Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр. София, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ
СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ МИХАЙЛОВА
при секретар Ирина
Василева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 13866
по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора,
Дял първи от ГПК.
Ищецът
П.Н.С. е предявил срещу ответницата Р.Й.С. иск с правна
квалификация чл. 23, ал.2 от Семейния кодекс (СК).
Ищецът П.Н.С. твърди, че с ответницата Р.Й.С. - са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен
с развод по взаимно съгласие с влязло в сила Решение №III-86-212/16.06.2015 г. постановено по
гр.д.№25120/2015 г. по описа на СРС,
86-ти състав.
Поддържа, че през време на брака им са придобили следния
недвижим имот – АПАРТАМЕНТ №10, находящ се в гр. София, ул. „**********, на
четвърти надпартерен етаж, с площ на същия от 130.20 кв. м., ведно с Избено
помещение № 3, с площ на същото от 5.09 кв. м., подробно описани в
Постановление за възлагане на недвижим имот на ЧСИ С.Я., рег. № 844, с район на
действие СГС, надлежно вписано в том CXXXIX, акт 200, вх. рег. № 55897/15.12.2011 г.,
им. партида № 94600 на Агенция по вписванията – Имотен регистър.
Навежда доводи (с оглед на
подадената уточняваща молба от 07.04.2022 г. – на лист 279-280 от делото), че е изключителен
собственик на 9/10 идеални части от процесния недвижим имот, тъй като за
закупуването му е вложил негови лични средства в размер на 140 940.00
лева. Сочи, че произходът на тези лични средства е от продажбата на негов личен
недвижим имот, придобит преди сключване на брака с ищцата, а именно - АПАРТАМЕНТ
№43, находящ се в гр. София, бул. „Шипченски проход“ № *******, при продажбата
на който получил сумата в размер на 84 000.00 евро, от които
30 000.00 евро получил при подписване на предварителен договор на
29.05.2009 г. и 52 000.00 евро – били преведени на 28.07.2009 г. по негова
банкова сметка *** „С.Б.“ АД.
Твърди и, че е извършил допълнителни СМР по процесния недвижимия
имот и е платил всички режийни разноски. Сочи се и, че по време на брака между
страните, са придобити и следните движими вещи: перална машина, придобита през
2006 г. на стойност от 700 лв.; автомобил „Тойота“, модел „Корола Версо“,
придобит през 2008 г. на стойност 7 200 лв. (вече неналичен); телевизор „Сони
Бравия“, придобит през 2009 г. на стойност от 1 000 лв.; хладилник „Либхер“,
придобит през 2012 г. на стойност от 850 лв.; кпиматици „Дайкин“ – 2 бр.,
монтирани през 2013г., изплатени през 2015г. на цена от 4 000 лв.; други
предмети за бита, дрехи, обувки и т.н., които са били поделени между страните.
Моли съда да установи, че е
изключителен собственик на 9/10
идеални части
от следния недвижим
имот – АПАРТАМЕНТ №10, находящ се в гр. София, ул. „**********, на четвърти
надпартерен етаж, с площ на същия от 130.20 кв. м., ведно с Избено помещение №
3, с площ на същото от 5.09 кв. м., подробно описани в Постановление за
възлагане на недвижим имот на ЧСИ С.Я., рег. № 844, с район на действие СГС,
надлежно вписано в том CXXXIX, акт 200, вх. рег. № 55897/15.12.2011 г.,
им. партида № 94600 на Агенция по вписванията – Имотен регистър, тъй като 9/10 идеални части от посочения
недвижим имот са придобити изцяло с негови лични средства.
Претендира направените по делото
разноски и адвокатско възнаграждение.
Ответницата Р.Й.С., в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК, чрез процесуалния си представител с надлежно учредена представителна
власт, е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск.
Излага твърдения, че процесният недвижим имот е придобит от страните с общи
средства по време на брака им. Излага твърдения, че получените от ищеца
средства при продажбата на личния му недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ №43,
находящ се в гр. София, бул. „Шипченски проход“ № *******, не са вложени при
придобиването на процесния недвижим имот, а са послужили за изплащане на
кредити, които имат ищеца, както и за закупуване на други вещи. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
Не е спорно между
страните по делото, а и се установява от представените писмени доказателства,
че на 13.12.2011 г., т.е. през време на брака между страните, сключен на 25.09.2005
г. и прекратен с влязло в сила на 16.06.2015 г. Решение №III-86-212/16.06.2015
г. постановено по гр.д.№25120/2015 г. по описа на СРС, 86-ти състав, на ищеца е
възложен следния изнесен на публична продан недвижим имот - АПАРТАМЕНТ №10,
находящ се в гр. София, ул. „**********, на четвърти надпартерен етаж, с площ
на същия от 130.20 кв. м., ведно с Избено помещение № 3, с площ на същото от 5.09
кв. м., подробно описани в Постановление за възлагане на недвижим имот на ЧСИ С.Я.,
рег. № 844, с район на действие СГС, надлежно вписано в том CXXXIX, акт 200, вх. рег. №
55897/15.12.2011 г., им. партида № 94600 на Агенция по вписванията – Имотен
регистър.
На 28.07.2009 г.,
т.е. преди сключването на брака между страните, ищецът П.Н.С. е продал на П.К.П.и Г.Р.Т.следния свой
собствен недвижим имот - АПАРТАМЕНТ
№43, находящ се в гр. София, бул. „Шипченски проход“ № *******, при уговорена
продажна цена от 52 000 евро.
Разпитаният по
делото свидетел Р.А.А.свидетелства, че ищецът П.Н.С. имал наследствен имот,
който продал и с получените пари с неговата бивша съпруга купили процесния
апартамент. Свидетелства, че ищецът изтеглил и кредит, с който заплатил част от
продажната цена и извършил довършителни работи и ремонт в жилището. Сочи, че не
е присъствал на продажбата на наследствения на ищеца имот, а той му е споделял,
че от тази продажба е получил пари.
Разпитаният по
делото свидетел С.Й.А.(сестра на ответницата) свидетелства, че процесният недвижим имот
бил купен и от двамата – ищеца и ответницата, като ищецът бил продал
наследствен имот, а сестра й изтеглила кредит и с тези общи пари двамата
закупили имота. Свидетелства, че преди да се нанесат в апартамента, направили
козметичен ремонт. Сочи, че ищецът й споделял, че с получените при продажбата
средства си е погасил и други задължения и си купил части за делта-планера.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Относно иска по чл. 23, ал.2 СК
Съгласно
разпоредбата на чл. 23, ал.1 СК лични са
вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество, а съгласно
разпоредбата на ал.2 - когато
вещните права са придобити отчасти с лично имущество по ал. 1, лично притежание
на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна.
С предявения иск с правно
основание чл. 23, ал.2 СК се цели установяване, че съответната част от дадена
вещ не е имуществена общност на съпрузите, а е индивидуална собственост на
някой от тях. При твърдяна частична трансформация
размерът на съответната част от придобитото, претендирано като лично притежание
се измерва като съотношение на тази сума към покупната цена, изразено било в
проценти, било в идеални части или в дробни числа (в този смисъл - Решение №
1052 от 27.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3157/2007 г., 4-то г. о, Решение № 910
от 17.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3040/2007 г., 1-во г. о., Решение № 751 от
19.02.2004 г. на ВКС по гр. д. № 265/2003 г., 1-во г. о., Решение № 964 от
17.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3000/2007 г., 1-во г. о.)
За пълнота следва да се посочи, че правната квалификация на
иска дадена от страната е без правно значение, като това процесуално действие
се явява част от решаващата дейност на съда.
При посоченото основание и петитум в конкретния случай не
може да се направи извод, че претенцията
е с правно основание чл.29, ал.3 СК. Този иск се основава на твърдение за по-голям
принос от цялото имущество, в какъвто смисъл Тълкувателно решение № 63 от IX.1984 г., ОСГК - искът по чл.
14, ал. 4, пр. 2 СК (сега чл. 29, ал. 3 от СК) за определяне на по-голям дял от
общото имущество, когато приносът на единия съпруг за придобиване на общите
вещи явно и значително надхвърля приноса на другия съпруг, трябва да се предяви
за определяне на по-голям дял от цялото имущество, а не от една вещ или група
от вещи, представляващи част от общото имущество.
Доколкото в исковата молба се сочи, че придобитата част
съответства на вложените лични средства с
произход - продажба на лично имущество придобито преди брака, не може да се
направи извод, че исковата претенция касае определяне на по-голям дял от
имуществото. Следва да се отбележи и, че последващите уточнения на исковата
молба от 01.12.2016 г. и сл. в този смисъл, са ирелевантни за определяне на
предмета на делото.
Установеният принцип в СК за общност на вещните права, придобити по време на брака, е
съвместният принос. Ако единият от съпрузите няма принос в придобиването, то и
съответните вещи, права върху вещи и влогове не са станали общи, а принадлежат
на съпруга, който ги е придобил. Тези обстоятелства обаче подлежат на
доказване. В доказателствена тежест на съпруга, който се домогва да обори
законовата презумпция за съвместния принос, е установяването на трансформацията
на средства с личен произход в придобитата по време на брака вещ. В
разглеждания случай такова доказване не е проведено и по делото не е установено
по несъмнен начин преобразуването на лично на ищеца имущество в придобития по
време на брака недвижим имот.
Законът изисква пълно (създаващо
сигурно убеждение на съда) и пряко (с документи за притежаването и отчуждаването на личното
имущество и влагането на получените средства в процесния имот) доказване на всички фактически твърдения, от които зависи
изводът за спорното право. В случая ищецът носи доказателствената тежест да
установи твърденията си за придобиване на процесния имот с изцяло лични
средства и доказването е и главно.
Доколкото в
настоящия случай в утвърденото от бракоразводния съд споразумение по чл. 51, ал. 1 СК,
страните по делото са уговорили, че придобитият през време на брака имот,
представляващ - АПАРТАМЕНТ №10,
находящ се в гр. София, ул. „**********, на четвърти надпартерен етаж, с площ
на същия от 130.20 кв. м., ведно с Избено помещение № 3, с площ на същото от 5.09
кв. м., остава съсобствен помежду им, без
да са посочили изрично обема на правата си в съсобствеността, е допустимо в
последващ исков процес да се установява по-голям дял на единия съпруг на
основание частична трансформация на негово лично имущество по чл.
23, ал. 2 СК (в този
смисъл - Тълкувателно
решение № 3 от 29.11.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГК).
При предявен иск по чл.
23, ал. 2 СК, основният спор между страните е за произхода на
средствата, вложени при придобиване правото на собственост върху имота. При
разрешаването на този спор и с оглед въведените от страните твърдения, съдът
следва да обсъди всички събрани по делото доказателства, съдържащи данни за
произхода на вложените при придобиване правото на собственост средства, в тяхната
съвкупност. Ако тези доказателства съдържат данни, че към момента на
осъществяване на конкретния придобивен способ, единият съпруг е притежавал
лични средства, от съществено значение е обстоятелството, за каква част от тях
е установено, че са вложени при придобиване на собствеността, като този извод
не може да се основава на предположение, тъй като целта на производството е
установената в чл. 21, ал. 1 СК
презумпция да бъде оборена (в този смисъл - решение № 218 от 01.02.2016 г. по
гр. д. № 1872/2016 г. на ВКС, I ГО; решение № 62 от 08.05.2018 г. по гр. д. №
1840/2017 г., г. к., І ГО на ВКС).
По делото се
установи, че страните са придобили процесния недвижим имот - АПАРТАМЕНТ №10,
находящ се в гр. София, ул. „**********, на четвърти надпартерен етаж, с площ
на същия от 130.20 кв. м., ведно с Избено помещение № 3, с площ на същото от 5.09
кв. м., подробно описани в Постановление за възлагане на недвижим имот на ЧСИ С.Я.,
рег. № 844, с район на действие СГС, надлежно вписано в том CXXXIX, акт 200, вх. рег. №
55897/15.12.2011 г., им. партида № 94600 на Агенция по вписванията – Имотен
регистър, по време на брака си. Ищецът П.Н.С. не установи втората предпоставка, водеща до оборване на
презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК, а оттук и до уважаване на иска за частична
трасформация на лично имущество по чл. 23, ал. 2 СК – небрачният произход на
средствата и тяхното действително влагане при придобиването на имота. По делото
беше установено, чрез представените писмени доказателства, е ищецът е получил
сумата в общ размер от 52 000.00 евро, в резултат на продажбата на личен
недвижим имот, придобит преди сключване на брака с ищцата, а именно - АПАРТАМЕНТ
№43, находящ се в гр. София, бул. „Шипченски проход“ № *******, но не беше
доказано второто релевантно за уважаването на иска обстоятелство – влагането на
получената сума при продажбата на този имот сума при придобиването на процесния
недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ №10, находящ се в гр. София, ул. „**********,
на четвърти надпартерен етаж, с площ на същия от 130.20 кв. м., ведно с Избено
помещение № 3, с площ на същото от 5.09 кв. м. Горепосочените обстоятелства не
се установяват и от показанията на разпитаните по делото свидетели, които не следва
да се кредитират, тъй като те възпроизвеждат обстоятелства, които не са
възприели пряко, а са им станали известни от страните по делото.
По изложените
съображения предявеният установителен иск с правна квалификация чл. 23, ал.2 СК
следва да се отхвърли изцяло като неоснователен.
Относно
разноските по производството
При този изход на спора на ответника на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК следва да се присъдят своевременно поисканите разноски по производството
в размер на 4 850.00 лв. (заплатено
адвокатско възнаграждение).
Ищецът
следва да бъде осъден да заплати в полза на СГС на пълния размер на дължимата държавна
такса за предявения иск в размер на 1 272.71 лв.
Така мотивиран, съдът
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Н.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Д.А., срещу
Р.Й.С., ЕГН **********,***, ат.2 – адв. Г.В., иск с правна
квалификация чл. 23, ал. 2 от СК – за признаване за установено по отношение на
ответницата, че ищецът е изключителен собственик на 9/10 идеални части от следния недвижим имот – АПАРТАМЕНТ №10,
находящ се в гр. София, ул. „**********, на четвърти надпартерен етаж, с площ
на същия от 130.20 кв. м., ведно с Избено помещение № 3, с площ на същото от 5.09
кв. м., подробно описани в Постановление за възлагане на недвижим имот на ЧСИ С.Я.,
рег. № 844, с район на действие СГС, надлежно вписано в том CXXXIX, акт 200, вх. рег. №
55897/15.12.2011 г., им. партида № 94600 на Агенция по вписванията – Имотен
регистър, вследствие на частична трансформация на негови лични парични
средства, като неоснователен.
ОСЪЖДА П.Н.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Д.А., да заплати на Р.Й.С., ЕГН **********,***, ат.2 – адв. Г.В., сумата от 4 850.00 лв. – разноски за
производството пред СГС.
ОСЪЖДА П.Н.С., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** – адв. Д.А. да заплати по сметка на Софийския
градски съд на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса в размер на 1 272.71 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: