РЕШЕНИЕ
№ 509
гр. Пловдив, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330207897 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0325-001215/18.10.2020
год. издадено от Началник на РУ към ОДМВР-Пловдив, РУ-Първомай, с
което на СТ. ЗДР. Ш., с ЕГН ********** са наложени административни
наказания, както следва:
глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца за нарушение на разпоредбите на чл. 5, ал.3, т. 1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 174, ал. 1, т. 1
от ЗДвП
глоба в размер на 10 лева за нарушение на разпоредбите на чл. 100, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП, на основание чл.183, т.1,т.1,пр. 1,2 от ЗДвП.
глоба в размер на 10 лева за нарушение на разпоредбите на чл. 100, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП, на основание чл.183, т.1,т.1,пр. 3 от ЗДвП.
Жалбоподателят, в жалбата и в съдебно заседание оспорва издаденото
наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна РУ-Първомай – редовно призована, не изпраща
представител. В депозирана до съда молба-становище излага твърдения за
неоснователност на жалбата и прави искане за оставянето й без уважение и
потвърждаване на НП. При условията на евентуалност прави възражение за
намаляване размера на адвокатското възнаграждение на другата страна до
минимално предвидения размер.
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата
отмяна по следните съображения:
С акт за установяване на административно нарушение от 18.10.2020
год. било установено, че на същата дата, около 00,07 часа в с. Първенец, ул.
Георги Томов, жалбоподателят СТ. ЗДР. Ш. управлява лек автомобил
„Тойота Корола Версо“ с рег. № ******** под въздействието на алкохол –
същият мирише на алкохол и след изпробването му с техническо средство
Дрегер Алкотест 7510 сериен номер ARBA – 0058, била отчетена
положителна проба 0,81 промила алкохол в издишания въздух. Също така
било констатирано, че не предоставя СУМПС и контролен талон, както и
СРМПС на МПС, което управлява. На водачът бил издаден талон за
изследване № 0062018, като същият се явил за даване на кръвна проба.
Съгласно заключение на Протокол № 635/20.10.2020г. за химическа
експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина, били
отчетени 0,59 промила количество етилов алкохол в кръвта на
жалбоподателя.
Описаната в АУАН фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена от събраните по делото гласни доказателства – разпит на
актосъставителя А., потвърждаващ описаното в акта, както и въз основа на
представените писмени доказателства, които съдът кредитира като
последователни и обективни. От жалбоподателя не са представени
доказателства, оборващи презумптивната доказателствена сила на АУАН по
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, още повече и че в представеният АУАН е вписано, че
жалбоподателят няма възражения по така установеното от актосъставителя,
което е удостоверил със своя подпис.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Възражението за липса на териториална компетентност на
актосъставителя, е неоснователно.
Според чл. 189, ал.1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват
нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за
контрол, предвидени в този закон. Съгласно чл. 37, ал. 1, б. „б“ от ЗАНН,
актове могат да съставят длъжностните лица, определени от ръководителите
на ведомствата, организациите, областните управители и кметовете на
общините, на които е възложено приложението или контрола по
приложението на съответните нормативни актове.
Процесният АУАН е съставен от полицейски служител на длъжност
„*************“ при РУ-Първомай, който съгласно представената по делото
2
Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи е
оправомощен с компетентност на полицейските органи да съставя АУАН и
фишове – в рамките на обслужваната територия. т. е. компетентност да
издават актове за установяване на административни нарушения имат и
оправомощени от министъра длъжностни лица в службите за контролна
дейност по ЗДвП. В този смисъл е налице предвидена в закона възможност за
делегиране на правомощия по тази дейност.
В рамките на настоящото производство, и при съобразяване на
принципите на служебното начало и изискването за разкриване на
обективната истина, съдът е изискал от въззиваемата страна да представи
доказателства за компетентността на актосъставителя.
От представените писмени документи се установява, че съгласно
Заповед № 317з-8806-15.10.2020г. на директора на ОДМВР-Пловдив, е било
разпоредено на територията на ОДМВР-Пловдив да се проведе
специализирана полицейска операция. За целта били ангажирани сили и
средства на ОДМВР-Пловдив, като съгласно раздел III, т. 4 ангажимент на
началникът на РУ-Първомай е бил да осигури 2 служители с правомощия по
ЗДвП с 1 бр. МПС, оборудвано с техническо средство за установяване на
употреба на алкохол за участието в СПО, като задължително било едното
МПС да бъде КИА със смесен екип от мл. автоконтрольор и служител с
правомощия по ЗДвП.
Актосъставителят Р.А. участвал в СПО по изготвения План-разстановка
с рег. № 2372р-21956-16.10.2020г., разпоредено от Директор ОДМВР-
Пловдив на цялата територия на област Пловдив, като А. е бил разпределен да
работи на територията на 01 РУ-Пловдив. Това се потвърджава и от разпита
на актосъставителя.
Поради изложеното и с оглед така представените доказателства се
установява, че за времето от на провеждането на горепосочената СПО,
актосъставителят А., при участието си в тази специализирана акция, е
обслужвал територията на 01 РУ-Пловдив към ОДМВР-Пловдив, поради
което и същият се е явявал оправомощен съгласно т.1.3. от Заповед рег.№
8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи да издава актове
за установени нарушения по ЗДвП на тази територия, включително по
отношение на процесното нарушение.
Възражението за липса на компетентност на
административнонаказващия орган обаче е напълно основателно. Поначало,
компетентността за издаване на наказателни постановления по ЗДвП е
уредена в чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, съгласно който Наказателните
постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра
на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях
длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Поради това и с оглед
чл. 47, ал. 1 от ЗАНН именно това са и лицата, които могат да издават
наказателни постановления по ЗДвП. Разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от ЗАНН
предоставя възможност да бъде възложено и на други лица да издават НП, но
3
същите обезателно следва да са оправомощени от посочено в закона лице
(в случая по ЗДвП от министъра на вътрешните работи, от министъра на
отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията или от кмет на общината).
В Наказателното постановление е посочено, че издателят на НП –
Началник на РУ към ОДМВР-Пловдив, РУ-Първомай, е бил упълномощен да
го издаде със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР-Пловдив, допълнена
със Заповед № 8121з-825/19.07.2019г. От приложената по делото Заповед №
8121з-515/14.05.2018г. – т.2.8, се установява, че началниците на РУ при
ОДМВР действително са оправомощени да издават наказателни
постановления по ЗДвП, но само в рамките на обслужваната територия.
Този териториален обхват на местната компетентност на началниците на РУ
не е допълнен със Заповед № 8121з-825/19.07.2019г., в която липсва
разширяване на територията, в рамките на която може да се издават НП от
началниците на РУ. Макар и да са изискани от съда, липсват и представени
други доказателства, които да установяват надлежно териториалната
компетентност на издателя на НП. Такова не може да бъде представената
Заповед № 317з-8806-15.10.2020г. на директора на ОДМВР-Пловдив, от една
страна защото в нея не е предвидена промяна на териториалната
компетентност на административнонаказващия орган (а само за служителите,
участващи в СПО и обслужващи териториите), а от друга страна и защото не
е издадена от орган по чл. 189, ал. 12 от ЗДвП.
Територията на село Първенец попада в рамките на община Родопи и в
обслужваната територия на 01 РУ при ОДМВР-Пловдив. РУ-Първомай
обслужва единствено територията на община Първомай, видно от
информацията на официалния сайт на ОДМВР-Пловдив, касаеща РУ-
Първомай. Поради това и НП е издадено от некомпетентен орган.
С писмо УРИ 325 000 422/03.02.2022г. от РУ-Първомай се уведомява
съдът, че НП е издадено от Началника на РУ-Първомай, тъй като серията и
номерът на АУАН са зачислени на РУ-Първомай и на съответния служител –
служител от 01 РУ-Пловдив не би могъл да влезе в системата и да работи
върху съставения от служителя на РУ-Първомай АУАН. Посоченото в
писмото не е основание НП да бъде издадено от териториално некомпетентен
орган. Същото касае администрирането на АУАН-ите, респ. тяхното
деловодно отчитане. В случая на първо място не е имало пречка АУАН да
бъде издаден от друг компетентен орган – служител на 1-во РУ или пък
служител на Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив. На второ място, дори
издаден от служител на РУ-Първомай, не е имало пречка АУАН да бъде
администриран до друго звено на ОДМВР-Пловдив, където последващото НП
да бъде издадено – било то от директор или заместник-директор на ОДМВР-
Пловдив, началник на СПП или началник на група в СПП при ОДМВР,
началника на 1-во РУ и др.
Допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила води до
незаконосъобразност на НП, като издадено от некомпетентен орган. Поради
това и процесното НП следва да бъде отменено.
4
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат от въззиваемата страна на
жалбоподателя. По делото е направено искане за присъждане за разноски и е
представен договор за правна защита и съдействие за процесуално
представителство и защита на жалбоподателя от адвокат, видно от който е
било уговорено и заплатено в брой възнаграждение в размер от 400 лв.
Същото се явява прекомерно, доколкото делото не се отличава с особена
фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание, с
разпит на един свидетел, без изслушване на други свидетели или вещи лица,
На основание чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения, минималното възнаграждение за защита от
адвокат в конкретния случай се явява в размер на 300 лв., поради което и
възражението на въззиваемата страна за прекомерност на хонорара се явява
основателно, като следва дължимото адвокатско възнаграждение да бъде
редуцирано до минимално предвидения размер от 300 лв., която сума да бъде
осъдена въззиваемата страна да заплати на жалбоподателя за сторени
разноски в процеса.
С оглед крайния изход на спора, на въззиваемата страна трябва да се
възложат и сторените в хода на производството разноски за явяване на
свидетел в съдебните заседания, поради което и следва да бъде осъдена да
заплати по сметка на РС-Пловдив сума от по 50 лв., представляваща сторени
от съда разноски за явяване на свидетеля.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен
орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата
на което е административният орган. В случая въззиваемата страна РУ-
Първомай към ОДМВР-Пловдив не е самостоятелно юридическо лице, което
означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част
наказващият орган, а именно ОДМВР-Пловдив.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0325-001215/18.10.2020
год. издадено от Началник на РУ към ОДМВР-Пловдив, РУ-Първомай, с
което на СТ. ЗДР. Ш., с ЕГН ********** са наложени административни
наказания глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца за нарушение на разпоредбите на чл. 5, ал.3, т. 1 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
глоба в размер на 10 лева за нарушение на разпоредбите на чл. 100, ал. 1, т. 1
от ЗДвП, на основание чл.183, т.1,т.1,пр. 1,2 от ЗДвП и глоба в размер на 10
лева за нарушение на разпоредбите на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на
основание чл.183, т.1,т.1,пр. 3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на СТ. ЗДР. Ш., с ЕГН
********** сторените от него разноски в производството пред РС-Пловдив в
5
размер на 300 лв.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив ДА ЗАПЛАТИ в полза на РС-Пловдив
сума в размер на 50 лв., представляваща сторени в производството съдебни
разноски за явяване на свидетел.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред
Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6