МОТИВИ към Присъда №
55 от 24.02.2016г., постановена по НОХД № 697/2013г. по описа на ***ски районен
съд::
Съдебното производство по НОХД № 697/2013г. по
описа на РС-*** е образувано въз основа на внесен от РП-*** обвинителен акт
против подсъдимите: І.) Е.Ф.А. *** с ЕГН ********** за това, че през периода
19.05 – 22.05.2012г. в с.Горна ***, в съучастие като извършител с П.Г.Ш. ***,
при условията на опасен рецидив и с користна цел, склонявал И.Г.П. *** към
проституция и я свождал към блудствени
действия и съвкуП.ения - престъП.ение по чл.155, ал.V,
т.5, вр. ал.ІІІ, вр. ал.І, вр. чл.20, ал.ІІ и чл.29, ал.І, б.”б” от НК и ІІ.) П.Г.Ш. ***
с ЕГН ********** за това, че: 1.) през периода 19.05 – 22.05.2012 г. в с.Горна ***,
в съучастие като извършител с Е.Ф.А. ***, с користна цел, склонявал И.Г.П. ***
към проституция и я свождал към блудствени
действия и съвкуП.ения - престъП.ение по чл.155 ал.ІІІ вр. ал.І вр. чл.20 ал.ІІ от НК и
2.) на 06.06.2012 г. в гр.*** ***, в съучастие като
извършител с Н.М.А. *** и Г.М.Б. ***, принудил И.Г.П. ***, да извърши нещо
противно на волята си – да оттегли подадената в РП-*** жалба за извършени
спрямо нея неправомерни действия от Е.Ф.А., като употребил за това сила и заП.ашване - престъП.ение по чл.143 ал.І вр. чл.20
ал.ІІ от НК.
В хода на проведеното досъдебно производство
подсъдимият П.Г.Ш. е привлечен в качеството на обвиняем при условията на чл.
206 вр. с чл. 269, ал. ІІІ от НПК. Разпитан в
досъдебната фаза на наказателното производство подсъдимият Е.Ф.А. не се
признава за виновен и е дава обяснения съобразно предприетата защитна теза.
Представителят
на РП - *** подържа изцяло повдигнатото обвинение против подсъдимия Е.Ф.А. за
извършено от него престъП.ение
по чл. 155, ал. , т. 5, вр. с ал. ІІІ, вр. с ал. І, вр. с чл. 20, ал. ІІ
и чл. 29, ал. І, б. „б“ от НК, както и повдигнатите обвинения против подсъдимия
П.Г.Ш. за извършените от него при условията на реална съвкупност престъП.ения по чл. 155, ал. ІІІ вр. с ал. І, вр. чл. 20, ал. ІІ
от НК и по чл. 143, ал. І вр. чл. 2, ал. ІІ от НК.
Намира същите за доказани по несъмнен и категоричен начин. Счита, че при
определяне наказанието на подсъдимия Е.А. следва да бъде отчетено много доброто
му процесуално поведение и по-ниския му принос към осъществяване на престъпното
деяние и в този смисъл наказанието да бъде определено при условията на чл. 55,
ал. І, т. 1 от НК, а именно в размер около 1 година лишаване от свобода.
Предлага наказанията по отношение на подсъдимия П.Г.Ш. да бъдат определени при условията на чл. 54 от НК, като за престъП.ението по чл. 155, ал.
ІІІ вр. с ал. І, вр. чл.
20, ал. ІІ от НК му бъде наложено наказание в размер на 1 година лишаване от
свобода, а за престъП.ението
по чл. 143, ал. І вр. чл. 2, ал. ІІ от НК съответно 6
месеца лишаване от свобода. Счита, че съобразно разпоредбата на чл. 23, ал. І
от НК на подсъдимия Ш. следва да бъде определено да изтърпи едно общо наказание
в размер на 1 година лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим в
затвор.
Защитникът
на подсъдимия Е.Ф.А. – адв. Д. Д. от П.АК взема
становище, че от доказателствения материал по делото
безспорно се установява, че подзащитния му е автор на престъП.ението, за което му е повдигнато обвинение. Моли съда при определяне
на наказанието да съобрази доброто
процесуално поведение на подзащитния му, оказаното съдействие за разкриване на
обективната истина по делото, продължителния период от време, през който е бил
с МН „задържане под стража“, което обстоятелство само по себе си е изиграло
ролята на наказанието лишаване от свобода и да му определи наказание при
условията на чл. 55, ал. І, т. 1 от НК.
Подсъдимият
Е.Ф.А. поддържа изразеното от защитника му становище. При осигуреното му от
съда право на последна дума моли съда да му наложи по-леко наказание, ако е
възможно.
В
съдебно заседание на 24.02.2016 година ход на делото е даден при условията на
чл. 269, ал. ІІІ, т. 4, б. „а“ от НПК в отсъствие на подсъдимия Ш..
Защитникът
на подсъдимия П.Г.Ш. – адв. С. И. от П.АК взема
становище, че от доказателствата по делото не може да се направи извод, че
подзащитния му е автор на престъпните деяния, за които е привлечен към
наказателна отговорност. Излага доводи в този смисъл. Моли съда да постанови
оправдателна присъда по отношение на подсъдимия П.Г.Ш..
СЪДЪТ, като прецени събраните по делото
доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището на
страните, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подсъдимият
Е.Ф.А. е роден на *** ***, българин, български гражданин, с начално
образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият
П.Г.Ш. – роден на ***г***, обл.***,
българин, български гражданин, с основно образование, неженен, не работи,
осъждан, ЕГН **********.*** с присъда по
НОХД № 3323/2011 г., влязла в законна сила на 12.04.2012 г. е признал подсъдимия
П.Г.Ш. за виновен в извършено на 04.07.2011 г. престъП.ение по чл.150 ал.І от НК и му определил наказание
„Лишаване от свобода” за срок от четири години и шест месеца, като при
условията на чл.58а ал.І от НК наказанието било намалено с 1/3, поради което му
наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години и на основание
чл.66 ал.І от НК отложил изтърпяването му с изпитателен срок от пет години.
Подсъдимите
Е.Ф.А. и П.Г.Ш. ***. Двамата поддържали приятелски отношения. Техен добри общи
познати били свидетелите Н.М.А. *** Г.М.Б. ***.
През
месец май 2012 г. подсъдимите Е.А. и П.Ш. не упражнявали труд по трудово
правоотношение и изпитвали необходимост от парични средства. С цел да си
осигурят такива решили да склонят И.Г.П. *** да проституира и да им дава
парите, които получава за това. Предварително знаели, че семейството на П. не
разполага с достатъчно финансови средства за задоволяване
На
19.05.2012 г. с автомобила на Ш. двамата подсъдими отишли в с. ***, обл. ***, където се срещнали със свидетелката И.П. и
съпруга й – свидетелят В.С.П.. Казали им, че могат да съдействат на И. да си
намери работа с добри парични доходи. Свидетелката П. се съгласила и тръгнала с
подсъдимите Е.А. и П.Ш. с лекия автомобил на последния.
Отишли
в с.Горна *, обл. ***, в дома на П.Ш..
Там подсъдимите
А. и Ш. казали на И.П., че ще трябва да проституира – да извършва сексуални
актове с мъже, за което ще получава пари, които ще им дава, а те ще се грижат
за нея. Убеждавали я. Казвали й да не се притеснява, да не се страхува и успели
да я мотивират.
Още
същата вечер подсъдимите Е.А. и П.Ш. довели в дома на последния трима мъже,
между които и свидетелят Т.А.Б. от с.Г.*, които осъществили полови актове и извършили блудствени
действия с И.П.. Свидетелят Т.Б. дал на подсъдимия Е.А. уговорената парична
сума.
На
следващия ден – 20.05.2012 г., около обяд, подсъдимите Е.А. и П.Ш., с лекия
автомобил на последния закарали И.П. на първокласен път І-3, в района на
бензиностанция „ШЕЛ“ до с.Горни Дъбник, обл.***.
Казали й да застане до пътя, да стопира минаващите
превозни средства и да проституира. Определили й да взима по 15,00 лв. за полов
акт и 10,00 лв. за фелацио и я оставили там.
С
непознат и неустановен по делото водач на минаващ
автомобил, П. извършила орален секс и получила от него парична сума, която дала
на подсъдимия Е.А..
Вечерта
подсъдимите Е.А. и П.Ш., с автомобила на последния, закарали И.П. ***.
Там
имало група мъже, между които и свидетелят А.Й.С. от с.с.,
който дал на подсъдимия Е.А. парична сума. Подсъдимите разпоредили на И.П. да
отиде със С.. Подсъдимият П.Ш. предоставил автомобила си на свидетеля С. и последният
заедно с И.П. се отдалечил. Извършили полов акт и блудствени
действия – фелацио. Върнали се при А. и Ш..
По-късно
подсъдимите закарали И.П. в дома на свидетеля С.Ю.А. ***. Свидетелката П. осъществила
съответни блудствени действия, за които свидетелят А.
и дал парична сума от 15,00 лева. Тя от своя страна я дала на Е.А..
Прибрали
се в дома на П.Ш..
На
21.05.2012 г., около обяд, подсъдимите Е.А. и П.Ш., с автомобила на последния,
отново закарали И.П. на първокласен път І-3, в района на бензиностанция „ШЕЛ“
до с.Горни Дъбник, обл.***, за да проституира.
Оставили я там. П. извършила полови актове и блудствени
действия – фелацио, с трима водачи на автомобили, които спрели. Парите, които
получила, дала на Е.А..
На
22.05.2012 г. И.П. казала на Е.А. и П.Ш., че повече не иска да проституира и да
извършва блудствени действия и те я закарали до дома
на баща й, където я оставили.
В
началото на месец Юни 2012 г. – на 05.06.2012 г., свидетелката И.П. подала
жалба за случилото се с нея в РП-***.
В
жалбата си описала случилото се и това, че е била склонявана, карана от подсъдимите
Е.Ф.А. и П.Г.Ш. да проституира и че била свождана от
тях към извършване на блудствени действия и съвкуП.ения.
Подсъдимият
П.Г.Ш. и свидетелите Г.М.Б. и Н.М.А. (по отношение на които НОХД № 697/2013г.
по описа на РС-*** е прекратено поради сключване на споразумения) разбрали
това. За да се избегнат възможните неблагоприятни последици, свързани с носене
на наказателна отговорност от подсъдимите П.Ш. и Е.А., горепосочените три лица
решили да принудят свидетелката И.П. да оттегли подадената жалба.
На 06.06.2012 г., около обяд, свидетелката И.П. била в
централната част на гр.*** ***. Подсъдимият Ш. и свидетелите Б. и А. разбрали
това. Отишли на мястото. Казали й, че трябва да оттегли жалбата си, тъй като в
противен случай ще я бият. Съпроводили заП.ахите си с нанасяне на удари с ръце по тялото и главата й.
Обиждали я. ЗаП.ашвали я и
с бъдещо посегателство. Свидетелката И.П. се качила в лекия автомобил, с който
били горепосочените лица и заедно тръгнали за гр.***.
Там свидетелката
И.П. написала допълнение към жалбата си, в което заявявала, че описаното в нея
не отговаря на истината и искала да бъдат прекратени действията на Полицията и
Прокуратурата.
Подсъдимият
П.Ш. придружил свидетелката И.П. ***, където тя депозирала изготвеното под
чуждо давление допълнение към жалбата си. Върнали я в гр.*** *.
Същия
ден, след обяд, свидетелката И.П. потърсила съдействие в Дирекция „**“ – *** *,
където разказала за случилото се с нея на служителката А.С.В.. Била посъветвана
да потърси съдействие в полицията.
На
08.06.2012 г. П. ***, където разказала за случилото се с нея.
Била
разпитана като свидетел, с което било образувано настоящото наказателно
производство.
Била
назначена съдебно-медицинска експертиза съобразно заключението по която, при
преглед и освидетелстване на И.Г.П., извършени на 08.06.2012 г., били
установени кръвонасядания в областта на лицето и
гръдния кош, които са резултат от удари и могат да бъдат причинени по описания
от нея начин. Давността им е около две – три денонощия и са довели до болки и
страдания.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната
фактическа обстановка, съдът прие за установена по несъмнен и категоричен начин
след анализ на ангажираните в хода на наказателното производство доказателства
и доказателствени средства.
Съдът
обсъди дадените от подсъдимия Е.Ф.А. обяснения, като съобрази, че същите освен доказателствено средство, са и средство за защита. След
като ги прецени самостоятелно и в съвкупност с останалите по делото
доказателства намери, че същите не кореспонидрат с
останалия събран по делото доказателствен материал и
са израз единствено на предприетата защитна теза.
Съдът
кредитира с доверие показанията на свидетеля В.С.П. дадени в съдебно заседание
на 14.07.2015 година и допълнителните такива, изложени пред настоящия съдебен
състав в съдебно заседание на 24.02.2016 година като убедителни и неопровергани
от останалия доказателствен материал по делото.
От същите се установява, че към
инкриминирания период свидетелят В.П. и съпругата му – свидетелката И.П.
живеели в дома си в с. ***, ***ска област заедно с три от общо 4-те им деца. Посочва,
че най-голямата им дъщеря – * към момента живеела в Германия, както и че
известно време живеела на съпружески начала със свидетеля Г.М.Б. – приятел на
подсъдимите Ш. и А.. Посочва, че семейството му не разполагало с достатъчно
доходи, за да задоволява своевременно нуждите на домакинството, като дори за
известно време било прекъснато електричеството в дома им поради неП.атени сметки към тоП.офикационното дружество. Излага
твърдения, че около седмица преди инкриминирания период двамата подсъдими се
отбили в дома му и разговаряли. Подсъдимият А. се интересувал за дъщеря му *,
но двамата видели, че домакинството е без ток и разбрали за затрудненото им финансово
положение. След около два дни двамата подсъдими отново посетили дома на
свидетелите П. ***. Подсъдимият П.Ш. казал, че майка му работи в Кралство
Испания, че работата и се изразява в полагане на грижи за възрастна жена, както
и че иска да се прибере за известно време в България, но за да се случи това
трябва да намери жена, която да я замести през това време. Предложил
свидетелката И.П. да замести майка му, като ще получи съответното заП.ащане за работата, която ще
върши в Кралство Испания. Свидетелят П. и свидетелката П. се съгласили, тъй
като възприели предложението като възможност да подобрят финансовото си
положение. От показанията на свидетеля П. се изяснява още, че двамата отвели
свидетелката И.П. с автомобила на Ш.. В подкрепа на това негово твърдение са
показанията на свидетеля Г.Н.П., чиито показания съдът кредитира с доверие като
обективни и дадени под .страх от наказателна отговорност. Този свидетел
пресъздава свои преки и непосредствени впечатления относно факта, че е
забелязал свидетелката И. в П. в тъмен автомобил вечерта преди инкриминирания
период.
Съдът
обсъди показанията на свидетелката И.Г.П. дадени в съдебно заседание на
14.07.2015 година и в съдебно заседание на 08.10.2016 година и след като
внимателно прецени същите намери, че следва да бъдат кредитирани с доверие в
частта, в която твърди следните основни факти: През 2012 година подсъдимите Ш.
и А. я отвели от дома и в с. ***, ***ска област с автомобила на подсъдимия * Ш.,
след като я уверили, че има подходяща работа за нея, състояща се в гледане на
възрастна жена; Двамата подсъдими я закарали в дома на подсъдимия Ш. ***. Там и
боядисали косата в черно и червено и я накарали да облече клин и блуза.
Настанили я в спалнята и я принудили да прави секс с двамата последователно.
Още същата вечер с автомобила на подсъдимия П.Ш. я закарали на магистралата,
където я заставили да маха срещу движещите се моторни превозни средства и да
предлага сексуални услуги на шофьорите. Наредили и да изисква сумата от 10,00
лева за орална любов и 15,00 лева за полов акт. Първият ден свидетелката П.
обслужила около 3-ма – 4-ма клиенти и получената парична сума предала на
подсъдимия Е.А.. Подсъдимият П.Ш. закарал с автомобила си свидетелката П. до
дома на свидетеля С.Ю.А. ***. Там тя предоставила определени сексуални услуги
на свидетеля Ю., за които получила сума в размер на 15,00 лева, която предала
на очакващите я в лекия автомобил подсъдими, по-конкретно на подсъдимия А..
Твърди, че в продължение на 3-4 дни предоставяла сексуални услуги и на други
мъже, чиито имена не помни и предавала получените парични суми на подсъдимия А..
Свидетелката П. твърди, че подала жалба относно случилото се в РП-***. Твърди
още, че впоследствие била принудена от свидетелите Г.М.Б., Н.М.А. и подсъдимия П.Г.Ш.
да оттегли подадената пред РП-*** жалба. Тези твърдения съдът прие за
достоверни, след като съобрази, че кореспондират изцяло с останалия събран по
делото доказателствен материал. В този смисъл са
показанията на свидетеля А.Й.С. дадени по ЧНД № 2416/2012 год. по описа на РС-***,
прочетени по реда на чл. 281, ал. І, т. 2 , пр. ІІ-ро
от НПК, от които се установява, че същият е заП.атил сума около 5-10 лева за орална любов, предоставена му
от свидетелката И.П.. От показанията на свидетеля С.Ю.А. се потвърждават
твърденията на свидетелката П., че е била закарана от подсъдимите Ш. и А. в
дома на Ю. и получила от същия 15,00 лева за предоставени сексуални услуги.
Свидетелят Т.А.Б. твърди, че през инкриминирания период е бил в дома на
подсъдимия Ш. ***, където подсъдимият А. му предложил да осъществи полов акт
или блудствени действия със свидетелката П., за да
прихване дължима му сума от 10,00 лева. Съдът прие с доверие показанията на
свидетелите С. (прочетени по реда на чл. 281, ал. І, т. 2, пр. 2 от НПК), Ю. и Б.
като логични и убедителни досежно възпроизведените
факти от значение за делото. В съответствие с показанията на свидетелката И.Г.П.
са и показанията на свидетелите А.С.В. (прочетени по реда на чл. 281, ал. ІV вр. с ал. І, т. 1 от НПК), Н.И.Б. и М.А.Ц., чиито показания
съдът прие с доверие като логични, непротиворчиви и
взаимно допълващи се. През 2012 година свидетелката В. работела в отдел
„Закрила на детето“ към Дирекция “**“ в гр. *** *, ***ска област. На 06.06.2012 година свидетелката И.П. посетила кабинета на свидетелката
В., като видимо изглеждала много зле, треперела и П.ачела.
Споделила, че е подала жалба в РП-*** за това, че била изнасилвана, както и че
впоследствие оттеглила същата, защото била пребита. Разказала и, че за около
три дни била заключена от подсъдимите Ш. и А. в дома на подсъдимия Ш. ***
двамата я принуждавали да облича къси поли и рокли и насила я склонявали да
проституира, като я карали с управляван от Ш. лек автомобил. Помолила
свидетелката В. да я откара до дома на баща и – Г. в гр. Д. *, като се
обосновала, че се страхува от подсъдимите Ш. и А. да не я намерят и тормозят
отново. Свидетелките Н.И.Б. и М.А.Ц. през 2012 година работели на длъжност
„деловодител“ в РП-***. Двете си спомнят, че през посочения период свидетелката
П. подала жалба, в която посочвала, че е изнасилена, а по-късно след като
преписката вече била разпределена на съответен прокурор отново посетила
канцеларията заедно с видимо по-млад от нея мъж за да оттегли вече подадената
жалба. Свидетелката Б. твърди, че не си спомня ясно чертите на придружителя на
свидетелката П., но имал физиката на подсъдимия Ш.. Съдът приема с доверие
показанията на свидетеля Г.М.Б. само в частта, в която твърди, че И.П. е
оттеглила жалбата си от РП-***, като до град *** била съпътствана лично от
свидетеля Б., от свидетеля Н.А. и от подсъдимия П.Г.Ш.. В останалата част
показанията на този свидетел съдът не приема с довери като нелогични и
неубедителни. Съдът обсъди показанията на свидетелката К.П.Х. (баба на
подсъдимия Ш.), като намери, че същите не пресъздават факти от значение за
делото и в известна степен са повлияни от близката родствена връзка с
подсъдимия Ш.. Съдът не приема с доверие показанията на свидетеля Н.М.А., тъй
като същите са изолирани и неубедителни.
От
проведената очна ставка между свидетелите И.Г.П. и свидетеля Г.М.Б. се
установява, че подсъдимият Е.А. не е придружавал И.П. ***, за да оттегли
първоначално подадената жалба, а с нея в съответната канцелария влязъл
подсъдимия Ш..
От изслушаната по делото
съдебномедицинска експертиза за изследване на живо лице №328/12, заключението
по която съдът възприема изцяло като обективно изготвено, съответстващо с възприетите
от съда свидетелски показания и неоспорено от страните се установява, че при
прегледа на И.Г.П. на 08.06.2012 година са установени: по долен клепач на ляво
око – моравозеленикаво кръвонасядане,
обхващащо и част от скулата; на гръден кош и дясно средна мишнична
линия средна трета на П.ощ от 7/8-8 см. – моравозеленикаво кръвонасядане с разляти граници и палпаторна
болка. Установява се, че давността от уврежданията е 2-3 денонощия и е възможно
да бъдат получени по съобщения от прегледаната начин – удари с твърди тъпи
предмети.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
І. Относно обвиненията против
подсъдимия Е.Ф.А. за извършено престъП.ение по чл. 155, ал. V, т. 5 вр.
с ал. ІІІ вр. с ал. І вр.
чл. 20, ал. ІІ и чл. 29, ал. І, б. „б“ от НК и против подсъдимия П.Г.Ш. за
извършено престъП.ение по
чл. 155, ал. ІІІ вр. с ал. І вр.
чл. 20, ал. ІІ от НК.
При тази установеност на фактите, съдът намира, че
подсъдимите Е.Ф.А. и П.Г.Ш. са склонявали свидетелката И.Г.П. да проституира и
извършва блудствени действия, като подсъдимият А. я
убеждавал да извършва сексуални услуги чрез въздействие върху психиката и
посредством отправяне на заП.ахи
за физическа саморазправа и намиране на „клиенти“, а подсъдимият Ш. чрез
обезпечаване на контакти – „свързване“ на съответния ползвател на сексуалната
услуга и склоненото лице, както и чрез осигуряване на условия чрез предоставяне
на помещение от дома си, респ. откарване със собствения си автомобил до мястото
на срещата склоненото лице. Безспорно по делото е установено, че сумите,
представляващи стойността на съответните „сексуални услуги“ били вземани от
подсъдимия А. Този факт, съобразен и преценен с
наличните приятелските отношения между подсъдимите и безспорната
съгласуваност и целенасоченост на действията им обуславя извода, че престъпните
деяния по чл. 155, ал. І от НК са извършени с „користна цел“ по смисъла на
алинея ІІІ-та на чл. 155 от НК. По отношение на подсъдимия Е.Ф.А. е налице и
квалифициращия признак „опасен рецидив“, тъй като деянието по настоящата
присъда е извършено, след като е бил осъждан, както следва: 1.) С определение по НОХД № 587/2011 г. По описа
на ОС-***, влязло в законна сила на 19.01.2012 г. за в извършено на 19.10.2010
г. престъП.ение по чл.199
ал.І т.4 вр. чл.198 ал.І вр.
чл.29 ал.І б.а и б.б от НК на наказание „Лишаване от свобода” за срок от три
месеца, при строг режим; 2.) С определение по НОХД № 2157/2011 г. На РС-***,
влязло в законна сила на 03.08.2011 г. за
извършено на 31.07.2011 г. престъП.ение по чл.325 ал.ІV вр. ал.ІІ вр. чл.29 ал.І б.б от НК на наказание „Лишаване от свобода”
за срок от девет месеца, при строг режим и 3.) С присъда по НОХД № 1044/2009 г.
По описа на РС-***, влязла в законна сила на 03.07.2009 г. за извършено през
периода от месец септември 2008 г. до
15.10.2008 г. престъП.ение
по чл.213а ал.І вр. чл.26 ал.І от НК на наказание
„Лишаване от свобода” за срок от три месеца при строг режим.
От субективна страна при осъществяване
на деянията подсъдимияте са действали при пряк умисъл
като форма на вина, тъй като са съзнавали общественоопасния
им характер, а именно че склоняват посоченото лице към проституция и го свождат към блудствени действия,
което накърнява обществените отношения, свързани с нормалното упражняване на
правото на личността на свободен сексуален избор, предвиждали са настъпването
на общественоопасните последици и са искали
настъпването на тези последици. Налице е и съставомерната
користна цел, обективирана с получаване от страна на подсъдимите
на парите, заП.ащани за
извършените сексуални услуги.
ІІІ. Относно обвинението против
подсъдимия П.Г.Ш. за извършено престъП.ение по143, ал. І вр. чл. 20, ал.
ІІ от НК.
С оглед установената по делото фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав намери, че подсъдимият П.Г.Ш. е
осъществил престъпния състав на чл. 143, ал. І вр.
чл. 20, ал. ІІ от НК, както от обективна, така и от субективна страна. От
обективна страна: на 06.06.2012 г. в гр.*** ***, в
съучастие като извършител с Н.М.А. *** и Г.М.Б. ***, принудил И.Г.П. ***, да
извърши нещо противно на волята си – да оттегли подадената в РП-*** жалба за
извършени спрямо нея неправомерни действия от Е.Ф.А., като употребил за това
сила и заП.ашване - престъП.ение по чл.143 ал.І вр. чл.20 ал.ІІ от НК.
От субективна страна престъП.ението е извършено при форма на вината пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. ІІ от НК, тъй като подсъдимият П.Г.Ш. е съзнавал обществеоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им.
ПО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЯТА:
При
определяне наказанието на подсъдимия Е.Ф.А. за извършено престъП.ение по чл. 155, ал. V, т. 5 вр.
с ал. ІІІ вр. с ал. І вр.
чл. 20, ал. ІІ и чл. 29, ал. І, б. „б“ от НК съдът съобрази, че санкционната
разпоредба предвижда наказание от три до десет години лишаване от свобода и
глоба от 10 000 лева до 25 000 лева. Като причина за извършване на престъП.ението съдът намира –
незачитането на половия морал. Съдът отчете като отегчаващо вината
обстоятелство – проявената дързост при осъществяване на изпълнителното деяния,
като съобрази, че високата степен на обществена опасност на деянието и тази на
дееца в случая са обусловили приложението на квалифициращия състав – чл. 155,
ал. V вр. с ал. ІІІ вр. с
ал. І от НК. Като смекчаващи вината обстоятелства по отношение на този
подсъдим, съдът прие доброто му процесуално поведение, оказаното съдействие в
хода на досъдебното производство, изминалия продължителен период от време от
осъществяване на деянието до постановяване на настоящата присъда, както продължителното
му пребиваване в следствените арести на страната с МН „ЗС“, а именно от
19.10.2012 година до 14.10.2013 година,
поради което намери, че и най лекото предвидено наказание би се оказало
несъразмерно тежко и определи на подсъдимия А. наказание при условията на чл.
55, ал. І, т. 1 от НК, а именно лишаване от свобода в размер на 1 година и 1
месец, като постанови да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим в
затвор. Съдът намери, че на основание чл. 55, ал. ІІІ от НК не следва да налага
предвиденото в санкционната разпоредба на чл. 155, ал. V от НК наказание глоба,
наред с наказанието лишаване от свобода, тъй като би довело до излишно
репресиране на осъдения и в този смисъл би било пречка за постигане целите на
наказанието, установени в чл. 36 от НК. На основание чл. 59 от НК съдът зачете
времето от 19.10.2012г.
до 14.10.2013г., през което подсъдимият Е.Ф.А. е бил с МН „Задържане под
стража” и времето от 14.10.2013г. до 23.12.2013г., през което е бил с МН
„Домашен арест”, като два дни „Домашен арест” следва да се зачитат за един ден
„Лишаване от свобода”. Съдът намери, че така определеното наказание по
отношение на подсъдимия А. в максимална степен ще способства за постигане на
установените в чл. 36 от НК цели на наказанието.
При определяне наказанието на
подсъдимия П.Г.Ш. за извършеното от него престъП.ение по чл. 155, ал. ІІІ вр. с
ал. І вр. чл. 20, ал. ІІ от НК съдът съобрази, че
приложимата в случая санкционна разпоредба предвижда наказание лишаване от
свобода от 1 година до 6 години и глоба от 5 000 до 15 000 лева. Като
причина за извършване на деянието съдът намери грубото незачитане на половия
морал. Като отегчаващи вината обстоятелства в случая съдът отчете – високата
степен на обществена опасност на деянието, предишното осъждане на дееца за престъП.ение по раздел VІІІ-ми на
гл. ІІ-ра от НК, което не е оказало необходимото
поправително въздействие, а като смекчаващи такива – младата му възраст,
изминалия продължителен период от време от извършване на деянието до
постановяване на настоящата присъда и семейното му положение. Отчитайки
изложеното, съдът намери, че на подсъдимия Ш. следва да бъде определено
наказание лишаване от свобода при превес на смекчаващите вината обстоятелства,
а именно 2 години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лева.
Съдът намери, че това по вид и размер наказание е адекватно на извършеното
престъпно деяние и ще изпълни целите на наказанието, установени в чл. 36 от НК.
При определяне наказанието на подсъдимия
П.Г.Ш. за извършеното от него престъП.ение по чл. 143, ал. І вр. чл.
20, ал. ІІ от НК съдът съобрази, че приложимата в случая санкционна разпоредба
предвижда наказание лишаване до 6 години. Съдът съобрази отегчаващите вината
обстоятелства – високата степен на обществена опасност на деянието, конкретно
осъществената от дееца форма на изпълнителното деяние, изразяваща се в грубо
въздействие върху свободната воля на пострадалото лице, предишното осъждане на
подсъдимия, което не е оказало необходимото поправително въздействие, както и
смекчаващите такива – младата му възраст, семейното му положение (видно от
данните по делото същият е баща на малолетно дете) и изминалия продължителен
период от време от извършване на деянието до постановяване на присъдата.
Съобразно с правилото на чл. 54 от НК съдът намери, че на подсъдимия Ш. следва
да бъде определено наказание лишаване от свобода при превес на смекчаващите
вината обстоятелства, а именно 1 година и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален
строг режим в затвор.
На основание чл. 23, ал. І от НК
съдът определи на подсъдимия П. * Ш. едно общо най-тежко наказание измежду
наложените му с настоящата присъда, а именно ДВЕ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”
при първоначален строг режим в Затвор и „ГЛОБА” в размер на 5000 /пет хиляди/
лева.
След като съобрази, че деянията
по настоящата присъда са извършени в изпитателни срок на наказанието, наложено
на подсъдими Ш. по НОХД № 3323/2011 г. на РС – *** и на основание чл. 68, ал. І
от НК съдът приведе в изпълнение наложеното на подсъдимия П.Г.Ш. наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на ТРИ ГОДИНИ по НОХД № 3323/2011г. на РС – ***,
като постанови да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в Затвор.
ПО НАПРАВЕНИТЕ ПО ДЕЛОТО
РАЗНОСКИ:
При този изход на делото и на основание чл. 189, ал. ІІІ от НПК съдът осъди
подсъдимия Е.Ф.А. със снета по делото самоличност да заП.ати направените деловодни
разноски в размер на 96,50 лева, от които 73,50 лева по сметка на Районен съд -
*** и 23,00 лева по сметка на ОД на МВР – ***.
При този изход на делото и на основание чл. 189, ал. ІІІ от НПК съдът осъди
подсъдимия П.Г.Ш. със снета по делото самоличност да заП.ати направените деловодни
разноски в размер на 96,50 лева, от които 73,50 лева по сметка на Районен съд -
*** и 23,00 лева по сметка на ОД на МВР – ***.
При тези доводи СЪДЪТ
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: