Р Е
Ш Е Н
И Е № 232
гр.Кюстендил,
23.10.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен съд, в открито
съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесета година, в
състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
секретар Светла
Кърлова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№40/2020г.
по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
Община Кюстендил, пл.“Велбъжд“ №1
оспорва решение №РД-02-36-10/07.01.2020г. на заместник-министъра на
регионалното развитие и благоустройството и ръководител на УО на ОПРР, в
частта, с която не се извършва верификация и плащане на разходи по договор №BG16RFOP001-1.030-0003-C02 от
10.08.2017г., както следва: по т.2 от решението разходи в размер на 15 562.80 лв., отчетени в искане
за плащане №4 /окончателно плащане/, поради несъответствие на заявените разходи
с условията за допустимост на разходите, посочени в чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ
и чл.84 и чл.76 от ОУ към АД за предоставяне на БФП и по т.3 от решението
разходи в размер на 1 724.65 лв.,
отчетени в искане за плащане №4 /окончателно плащане/, поради липса на
предвидените в чл.57, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ условия във вр.с чл.26, ал.1 от
ЗУСЕСИЕФ във вр.с чл.7, ал.1, 2 и 3 от Постановление №189/28.07.2016г. на МС за
определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите,
съфинансирани от европейски структурни и инвестиционни фондове за програмен
период 2014-2020г. Развиват се съображения за незаконосъобразност с оглед
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона.
Претендират се разноски.
Ответникът чрез процесуалния
си представител в писмено становище развива съображения за неоснователност на
жалбата. Претендират се разноски.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Община Кюстендил е бенефициер
по договор № от ИСУН - BG16RFOP001-1.030-0003-C01
/№РД-02-37-122/10.08.2017г./ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по
ОП „Региони в растеж“ 2014-2020, процедура на директно предоставяне BG16RFOP001-1.030 „Изпълнение
на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020 –
Кюстендил“, част от процедура BG16RFOP001-1.001-039
„Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие
2014-2020“.
Подадено е искане за плащане №4 /окончателно плащане/
по посочения договор, придружено със съответната документация.
След
извършване на проверка по представените документи от бенефициера, УО е приел в
оспореното решение, че по договор №BG16RFOP001-1.030-0003-C01-S-01 /договор №Д-00-717/13.12.2017г./ с изпълнител „БУЛПЛАН ИНВЕСТ“ ООД
гр.Кюстендил, разходи в размер на 15 562.80
лв. са несъответни на условията за допустимост, посочени в чл.57, ал.1, т.2
от ЗУСЕСИФ. Изложени са мотиви, че в исканите за възстановяване разходи са
включени дейности, които не са допустими за финансиране с БФП по проекта, тъй
като съгласно Насоките за кандидатстване по процедура BG16RFOP001-1.001-039
„Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие
2014-2020“ – „ Административни сгради на държавната и общинската администрация,
за които с внедряване на предвидените ЕСМ не се постигне клас на
енергопотребление „С“ и повече от 60% енергийни спестявания“ не могат да бъдат
финансирани с БФП. На финансиране подлежат само задължителните енергоспестяващи
мерки, задължителните мерки свързани с конструктивното укрепване и мерките за
осигуряване на достъпна архитектурна среда. С оглед на това посочените актувани
и платени позиции в общ размер на 15 562.80 лв. /доставка и монтаж на
мълниеотвод, спусъци, ПВХ блокчета, доставка и полагане на поцинкована шина,
проводник ф8, стоманени поцинковане колове, съединителни/ревизионни кутии,
изкоп със зариване и трамбоване, лаборатовни измервания, доставка и монтаж на
димоуплътнени врати, разходи за инженеринг и невъзстановим ДДС/ не се явяват
енергоспестяващи мерки и не са част от
мерките по конструктивно възстановяване/усилване на сградите, съгласно
Насоките за кандидатстване по процедурата, следователно са недопустими за
финансиране с БФП.
На следващо място УО е извършил проверка и за спазване
на максимално заложените нива на съответните категории разходи, които са
определени в т.5.4.8 от Насоките за кандидатстване и ПМС №189/28.07.2016г., в
резултат на което е установил, че при общо верифицирани преки допустими разходи
с натрупване в размер на 992 137.57 лв., максималният размер на разходите
за организация и управление не би следвало да превишава 19 842.75 лв. или
2% от преките допустими разходи. Същевременно отчетените и подлежащи на верификация
разходи за организация и управление с натрупване по проекта са в размер на
21 567.40 лв., поради което е констатирано превишаване в размер на
1 724.65 лв. За посочената сума е формиран извод за несъответствие с
изискването на чл.57, ал.1, т.4 във вр.с чл.26, ал.1 от ЗУСЕСИФ и чл.7, ал.1, 2
и 3 от ПМС №189. Разходите са по пера „ръководител на проекта“, „координатор на
проекта“ „Счетоводител“.
При така установените факти за недопустимост на
разходите заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и
ръководител на УО на ОПРР, с решение №РД-02-36-10/07.01.2020г. е отказал
верификация и плащане на разходи по договор №BG16RFOP001-1.030-0003-C02, на
основание чл.57, ал.1, т.2, 3 и т.4, чл.60, ал.1, чл.62, ал.1-3, чл.63, ал.1,
т.1 от ЗУСЕСИФ, както следва: по т.2 сума в размер на 15 562.80 лв. и по
т.3 сума в размер на 1 724.65 лв.
Приети като доказателства по делото са сертификат за
енергийните характеристики на сградата от 27.04.2016г., в който като
енергоспестяващи мерки са посочени подмяна на дограма, топлинно изолиране на
външни стени, топлоизолиране на покрив, подмяна на сутеренни прозорци, подмяна
на ВОИ, подмяна на котли, реконструкция на вентилация сутерен, подмяна на
осветителна инсталация, П1. Прието е и Обследване за енергийна ефективност на
сградата от 2016г., като се предвижда след ЕСМ класа на енергопотребление да
стане от „С“ на „В“ и е дадена възможност за намаляване на нормализирания
разход на енергия в размер на 61.97%. Представен е и сертификат за енергийните
характеристики на сградата от 07.08.2020г., в който е посочено, че сградата
отговаря на изискванията за клас на потребление „А“ и са постигнати спестявания
на енергия надвишаващи планираните.
Приета като неоспорена от страните е
съдебно-техническа експертиза вх.№3699/02.09.2020г. на в.л. А.К., в която се
сочи, че в инвестиционния проект за енергийна ефективност е заложена част
Електро, със съответните задължителни СМР, включващи демонтаж на съществуващата
мълниезащита и изграждане на нова; че от техническа гледна точка изграждането
на нова мълниезащита представлява ново
състояние, а от функционална – възстановяване на първоначалното състояние.
С оглед така установената
фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като
подадена в срок, срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, от
процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След
служебна проверка законосъобразността на решението на основанията по чл.146 от АПК и по реда на чл.168 от АПК, съдът счита следното:
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен орган с оглед съвкупния анализ на
разпоредбите на чл.9, ал.5 и чл.60-68 от ЗУСЕСИФ, чл.5, ал.1, т.10 от
Устройствения правилник на МРРБ и заповед №РД-02-36-1179/26.09.2018г. на
министъра на регионалното развитие и благоустройство. Същият е в предписаната
от закона форма и съдържа изложение на фактически и правни основания,
обективиращи волята на административния орган ясно и безпротиворечиво.
Решението е издадено при спазване на административнопроизводствените правила и
е съответно на материалния закон.
Правната уредба на верификацията на разходи се съдържа
в чл.60 - чл.68 от ЗУСЕСИФ. Съгласно цитираните разпоредби УО извършва
авансови, междинни и окончателни плащания въз основа на искане на бенефициера
след представяне на писмени доказателства, определени с документите по чл.26,
ал.1. Междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел
потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и
финансов напредък на проекта. Чрез този вид плащания се възстановяват само
допустими разходи, верифицирани от управляващия орган. Разходите се верифицират
въз основа на документите, представени от бенефициера с всяко искане за
плащане, чрез извършване на управленски проверки. Управленските проверки за
верифициране на разходите включват: 1. документална проверка на всяко искане за
плащане, подадено от бенефициера, включително и на придружаващата го
документация; 2. проверки на място на бенефициерите, включително на мястото на
изпълнение на проекта, финансови посредници или крайни получатели, партньори на
бенефициера, когато това е приложимо, по преценка на управляващия орган, с
изключение на финансови инструменти, изпълнявани по реда на чл.39 от Регламент
(ЕС)№1303/2013.
Общите условия за допустимост на разходите са
регламентирани в чл.57 и чл.58 от ЗУСЕСИФ и в раздел ХІІІ от ОУ към ДПБФП по ОП
„Региони в растеж“ 2014-2020г. – чл.76. Конкретно изброените условия за
допустимост са посочени в чл.57, ал.1 от ЗУСЕСИФ общо за всички оперативни
програми. Съгласно чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ, за да се зачетат разходите за
допустими, те трябва и да попадат във включени в документите по чл.26, ал.1 и в
одобрения проект категории разходи, а съгласно чл.57, ал.1, т.4 разходите следва
да са извършени законосъобразно с оглед приложимото право на Европейския съюз и
българското законодателство. Един от документите по чл.26, ал.1 от ЗУСЕСИФ са
Насоките за кандидатстване по съответната процедура, одобрени със заповед на
Ръководителя на УО на ОПРР. Съгласно насоките за кандидатстване по процедура
BG16FOP001-1.001-039 „Изпълнение на интегрирани планове за градско
възстановяване и развитие 2014-2020“ СМР на административни сгради на
държавната и общинската администрация, които обхващат: ремонт на покрив,
подмяна на асансьори, ремонт на стълбищна клетка, площадки, коридори, асансьори
и др., могат да бъдат финансирани безвъзмездно, само ако сградата постигне
най-малко клас на енергопотребление „С“ и повече от 60% енергийни спестявания.
Документ, приет на основание чл.59,
ал.1 от ЗУСЕСИФ и който съдържа изисквания към максималните размери на
определените категории разходи е ПМС №189/28.07.2016г. за
определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите,
съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен
период 2014 – 2020 г., което се прилага
както за определяне на размера на допустимите разходи за финансиране по
бюджет на етап оценка, така и за определяне на размера на допустимите разходи
за възстановяване при реално изпълнение на проекта.
От представените писмени доказателства по делото по
отношение т.2 от оспореното решение се установяват извършени и заявени за
верификация и плащане с БФП дейности по част Електро, част Архитектура, разходи
за инженеринг и невъзстановим ДДС. Разходите са отчетени със съответно
посочените фактури /обстоятелства и факти, за които не се спори/. Описаните в
оспореното решение в табличен вид СМР не са пряко свързани с изпълнението на
задължителните мерки за енергийна ефективност, доколкото видно от сертификат за
енергийните характеристики на сградата от 27.04.2016г., те не се включват в
енергоспестяващи мерки - подмяна на дограма, топлинно изолиране на външни
стени, топлоизолиране на покрив, подмяна на сутеренни прозорци, подмяна на ВОИ,
подмяна на котли, реконструкция на вентилация сутерен, подмяна на осветителна
инсталация, П1. Същевременно не се и доказва от представените доказателства от
страна на Община Кюстендил, че сградата е достигнала енергийно спестяване
повече от 60 %. Приетият в с.з. сертификат за енергийните характеристики на
сградата от 07.08.2020г. не може да бъде приет за годно доказателство, тъй като
е изготвен след датата на издаване на оспореното решение, т.е. след приключване
на административното производство. В Обследване за енергийна ефективност на
сградата от 2016г. се предвижда след ЕСМ класа на енергопотребление да стане от
„С“ на „В“ и да се намали нормализирания разход на енергия в размер на 61.97%.
А от техническия отчет по договор №BG16RFOP001-1.030-0003-C02, т.3
„Индикатори“ е видно, че е налице остатък/отклонение спрямо зададеното в
договора по отношение на енергийната ефективност -238 500 кWh. В този смисъл съдът приема, че посочените в
оспореното решение по т.2 дейности, не са енергоспестяващи, съгласно Насоките
за кандидатстване по процедурата, поради което са и недопустими за финансиране
с БФП. Т.е. това са дейности, които не са включени като допустими разходи в
документите по чл.26, ал.1 от ЗУСЕСИФ. Ето защо съдът счита, че е правилен
извода на органа, че тези дейности не следва да се финансират със средства от
БФП. Ирелевантно за казуса е заключение вх.№3699/02.09.2020г., доколкото от
значение за спора е дали те са свързани с енергоспестяването на сградата и се
постигат повече от 60 % енергийни спестявания.
Анализът на писмения доказателствен материал и
изискванията на ПМС №189/28.07.2016г. показва несъответствие на разходи в
размер на 1 724.65 лв. /т.3 от оспореното решение/ с изискването на чл.57,
ал.1, т.4 във вр.с чл.26, ал.1 от ЗУСЕСИФ и чл.7, ал.1, 2 и 3 от ПМС №189.
Разходите са по пера „Координатор на проекта“, „Ръководител на проекта“ и
„Счетоводител“. Съгласно Насоките за кандидатстване разходите за организация и
управление не трябва да надвишават 2% от стойността на общите преки допустими
разходи, финансирани с БФП по проекта. От оспорваща община не са ангажирани
никакви доказателства, които да опровергаят констатациите на органа в тази част
на акт. Следователно максималният размер на разходите за организация и
управление /2% от преките допустими разходи/ не следва да надвишава сумата от
19 842.75 лв. при общо верефицирани преки допустими разходи с натрупване в
размер на 992 137.57 лв. И след като отчетените разходи с натрупване по проекта са
21 567.40 лв., има надвишаване на максимално допустимия размер от
1 724.65 лв. В този смисъл съдът счита, че УО правилно не е извършил
верификация и плащане на посочената сума.
С оглед изложените мотиви съдът намира,
че решение №РД-02-36-10/07.01.2020г. на заместник-министъра на регионалното
развитие и благоустройството и ръководител на УО на ОПРР в частта по т.2 и т.3
е издадено при отсъствие на основанията по чл.146 от АПК, поради което е
законосъобразно, а жалбата неоснователна.
Съдът присъжда на ответната страна разноски –
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.143, ал.4 от АПК във вр.с чл.78,
ал.8 от ГПК, чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ в
размер на 100 лв.
Съдът, доколкото е пропуснал да събере от оспорващия
държавна такса при образуване на делото и с оглед изхода от правния спор, ще
осъди Община Кюстендил да заплати по сметка на Кюстендилски административен съд
държавна такса в размер на 138.30 лв., съгласно чл.27, ал.6 от ЗУСЕСИФ във вр. с
отмяната, считано от 29.11.2019г., на ал.7 на същата норма.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна жалбата на Община Кюстендил, пл.“Велбъжд“ №1
срещу решение №РД-02-36-10/07.01.2020г. на заместник-министъра на регионалното
развитие и благоустройството и ръководител на УО на ОПРР в частта, с която се
отказва верификация и плащане на разходи по договор №BG16RFOP001-1.030-0003-C02, както
следва: по т.2 от решението разходи в размер на 15 562.80 лв. и по т.3 от
решението разходи в размер на 1 724.65 лв.
ОСЪЖДА Община
Кюстендил, пл.“Велбъжд“ №1 да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройство съдебни
разноски в размер на 100 лв. /сто/.
ОСЪЖДА Община
Кюстендил, пл.“Велбъжд“ №1 да заплати по сметка на Кюстендилски административен съд държавна такса за
образуване на делото в размер на 138.30 лв. /сто тридесет и осем лв. и тридесет
ст./.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: