РЕШЕНИЕ
№ 114
Велико Търново, 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Велико Търново, VII-ми адм. състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и пети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
при секретаря В.Г. ...........................................................................
и в присъствието на прокурора ...........................................................................
разгледа докладваното от съдията адм.дело № 69/2021г. по описа на АСВТ. При това, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на Дял ІІІ, Глава X, Раздел І от АПК, във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за
движение по пътищата/ЗДвП/.
Образувано по жалба вх. № 519/09.02.2021г.
в АСВТ, подадена от С.И.Г. ***.
Оспорва се като незаконосъобразна с искане да
бъде отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1275-000779/11.12.2020г./ЗПАМ/, издадена от началник Сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР Велико Търново.
Оспорващият
счита, че Заповедта е незаконосъобразна, тъй като липсва материална и
териториална компетентност на нейния автор. Намира, че са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила, че не са налице материалноправните предпоставки за
нейното издаване. Смята, че заповедта е постановена при липса на мотиви и не съответства на законовата
цел. Чрез ПП настоява, че автомобилът е бил технически изправен по време на
проверката, а полицейските органи не са извършили замерване на нивото на шум
при работа на двигателя. По тези
съображения моли съда да отмени оспорената ЗПАМ.
В о.с.з. оспорващият не
се явява. Чрез упълномощения ПП поддържа жалбата и моли да бъде уважена по
съображения отразени в протокола и представена допълнително писмена защита. Претендира
разноски.
Ответникът по жалбата, началникът на Сектор „ПП“ към ОД на МВР Велико Търново не се явява и не се
представлява. В придружително на АП писмо възразява за евентуална прекомерност
на АВ, претендирано от жалбоподателя.
Нормата на чл.172, ал.5
от ЗДвП регламентира, че обжалването на заповедите по ал.1, включително ПАМ по
чл.171 т. 2, б”а” от ЗДвП, се извършва по реда на АПК, т.е. приложим е 14
дневния срок по чл. 149, ал.1 от АПК, от
деня на съобщаването. Заповедта е връчена на 26.01.2021г., съгласно разписката
към същата, а жалбата е депозирана на 08.02.2021г.
– по пощата, т.е. в преклузивния 14-дневен срок.
Жалбата
е подадена от името на лицето, което е адресат на разпоредените със Заповедта
правни последици. Оспорената Заповед е индивидуален административен акт/ИАА/,
подлежащ на съдебен контрол. АСВТ е родово и местно компетентния съд.
Еднозначният извод е, че Жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът указа разпределението на
доказателствената тежест на страните с проекта на доклад по делото, инкорпориран
в Разпореждане от 19.02.2021г. На
жалбоподателя указа, на основание чл. 170, ал. 3, вр. с чл.154, ал.1 от ГПК и чл.144 от АПК, че негова е
тежестта да докаже твърденията си в жалбата, в т.ч., че автомобилът е бил с
изправно шумозаглушително устройство по време на проверката. От своя страна АО следва
да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания акт
и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В това число, следва
да докаже компетентността си да налага ПАМ от вида на процесната, както и това,
че на 10.12.2020г. при проверката автомобил БМВ 530 с рег. № *** е бил със
значителна техническа неизправност, а именно: неизправна шумозаглушителна
уредба.
Релевантните за спора факти се
установяват с писмени доказателствени средства, представени с административната
преписка. Между тях няма такива оспорени по реда на чл.193 от ГПК. Същите са
непротиворечиви и обуславят безспорни фактически констатации. В хода на
съдебното следствие е изслушан един свидетел, воден от ПП на жалбоподателя за
обстоятелствата, при които е извършена проверката на автомобила.
Настоящият състав на АСВТ
взе предвид оплакванията в жалбата. Обсъди събраните писмени и гласни доказателства.
Провери законосъобразността на оспорвания административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, съгласно чл.168, ал.1 от АПК. В резултат на
тази аналитична дейност, установи следното по фактите:
От доказателствата в
приложената по делото административна преписка се установява, че на 10.12.2020г.
около 23:25 часа в гр. В. Търново на ул.“Магистрална“ жалбоподателят управлява
собствения си лек автомобил марка БМВ 530 Д с рег.№ ***, когато е спрян от
контролните органи до №5 в посока на движение към заведение за бързо хранене
“Макдоналдс“. Същите са извършили проверка, при която установили, че МПС е със
значителна техническа неизправност, т.к. се движи с неизправна шумозаглушителна
уредба. Установени са още нарушения. На водача е съставен АУАН серия GA №
341809 от 10.12.2020г., приложен на стр.16 от делото. С този АУАН на водача са повдигнати
шест административни обвинения, едно от които за нарушение на чл. 139, ал.1,
т.1 от ЗДвП, свързано с шумозаглушителната уредба на автомобила. Нарушителят е
отказал да подпише акта.
Актосъставителят и свидетелят по акт
са депозирали докладни записка до прекия
си ръководител, които са представени на съда с административната преписка/л.23
и 24 от делото/. ДЗ на мл. ПИ С. е депозирана преди издаване на оспорената ЗПАМ, а тази на мл. ПИ-Д. е съставена
по повод депозираната пред съда жалба. От съдържанието на ДЗ се установява, че при
форсирането на двигателя се е чувал много силен шум. Огледът на автомобила при
проверката е показал, че цялата задна част на автомобила е покрита с черно вещество/нагар/
с остър мирис на нафта, което е възприето като индикатор за техническа
неизправност, за което е приложено ВДС – снимка.
След като установил горната
фактическа обстановка началникът на Сектор „ПП“ при ОДМВР В. Търново издал процесната Заповед, с
която е наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка/ПАМ/ - временно
спиране от движение на МПС, до отстраняване на неизправността, считано от изземването на свидетелството за регистрация
на МПС, която е предмет на настоящото
производство.
Актът на администрацията е основан
от фактическа страна на обстоятелството, че оспорващият като водач на лек
автомобил е управлявал същия със значителна техническа неизправност, а именно: неизправна
шумозаглушителна уредба. За правно основание на издадената Заповед за ПАМ е
посочена нормата на чл.171, т.2, б”а” от ЗДвП.
В хода на съдебното следствие се
установи, че в автомобила се е намирал приятел на жалбоподателя. Същият
свидетелства, че не е видял полицейските служители да извършват някакво
замерване на шума или да са правили оглед на автомобила. Но си спомня ясно, че
длъжностните лица са казали, че има проблем с шумозаглушителната уредба. По
време на проверката колата е била с изключен двигател. Докато са пътували
слушали музика и твърди, че не чул шумове от двигателя.
Съдът приема показанията на
свидетеля Г. в частта, в която сочи, че не е измерван шумът от двигателя с
уред. Същият е бил в колата при проверката/вж.ДЗ на л.24/, а АО не представя
доказателство от измерване на шума. Съдът обаче, не се довери на твърдението
му, че не е извършен оглед, защото това твърдение не се подкрепя от другите
доказателства по делото. Напротив, автомобилът е бил огледан и е направена
снимка. Същата е в подкрепа на отразеното в ДЗ, че автомобилът е бил с
премахнат шумозаглушител, което е отразено и в ДЗ на л.23. Не са необходими
специални знания, за да се направи логичния извод, че премахването на тази
система повишава шума от работа на двигателя. Защото ауспухът е съставна част
от изпускателната система на автомобила. Неговата задача е да минимизира шума
от работата на двигателя, да намали изхвърляните вредни газове в атмосферата и
да изкарва изгорелите газове извън купето на автомобила. В случай, че някое от
гърнетата на автомобила е пробито, шумът от двигателя се увеличава, а нивото на
изхвърляните вредни газове се повишава. Това е извод за факт, основан на опита
и техническите правила. Още повече този процес се задълбочава при премахването на
част от ауспуха, наречена гърне. В случая високата степен на зацапване на
задната част на МПС с отработени газове от горивото подкрепя извода, че
шумозаглушителната уредба е била премахната. Практика, която е в противоречие
със ЗДвП, но е общоизвестно, че се практикува умишлено от водачи на МПС с девиантно поведение при гонки и
дрифтове. При тези установени обстоятелства съдът приема за безспорно доказано,
че при проверката автомобилът на жалбоподателя е бил с премахната
шумозаглушителна уредба/популярно наричана гърне/, което е повишило шума на двигателя над установените
норми. Тъй като по дефиниция конструкцията на автомобила изисква тази част да
присъства, за да се намали шумът от работата на двигателя. Представеното към
жалбата на л.7 Удостоверение за технически преглед на автомобила не променя
извода на съда. От една страна същото се отнася към момент близо два месеца
преди проверката, а от друга съдът посочи, че кредитира твърдението на АО за умишленото
премахване на шумозаглушителното
устройство.
При така установените факти, съдът
прие следното по правото :
Предмет на настоящото съдебно
производство е Заповед, с която е приложена принудителна административна
мярка/ПАМ/, издадена по реда на чл. 171, т.2, б."а" от ЗДвП. Поради
което Законът за движение по пътищата е приложимият материален такъв. По своята
правна същност ПАМ са вид индивидуални административни актове и като такива за
тях е приложим АПК, т.е. това е приложимият процесуален закон.
Съгласно чл. 22 от Закона за
административните нарушения и наказания за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях могат да се прилагат ПАМ. Случаите, когато могат да
се прилагат ПАМ, техният вид, органите които ги прилагат и начинът на тяхното
приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон
или указ, съгласно чл. 23 от ЗАНН. В случая специалният такъв закон се явява
ЗДвП.
Изхождайки от тази обща уредба на
ПАМ, се налага изводът, че тези мерки се прилагат само в изрично посочени в
закон случаи; налагат се само от посочени в правната норма органи на
администрацията; прилагат се онези принудителни мерки, които по вид са точно
определени в правна норма и се налагат по начин и ред, предвиден в правната
норма. Казано с други думи АО действа в условията на обвързана компетентност. В
конкретния случай е наложена ПАМ със съдържание : “ временно спиране от
движение на МПС до отстраняване на неизправността“
За да е законосъобразна
приложената ПАМ трябва да е издадена от компетентен орган. В тази връзка от страна на ответник жалба по делото е представена Удостоверение,
че е назначен като титуляр на длъжността „началник сектор ПП” с МЗ № 8121К-9175/17.09.2020г.,
считано от 21.09.2020г., с което по силата на закона е определен за материално
компетентен орган. Служебно известни на съда са Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на МВР – за
определяне на служби за контрол по ЗДвП и тази с рег. № 8121з-952/20.07.2017г.
– за определяне на длъжностни лица в МВР да осъществяват контролна дейност по
ЗДвП. Представена е и Заповед № 366з-2141/27.07.2017г на Директор на ОД на МВР В. Търново е
посочено в т.1.2, че началник сектор „ПП” към ОДМВР В.Търново е оправомощен да
издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171, вклч.т.2, б”а” от ЗДвП, която
делегация е
предвидена в закон/чл.172, ал.1 от ЗДвП/ и определя териториалните му
правомощия. Предвид това съдът намери за неоснователно възражението на защитата
на жалбоподателя за липса на материална и териториална компетентност у органа,
издател на ЗПАМ. Същата е валиден ИАА, издаден от компетентен по време и място
адм. орган.
Изискването за форма на
оспорената Заповед за ПАМ, е регламентирано в чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Административният
акт следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването му.
Мотивите следва да сочат какви фактически констатации е направил
административният орган при издаването на акта и въз основа на какви
доказателства. Съдът прие, че оспорената Заповед е постановена в изискуемата
писмена форма. В нея и в съпровождащата издаването й административна преписка
се съдържат данни за възприето от органа и послужили му като фактически
основания за издаването ѝ. Съгласно т.3 от ТР № 16/1975г. на ОСГК на ВС
/което не е изгубило действие/, мотиви за акта може да се съдържат и в
предхождащи издаването на акта документи на същия АО. Видно от съдържанието на
процесната Заповед същата съдържа конкретно описание на обстоятелствата, на
които е издадена. Такива данни се съдържат и в АУАН При това същият изрично е
посочен в самата Заповед като основание за издаване на акта. АУАН е неразделна
част от административната преписка/както впрочем и двете ДЗ/ и се счита за част
от съдържанието на индивидуалния административен акт. В него е описано
извършеното нарушение на ЗДвП, като е посочена и правната му квалификация. В
този ред на мисли, към Заповедта има мотиви, съдържа описание на фактическите и
правни основания за издаването й, с което се изпълняват съществените изисквания
за форма и съдържание, произтичащи от общата разпоредба на чл. 59, ал.1 и ал.
2, т. 4 АПК и от специалната на чл. 172, ал.1 ЗДвП. Оплакването в жалбата в
този смисъл е неоснователно.
Съдът не намери да е допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, въпреки
липсата на замерване на шума от двигателя с уред. Защото в случая са налице
други доказателства позволяващи категоричния извод, че автомобилът е бил технически неизправен.
Изяснено е от фактическа страна, че е премахната шумозаглушителната уредба.
Нивото на шума от работа на двигателя на машината е било над нормите, което е било
повода полицейските органи да извършат проверка.
При съвкупната преценка на
представените доказателства, съдът установи, че описаните в Заповедта
фактически основания са се осъществили така, както сочи административният
орган/АО/. Същите са подведени под правилната правна норма и разпоредените
правни последици са законосъобразни. Съображенията за този извод са следните:
За правно основание на издадената
Заповед за ПАМ е посочена нормата на чл.171, т.2, б”а” от ЗДвП, която гласи, че
за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване
на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „временно
спиране от движение на пътно превозно средство“ до отстраняване на
неизправността, когато пътното превозно средство е технически неизправно, включително и когато съдържанието на вредни
вещества в изгорелите газове или шумът са
над установените норми или конструкцията му е изменена без съответното
разрешение.
Когато шумът от двигателя на МПС е
над допустимите норми, законодателят е определил това като техническа
неизправност, съгласно чл.10, ал.1, т.10, б.“б“
от ППЗДвП. И в тази връзка е възложил на службите за контрол по ЗДвП да
следят за такива технически неизправности и ги е снабдил с правомощието при
това да спират същите от движение. Премахването на шумозаглушителната уредба/в
случая/ води несъмнено винаги, т.е. това е причина според законите на физиката,
до увеличаване на шума от работа на двигателя на МПС над допустимите норми. Никой
производител не би оскъпил излишно изделието си. Тази необходимост е свързана
не само със шумовото замърсяване, но и с това на въздуха.
Така посочените в закона
предпоставки за прилагането на процесната ПАМ се установяват от съставения акт
за установяване на административно нарушение, който, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Показанията
на разпитания свидетел не опровергаха данните представени с АП. Посоченото като
фактическо основание на оспорената Заповед техническа неизправност е
категорично доказано. Поради което правилно АО е квалифицирал това като
нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, който изисква по пътищата да се движат
само технически изправни ППС. Това административно нарушение предпоставя
правомощието на АО да наложи ПАМ със съдържание като процесната. Касае се за преустановяващи
ПАМ по смисъла на чл.22, предложение второ от ЗАНН. При прилагане на
принудителната административна мярка по чл.171 от ЗДвП, административният орган
действа при условията на обвързана компетентност. Нарушението на ЗДвП е констатирано с издадения АУАН.
По своята правна същност
актът за установяване на административно нарушение е официален документ,
издаден от надлежен орган в предписаната от закона форма, чрез който се
констатира едно фактическо положение, което разкрива признаците на
административно нарушение. Като такъв, той доказва с обвързваща съда
доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са се
осъществили така, както се твърди в документа. Материалната доказателствена
сила на АУАН представлява фактически оборима презумпция за истинност, като тежестта
да обори презумпцията е на адресата на акта. По делото не са ангажирани
доказателства, оборващи отразената в акта констатация. Следователно
предвидените в закона предпоставки за издаване на ПАМ са се осъществили. В
непосредствена връзка с горното, настоящият състав на съда, счита че
обжалваният административен акт е съобразен с материалния закон.
Процесната Заповед за
налагане на ПАМ “временно спиране то движение на МПС до отстраняване на
неизправността” е постановена при осъществяването на факти, визирани в
хипотезата на нормата на чл.171,т.2, б”а” от ЗДвП. При това, разпоредените от
административния орган правни последици са точно тези, предвидени в правната
норма. Материалният закон е приложен в точния му смисъл. Постигнатия правен
резултат пък е съответен на целта на закона, за опазване на живота и здраветона
участниците в движението.
В заключение,
съдът приема, че административният орган е доказал наличието на изискуемите
материално правните предпоставки за издаване на атакувания административен акт.
Релевантният юридически факт – управление на технически неизправно МПС поради
премахната шумозаглушителна уредба е безспорно доказан.
По изложените мотиви,
решаващият правен извод на съда е, че обжалваната Заповед е законосъобразна -
издадена е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановена е
в съответствие с материалноправните разпоредби, на които се основава; при
спазване на административно-производствените правила и е съобразена с целта на
закона. Жалбата се явява неоснователна и като недоказана следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на спора
разноски не се присъждат, защото такива не са поискани от ответника.
Воден от горните мотиви,
на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, VII-ми административен състав на АСВТ
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
недоказано оспорването, заявено по
жалба на С. И. Г. против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 20-1275-000779/11.12.2020г., издадена от началник Сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР Велико Търново, с която е постановено временно спиране от
движение на моторно превозно средство - лек автомобил БМВ 530Д с рег. № ***, до
отстраняване на неизпраността.
Решението е
окончателно, на основание чл.172, ал.5, изреч. 2-ро от ЗДвП.
Препис от решението да се изпрати на страните
по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: