Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 254/06.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на тридесет и първи май през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове: СОНЯ КАМАРАШКА
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретар
Петя Видова
и с участието
на прокурора
Галя Александрова разгледа
докладваното
от съдията
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД №210/2019г. по описа на
Административен съд Монтана
Производство е по реда на чл.208
и сл. Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 Закон
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение №160 от 04.04.2019г.,
постановено по АНД №401/2019г., Районен съд Монтана е потвърдил Наказателно
постановление №18-0996-005748/13.02.2019г. на Началник сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР Монтана, с което на А.Н.У. *** на основание чл.185 от Закон за
движение по пътищата (ЗДвП) са наложено
административно наказание глоба в размер на 20 (двадесет) лева.
Недоволен от така постановеното
решение, касатора го обжалва и моли да бъде отменено, като развива доводи, че е
неправилно. В съдебно заседание, касатора се явява лично и излага доводи в
подкрепа на жалбата.
Ответника не взема становище по
жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди изцяло като правилно
и обосновано.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 АПК от надлежна страна имаща правен интерес от
обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да
потвърди наложеното
административно наказание, въззивният съд е приел, че в случая е налице безспорно установено административно нарушение
на разпоредбата на чл.139, ал.2, т.4 ЗДвП.
В мотивите на обжалваното решение са изложени доводи, че в случая
правилно е приложена и разпоредбата на чл.27 ЗАНН, което е дало основание да се
приеме жалбата за неоснователна.
Настоящата
съдебна инстанция счита въззивното решение за правилно при следните доводи:
Неоснователно
в касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно.
Обосновано и правилно при надлежно събиране на всички относими за спора
доказателства, въззивният съд е приел в мотивите си, че в случая са налице
безспорно установено административно нарушение на разпоредбата на чл.139, ал.2,
т.4 ЗДвП. Въззивния съд е изложил точни и обосновани доводи относно
фактическата обстановка, която е съпътствала извършването и установяването на
административното нарушение. По разбиране на настоящия съдебен състав в хода на
съдебното производство пред районния съд не е оборена доказателствената сила на
АУАН. Въззивния съд е дал обоснован и подробен отговор на изложените в жалбата
доводи, който изцяло се споделя от настоящият съдебен състав, който не счита за
необходимо да ги излага повторно, като на основание чл.221, ал.2 АПК ги
възприема изцяло като мотиви към настоящето решение. Не могат да бъдат
споделени доводите на касатора, че административноназващия орган е следвало да
се произнесе с издаденото наказателно постановление в едномесечен срок, тъй
като съгласно срока по чл.52, ал.1 ЗАНН е инструктивен и издаденото след
изтичането му наказателно постановление би било незаконосъобразно само при
неспазване на шестмесечния срок по чл.34, ал.3 ЗАНН, който в настоящия случай е
спазен.
Следва да се
посочи, че доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при установяване на нарушението не
намират опора в събраните по делото доказателства. Нарушението е установено по
надлежен начин и при установяването му не е имало оспорване на констатациите от
страна на касатора, който е имал възможност да възрази срещу констатациите в
АУАН. АУАН изцяло отговаря на изискванията за форма, като чрез него посочения
за нарушител е бил надлежно запознат с извършеното нарушение, тоест не е било
нарушено съществено правото му на защита.
Следва да се
отбележи, че в приложимата санкционна разпоредба е приложена надлежно от
административнонаказващия орган, както правилно е приел в мотивите си въззивния
съд, като е отчел надлежното прилагане на разпоредбата на чл.27 ЗАНН.
Настоящият съдебен състав не счита, че случая е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН, тъй като се касае за нарушение, което е свързано с неспазване на
изискванията за безопасност на движението, тоест не е налице основание да се
приеме, че следва да се приеме за маловажно неизпълнение на задължение, което
цели защита на живота и здравето на участниците в движението по пътищата.
Настоящият съдебен състав установява в
рамките на служебна проверка по чл.218 АПК, че атакуваното съдебно решение е
валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. На основание
изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното
решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила предвид, което
на основание чл.221 АПК във вр. чл.63 ал.1 ЗАНН настоящият състав на
Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОСТАВЯ
в сила Решение №160 от 04.04.2019г., постановено по АНД №401/2019г. по описа на
Районен съд Монтана.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: