РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Русе , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на трети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Свилен Сирманов
Членове:Милена Пейчева
Александър Иванов
при участието на секретаря Светла Пеева
в присъствието на прокурора Валентина Личева Личева (ОП-Русе)
като разгледа докладваното от Милена Пейчева Въззивно административно
наказателно дело № 20214500600314 по описа за 2021 година
Про из во д с т во то е по глава ХХI от НПК.
С Решение № 260086/04.02.2021г. по АНД № 2227/20 на Русенския
районен съд обвиняемият ДЖ. АР. АД. е признат за виновен в това,че
на 19.03.2019г. в гр.Русе при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Киа", модел „Сиид" с рег. № Р *****, нарушил правилата
за движение по пътищата:
- чл.40, ал.1 от ЗДвП: "Преди да започне движение назад, водачът е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението",
като преди да започне движението си назад, не се убедил, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да сьздаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението;
- чл.40, ал.2 от ЗДвП: "По време на движението си назад водачът е
длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато
това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
1
опасности", като по време на движението си назад не наблюдавал
непрекъснато пътя зад превозното средство и не осигурил лице, което да му
сигнализира за опасности,
в резултат на което по непредпазливост причинил на Р. Г. Д. от гр.Русе
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата раменна кост,
довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник, за
срок повече от тридесет дни,
поради което и на основание чл.343, ал.1, буква „б", пр.2, вр. чл.342 от
НК и чл.78а от НК е ОСВОБОДЕН от наказателна отговорност, като му е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева.
На основание чл.78а ал.4 от НК е ПОСТАНОВЕНО лишаване от право
да управлява МПС за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, като на осн.чл.59 ал.3 от НК е
приспаднато времето, през което за същото деяние обвиняемият е бил лишен
по административен ред от възможността да управлява МПС.
Обвиняемият е осъден да заплати и направените по делото разноски.
Решението е обжалвано от обвиняемия А. с твърдения за явна
несправедливост на наказанието, само в частта за налагането на наказанието
лишаване от право да управлява МПС, по подробно изложени съображения.
Иска се отмяна на това наказание или намаляването му по размер.
Представителят на РОП счита жалбата за неоснователна и изразява
становище, че решението следва да бъде потвърдено изцяло.
Като съобрази доказателствата по делото,доводите на страните и
извърши служебна проверка на правилността на решението,Окръжният съд
намира следното:
Жалбата е основателна.
От фактическа страна е прието за установено, че обвиняемият ДЖ. АР.
АД. е български гражданин, със средно образование, неосъждан,
женен, работи. Правоспособен водач на МПС категории „В и М", Като
такъв бил наказван по административен ред за нарушение на правилата за
2
движение.
Към 2019г. обвиняемият работил като таксиметров шофьор
и управлявал лек таксиметров автомобил марка „Киа", модел „Сиид" с рег.№
Р *****.
На 19.03.2019 г. Обвиняемият бил нает от св.Р.Д. от гр.Русе да я закара
до УМБАЛ „Медика" - Русе. Пристигайки, обвиняеимят спрял
автомобила отстрани на болницата на оформен път, водещ до естакадата,
ползвана от линейките, който бил перпендикулярен на ул.,,Братислава".
Св.Д. слязла от автомобила, преминала зад него и продължила движейки по
посочения път в посока естакадата за линейки. Тогава обвиняеимят привел в
движение таксиметровия автомобил и започнал да извършва маневра
движение на заден ход, при която се качил на пътя към естакадата. Той се
движел на заден ход, без да се убеди, че пътят зад превозното
средство бил свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението, достигнал движещата се пешеходка -
св.Дякова, ударил я със задната лява част на лекия автомобил.
В резултат св.Д. паднала на земята, като автомобилът продължил да се
движи назад, при което свидетели - очевидци на случващото се С. Х и
К.К. служители на УМБАЛ „Медика" – Русе, се намесили, предупреждавайки
обвиняемия. В резултат последният спрял движението си. Заедно с един от
свидетелите се опитали да изправят св.Д. и след като не успели, с помощта на
инвалидна количка я внесли в болницата.
Вследствие удара от автомобила и падането св.Д.получила счупване на
лявата раменна кост.
За случилото се били уведомени органите на Полицията, като екип от
последните пристигнал на мястото на произшествието.
Полицейските служители изпробвали водача на автомобила - обвиняемия, с
техническо средство за употреба на алкохол, като апаратът дал
отрицателен резултат. За установеното съставили Констативен протокол
за ПТП с пострадали №185/47 от 19.03.2019 год. и докладна записка рег. №
1089р - 2921 от 25.03.2019 год.. до Началника на сектор Пътна Полиция при
ОД на МВР -Русе.
3
В хода на образуваното наказателно производство било установено, че
към момента на произшествието управлявания от обвиняеимя автомобил бил
технически изправен.
От заключението на назначената по делото авто–
техническа експертиза се установява следното:
Водачът на лекия автомобил марка „Киа", модел „Сиид" с рег. № *****
имал нормална видимост, без ограничение приманевриране, в района на
произшествието.
Причината за произшествието е прибързана маневра при движението на
заден ход от водача без да е осигурена безопасностга на пешеходците.
Произшествието било предотвратимоу,ако преди да започне
движение назад, обвиняемият се е убедил, че пътят зад превозното средство
е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението. По време на движението си назад
водачът на лекия автомобил трябвало да наблюдава непрекъснато пътя зад
превозното средство или да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности.
В хода на разследването била назначена
съдебномедицинска експертиза, от заключението на която се установява,
че на пострадалата Р. Д. в резултат на пътнотранспортното произшествие, й
била причинена средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от
НК - счупване на лявата раменна кост, довело до трайно затрудняване на
движенията на левия горен крайник, за срок повече от тридесет дни.
От приложената справка от Сектор „ПП" при ОД на МВР – Русе се
установява, че обвиняемият е правоспособен водач на MПC, с налагани
наказаня по ЗДвП. Същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност при условията на чл.78а от НК.
Горната фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за
установена по безспорен начин според обясненията на обвиняемия,
показанията на свидетелите, приложените оглед на местопроизшествие,
фотоалбум, съдебномедицинска експертиза, съдебна автотехническа
експертиза, писма, справка от КАТ, справка за съдимост, автобиография
4
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние и други.
Пред възивната инстаниця е представено писмено докаазетлство от
радотодатеял на обивянеимя- референция от управителя на таксиметрова
фирма „Хепи“ ООД.
Въз основа на доказаните факти изводите на първоинстанцоинния съд
за авторството и начина на извършване на деянието, са правилни и
законосъобразни. По делото няма спор по тези факти, нито относно
квалификаицята на престъпелинето.
Обвиняемият е осъществил от обективна страна признаците на
състава на престъплението по чл.343, ал.1, буква „б", пр.2, във връзка
с чл.342, ал.1 от НК, тъй като на 19.03.2019 г. в гр.Русе при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Киа", модел „Сиид" с рег.
№ Р *****, нарушил правилата за движение по пътищата: чл.40, ал.1 от ЗДвП
и чл.40, ал.2 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост причинил на
Р.Д. от гр.Русе средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата
раменна кост, довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен
крайник, за срок повече от тридесет дни.
От обективна страна елементите на престъплението са
налице: обвиняемият нарушил посочените горе правилата за движение при
управление на МПС, като допуснал причиняването на
средна телесна повреда, каквата е трайното затрудняване на движенията
на горен ляв крайник за срок повече от тридесет дни. Така получената
от Д. средна телесна повреда се намира в пряка причинно-следствена връзка с
допуснатите от обвиняемия нарушения на правилата за движение по
пътищата, при осъщественото от него управление на МПС.
От субективна страна действал непредпазливо – не е искал и
предвиждал настъпването на общественоопасните последици - причиняването
на телесната повреда на което и да е било лице, но в качеството си на водач на
МПС е бил длъжен, а в конкретната ситуация и е могъл да предвиди
настъпването на тези последици, които биха били избегнати при стриктно
спазване от негова страна на правилата за движение по пътищата, посочени
по- горе.
5
Правилно е приложен материалния закон като е приложен чл.78а от НК.
В тази насока съдът е взел предвид, че за извършеното престъпление се
предвижда наказание “лишаване от свобода до три години или пробация”, че
деянието е непредпазливо, деецът е пълнолетно лице, не е осъждано за
престъпление от общ характер, не е освобождавано от наказателна
отговорност по реда на глава VIII, раздел 4 от НК и от престъплението не са
причинени съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване.
При индивидуализацията на размера на глобата, съдът правилно е
отчел, като смекчаващи отговорността обстоятелства: чистото съдебно
минало на обвиняемия; полагането на труд, както към момента на
деянието,така и понастоящем; полагаенто на грижи за сеемйство и две деца;
признаването на вината, изразеното съжаление. Като отегчаващо
отговорността обстоятелства съдът е отчел наличието на други нарушения на
ЗДвП не малък брой. А обстоятелството, че обвиняемият работи като
таксиметров шофьор съдът е преценил че упражняването на тази професия го
задължава да бъде изключително внимателен към другите участници в
движението, което той явно е пренебрегнал допускайки множество
нарушения на ЗДвП.
Като е съобрази горното и имотното състояние на обвиняемия,
районният съд е индивидуализирал наказанието глоба към минимума на
предвиденото в текста, в размер на 1000 лева.
При наличието на същите смекчаващи отговорността обстоятелство и
при отчитане на посоченото отегчаващо такова, съдът е приел, че на
обвиняемия следва да бъде наложено и алтернативното, съгласно чл.78а ал.4
от НК, наказание лишаване от право да управлява МПС, което е
индивидуализирал над предвидения в закона минимум, а именно в размер на
осем месеца. В тази насока е съобразил, че обвиняемият осигурява прехраната
на семейството си посредством управление на автомобила. На осн.чл.59 ал.3
от НК съдът е приспаднал времето, през което обвиняемият е бил лишен по
административен ред от възможността да управлява МПС.
Въззивната инстанция намира, че размера на глобата е законосъобразен
и правилно определен, като са изложени убедителни мотиви в подкрепа на
отмерения размер на същата. Размерът на глобата е справедлив, тъй като
6
съответства на личността на обвиняемия и на тежестта на извършеното
престъпление.
Относно наложеното наказание лишаване от право да управлява
МПС, настоящият състав намира следното:
Разпоредбата на чл.78а ал.4 от НК предвижда наказанието лишаване от
права под формата на алтернативност и позволява на обвиняемия да не бъде
определяно наказанието лишаване от право да се управлява МПС. В същото
време, с оглед допуснатите две отделни нарушения на текстове по ЗДвП,
всяко едно от които е достатъчно за съставомерността на деянието по текста
на чл.343 ал.1 б.“б“ от НК и факта, че се касае за сериозно телесно увреждане
на възрастен човек /пострадалата към датата на деянието е била на 76 години/,
настоящата инстанция намира, че на обвиняемия следва да бъде наложено и
правилно е наложено наказанието лишаване от правоуправление.
В същото време определеният от районния съд размер на същото е явно
несправедлив и завишен. Това е така с оглед личността на обвиняемия, като
не е отчетена оказаната от него помощ на пострадалата на място, както и
това, че впоследствие се е интересувал от нейното състояние, което сочи на
проявена явна загриженост към здравословното състояние на пострадалата.
Надценени са от първата инстанция и данните за други нарушения,
допуснати от обвиняемия по ЗДвП. От приложената към задната корица на
ДП справка за нарушител/водач, на името на обв.А. е видно, че същият
действително има немалко допуснати през годините нарушения по ЗДвП, за
което са му издавани НП и фишове. В същото време тези нарушения са със
значителна давност, като повечето са от преди 2010г. и назад в годините.
Като всичките му НП са от преди 2008г. , а след 2012г. има издадени само
няколко фиша за незначителни нарушения по ЗДвП, всички заплатени.
Последните му два фиша са от 2017г. и от 2019г. Посоченото разгледано в
контекста, че обвиняемият управлява МПС ежедневно и интензивно,
работейки като таксиметров шофьор и текстовете от ЗДвП, по които е
санкциониран през годините, не го очертават като недисциплиниран водач и
не налагат лишаване от право той да управлява МПС за определения от
районния съд срок.
С оглед изложеното размера на наложеното наказание лишаване от
7
право да се управлява МПС следва да бъде намален от осем месеца на четири
месеца. С налагането на това наказание в посочения размер ще се постигнат в
пълна степен целите на личната и генерална превенция. От една страна
обвиняемият ще има възможност да преосмисли поведението си занапред,
като водач на МПС, като бъде много по-внимателен към пешеходците и
останалите участници в движението. В същото време няма да се препятства
неговия личен живот и ежедневна професионална дейност, свързани с
управлението на МПС, във връзка с упражняваната от него професия и
издръжката на семейството му. В тази насока съдът съобрази и представеното
пред настоящата инстанция писмено доказателство от работодателя на
обвиняемия, което има характера на добри характеристични данни за неговата
личност и професионални качества.
С този размер на наказаниет ще се покаже непримиримостта на
обществото към подобни зачестяващи нарушения на пътя, няма да се създава
впечатление за безнаказаност към водачите на МПС, които са нарушили
правилата за движение и са причинили телесни уврежданите на гражданите,
като се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите водачи
и граждани. Наказание в този размер съответства на обществената опасност
на извършеното и личността на извършителя и се явява справедливо.
По делото няма данни свидетелството за правоуправление на
обвиняемия до момента да е било отнето по административен ред, въпреки
зачетеното такова от първата инстанция. Въпреки това съдът намира, че
присъдата в тази й част не следва да бъде коригирана.
При извършената служебна проверка на решението не се констатираха
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на предварителното
или съдебното производство.
С оглед разпоредбата на чл.346 от НПК настоящето решение не
подлежи на обжалване.
Мотивиран така и на осн.чл.337 от НПК,съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 260086/04.02.2021г. по АНД № 2227/20 на
8
Русенския районен съд в частта, в която на обвиняемия ДЖ. АР. АД. е
наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от осем
месеца, като го НАМАЛЯВА на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от право да
управлява МПС.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му части.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9