Р Е Ш Е Н И Е
№ 394
гр. Велико Търново, 05.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Велико Търново – Четвърти състав, в съдебно заседание на седемнадесети
януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
при
участието на секретаря Д. С.и прокурора от ВТОП Светлана И., изслуша
докладваното от съдия Матева адм. д. № 732
по описа за 2023 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 1, ал. 2 от Закона
за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Същото е образувано по искова молба на Н.Г.В.
***, чрез *** П. И. от ВТАК, против Областна дирекция на МВР – Велико Търново с
правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с която се претендира заплащането на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500,00 лева, причинени от отменено
по съдебен ред наказателно постановление, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Фактите, които се твърдят от страна на ищеца
са, че с влязло в сила решение по НАХД №1445/2022г. по описа на ВТРС е отменено
като незаконосъобразно Наказателно постановление (НП) № 22-1275-001498/24.10.2022
г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико
Търново, в частта, в която на ищеца за нарушение на чл. 123, ал.1, т. 1 от ЗДвП
и на основание чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДвП е било наложено административно
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец (НП) .
Посочва, че за извършеното нарушение били съставени АУАН серия GA № 640344/29.08.2022 г. и АУАН №1485, бл. №
045553/23.09.2022 г., в резултат на които на 30.09.2023 г. било прекратено
трудовото му правоотношение на длъжността „шофьор“ в ДСП – Велико Търново. В
резултат на това станал неспокоен, несигурен в бъдещето, стресиран и притеснен
дали ще намери нова работа. На 28.10.2022 г. започнал нова работа отново като шофьор,
като информирал новия си работодател за образуваното административнонаказателно
производство срещу него. Заявява, че до отмяната на НП в частта за лишаването
от право на управлява МПС се чувствал притеснен отново да не остане без доходи.
В тази връзка ищецът твърди, че е претърпял неимуществените вреди, изразяващи се в
стрес, притеснения и безпокойство, които продължили близо година, когато било
отменено НП. По тези мотиви претендира присъждане на обезщетение, което е
оценил на 500 лева, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на
исковата молба до окончателното ѝ изплащане. В съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца моли искът да бъде уважен като основателен
и доказан. Излага допълнителни доводи за основателност на исковата претенция.
Претендира разноски, за които представя списък с разноски чл. 80 от ГПК във
вр. с чл.144 от АПК.
Ответникът по иска – Областна дирекция на
МВР – Велико Търново, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В
представения отговор на искова молба, чрез процесуалния представител гл. юк Г.,
оспорва иска като неоснователен и недоказан, алтернативно, претенцията за
прекомерна. Подчертава, че няма данни и доказателства действията по съставяне
на АУАН и НП да са протекли по различен от разписания в закона начин, с който
да са причинили на ищеца стрес и психически натоварване с интензитет, който да
надвишава обичайния, за да може да се квалифицира като вредоносен и подлежащ на
обезщетяване. Посочва, че СУМПС на водача реално не е било отнето и липсвала
причинно-следствена връзка между твърдените вреди и проведеното
административнонаказателно производство срещу него, като трудовото му
правоотношение било прекратено по взаимно съгласие, а не с оглед образуваното
производство. Допълва, че от страна на ОД на МВР – В. Търново или нейни
служители не е разпространявана информация за проведеното по отношение на ищеца
административнонаказателно производство, а информацията за издаденото НП е станала
достояние на трети лица – работодателят, единствено от собствено поведение на
ищеца и това не е основание дирекцията да обезщетява евентуални вреди от
разгласяването на тази информация. Отделно излага доводи, че проведеното по
отношение на В. административнонаказателно производство не е изолиран случай,
който да обосновава преживени стрес и безпокойство над обичайните, особено като
се отчита, че част от НП е влязла в сила. В обобщение счита, че не се
установява наличието на вреди, които да са пряка и непосредствена последица от отмененото
НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Представителят на ВТОП дава заключение, че предявената
искова молба е основателна доколкото всеки един неблагоприятен акт влияе
отрицателно върху правната сфера на своя адресат. Намира претендирания размер
на обезщетението за неимуществени вреди за завишен и предлага същият да бъде
намален от съда.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид
изложеното в исковата молба, доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
В сектор ПП - В. Търново е било образувано административнонаказателно
производство срещу Н.Г.В. за това, че на 29.08.2022 г., в 12:15 часа, в гр.
Велико Търново, ул. Козлодуй до номер 6, управлявал товарен автомобил „Дачия
Докер" с рег. № ***, собственост на Община Велико Търново, като при
движение на заден ход, не се убеждава, че пътят зад превозното средство е
свободен и няма да създаде опасност за другите участници в движението, блъска
със задната част на МПС в предна част паркирания лек автомобил марка „Пежо
406" с рег. № ***, като реализира ПТП с материални щети, след което водачът
Г. напуснал мястото на произшествието без да уведоми компетентната служба на
МВР. Сигнал
за настъпилото ПТП бил подаден от другия участник в произшествието, след което
били извършени процесуални действия за установяване на виновния водач, на който
били съставени АУАН серия GA № 640344/29.08.2022
г. и АУАН №1485, бл. № 045553/23.09.2022 г. за извършените от него нарушения по
чл. 40, ал. 1, пр. 2 и по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. А от ЗДвП. На основание чл.
54, ал. 1, т. 1 от ЗАНН е била издадена MP № 22-1275-М000123/14.09.2022 год., с
която е било прекратено производството в частта за извършеното нарушение по чл.
123, ал. 1, т. 2, б. А от ЗДвП и бил съставен нов АУАН серия АД №
045553/23.09.2022 год. за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В резултат
на съставения АУАН серия АД № 045553/23.09.2022 г. е издадено НП №
22-1275-001498/24.10.2022 г., с което на нарушителя било наложено наказание
„глоба" в размер на 50 лева и наказание „лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 1 месец. НП било връчено на В. на 31.10.2022 год., като на същата
дата предал притежаваното от него СУМПС № *********. Веднага входирал жалба
срещу НП, в резултат на което СУМПС му било върнато на същия ден.
Въз основа на тази жалба срещу НП, пред ВТРС
е било образувано НАХД №1445/2022 г., по което е постановено Решение №
437/04.08.2023г., с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно
постановление (НП) №22-1275-001498/24.10.2022г., издадено от Началник група в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, само в частта, в която
на Н.В. за нарушение на чл. 123, ал.1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175,
ал.1, т. 5 от ЗДвП е било наложено административно наказание лишаване от право
да управлява МПС за срок от един месец и на основание чл. 79б, ал. 2 вр. чл.63г ЗАНН производството е прекратено в частта за наложеното наказание „глоба"
в размер на 50 лева. Решението
на Районен съд - Велико Търново не е било предмет на касационен контрол и е
влязло в законна сила на 05.10.2023 г.
Междувременно, със Заповед № 376/30.09.2022 г.
на управителя на Домашен социален патронаж (ДСП) – Велико Търново, връчена на
01.10.2022 г., трудовото правоотношение на Н.В. за длъжността „шофьор“ е
прекратено на основание 325, ал. 1, т. 1 от КТ (л. 6 от делото).
На 28.10.2022 г. е сключен трудов договор № 00000042/28.10.2022
г. между работодателя „Красита“ ЕООД и ищеца Н.В. – работник, за длъжността
„шофьор лекотоварен автомобил“, на 8-часов работен ден при 5- дневна работна
седмица, считано от 01.10.2022г. Трудовият договор е с 6-месечен изпитателен
срок в полза на работодателя, считано от датата на постъпване на работа. Видно
от направеното отбелязване в самият трудов договор, Н.В. е постъпил на работа
на 01.10.2022 г. Не се твърди и доказва този договор да е прекратен.
В рамките на настоящото производство като доказателство
по делото са приети изпратените с исковата молба документи, като и тези,
приложени с отговора на исковата молба вх. №6037/21.12.2023 г., по опис.
Вложено по делото е АНД №1445/2022 г. по
описа на Великотърновския районен съд.
За установяване на посочените в исковата
молба неимуществени вреди, по искане на ищеца като свидетел е разпитана П.Н.Й.–
лице във фактическо съжителство с ищеца. Свидетелката заявява, че през месец
септември 2022 г., В. се прибирал вкъщи много притеснен и разстроен. От него
разбрала, че бил блъснал лека кола и след като полицаите го издирили чрез
работодателя му, отишъл в полицията, където му били казали, че ще остане без
книжка и може да лежи в затвора. Свидетелката Йорданова твърди, че от този ден ищецът
започнал да има неспокоен сън, бил притеснен и нервен, защото ще остане без
работа. Не му били взели книжката, но той си останал притеснен. По време на
инцидента през м.09.2022 г. ищецът работел в общината като шофьор към социалния
патронаж, но шефът му решил, че щом има опасност да му вземат книжката трябва
да се прекрати договора му. Свидетелката не знае откъде Социалния патронаж е
получил информация, че на В. може да бъде отнета книжката, вероятно от
полицията. Според свидетелката около седмица - две, или най-много месец след
ситуацията, ищецът В. сменил работното си място и започнал работа като шофьор
на сладки. Работодателят му знаел за ситуацията и с него нямало проблеми. Не
била виждала никакви документи на В., в частност трудовите договори, книжките,
заповедите за прекратяването, и не знае за какво става въпрос и на какво
основание е освободен.
При така установената фактическа обстановка
и събраните по делото доказателства съдът прави следните правни изводи:
Исковата молба е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.
203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за
обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица. В случая се претендират
вреди от незаконосъобразен по своята същност акт на администрацията. Ищецът е
адресат на отмененото НП, поради което е налице активна процесуална легитимация
на същия, а посоченият като ответник ОД на МВР – Велико Търново, се явява
юридическото лице, представлявано от органа, от чиито действия, бездействие или
акт се претендира обезщетение, съгласно чл. 205 от АПК. Искът е предявен пред родово
и местно компетентен съд – Административен съд – Велико Търново.
Разгледан по същество така предявеният иск е частично
основателен, тъй като е доказан по основание, но не и по размер. Мотивите на
съда за този извод са следните:
Следва най-напред да се отбележи, че отговорността по
чл. 1 от ЗОДОВ има близък до деликтна характер и произтича от извъноблигационен
източник, който, най-общо казано, представлява неправомерно действие на
администрацията при или по повод на упражняване на нейните властнически
функции, което се проявява като незаконосъобразно действие или бездействие или
като издаване на незаконосъобразен административен акт. Извън това, следва да
се маркира, че за разлика от класическия деликт, уреден в разпоредбите на чл.
45 – 54 от ЗЗД, отговорността за специалния „деликт“, произтичащ от фактическия
състав на чл. 1 от ЗОДОВ, е обективна и безвиновна – арг. от чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ, като фактическият и състав не изисква вина под форма на умисъл или
небрежност.
Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на следните предпоставки:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред; вреда от такъв административен акт или от незаконно действие
или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.
Липсата на който и да било от елементите на този фактически състав препятства
реализирането на отговорността на държавата по посочения ред. Доказателствената
тежест за установяване на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетението за вреди.
Съдът намира за доказано осъществяването на първия
елемент от фактическия състав на отговорността на държавата за вреди, наличието
на незаконосъобразен административен акт, чийто адресат е ищеца,отменен по
съдебен ред. В случая от събрание по делото доказателства се установява, че НП
№22-1275-001498/24.10.2022г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР – Велико Търново е отменено като незаконосъобразно с Решение №
437/04.08.2023г. по НАХД №1445/2022г. по описа на Великотърновския районен съд
в частта за наложено на Н.Г.В. административно наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от един месец. Съдебният акт не е подложен на контрол от
касационната инстанция и е влязъл в сила на 05.10.2023г.
Втората предпоставка за уважаване на иска с правно
основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е наличието на вреда, която да е настъпила от
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията. В
конкретният случай се претендират обезщетения за причинени неимуществени вреди.
Неимуществен вреди са нематериални блага като накърнен обществен престиж,
пропусната възможност за професионална реализация, страдания, незачитане на
човешко достойнство, право на свобода на личността и други, които следва се
конкретизират от ищеца по вид и размер.
Съдебната практика свежда неимуществените вреди до две
големи групи: това са причинени физически болки и емоционални страдания. С настоящата
искова молба се претендира настъпване единствено на влошено емоционално
състояние на ищеца в резултат на отмененото НП, което било довело до душевни
страдания като стрес, притеснение, тревожност от това да не остане без доходи,
както и дали ще намери нова работа след като трудовото му правоотношение било
прекратено след съставяна на двата АУАН за нарушението, съответно, от
възможността да не остане отново без работа след сключването на трудовия
договор с новия работодател.
Според съда са доказани претендираните от ищеца неимуществени
вреди, но не в пределите, които заявява.
Вредата трябва да бъде пряка и непосредствена, т.е
следва закономерно от незаконосъобразен административен акт и противоправното
поведение директно предпоставя вредата без намесата на други фактори на
въздействие. Съдебната практика определя пряката последица като директно
въздействие върху правната сфера на увредения, т.е. увреденото лице не би
претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразният административен акт и ако
административният орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона.
Затова под преки вреди се разбират само тези, които са типична, нормално
настъпваща и необходима последица от отменения административен акт.
Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо
противоправния резултат.
Не е спорно по делото, че ищецът Н.В. е бил назначен на
работа в „ДСП“ – Велико Търново на длъжност „шофьор“, както и че е бил
освободен от тази длъжност със Заповед №376/30.09.2022 г. на управителя на ДСП
– Велико Търново, връчена на 01.10.2022 г., неоспорена от ответника. Тук следва
да се уточни, че трудовото правоотношение на ищеца вече е било прекратено към
момента на издаване на НП от 24.10.2022 г. Несъмнено, датата на прекратяване на трудово
правоотношение на ищеца попада в периода след образуване на
административнонаказателното производство със съставените АУАН от 29.08.2022 г.
и последващия АУАН от 23.09.2022г. за нарушението по чл. 123 ,ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Безспорно е също, че изпълняваната от ищеца длъжност „шофьор“ в ДСП –
Велико Търново е свързана с управление на МПС, но в производството останаха
недоказани твърденията, че прекратяването на трудово му правоотношение е
свързано по някакъв начин с образуваното административнонаказателното
производство. Няма данни и за упражнена принуда спрямо ищеца да напусне работа
вследствие на образуваното административнонаказателно производство.
Подбудите за прекратяване на трудовото правоотношение по
взаимно съгласие биха могли да бъдат от различно естество, но в случая се
твърди, че освобождаването на ищеца от длъжност се дължи на узнатия от страна
на работодателя факт за образувано административнонаказателно производство при
ответника, при което имало вероятност да му бъде отнето СУМПС за извършеното
нарушение. Според представената Заповед № 376/30.09.2022 г. на управителя на
ДСП – Велико Търново, трудовото правоотношение между ищеца и ДСП – Велико
Търново е било прекратено на основание по чл. 325, ал.1, т. 1 от КТ, т.е. по
взаимно съгласие на страните, изразено писмено. От самата заповед става ясно,
че предложението за прекратяване на трудовия договор е било отправено от ищеца
с писмено заявление до работодателя, който от своя страна е дал съгласие като
предпоставка от хипотезата на правната норма на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. Това
означава, че е налице съвпадение на волеизявленията на двете страни за
прекратяване на трудовото правоотношение и няма никаква връзка с правото му да
управлява МПС. В Кодекса на труда са разписани хипотези, в които работодателят
би могъл да прекрати трудово правоотношение с работника или служителя с
предизвестие, една от които е когато не отговаря на изискванията за заеманата
длъжност, доколкото за длъжност "шофьор" се изисква СУМПС – чл. 328,
ал. 1, т. 6 от КТ; или чл. 330. ал. 1, т. 1 от КТ, съгласно който работодателят
прекратява трудовия договор без предизвестие, когато работникът или служителят
