Р Е Ш Е Н И Е №…
гр.Козлодуй, 27.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на 24.07.2020г. /Двадесет и четвърти юли две хиляди и двадесета година/ в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
при секретаря Капка Качева
като разгледа докладваното от съдията Адриана Добрева гражданско дело № 252 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
СЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО.
Производството е трудов спор. Образувано
е по искова молба на М.В.М., ЕГН ********** ***, с която е предявил против работодателя „АЕЦ Козлодуй” със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********,
представлявано от Изпълнителния директор Наско Асенов Михов, обективно съединени
искове по
чл.344, ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ за признаване на незаконно и отмяна на уволнението му наложено с дисциплинарна
заповед
№ 10/12.03.2020г., за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност „Механик” в Бригада „Механична работилница”, Група
„Спомагателно оборудване”, Сектор „Оборудване 1-ви контур”, Цех „Оборудване
1-ви контур”, Отдел „Изпълнение на ремонта”, Направление „Ремонт”,
„Електропроизводство-2”, Дирекция „Производство” и за заплащане на обезщетение за периода, през който е останал без работа поради уволнението за срок от шест месеца - от 1.04.2020г., когато му е връчена
дисциплинарната заповед до 1.10.2020г., в размер на
30 600.00 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
заплащане.
В съдебни заседания ищецът участва лично и с пълномощник адвокат Р.Маноев
от АК-Враца и поддържа исковете.
Ответникът в срок е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете като неоснователни и недоказани и излага подробни доводи в този смисъл.
В съдебни заседания ответното дружество се представлява от юрисконсулт
Б.Борисов, който оспорва исковете и поддържа съображенията за това подробно
изложени в писмения отговор.
По делото са събрани
писмени доказателства – приложено е копие на личното трудово досие на ищеца
съдържащо дисциплинарната заповед за уволнение, заповед
№АД-329/5.02.2020г., с която са искани обяснения, удостоверение за актуално състояние на „А.К.” ЕАД, Постановление
№ 181 на МС от 20.07.2009г. за определяне на стратегическите обекти и дейности,
които са от значение за националната сигурност, удостоверение за брутното
трудово възнаграждение на ищцата за месец март 2020 г. с рег.№
У-01-447/20.05.2020 г., фиш за изплатено трудово възнаграждение за месец март
2020 г. и за месец февруари 2020 г., длъжностна характеристика ДОД.ОК.ДХ.
1223/02, ведно с листовете за внасяни изменения в нея и протокол за
запознаване, болничен лист № Е2019 9282677 за временна неработоспособност, Вх.
№ 403/04.03.2020 г., извлечение от Регистър на болничните листове, подадени в „А.К.”
ЕАД /страница от № 885 до №910/, заповед № 930/03.04.2020 г., заповед №
НК-10/12.03.2020 г. с удостоверено връчване, заповед № АД-329/05.02.2020 г., с
удостоверено връчване, писмо Вх. № 510/03.02.2020 г. ,изх. № 573500-135/03.02.20
г. на МВР, ОД на МВР- ВРАЦА, РУ-АЕЦ-КОЗЛОДУЙ, Правилник
за вътрешния трудов ред в „А.К.”
ЕАД, ид. № ДО
Д.АД.ПК.057/08.,
Инструкция за пропускателен режим в „А.К.”
ЕАД. ид. № УС.ФЗ.ИН.015/03, Правилник за организацията и дейността на Направление
„Ремонт”, ид. № 30.ОУ.00.ПК.02/13, зЗаповед №
АД-424/13.02.2020 г.;, обяснение Вх. №
ОБ-6/18.02.2020 г., заповед № АД-339/05.02.2020 г., обяснение Вх. №
ОБ-4/07.02.2020 г., ведно с приложенията към него, заповед № АД-422/13.02.2020
г., обяснение Вх. № ОБ-10/20.02.2020 г., Инструкция за движението на материални
запаси и дълготрайни активи в складове на „А.К.” ЕАД, ид. № ДОД.СС.ИН. 148/05,
Административна инструкция Изпълнение на бюджета и отразяването му в INFOR ERP
LN, ид. № ДОД.ТД.АД.315/07, Административна инструкция Организиране на процеса
по оперативно планиране и отражението му в модул „Проекти” на INFOR ERP LN, ид.
№ ДОД.ПОА.АД.314/11, Правилник за движението на счетоводните документи в на „А.К.”
ЕАД, ид. № ДОД.ОУ.ПК.768/06, Извлечение от Дневник за радиационен контрол на
транспортни средства и товари, извършван на КПП-4, от които са видни данните от
проведения радиационен контрол на 31.01.2020г., Инструкция за радиационен
контрол на транспортни средства и товари, извършен на КПП, ид. №
ДБК.РЗ.ИН.310/03- извлечение, Правилник за организацията и дейността на Цех
„Топлоснабдяване”, ид. № ТС.ОУ.ПОД.006/06, Правилник за организацията и
дейността на Дирекция „Производство”, ид. № ДП.ОУ.ПОД.008/10, втори екземпляр
от разрешение за изнасяне № 15/31.01.2020 г., Извлечение от Дневник за
регистриране на Приложение 7 на Инструкцията за пропускателен режим,
представляващ лист 0006, втори екземпляр от разрешение за изнасяне №
14/31.01.2020 г., който не е използван и заедно с останалите два екземпляра са
приложени към комплекта разрешения на г-н Занков, върнат в „Бюро пропуски” на
10.06.2020 г., обяснение Вх. № ОБ-12/25.02.2020 г., Правилник за устройството и
дейността на „А.К.”ЕАД- извлечение, Писмо Per. № П-164/05.06.2020 г., ведно с
приложенията. Изслушани са свидетелите Пламен Данов, Владимир Николов и Васил Занков.
УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ.
По делото е
безспорно и страните не спорят, че ищеца М.В.М. е работил при ответника „А.К.”
ЕАД по безсрочен трудов договор от 17.01.2005г., като
от 19.03.2008г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение /на
01.04.2020г., когато му е връчена дисциплинарната заповед/ е заемал длъжността
„Механик” в Бригада „Механична работилница”, Група „Спомагателно оборудване”,
Сектор „Оборудване 1-ви контур”, Цех „Оборудване 1-ви контур”, Отдел
„Изпълнение на ремонта”, Направление „Ремонт”, „Електропроизводство-2”,
Дирекция „Производство”.
На 01.04.2020г. на ищеца е връчена процесната заповед № НК-10 от
12.03.2020г. на изпълнителния директор, с която му е наложено най-тежкото
дисциплинарно наказание „Уволнение” и на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ е
прекратено трудовото му правоотношение. Ищеца е наказан с най-тежкото наказание
за нарушение на трудовата дисциплина за това, че на 31.01.2020г., около 10.40
часа, при преминаване през КПП-4 се е опитал да изнесе 16 броя алуминиеви
електроди „ОК 96.20 AlMnl” и 6 пръчки тел за заваряване, всяка с дължина 50 см.
и дебелина 0.2 см., представляващи стоково материални ценности /СМЦ/
собственост на дружеството, без да има писмено разрешение за това и без да е
налице необходимост за изнасянето им за служебни цели, с което е нарушил
Инструкция за пропускателен режим в „А.К.” ЕАД, ид. № УС.ФЗ.ИН.015/03, където е
регламентирано, че СМЦ се изнасят само с разрешение за изнасяне, подписано от
съответните длъжностни лица - т.3.1.17 и което по смисъла на чл. 59 и чл.78,
ал.6 пр.1 от Правилник за вътрешния трудов ред в „А.К.” ЕАД е нарушение на
трудовата дисциплина. Работодателят е приел, че ищеца е извършил тежко
нарушение на трудовата дисциплина и по чл. 190, ал.1 т.7 КТ.
По делото се доказа, видно от
приложените от ответника на л.101-103 писмени доказателства, че стойността на
СМЦ - 16 броя алуминиеви електроди „ОК 96.20 AlMnl” е 7.93 лева, а стойността
на 6 пръчки тел за заваряване, всяка с дължина 50 см. и дебелина 0.2 см. е 0.98
лева, или общата стойност на СМЦ, които се твърди, че ищецът е изнесъл без
надлежното разрешение е 8.91 лева.
Преди на наложи дисциплинарното наказание на ищеца, работодателят със заповед
№ АД- 329/05.02.2020г. е поискал на основание чл.193, ал.1 от КТ писмените му
обяснения. Ищецът е предоставил такива с вх. № ОБ-12/25.02.2020г., в които е
потвърдил, че на 31.01.2020г., около 10.40 ч. при преминаване през КПП-4 у него
са намерени 16 бр. алуминиеви електроди „ОК 96.20 AlMnl” и 6 пръчки тел за
заваряване, всяка с дължина 50 см. и дебелина 0.2 см., като е посочил, че ги е
взел със служебна цел, за да ги занесе в ОЦ, а износна бележка е представил по -
късно, защото в бързината пропуснал да я вземе.
Ищецът обжалва в законовия срок по чл.358, ал.1 т.2 от КТ дисциплинарната
заповед, с която е наказан с „Уволнение” и иска да бъде отменена като
незаконосъобразна. Не оспорва, че на посочената дата, час и място описаните СМЦ
собственост на работодателя - 16 броя
алуминиеви електроди „ОК 96.20 AlMnl” и 6 пръчки тел за заваряване, всяка с
дължина 50 см. и дебелина 0.2 см. са се намирали у него, като твърди, че ги е взел
от склад на работодателя след телефонно обаждане от колега, за да ги занесе на
външно звено /такова находящо се извън територията на АЕЦ Козлодуй”/. Не оспорва, че не е носил износна
бележка, когато е изнасял СМЦ, тъй като твърди, че е бързал, че не е открил прекия си
ръководител Владимир Николов, за да получи такава, но е уведомил ръководството, поради което и впоследствие е представил
износна бележка. Излага съображения, че не е извършил твърдяното нарушение
на трудовата дисциплина, тъй като е наказан за нарушение изразяващо се в
изнасяне на СМЦ без да има писмено разрешение, а по делото е установено, че е
представил такова разрешение. В съдебно заседание по същество чрез пълномощника
поддържа, че дисциплинарната заповед е немотивирана, тъй като в нея е записано,
че ищеца е извършил нарушение на чл. 78, ал. 6, пр. 1 от Правилника за вътрешния трудов ред в
"АЕЦ Козлодуй", а в същия вътрешен акт няма пр. 1. Освен
това текста на 78,
ал. 6 ПВТР урежда множество хипотези на
трудови нарушение – „злоупотреба с доверието и уронване доброто име на
предприятието, както и разпространяване поверителни за него сведения”, т.е. работодателя
в дисциплинарната заповед не е посочил ясно правното основание на нарушението,
за което наказва ищеца, тъй като от една страна е посочил като основание чл.
190, ал. 1, т. 7 от КТ, което са други тежки нарушения на трудовата дисциплина,
вместо действителното правно основание по чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ - злоупотреба
с доверието на работодателя. Счита, че това разминаване между обстоятелствената
част на твърдяното нарушение и правното основание, за което е наложеното наказанието, сочат
за незаконосъобразност на заповедта за уволнение и е достатъчно основание за
нейната отмяна. Излага съображения и, че наложеното най-тежко наказание
уволнение не съответства на тежестта на нарушението с оглед стойността на СМЦ само 8.91
лева и предвид
факта, че няма
други наказания за нарушения на трудовата дисциплина и е добър работник, а и предвид липсата на неблагоприятни материални последици за
работодателя от нарушението.
С оглед
уважаване на
иска за отмяна на наложеното му дисциплинарно наказание
„Уволнение”, ищецът иска да бъде възстановен на предишната длъжност, която е
заемал при ответника „Механик” в Бригада „Механична работилница”, Група
„Спомагателно оборудване”, Сектор „Оборудване 1-ви контур”, Цех „Оборудване
1-ви контур”, Отдел „Изпълнение на ремонта”, Направление „Ремонт”,
„Електропроизводство-2”, Дирекция „Производство” и ответника да му заплати обезщетение
за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение за
период от шест месеца - от 1.04.2020г.
до 1.10.2020г. в размер на
30 600.00 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска
до окончателното заплащане.
По делото е
изслушан свидетеля Пламен Данов, от чийто показания се установява, че работи при ответника на длъжност началник
цех "Топлоснабдяване". Този цех се намира извън територията на
"АЕЦ Козлодуй" в града и в цеха не се работи с консуматив алуминиеви
електроди „ОК 96.20 AlMnl”, тъй като няма такива тръбопроводи. В цеха не са получавали
и не са заявявали такива електроди никога, а начина на заявяване е с искане и
приключва с износна бележка, като няма случай електроди да се изнасят без да е
спазен този ред.
Изслушан е свидетеля Владимир Николов, от чийто
показания се установява, че той е служител на ответното дружество и заема
длъжност Главен механик Оборудване I-ви контур. Познава ищеца М.М. по работа, но
няма пряко отношение към неговата работа и не му възлага пряко задачи в работата.
Сочи, че не
се е обаждал на ищеца по повод изнасяне на процесните СМЦ на
31.01.2020г.
Свидетеля Владимир Николов е станал очевидец при влизане в района на „АЕЦ
Козлодуй” на КПП-4 около обяд на 31.01.2020г., когато цивилен полицай и ищеца били на
портала и го извикали. Цивилния полицай разказал ситуацията, че при излизане от
работа на портала са установили у ищеца М.М. електроди и тел за
заваряване,
за които той не е имал износна бележка и поради това са го задържали. За да
изнесе електроди ищеца трябва да разполага с износна бележка. Тя трябва да му е
издадена от съответния ръководител, който е над неговото ниво. Когато са установили
ищеца на портала да изнася вещите, той не е разполагал с износна бележка.
След това свидетеля отишъл и докладвал на ръководител Направление „Ремонт на
ЕП-2” Андрей Красночаров за случая. В същото време в кабинета при тях дошъл
ищеца М.М. и поискал да му бъде издадена износна бележка за
електродите.
