Определение по дело №71/2024 на Административен съд - Пловдив

По делото е постановено решение № 4595 от 20.05.2025г., с което е отхвърлена жалбата на „ТРАФИК АГ БГ“ ЕООД, ЕИК *********, против Ревизионен акт (РА) № Р-16001623001361-091-001/04.10.2023г., издаден от П. С. на длъжност началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията, и С. З. на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив, офис Кърджали, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 453/11.12.2023г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (“ОДОП“) - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 67 623лв., допълнително начислен ДДС в размер на 46 437,92лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 4 043,62лв. С решението, на основание чл.161, ал.1, изр.3-то от ДОПК е осъдено „ТРАФИК-АГ-БГ” ЕООД, с ЕИК *********, да заплати на Национална агенция за приходите [населено място] сумата в размер на 9 374,18лв. /девет хиляди триста седемдесет и четири лева и осемнадесет стотинки/, представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 5 във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатската работа /в приложимата редакция/.

Копие от решението е било връчено на процесуалния представител на жалбоподателят адв. П. Б. на 05.06.2025 г. На 12.06.2025г. в законоустановения срок за обжалване на решението, е постъпила молба от адв. Белиева, с която се иска изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК, във вр. с §2 от ДР ДОПК, като се сочи наведено възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.

Копие от молбата е изпратено за становище на ответната страна, като в законоустановения срок – на 19.06.2025 г. е постъпило становище от гл. юрисконсулт Ц. Д. – процесуален представител на Директора на Дирекция "ОДОП" Пловдив, в което са изразени съображения за неоснователност на същата.

Съдът след запознаване с мотивите в молбата и доказателствата по делото намира искането за изменение на решението в частта за разноските за процесуално допустимо, но неоснователно.

Действително процесуалният представител на жалбоподателя е направил възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение при отхвърляне на жалбата.

Същевременно обаче в случая е налице разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК, съгласно която на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. На ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Именно с оглед тази законова разпоредба е присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на администрацията, с оглед изхода на делото, определено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 5 във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатската работа /в приложимата редакция/.

Обстоятелството, че процесуалния представител на ответната страна не е адвокат, а юрисконсулт, който се намира в трудови (служебни) правоотношения с учреждението, където е административният орган, не е основание да се откаже присъждането на разноски, които са дължими с оглед горепосочената разпоредба. В този смисъл, според т. 2 от диспозитива на Решението на СЕС от 23 ноември 2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 чл. 101, пар. 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, пар. 3 ДЕС и с Директива 77/249/ЕИО на Съвета от 22 март 1977 година относно улесняване на ефективното упражняване от адвокатите на свободата на предоставяне на услуги трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. В същия смисъл са и мотивите на постановеното от Конституционния съд на Република България Решение № 10/29.09.2016 г. по конст. д. № 3/2016 г., обн. ДВ, бр. 79/7 октомври 2016 г.

От друга страна, разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК е специална и не може да бъде дерогирана от разпоредбите на другите процесуални закони - чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 143, ал. 3 АПК.

Не може да бъде споделен и довода на молителя за неприложимост на Наредба № 1/2004 г. с оглед постановеното от СЕС Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22. Разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК не попада пряко в приложното поле на Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз. Действително в соченото решение се сочи, че националния съд е длъжен да откаже да приложи наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения поради нарушаване забраната на член 101, параграф 1 ДФЕС. Не следва обаче от Решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, абсолютната неприложимост на наредбата, определяща минималните адвокатски възнаграждения, с оглед материалния интерес, при присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

В съответствие с това решение на СЕС в практиката си Върховният административен съд приема, че когато юрисконсултското възнаграждение, определено на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в размера на минималното адвокатско възнаграждение, е прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото и не съответства на осъществената от юрисконсулта правна помощ, съдът може да присъди на администрацията възнаграждение в по-нисък от минималния размер.

В конкретния случай обаче, с оглед фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия от процесуалния представител на ответника и представителството от юрисконсулт във всички проведени открити съдебни заседания, настоящият съдебен състав намира, че именно присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер на 9 374,18лв. /девет хиляди триста седемдесет и четири лева и осемнадесет стотинки/ отговаря на критериите за справедливост и обоснованост, с оглед фактическата и правна сложност на делото и осъществената процесуална защита.

Изложеното налага извод за това, че обемът на действително предоставената от пълномощника на ответника правна защита не обосновава прекомерност на присъденото юрисконсултско възнаграждение и подадената молба за изменение на решението в частта му за разноските се явява неоснователна.

В изложения смисъл е практиката на ВАС по аналогични казуси намерила израз в Определение № 4316 от 25.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10008/2024 г., VIII о. и други.

Водим от горното и на осн. чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК, Административен съд Пловдив, 12 състав,

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 12.06.2025 г. от адв. П. Б., пълномощник и процесуален представител на „ТРАФИК-АГ-БГ” ЕООД, с ЕИК ********* за изменение на Решение № 4595 от 20.05.2025г., постановено по делото, в частта за разноските.

Определението не е окончателно и подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок пред Върховен административен съд.