Мотиви към Присъда № 76,
постановено на 21.03.2019г. по н.о.х.д. № 4540 по описа на Районен съд –
Варна за 2017г.:
Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу И.И.Д. за това, че на 07.06.2016 г. в гр.
Варна, управлявал МПС, а именно лек
автомобил „Пежо“, модел 307 с ДК № В 2281 ВС, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на
хиляда - 0.52 на хиляда, установено по надлежния ред
с протокол за химическа експертиза №
809/07.06.2016 г. от МБАЛ „Св.
Анна" АД гр. Варна, след като е бил осъден със Споразумение № 547/16.07.2013
г. влязло в законна сила на 16.07.2013г. по НОХД № 3636/2013 г. по описа на Районен
съд гр. Варна, за
деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК - престъпление по
чл. 343б, ал. 2 от НК.
Варненска районна прокуратура, изразява становище за доказаност на
повдигнатото обвинение, като по същество пледира съдът да даде изцяло вяра на
показанията на разпитаните по делото свидетели и най-вече на заключението на
изготвената съдебно-химическа експертиза, която по изискуемия категоричен начин
установява съдържанието на алкохол в посоченото количество в кръвта на водача
на МПС, при спазване на всички изисквания на действащата по време на извършване
на изследването Наредба № 30. По същество пледира на Д. да бъде наложено
наказание към законоустановения за това минимум, като
на основание чл. 68, ал.1 НК на подсъдимия Д. да бъде приведено наказанието,
наложено му по предходното осъждане, доколкото деянието предмет на разглеждане
в наказателното производство е било извършено в изпитателния срок на
предходното му осъждане.
Защитникът на подс.
Д. от своя страна излага коренно противоположна теза от тази на представителя
на държавното обвинение. Посочва, че няма спор, че подзащитният
му е управлявал МПС, когато е бил спрян за проверка от полицейски служители,
както и че същият е имал установено съдържание на алкохол в кръвта си. Излага,
че констатираната разлика с допустимата по закон стойност е едва 0,02 промила,
която стойност попада в рамките на т.нар. статистическа грешка. Сочи, че грешка
в използвания метод е винаги допустима, като посочва, че в стойността на едно
от извършените завъртания показателите са били под изискуемия минимум, а именно
0,4899. Твърди, че да се взема средна стойност от отделните завъртания е
неправилен метод за определяне на съдържанието на алкохола, т.к. не се отчита
закономерната възможност от статистическа грешка. Пледира, че деянието на Д. е несъставомерно от обективна страна. Наред с това посочва,
че се касае за деяние извършено през 2016г., което според него наред с
останалите изложени обстоятелства обуславя приложението на разпоредбата на
чл.9, ал.2 НК, поради явната незначителност на обществената опасност на
извършеното от Д.. Поради изложеното пледира за постановяването на оправдателна
присъда.
Подсъдимият И.И.Д.,
редовно призован, не се явява в последното проведено по делото съдебно заседание и не
се възползва от предоставеното му право на последна дума.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият И.И.Д. е роден на ***г.,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, понастоящем
работи в Германия на длъжност „куриер“, осъждан, с ЕГН: **********.
На 07.06.2016 г. свидетелят Г.П. бил дежурен наряд заедно със своя
колега - св. П. М. като автопатрул при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна.
Около 01.20 часа на същата дата в гр. Варна на бул. Цар
Освободител“ в посока към магазин „Метро“, под „ВИК“ двамата свидетели спрели за
проверка лек автомобил „Пежо“, модел 307 с ДК № В 2281
ВС.
При извършената проверка
установили, че водач на автомобила е подс. И. И.Д..
В рамките на проверката свидетелите решили да тестват подсъдимия
за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510“ с фабричен № ARDM 0804, който отчел 0,59
на хиляда промола концентрация в обема на издишания
въздух.
На подс.
Д. бил издаден талон за медицинско изследване № 16469/07.06.2016 г.,
след което Д. бил
изпратен в МБAJl „Св.Анна“- гр. Варна за
даване на кръвна проба.
Видно от изготвения протокол за химическа експертиза №
609/07.06.2016 г., концентрацията на алкохол в кръвта на обвиняемия И.И.Д. е с установена стойност след проведеното изследване
0,52 % на хиляда, което обуславя лека степен на алкохолно повлияване. По
същество на взетата проба са били направени три самостоятелни успоредни
изследвания, показали следните стойности: 1. 0,5213 промила; 2. 0,4899 промила;
3. 0,5416 промила, като за меродавна стойност при завършване на изследването е
взета определената между трите средна аритметична стойност, а именно 0,52
промила.
Видно от изисканите и приложени по делото документи изследването
на кръвната проба на подсъдимия е било извършено с автоматизирана система за
газова хроматография Varian 3900 със съответните подробно
описани спецификации.
От заключението на изготвената химическа експертиза и посоченото
от вещото лице в проведеното съдебно заседание съдът установи, че в процесния случай (граничен по своята природа) са били
направени повече от изискуемите от действалата Наредба № 30 изследвания, а
именно три такива, за да се установи с по-голяма точност стойността на
окончателния резултат.
Грешката на метода (а не на апарата извършващ изследването) е определена като 0,2 на
хиляда, като в нито една от установените три стойности от успоредните
изследвания не е налице грешка над 0,2 промила – първата отчетена стойност е
над 0,5 на хиляда (0,5213 промила), а втората под 0,5 на хиляда (0,4899 промила),
поради което е наложена необходимостта от извършването на трета с показание 0,5416
промила.
Подсъдимият И.И.Д. е осъждан по НОХД №
3636/2013 г. по описа на Районен съд гр. Варна със Споразумение №
547/16.07.2013 г. влязло в законна сила на 16.07.2013г. за деяние по чл. 343б,
ал. 1 от НК, като е приел да му бъде
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три месеца, изтърпяването
на което на осн. чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено
с изпитателен срок от три години, като изпитателният му срок изтича на
16.07.2016г.
Изложената фактическа обстановка се установи по ясен и категоричен
начин от всички събрани по делото доказателства, които в хода на проведеното
съдебно следствие не се оспориха от подсъдимия.
Наличните по делото гласни доказателства, а именно показанията на
св. Г.К.П. и П.С.М., както и обясненията дадени в хода на съдебното следствие
от подс. Д. установиха по единен и безпротиворечив за целите на наказателното производство
начин обстоятелството, че подсъдимият е управлявал МПС на инкриминираната дата,
както и че това се е случило след употреба на алкохол.
Единственият спорен момент в производството касае протокола за
химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо
вещество в кръвта с номер 809/07.06.2016г.
За да провери годността на проведеното изследване съдът изиска и
приложи към материалите по делото техническите характеристики на автоматизирана
система за газова хроматография Varian
3900 със съответните подробно описани спецификации, като изиска и приобщи още
надлежно съхраняваната информация (справка) от дигиталната памет на система за
газова хроматография Varian
3900, илюстрираща проведените на 07.06.2016г. изследвания на кръвна проба № 809
от 2016г., взета от лицето И.Д.. Наред с това съдът изслуша непосредствено в
съдебно заседание и експертът изготвил и подписал протокола от проведената
химическа експертиза, като кредитира напълно заявеното от него (подробно
изложено по-горе в настоящото изложение), тъй като лицето притежава необходимата
професионална компетентност.
При съвкупния анализ на документите и изложеното от експерт-
лаборантът съдът установи, че противно на заявеното от защитата уредът
извършващ кръвното изследване сам по себе си не допуска грешка, като
статистическа или друга грешка е допустима при извършване на самия метод на
изследване, поради което разпоредбата на чл. 16 от Наредба № 30 от 27 юни 2001
г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства (обн. ДВ. бр.63
от 17 юли 2001г., изм. ДВ. бр.23 от 17 март 2006г., отм. ДВ. бр.61 от 28 юли
2017г., но действала към датата на извършване на деянието, респ. на извършване
на изследването) посочва, че изследването на пробите се извършва по газхроматографския метод и/ или по метода на Видмарк, като анализите се извършват най-малко двукратно,
като резултатите в отчетената крайна концентрация не трябва да се различават с
повече от 0,2 на хиляда – т.е. законодателят е въвел меродавната и допустима
стойностна вероятност за грешка, като я е фиксирал императивно.
Доколкото в случая е използван първият допустим законов метод при
извършването на първите две проби са констатирани две различни стойности –
едната над 0,5 на хиляда, а другата под 0,5 на хиляда, то експертът закономерно
е извършил трета успоредна проба (или трето завъртане), което да яснота досежно
конкретната стойност. При извършване и на третото изследване за определяне на
окончателния резултат е взета средната аритметична стойност на всички получени
показатели, като същата е 0,52 на хиляда и не се вмества в рамките на
допустимата грешка съгласно предвиденото в Наредбата.
Поради посоченото, както и предвид обстоятелството, че понастоящем
са изтекли всички срокове за съхранение на контролната проба (като искане за
нейното отваряне не е било направено, когато това е било възможно на
досъдебното производство) съдът не можа да приеме за меродавни аргументите на
защитата, че в случая окончателното показание попада в обхвата на
статистическата грешка.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна, че подсъдимият И.Д. е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав на чл. 343б ал.2 от НК, като на 07.06.2016 г. в гр. Варна, управлявал МПС, а
именно лек автомобил „Пежо“, модел 307 с ДК № В 2281 ВС, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда - 0.52 на хиляда, установено по надлежния
ред с протокол за химическа експертиза № 809/07.06.2016 г. от МБАЛ „Св.
Анна" АД гр. Варна, след като е бил осъден със Споразумение №
547/16.07.2013 г. влязло в законна сила на 16.07.2013г. по НОХД № 3636/2013 г.
по описа на Районен съд гр. Варна, за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК.
Изпълнителното деяние съставлява система от действия по нарушаване
на разпоредбите, залегнали в Закона за движение по пътищата и настъпването в
резултат на тях общественоопасни последици.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл.343б ал.2 НК,
подобно на това по ал. 1, е от категорията на формалните престъпления е
довършено с реализираното от подсъдимия управление на МПС под въздействието на
алкохол, което не се отрича от него в хода на цялото развило се наказателно
производство.
Последното представлява опасност за движението и е от естество да
провокира настъпването на редица неблагоприятни последици - материални и/или
други последици, свързани с живота и здравето на хората.
Това управление на МПС се характеризира с особеното състояние на
водача, а именно - с концентрация на алкохол в кръвта му, надвишаваща 0.5 на
хиляда в светлината на това, че същият вече веднъж е бил осъден за управление
на МПС под въздействието на алкохол.
В конкретния случай, концентрацията на алкохол в кръвта на
подсъдимия е била 0,52 на хиляда и несъмнено е гранична стойност, което
обстоятелство обаче не е в състояние да изключи наказателната отговорност.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вината
пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, като деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на
неговите обществено опасни последици и е искал тяхното настъпване.
Подсъдимият е съзнавал
всички елементи от състава на престъплението и не е искал да ги предотврати,
видно от поведението му преди, по време и след извършване на деянието.
Същевременно е съзнавал неправомерността на поведението си, но и не е искал да
предотврати последиците от него.
Що се отнася до възраженията на защитата, че в случая с оглед
обстоятелството, че се касае за деяние извършено през 2016г., би могло да се
мисли за приложението на разпоредбата на чл. 9, ал.2 НК, съдът не сподели това
становище.
Видно от съдържанието на разпоредбата на чл. 9, ал.2 НК не е
престъпно деянието, което макар формално да осъществява признаците на
предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност
не е общественоопасно или неговата обществена
опасност е явно незначителна.
В случая не е спорно, че действията на подс.
Д. осъществяват признаците на поведение, определено от наказателния закон като
престъпно такова, като за съда деянието не може да се характеризира като малозначително, нито неговата обществена опасност би могла
да бъде възприета като явно незначителна и това е така предвид обстоятелството,
че същото на първо място не съставлява инцидентна проява в живота на Д., който
и преди е бил осъждан за същото по вид деяние и е бил наясно с последиците от
шофирането след употреба на алкохол, като въпреки това е избрал поведение,
което противоречи на законоустановените изисквания.
На следващо място, по делото не е спорно, че в случая Д. не само е
привел автомобила в движение за да осъществи определена маневра или да го
премести в чисто пространствено отношение, а го е управлявал въпреки приетото
преди това количество алкохол, с което свое поведение е представлявал реална
заплаха за себе си и другите участници в движението. Обстоятелствата, че
деянието е било извършено през 2016г. и количеството установен алкохол е в
сравнително ниска стойност, според съда
не са достатъчни за да обусловят отсъствие (малозначителност
или явна незначителност) на обществена опасност, доколкото законодателят
изрично и не случайно е предвидил да се носи наказателна отговорност за
концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда, в случай че подсъдимият вече е бил
осъждан за такова деяние.
При определяне на наказанието, което следва да се наложи на Д. за
извършеното от него съдът намери следното:
Разпоредбата на чл. 343б,ал.2 НК предвижда наказание „лишаване от
свобода“ от една до пет години, както и наказание „глоба“ от 500 лева до 1500
лева.
Отегчаващи отговорността обстоятелства в случая съдът не
констатира (доколкото установената предходна съдимост на лицето на практика
влияе на правната квалификация на извършеното от него).
Що се отнася до смекчаващите отговорността обстоятелства като
такива съдът прие относително младата възраст на лицето, обстоятелството, че
същото е трудово ангажирано, обстоятелството, че деянието му е извършено преди
значителен период от време (през юни 2016г.), както и че от самото начало на
започнатото досъдебно производство лицето е оказвало съдействие на държавните
органи при изпълнение на техните служебни задължения.
Поради посоченото, съдът прие, че следва да определи размера на
справедливото наказание при условията на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 НК, а
именно под най-ниския определен в закона предел, като прие, че наказание
„лишаване от свобода“ в размер на три месеца в достатъчна степен би спомогнало
за реализиране на целите на наказанието, предвидени в разпоредбата на чл. 36 от
наказателния закон.
Така определеното по вид и размер наказание съдът прие, че следва
да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
Съдът прие, че на основание чл. 55, ал.3 НК не следва да налага на
подсъдимия кумулативно предвиденото наказание „глоба“.
На основание чл. 343г НК подсъдимият беше осъден да изтърпи и
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, като беше
зачетено времето през което същият е бил лишен от това право по административен
ред.
Предвид обстоятелството, че
подсъдимият И.И.Д. е осъждан по НОХД №
3636/2013 г. по описа на Районен съд гр. Варна със Споразумение №
547/16.07.2013 г. влязло в законна сила на 16.07.2013г. за деяние по чл. 343б,
ал. 1 от НК, като е приел да му бъде
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три месеца, изтърпяването
на което на осн. чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено
с изпитателен срок от три години, като изпитателният му срок изтича на
16.07.2016г., а деянието предмет на разглеждане в настоящото наказателно
производство е било извършено на 07.06.2016г., съдът намери, че са налице предпоставките
на чл. 68, ал.1 НК да бъде приведено в изпълнение и наказанието наложено на Д.
по НОХД № 3636/2013 г., а именно „Лишаване от свобода“ за срок от три месеца,
което на свой ред следва да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
На основание чл. 189, ал.3 НПК Д. беше осъден да заплати сторените
в производството разноски на стойност 25 лева в полза на Държавата.
Воден от
горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: