№ 21
гр. Враца , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мирослав Д. Досов
Членове:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Камелия Пл. Колева
при участието на секретаря Мария К. Ценова
като разгледа докладваното от Камелия Пл. Колева Въззивно гражданско
дело № 20211400500197 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Образувано е по въззивна жалба на Ц. Й. П. от гр. ***, ЕГН **********, и В. Й. Н. от
гр. ***, ЕГН **********, чрез адв. Л. Ф., против решение № 260223 от 25.11.2020 г.,
постановено по гр.д. № 3238/2019 г. по описа на Районен съд – Враца, с което са отхвърлени
предявените от двамата жалбоподатели искове срещу Г. Р. И., ЕГН **********, първият от
които с правно основание чл. 87, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ за
разваляне на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 107, том I, рег.
№ 3874, дело № 278/2014 г. на нотариус И. Л., с който наследодателят на ищците е продал
на ответника ¾ идеални части от недвижим имот с идентификатор 12259.1020.26.4.7,
представляващ апартамент с площ от 84,35 кв.м., с прилежащи части – мазе № 1 с площ от
14,80 кв.м., 0,77 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж,
находящ се на адрес гр. ***, при съседи: на същия етаж 12259.1020.26.4.8, под обекта
12259.1020.26.4.4, над обекта 12259.1020.26.4.11, и иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД за осъждане на ответника да им заплати сумата от 1000,00 лева, получена на
отпаднало основание.
С въззивната жалба се твърди, че атакуваното решение е неправилно поради
нарушение на материалния закон, съдебната практика, съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необоснованост.
За да обосноват твърдените пороци, жалбоподателите изтъкват по-конкретно няколко
1
основания за това. Според първото от тях съдът не е зачел и оценил правилно направеното
от въззиваемата страна Г.И. извънсъдебно признание на факт, а само се е позовал на съдебна
практика, определяща доказателствената му стойност, без да я приложи. В продължение на
това оплакване се посочва, че щом като признанието е направено с писмен документ, то не
са необходими други доказателства за доказване на направеното признание. Поради това
считат, че съдът е нарушил разпоредбата на чл. 175 ГПК, незачитайки извънсъдебните
признания на ответника за неизгодни за него факти.
Посочва се още, че щом като разпоредбата на чл. 175 ГПК изисква признанието да се
преценява с оглед всички доказателства по делото, то по делото са налице обстоятелства,
които го подкрепят, но не са обсъдени от съда, и се изразяват в следното: подадена от
наследодателя тъжба до Районна прокуратура – Враца за неплащане на продажна цена;
направените в отговор на нея двукратни признания от ответника; потвърждение от
наследодателят, че не е получил продажната цена по договора; липсата на изявление в
нотариалния акт, че продажната цена е получена; липсата въобще в нотариалния акт на
изявление за начина на плащане.
Второто оплакване на жалбоподателите се изразява в твърдение, че съдът не се е
съобразил при формиране на крайния си извод с разпределената от него доказателствена
тежест, а именно посочил е, че ищците не са представили и поискали доказателства за
установяване на обстоятелството платена ли е цената по нотариалния акт, след като този
факт е възложен за доказване на ответника. Въпреки това жалбоподателите не оспорват
разпределената им с окончателния доклад по чл. 146 ГПК доказателствена тежест. Твърдят
още, че именно в изпълнение на възложената им доказателствена тежест, са доказали
нужните обстоятелства, а именно наличие на валидно облигационно правоотношение,
възникване на задължението на ответника да заплати продажната цена и безполезност на
изпълнението с оглед настъпилата смърт на наследодателя-продавач.
Последното твърдение в жалбата касае предявения, наред с главния иск, втори иск
при условията на алтернативност за действителност на договора за покупко-продажба по чл.
26, ал. 2 ЗЗД - ако съдът приеме за установено, че покупко-продажбата от 18.08.2014 г. е
привидна сделка, прикриваща действителен договор за прехвърляне на имот срещу
задължение за гледане и издръжка, се иска да бъде развален последния. Твърди се, че по
този иск правилно съдът не се е произнесъл, тъй като подобни възражения за характера на
договора като такъв за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка не са
направени от ответника, поради което не е съществувало основание за изследване на този
въпрос и за предявяване на такъв иск. Поддържа се пред настоящата съдебна инстанция, че
жалбоподателите искат процесният договор да бъде развален поради неплащане на
продажната цена, а не оспорват неговата привидност.
По отношение на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД жалбоподателите твърдят, че
претенцията им е доказана, след като ответницата не е установила, че е организирала за своя
сметка погребението на наследодателя, не е върнала сумата на наследодателя, а по делото е
установено от показанията на свидетеля С. В., че ищцата Ц. П. е поела разходите за това,
поради което дадената сума от 1000,00 лева следва да им бъде върната.
2
При тези съображения се иска обжалваното решение да бъде отменено в цялост, а
вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени.
Претендира се присъждането на направените пред двете съдебни инстанции разноски.
Въззивната жалба е връчена лично на въззиваемата страна - Г. Р. И., която в срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК не е подала писмен отговор.
Пред въззивния съд не се посочиха и представиха нови доказателства.
Въззивницата Ц.П. се явява лично в откритото съдебно заседание по делото и с
пълномощника си адв. Филипов, който заявява, че поддържа жалбата и излага доводи,
подобни на тези, изложени във въззивната жалба.
Въззивницата В.Н. не се явява в откритото съдебно заседание по делото, а се
представлява от пълномощника си адв. Ф., която също поддържа жалбата по изложените в
нея съображения.
В срок въззивниците, чрез процесуалните си представители, са депозирали писмена
защита, с която искат атакуваното решение да бъде отменено и исковете им да бъдат
уважени. В писмената защита в синтезиран вид са изложени оплакванията им, посочени
вече във въззивната жалба.
Въззиваемата Г. Р. И., редовно призована, се явява лично, оспорвайки жалбата.
Твърди, че е заплатила продажната цена по договора и е върнала дадената й сума от 1000,00
лева. В срок депозира писмена защита, с която иска атакуваното решение да бъде
потвърдено, позовавайки се на изявлението, направено в нотариалния акт, че продажната
цена по него е платена.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Районният съд е бил сезиран с искова молба от Ц. Й. П. и В. Й. Н. срещу Г. Р. И., с
която се иска да бъде развален договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт
№ 107, том I, рег. № 3874, дело № 278/2014 г. на нотариус И. Л., с който наследодателят на
ищците – М. В. Й., е продал на ответника ¾ идеални части от недвижим имот с
идентификатор 12259.1020.26.4.7, представляващ апартамент с площ от 84,35 кв.м., с
прилежащи части – мазе № 1 с площ от 14,80 кв.м., 0,77 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж, находящ се на адрес гр. ***, при съседи: на същия етаж
1259.1020.26.4.8, под обекта 12259.1020.26.4.4, над обекта 12259.1020.26.4.11, а при
условията на алтернативност се иска да бъде установено прикрито съглашение между
страните по посочения договор за покупко-продажба, по силата на което същият е договор
за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка на М. В. Й. и О. М. Й., и
той да бъде развален, както и се иска ответникът да бъде осъден да им заплати сумата от
1000,00 лева, ведно със законната лихва, получена от наследодателя на ищците – М. В. Й. за
покриване на разходите по погребението му, без основание поради неизпълнение на това
задължение. Претендирано е и присъждането на направените по делото разноски.
В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че ищците са
единствени наследници на починалия на 12.08.2018 г. техен роднина М. В. Й.. Твърди се, че
последният е бил собственик на ¾ ид. части от описания по-горе недвижим имот. Заявява
се, че приживе наследодателят им е продал своята част от този имот на ответницата Г. Р. И.
3
за сумата от 9800,00 лева с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №
107, том I, рег. № 3874, дело № 278/2014 г. на нотариус И. Л.. Посочено е, че приживе
лицето е подало тъжба в Районна прокуратура - Враца за това, че е било измамено от
купувача по договора, по която жалба била образувана прокурорска преписка, а в
последствие било издадено постановление за отказ да бъде образувано досъдебно
производство. Изложени са твърдения, че цената по договора за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № 107, том I, рег. № 3874, дело № 278/2014 г. на нотариус И.
Л., не е платена от купувача – ответницата Г. Р. И., а и в него липсвало изявление на
продавача, че я е получил. Наведени са доводи, че при сключване на договора
наследодателят на ищците дал на ответницата сумата от 1000,00 лева, с която тя да заплати
разходите за погребението му след неговата смърт, но това не било сторено. Посочено е, че
в тъжбата си до Прокуратурата наследодателят на ищците е изложил каква е била
действителната уговорка между страните, но страните не са постигнали съгласие за вида на
сделката, обема на грижите и лицата, спрямо които да се полагат, поради което не може да
се направи категоричен извод, че договора за покупко-продажба е привиден, след като няма
и обратно писмо или друг документ, с който да се установи симулативността на договора.
Изложени са въпреки това твърдения, че ответницата не е полагала грижи за наследодателя
на ищците и неговия син. Релевират се доводи, че в дадените писмени сведения по
образуваната прокурорска преписка ответницата е признала факта на неплащане на цената
по договора за покупко-продажба и получаването на сумата от 1000,00 за погребални
разноски. Посочено е, че договорът е валиден, но цената по него не е платена, а поради
забавата плащането й вече е станало безполезно – продавачът е починал, а нуждата от
парите е била за грижа за сина му, който също бил починал.
Назначеният на ответницата особен представител – адв. В.И., е подала писмен
отговор, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани, въпреки че не му е
известна личната й позиция поради липсата на контакт с нея. Оспорил е твърдението, че
продажната цена не е платена от ответницата с довода, че в нотариалния акт е записано
обратното, както и твърдението, че договорът е нищожен на което и да е от основанията по
чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Посочил е, че са спазени нотариалните правила при сключване на сделката
– страните са се явили лично и са изразили волята си пред компетентния нотариус, поради
което счита, че твърденията на ищците са недоказани. По алтернативно заведения иск е
навел твърдения, че от доказателствата по делото е изводима волята на страните по
сделката, а именно, че последната има характера на прехвърляне на имот срещу задължение
за гледане и издръжка на продавача и неговия син. Оспорил е твърдението, че ответницата
не е изпълнила задължението си по този договор. По третия иск особеният представител е
оспорил твърдението, че ответницата е получила търсената сума и причината за това.
Районният съд е приел, че е сезиран със следните искове: 1. иск по чл. 87, ал. 3 във
връзка с ал. 2 ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален
акт № 107, том I, рег. № 3874, дело № 278/2014 г. на нотариус И. Л., тъй като изпълнението
на задължението на ответника е станало безполезно; 2. предявен при условията на
евентуалност иск по чл. 17, ал. 1 във връзка с чл. 87, ал. 3 във връзка с чл. 2 ЗЗД за
4
установяване и разваляне на прикрито съглашение между страните по посочения договор за
покупко-продажба, по силата на което същият е договор за прехвърляне на имот срещу
задължение за гледане и издръжка на М. В. Й. и О. М. Й., и 3. иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3
ЗЗД във връзка с чл. 87, ал. 2 ЗЗД за връщане на сумата от 1000,00 лева, която е получена от
ответницата, за да заплати с нея погребението на възложителя М. Й., което задължение
същата не е изпълнила. По така приетите за разглеждане искове съдът е разпределил
доказателствената тежест, както следва: 1. по иска по чл. 87, ал. 3 във връзка с ал. 2 ЗЗЗД е
указал, че в тежест на ищците е да установят възникването на облигационно отношение по
договор за покупко-продажба между наследодателя им и ответника, по силата на което е
прехвърлена собствеността върху ¾ ид. части от процесния имот и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че
към момента изпълнението на това задължение е станало безполезно за ищците. В тежест на
ответника съдът е указал, че следва да установи изпълнение на задължението си по договора
да заплати уговорената цена от 9800,00 лева; 2. по предявения при условията на
евентуалност иск по чл. 17, ал. 1 във връзка с чл. 87, ал. 3 във връзка с чл. 2 ЗЗД съдът е
указал, че в тежест на ищците е да установят, че действителната уговорка между страните по
процесния договор е била прехвърлянето на собствеността върху идеалните части от имота
да е срещу задължение за гледане и издръжка на продавача М. и неговия син О., а в
доказателствена тежест на ответника е да установи, че е изпълнил това свое задължение; 3.
по иска по чл. 55, ал. 1, предл. 3 във връзка с чл. 87, ал. 2 ЗЗД съдът е указал, че в тежест на
ищците е да установят, че наследодателят им М. Й. е предал на ответницата сумата от
1000,00 лева с поръчка да организира за негова сметка погребението му, а в доказателствена
тежест на ответницата е указал да установи, че е изпълнила поетата поръчка. Проекта за
доклад е приет за окончателен с изменение във връзка с иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, че
безполезността е в отношенията между Г.И. и М. Й. – кредитор, който е починал, а не за
ищците.
По основателността на предявените искове съдът се е произнесъл с решението, чиято
отмяна се иска, като е отхвърлил претенциите и е присъдил направените разноски. За да
постанови този резултат, решаващият състав е приел от фактическа страна, че
наследодателят на ищците М. Й. приживе е продал на ответницата Г. Р. И. с договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 107, том I, рег. № 3874, дело №
278/2014 г. на нотариус И. Л., за сумата от 9800,00 лева. Посочил е, че М. Й. след смъртта си
е наследен от ищците Ц. Й. П. и В. Й. Н.. Позовавайки се на събраните гласни доказателства
е приел, че след сключване на договора за покупко-продажба прехвърлителят очаквал
ответницата Г.Р. да се грижи за него и сина му, като й дал и сумата от 1000,00 лева, които да
послужат за разходи по погребението му. Приел е, че ответницата Г.И. след сключване на
договора е сменила бравата на апартамента и не е допускала прехвърлителя и сина му в
него, не му е върнала приживе дадената сума от 1000,00 лева, а грижите за него приживе и
разходите по погребението му били поети от ищцата Ц.П..
При установената фактическа обстановка решаващият състав е заключил от правна
страна, че ищците не са доказали претенцията си и по-конкретно факта на неплащане на
5
цената по договора за покупко-продажба. Посочил е, че изявлението в нотариалния акт за
заплащане на цената не се ползва с обвързваща доказателствена сила, поради което в тази
част нотариалният акт има характера на частен документ, изискващ опровергаването му при
спазване на чл. 164, ал. т. 6 ГПК, и при изключението на чл. 164, ал. 2 ГПК. В продължение
на този си извод е приел, че поисканите и допуснати от съда свидетели са послужили за
установяване на други факти, но не и за факта не неплащане на продажната цена, поради
което показанията им не оборват направеното изявление. Заключил е, че представените по
делото писмени сведения биха могли да бъдат ценени като начало на писмено доказателство
по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК и да бъдат основание за допускане на свидетели, но такива
не са били поискани от ищците. В тази връзка съдът е оценил изявленията на ответницата в
нейните писмени сведения по прокурорската преписка като извънсъдебно признание на
неизгоден за направилата го страна факт, като прилагайки чл. 175 ГПК е приел, че това
признание не се подкрепя от други събрани по делото доказателства, поради което е счел
искът за недоказан. Решаващият състав е заключил, че отхвърляйки искът по чл. 87, ал. 3
във връзка с ал. 2 ЗЗД, не дължи произнасяне по съединения заедно с него при условията на
евентуалност иск по чл. 17, ал. 1 във връзка с чл. 87, ал. 3 във връзка с чл. 2 ЗЗД заради
несбъдване на вътрешно процесуалното условие, допълвайки, че в хода на процеса ищците
са поддържали, че договорът е действителен. Претенцията по чл. 55, ал. 1, предл. 3 във
връзка с чл. 87, ал. 2 ЗЗД също е приета за недоказана с мотива, че направеното в писмените
сведения извънсъдебно признание на неизгоден за ответницата факт само по себе си не е
достатъчно, а показанията на разпитания по делото свидетел не възпроизвеждат факт, който
е възприел лично, поради което е счел, че ищците не са изпълнили възложената им
доказателствена тежест.
Настоящият съдебен състав, като съобрази наведените оплаквания в жалбата,
становището на въззиваемата страна и събраните по делото доказателства,
основавайки се на своето вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа
страна следното:
От приложения по делото нотариален акт № 107, том I, рег. № 3874, дело № 278/2014
г. на нотариус И. Л., се установява, че М. Й. е продал на Г.И. притежаваните от него ¾
идеални части от описания по-горе недвижим имот с идентификатор 12259.1020.26.4.7, за
сумата от 9800,00 лева/ В нотариалния акт се съдържа изявление, че купувача Г.И. е
съгласна и купува описания в т. 1-ва недвижим имот за посочената там сума, която е
изплатена изцяло на продавача. Посоченият нотариален акт следва да бъде взет предвид
като доказателство по делото, тъй като е съставен от длъжностно лице в кръга на службата
му по установените форма и ред и по силата на чл. 179 ГПК се ползва с материална
доказателствена сила по отношение на удостоверените с него факти от компетентността на
нотариуса, поради което щом последната не е оспорена по съответния ред, следва да бъде
зачетена, а официалният документ приет като доказателство от съда. В останалата част,
посоченият нотариален акт се ползва с формална доказателствена сила по смисъла на чл.
180 ГПК, доколкото представлява частен диспозитивен документ, поради което направените
от страните по сделката изявления, следва да бъдат преценявани от съда съобразно
6
останалите доказателства по делото.
Приетите по делото удостоверение за наследници и три броя удостоверения за отказ
от наследство дават сведение, че продавача М. Й. е починал на 12.08.2018 г., оставяйки за
свои наследници въззивниците В. Й. Н. и Ц. Й. П..
По делото са представени тъжба от М. Й. срещу Г.И., адресирана до Районна
прокуратура – Враца, и постановление за отказ да се образува наказателно производство, от
които се установява, че приживе лицето е сигнализирало Прокуратурата с оплакване, че е
било измамено от Г.И., но по тъжбата му е отказано да бъде образувано наказателно
производство с мотива, че не са налице данни за извършено престъпление от общ характер.
Като доказателства по делото са приети и писмени сведения от М. Й. и Г.И., дадени
по образуваната във връзка с тъжбата прокурорска преписка. От същите се установява, че
между М. Й. и Г.И. е съществувало намерение първият да възложи, а вторият да приеме,
осъществяването на грижи за О. Й. – син на М. Й.. Установява се и че приживе М. Й. е
заявил, че не е получил продажната цена по процесния договор, както и че Г.И. не му е
заплатила посочената в нотариалния акт продажна цена от 9800,00 лева. От сведенията се
установява още, че процесните 1000,00 лева са дадени лично на Г.И. от М. Й. с уговорката
да бъдат разходвани за неговото погребение, като въпреки тази уговорка паричните средства
не са похарчени.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че наследодателят
на ищците – М. Й., приживе е прехвърлил своята част от процесния имот на ответницата
Г.И. и на нея дал сумата от 1000,00 лева, с която да покрие разноските по погребението му
след неговата смърт. Приживе парите не му били върнати, а след прехвърляне на имота М.
Й. не е бил допускан в него. Грижи за него до смъртта му полагала Ц.П., която платила и
разноските по погребението му.
Показанията на тези свидетели съдът счита за достоверни, защото лицата не са пряко
или косвено заинтересовани от изхода на делото, изнасят своите лични възприятия и
казаното от тях взаимно се припокрива.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и
е действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск
е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Съобразно обхвата на проверката по чл. 269, ал. 1 ГПК обжалваното решение е и
правилно, а въззивната жалба - неоснователна, по следните съображения:
Съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест ищците е
следвало да докажат, че между М. Й. и Г.И. е бил сключен процесния договор за покупко-
продажба, той е действителен, продавачът е изпълнил задълженията си по него, настъпил е
падежа на задължението на купувача за заплащане на цената, както и обстоятелството, че
7
към датата на подаване на исковата молба изпълнението на задължението на ответницата се
явява безполезно. В тежест на ответницата е било да докаже заплащането на уговорената в
договора продажна цена.
При така разпределената доказателствена тежест още от първоинстанционният съд с
доклада по делото, срещу който няма възражения при приемането му, а и такива не са
направени с въззивната жалба, спорът се свежда до обстоятелството успешно ли е проведен
от ищците-въззивници доказателствения процес за право релевантите факти.
Отговора на този въпрос изхожда на първо място от доказателствената сила на
представения по делото договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 107,
том I, рег. № 3874, дело № 278/2014 г. на нотариус И. Л.. Както бе посочено по-горе
последният има различна доказателствена сила в отделните си части. Релевантна в случая е
доказателствената сила на волеизявлението на страните по сделката, с което купувачът
заявява, че посочената в акта сума е напълно платена на продавача. Това изявление на
страна по сделката има характера на частен документ и поради това обвързва съда с
формална доказателствена сила само относно авторството му – по аргумент от чл. 180 ГПК.
Тази сила не разпростира своето действие върху верността на изявлението, поради което то
следва да се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед всички събрани по делото
доказателства. От тук следва, че производство по оспорване съдържанието на документа в
тази му част е недопустимо, а оспорване верността на засвидетелстваното с документа
обстоятелство следва да бъде по реда на чл. 164, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 6 ГПК. При
подобно оспорване и съгласно правилото на чл. 193, ал. 3 ГПК тежестта на доказване пада
върху страната, която е представила документа /в този смисъл е Решение № 402 от
17.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 449/2011 г., III г. о., ГК/.
Изложеното, отнесено към настоящия случай, дава основание да се приеме, че
изявлението в нотариалния акт, че цената е платена, е достоверно, щом няма доказателства,
които да го оспорват. По тази причина това обстоятелство е оспорвано от ищците и
настоящи жалбоподатели, в който случай в тяхна тежест е било да докажат направеното
оспорване на засвидетелстваното с нотариалния акт обстоятелство, че цената по него е
платена. В подкрепа на това си оспорване пред първоинстанционния съд са представени
писмени доказателства – сведения на праводателя на ищците и продавач по процесния
договор М. Й., и ответницата-купувач по договора Г.И.. В сведенията на въззиваемата
страна Г.И. се съдържа изявление на страна по делото – ответник, за неизгодни за нея факти
– неплащането на продажната цена по договора за покупко-продажба на описания по-горе
недвижим имот, получаването на сумата от 1000,00 лева от М. Й. за погребални разноски
след смъртта му и обстоятелството, че тази сума не е разходвана по възложеното
предназначение. Само по себе си това изявление изхожда от страна по делото, засяга
относими към предмета на спора неизгодни за направилата го страна факти, поради което
същото има характера на извънсъдебно признание на факт. Поради това и съгласно
разпоредбата на чл. 175 ГПК то следва да бъде преценявано от съда с оглед на всички
обстоятелства по делото съгласно чл. 175 ГПК.
Съдебната практика /Решение № 98 от 21.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 952/2010 г.,
8
IV г. о., решение № 134 от 5.08.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3482/2018 г., IV г. о., ГК, решение
№ 24 от 07.03.2014 г. по т. д. № 1040/2021 г. на ВКС, І т.о., ТК, решение № 98 от 21.03.2011
г. по гр. д. № 952/2010 г. на ВКС, IV г. о., IV г. о., ГК, Решение № 65 от 30.07.2014 г. на ВКС
по т. д. № 1656/2013 г., II т. о., ТК, Решение № 99 от 23.06.2014 г. на ВКС по гр. д. №
2343/2013 г., III г. о., ГК, Решение № 199 от 5.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1171/2010 г., II
г. о., ГК, решение № 475/08.06.2010 г. по гр. дело № 1311/2009 г. на III-то гр. отд. на ВКС,
Решение № 271 от 3.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 66/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 271
от 3.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 66/2014 г., IV г. о., ГК, решение № 271 от 3.10.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 66/2014 г., IV г. о., ГК Решение № 271 от 3.10.2014 г. на ВКС по гр. д. №
66/2014 г., IV г. о., ГК,/ дава яснота, че преценката на съда по чл. 175 ГПК за другите
обстоятелства по делото е подчинена на основния принцип на диспозитивното начало, т.е.
при установяване на фактите от значение за изхода на делото съдът следва да вземе предвид
процесуалните позиции на страните, да отчете също и онези обстоятелства, които са заявени
от страните във връзка с разглеждане на спора и касаят неговият предмет. Служебното
начало по чл. 7 ГПК задължава съда да съдейства за изясняване на делото, но това не е
основание за абсолютно дерогиране на фактическите твърдения и правни доводи на
страните, налагането им на съображения, различни от заявените от самите тях в хода на
процеса и признаване или отричане на права, които не са спорни. В цитираната съдебна
практика се поддържа, че подобно изявление се явява важно доказателствено средство и
когато признанието води до съвпадане на фактическите твърдения на двете спорещи страни,
това е указание за тяхната истинност.
Оценено през призмата на разпоредбата на чл. 175 ГПК направеното от ответницата
Г.И. извънсъдебно признание на неизгоден за нея факт в сведенията й е достатъчно според
настоящия съдебен състав, за да бъде успешно проведено оспорването на изявлението в
нотариалния акт, че цената е платена. Този извод се обосновава с обстоятелствата по делото,
а именно, че признанието съвпада с фактическите твърдения на ищците, че като писмено
доказателство е приета жалба от наследодателя на ищците, от която се извличат същите
твърдения, а същевременно по делото не се съдържат доказателства в обратния смисъл.
Успешно проведеното доказване на оспореното изявление в нотариалния акт, че цената е
платена, дава основание да се заключи, че насрещната страна по договора за покупко-
продажба – купувача Г.И., не е изпълнила задължението си да заплати уговорената в този
договор като насрещна престация продажна цена. Неплащането на цената е част от
фактическия състав на разпоредбата на чл. 87, ал. 3 във връзка с ал. 2 във връзка с 1 ЗЗД, за
да бъде уважен искът, наред с другите предпоставки - това неизпълнение да бъде виновно и
да е даден подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще
смята договора за развален, освен ако поради забава на длъжника, то е станало безполезно.
Според настоящия състав и тези две предпоставки са налице - виновното неизпълнение на
длъжника – купувач по договора, се предполага, а с оглед продължителния период от време
от датата на сключване на сделката и доказаната по делото необходимост от тези средства за
продавача се извежда и безполезността на изпълнението към момента, съответно липсата на
необходимост от даване на срок за изпълнение на договора. С оглед на изложеното искът за
9
разваляне на договора за покупко-продажба на ¾ идеални части от имот с идентификатор
12259.1020.26.4.7, представляващ апартамент с площ от 84,35 кв.м., с прилежащи части –
мазе № 1 с площ от 14,80 кв.м., 0,77 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж, находящ се на адрес гр. ***, при съседи: на същия етаж 1259.1020.26.4.8,
под обекта 12259.1020.26.4.4, над обекта 12259.1020.26.4.11, обективиран в нотариален акт
№ 107, том I, рег. № 3874, дело № 278/2014 г. на нотариус И. Л., се явява основателен и
следва да бъде уважен, а съдебното решение в тази му част - отменено.
Въззивният съд е сезиран в тази част на спора само с иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, поради
което не дължи произнасяне по иска по чл. 17, ал. 1 във връзка с чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Действително в исковата молба се съдържат твърдения и петитум за предявяване на
евентуален иск по чл. 17, ал. 1 във връзка с чл. 87, ал. 3 ЗЗД и такъв е приет за съвместно
разглеждане с доклада по делото. Същевременно обаче в исковата молба се навеждат доводи
за действителност на договора за покупко-продажба, а във въззивната жалба такъв иск
въобще не се поддържа. По тази причина и запознавайки се внимателно с доводите на
страните в сезиращите двете съдебни инстанции актове, въззивният съд счита, че
единствената им цел е да се освободят от съществуващата договорна обвързаност, следваща
се от договора за покупко-продажба, и то по реда на развалянето. В този случай
произнасянето на съда обхваща само иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, в който смисъл се е
произнесъл и първоинстанционният съд, и не е дължимо произнасяне по иска по чл. 17, ал. 3
във връзка с чл. 87, ал. 3 във връзка с чл. 2 ЗЗД, щом като, от една страна, такъв не се
поддържа и се заявява, че такъв не е бил предявяван, а от друга страна - съществуващите
твърдения за недействителност на договора за покупко-продажба не представляват
възражение, тъй като не изхождат от лицето, имащо правото да го направи.
По кумулативно предявения иск по чл. 55, ал. 1 във връзка с чл. 87, ал. 2 ЗЗД:
От събраните по делото доказателства, в това число признанието на въззиваемата
Г.И. и показанията на разпитаните по делото свидетели, които се ценят от съда съобразно
мотивите, изложени по-горе, се установява, че между наследодателя на жалбоподателите М.
Й. и въззиваемата Г.И. е сключен договор за поръчка, според който първият е възложил, а
вторият е приел да изпълни, да организира за сметка на възложителя погребението му, за
което той й е предал сумата от 1000,00 лева. С оглед правната същност на договора,
приложими се явяват разпоредбите на чл. 280 и сл. от ЗЗД. Според там уредените правила
/чл. 287 ЗЗД/ договорът за поръчка се прекратява, освен по други причини, посочени в
закона, още със смъртта на някоя от страните. Тази хипотеза не е приложима в настоящия
случай, защото началото на изпълнението на поетото по този договор задължение е
следвало да започне със смъртта на възложителя. От доказателствената съвкупност обаче се
установява, че макар падежът на задължението да е настъпил, то последното не е изпълнено.
Неговото изпълнение е поето от единствените наследници на починалия и настоящи
жалбоподатели. Неизпълнението на поетото задължение е една от предпоставките за
разваляне на договора, наред с предпоставките това поведение на неизправната страна да е
виновно и да е отправено до нея изявление в този смисъл. С оглед характера на договора
желанието за развалянето му се реализира извънсъдебно, като виновното поведение на
10
страната се предполага. Изявлението за разваляне на този договор отправено от изправната
страна до неизправната също е налице видно от съдържанието на исковата молба. Щом като
предпоставките са налице, то договорът е развален и с това е отпаднало облигационното
отношение между страните. Необходимо е да се отбележи, че договорната обвързаност
между страните може да се счита прекратена и на основание чл. 287 ЗЗД поради отказ на
довереника да изпълни поръчката, доколкото сама въззиваемата в дадените сведения,
ценени от съда като извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт, е заявила, че ще
върне дадената й сума, което обаче не е доказано по делото да е сторила. Независимо от
начина, по който страните са прекъснали облигационните си отношение по повод на този
договор, с факта на отпадането им, отпада и основанието за престиране на насрещните
престации по договора. Никоя от страните не дължи на другата изпълнение по договора, а
всичко получено в изпълнение на договора се връща на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. При
тези съображения искът следва да бъде уважен, а обжалваното решение следва да бъде
отменено и в тази му част.
По разноските:
С оглед изхода на делото разноски се дължат на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
въззивниците В.Н. и Ц.П.. Процесуалният представител на първата е заявил, че разноски във
въззивното производство доверителят му не е правил и не претендират такива, поради които
не следва и да се присъждат. Втората въззивница Ц.П. обаче е заявила претенцията си за
присъждането им и е представила доказателства за реалното им извършване, поради което
на нея следва да й се присъдят направените пред настоящата съдебна инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 /шестстотин/ лева и за държавна такса в
размер на 129,00 /сто двадесет и девет/ лева.
Изходът на делото налага преразглеждане на разноските, присъдени пред
първоинстанционния съд. Въззивницата Ц.П. пред първоинстанционния съд своевременно е
поискала присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, държавна такса, депозит за
свидетел и особен представител, като същевременно не е било направено възражение за
тяхната прекомерност. Тези разноски са поискани и пред въззивния съд. По делото има
доказателства и за реалното им извършване. По изложените съображения и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК на Ц.П. следва да й се присъдят направените от нея разноски пред
първоинстанционния съд, както следва: сумите от 257,94 /двеста петдесет и седем лева и
деветдесет и четири стотинки/ лева държавна такса, 1183,81 /хиляда сто осемдесет и три
лева и осемдесет и една стотинки/ лева – възнаграждение за особен представител, 20,00
/двадесет/ лева – депозит за свидетел, 1200,00 /хиляда и двеста/ лева – адвокатско
възнаграждение.
Въззивницата В.Н. също своевременно е претендирала направените от нея разноски
пред първоинстанционния съд разноски за адвокатско възнаграждение. Тези разноски са
поискани и пред въззивния съд още с въззивната жалба, като са представени и доказателства
за реалното им извършване. По изложените съображения и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
В.Н. следва да й се присъдят направените от нея разноски пред първоинстанционния съд за
адвокатско възнаграждение в размер на 1200,00 /хиляда и двеста/ лева.
11
За да се присъдят тези разноски, решението и в частта му за разноските следва
отменено.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК Окръжен съд -
Враца, в настоящия съдебен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260223 от 25.11.2020 г., постановено по гр.д. № 3238/2019 г.
по описа на Районен съд – Враца и вместо него ПОСТАНОВЯВА
РАЗВАЛЯ по иск с правно основание чл. 87, ал. 3 във връзка с ал. 2 ЗЗД, предявен от
Ц. Й. П. от гр. ***, ЕГН **********, и В. Й. Н. от гр. ***, ЕГН **********, в качеството им
на наследници на М. В. Й., ЕГН **********, починал на 12.08.2018 г. в гр. Кула, срещу Г. Р.
ИВ., ЕГН **********, от гр. ***, договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален
акт № 107, том I, рег. № 3874, дело № 278/2014 г. на нотариус И. Л., с който наследодателят
на ищците М. В. Й. е продал на Г. Р. И. собствените си ¾ идеални части от недвижим имот –
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1020.26.4.7, гр. Враца, общ. Враца, обл.
Враца, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на ИД на АК, с адрес на
имота: гр. ***, представляващ самостоятелен обект в сграда№ 4, разположена в поземлен
имот с идентификатор 12259.1020.26, с предназначение – жилище, апартамент; с площ от
84,35 кв.м., с прилежащи части – мазе № 1 с площ от 14,80 кв.м., 0,77 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж, при съседи: на същия етаж
12259.1020.26.4.8, под обекта 12259.1020.26.4.4, над обекта 12259.1020.26.4.11.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 във връзка с чл. 87, ал. 2 ЗЗД Г. Р. И., ЕГН
**********, от гр. ***, да заплати на Ц. Й. П. от гр. ***, ЕГН **********, и В. Й. Н. от гр.
***, ЕГН **********, сумата от 1000,00 /хиляда/ лева – дължима на отпаднало основание,
развален договор за поръчка, сключен между наследодателя на ищците М. В. Й. и Г. Р. И.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба –
09.08.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. Р. И., ЕГН **********, от гр. ***, да
заплати на Ц. Й. П. от гр. ***, ЕГН **********, направените от нея разноски пред
първоинстанционния съд, както следва: сумите от 257,94 /двеста петдесет и седем лева и
деветдесет и четири стотинки/ лева държавна такса, 1183,81 /хиляда сто осемдесет и три
лева и осемдесет и една стотинки/ лева – възнаграждение за особен представител, 20,00
/двадесет/ лева – депозит за свидетел, 1200,00 /хиляда и двеста/ лева – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. Р. И., ЕГН **********, от гр. ***, да
заплати на Ц. Й. П. от гр. ***, ЕГН **********, направените в настоящата съдебна
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 /шестстотин/ лева и за
държавна такса в размер на 129,00 /сто двадесет и девет/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. Р. И., ЕГН **********, от гр. ***, да
заплати на В. Й. Н. от гр. ***, ЕГН **********, направените от нея разноски пред
12
първоинстанционния съд за адвокатско възнаграждение в размер на 1200,00 /хиляда и
двеста/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1
и ал. 2 ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Решението подлежи на вписване съгласно чл. 115, ал. 2 ЗС в шест месечен срок от
влизането му в сила.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13