бъде лишен с присъда или по административен ред от право да упражнява професия
или да заема длъжността, на която е назначен. По делото липсват доказателства трудово
правоотношение на ищеца да е прекратено на някое от посочените основания. Правното
основание за освобождаването на ищеца от длъжността „шофьор“ е това по чл. 325,
ал.1, т. 1 от КТ и същото не кореспондира с фактическото такова, произтичащо от
отнемане на СУМПС. Писмените доказателства са категорични, че трудовият договор
на ищеца е прекратен по взаимно съгласие на страните, а не заради СУМПС. Не
следва друг извод и от показанията на св. Йорданова в тази част, които освен че
следва да се преценяват съгласно чл. 172 от ГПК вр. Чл. 144 от АПК, не сочат тя
да е непосредствено запозната с мотивите на работодателя за прекратяване на
трудовия договор с В.. А и на практика към момента на издаване на Заповед №376/30.09.2022
г. за прекратяване на трудовото правоотношение единствено е било образувано
административнонаказателно производство при ответника, но СУМПС на ищеца въобще
не е било отнето със съставянето на АУАН, а едва за няколко часа с връчване на
отмененото НП от 24.10.2022 г., когато трудовият договор вече е бил прекратен,
а и СУМПС му е върнато още на същия ден, когато е била подадена и жалба срещу
НП, т.е. от момента на нарушението (29.08.2022г.) до отмяната на НП, СУМПС е
било в държане на ищеца през цялото време. На практика, към момента на издаване
на заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение със социалния
патронаж, ищецът въобще не е бил лишаван от възможността да управлява МПС, а
евентуалната възможност за отнемане на неговото СУМПС не е сред причините за
прекратяване на трудов договор, поради което и твърденията му се явяват
голословни. След като СУМПС въобще не му е било отнемано, няма основание да се
формира извод, че ищецът е бил поставен в невъзможност да изпълнява трудовите
си задължения.
Вярно е, че от прекратяване на трудовото правоотношение
при работодателя ДСП – Велико Търново до постъпването му на работа на
01.11.2022г. при новия работодател „Красита“ ЕООД е изминал месец, но по делото
не се доказа засягане на сферата на ищеца във връзка с причинени безпокойство,
несигурност, стрес, поради това че е останал без работа и без доходи вследствие
на образуваното срещу него административно наказателно производство и незаконосъобразно
издаденото наказателно постановление. Невъзможността да получава доходи за този
месец, когато е бил без работа, се дължи на прекратеното трудово правоотношение
с ДСП – Велико Търново, но освобождаването на ищеца от длъжност е било по
взаимно съгласие с работодателя, а не по твърдените от него причини. Не е
налице причинна връзка между прекратеното трудово правоотношение на ищеца (на
основание чл. 325, ал.1, т. 1 от КТ), образуваното производство, в което дори
не е било отнето СУМПС.
Независимо от горното, съдът намира че провеждането на
административнонаказателно производство, приключило
с издаването на НП със санкцията „лишаване от управление на МПС“ за определен
срок, обективно няма как да не е довело до негативни последици върху
емоционалното и психическото състояние на всяко лице. Изпадането в подобна
ситуация неминуема поражда тревожност. Отчитайки и обстоятелството, че ищецът
традиционно е изпълнявал трудова дейност, свързана с управление на МПС, то е
нормално незаконосъобразното НП да предизвика отрицателните емоции и психически
страдания на ищеца, които са последица от увреждането. Настоящата инстанция
приема, че един от начините за доказване на негативни емоции, психически болки,
страдания и неудобства, е именно чрез свидетелски показания. Изцяло се
кредитират в тази насока показанията на разпитаната в хода на съдебното
производство св. Йорданова, с оглед на степента им на конкретност,
последователност и относимост към предмета на доказване по делото - причинените
болки и страдания на ищеца, както и на непосредствения контакт, който са имали
след нарушението и през целия период до отмяна на НП, с което е лишен от право
да управлява МПС за определен срок. Свидетелят е близка роднина на ищеца, живеят
в едно домакинство, имала е преки наблюдения върху поведението му и има преки
впечатления какво е било емоционалното му състояние преди и след издаване на
наказателното постановление. От събраните по делото гласни доказателства се
установява, че след инцидента ищецът е отишъл в полицията, където му казали, че
може да влезе в затвора и да остане без книжка, след което бил емоционално
напрегнат и притеснен, преживял е негативни емоции от това, че може да остане
без работа и доходи поради възможността да му бъде отнето СУМПС с издаденото НП.
Както след съставянето на АУАН, така и в хода на съдебното производство по обжалване
на НП, ищецът изпитвал стрес, притеснение и безпокойство. Причинените негативни
преживявания са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт на
администрацията и се намират във връзка на причина и следствие. С оглед на
изложеното, установява се засягане на сферата на ищеца във връзка с причинените
изнервеност, безпокойство, напрегнатост вследствие на незаконосъобразно
издаденото наказателно постановление.
В допълнение, след издаване на незаконосъобразното НП и
след отмяна на НП ищецът е бил зает по трудово правоотношение на длъжност
„шофьор“ по силата на трудовия договор №00000042/28.10.2022г. с работодателя
„Красита“ ЕООД. Безспорно изпълняваната от него длъжност е свързана с
управление на МПС, а стресът от възможността да остане без доходи поради
евентуалното прекратяването на трудово правоотношение с неговия нов работодател
по причина наказателното постановление, несъмнено при всеки един човек води до
притеснение и несигурност, въпреки разбирането на работодателя към момента на
сключване на договора (при висящо производство против НП). Но тук за степента
на преживените отрицателни преживявания следва да бъде отчетено, че този
работодател е бил информиран за висящото производство по обжалване на НП,
съгласно направеното в исковата молба изявление от ищеца, и въпреки знанието си
за потенциалната възможност на ищеца да му бъде отнето СУМПС, го е наел на
работа като шофьор. Това
се потвърждава и показанията на св.Йорданова, според които ищецът е работел без
проблем. При това положение основание за притеснение от негова страна да остане без работа
при този работодател, вследствие на незаконосъобразното НП, безспорно е имало,
но не е било във висока степен. Наред с това, както се отбеляза вече, СУМПС на
практика е било в ищеца през целия период и не му е отнета по никакъв начин
възможността да работи като шофьор, нито е оставал без доходи.
Неоснователни са твърденията на процесуалния
представител на ответника в отговора на исковата молба за липса на преживян
стрес и безпокойство от отмененото НП над обичайните поради многократното
санкциониране на ищеца за извършени нарушения по ЗДвП в период, предхождащ
издаването на процесното НП. Предишните нарушения, извършени от ищеца по ЗДвП, негативни
емоции и преживявания от санкционния акт и дали последния е отменен или не от
съда са все въпроси ирелевантни за настоящото производство. Освен това, според
приложената справка за нарушител, наложените на ищеца административни наказания
за периода преди издаване на отмененото НП от 24.10.2022г. са все глоби в
различни размери и нямат пряко отношение към причинените неимуществени вреди,
претендирани за обезвреда в съдебното производство. Изключение прави едно
отнемане на СУМПС от 2005 г., но имайки предвид дългия период от време от около
двадесет години, както и възможността за промяна на определени обстоятелства до
сега, в т.ч и начинът, по който може да въздейства дадено отрицателно събитие
върху личността, това отнемане на СУМПС от 2005 г. по никакъв начин не допринася
за това ищецът да не изпитва притеснения от незаконосъобразното НП и наложеното
с него наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от един месец.
В обобщение, по
отношение иска са налице всички кумулативно изискуеми по закон материалноправни
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл. 1, ал.1
от ЗОДОВ – незаконосъобразен административен акт, реално претърпени вреди и
наличие на причинно-следствена връзка между вредите и незаконосъобразния акт.
Съдът намира, че доказаните емоционални страдания следва
да се обезщетят. Обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна
функция, доколкото е възможно да бъдат компенсирани вредите в техния паричен
еквивалент и съгласно чл. 52 от ЗЗД се определя от съда по справедливост. При
определяне на размера на обезщетението следва да се съобразят
продължителността, интензитета им, а и влиянието им върху личността на ищецът.
Определената
сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. В
конкретния случай, съдът намира, че отмененото НП е оказало негативно
въздействие върху психиката на ищеца, което е довело до промяна в неговото
поведение и тези негативни усещания като доказани безспорно подлежат на
обезвреда. Имайки предвид видът на наложеното административно наказание и
неговият размер, краткият период на преживените негативни емоции и доказване на
вредите като обичайни такива за посочената ситуация, краткото оставане без
работа по инициатива на самия ищец и постъпването му отново като шофьор при
друг работодател, който знаел за ситуацията, но не я отчитал отрицателно за
лицето, съдът намира, че на ищеца следва да се присъди обезщетение за
неимуществените вреди от незаконосъобразното НП, отменено с влязло в сила
съдебно решение, в размер на 300 лв., като искът се отхвърли в останалата му
част.
Следва да се присъди и законната лихва върху сумата от 300
лв. от датата на предявяване на исковата молба (29.11.2023 г.) до окончателното
изплащане на сумата.
При този изход на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ основателна е претенцията на ищеца за присъждане на сторените в това
съдебно производство разноски. Видно от
представения списък по чл. 80 от ГПК, ищецът претендира разноски общо в размер
на 510 лв., представляващи 10 лева заплатена държавна такса за образуване на
делото и 500 лв. за адвокатско възнаграждение. Процесуалният представител на
ответника е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Същото се явява
основателно. В конкретния случай и съобразно материален интерес по делото е
приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 във вр. чл.8, ал. 1 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според
която за процесуално представителство, защита и съдействие по административни
дела с материален интерес до 1 000 лева минималното възнаграждение е 400 лева.
Настоящото делото не се отличава с фактическа и правна сложност, приключило е в
рамките на едно съдебно заседание, при което съдът намира, че размерът на
адвокатския хонорар, който следва да бъде присъден в полза на ищеца, трябва да
бъде редуциран до минимално предвидения в Наредбата размер, а именно - 400
лева. Предвид това, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски
съобразно уважената част от иска, възлизащи на 306 лева.
На основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и предвид
направеното искане за това, в полза на ответника следва да се присъдят разноски
за юрисконсултско възнаграждение, определени по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, съразмерно
на отхвърлената част от иска, които в случая възлизат на 40 лева.
Тъй като никоя от страните не е направила искане за
компенсация, а съдът не прави такава служебно, разноските се присъждат на всяка
от страните по отделно.
Водим от горното, Великотърновският административен съд, Четвърти
състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – Велико Търново, адрес в град Велико Търново, ул. „Бачо Киро“
№ 7, да заплати на Н.Г.В.
с ЕГН ********** ***, сумата от 300 (триста) лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно НП
№22-1275-001498/24.10.2022г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР – Велико Търново, отменено с влязло в сила Решение № 437/04.08.2023г. по
НАХД №1445/2022г. по описа на Великотърновския районен съд, в частта за
наложено административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от един месец, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на исковата молба (29.11.2023 г.) до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на
Н.Г.В.
с ЕГН ********** ***, срещу ОД на МВР – Велико
Търново, в останалата му част до 500 лева.
ОСЪЖДА ОД на
МВР – Велико Търново да заплати на Н.Г.В. с ЕГН ********** ***, сумата от 306 (триста и шест) лева – разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА Н.Г.В. с ЕГН **********
*** да заплати на ОД на МВР – Велико Търново сумата
от 40 лева (четиридесет лева), представляващи разноски за юрисконсулт
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване и
протест в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: