Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Ихтиман, 10.02.2020 г.

 

  РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети състав, в открито заседание на 14.01.2020 г., в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ЦОНЧЕВ

 

при участието на секретаря Надя Борисова като разгледа докладваното от съдията АНД № 679 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на В.Г.Д. против Наказателно постановление № 664/17.10.2019 г. на директора на Регионална дирекция по горите София, с което за четири нарушения на 261, ал. 1, т. 1 от Закона за горите на основание чл. 261, ал. 1, т. 1 от ЗГ на жалбоподателя са наложени четири наказания „глоба“ всяко в размер на 100 лв.

В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление при подробно изложени съображения.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2  ЗАНН от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване.

Разгледана по същество е основателна.

На 27.08.2019 г. от свид. К.Н., в качеството му на горски стражар при ТП ДГС-Костенец, е съставил Акт за установяване на административно нарушение серия ЮЗДП № 019007 от 27.08.2019 г. срещу жалбоподателя В.Г.Д. за нарушение на чл. 261, ал. 1, т. 1 от ЗГ.

Въз основа на АУАН от директора на Регионална дирекция по горите София е издадено обжалваното в настоящото производство Наказателно постановление № 664/17.10.2019 г., с което на жалбоподателя В.Г.Д. са наложени четири наказания „глоба“ всяко в размер на 100 лв., за това, че в качеството му на лице, упражняващо лесовъдска практика, не е изпълнил разпореждане на компетентен орган, издадено в рамките на дадените му със закона правомощия, а именно обективираните в т. 5 от Протоколи за освидетелстване на сечища №№: 0483405/30.07.2019 г., 0483406/30.07.2019 г., 0483403/30.07.2019 г., 0483404/30.07.2019 г. – в срок до 15.08.2019 г. да бъдат почистени сечищата, посочени във всеки от протоколите, чрез събиране на вършината на купчини, с което виновно е нарушил чл. 261, ал. 1, т. 1 от ЗГ.

Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, чиято контролна функция е предоставена по силата на ЗГ. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.

Въпреки това при издаването на АУАН и НП е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като актовете не отговарят на изискванията за съдържание на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, доколкото липсва надлежно описание на всички обективни съставомерни признаци нарушенията от фактическа страна.

Разпоредбата на чл. 261, ал. 1, т. 1 ЗГ предвижда санкция за неизпълнение на разпореждане на компетентен орган, издадено в рамките на дадените му със закона правомощия. Следователно за съставомерността на нарушението е необходимо да бъде установено, че физическо лице не е изпълнило разпореждане на компетентен орган, както и че разпореждането е издадено в рамките на дадените от закона правомощия на компетентния орган. За да бъдат изпълнени изискванията за съдържание на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН при посоченото нарушение е необходимо в АУАН и НП да има изрично посочване кой е компетентния орган и въз основа на кой закон или подзаконов нормативен акт, респективно коя разпоредба от същия му делегира право да издаде разпореждането. В случая това не е направено като в издадените АУАН и НП липсва посочване на компетентния орган – имена и длъжност, както и въз основа на кой закон или подзаконов нормативен акт е оправомощен да издаде процесните разпореждания. При подобно описание на вменените административни нарушения е нарушено правото на защита на наказания, тъй като същият не е в състояние да разбере компетентно ли е било съответното длъжностно лице да издаде разпорежданията, както и дали законът предвижда издаването на подобни разпореждания. Съдът в също е в невъзможност да осъществи проверка на изброените предпоставки за съставомерност на деянията. В случая порокът допълнително се задълбочава от обстоятелството, че в протоколите за освидетелстване на сечище, с които се твърди, че са дадени неизпълнените разпореждания, не е посочено какво е качеството на издалото ги лице. Единствено е посочено, че това е инж. Йорданка Карамишева без да има уточнение дали същата има качеството на служител в Изпълнителна агенция по горите – София или нейните структури. Липсва и посочване каква длъжност заема тя. Посочването на длъжностното качество в протокола е необходимо, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 197 ЗГ задължително разпореждания имат право да издават лица, които са служители и заемат длъжности, за които се изисква лесовъдско образование в Изпълнителна агенция по горите – София или нейните структури които заемат длъжности. Следователно от съдържанието на АУАН и НП, а и от административната преписка като цяло, е невъзможно да бъде установено дали процесните разпореждания са издадени от компетентен орган – на каква длъжност, изисква ли се за нея лесовъдско образование, както и че разпорежданията е издадено в рамките на дадените от закона правомощия. Няма процесуална възможност обективните съставомерни признаци на деянията да бъдат въведени за първи път като обвинение във въззивната инстанция. В заключение, за да бъде обезпечено правото на защита на наказания е необходимо в АУАН и НП изрично да се посочи името и длъжността на лицето издало разпорежданията, както и по силата на коя законова разпоредба е издадено последното. В противен случай наказаният е поставен в ситуация на процесуална изненада като не е в състояние да обори обвиненията на административнонаказващият орган, доколкото същите не са запълнени с конкретно съдържание.

Само за пълнота следва да се отбележи, че установеното в аминистративнонаказателната преписка неправилно е квалифицирано като нарушения на чл. 261, ал. 1, т. 1 от ЗГ.

Видно от разпоредбата на чл. 108, ал. 3 ЗГ лице, на което е издадено позволително за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина до освидетелстване на сечището. В случая от една страна не се касае за нарушения при добива на дървесина, а за неизпълнение на задължението за почистване на сечищата от вършина, установено в чл. 61 вр. чл. 48, ал. 3 Наредба № 8 от 5.08.2011 г. От друга страна са издадени разпореждания за почистване на сечище, които е обективирано в протоколите за освидетелстване за сечище. С издаването на протокола за освидетелстване на сечище по силата на чл. 108, ал. 3 ЗГ отпада задължението за упражняване на контрол на лицето, за което е издадено позволително за сеч, следователно същият не следва да бъде наказван за деяние, извършено след освидетелстване на сечището, тъй като лицето, за което е издадено позволително за сеч, няма повече задължение да упражнява контрол по незаконни действия по добива на дървесина в съответното сечище.

В случаите на неизпълнение на задължението за почистване на сечище от вършина отговорността на нарушителя, когато същият е лице, упражняващо лесовъдска практика, следва да бъде ангажирана по реда на чл. 257, ал. 1, т. 1 ЗГ вр. чл. 61 вр. чл. 48, ал. 3 Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите.

 Допуснатото нарушение при описване на всяко едно от четирите нарушения е съществено и има за последица фактическа необоснованост на административното обвинение като представляващи абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.

Следва да се припомни, че административните наказания са форма на държавна принуда - репресивни мерки по повод неправомерно поведение на определено лице, като с оглед този им характер законодателят е предвидил строго формални процесуални правила и изисквания за реализирането на административнонаказателната отговорност. Всяко нарушение на изискванията за индивидуализация на съставомерните признаци на извършеното нарушение, било то от фактическа или от правна страна, ограничават правото на защита, реализиращо се в рамките на фактически и юридически формулираното съдържание на наказателното постановление, и представлява съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на наказателното постановление.

Предвид изхода на делото и отправеното изрично искане на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН в тежест на административнонаказващия орган следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски – 300 лв. адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 664/17.10.2019 г. на директора на Регионална дирекция по горите София.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите София ДА ЗАПЛАТИ на В.Г.Д., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 300 лв. разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: