О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                                 Гр.Ловеч,………...2019 г.

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в     закрито съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и деветнадесета година в състав:   

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА

                                                                        ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

като разгледа докладваното от съдия ВЪЛЧЕВА в.ч.гр. дело № 183 по описа за 2019 година и  за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 413, ал.2 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила частна жалба от „Агенция за контрол за просрочени задължения"ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.”Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, представлявано от Т.Я.К., чрез юрисконсулт Д.А. срещу Разпореждане № 133/06.02.2019 г.  по        ч.гр.д. № 77/2019 г. на Районен съд – Луковит, с което е отхвърлено Заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в частта относно претендираното вземане за неустойка в размер на 444.95 лв. за неизпълнение на договорно задължение.

Счита, че атакуваното разпореждане е необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага  съображения, че в производството по чл.410 от ГПК не се проверява дали вземането съществува, а съдът дължи проверка на  редовността на заявлението по чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК.  Споровете за обективираните в него материални субективни права, като този относно претендираното вземане за неустойка за неизпълнение на договорно задължение, следва да се решат по исков ред, при положение, че длъжникът възрази по реда на чл. 414 ГПК.

На първо място оспорва заключението на съда за нищожност поради противоречие със закона и добрите нрави на уговорената в договора неустойка за неизпълнение на договорни задължения. Изтъква, че  неустойка по своята същност представлява форма на договорна отговорност, служеща като обезпечение в случай, че възникне неизпълнение на задължението от страна на кредитополучателя. Посочва, че в случая неустойката е начислена вследствие неизпълнението на поетите договорни задължения от страна на кредитополучателя за представяне в срок на обезпечение – поръчител или банкова гаранция.  Позовава се на ТР № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, в което се приема, че неустойката следва да е нищожна само ако единствената цел, за която тя е уговорена, излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Твърди, че в случая не е налице такава хипотеза, тъй като уговорената неустойка има обезпечителна функция. В подкрепа на становището си излага съображения, че въпросът за накърняването на добрите нрави по отношение на уговорената неустойка следва да бъде решен чрез комплексна преценка, като се отчита не само съдържанието на договорната клауза, а и други фактори като свободата на договаряне Дори да се приеме, че е прекомерна, то това не я прави нищожна поради противоречие с добрите нрави, а съдът следва да намали нейния размер.

Моли да бъде отменено разпореждането на първоинстанционния съд, като бъде издадена Заповед за изпълнение за сумите, претендирани със Заявлението по чл. 410 ГПК.

Частната жалба е подадена в срока по чл.413, ал.2 ГПК от заявител срещу разпореждане, с което е отхвърлено отчасти заявлението, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество неоснователна.

От приложените по делото доказателства се установява, че производството по ч.гр.д. № 77/2019 год. по описа на РС Луковит е образувано по повод постъпило заявление по чл.410 ГПК от „Агенция за контрол за просрочени задължения" ООД за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника  В.Н.П. за парично вземане в размер на сумата 443.62 лв. – главница до погасяване на кредита, 44.23 лв.  договорна лихва от 22.09.2017 г. до 19.06.2018 г., 444.95 лв. неустойка за неизпълнение на задължение, 37.09 лв. законна лихва от 20.06.2018 г. до 30.01.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 25.00 лв. държавна такса и 200.00 лв. възнаграждение за процесуално представителство.

Първоинстанционият съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, като е разпоредил длъжникът В.Н.П., ЕГН ********** да заплати на кредитора „Агенция за контрол за просрочени задължения" ООД сумата от 443.62 лв. – главница по договор за паричен заем № 3021749 от 23.08.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 04.02.2019 г.  до изплащане на вземането, 44.23 лв.  договорна лихва от 22.09.2017 г. до 19.06.2018 г., 37.09 лв. законна лихва от 20.06.2018 г. до 30.01.2019 г., 75.00 лв. разноски, от които 25.00 лв. – държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане № 133/06.02.2019 г. по ч.гр.д. № 75/2019 г. ЛРС е отхвърлил заявлението по чл.410 от ГПК в частта относно искането да бъде издадена заповед за изпълнение  за сумата от 444.95 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение. В мотивите на обжалваното разпореждане са изложени доводи, че в отхвърлената част заявлението противоречи на добрите нрави и закона.

Въззивната инстанция намира за неоснователни изложените в частната жалба възражения относно отхвърлената претенция за неустойка и изцяло споделя направените от районния съд правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши  проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави. В случая претенцията на заявителя, наред с главница, договорна лихва и лихва за забава, включва и начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Доколкото договорът за паричен заем е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда и по специално императивното правило на чл. 33, ал.1 и 2 от ЗПК. Цитираната норма в ал.1 предвижда, че при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Според ал. 2 на чл. 33 от ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Съдът намира, че с твърденията за въведени с Договор за паричен заем № 3021749/23.08.2017 г. клаузи за начисляване на неустойка за неизпълнение на задължение, при определени условия след сключване на договора, по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост де факто е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. С оглед изложеното съдът приема, че подобни клаузи противоречат на чл. 33 от ЗПК, тъй като преследват забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. Поради това те не пораждат права и задължения за страните, респективно в частта, с която са претендирани произтичащите от тях вземания, заявлението по чл. 410 от ГПК правилно е отхвърлено от районния съд.

На следващо място допълнителен аргумент за отхвърляне на претенцията на заявителя за сумата от 444.95 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение, съдът намира в нормата на чл.26, ал.1 от ЗЗД – противоречие с добрите нрави. От изложеното в т.12 от заявлението става ясно, че задължението на кредитополучателя, отнасящо се до осигуряването на поръчителство не е определено като предварително условие за сключване на договора. Това противоречи на принципа за добросъвестност и цели да се създадат предпоставки за начисляване на неустойка, което води до оскъпяване на кредита. Изложеното обуславя извода, че неустойката излиза извън присъщите й по закон обезпечителна и обезщетителна функции и цели неоснователно обогатяване на кредитора., което я прави нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Поради изложените съображения въззивният съд намира, че изложените в частната жалба възражения са неоснователни. Районен съд Луковит е постановил в обжалваната част правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

 

 

 

 

Водим от горното и на основание чл.252 ГПК, съдът

 

                                         О   П   Р   Е   Д   Е  Л   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 133/06.02.2019 г., постановено по ч.гр.дело № 77/2019 год. по описа на Районен съд Луковит в частта, с която е отхвърлено подаденото от „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София , бул. „Васил Левски" 114, етаж Мецанин, представлявано от управителя Т.Я.К., чрез пълномощника юрисконсулт Д.В. Александорова Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу от В.Н.П., ЕГН ********** *** относно претендирано вземане за неустойка в размер на 444.95 лв. за неизпълнение на договорно задължение.

 Определението е окончателно.

 

                   

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:       

 

                                                                                           1.

                                                                       

                                                                      ЧЛЕНОВЕ:

 

                                                                                           2.