№ 414
гр. София, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20211100506825 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20073385 от 22.03.2021 г. по гр.д № 38066/2020 г. по
описа на СРС, 33 с-в е осъден на основание чл. 441 от ГПК вр. 45 от ЗЗД вр.
чл. 74 от ЗЧСИ, ЧСИ К. Д. П. ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, бул.
****, чрез адв. Ш., да заплати на В. Д. П. ЕГН **********, със съд. адрес гр.
София, ул. ****, чрез адв. Т., сума в общ размер на 361.00 лв. главница,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, от която 300 лв.,
представляващи платено адвокатско възнаграждение по жалба от 18.12.2019 г.
срещу Постановление от 12.12.2019 г. на ЧСИ К. Д. П., за налагане на глоба в
размер на 200.00 лв., постановено по изп.д. № 20198520400110, което
впоследствие е било отменено с решение от 11.02.2020 г. на СГС,
постановено по гр.д. № 567/2020 г., 36.00 лв., представляващи такса към ЧСИ
по повод наложената глоба и жалбата, както и 25.00 лв., представляващи
държавна такса за обжалване на постановлението, платена по сметка на СГС,
I ГО, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба 17.08.2020 г.
до окончателното изплащане.
Решението е постановено с участие на трето лице - помагач на страната
1
на ответника - ЗК Л.И. АД, ЕИК *********.
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от
ответника ЧСИ К. Д. П., в която се излагат съображения, че решението на
СРС е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила и материалния закон. Според въззивника
неправилно районният съд е приел, че е налице противоправност от страна на
съдебния изпълнител. Съдът не е съобразил, че съдебния изпълнител, в
рамките на предоставените му правомощия е констатирал и обективирал в
съставените протоколи от 21.09.2019 г., от 05.10.2019 г. и от 02.11.2019 г.
липсата на съдействие от страна на родителя, комуто са предоставени за
упражняване родителските права. Така, в рамките на делегираните от закона
правомощия ЧСИ правилно е наложил на основание чл.528, ал.3 ГПК
имуществена санкция - глоба в размер на 200.00 лв. на В. Д. П., която не е
положила дължимите грижи и съдействие за осъществуване на режим на
лични отношения на детето с другия родител.
Неправилно СРС е приел, че са налице действия на ЧСИ, които да са в
пряка причинно-следствена връзка с евентуално претърпени от ищеца
имуществени вреди. В хода на изпълнителното производство не са били
извършени противоправни действия от ЧСИ.
Неправилно СРС е приел, че за сторените разноски в производството по
чл.435 ГПК отговаря ЧСИ. Доколкото в случая е налице възлагане на
работата от страна на взискателя С.В.Б. към ЧСИ за осъществяване на режим
на лични отношения с непълнолетната му дъщеря С.С.Б., то, субект на
гаранционно-обезпечителната отговорност е взискателя по изпълнителното
дело, а не ЧСИ в случаи на установено противоправно и виновно поведение.
Направените от някоя от страните по изпълнителното дело разноски се
понасят от насрещната страна, а не от ЧСИ, както е приел в случая СРС.
Формираните от съда изводи в посочения смисъл са неправилни.
Неправилно СРС е приел, че сторените от ищцата разноски в
проведеното производство по чл.435 ГПК са имуществена вреда за ищцата,
която да е в пряка причинна връзка с евентуално установено противоправно
поведение на ЧСИ.
Неправилно СРС е приел, че ищцата е доказала понесена имуществена
вреда изразяваща се в сторените от нея разноски в производството по
2
обжалване на постановлението, с което й е наложена имуществена санкция.
Не се установява заплащане на сумата за адвокатско възнаграждение, не се
установява и изпълнение на договорената услуга от адвоката по делото.
Поради това изводите на СРС, че в производството е доказано реално
заплащане от ищеца на тези разходи, както и настъпването на имуществена
вреда за нея от това се явяват неоснователни.
Отправя искане за отмяна на решението, като неправилно и отхвърляне
на иска. Претендира разноски.
Въззиваемата страна В. Д. П. е подала писмен отговор на въззивната
жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност. Поддържа, че
постановеното от СРС решение е правилно и обосновано. Отправя искане за
потвърждаване на решението на СРС и претендира присъждане на разноски.
Третото лице – помагач на страната на ответника – ЗК Л.И. АД не е
подал становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално
допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящия състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, поради което същия дължи произнасяне на
съществото на правния спор в рамките на заявените с въззивната жалба
доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба подадена от В. Д. П.
срещу ЧСИ К. Д. П., с която са предявени искове по чл. 441 от ГПК вр. 45 от
ЗЗД вр. чл. 74 от ЗЧСИ за заплащане на сума в общ размер на 361 лв.
главница, представляваща обезщетение за имуществени вреди, от която 300
лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение по жалба от
18.12.2019 г. срещу Постановление от 12.12.2019 г. на ЧСИ К. Д. П., за
налагане на глоба в размер на 200 лв., постановено по изп.д. №
20198520400110, което впоследствие е било отменено с решение от
3
11.02.2020 г. на СГС, постановено по гр.д. № 567/2020 г., 36 лв.,
представляващи такса към ЧСИ по повод наложената глоба и жалбата, както
и 25 лв., представляващи държавна такса за обжалване на постановлението,
платена по сметка на СГС, I ГО, ведно със законната лихва от депозиране на
исковата молба 17.08.2020 г. до окончателното изплащане.
Чрез приложените пред първата инстанция доказателства се установява,
че с решение от 11.02.2020 г. постановено по ч.гр.д. № 567/2020 г. по описа на
СГС, I ГО, по жалба на длъжника В. Д. П. е било отменено Постановление от
12.12.2019 г. на ЧСИ К. Д. П., с което й е наложена глоба в размер на 200.00
лв., на основание чл.528, ал.5, вр.чл.527,ал.3 от ГПК по изп.д. №
20198520400110. В проведеното производство съдът е приел, че чрез
съставените от ЧСИ протоколи от 21,09,2019год., от 05,10,2019 год. и от
02,11,2019год. е установено, че действително детето С.С.Б. не е предадено на
бащата С.Б., но по негово настояване и поради изричен негов отказ да тръгне
с бащата, а не и поради нарушение на задължението на длъжника-родител по
смисъла на чл.528, ал.2 от ГПК. Последното, доколкото майката В. Д. П. е
оказала дължимото съдействие за осъществяване на режима на контакти на
детето с бащата. В проведеното производство по реда на чл.435 ГПК съдът не
е присъдил разноски на страните сочейки в мотивите на постановеното
решение, че с оглед характера на производството по делото и доколкото не се
ангажира отговорността на взискателя, редът за присъждане на разноски по
чл. 78 от ГПК е неприложим, поради което правоимащото лице следва да
ангажира отговорността на ЧСИ по реда на чл. 74 от ЗЧСИ.
Пред СРС са представени доказателства за внесена държавна такса за
обжалване в размер на 25.00 лв., платено адвокатско възнаграждение в размер
на 300.00 лв. и вносна бележка за платени такси към ЧСИ в размер на 36.00
лв. за жалбата против процесното постановление.
Чрез приложената пред първата инстанция застрахователна полица №
13121910004853/09.10.2019 г. се установява, че ответникът ЧСИ К. Д. П. е
застрахован при третото лице - помагач ЗК Л.И. АД по застараховка
„Професионална отговорност” - „Отговорност на частните съдебни
изпълнители” със срок на покритие 10.10.2019 г. - 09.10.2020 г., т.е. валидна
към процесния период.
Въз основа на изложеното, въззивният съд счита следното:
4
Съгласно чл. 441 от ГПК и чл. 74 от ЗЧСИ частният съдебен изпълнител
отговаря при условията на чл. 45 от ЗЗД за вредите, причинени от
процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. Задължение за
частния съдебен изпълнител да извърши едно или друго действие възниква,
ако то е предвидено в процесуална правна норма и е налице възникнал
юридически факт от хипотезата й. Тази отговорност е за вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането, т.е. вреди, които са типична,
нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат.
Пряка вреда означава директно въздействие върху правната сфера на
увредения.
Наложилата се съдебна практика застъпва становището, че съдът по
деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и
бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан от това дали същите
са обжалвани и какво е решението на съда по жалбата. В този смисъл по
настоящето производство съдът не е обвързан от преценката на съда
извършена при обжалване по реда на чл.435-чл.438 ГПК действията на
съдебния изпълнител.
По реда на чл. 441 ГПК във врз. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ пасивно
легитимирани да отговарят са длъжностни лица, които изпълняват дейност по
принудително изпълнение на съдебни решения, за действията им при и по
повод на тази дейност. Определящ е видът дейност, като частните съдебни
изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Пряка вреда означава директно
въздействие върху правната сфера на увредения и означава, че увреденият не
би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или
бездействие на частния съдебен изпълнител - тъй като преки са само
тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица
от вредоносния резултат, т.е. които са адекватно следствие от увреждането.
При иск, предявен на основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, отговорността ще е
налице, когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда,
причинена при изпълняване на дейността на ЧСИ, и причинна връзка. В този
смисъл е задължителната за първоинстанционните и въззивните съдилища
практика на ВКС, постановената по реда на чл. 290 ГПК, в т.ч. Решение №
281 от 11.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3219/2014 г., III ГО; Решение №
264/8.04.10 г. по г. д. № 474/09 на ВКС, IV ГО, и № 120/8.07.11 г. по т. д. №
5
1123/10 на ВКС, ТК, II ТО.
Съгласно трайната практика на ВКС, съдът по деликтния иск преценява
процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния
изпълнител, без да е обвързан с това дали същите са обжалвани и какво е
решението на съда по жалбата. Чл. 74 ЗЧСИ препраща към общия институт на
непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД. Производството по чл. 74
ЗЧСИ вр. с чл. 45 ЗЗД има за предмет репариране на действителните вреди,
настъпили вследствие неправомерно поведение на ЧСИ, при условие, че се
установи по безспорен начин наличие на неправомерно действие/бездействие,
вреди и причинна връзка между тях, а вината се презюмира до доказване на
противното.
Отговорността е деликтна и възниква при нарушен негативен интерес.
Тя има за цел да обезщети увреденото лице, като го постави в положение
преди осъществяването на вредоносния факт.
В конкретния случай този факт е отмяна на постановлението за
налагане на глоба по реда на чл.528, ал.5 вр. чл.527, ал.3 ГПК, в причинна
връзка с което се твърди, че са сторени разноските.
С разпоредбата на чл.528 от ГПК е уредено задължението за предаване
на дете, което е вид задължение за незаместимо действие. Уредбата
предвижда няколко етапа на провеждане на изпълнението: връчване на
родителя, задължен да предаде детето, на покана за доброволно изпълнение;
съобщение от длъжника по чл. 528, ал. 2 от ГПК дали е готов да предаде
детето, какви пречки за своевременното изпълнение на задължението
съществуват и в кое място и време е готов да предаде детето; предаване на
детето - доброволно, или с предприемане на съответните действия за
принудителното му отнемане и/или налагане на глоба. Правомощието на
съдебния изпълнител да наложи глоба на задължения родител е предвидено в
чл. 528, ал. 5 от ГПК, който препраща към предвидената в чл. 527, ал. 3 от
същия кодекс глоба за действия, противни на това, което длъжникът е
задължен да върши или търпи.
Глобата по чл. 528, ал. 5 от ГПК, за разлика от глобата по, ал. 3 от
същия член, представлява едновременно санкция за неизпълнение на
задължението за предаване на детето и способ за неговото принудително
изпълнение. Предпоставките за нейното налагане е неизпълнение на
6
задълженията на родителя - длъжник да осигури предаване на детето.
Задълженият родител по образуваното изпълнително дело № 2019-852-
04-00110 по описа на ЧСИ К.П. е майката В. П.. Последното е образувано по
молба на взискателя С.В.Б. срещу длъжника В. Д.а П. и въз основа на
издаден изпълнителен лист от 26,09,2013год. по гр.д. №451/2012год. по описа
на Софийски районен съд, 92 състав, с който е определен режим на лични
отношения на бащата С.Б. с детето С.С.Б..
В мотивите на отмененото от съда по реда на чл.435 ГПК
Постановление на ЧСИ К.П. от 12,12,2019год., с което на В.Д. П. е наложена
глоба в размер на 200,00лв. на осн.чл.528, ал.5, вр.чл.527,ал.3 от ГПК е
посочено, че на 21,09,2019год., 05,10,2019год., 02,11,2019год. и
16,11,2019год., видно от съставените протоколи режимът съгласно ИЛ не се
изпълнява. Посочено е, че майката довежда детето на определеното място,
но като демонстрира агресивно поведение по отношение на бащата С.В.Б. и
систематично отказва съдействие за реално осъществяване на режима на
упражняване на лични отношения, създава предпоставки детето да не желае
да тръгне с баща си. С поведението си майката В. П. възпрепятства
реалното осъществяване на лични отношения между детето и бащата, което се
явява неизпълнение на съдебното решение.
Чрез представените протоколи съставени от ЧСИ за осигуряване
предаване на детето на бащата на 21,09,2019год., 05,10,2019год.,
02,11,2019год. се установява, че действително детето не е предадено на
бащата, но по негово настояване и поради изричен негов отказ да тръгне с
бащата, а не поради неоказване на дължимото съдействие за осъществяване
на режима на контакти на детето с бащата от страна на майката – ищец в
производството.
Чрез представеното изпълнително дело не се установява нарушение на
задължението на длъжника-родител по смисъла на чл.528, ал.2 от ГПК,
поради което наложената от ЧСИ глоба по реда на чл.528, ал.5 вр. чл.527, ал.3
ГПК представлява противоправно действие на ЧСИ, за което следва да бъде
ангажира отговорността му по реда на чл. 441 от ГПК вр. 45 от ЗЗД вр. чл. 74
от ЗЧСИ.
Настоящия състав намира, че противно на изложените от въззивника
доводи в производството е установено неправомерно поведение на ЧСИ във
7
връзка с проведеното изпълнение на задължение за предаване на дете.
Действително постановеното от СГС решение във връзка с обжалване
действията на ответника, като ЧСИ при издаване на отмененото
постановление не се ползва със сила на пресъдено нещо по обуславящите
настоящия иск въпроси свързани в т.ч. свързаните с правомерността на
действията му. В проведеното пред първата и настоящата инстанция
производство обаче, съдът намира за установено, че при издаване от ЧСИ
К.П. на Постановление от 12,12,2019год., с което на В.Д. П. е наложена глоба
в размер на 200,00лв. са нарушени разпоредбите на чл.528, ал.5,
вр.чл.527,ал.3 от ГПК.
Поради това съдът намира, че с издаване на постановлението ЧСИ е
извършил неправомерни/противоправни действия и отговорността му за
репариране на понесените от длъжника имуществени вреди във връзка с
обжалването на постановлението за налагане на глоба следва да бъде
реализирана.
Доводите на въззивника, че в проведеното производство не е доказана
имуществената вреда на длъжника – ищец в производството, съдът намира за
неоснователни. В проведеното производство по реда на чл.435 ГПК във
връзка с обжалване постановлението за налагане на глоба са направени
разходи за заплащане на 25 лв. за държавна такса пред СГС, 36 лв. за такси
към ЧСИ, както и 300 лв. за платено адвокатско възнаграждение за правна
помощ при обжалването, т.е. в общ размер на 361 лв. Тези разходи се намират
именно в пряка причинно-следствена връзка с издаденото от ЧСИ
неправомерно Постановление за налагане на глоба на длъжника – ищец в
настоящето производство.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции постановеното от СРС
решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По разноските:
При този изход на спора в полза на въззивника не следва да бъдат
присъждани разноски, а въззиваемата страна не претендира такива.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20073385 от 22.03.2021 г. по гр.д №
38066/2020 г. по описа на СРС, 33 с-в.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9