието травми
са се отразили и на психическото състояние на ищеца, който не може
да се отърси от шока и чувството, че е можел да загуби живота си.
Налице е постоянна тревожност. Повлияно е качеството му на живот.
Посочени са разходите, който се претендират под форма на
имуществени вреди в общ размер на 624,78 лв.
Лекият автомобил “Фолксваген Туран“, с рег. №****, с който е
виновно причинено пътнотранспортното произшествие е застрахован
в ответното дружество, по силата на полица BG/ 07/ 522002959110, с
4
начална дата на покритие 06.10.2022г. и крайна дата на покритие
05.10.2023г.
Съгласно чл.380 ал.1 от КЗ към ответното дружество е отправена
претенция за изплащане на обезщетение за нанесените на А. М.
неимуществени и имуществени вреди, вследствие на описаното по-
горе ПТП. Въз основа на заведената претенция с вх.№
10508/27.10.2023г. е образувА. щета №**********.За допълнителните
разходи на 29.03.2024г. е отправена допълнителна претенция, но
застрахователното дружество е отказало изплащане на обезщетение в
законоустановения срок по чл.496 ал.1 от КЗ.
Това обуславя правния интерес на ищеца да заведе настоящия иск.
Искът е допустим-представена е Претенция то А. А. М. вх.
№10508/27.10.2023г. до Застрахователно дружество „ЕВРОИНС“АД.
В срок от ответника по делото е постъпил отговор на исковата
молба, в който се излага следното:
Не се спори, че със сочената в исковата молба полица е възникнало
валидно застрахователно правоотношение относно процесния
автомобил, с който е причинено ПТП-факт, който следва да се признае
за безспорен по делото.Не се спори и по отношение на факта, че е
отправена претенция от ищеца и е образувА. цитирА.та в отговора
преписка по щета в ответното дружество-факт, който също е
безспорен и не се нуждае от доказване.
Оспорва се обстоятелството, че водачът на лекия автомобил има
вина за настъпване на ПТП, както и че е нарушил цитираните от
ищеца в исковата молба правила за движение по пътищата. Липсват
данни, какъв е механизмът на ПТП. Видно от представения протокол
за оглед, автомобилът се е ударил в дърво челно.
Твърди се, че ищецът е пътувал без поставен предпазен колан, което
съставлява съпричиняване от негова стрА. на настъпилите за него
вреди. Липсата на предпазен колан е довело до свободно движение на
5
тялото му из купето на автомобила при удара, вследствие на което са
настъпили описаните увреждания. Те биха били предотвратени при
поставен предпазен колан.
На следващо място, ако се установи, че водачът на лекия автомобил
е бил под въздействието на алкохол и / или наркотици, ответникът
твърди, че пострадалият е знаел това и се е поставил сам в риск,
качвайки се в превозното средство.
Предвид изложеното приносът на ищеца може да се определи на 60
% и с него да се намали размера на обезщетението при уважаване на
иска.
По неимуществените вреди-оспорва се твърдението за пълна загуба
на зрението на лявото око, както и че състоянието е необратимо,
поради липса на доказателства за извършени прегледи и лечение след
20.02.2024г.
Арахноидната киста на мозъка няма връзка с произшествието. Касае
се до вродено доброкачествено образувание.
Хеморагичният васкулит, диагностициран на 12.02.2024г. също не
се намира в причинно-следствена връзка с катастрофата. Това е
автоимунно заболяване, което може да е предизвикано и от алергична
реакция. Не може да се говори за връзка на това състояние с
проведеното лечение. На следващо място това страдание е отшумяло
бързо.
Оспорва се и връзката между произшествието и загубата на
зрението, което би могло да бъде причинено от предходно заболяване.
Претендираното обезщетение за неимуществени вреди се счита за
необосновано завишено и неотговарящо на критериите за
справедливост.
С тези мотиви се настоява за отхвърляне на иска, съответно за
намаление на обезщетението предвид твърдяното съпричиняване.
В депозирА. допълнителна искова молба ищецът поддържа
6
наличието на вина у водача на лекия автомобил И. Е. И.. Смята, че
същият би предотвратил настъпването на ПТП, ако не бе допуснал
сочените в исковата молба нарушения на ЗДвП.
Аргументира се позицията на ищеца за липса на съпричиняване от
негова стрА. на вредоносния резултат.
Поддържат се всички изложени в исковата молба увреждания на
здравето на ищеца, като резултат именно от претърпяното
произшествие
Излагат се съображения за съответствието на размера на
претендираното обезщетение с принципа на справедливостта.
С допълнителен отговор се поддържат изложените в писмения
отговор на ответника съображения и оспорвания.
В съдебно заседание страните поддържат становищата си по
предявения иск, дадени в исковата молба, отговора на исковата молба,
допълнителната искова молба и допълнителния отговор.
Окръжният съд, като се запозна с представените по делото писмени
и гласни доказателства, както и със заключенията на назначените
съдебно автотехническа и медицинска експертиза, приема за
установено от фактическа и правна стрА. следното:
По делото не се спори относно наличието на валидно
застрахователно правоотношение относно процесния лек автомобил, с
който е причинено увреждането и в срока на покритие по което е
настъпило автотранспортното произшествие. Безспорно е също и
обстоятелството, че пред ответното дружество е подадена претенция
за обезщетение за настъпилите вследствие на катастрофата
материални и неимуществени вреди- претенция с вх.№ 10508/
27.10.2023г., по която е образувА. преписка по щета № **********. За
допълнително сторените разходи е изпратена претенция от
29.03.2023г. Застрахователят е отказал изплащане на обезщетение в
законоустановения срок по чл. 496 ал.1 от КЗ.
7
Като писмени доказателства по делото са представени Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица №2400-23-68, съставен на
02.10.2023г., съгласно който на 02.10.2023г. е настъпило ПТП с л. а.
рег. № ****, с водач И. Е. И. и пострадали лица, между които и
ищецът по делото А. М..
От представената медицинска документация по делото се
установява, че ищецът е постъпил по спешност в Център за спешна
медицинска помощ при МБАЛ Добрич АД, гр. Добрич с контузия на
главата, гадене и повръщане, с налични охлузни рани по лявата част
на челото и по краката. Приет е в клиника по неврохирургия-А.мнеза
от 03.10.2023г. Лечението му е продължило в МБАЛ „Св. Марина“, гр.
Варна, където е лекуван от 03.10.2023г. до 09.10.2023г., когато е
изписан-така представената епикриза от Катедра по неврохирургия
при МБАЛ „Св. Марниа“ ЕАД-Варна. Констатирани са охлузна рА. на
лява подбедрица, както и по лявата част на челото, хематом на ляво
око и кървене от носа. Касае се за травма на всички околоносни
кухини, едмоидални клетки, множество фрактури на фронтална кост,
носна кост, супраорбитална кост, без фрактурата на носните кости да
се нуждае от репозиция. Установена е контузия на левия очен нерв.
Поставена е диагноза-счупване на черепа закрито, намалено зрение на
едното око. При изследванията по повод настъпилото произшествие е
установена арахноидна киста.
Представени са доказателства за направени разходи във връзка с
лечението на ищеца по делото.
От заключението на изслушА.та и неоспорена от страните съдебна
автотехническа експертиза се установява следния механизъм на ПТП:
На 02.10.2023г., около 22,40 ч. в гр.Добрич, по бул.“25-ти
септември“, непосредствено след Т-образното кръстовище с
околовръстния път на гр.Добрич, в посока към изхода на града и към
гр.Варна се е движел л.а. „Фолксваген туран“ с рег.№ ****,
8
управляван от И. Е., като с него в автомобила са пътували Е. М., А. А.
М. и А. Н..Ищецът е пътувал на задната седалка в ляво.
Произшествието е настъпило през тъмната част на денонощието,
при ясно време, добра метеорологична видимост и движение на
автомобила с включени светлини. При огледа на автомобила не са
установени неизправности, които биха могли да бъдат причина за
настъпването на ПТП.
Наближавайки мястото на произшествието, автомобилът се е
движел със скорост около 80,46 км/ч, при която опасната зона за
спиране е имала дължина 70,39 м. Когато лекият автомобил се е
намирал на отстояние около 37,41 м. от мястото на удара, вследствие
на действията на водача И. И. с органите за управление, той е загубил
контрол над управлението на автомобила, при което лекият автомобил
се е насочил към дясната част на пътното платно, преминал е върху
десния банкет, където е настъпил удара в крайпътното дърво. Ударът е
челен, почти централен, изместен леко в дясно, като мястото на удара
се намира на около 39,80 м. след ОР1 и на около 2,20м. в дясно от
десния край на платното за движение. При удара автомобилът се е
завъртял на около 70-80 градуса по посока на часовниковата стрелка,
след което се е установил в покой, почти напречно на надлъжната ос
на платното за движение, разположен със задната си част върху него,а
с предната си част върху десния банкет, насочен към дървото, където
е настъпил удара.
Техническата причина за настъпване на автомобилното
произшествие е загубата на контрол от стрА. на водача на лекия
автомобил върху уредите за управление. Действията на водача са били
технически неправилни.
Непосредствено преди произшествието автомобилът се е движел
със скорост около 80,46 км./ч.,а към момента на удара в дървото,
скоростта е била около 64 км./ч.
Според вещото лице водачът на автомобила И. И. би могъл
9
технически да предотврати произшествието, ако е упражнявал
постоянен контрол над управлението на автомобила си и не е
допуснал напускането на платното за движение.
От назначената в досъдебното производство химическа експертиза
не е установено наличие на алкохол в кръвта на водача. Поведението
му не е било съобразено с конкретната пътна обстановка.
Лекият автомобил, с който е осъществено ПТП е оборудван с
триточкови автоматични предпазни колани за водача, пътника на
предната дясна седалка и пътуващите на трите места на задната
седалка.
Значението на колА. е да намали риска от нараняване на пътуващите
в горната част на тялото.Най-опасни в интериора на купето на
автомобила за пътуващите без поставени предпазни колани са
кормилото, кормилната колонка, предното стъкло и арматурното табло
за пътниците, пътуващи на предната седалка, а за тези на задната
седалка-елементите от интериора на автомобила, намиращи се пред
тях и встрани от тях-облегалките на предните седалки, вътрешната
част на задните странични врати, техните стъкла, средните колонки и
др.
Пострадалият ищец е седял на задната лява седалка, зад шофьора.
При огледа на пострадалия автомобил е установено, че коланът на
предната лява седалка е блокирал в издърпано положение, коланите
на задните седалки са в прибрано положение, подвижни. Няма
технически данни пасажерът на задната лява седалка и ищец по
делото да е пътувал с поставен предпазен колан.
При това положение съдът приема за установено, че ищецът е
пътувал на задната лява седалка, зад водача, без поставен предпазен
колан, а с оглед изслушаното заключение това е довело до риск от
нараняването му в главата и горната част от тялото.Следователно
настъпилите по главата на пострадалия телесни увреждания с в
причинна връзка с поведението му, а именно непоставяне на
10
предпазния колан. Доколкото няма данни водачът да е употребил
алкохол или други упойващи вещества, неоснователно е твърдението
на ответника, че ищецът е знаел за това обстоятелство и сам се е
поставил в риска, като е пътувал с водач, който е повлиян от алкохол
и/или наркотични вещества.
По делото са разпитани свидетелите – св. А. М. М. - баща на ищеца
и св. Е. А., без родство, които показват, че непосредствено след
произшествието се е наложило да транспортират пострадалия ищец до
гр. Варна. По пътя той е бил в неадекватно състояние. Едното му око е
било затворено, повръщал е кръв. След изписването му от болницата в
гр.Варна се е наложило да посетят очна клиника и започнало
лечението на окото му, което до момента не е дало почти никакви
резултати.
След изписването му е стоял на тъмно по предписание на лекарите.
Майка му го е съпровождала до тоалетната. След около 10 дни
получил много големи обриви. Вследствие на обривите, които са били
дори по гърлото му, десет дни не е ял твърда хрА., хранел се със
сламка.Според свидетеля А. ищецът постоянно е имал болки в
главата, и до ден днешен не вижда с лявото око. Четири –пет седмици
се е налагало майка му да се грижи за него, както поради обрива, така
и поради проблемите с окото.
Психическото му и емоционално състояние е много променено,
дори е прекратил връзката си с дългогодишна приятелка. Животът му
се е преобърнал-стА.л нервен и затворен.Все повтарял, че не вижда и
че затова близките му не могат да му помогнат.Окото му не е
възстановено и до настоящия момент.
Свидетелските показания са непротиворечиви, поради което съдът
ги кредитира изцяло.
Според разпитаните свидетели – св. И. И. в колата е имало бутилка с
райски газ, от която момчетата дишали, но той като водач – не. Бил
много изморен и загубил контрол над автомобила.В колата била
11
пусната високо музика, която го разсейвала.Според св.А. С. Н. в
автомобила е имало предпазни колани, които винаги ползвали, но в
конкретния случай няма спомени за това, ползвани ли са предпазните
колани. Свидетелят показва, че пострадалият ищец и другите пътници
в колата нямат ясни спомени за случилото се. Към момента А. има
силно главоболие, както и проблеми с окото и слуха. Всички
пострадали в колата преживели силен стрес, вследствие на събитието.
ИзслушА. е комплексна съдебно медицинска експертиза, с
участието на офталмолог и съдебен лекар, която дава следното,
неоспорено от страните заключение:
Вследствие на катастрофата пострадалият получил счупване на
основата на черепа – закрито, слепота на едното око, атрофия на
зрителен нерв.За момента и при налична терапия няма как да се
възстанови загубеното зрение.
На консултативен преглед на 12.12.2024г. в УСБОБАЛ Варна се
установява зрение на лявото око 60%. От медицинската документация,
свързА. с проведеното лечение може да се заключи, че зрението на
ляво око от практическа слепота, непосредствено след травмата се е
възстановило частично – до 60% към 13.09.2024г. и не търпи по-
нататъшна промяна, включително и към момента на изготвяне на
експертизата. Увреждането на зрителния нерв на лявото око и
частичната му атрофия биха могли да се дължат на описА.та травма с
фрактурна ивица, засягаща пода на оптичния кА.л в лява орбита и
контузията на ляв очен нерв.
Описани са травматичните увреждания на ищеца, настъпили
вследствие на катастрофата-а именно:счупване на предна черепно
мозъчна ямка, горна стена на лява орбита, етмоидални клетки,
фронтален синус и сфеноидална кост, хематом на ляво око, счупване
на носните кости, охлузни рани по челото и краката, които
увреждания са в причинно следствена връзка с инцидента, който е
претърпян.
12
В хода на лечението са настъпили усложнения, а именно остър
хеморагичен, медикаментозен васкулит, за който вещите лица считат,
че е усложнение на състоянието на пострадалия във връзка с
настъпилите травматични увреждания и приложеното медикаментозно
лечение.Изключва се автоимунната му генеза, тъй като до този момент
пациентът не е бил диагностициран и лекуван в лечебно заведение по
този повод.
Периодът на възстановяване на пострадалия е около година,а
прогнозите за възстановяването на зрението му над 60 % са негативни.
Представените разходно оправдателни документи са свързани с
лечението на травматичните увреждания, получени при ПТП.
Потвърждава се заключението на вещото лице по САТЕ, което е в
смисъл, че пострадалият не е бил с поставен предпазен колан, бил е
със свободно движение в купето на автомобила и увреждането е било
получено от детайли в купето му.Ако ищецът беше с поставен
предпазен обезопасителен колан, подобни увреждания не биха се
получили.
Арахноидната киста на мозъка е вродено заболяване, с хроничен
характер и не е получена в резултат на ПТП.
Възникването на хеморагичния васкулит е следствие от лечението с
множество препарати, с остро и сравнително тежко протичане.
При така описА.та фактическа обстановка следва да се направят
следните правни изводи:
Не се спори по делото за наличието на сключен договор за
застраховка за л. а. рег. № ****, с водач И. Е. И., при управлението на
който е настъпило процесното автотранспортно
произшествие.Същото е настъпило в срока на действие на
застрахователния договор. Предявена е претенция по чл.380 ал.1 от КЗ
вх.№10508/27.10.20203г. и претенция 29.03.2024г., обхващаща и
настъпилите усложнения, както и извършените разходи във връзка с
13
лечението на пострадалия. С уведомително писмо от 03.11.2023
г.ответното дружество е изискало представяне на допълнителни
документи-прокурорско постановление, наказателно постановление,
съдебно решение и мотивите към него,наказателно постановление,
всички изготвени в хода на досъдебното производство експертизи,
както и резултата от кръвната проба на водача на автомобила. Същите
документи са изискани с уведомително писмо от 26.04.2024г. И в
двете претенции са приложени удостоверения за банкова сметка с
титуляр ищеца по делото, констативен протокол за ПТП с пострадали
лица от 02.10.2023г.,медицински документи и разходно оправдателни
документи. Ищецът е бил в невъзможност да представи исканите му
съдебни актове, доколкото ДП №173/2023г. по описа на Първо РУ
Добрич при ОД на МВР не е било приключило, а от писмо изх.
№3806/2023г./31.10.2024г. до Окръжен съд гр. Добрич се установява,
че и към тази дата досъдебното производство не е приключило и няма
лице, което да е привлечено като обвиняем.
Според заключението на изслушА.та САТЕ са налице действия на
водача на автомобила, които не са съобразени с конкретната пътна
обстановка, които са довели до загуба на контрол над управлявания от
него автомобил и в крайна сметка до произшествието, предизвикало
уврежданията на ищеца. Нарушено е правилото на чл.20 ал.1 от ЗДвП,
който гласи, че водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват, както и правилото на
чл.20 ал.2 от ЗДвП – водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението.
14
Неправомерното деяние на водача на лекия автомобил е в причинно
следствена връзка с настъпилите вредоносни последици-сблъсъка с
крайпътното дърво, стА.л причина за настъпване на уврежданията на
ищеца. Вината се предполага до доказване на противното-съгласно
правилото на чл.45 ал.2 от ЗЗД. Ответникът не обори тази законова
презумпция. Налице е фактическият състав на непозволеното
увреждане по чл.45 от ЗЗД, което обуславя и ангажирането на
отговорността на ответника по делото, на основание чл.432 от КЗ.
Вредите, които се изразяват в претърпени болки и страдания са
доказани с разпита на свидетелите по делото, които установяват по
категоричен начин, че след произшествието пострадалият е бил в
неадекватно състояние, имал е гадене и е повръщал. Престоял е в
болнично заведение от 03.10.2023г. до 09.10.2023г., като при
направените прегледи и изследвания са установени множество
фрактури в областта на ляв лицев череп, предимно в супраорбиталната
част на фронталната кост,редуцирА. аерация на мастоидните клетки
двустранно-тотално изпълнено със съдържимо вдясно, частично в
ляво, втора фрактурна линия, която преминава през предна стена на
синуса, проследяваща се до горната повърхност на очницата, две
фрактури по дорзалната стена на ляв фронтален синус, фрактура на
медиалната стена на лява орбита.
След изписването си от болничното заведение пострадалият се е
възстановявал в дома си под грижите на неговата майка. През това
време е търпял главоболие, получил е медикаментозен васкулит,
представляващ усложнение от лечението, вследствие на което е
претърпял допълнителни болки и страдания-невъзможност да се
храни нормално, външни и вътрешни обриви и отоци.Отшумяването
на състоянието е продължило около един месец, през което е бил
изцяло зависим от грижите на близките си. След проведено лечение на
лявото око се установява неговото шестдесет процентно
възстановяване, без възможност за бъдещо подобрение. Всички тези
15
стресови ситуации са довели до подтиснатост и затвореност на ищеца
в себе си, до нежелание да контактува с хора и нервност.
Недоказано е твърдението за връзката с откритата арахноидна киста
с претърпяната катастрофа. Тя е вродено заболяване, което е открито
инциденто при направените изследвания.
При отчитане на всички конкретни обстоятелства, свързани с
претърпените болки и страдания-възрастта на ищеца, който към
момента е тридесет годишен и е в трудоспособна възраст, наличието
на трайно увреждане на лявото око, без тенденции за
възстановяването му, психическите и емоционални изживявания,
следствие от катастрофата, както и икономическите условия в стрА.та,
намиращи отражение в нивата на застрахователните покрития, съдът
намира, че справедливо обезщетение за настъпилите неимуществени
вреди следва да бъде сумата от 80 000 лв.
Доказано се явява възражението за съпричиняване от стрА. на
пострадалия на вредоносния резултат. И в двете изслушани по делото
експертизи е направено заключението, че той е бил без поставен
предпазен колан, въпреки че автомобилът е бил снабден с предпазни
колани на задната седалка. Недоказано е съпричиняването, твърдяно
от ответника, състоящо се в това, че ищецът се е качил в автомобила,
като е знаел, че водачът е под въздействието на алкохол-от
представената по досъдебното производство химическа експертиза се
установи, че водачът не е бил алкохолно повлиян. Липсващият
предпазен колан е довел до свободно движение на тялото на ищеца в
купето на автомобила и съприкосновение с части от неговия интериод,
които са причинили нараняванията на главата му. Процентът на
съпричиняване съдът определя на 30 %, с която сума се намалява
размерът на присъденото обезщетение. След приспадане на размера
на установеното съпричиняване от дължмото обезщетение, доказаният
размер на настъпилите вреди следва да бъде определен на сумата от 56
000 лв.В остА.лата част искът за претърпени неимуществени вреди е
16
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Що се отнася до претърпените имуществени вреди-представени са
рецепти, придружени с касови бонове, както и други писмени
доказателства за извършени плащания на прегледи, медицински
изделия и лекарствени препарати, за които медицинската експеритиза
е дала заключение, че част от тях са за лечение на острия
медикаментозен васкулит, а остА.лата част- за закупуване на
препарати за лечение и възстановяване от травматичните увреждания,
получени при ПТП. Размерът на извършените разходи не е оспорен от
стрА. на ответника и поради това претенцията за имуществени вреди
в размер на 624,78 лв.се приема за доказан, като се редуцира с 30 % -
установен размер на съпричиняването или сумата от 437,35 лв.
Лихвата за забава е дължима от изтичане на срока за произнасяне по
претенцията по чл.496 ал.1 от КЗ -27.01.2024г. до предявяване на иска
28.06.2024г.Тъй като се присъжда главница, представляваща част от
предявената претенция, а именно сумата от 56 000 лв., то лихва за
забава следва да се присъди за посочения в исковата молба период
върху уважената част от иска,а именно сумата от 3 303,47 лв.Срокът за
произнасяне по претенцията е изтекъл на 27.01.2024г.-чл.496 ал.1 от
КЗ, а искането на посочените в писмата до ищеца документи е
необосновано, тъй като няма как същият да се снабди с посочените
документи във фазата, в която се намира досъдебното производство.
Съгласно чл.106 ал.5 от КЗ не се допуска изискване на доказателства,
с които ползувателят на застрахователна услуга не може да се снабди,
поради нормативни пречки или поради липсата на правна възможност
за осигуряването им.Съгласно чл.496 ал.3 от КЗ застрахователят не
може да откаже да се произнесе по основателността на претенция за
обезщетение по задължителна застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите, когато за удостоверяване на ПТП е бил представен
констативен протокол за пътно транспортно произшествие или
протокол за ПТП, какъвто в случая е бил представен още с
17
първоначално подадената претенция.
По тези съображения претенцията за присъждане на лихва за забава
за периода от настъпването й до момента на завеждане на исковата
молба е основателна и следва да се уважи в посочения по-горе размер.
Съобразно на изхода на делото се дължат сторените от страните
съдебно деловодни разноски.
Претендира се адвокатско възнаграждение за оказА. безплатна
правна помощ по чл.38 ал.1 от ЗА. Видно от представения договор за
правна защита и съдействие, същият е сключен на 09.10.2023г.-при
действието на отменената Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, отм.ДВ бр.14/2025г. Поради това съдът
намира, че следва да бъдат приложени правилата за определяне на
дължимия минимум на адвокатското възнаграждение, който е
рагламентиран в отменената наредба. Съгласно чл.7 ал.2 т.4 от
посочения нормативен акт дължимото минимално възнаграждение за
претендирания по делото материален интерес е в размер на 2 470,49
лв.. За назначените експертизи ищецът е направил разноски в общ
размер на 1050лв., съобразно представените два списъка за разноски
по чл.80 от ГПК. Или общият размер на разноските е 3 520, 49 лв.
Редуцирано съобразно уважения размер на иска дължимото
адвокатско възнаграждение е в размер на 1 383,47лв., а дължимите на
ищеца разноски са в размер на 588лв.
От своя стрА. ответникът е представил списък на разноските по
чл.80 от ГПК, които са в общ размер на 1 415 лв. На основание чл.25
ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ,във вр. с чл.78 от
ГПК, съдът определя хонорар на процесуалния представител на
ответника в размер на 400лв. – юрисконсултско възнаграждение, или
общо размерът на направените от ответника разноски е 1 815 лв.,а
съобразно отхвърлената част на иска е 798,60 лв.
Ответникът дължи заплащане на държавна такса по сметка на
Добрички окръжен съд върху уважената част от иска в размер на
18
сумата от 2 389,63 лв.
Водим от гореизложеното Окръжният съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес в гр. София, п. к. 1592, район
“Искър“, бул. “Христофор Колумб“ №43, представлявано от Д. С. Д.,
Р. Г. Б. и Й. Ц. Ц. да заплати на А. А. М. ЕГН ********** с постоянен
адрес: гр.Добрич,ул.“П. Д.“ №8, вх.А, ет.5, ап.9, общ.Добрич,
обл.Добрич сумата от 56 000 лв. /петдесет и шест хиляди лева/,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди-претърпени
болки и страдания, вследствие на ПТП състояло се на 02.10.2023г.,
ведно със законна лихва върху сумата, считано от 28.06.2024г. до
окончателното изплащане на главницата, както и сумата от 588 лв.
/петстотин осемдесет и осем лева/-съдебно деловодни разноски.
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди от
произшествието над присъдената сума до претендирания размер от
100 000 лв.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес в гр.София, п.к. 1592,
район“Искър“, бул.“Христофор Колумб“ №43, представлявано от Д.
С. Д., Р. Г. Б. и Й. Ц. Ц. да заплати на А. А. М. ЕГН ********** с
постоянен адрес: гр.Добрич,ул.“П. Д.“ №8, вх.А, ет.5, ап.9,
общ.Добрич, обл.Добрич сумата от 437,35 лв./четиристотин тридесет
и седем лева и тридесет и пет ст./ -обезщетение за претърпени
имуществени вреди, причинени вследствие на ПТП, което се е
състояло на 02.10.2023г., ведно със законна лихва върху сумата,
считано от 28.06.2024г. до окончателното изплащане на главницата.
ОТХВЪРЛЯ иска за имуществени вреди над уважената част до
претендирания размер от 624,78 лв.
19
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес в гр.София, п.к. 1592,
район“Искър“, бул.“Христофор Колумб“ №43, представлявано от Д.
С. Д., Р. Г. Б. и Й. Ц. Ц. да заплати на А. А. М. ЕГН ********** с
постоянен адрес: гр.Добрич,ул.“П. Д.“ №8, вх.А, ет.5, ап.9,
общ.Добрич, обл.Добрич сумата от 3 303,47лв./ три хиляди триста и
три лева и четиридесет и седем ст./-лихва за забава за периода от
27.01.2024г. до 28.06.2024г.
ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава върху незаплатено обезщетение
за неимуществени вреди до предявения размер от 5 899,47лв., над
уважения размер.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес в гр.София, п.к. 1592,
район“Искър“, бул.“Христофор Колумб“ №43, представлявано от Д.
С. Д., Р. Г. Б. и Й. Ц. Ц. да заплати на Адвокатско дружество „Я. И
СЪДРУЖНИЦИ“ , със седалище и адрес на управление:гр.Добрич,
бул.“25-ти септември“ №52, ет.2, офис 10-11, представлявано от
адв.М.Я. и адв.В.З. сумата от 1 383,47лв./хиляда триста осемдесет и
три лева и четиридесет и седем ст./-дължимо адвокатско
възнаграждение, за оказА. при условията на чл.38 ал.1 от ЗА
безплатна правна помощ на ищеца по делото.
ОСЪЖДА А. А. М. ЕГН ********** с постоянен адрес:
гр.Добрич,ул.“П. Д.“ №8, вх.А, ет.5, ап.9, общ.Добрич, обл.Добрич да
заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес в гр.София, п.к. 1592,
район“Искър“, бул.“Христофор Колумб“ №43, представлявано от Д.
С. Д., Р. Г. Б. и Й. Ц. Ц. сумата от 798,60 лв./седемстотин деветдесет и
осем лева и шестдесет ст./-съдебно деловодни разноски.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес в гр.София, п.к. 1592,
район“Искър“, бул.“Христофор Колумб“ №43, представлявано от Д.
20
С. Д., Р. Г. Б. и Й. Ц. Ц. да заплати по сметка на Окръжен съд
гр.Добрич държавна такса в размер на сумата от 2 389,63 лв./две
хиляди триста осемдесет и девет лева и шестдесет и три ст./
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд
гр.Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
21