№ 1540
гр. Варна, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. И.а
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100502223 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Н. В. К.-М. срещу Решение № 2057 от
24.06.2022г. по гр.д. № 13534/2021г. по описа на ВРС, Х-ти състав, с което на основание чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 59 от ЗЗД е отхвърлен предявеният от
въззивницата срещу Я. П. Д. с ЕГН ********** иск за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцата сумата от 10 800 лева,
представляваща сбор от наемни месечни вноски, с която сума ответникът се е обогатил
неоснователно за сметка на ищцата, вследствие отдаване под наем без съгласието и
знанието на ищцата на собствения й недвижим имот на трето лице, представляващ
апартамент № 2, находящ се на втори етаж в жилищна сграда на адрес в гр. ****, със ЗП от
78.15 кв.м. и получавайки месечна наемна цена в размер на 450 лв. за периода от
30.04.2019г. до 03.04.2021г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване
на заявлението в съда – 28.05.2021г. до окончателното плащане на задължението и за което
вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2104
от 01.06.2021г. по ч.гр.д. № 7580/2021г. по описа на ВРС, Х-ти състав.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на
обжалваното решение. Изложени са доводи, че правилно ВРС е приел, че ответникът е
отдавал под наем на трето лице С. П. собствения на ищцата апартамент в гр. Варна по
силата на договор за наем от 30.04.2019г., както и че е получавал наемна цена в размер на
450 лв. месечно в периода 30.04.2019г. до 03.04.2021г. Неправилно обаче е приел, че имотът
е отдаван от ответника със съгласието на ищцата, което съгласие касае и получаването на
наемната цена от Я. Д.. Този извод е в противоречие със събраните по делото доказателства.
От показанията на свидетеля В.Г., домоуправител на входа, в който се намира жилището е
установено, че в края на март 2021г., адв. П. П., още едно лице и ключар са посетили
жилището, като установили двама наематели в него. В.К. бил изненадан и афектиран от
1
установеното, позвънил на сестра си К.К. /майка на ответника/, която дошла на място. От
тези показания е оборено твърдението, че жилището било предоставено от В.К. на Я. Д., за
да бъде отдавано от последния под наем на трети лица. Неправилно показанията на този
свидетел не се кредитират от съда, а се кредитират тези на свидетеля Р. И.. В частта им,
сочеща на уговорка между В.К. и Я. Д., последният да отдава процесното жилище под наем
за уравняване на дялове от съсобствени апартаменти между К. и В.К.и, наследени от
родителите й, показанията на последния свидетел противоречат на писмените доказателства.
Собственик на процесния имот съгласно актовете е Н. К., а не баща й В.К., поради което са
ирелевантни всякакви уговорки между В.К. и Я. Д. за отдаване под наем на чуждо жилище.
По делото не е установено ищцата да е дала съгласие жилището й да бъде отдавано под
наем от Я. Д. на трети лица, а процесното жилище не е част от наследствените имоти на В. и
К. К.. Недостоверни са и показанията на св. Р. И. относно размера на наемната цена – 350
лв., който съгласно писмените доказателства е в размер на 450 лв. По делото не е
установено ищцата изобщо да е знаела, че Я. Д. продължава да използва имота й, за да
получи за себе си имотна облага. В този смисъл отправила искане обжалваното решение да
се отмени и вместо него предявеният иск да се уважи.
В отговор на жалбата Я. Д. оспорил доводите в нея като неоснователни. Позовал се е,
че показанията на водените от него свидетели са безпротиворечиви и взаимно подкрепящи, а
тези на свидетеля Георгиев – изолирани и неконкретни. Последният няма наблюдения по
отношение на вазаимоотношенията и уговорките в семейството. Свидетелят И. от друга
страна обитавал под наем изба, съсобствена на родителите на страните, плащал е наем на
В.К.. Неговите показания се подкрепят добре от останалите събрани по делото доказателства
и от елементарната логика. Отправил искане обжалваното решение да се потвърди.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат заявената
позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе, съдът
съобрази:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от Н. В. К. – М. срещу Я. П. Д.
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 59 от ЗЗД за приемане
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцата сумата от 10
800 лева, представляваща сбор от наемни месечни вноски, с която сума ответникът се е
обогатил неоснователно за сметка на ищцата, вследствие отдаване под наем без съгласието
и знанието на ищцата на собствения й недвижим имот на трето лице, представляващ
апартамент № 2, находящ се на втори етаж в жилищна сграда на адрес в гр. ****, със ЗП от
78.15 кв.м. и получавайки месечна наемна цена в размер на 450 лв. за периода от
30.04.2019г. до 03.04.2021г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване
на заявлението в съда – 28.05.2021г. до окончателното плащане на задължението и за което
вземане е издадена Заповед за изпълнение № 2104 от 01.06.2021г. по ч.гр.д. № 7580/2021г.
по описа на ВРС, Х-ти състав
Фактическите твърдения, на които е основан иска са в следния смисъл: на основание
договор за дарение по НА № 13/1996г., от 14.10.1996г. ищцата се легитимира като
собственик на недвижим имот, находящ се в гр. ****, представляващ апартамент № 2, на ет.
2 с площ от 78.15 кв.м. Преди три години предоставила ключ на ответника, неин братовчед,
да живее за 2-3 месеца в жилището й, докато приключи протичащият в неговото жилище
ремонт. След приключване на ремонта в собственото му жилище, ответникът не е върнал на
ищцата ключовете за нейното жилище, въпреки постигнатата между страните уговорка в
този смисъл. Ищцата живее в гр. София и след няколкократно неизпълнение на уговорката
между страните за връщане на ключовете, на 24.03.2021г. ищцата упълномощила П. Д. П. с
2
пълномощно, с нотариална зарека с рег. № 435 на 12.01.2021г., като изпратила представител
до процесния имот за оглед, а евентуално и бъдещо отдаване под наем или продажба. При
посещение на място пълномощникът й, в присъствие на домоуправителя и двама свидетели,
констатирал, че в собственото на ищцата жилище в гр. Варна има настанени наематели от
година и няколко месеци. Непознатите наематели представили на пълномощника на ищцата
договор за наем от 30.04.2019г., в който за наемодател е посочен ответникът, наемател – С.
И. П., а уговорената наемна цена – от 450 лв. на месец, платима в брой. При тази
констатация, наемателите се обадили на ответника Я. Д., който пристигайки на място им
обяснил, че е брат на ищцата, а спрямо пълномощника й – проявил арогантно и
заплашително отношение. В проведен в този момент видеотелефонен разговор между
ищцата и наемателя С. П., се уговорили да съставят констативен протокол с конкретна дата
на напускане на имота до 03.04.2021г., като ключът за жилището бъде предаден на
представителя на ищцата. Последващите й опити за уреждане на отношенията им с
ответника били без успех. Никога не е давала съгласие ответника да отдава под наем
собствения й имот. За времето от 30.04.2019г. до 03.04.2021г. наемателите са плащали
уговорената наемна цена на ответника, която общо възлиза на 10800 лв. Тази сума е
получена от ответника без основание, тъй като същият не притежава права върху отдавания
имот, нито е била налице уговорка за ползване, освен тази, че може да живее в него за 2-3
месеца през 2018г. С получените суми, които не му се следват, ответникът се е обогатил за
сметка на ищцата. Поради неизпълнение на задължението за връщане на получените суми,
по инициатива на ищцата е образувано заповедно производство, в хода на което е издадена
заповед за изпълнение на паричното задължение, оспорена от ответника. В този смисъл
отправила искане за положително произнасяне по предявения иск.
В отговор ответникът оспорил иска по основание, в това число фактическата
обстановка описана в исковата молба с твърдения, че действителните отношения между
страните били други, а именно: ищцата е дете на вуйчо му В. К.К. б.ж. на гр. Варна, брат на
майка му К. К. К.. Процесният имот бил индивидуална собственост на вуйчо му.
Последният и майката на ответника притежавали наследствени права върху имущество на
неговите дядо и баба – К.иП. К.. В семейството са останали два апартамента – *** ***. Тези
два имота имат и прилежащи големи и благоустроени изби, които се отдават под наем
отделно от жилищата и са предмет на делба между майка му и ищцата. Още приживе баба
им разпределила имуществото си, като това, което се полага на вуйчо му, прехвърлила на
дъщеря му. Така процесният имот бил даден на ищцата от баба им, като полагащ се на баща
й под страх от конфискация на имуществото му поради „проблеми със закона“. Независимо
от формалното притежание на право на собственост, ищцата не е управлявала имуществото
си. Приживе изключително баща й управлявал собствеността върху недвижимите имоти,
който събирал и гражданските плодове от тях. Понеже имотите не са били равностойни,
майка му и вуйчо му решили последния да ползва имота на ул. „Петко Каравелов“, майката
му – този на ул. „Драган Цанков“, а ответника – имота на ул. „Бачо Киро“. Вуйчо му
получавал и наемите от избите на тези два имота. В тази връзка възможността му да ползва
процесния имот на ул. „Бачо Киро“ била предоставена от вуйчо му, със знанието и
съгласието на ищцата. За всички тези уговорки, ищцата, която живее в столицата била
своевременно уведомена. Не е възразила и никога през годините не е проявявала интерес
към начина, по който баща й управлява имотите. За да има справедливост и уравнение,
родителите на страните се договорили имота на ул. „Бачо Киро“ да се отдаде под наем, като
наемната цена се получава от ответника. Тази възможност също му е била предоставена със
знанието на ищцата и баща й. Не е вярно твърдението в исковата молба за предаване на
ключа за жилището във връзка с ремонт в личния му имот. Ключовете за жилището са му
предадени от вуйчо му – В.К. още в края на 2016г., а не от ищцата, именно във връзка с
постигнатите уговорки – вуйчо му да живее сам в апартамента на ул. „П. Каравелов“. Ето
защо няма основание за заплащане на исковата сума на ищцата, доколкото същата не е
3
обедняла вследствие ползването от ответника, а напротив – извлякла е ползи от ползването
на повечето имоти чрез баща си. Отправил искане в тази връзка предявеният иск да се
отхвърли.
В първо съдебно заседание ищцата чрез процесуален представител оспорила
твърденията в отговора на исковата молба, че процесният апартамент бил предоставен за
ползване на ответника със съгласието и знанието на ищцата и баща й В.К., както и
твърдението за наличие на уговорка, по силата на която ответникът да събира наем от
отдаването на имота.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
В рамките на проведено заповедно производство по ч.гр.д. № 7580/2021г. по описа на
ВРС, Х-ти състав, образувано по заявление на Н. В. К. – М. от 28.05.2021г. в полза на
заявителя е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
2104 от 01.06.2021г., обективираща вземане идентично по предмет, основание и страни със
съдебно предявеното и предмет на разглеждане в настоящото производство. Искът по чл.
422, ал. 1 е предявен в хипотеза на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК и е процесуално допустим.
С договор за дарение, обективиран в НА № 13/1996г. на Нотариус Ал. Г., на
14.10.1996г. В. К.К. чрез пълномощника си К.К. – Д.а дарил на малолетното си дете Н. В. К.,
чрез особен представител адв. С.Б. жилище № 2, на втори етаж в жилищна сграда в гр. ****,
с площ от 78.15 кв.м., ведно с избено помещение № 9 с площ от 5.30 кв.м., което дарената
приела с благодарност.
В. К.К. от своя страна придобил дарения апартамент – жилище № 2 на втори етаж в
жилищна сграда в гр. **** със застроена площ от 78.15 кв.м., ведно с избено помещение № 9
с площ от 5.30 кв.м. на основание договор за покупко продажба по НА № 67/13.12.1994г. от
продавача „Стронгил“ ООД, по време на брака си с А.С. К., п. на 11.03.1995г. и наследена и
съпруга и дъщеря си – въззивницата по делото /л. 61-63 от делото/.
Видно от приет по делото договор за наем на недвижим имот, сключен на
30.04.2019г., придобитият от ищцата по силата на договора за дарение апартамент № 2,
находящ се в гр. Варна, на ул. „Бачо Киро“ № 8, с площ от 85 кв.м. бил предоставен от Я. П.
Д., като наемодател на С. И. П., като наемател за лично и временно ползване. Договорът е
сключен за срок от 6 месеца, считано от 01.05.2019г. Съгласно чл. 2 на договора, за
ползването наемателят се задължил да заплаща на наемодателя месечен наем в размер на
450 лв., платим до пето число на текущия месец.
С Предупредителен протокол от 24.03.2021г., сключен между П. П., като
пълномощник на Н. К.-М. и С. П., страните се уговорил наемателят да напусне наетото
жилище на 03.04.2021г., когато да се предаде ключа за жилище на пълномощника на
ищцата.
С Приемо-предавателен протокол от Н. К. – М., чрез пълномощника й П. Д. П., като
собственик – приел и С. И. П., чрез П.К.А., като ползвател, настанен по силата на договора
за наем от 30.04.2019г. – предал имота на първата, находящ се в гр. ****, ** – двустаен
апартамент с площ от 78 кв.м. в описаното в протокола съС.ие.
По инициатива на ищцата по делото са събрани гласни доказателства посредством
показанията на свидетеля В.Г. – живущ в сградата в гр. ****, ** от 2011г., а от 2014г. –
домоуправител на ЕС. В показанията си същият установява, че е присъствал на срещата на
П. П. – пълномощник на ищцата и обитателите на апартамента, миналата година през
пролетта. В.К. му се обадил по телефона броени дни преди това с молба за осигуряване на
достъп за външната врата. На уговорения ден същият дошъл с още един човек, ключар и
адвокатката, която присъства в съдебната зала /адв. П. П./. Искали достъп до апартамента,
4
позвъняли на звънеца и отвътре се обадили двама наематели, които живеели в жилището.
В.К. бил изненадан и ядосан, че в жилището има живущи. След проведен разговор между
адвокатката и наемателите, се уговорили последните да останат до края на месеца. Била
сменена и ключалката за входната врата на жилището. Малко по-късно на място дошла К.К.
и между нея и В.К. се провел конфликтен разговор, с нападки. Наемателите живели в
апартамента от пролетта на 2019г. Свидетелят ежемесечно минавал да събира месечни
вноски от етажните собственици, като наемателите си плащали редовно. Я. с приятелката си
са живяли в жилището преди наемателите 2017-2018г.
Ответникът също е ангажирал гласни доказателства посредством показанията на
свидетеля Р. И. – строителен работник, наеман от ответника по поддръжка на имотите му.
Свидетелят споделя, че е присъствал на среща между В.К. и К.К. през 2016г., на която
първият искал да даде на ответника негов апартамент на ул. „Бачо Киро“ за ползване, така
че В.К. да остане в апартамента на ул. „Петко Каравелов“. К.К. се съгласила с
„процедурата“, а В.К. се обадил на дъщеря си – ищцата да съобщи, която вече живеела в
столицата. След две години ползване, Я. съобщил на В.К., че вече къщата му в с. Здравец е
готова и се мести да живее в нея. Съобразно уговорката съобщил, че няма да освободи
апартамента, а ще го отдава под наем. В.К. съобщил и това обстоятелство на дъщеря си.
Свидетелят е присъствал и на последващ разговор между страните, на който ищцата
споделила, че отдава имота евтино, а Я. отговорил, че наемателите са му познати, поради
което го дава на 350 лв.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави
следните правни изводи:
Въведеното от ищеца правопораждащо основание на оспореното вземане, сочи на иск
за неоснователно обогатяване в хипотеза на чл. 59 от ЗЗД, съгласно която разпоредба всеки,
който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се
е обогатил, до размера на обедняването. Когато липсва друга възможност за правна защита,
а е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго
лице, обеднелият разполага именно с иска по чл. 59 от ЗЗД.
В съдебната практика на ВКС е прието разбирането, че когато собственикът на един
имот неправомерно е бил лишен от възможността да го ползва – той реално е бил
възпрепятстван от възможността да реализира следващите се от имота облаги. В тази
хипотеза е налице връзка между обедняването и обогатяването на страните, защото като му
се възпрепятства възможността да реализира облаги, той търпи обедняване, защото е било
възможно имуществото му да се увеличи и това не е станало, защото облагата е останала в
патримониума на другото лице, което без да притежава правно основание, т.е.
неправомерно е ползвало чуждия имот /в този смисъл Р № 719 от 27.12.2010г. по гр.д. №
532/2010г. на ВКС, III ГО и др./.
В конкретния случай е установено от приетите по делото писмени доказателства, че
ищцата е придобила правото на собственост по отношение на апартамент № 2 на втори етаж
в жилищна сграда в гр. ****, с площ от 78.15 кв.м. по наследяване на майка си А.С. К., п. на
11.03.1995г. /1/4 ид.ч./ и на основание договор за дарение по НА № 13/14.10.1996г. от баща
си В. К.К. /3/4 ид.ч./, от който момент се легитимира като собственик на жилището.
Установено е също от писмените доказателства, подкрепени и от гласните такива –
показанията на свидетеля В.Г., които съдът кредитира като непосредствени, подробни,
логично подредени, добросъвестно поднесени пред съда, подкрепени от писмените
доказателства по делото и неопровергани от други такива и поради това като обективни, че
в периода от 30.04.2019г. до 03.04.2021г. /23 месеца/, собственият на ищцата недвижим имот
– апартамент № 2 е отдаван под наем от ответника на трети лица срещу наемна цена в
размер на 450 лв., получавана през целия период от Я. Д.. За целта ответникът е сключил
договор за наем с трето за делото лице – С. И. П. на 30.04.2019г., който договор е прекратен
5
с приетия по делото предупредителен протокол от 24.03.2021г., считано от 03.04.2021г. По
делото не е установено, а въз основа на доказаното съдебният състав приема, че между
страните по делото не е съществувала облигационна обвързаност относима към исковия
период, като ответникът не е имал противопоставимо на собственика право да отдава имота
под наем, а за въззивницата не съществува възможност да реализира правата си по друг ред.
Собственик на процесния имот е била именно Н. К., поради което ирелевантно значение за
уреждане на отношенията между страните има обстоятелството дали отдаването е било със
съгласието на баща й В.К.. Това мотивира съдебният състав да приеме, че ответникът е
държал имота без правно основание.
Лицето, което държи без правно основание чужда вещ, по силата на чл. 59 от ЗЗД,
всякога дължи на собственика й обезщетение за ползите от които го е лишил, като
правноирелевантно за пораждане на извъндоговорното му задължение е обстоятелството
дали вещта реално е била ползвана и получени ли са от това приходи. Ползването на вещта
от несобственика може да се осъществява по различен начин. Обстоятелството дали той
получава добиви от вещта, включително и наем е ирелевантно. Изводът се извежда от
приетото в Постановление № 1 от 28.05.1979г. на Пленума на ВС, съгласно което
обогатяване е налице не само при увеличаване имуществото на едно лице, но и когато са му
спестени средства за сметка на имуществото на друго претърпяло обедняване лице. Правото
на собственика на получи обезщетение за ползите, от които е бил лишен, не може да бъде
поставяно в зависимост от волята на това лице дали да реализира или не доходи от
държаната без основание чужда вещ. Същественото за основателността на иска е, че вещ на
ищеца е била държана без ответникът да има основание за това. По този начин собственика
е бил лишен от възможност да я ползва, поради което за него е налице обедняване. От друга
страна – ответникът е държал чужда вещ, която е ползвал или е могъл да ползва, в
зависимост единствено и само от волята си.
Установено е по делото, че ответникът е ползвал чуждата вещ отдавайки я под наем,
срещу което е получавал месечна наемна цена в размер на 450 лв. в продължение на 23
месеца, считано от 30.04.2019г. Следователно при наличие на предпоставките по чл. 59 от
ЗЗД, в полза на въззивницата следва да се присъди обезщетение в размер на получавания от
ответника без основание пазарен наем за вещта, който в случая за заявения период от
30.04.2019г. до 03.04.2021г. или за 23 месеца х 450 лв. възлиза на 10350 лв. Размерът на
обезщетението е определен като сбор от получавана наемна цена от 450 лв., съгласно
сключен от ответника договор за наем с третото лице. До този размер предявеният иск е
доказан по основание и размер и следва да се уважи, като за разликата до пълния предявен
размер от 10800 лв. искът следва да се отхвърли.
Обжалваното решение е неправилно и следва да се ревизира съобразно изложените
мотиви.
При този изход на спора право на разноски има всяка от страните за всяка инстанция
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК. Реализираните от ищцата пред първа и втора
инстанция съдебни разноски съгласно списък и доказателства за действително реализиране
възлизат на 1216 лв. /държавна такса и адвокатско възнаграждение/ за всяка. Съразмерно с
уважената част от исковете същата има право на по 1165.34 лв. за всяка инстанция.
Реализираните от ответника съдебни разноски съгласно списък и доказателства за реално
плащане възлизат на по 1000 лв. платено адвокатско възнаграждение за всяка инстанция.
Съразмерно с отхвърлената част на исковете същият има право на по 41.67 лв. за всяка
инстанция. Разноските следва да се присъдят в тези размери.
Разноските в заповедното производство следва да се ревизират съобразно изхода на
делото на основание т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. От определените такива са в
размер на 1216 лв. /платена държавна такса и адвокатско възнаграждение/ съразмерно с
уважената част на исковете, в тежест на длъжника следва да се присъди сумата от 1165.34
6
лв. /1216 х 10350 : 10800 = 1165.34/.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2057 от 24.06.2022г. по гр.д. № 13534/2021г. по описа на ВРС,
Х-ти състав, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК
вр. чл. 59 от ЗЗД е отхвърлен предявеният от Н. В. К. – М. с ЕГН ********** срещу Я. П.
Д. с ЕГН ********** иск за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищцата сумата от 10 350 лева, представляваща сбор от наемни
месечни вноски, с която сума ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищцата,
вследствие отдаване под наем без съгласието и знанието на ищцата на собствения й
недвижим имот на трето лице, представляващ апартамент № 2, находящ се на втори етаж в
жилищна сграда на адрес в гр. ****, със ЗП от 78.15 кв.м. и получавайки месечна наемна
цена в размер на 450 лв. за периода от 30.04.2019г. до 03.04.2021г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението в съда – 28.05.2021г. до
окончателното плащане на задължението и за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2104 от 01.06.2021г. по ч.гр.д. №
7580/2021г. по описа на ВРС, Х-ти състав, както и в частта, с която на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК са присъдени разноски И ВМЕСТО НГО ПОСТАНОВИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК
вр. чл. 59 от ЗЗД в отношенията между страните, че Я. П. Д. с ЕГН ********** дължи на Н.
В. К. – М. с ЕГН ********** сумата от 10 350 лева, представляваща сбор от наемни
месечни вноски, с която сума ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищцата,
вследствие отдаване под наем без съгласието и знанието на ищцата на собствения й
недвижим имот на трето лице, представляващ апартамент № 2, находящ се на втори етаж в
жилищна сграда на адрес в гр. ****, със ЗП от 78.15 кв.м. и получавайки месечна наемна
цена в размер на 450 лв. за периода от 30.04.2019г. до 03.04.2021г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението в съда – 28.05.2021г. до
окончателното плащане на задължението и за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2104 от 01.06.2021г. по ч.гр.д. №
7580/2021г. по описа на ВРС, Х-ти състав.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2057 от 24.06.2022г. по гр.д. № 13534/2021г. по описа
на ВРС, Х-ти състав, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1
от ГПК вр. чл. 59 от ЗЗД е отхвърлен предявеният от Н. В. К. – М. с ЕГН **********
срещу Я. П. Д. с ЕГН ********** иск за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищцата сумата над 10 350 лева до пълния предявен
размер на вземането от 10 800 лева, представляваща сбор от наемни месечни вноски, с
която сума ответникът се е обогатил неоснователно вследствие отдаване под наем без
съгласието и знанието на ищцата на собствения й недвижим имот на трето лице,
представляващ апартамент № 2, находящ се на втори етаж в жилищна сграда на адрес в гр.
****, със ЗП от 78.15 кв.м. и получавайки месечна наемна цена в размер на 450 лв. за
периода от 30.04.2019г. до 03.04.2021г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на заявлението в съда – 28.05.2021г. до окончателното плащане на задължението и
за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 2104 от 01.06.2021г. по ч.гр.д. № 7580/2021г. по описа на ВРС, Х-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Я. П. Д. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на Н. В. К. – М. с ЕГН ********** сумата от 1165.34 лева, представляваща
съдебни разноски съразмерно с уважената част на исковете пред първа инстанция, както и
7
сумата от 1165.34 лева – съдебни разноски пред въззивна инстанция, както и сумата от
1165.34 лева – разноски в заповедно производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Н. В. К. – М. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на Я. П. Д. с ЕГН ********** сумата от 41.67 лева, представляваща съдебни
разноски съразмерно с уважената част на исковете пред първа инстанция, както и сумата от
41.67 лева – съдебни разноски пред въззивна инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да тече от получаване на
съобщението за постановяването му, на основание от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на страните заедно
със съобщението за постановяването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8