Решение по дело №899/2020 на Административен съд - Пазарджик

            РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

№            137/22.2.2021г.

 

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в открито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ

                                                                                                  

при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като разгледа докладваното от съдия Петров адм. дело № 899 по описа на съда за 2020год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

 

1. Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

 

2. Образувано е жалба на „Промишлено и гражданско строителство - Пазарджик“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Гурко”, №3, представлявано от управителя Й.А.Й., с посочен съдебен адрес ***, адв. Б., против Ревизионен акт № Р-16001319005536-091-001 от 23.04.2020г., издаден от Й.Т.М., на длъжност началник на сектор „Ревизии“, като орган възложил ревизията и Д.С.С., на длъжност главен инспектор по приходите, като ръководител на ревизията при Териториална дирекция гр. Пловдив на Национална агенция за приходите,  изменен и потвърден с Решение № 313 от 06.07.2020год. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика”, гр. Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по приходите, в частта с която спрямо търговското дружество, за отчетен период 01.06.2019г. до 30.06.2019г. е допълнително начислено задължение за данък върху добавената стойност в общ размер на 21192,84лв. и са начислени лихви за просрочие, съобразно преобразувания за периода резултат в общ размер на 1672,01лв. ; определено е задължение за корпоративен данък по ЗКПО за отчетната 2016г. в размер на 1889,91лв. и са начислени съответни лихва за просрочие при разчитането на задълженията с бюджета в общ размер на 587,49лв. ; определено е задължение за корпоративен данък по ЗКПО за отчетната 2017г. в размер на 1025,54лв. и са начислени съответни лихва за просрочие при разчитането на задълженията с бюджета в общ размер на 214,86лв. ; определено е задължение за корпоративен данък по ЗКПО за отчетната 2018г. в размер на 2040,00лв. и са начислени съответни лихва за просрочие при разчитането на задълженията с бюджета в общ размер на 220,51лв.

 

3. Възразява се, че по отношение корекцията на задълженията по ЗКПО са уредени два начина относно предотвратяване на отклонение от данъчното облагане. Единият е по реда на чл.15 и чл.16 ЗКПО, във вр. чл.165 ал. 1 от ЗКПО, а другият, по реда на чл. 122 ал. 1, т.4 от ДОПК, като приложението им е алтернативно - единия случай се отнася за сключване на сделки на цени, по-ниски от пазарните и облагане на възможен доход, а в другия - до липса или непредставена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. Според жалбоподателя, нарушение на реда за установяване на задълженията е допуснато и по отношение на ЗДДС. От една страна като основание за промяна на данъчните основи на извършените продажби е посочен чл. 27, ал. 3, т.1 от ЗДДС, а от друга е направен опит за анализ по реда на чл.122 ал.2 ДОПК. Счита се, че неяснота на основанието за промяна на данъчните задължения и противоречивото посочване на фактически и правни основания за тази промяна е съществено процесуално нарушение. Сочи се, че уведомлението по чл.124 ал.1 от ДОПК не е мотивирано и не е връчено своевременно на ревизираното лице.

Според жалбоподателя, данъчният орган неправилно не е приел, че сделките извършени с трите процесни нотариални акта, следва да бъдат квалифицирани като datio in solutum, както и факта, че приобретателят и прехвърлителя по тях са имали предходни членствени отношения в ООД. Не са отчетени амортизациите на процесиите ДМА за повече от 20 години, във връзка с чл.66 от ЗКПО. Приложена е чл. 165, ал. 1 от ЗКПО, без да е съобразено правилото на чл. 165, ал. 3 от ЗКПО. Оспорва се извършената в хода на административната процедура експертиза на пазарните цени на процесиите имоти. Възразява се, че въобще не са извършени насрещни проверки на купувачите по сделките, не са им искани обяснения.

Оспорва се начисления ДДС в размер на 21 192.84 лв. Счита се, че правилно в хода на обжалването по административен ред е съобразено понятието „прилежащ терен“, дефинирано в разпоредбата на § 1, т. 6 от ДР на ЗДДС. Счита се, че данъчната основана за облагане на 1620,00 кв.м., неправилно е определена при цена от 65,41 лв. за кв.м.

В писмената защита по същество се възразява, че втората от заповедите за възлагане на ревизия не е връчена на адресата. Оспорва се отказа на ревизиращите органи да извършат пренасяне на данъчните загуби при определяне на задълженията по ЗКПО, като в тази насока са изложени подробни съображения в становището по същество на спора. Според жалбоподателя, ако данъчно задълженото лице не е реализирало правото си на приспадане през първата година (т.е.2017 г.), то губи това свое право, но за следващата (т.е. 2018 г.), а не и за предходната 2016 г., когато е на печалба вследствие на извършеното от данъчния орган преобразуване. Относно задълженията за косвен данък, се поддържат констатациите изложени в двете съдебно оценъчни експертизи назначени по делото.

Счита се, че правилата на Раздел III от ЗКПО са неприложими по отношение на дружеството жалбоподател, тъй като то не прекратено нито с ликвидация, нито с обявяване в несъстоятелност. 

Иска се ревизионния акт да бъде отменен, като незаконосъобразен. Иска се присъждане на сторените разноски по производството, съобразно представения списък.

 

4. Национална агенция за приходите, Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Пловдив, чрез процесуалният си представител юриск. Д. е на становище, че жалбата е неоснователна и моли Съда да я остави без уважение. Представена е подробна писмена защита по същество на спора. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи, изложени в оспорения ревизионен акт и в решението на контролния административен орган, с което той е потвърден.

Иска се жалбата да бъде отхвърлена, като в полза на администрацията се присъди юрисконсултско възнаграждение.

 

ІІ. За допустимостта на жалбата :

 

5. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред контролния в структурата на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в прежде посочената негова част. Така постановеният от Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно осигурителна практика” - Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

 

ІІІ. За процедурата и фактите :

 

6. Със Заповед № 16001319005536-020-001 от 23.08.2019год. издадена от  Г.И.Н., на длъжност Началник Сектор при ТД на НАП Пловдив(л.587), на Дешка Станева  и Иван Иванов, на длъжност главен инспектор и инспектор по приходите при ТД на НАП, Пловдив е възложено извършване на данъчна ревизия на „Промишлено и гражданско строителство - Пазарджик“ ЕООД, ЕИК *********, с обхват: установяване на задълженията за данък върху добавената стойност за отчетни периоди от 01.12.2013г. до 31.07.2019г. и установяване на задълженията за корпоративен данък за отчетни периоди от 01.01.2013г. до 31.12.2018г. Според Удостоверение за извършено връчване по електронен път в информационна система „Контрол“ на НАП(л.599), заповедта за възлагане на ревизия е връчена на задълженото лице, по електронен път на адрес *********@***.**, като електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи, изпратено на 30.08.2019г. е активирана на 16.09.2019г.

С последваща Заповед № 16001319005536-020-001  от 05.12.2019год., крайният срок за осъществяване на ревизията е продължен до 14.02.2020г.

 

7. С оглед делегирането на правомощия по реда на чл.112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, по делото е представена Заповед № РД-09-1 от 03.01.2017 г. на Директора на Териториална дирекция Пловдив на НАП, заедно с Приложения №1 и №2 към нея ; Заповед № А-7286 от 13.07.2019г. на Директора на ТД на НАП, Пловдив за заместване на служители; Заповед № 7286 от 01.08.2019г. на Директор Офис  и Заповед № РД-09-1801 от 28.09.2018г. От същите е видно, че на Г.И.Н. на длъжност началник Сектор в ТД на НАП, Пловдив са предоставени правомощия да  издава заповеди за възлагане на ревизии, а на Дешка Станева са възложени функции на ръководител екип в Дирекция „Контрол“.

 

8. На „Промишлено и гражданско строителство - Пазарджик“ ЕООД е връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения № 16001319005536-040-001 от 17.09.2019г.(л.598), с което е задължено да представи  заведена счетоводна отчетност на дружеството за ревизирания период, аналитични и хронологични регистри на заведените счетоводни сметки и главни книги за ревизираните периоди, оборотни ведомости за периода 01.01.2013 г. до 31.07.2019 г. по години; всички първични документи; хронологични и аналитични счетоводни регистри на счетоводни сметки от гр. 70, гр. 41, гр. 20, гр. 24, счетоводен амортизационен план и данъчен амортизационен план; документи за придобиване и продажба на движимо и недвижимо имущество за ревизирания период; инвентаризационни описи за всяка ревизирана година, актове за брак, протоколи и други.

В хода на ревизионното производство от страна на търговското дружество не са предоставени исканите от органа по приходите систематични и хронологични счетоводни регистри, поради което не е установено наличие на счетоводно отразяване в аналитични и хронологични регистри, по счетоводни сметки по гр. 20, гр.30, гр.60, гр. 61, гр. 62 и гр. 70, както и сметки за разчети.

При това положение е била извършена справка в информационната система на НАП, за което действие съставен Протокол № 1635751 от 14.02.2020г. Установено е, че дружеството няма извършена одиторска заверка на Годишния финансов отчет, съобразно изискванията на чл. 38 от Закона за счетоводството(отм.) за ревизираните 2013 г., 2014 г., 2015 г. и съобразно чл. 37 от ЗСч., за ревизираните 2016 г., 2017 г. и 2018 г.

 

9. При това положение на дружеството е връчено Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК(л.156), в което е посочено, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК : липсва или не е представена счетоводна отчетност, съобразно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. Указано е, че при това положение, основата за определяне на задълженията на дружеството за корпоративен данък и данък върху добавената стойност, относно процесните отчетни периоди ще бъде  определена по реда на чл. 122 – 124а от ДОПК. Връчено е уведомление и относно правата на ревизираното лице по чл. 17 от ДОПК.

 

10. До Агенция по вписванията, София са отправени Искания за представяне на документи и сведения от трети лица № Р-16001319005536-041-001 от 19.11.2019 г. и № Р-16001319005536-041-003 от 06.01.2019 г.(л.726). В отговор на искането, с писмо изх. № 28 от 14.01.2020г. на Служба по вписванията Пазарджик(л.426), са представени копия от вписани документи по партидата на „Промишлено и гражданско строителство - Пазарджик“ ЕООД.

Въз основа на тях и на справките в информационния масив на администрацията е прието за установено следното :

- С нотариален акт № 65 от 04.10.2016г., дело № 401/2016г. на Нотариус с район на действие Районен съд Пазарджик(л.577), е извършена сделка „даване вместо изпълнение“, по силата на която дружеството, което се напуска от съдружник, вместо заплащане на сумата от 2125,00лв., представляваща размера на дела на напускащия, прехвърля на напускащия съдружник Димитър Атанасов Терзийски, самостоятелен обект, офис с площ от 21,23м², от сграда с идентификатор 55155.503.419.1.36  и самостоятелен обект, офис с площ от 20,22м², от сграда с идентификатор 55155.503.419.1.37. Според отразеното в нотариалния акт, общата данъчна оценка на недвижимите имоти обект на сделката е в размер на 20 546.20 лв. В публикувания Годишен финансов отчет на дружеството за 2016 г. е отразено наличие на дълготрайни материални активи - земи на стойност 15 000,00 лв. и сгради на стойност 45 000,00лв. Установено от ревизиращите е, че липсва отразено намаление през 2016 г. на стойността на ДМА в раздел „Земи и Сгради“ спрямо предходна година. В Отчета за приходи и разходи не е отразен приход от продажба на ДМА.

Тези факти не са спорни между страните ;

- С нотариален акт № 53 от 22.11.2018г., дело № 47/2018г. на Нотариус с район на действие Районен съд Пазарджик(л.574), е извършена сделка „даване вместо изпълнение“, по силата на която дружеството, което се напуска от съдружник, вместо заплащане на сумата от 5410,46лв., представляваща размера на дела на напускащия, прехвърля на напускащия съдружник Иван Стоянов Цветков, самостоятелен обект, офис с площ от 16,60м², от сграда с идентификатор 55155.503.419.1.26  и самостоятелен обект, офис с площ от 20,61м², от сграда с идентификатор 55155.503.419.1.32. Според отразеното в нотариалния акт, общата данъчна оценка на недвижимите имоти обект на сделката е в размер на 18075,60 лв. В публикувания Годишен финансов отчет на дружеството за 2018 г. е отразено наличие на дълготрайни материални активи - земи на стойност 15 000,00 лв. и сгради на стойност 45 000,00лв.  Установено от ревизиращите е, че липсва отразено намаление през 2018 г. на стойността на ДМА в раздел „Земи и Сгради“ спрямо предходна година. В Отчета за приходи и разходи не е отразен приход от продажба на ДМА.

Тези факти не са спорни между страните;

- С нотариален акт № 26 от 05.03.2019г., дело № 24/2019г. на Нотариус с район на действие Районен съд Пазарджик(л.570), е извършена сделка по покупко – продажба, по силата на която  „Промишлено и гражданско строителство - Пазарджик“ ЕООД, продава на А.Й.Й., син на управителя на търговското дружество, следните недвижими обекти : самостоятелен обект, офис в сграда с идентификатор 55155.503.419.1.42 на адрес гр. Пазарджик, ул. Генерал Гурко №3, ет. 2, с площ от 21,26м² ; самостоятелен обект, офис в сграда с идентификатор 55155.503.419.1.43 на адрес гр. Пазарджик, ул. Генерал Гурко №3, ет. 2, с площ от 21,26м² ; самостоятелен обект, офис в сграда с идентификатор 55155.503.419.1.44 на адрес гр. Пазарджик, ул. Генерал Гурко №3, ет. 2, с площ от 21,26м² ; самостоятелен обект, офис в сграда с идентификатор 55155.503.419.1.45 на адрес гр. Пазарджик, ул. Генерал Гурко №3, ет. 2, с площ от 21,26м² ; самостоятелен обект, офис в сграда с идентификатор 55155.503.419.1.46 на адрес гр. Пазарджик, ул. Генерал Гурко №3, ет. 2, с площ от 21,26м² ; самостоятелен обект, офис в сграда с идентификатор 55155.503.419.1.47 на адрес гр. Пазарджик, ул. Генерал Гурко №3, ет. 2, с площ от 21,26м² ; самостоятелен обект, офис в сграда с идентификатор 55155.503.419.1.48 на адрес гр. Пазарджик, ул. Генерал Гурко №3, ет. 2, с площ от 21,26м² ; самостоятелен обект, офис в сграда с идентификатор 55155.503.419.1.49 на адрес гр. Пазарджик, ул. Генерал Гурко №3, ет. 2, с площ от 23,28м² ; самостоятелен обект, офис в сграда с идентификатор 55155.503.419.1.50 на адрес гр. Пазарджик, ул. Генерал Гурко №3, ет. 2, с площ от 23,58м² ; самостоятелен обект, офис в сграда с идентификатор 55155.503.419.1.51 на адрес гр. Пазарджик, ул. Генерал Гурко №3, ет. 2, с площ от 23,58м² ; самостоятелен обект, офис в сграда с идентификатор 55155.503.419.1.52 на адрес гр. Пазарджик, ул. Генерал Гурко №3, ет. 2, с площ от 23,58м² ; самостоятелен обект, офис в сграда с идентификатор 55155.503.419.1.53 на адрес гр. Пазарджик, ул. Генерал Гурко №3, ет. 2, с площ от 23,58м² ; самостоятелен обект, офис в сграда с идентификатор 55155.503.419.1.54 на адрес гр. Пазарджик, ул. Генерал Гурко №3, ет. 2, с площ от 47,16м² ; самостоятелен обект, офис в сграда с идентификатор 55155.503.419.1.55 на адрес гр. Пазарджик, ул. Генерал Гурко №3, ет. 2, с площ от 23,58м².

Посочената в нотариалния акт обща продажна цена за всички имоти е 9700,00лв., а данъчната им оценка е в размер на 157160,40лв.;

- С нотариален акт № 88 от 27.06.2019г., дело № 81/2019г. на Нотариус с район на действие Районен съд Пазарджик(л.568), е извършена сделка по покупко – продажба, по силата на която  „Промишлено и гражданско строителство - Пазарджик“ ЕООД, представлявано от управителя Й.А.Й. продава на Й.А.Й., като физическо лице, следните недвижими обекти : поземлен имот с идентификатор 55155.502.1145, с адрес гр. Пазарджик, ул. Вит І, с площ от 2423,00м², с трайно предназначение – урбанизирана територия, с начин на трайно ползване – за друг вид производствен, складов обект, заедно с построените в имота сграда с идентификатор 55155.502.1145.5 на адрес гр. Пазарджик, ул. Вит І, със застроена площ от 147,00м², с предназначение сграда за търговия и сграда с идентификатор 55155.502.1145.7 на адрес гр. Пазарджик, ул. Вит І, със застроена площ от 314,00м², с предназначение складова база.

Посочената в нотариалния акт обща продажна цена за всички имоти е 9900,00лв., а данъчната им оценка е в размер на 126802,70лв.

 

11. В хода на ревизионното производство е назначена и приета експертна оценка за определяне на пазарната цена на прежде посочените недвижими имоти(л.89 и сл.). Вещото лице е посочило, че пазарната оценка е определена към момента на извършване на сделките, съобразно правилата на Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, като са използвани метода на сравнимите неконтролируеми цени и метода на увеличената стойност. Според приложеното по делото заключение, при определяне на пазарната цена за всеки един от процесните имоти, вещото лице се е съобразило с местоположението на имота в населеното място и всички индивидуализиращи го елементи. В заключението не са описани конкретно извършени сделки с идентични или подобни на процесните имоти, които да са послужили като основа за определяне на пазарната стойност. Вещото лице е посочила, че „… Изведените от направеното проучване средни офертни пазарни стойности са коригирани с корекционни коефициенти отчитащи състоянието на обектите, местоположението, площта, прилежащата инфраструктура и други…“.

Крайното, възприето от органа по приходите заключение е било следното :

 

 

12. От ревизиращите органи е съобразено, че по силата на Договор за доброволна делба от 19.07.2001 г. (л. 462), сключен при преобразуване на „Промишлено и гражданско строителство - Пазарджик“ ООД, посредством отделянето на „Монолит“ ООД, в патримониума на дружеството жалбоподател са останали, сграда с идентификатор 55155.503.419.1, намираща се в гр. Пазарджик, ул. Гурко № 3 и поземлен имот с идентификатор 55155.502.1145, заедно с построените в имота сгради. В хода на ревизията не са установени документи, удостоверяващи датата на придобиване, на процесните недвижими имоти и цена на придобиване. След извършен анализ на дневниците за покупки на дружеството от периода на регистрация за целите на ДДС до месец юли 2019г., е установено, че ревизираното лице не е упражнило право на ползване на данъчен кредит за придобиване на процесните имоти.

 

13. Въз основа на тези данни, ревизиращите органи са определили следните задължения за корпоративен данък на дружеството :

- За отчетната 2016г. е била подадена Годишна данъчна декларация за с вх. № 134351700545694 от 30.03.2017г. в която е заявено : счетоводен финансов резултат загуба в размер на 1700.86 лв. и формиран данъчен финансов резултат загуба в размер на 1700.86 лв. ; деклариран корпоративен данък 0.00 лв.; авансови вноски 0.00 лв.; надвнесен данък 0.00 лв.; деклариран данък върху разходите 0.00 лв.; корпоративен данък за внасяне 0.00лв.;  данък върху разходите за внасяне 0.00 лв.

Установено е, че съобразно Отчета за приходи и разходи и ГДД по чл.92 от ЗКПО са били отчетени общо приходи в размер на 45006.34 лв. и общо разходи в размер на 46707.20 лв. Ревизиращите органи са констатирали, че е налице приход от отдаване под наем на търговски площи в размер на 45006.34 лв., декларирани в ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2016 г. и в отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС  - дневници за продажби.

Прието е, че в хода на ревизионното производство е установено прехвърляне на собственост на недвижим имот с н.а. № 65 от 04.10.2016г., като предмет на доставката са самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 55155.503.419.1.36 и с идентификатор 55155.503.419.1.37, собствеността върху които е прехвърлена на лицето Димитър Терзийски, напускащ съдружник по реда на чл. 125 от ТЗ. Прехвърлянето на недвижимите имоти е на стойност 2125 лв. представляваща размера на дела на напускащия съдружник Димитър Терзийски. Ревизиращите органи са счели, че съобразно чл. 165, ал. 1 от ЗКПО, разпределените като ликвидационни дялове активи се смятат за реализирани от данъчно задълженото лице по пазарни цени и се отписват. При това положение и съобразно приетото в хода на ревизията експертно заключение, органа по приходите е приел, че е налице приход в размер на определената пазарна цена в размер на 20600,00 лв.

Въз основа на тези данни, задълженията на дружеството за заплащане на корпоративен данък за 2016г. са определени по следния начин:

 

 

На основание чл. 20 от ЗКПО е прието, че се дължи корпоративен данък за внасяне в размер на 1889,90 лв. На основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ е прието, че се дължи лихва в размер на 558,62 лв. за периода 01.04.2017 г. до 28.02.2020 г. върху главница в размер на 1889,91лв.

- За отчетната 2017г., съобразно проверката на данните в информационната система на НАП по Отчета за приходи и разходи и Годишната данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО е установено, че дружеството е отчело общо приходи в размер на 34124,67 лв. и общо разходи в размер на 33356,26 лв. Установени са приходи от отдаване под наем на търговски площи общо в размер на 34124,67 лв., декларирани в ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2017 г. и в отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС - дневници за продажби. Относно размера на така приетите за установи приходи, спор между страните не се формира.

Относно декларираните от дружеството разходи, след извършената проверка в информационния масив на НАП на данните, декларирани в регистрите по чл. 124 от ЗДДС; в ГДД по чл. 92 от ЗКПО и в Годишния финансов отчет, за периода 2017 г., са установени разходи за материали и външни услуги в размер на 16119,33 лв. и разходи за заплати и осигуровки в общ размер на 6981,50 лв. В ревизионния доклад е посочено, че от ревизираното лице не са предоставени документи и доказателства удостоверяващи извършване на разходи в размер на 10 255,43 лв. декларирани в ГДД по чл. 92 от ЗКПО и ГФО на дружеството за 2017 г.

Относно тези констатации на органа по приходите, в писмената защита по същество на спора, от страна на жалбоподателя е заявено следното „…За 2017 г. не успяхме да обосновем надлежно възражението си срещу извършеното данъчно преобразуване /непризнати разходи 10 255.43 лв./, респ. определен КД и лихви….“(л.836).

При това положение, ще следва да се приеме, че констатацията относно неустановения по основание и недоказан по размер разход за 2017г., относно сумата от 10255,43лвд., не е спорна между страните.

Въз основа на тези данни, задълженията на дружеството за заплащане на корпоративен данък за 2017г. са определени по следния начин:

 

 

Установено е, че корпоративен данък в размер на 76.84 лв. е внесен на 13.04.2018 г. На основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ са определени лихви за просрочие в размер на 0.23 лв. за периода 01.04.2018 г. до 13.04.2018 г. върху главница в размер на 1102.38 лв. На основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ са определени лихви в размер на 199.42 лв. за периода от 01.04.2018 г. до 28.02.2020 г. върху главница в размер на 1025.54 лв.

- За отчетната 2018г. е била подадена Годишна данъчна декларация за с вх. № 1300И0156043 от 08.02.2019г. в която е заявено : счетоводен финансов резултат печалба в размер на 13592,69 лв. и формиран данъчен финансов резултат печалба в размер на 13592,69 лв. ; деклариран корпоративен данък 1359,27 лв.; авансови вноски 0.00 лв.; надвнесен данък 0.00 лв.; деклариран данък върху разходите 0.00 лв.; корпоративен данък за внасяне 1359,27 лв.;  данък върху разходите за внасяне 0.00 лв.

Установено е, че съобразно Отчета за приходи и разходи и ГДД по чл.92 от ЗКПО са били отчетени общо приходи в размер на 36804,13 лв.  и общо разходи в размер на 23211,44 лв. Ревизиращите органи са констатирали, че е налице приход от отдаване под наем на търговски площи в размер 31504,13 лв. и извършени услуги по строително монтажни работи в размер на 5300.00 лв., декларирани в ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2018 г. и в отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС  - дневници за продажби.

Прието е, че в хода на ревизионното производство е установено прехвърляне на собственост на недвижим имот с н.а. № 53 от 22.11.2018г., като предмет на доставката са самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 55155.503.419.1.26 и с идентификатор 55155.503.419.1.32, собствеността върху които е прехвърлена на Иван Стоянов Цветков, напускащ съдружник по реда на чл. 125 от ТЗ. Недвижимите имоти обект на сделката са посочени на стойност 5410.46 лв., представляваща размера на дела на напускащия съдружник Цветков. Ревизиращите органи са счели, че съобразно чл. 165, ал. 1 от ЗКПО, разпределените като ликвидационни дялове активи се смятат за реализирани от данъчно задълженото лице по пазарни цени и се отписват. При това положение и съобразно приетото в хода на ревизията експертно заключение, органа по приходите е приел, че е налице приход в размер на определената пазарна цена в размер на 20400,00 лв.

Въз основа на тези данни, задълженията на дружеството за заплащане на корпоративен данък за 2018г. са определени по следния начин:

 

 

Относно определяне лихвите за просрочие при разчитане на данъка с бюджета е констатирано, че данък в размер на 1170.98 лв. е внесен в срок на 18.03.2019 г., данък в размер на 92.49 лв. е внесен на 11.04.2019г., и данък в размер на 95.80 лв. е внесен на 10.05.2019 г., тоест общо 1359.27лв. На основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ са определени лихви за просрочие общо в размер на 1.29 лв. за периода от 01.04.2019 г. до 11.04.2019 г. върху сумата в размер на 2228.29лв., и за периода от 12.04.2019 г. до 10.05.2019 г. върху главница в размер на 2135.80 лв. На основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ са определени общо лихви за просрочие в размер на 190.63 лв. за периода от 11.05.2019 г. до 28.02.2020 г. върху сумата в размер на 2040.00 лв.

 

14. Въз основа на установените при ревизията данни, органа по приходите е определил следните задължения за данък върху добавената стойност на дружеството :

Прието за установено е че обектите на доставките по сделки извършени с  нотариални актове  № 65 от 04.10.2016г. и № 53 от 22.11.2018г., са части от сгради с идентификатори 55155.503.419.1.36 и 55155.503.419.1.37,  съответно с идентификатори 55155.503.419.1.26 и 55155.503.419.1.32, които не се характеризират като „Нови сгради“ по смисъла на §1, т. 5, б. „б“ от ДР на ЗДДС, на основание чл. 45, ал. 3 от ЗДДС процесните доставки в размер на 20 600 лв. и в размер на 20400лв. са  необлагаеми. Ревизираното лице не е упражнило право на приспадане на данъчен кредит при покупка на процесните имоти, в резултат на което не следва да се извършва корекция на данъчен кредит при продажбата на процесните имоти.

По отношение обектите на доставките по сделки, извършени с нотариални актове № 26 от 05.03.2019г. и № 88 от 27.06.2019г. е прието, съставляват части от сгради, които не се характеризират като „Нови сгради“ по смисъла на §1, т. 5, б. „б“ от ДР на ЗДДС, на основание чл. 45, ал. 3 от ЗДДС, процесните доставки в размер на 207400,00 лв. и 196 900,00 лв. са необлагаеми. Ревизираното лице не е упражнило право на приспадане на данъчен кредит при покупка на процесните имоти, в резултат на което не следва да се извършва корекция на данъчен кредит при продажбата на процесните имоти.

 

15. Относно сделката извършена с нотариалния акт с №88 от 27.06.2019г., е прието за установено, че предмет на доставка е УПИ с идентификатор 55155.502.1145 с обща площ 2423,00м², заедно с прилежащи към него едноетажни сгради, складови помещения, с обща площ 461,00м². Посочено е, че съобразно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 45, ал. 5 от ЗДДС, прехвърлянето на правото на собственост върху УПИ, с изключение на прилежащия терен към сгради, които не са „нови“ е облагаема доставка. При това положение е прието, че е налице облагаема доставка по смисъла на ЗДДС при прехвърляне правото на собственост на УПИ с площ 1962,00м², изчислена като разлика между площта на имота и прилежащия терен към сградите намиращи се в него, тоест 2423,00м² - 461,00м² = 1962,00м². Определена е данъчна основа за облагане с ДДС в размер на 128 343,79лв. Данъчната основа е определена като пазарната цена на поземления имот от 158 500,00 лв.(съобразно експертната оценка, приета в хода на ревизионното производство) е разделена на общата площ на имота от 2423,00м², тоест 158 500/2423м², като е получена стойност от 65,41 лв. за един квадратен метър, който пък е съобразно  площта на УПИ без застроените сгради. На основание чл. 82, ал.1 и ал.5 и чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС е определено допълнително задължение за ДДС за внасяне за м. юни 2019г. в размер на 25 668,76 лв.

На основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ, са определени лихви за просрочие в размер на 1632,95 лв. за периода от 15.07.2019 г. до 28.02.2020 г. върху сумата в размер на 25668.76 лв.

 

16. В хода на  обжалването на ревизионния акт по административен ред, контролния в йерархията на администрацията орган е съобразил правилото на чл. 45, ал. 5, т. 1 от ЗДДС прехвърлянето на право на собственост върху урегулиран поземлен имот по смисъла на Закона за устройство на територията, с изключение на прилежащия терен към сгради, които не са нови, е облагаема доставка. Съобразено е и определението на понятието „прилежащ терен’’, дадено в § 1, т. 6 от ДР на ЗДДС според което,  това е сумата от застроената площ по смисъла на Закона за устройство на територията и площта около застроената площ, определена на база отстояние 3 м. от външните очертания на всяка от ограждащите стени на първия надземен етаж или на полуподземния етаж на сградата, в рамките на урегулирания поземлен имот..

При това положение е констатирано, че в ревизионния доклад и ревизионния акт, площта на прилежащия терен е изчислена погрешно в размер на 461,00м², доколкото това е само площта на застроените сгради, без включен терен от 3 м. отстояние от външните им стени. Прието е, че според жалбоподателя, площта на този прилежащ терен е 342 кв. м., поради което общата площ на прилежащия терен е 803 м². Прието е, че доставката на този прилежащ терен към старите сгради е освободена доставка. Относно останалата част от УПИ предмет на продажбата, а именно 1620,00м² е посочено, че е облагаема доставка и прилагайки към нея пазарната цена от 65,41 лв. за един кв. м., съобразно назначената при ревизията експертиза е определена данъчна основа от 105 964,20 лв. и размер на дължимия към бюджета ДДС от 21 192,84 лв.

 

17. В хода на съдебното производство бе назначена и изслушана  съдебно оценъчна експертиза относно процесните недвижими имоти. Според първоначалното заключение изготвено от вещото лице Г., за определяне на пазарната цена на самостоятелни обекти в сгради с идентификатори 55155.503.419.1.36, 55155.503.419.1.37, 55155.503.419.1.26 и 55155.503.419.1.32, е приложен метода на „Възстановителна стойност“ („чиста стойност на активите”). Пояснено е, че  възстановителната стойност на обектите е определена като са съобразени текущите разходи за идентичното им възпроизвеждане. Тя е изведена като разходи за създаване на нов строителен продукт към датата на оценката, с отчитане на физическото, функционалното и икономическото им обезценяване. Стойността на нов строителен продукт е получена чрез средностатистически данни за цената на единица площ по уедрени показатели. Начислени са физическото амортизиране /по формула/ и експлоатационно овехтяване. При определяне на възстановителната стойност на сградите са съобразени следните обстоятелства: конструктивно решение, технология на изпълнение, физическо състояние, функционална пригодност, извършените основни и довършителни строителни работи.

Определената по този начин пазарна цена към м. октомври 2016г. за първите два и към м ноември 2018г. за третият и четвъртия от процесните самостоятелни обекти в сгради е следната :

- обект с идентификатор  55155.503.419.1.36                    -  10 065,00 лв.;

- обект с идентификатор  55155.503.419.1.37                    -     9 597,00 лв.;

- обект с идентификатор  55155.503.419.1.26                    -     7 578,00 лв.;

- обект с идентификатор  55155.503.419.1.32                    -     9 410,00 лв.

Относно определяне на пазарната цена на прилежащ терен по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДДС, с площ от 1620,00м², част от поземлен имот с идентификатор 55155.502.1145, урбанизирана територия, с начин на трайно ползване “за друг вид производствен, складов обект, целият с площ от 2423,00м² e посочено, че е използван метода на „пазарните аналози“. Данни в тази насока, според вещото лице са ползвани от агенции за недвижими имоти, данни от НСИ, ЧСИ и ДСИ в регион област Пазарджик на подобни строителни имоти в региона през 2019г. Посочени в тази насока са четири имота, като не е указано, че тези данни са от реално осъществени продажби. Всъщност, пояснено от вещото лице е, че „…За изготвяне на настоящата оценка е използвана информация от ДСИ, ЧСИ и от официалните портали за недвижими имоти. Тъй като пряко сравнение е невъзможно поради различия в големината на имотите и местоположението им са използвани определени допускания…“.

Определената по този начин пазарна цена на процесните 1620,00м², част от поземлен имот с идентификатор 55155.502.1145, към м. юни 2018г. е 63 180,00лв.

 

18. На същото вещо лице е възложено изготвянето на допълнително заключение, като изрично е указано, че при определяне на пазарната цена на имотите, следва да се използват методите посочени в § 1, т. 10 от ДОПК. При изготвяне на заключението, вещото лице е съобразило четири реално извършени сделки с офиси, които имат подобни характеристики на процесните и две реално извършени сделки с недвижими имоти, с подобни характеристики на процесния. Конкретните, фактически осъществени сделки, послужили като основа за определяне на пазарната цена на процесните имоти, при използване на методите по § 1, т. 10 от ДР на ДОПК са подробно описани в заключението(812).  Определената по този начин пазарна оценка на имотите е следната :

- обект с идентификатор  55155.503.419.1.36                    -  10 041,00 лв.;

- обект с идентификатор  55155.503.419.1.37                    -     9 563,00 лв.;

- обект с идентификатор  55155.503.419.1.26                    -     7 866,00 лв.;

- обект с идентификатор  55155.503.419.1.32                    -     9 758,00 лв.

- част от поземлен имот с идентификатор 55155.502.1145, с площ от 1620,00м²                                                                                     -   63 180,00 лв.

 

19. Въз основа на данните, установени въз основа на съдебно оценъчната експертиза, е изготвено и прието заключение по съдебно счетоводна експертиза.

Относно декларирания формиран финансов резултат от дружеството, с оглед въпроса за пренасяне на данъчната загуба, вещото лице е констатирало следното :

 За 2013 година:

Декларирани данни съгласно подадена годишна данъчна декларация:

Общо приходи:47 228,10 лв.

Общо разходи:47 532,79 лв.

Счетоводен/данъчен финансов резултат: 304,69 лв. - загуба

За 2014 година:

Декларирани данни съгласно подадена годишна данъчна декларация:

Общо приходи:38 098,36 лв.

Общо разходи:43 286,14 лв.

Счетоводен/данъчен финансов резултат: 5 187,78 - загуба.

За 2015 година:

Декларирани данни съгласно подадена годишна данъчна декларация:

Общо приходи:33 929,00 лв.

Общо разходи: 45 834,00 лв.

Счетоводен/данъчен финансов резултат: 11 905,00 лв. - загуба;

За 2016 година:

Декларирани данни съгласно подадена годишна данъчна декларация:

Общо приходи: 45 006.34 лв.

Общо разходи: 46 707.20 лв.

Счетоводен/данъчен финансов резултат: 1 700.86 - загуба

Установено при ревизията:

Общо приходи: 65 606.34 лв.

Общо разходи: 46 707.20 лв.

Счетоводен/данъчен финансов резултат: 18 899,14 лв. - печалба.

За 2017 година:

Декларирани данни съгласно подадена годишна данъчна декларация:

Общо приходи: 34 124,67 лв.

Общо разходи: 33 356,26 лв.

Счетоводен/данъчен финансов резултат: 768,41 лв. - печалба

Внесен данък по ЗКПО: 76,84 лв.

За 2018 година:

Декларирани данни съгласно подадена годишна данъчна декларация:

Общо приходи: 36 804,13 лв.

Общо разходи: 23 211,44 лв.

Счетоводен/данъчен финансов резултат: 13 592,69 лв. - печалба.

Внесен данък по ЗКПО: 1 359,27 лв.

Вторият от въпросите, поставени на счетоводната експертиза е юридически по естеството си, поради което отговора на вещото лице не следва да бъде коментиран.

При съобразяване на данните от съдебното оценъчната експертиза, вещото лице е изготвило следните варианти,  относно дължимите от дружеството данъци :

 

	Данни от ГДД	Увеличение съгласно допълнително установени приходи
		Първоначална експертиза (Вариант 1)		Допълнителна експертиза (Вариант II)
2016 година
Декларирани приходи	45 006.34	45 006.34		45 006.34
Допълнително установени		19 662.00		19 604.00
Общо приходи (р.2+р.З)	45 006.34	64 668.34		64 610.34
Общо разходи	46 707.20	46 707.20		46 707.20
Финансов резултат	-1 700.86	17 961.14		17 903.14
Данък по ЗКПО		1 796.11		1 790.31
Внесен данък по ЗКПО
Разлика за внасяне		1 796.11		1 790.31
2018 година
Декларирани приходи	36 804.13	36 804.13	36 804.13
Допълнително установени		16 988.00	17 624.00
Общо приходи	36 804.13	53 792.13	54 428.13
Общо разходи	23 211.44	23 211.44	23 211.44
Финансов резултат	13 592.69	30 580.69	31 216.69
Данък по ЗКПО	1 359.27	3 058.07	3 121.67
Внесен данък по ЗКПО		1 359.27	1 359.27
Разлика за внасяне		1 698.80	1 762.40

 

Вещото лице е изчислило размера на дължимия данък по ЗКПО за отчетната 2016г. при условие, че се допусне пренасяне на данъчни загуби

 

Финансов резултат за 2016	17 961.14	17 903.14
Данъчни загуби 2013-2015	-17 397.47	-17 397.47
Данъчен финансов резултат - печалба	563.67	505.67
Данък по ЗКПО	56.37	50.57

 

Според вещото лице, при пазарна оценка на част от поземлен имот с идентификатор 55155.502.1145, с площ от 1620,00м² от 63 180лв., дължимият ДДС за отчетен период м. юни 2019г. е 12 636.00 лв. и лихва за просрочие в размер на  996,84 лв.

 

ІV. За правото :

 

20. Както се посочи, жалбоподателя счита, че е налице „…. противоречие в разпоредбите, считани за основания за промяна на задълженията на жалбоподателя – по отношение на корекцията по ЗКПО са две разпоредби, уреждащи различни случаи на предотвратяване на отклонение от данъчното облагане - чл.15 и чл.16 ЗКПО вр. чл.165 ал. 1, а от друга страна – чл. 122 ал. 1, т.4 ДОПК ……… по отношение на ЗДДС - от една страна като основание за промяна на данъчните основи на извършените продажби е посочен чл.27 ал.З т.1 ЗДДС, а от друга е направен опит за анализ по чл.122 ал.2 ДОПК….“.

 

21. Според разпоредбата на чл. 122, ал.1, т. 4 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от следните обстоятелства: липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред.

Според чл. 2, ал.1, т. 1 от ЗКПО - Данъчно задължени лица са: местните юридически лица. Съобразно чл. 18 от ЗКПО, данъчен финансов резултат е счетоводният финансов резултат, преобразуван по реда на този закон. Положителният данъчен финансов резултат е данъчна печалба. Отрицателният данъчен финансов резултат е данъчна загуба.

Според чл. 19 от ЗКПО, данъчната основа за определяне на корпоративния данък е данъчната печалба.

 

22. Съотнасянето на цитираните нормативни текстове налага извода, че липсата на счетоводна отчетност, водена съгласно Закона за счетоводството, въз основа на която да се определи счетоводния финансов резултат, който да бъде преобразуван по реда на ЗКПО за да се определи данъчния финансов резултат и съответно данъчната основа за определяне на задълженията за корпоративен данък за всеки отчетен период, налага необходимостта да се прибегне до особения ред за извършване на данъчна ревизия предвиден в чл. 122 и сл. от ДОПК. Този ред е приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена по реда на съответния материален данъчен закон. Казано с други думи, когато е налице едно противоправно развитие на данъчните правоотношения, което е последица от проявлението на някой от фактите възведени в чл. 122, ал.1 от ДОПК, следва да се приложи особеният ред за извършване на ревизионно производство, същността на което е, да се установят и анализират онези от изброените в закона обстоятелства /критерии/, които са относими към ревизирания данъчен субект, като целта на закона е да се установи възможната пълнота от данни, които се доближават максимално до тази данъчна основа, при която би се стигнало при нормално развитие на правоотношението.

Това, разбира се, в никакъв случай не означава, че следва да бъдат напълно игнорирани основните принципи на облагане, възведени в съответния материален закон.

 

23. Съответно, според чл. 15 от ЗКПО, когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчната основа се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица. Съобразно чл. 16, ал. 1 от ЗКПО пък, когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.

 

24. Както чл. 122, ал. 2 от ДОПК, така и цитираните чл. 15 и чл. 16 от ЗКПО, съставляват материално правни норми за определяне на основата за облагане с данък при наличието на съответните предпоставки за това. 

Реда за определяне на данъчната основа за облагане, установен в чл. 122, ал. 2 от ДОПК е приложим в случаите, когато данъчния субект е осъществил поведение, което може да бъде квалифицирано като проявление на една или повече от хипотезите, предвидени в чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Общ белег, който обединява действията и бездействията, възведени в текстовете на чл. 122, ал. 1 от ДОПК е тяхната противоправност, изразяваща се в това, данъчно задълженото лице да не е изпълнило изискването на съответните правни норми да подаде в срок данъчна декларация; да не е изпълнило изискването да не укрива приходи или доходи ; да не изпълнило изискването да не използва неистински или с невярно съдържание документи; да не е изпълнило изискването да води редовно счетоводство, да не изпълнило изискването да  представя същото при поискване ; да не е изпълнило изискването да съхранява документите необходими за определяне на данъчната основа ; да не е изпълнило изискването да осигури възможност за реална кореспонденция на адреса който е декларирал за това ; да не е изпълнило изискването, имущественото и финансовото му състояние да е съответно на декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност, тоест да не е изпълнило изискването да декларира всички тези приходи, доходи и пр. ; да не е изпълнило изискването да осигурява достъп до подлежащ на контрол обект или до счетоводни и/или търговски данни от значение за производството, съхранявани на електронен носител. Всички тези противоправни действия и бездействия на данъчно задълженото лице имат една и съща, обща последица и тя е липсата на данни и документите в които тези данни се съдържат, въз основа на които да е възможно да се определи данъчната основа, съобразно правилата на съответния материален данъчен закон.

В текстовете на чл. 15, и чл. 16 от ЗКПО, също става реч за осъществено от данъчно задълженото лице противоправно поведение, но последицата от него не е липсата на данни и документи за определяне на данъчната основа за облагане, а осъществяване на търговски и финансови взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа или сключване на една или повече сделки при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане.

Ясно е при това положение, че когато липсват данни и документи, въз основа на които да е възможно определянето на основата за облагане по правилата на съответния материален закон, тази основа се определя по правилата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, въз основа на които, във възможната пълнота се установяват необходите факти и въз основа на тях се определя основа за облагане,  които се доближава максимално до тази данъчна основа, при която би се стигнало при точно изпълнение на задълженията от страна на данъчния субект и наличието на необходимите данни за това.

Когато, предпоставките по чл. 121, ал. 1 от ДОПК не са проявени, но данъчно задълженото лице при осъществяване на търговските и финансовите взаимоотношения извършва сделки при условия или чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, то тогава данъчната основа са определя по реда на чл. 15 или чл. 16 от ЗКПО, като се игнорират само тези последици от противоправното действие, които водят до отклоняване от данъчно облагане.

 

25. В случая, по делото не е спорно, че въпреки надлежно отправеното искане за представяне на документи и обяснения, от страна на дружеството не са представени заведена счетоводна отчетност за ревизирания период, аналитични и хронологични регистри на заведени счетоводни сметки и главни книги за ревизираните периоди, оборотни ведомости за периода 01.01.2013 г. до 31.07.2019 г.; всички първични документи; хронологични и аналитични счетоводни регистри на счетоводни сметки от гр. 70, гр. 41, гр. 20, гр. 24, счетоводен амортизационен план и данъчен амортизационен план.

Това ще рече, че е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 4, предложение първо и второ  от ДОПК - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. Липсата или непредставянето на редовно водена счетоводна отчетност, изключва възможността, данъчната основа за облагане, да бъде определена по реда на съответния материален данъчен закон. Това прави наложително, нейното определяне посредством, относимите към конкретния случай и лице обстоятелства. Това именно е сторено от органа по приходите в конкретния случай.

 

26. Следващият спорен от правна гледна точка въпрос е свързан с пренасянето на данъчна загуба за целите на облагането с корпоративен данък по ЗКПО. В тази насока, в чл. 70, ал. 1 от ЗКПО е предвидено, че данъчно задължените лица имат право да пренасят данъчната загуба, формирана по реда на тази част. Когато данъчно задължено лице е избрало да пренася данъчната загуба, тя задължително се пренася последователно до изчерпването й през следващите 5 години.

Съобразно чл. 70, ал. 2 от ЗКПО, данъчно задълженото лице упражнява правото си на избор чрез приспадане на данъчната загуба през първата година след реализирането на данъчната загуба, през която лицето е формирало положителен данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба. Когато до датата на данъчния контрол данъчно задълженото лице не е формирало положителен данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба, смята се, че лицето е упражнило правото си на избор за пренасяне на данъчна загуба.

В чл. 72 от ЗКПО е предвидено, че за нововъзникнали данъчни загуби се прилагат разпоредбите на тази глава, като се спазва поредността на възникването им. За всяка от нововъзникналите данъчни загуби 5-годишният срок започва да тече от годината, следваща годината на възникването им.

 

27. Както се посочи в т. 6 от настоящото решение, обект на ревизията възложена със Заповед № 16001319005536-020-001 от 23.08.2019год. е  установяване на задълженията за корпоративен данък за съответните отчетни периоди от 01.01.2013г. до 31.12.2018г.

Неспорно по делото е, че в съответната за отчетния период годишна данъчна декларация, дружеството е заявявало следните резултати :

За 2013 година:

Декларирани данни съгласно подадена годишна данъчна декларация:

Общо приходи:47 228,10 лв.

Общо разходи:47 532,79 лв.

Счетоводен/данъчен финансов резултат: 304,69 лв. – загуба

За 2014 година:

Декларирани данни съгласно подадена годишна данъчна декларация:

Общо приходи:38 098,36 лв.

Общо разходи:43 286,14 лв.

Счетоводен/данъчен финансов резултат: 5 187,78 – загуба.

За 2015 година:

Декларирани данни съгласно подадена годишна данъчна декларация:

Общо приходи:33 929,00 лв.

Общо разходи: 45 834,00 лв.

Счетоводен/данъчен финансов резултат: 11 905,00 лв. – загуба;

За 2016 година:

Декларирани данни съгласно подадена годишна данъчна декларация:

Общо приходи: 45 006.34 лв.

Общо разходи: 46 707.20 лв.

Счетоводен/данъчен финансов резултат: 1 700,86лв. – загуба

За 2017 година:

Декларирани данни съгласно подадена годишна данъчна декларация:

Общо приходи: 34 124,67 лв.

Общо разходи: 33 356,26 лв.

Счетоводен/данъчен финансов резултат: 768,41 лв. – печалба.

За 2018 година:

Декларирани данни съгласно подадена годишна данъчна декларация:

Общо приходи: 36 804,13 лв.

Общо разходи: 23 211,44 лв.

Счетоводен/данъчен финансов резултат: 13 592,69 лв. – печалба.

 

28. Явно, отчетната 2017г. е била първата година след реализирането на данъчната загуба, през която лицето е формирало положителен данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба, по смисъла на чл. 70, ал. 1, изр. първо от ЗКПО. Няма съмнение и спор, че за отчетната 2017г., дружеството не е упражнило правото си на избор чрез приспадане на данъчната загуба през първата година след реализирането на данъчната загуба, по смисъла на последно посочения текст от закона. При това положение, за 2017г. и за последващата 2018г., когато дружеството също е декларирало финансов резултат печалба, то е загубила правото на приспадане на данъчна загуба, понеже не упражнило правото си да стори това в релевирания от правната норма момент.

 

29. Как се съотнасят установените данни и правните норми по отношение на финансовата 2016 г. Каза се, за този отчетен период, дружеството е декларирало финансов резултат загуба в размер на 1700,86лв., поради което не е имало право да упражни право на приспадане на загуба от предходните отчетни периоди, т.е. за 2013 г., 2014 г. и 2015 г., през които финансовия резултат е бил също загуба.

В случая, преди всичко следва да се съобрази обстоятелството, че всеки един отчетен период е самостоятелен обект на възложената със заповед ревизия, поради което при спазване на принципа за „обективност“ по чл. 3 от ДОПК, разрешаването на правния спор, следва да бъде извършено въз основа на действителните факти, които са относими и проявяват правни последици, именно по отношение на всеки отделен отчетен период. Според чл. 21, ал. 1 от ЗКПО, данъчният период за определяне на корпоративния данък е календарната година, освен когато в този закон е предвидено друго. Това ще рече, че относно определяне на задълженията за пряк данък за отчетен период 2016г., следва да бъдат съобразени в пълнота, единствено фактите и обстоятелствата които са относими, именно за календарната 2016г.

На следващо място, необходимо е да се съобрази правилото възведено в чл. 70, ал. 2, изр. второ от ЗКПО, според което, когато до датата на данъчния контрол данъчно задълженото лице не е формирало положителен данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба, смята се, че лицето е упражнило правото си на избор за пренасяне на данъчна загуба.

В случая, за ревизирания отчетен период 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г., до датата на данъчния контрол, т.е. 16.09.2019г.(когато е връчена Заповед № 16001319005536-020-001 от 23.08.2019год. – л. 589), данъчно задълженото лице не е формирало положителен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба, поради което по силата на цитираната правна норма и изричното заявеното и поддържано в тази насока волеизявление от жалбоподателя, следва да се приложи презумпцията на чл. 70, ал. 2, изр. второ от ЗКПО, като се приеме, че лицето е упражнило правото си на избор за пренасяне на данъчна загуба. Въпросното правило е приложимо, именно в хипотези като процесната, когато ревизираното лице преди датата на данъчния контрол е декларирало финансова загуба, но в резултат на извършената ревизия се установи, че за конкретен отчетен период, всъщност финансовия резултат е печалба, а не загуба, както е декларирано от данъчния субект, поради което той не е имал правно основание преди данъчния контрол да  упражни право на избор, просто защото, съобразно декларираните резултати, това право не е възникнало. Няма пречка обаче, с оглед установения при ревизията положителен финансов резултат, тоест печалба, за същия отчетен период, правото на приспадане да не бъде осъществено, понеже предпоставките за това са вече налице и презумпцията по чл. 70, ал. 2, изр. второ от ЗКПО, дава правното основание това да бъде сторено.

 

30. Следващият спорен по делото въпрос е свързан с определянето на пазарната цена на процесните имоти.

Съобразно §1, 8 от ДР на ДОПК, „Пазарна цена“ е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани.

Според §1, т. 10 от ДОПК, „Методи за определяне на пазарните цени“ са: а) методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци; б) методът на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба; в) методът на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя, като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба; г) методът на транзакционната нетна печалба; д) методът на разпределената печалба. Редът и начинът за прилагане на методите се определят с наредба на министъра на финансите. Към тези норми препраща § 1, т. 16 от ДР на ЗДДС.

Редът и начинът за прилагане на въпросните методи пък, е определен в Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени (обн., ДВ, бр. 70 от 29.08.2006 г.). Според чл. 14, ал. 1 от Наредбата, методите за определяне на пазарните цени се прилагат на базата на данни относно съпоставими неконтролирани сделки, осъществени(курсива мой) през годината, в която се осъществява контролираната сделка, или в друг период, в който действат едни и същи икономически условия, влияещи върху резултата от сделките.

 

31. В случая, назначеното от администрацията в хода на ревизията вещо лице е посочило, че е използвало методът на сравнимите неконтролирани цени и метода на увеличената стойност.

Видно от съдържанието на това заключение (л.98), за установяване на пазарната цена на процесните имоти по метода на сравнимите неконтролирани цени от вещото лице са използвани „… изведените от направеното проучване средни офертни стойности…“. Тоест, експертното заключение е изградено на основа офертни цени, а не въз основа на цени по фактически извършени сделки с подобни недвижими имоти. Впрочем, в случая, вещото лице дори не е посочило от кого, относно какви имоти и каква е била стойността на офертите, за които твърди, че е проучил във връзка с изготвяне на заключението. Твърди се също така, че за определяне на пазарната цена на имотите са били извършени необходимите корекции с оглед спецификата на всеки един от отделните имоти. Какви конкретни стойности или параметри са възприети от вещото лице или каквито и да е други конкретни данни в тази насока, не са посочени в експертното заключение. Всичко това изключва възможността, да се формира извод, че експертното заключение, прието в хода на ревизионното производство е изготвено при приложение на методите посочени в § ,, т. 10 от ДР на ДОПК.

В първоначалното заключение по назначената в хода на съдебното производство съдебно оценъчна експертиза, вещото лице е посочило, че за определяне на пазарната цена на процесните самостоятелните обекти в сгради е приложен метода на „Възстановителна стойност“ („чиста стойност на активите”). Пояснено е, че  възстановителната стойност на обектите е определена като са съобразени текущите разходи за идентичното им възпроизвеждане. Тя е изведена като разходи за създаване на нов строителен продукт към датата на оценката, с отчитане на физическото, функционалното и икономическото им обезценяване. Метод за определяне на пазарната цена от този точно вид, не е посочен в § 1, т. 10 от ДР на ДОПК, респективно и в  Наредба № Н-9 от 14.08.2006г.

В същото първоначално заключение по съдебната експертиза, относно определяне на заранта цена на имот с площ от 1620,00м², част от поземлен имот с идентификатор 55155.502.1145, урбанизирана територия, вещото лице е посочило, че е ползвало данни от агенции за недвижими имоти, данни от Националния статистически институт, частни и държавни съдебни изпълнители в регион област Пазарджик, на подобни строителни имоти в региона през 2019г. Посочени в тази насока са четири имота, като не е указано, че тези данни са от реално осъществени продажби. 

В контекста на обсъждания въпрос обаче е необходимо да се посочи, че е неприемливо, при прилагане на метода на сравнимите неконтролирани цени и метода на пазарните цени, съпоставимите стойности да се определят на база заявени оферти в Интернет, оферти в специализирания печат, още по-малко на статистически данни. За пазарна цена, следва да се приеме тази, на която действително са реализирани продажби между независими търговци. Затова, следва да има ясна индикация въз основа на каква информация са определени пазарните цени. Ето защо, относно първоначалното заключение по съдебната експертиза, няма причина да се приеме, че посочената от експерта пазарна цена на процесните имоти е обективна и установена съобразно нормативно възведения ред за нейното определяне.

В тази връзка, бе поискано възлагане на допълнителна задача на вещото лице оценител. В изготвеното по това искане допълнително заключение, вече е посочено, че вещото лице е съобразило четири реално извършени сделки с офиси, които имат подобни характеристики на процесните обекти и две реално извършени сделки с недвижими имоти, с подобни характеристики на процесния. Конкретните, фактически осъществени сделки, послужили като основа за определяне на пазарната цена на процесните имоти, при използване на методите по § 1, т. 10 от ДР на ДОПК са подробно описани в заключението(л. 812).  Определената по този начин пазарна оценка на имотите е следната :

- обект с идентификатор  55155.503.419.1.36                    -  10 041,00 лв.;

- обект с идентификатор  55155.503.419.1.37                    -     9 563,00 лв.;

- обект с идентификатор  55155.503.419.1.26                    -     7 866,00 лв.;

- обект с идентификатор  55155.503.419.1.32                    -     9 758,00 лв.

- част от поземлен имот с идентификатор 55155.502.1145, с площ от 1620,00м²                                                                                     -   63 180,00 лв.

Въз основа на изложените до тук съображения, тези именно стойности ще следва да бъдат възприети, като пазарни цени на процесните недвижимости.

 

32. Съобразно чл. 165, ал. 1 от ЗКПО, разпределените като ликвидационен дял или дивидент активи към момента на разпределението за данъчни цели се смятат за реализирани от данъчно задълженото лице по пазарни цени и се отписват.

Нормативния текст е конкретен и не будещ някакви съмнения относно неговото приложение. Когато ликвидационния дял е под формата не на пари, а на материален актив, този актив за данъчни цели, тоест за целите на облагане с пряк данък, се счита за реализиран от данъчно задълженото лице по пазарни цени.

 

33. Съотнасянето на описаните до тук данни и изложените съображения от правна страна, налагат по отношение на облагането с пряк данък за отчетната 2016 г., да се възприеме следното :

В случая, с нотариален акт № 65 от 04.10.2016г.(л.577), е извършена сделка „даване вместо изпълнение“, по силата на която дружеството, което се напуска от съдружник, вместо заплащане на сумата от 2125,00лв., представляваща размера на неговият дял, прехвърля на напускащия съдружник Димитър Атанасов Терзийски, самостоятелен обект, офис с площ от 21,23м², от сграда с идентификатор 55155.503.419.1.36  и самостоятелен обект, офис с площ от 20,22м², от сграда с идентификатор 55155.503.419.1.37. Както се посочи, според допълнителното заключение по назначената съдебно оценъчна експертиза, тяхната пазарна цена е в размер, съответно  на 10 041,00 лв. и  9 563,00 лв. или общо 19604,00лв.;

Декларирани приходи                                 -                                     45 006.34  лв.;

Допълнително установени                         -                                     19 604,00 лв. ;

Общо приходи (р.2+р.З)                              -                                     64 610,34 лв. ;

Общо разходи                                                  -                                    46 707,20 лв. ;

Финансов резултат                                         -                                     17 903,14 лв. ;

Данъчни загуби 2013-2015                           -                                 -  17 397,47  лв.;  

Данъчен финансов резултат – печалба   -                                          505,67 лв.;

Данък по ЗКПО                                               -                                             50,57 лв.;

Внесен данък по ЗКПО                                 -                                              0,00 лв.;     

Разлика за внасяне                                        -                                           50,57 лв.         

Според изчисленията на вещото лице по назначената счетоводна експертиза, дължимите лихви за просрочие при така определения размер на данъка от 50,57 лв., възлизат на сумата от 15,71лв.

По отношение на така определените данъчни задължения и с оглед възраженията на жалбоподателя за необходимостта от извършване на съпоставимост между приходите и разходите във връзка с процесното разпореждане с офиси, в контекста на правилото на чл. 165, ал. 2 от ДКПО, следва да се припомни, че  от страна на дружеството, нито в хода на ревизионното производство, нито пък в хода на настоящото съдебно производство се представи необходимата синтетична и аналитична счетоводна отчетност, която да съдържа някакви данни относно  счетоводната стойност на активите към датата на разпределението на ликвидационния дял.

 

34. Относно отчетната 2017 г., дружеството не е упражнило право на приспадане на приспадане на данъчна загуба, а с оглед констатациите в настоящото производство няма нито фактическото, нито пък правното основание да стори това.

За въпросния отчетен период, в хода на ревизията са установени разходи за материали и външни услуги в размер на 16119,33 лв. и разходи за заплати и осигуровки в общ размер на 6981,50 лв. В ревизионния доклад е посочено, че от ревизираното лице не са предоставени документи и доказателства удостоверяващи извършване на разходи в размер на 10255,43 лв. декларирани в ГДД по чл. 92 от ЗКПО и ГФО на дружеството за 2017 г. Както се посочи, становището на жалбоподателя по тези констатации е, че не е успял да обоснове надлежно възражение срещу извършеното данъчно преобразуване, тоест непризнатите разходи в размер на  10 255.43 лв. и допълнително определено задължение за корпоративен данък и лихви за просрочие. С оглед на това, по делото нито се заявиха, нито се представиха някакви конкретни данни и доказателства. Това налага определеното с ревизионния акт задължение за пряк данък за 2017г. в размер на  1025,54 лв. и лихви за просрочие в размер на 199,42лв. към 28.02.2020 г. да бъде квалифицирано като законосъобразно.

 

35. Относно отчетната 2018 г., с нотариален акт № 53 от 22.11.2018г., е извършена сделка „даване вместо изпълнение“, по силата на която дружеството, което се напуска от съдружник, вместо заплащане на сумата от 5410,46лв., представляваща размера на неговия  дял, прехвърля на напускащия съдружник Иван Стоянов Цветков, самостоятелен обект, офис с площ от 16,60м², от сграда с идентификатор 55155.503.419.1.26  и самостоятелен обект, офис с площ от 20,61м², от сграда с идентификатор 55155.503.419.1.32. Както се посочи, според допълнителното заключение по назначената съдебно оценъчна експертиза, тяхната пазарна цена е в размер, Съответно на 7 866,00 лв.  и  9 758,00 лв. или общо 17624,00лв.лв.;

Декларирани приходи                                 -                                     36 804,13  лв.;

Допълнително установени                         -                                      17 624,00 лв.;

Общо приходи (р.2+р.З)                              -                                     54 428,13 лв.;

Общо разходи                                                  -                                     23 211,44 лв.;

Финансов резултат                                         -                                    31 216,69  лв.;

Данъчен финансов резултат – печалба   -                                     31 216,69 лв.;

Данък по ЗКПО                                               -                                        3 121,67 лв.;

Внесен данък по ЗКПО                                 -                                        1 359.27 лв.;     

Разлика за внасяне                                        -                                       1 762.40 лв.

Според изчисленията на вещото лице по назначената счетоводна експертиза, дължимите лихви за просрочие при така определения размер на данъка от 1762,40 лв., възлизат на сумата от 191,78лв.

По отношение на така определените данъчни задължения и с оглед възраженията на жалбоподателя за необходимостта от извършване на съпоставимост между приходите и разходите във връзка с процесното разпореждане с офиси, в контекста на правилото на чл. 165, ал. 2 от ДКПО, следва и тук да се припомни, че  от страна на дружеството, нито в хода на ревизионното производство, нито пък в хода на настоящото съдебно производство се представи необходимата синтетична и аналитична счетоводна отчетност, която да съдържа някакви данни относно  счетоводната стойност на активите към датата на разпределението на ликвидационния дял.

 

36. Съобразно, чл. 45, ал. 1 от ЗДДС, освободена доставка е прехвърлянето на правото на собственост върху земя, учредяването или прехвърлянето на ограничени вещни права върху земя, както и отдаването й под наем или аренда. Според чл. 45, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, алинея 1 не се прилага по отношение на: прехвърлянето на право на собственост върху урегулиран поземлен имот по смисъла на Закона за устройство на територията, с изключение на прилежащия терен към сгради, които не са нови.

Съобразно чл. 27, ал. 3, б. „а“ от ЗДДС, данъчната основа е пазарната цена при следните доставки: доставка между свързани лица, когато данъчната основа, определена по реда на чл. 26, е: по-ниска от пазарната цена, доставката е облагаема и получателят няма право на приспадане на данъчен кредит или има право на частичен данъчен кредит, или право на възстановяване на платения данък по реда на чл. 81;

 

37. В случая, няма съмнение и спор, че сделката извършена с нотариален акт с №88 от 27.06.2019г., е с предмет на доставка е поземлен имот с идентификатор 55155.502.1145 с обща площ 2423,00м², заедно с прилежащи към него едноетажни сгради, складови помещения, с обща площ 461,00м². Неспорно по делото е, че въпросния имот е урбанизирана територия с предвиждане “за друг вид производствен, складов обект“, тоест е урегулиран поземлен имот по смисъла на Закона за устройство на територията. Спор между страните не се формира и за това, че площта от имота, която не е заета от сгради и не съставлява прилежаща част от тях се равнява на 1620,00м². Най – сетне, неспорно е че приобретателя по сделката за покупко – продажба на имота Й.А.Й. е едноличен собственик на капитала и управител на търговското дружество, което се разпорежда с правото на собственост върху имота. 

Според допълнителното заключение на назначеното по делото вещо лице, пазарната стойност на въпросните 1620,00м² от урбанизирания имот е 63 180,00 лв.

При това положение, дължимият данък добавена стойност за отчетен период м юни.2019г. е в размер на 12 636,00 лв., а лихвата за просрочие при разчитането му с бюджета, според вещото лице счетоводител е в размер на  996,84 лв.

 

V. За разноските :

 

38. С оглед констатираната частична незаконосъобразност на административния акт, на жалбоподателя се дължат сторените разноски за производството, които се констатираха в размер на 449,02лв.

 

39. С оглед констатираната частична неоснователност на жалбата, на административния орган се дължи възнаграждение за осъществена юрисконсулска защита, което се констатира в размер на 994,00лв.

Ето защо, Съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16001319005536-091-001 от 23.04.2020г., издаден от Й.Т.М., на длъжност началник на сектор „Ревизии“, като орган възложил ревизията и Д.С.С., на длъжност главен инспектор по приходите, като ръководител на ревизията при Териториална дирекция гр. Пловдив на Национална агенция за приходите,  изменен и потвърден с Решение № 313 от 06.07.2020год. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика”, гр. Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по приходите, в частта с която спрямо „Промишлено и гражданско строителство - Пазарджик“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Гурко”, №3, за отчетен период 01.06.2019г. до 30.06.2019г. е допълнително начислено задължение за данък върху добавената стойност в за разликата от 12 636,00 лв.  до  21 192,84лв. и са начислени лихви за просрочие, съобразно преобразувания за периода резултат за разликата от 996,84 лв. до 1672,01лв. ; определено е задължение за корпоративен данък по ЗКПО за отчетната 2016г. за разликата от  50,57 лв. до 1889,91лв. и са начислени съответни лихва за просрочие при разчитането на задълженията с бюджета за разликата от 15,71лв. до  587,49лв. ; определено е задължение за корпоративен данък по ЗКПО за отчетната 2018г. за разликата от 1762,40 лв. до 2040,00лв. и са начислени съответни лихва за просрочие при разчитането на задълженията с бюджета за разликата от 191,78лв. до 220,51лв.

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на „Промишлено и гражданско строителство - Пазарджик“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Гурко”, №3, представлявано от управителя Й.А.Й., с посочен съдебен адрес ***, адв. Б., против Ревизионен акт № Р-16001319005536-091-001 от 23.04.2020г., издаден от Й.Т.М., на длъжност началник на сектор „Ревизии“, като орган възложил ревизията и Д.С.С., на длъжност главен инспектор по приходите, като ръководител на ревизията при Териториална дирекция гр. Пловдив на Национална агенция за приходите,  изменен и потвърден с Решение № 313 от 06.07.2020год. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика”, гр. Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по приходите, в частта с която спрямо търговското дружество, за отчетен период 01.06.2019г. до 30.06.2019г. е допълнително начислено задължение за данък върху добавената стойност в общ размер на 12 636,00 лв. и са начислени лихви за просрочие, съобразно преобразувания за периода резултат в общ размер на 996,84 лв. ; определено е задължение за корпоративен данък по ЗКПО за отчетната 2016г. в размер на 50,57 лв. и са начислени съответни лихва за просрочие при разчитането на задълженията с бюджета в общ размер на 15,71лв. ; определено е задължение за корпоративен данък по ЗКПО за отчетната 2017г. в размер на 1025,54лв. и са начислени съответни лихва за просрочие при разчитането на задълженията с бюджета в общ размер на 214,86лв. ; определено е задължение за корпоративен данък по ЗКПО за отчетната 2018г. в размер на 1762,40 лв. и са начислени съответни лихва за просрочие при разчитането на задълженията с бюджета в общ размер на 191,78лв.

 

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, София да заплати на „Промишлено и гражданско строителство - Пазарджик“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Гурко”, №3, сумата от 449,02лв.(четиристотин четиридесет и девет лв. и две ст.), представляваща извършени разноски по производството.

ОСЪЖДА „Промишлено и гражданско строителство - Пазарджик“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Гурко”, №3, да заплати на Национална агенция за приходите, София сумата от 994,00лв. (деветстотин деветдесет и четири лв.), представляваща съответната част от възнаграждение за осъществена юрисконсулска защита..

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне.

 

 

Административен съдия:/п/

РЕШЕНИЕ №1194/09.02.2022 Г. ПО АД №6069/2021 Г. НА ВАС

ОТМЕНЯ решение № 137/22.02.2021 г. на Административен съд Пазарджик по адм.д. № 899 по описа за 2020 г. в частта, с която е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-16001319005536-091-001/23.04.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив относно установените задължения за корпоративен данък за 2016 г. за разликата над 50.57 лева до 1 790.31 лева и за лихвите за забава за разликата от 15.71 лева до 552.52 лева и вместо него в тази част постановява:
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на „Промишлено и гражданско строителство - Пазарджик“ ЕООД против ревизионен акт № Р-16001319005536-091-001/23.04.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта за установените задължения за корпоративен данък за 2016 г. за разликата над 50.57 лева до 1 790.31 лева и за лихвите за забава за разликата от 15.71 лева до 552.52 лева.
ОСЪЖДА „Промишлено и гражданско строителство - Пазарджик“ ЕООД да заплати на Националната агенция за приходите деловодни разноски в размер 859.60 лева.
Решението е окончателно.