Свидетеля Николов към този момент нямал право да издава износни бележки, а
Андрей Красночаров съдействал за издаването на такава.
По делото е изслушан и свидетеля Васил Занков, от чийто показания се установява, че е служител на
ответното дружество и заема длъжност Главен механик контрол качеството на
ремонта. Познава М.М. по служба, но той не му е пряко подчинен. Той е подписал износната бележка на ищеца на 31.01.2020г, но не я е издал, като тя е била написала от
Ръководител Направление "Ремонт на ЕП-2" Андрей Красночаров. Свидетеля
Занков е подписал износната бележка, защото в момента само той е имал кочан за
износни бележки, който да съдържа необходимия брой документи. По повод подписването
на износната бележка дадена на ищеца сочи, че около обяд му се обадил Андрей Красночаров
и го попитал дали може да напише на неговия кочан една износна бележка на М.М..
Андрей Красночаров дошъл лично при него и му разказал,
че М.М. се е опитал да изнесе електроди и заварочна тел на КПП-4 в града, не е намерил ръководителя си Владимир
Николов и не е имал издадена износна
бележка. Свидетеля Занков му казал, че е рисковано и че не би подписал сам
документа, като настоял да има съгласувателен подпис от него. Андрей
Красночаров приел, написал резолюция и се подписал в горния ляв ъгъл. Взел кочана и отишъл в стаята си, да
изчака да се върне М.М.. След пет-шест минути, М. дошъл при свидетеля Занков в
стаята и донесъл кочана с износни бележки. Свидетеля Занков му показал къде
трябва да се подпише, той се подписал за предложил, съответно свидетеля Занков се
подписал за съгласувал на износната бележка. На следващия ден, свидетеля Занков
бил извикан в полицията по повод случая.
По делото е приложена Инструкция за пропускателен режим в „А.К.” ЕАД, където в т.3.1.17 е уреден режима на изнасяне на стоково
материални ценности през КПП /контролно пропускателен
пункт/ - срещу Разрешение за изнасяне /Приложение № 7/, подписано от длъжностни
лица по утвърден от Изпълнителния директор на „А.К.” ЕАД списък със спесимени.
Приложен е и Правилник за вътрешен трудов ред, в който в чл.59 е
посочено, че правата и задълженията на работниците и служителите в Дружеството
се уреждат в трудовите им договори, длъжностните характеристики, правилниците
за организация на съответните структурни звена и в същия ПВТР. В чл.78 от ПВТР
са посочени нарушенията на трудовата дисциплина, като в ал.6 цитирана в
дисциплинарната заповед на ищеца като нарушение е посочено злоупотреба с
доверието на работодателя и уронване на доброто име на предприятието, както и
разпространяването на поверителни за него сведения. Тази хипотеза отчасти
покрива състава на нарушение на трудовата дисциплина съставляващо основание за
налагане на наказание дисциплинарно уволнение по чл.190, ал.4 КТ.
Приложена е длъжностната характеристика на ищеца, с която той е
запознат видно от нарочен протокол, който е подписал лично /съдържа се в
личното трудово досие/ и съдържа задължение в т.5.2 по отношение работно време
и режима на работа на ищеца, да е в съответствие с КТ и ПВТР в „А.К.” ЕАД. ПВТР
от своя страна в чл. 88 и чл.89 съдържа задължение за спазване Инструкция за
пропускателния режим в „А.К.” ЕАД, в която в т.3.1.17 е уреден режима на
изнасяне на СМЦ през КПП. Няма представени доказателства от работодателя
цитираната Инструкция за пропускателния режим в „А.К.” ЕАД да е доведена до
знанието на ищеца работник въпреки, че той не оспорва това обстоятелство и в
обясненията си по чл.176 ГПК сочи, че знае реда за изнасяне СМЦ - да е с
писмено разрешение.
Ответника в писмения
отговор твърди, че ищеца с оглед трудовите си задължения не работи с електроди
и не извършва дейност по заваряване, т.е. не е имал работа със СМЦ, който
твърди, че е изнесъл. Тези твърдения се доказват от приложените писмени
доказателства към отговора – длъжностна характеристика и други подробно цитирани и приложени вътрешни актове.
Освен това ответника
излага доводи, че в дружеството ясно и точно е уреден в множество вътрешни актове, реда за движение на материали, консумативи и работно оборудване от датата на
закупуване/придобиване, до дата на влагане, респ. бракуване и унищожаване - Инструкция за движението на материални запаси и дълготрайни
активи в складове на „А.К.” ЕАД, ид. № ДОД.СС.ИН. 148/05,. Административна
инструкция Изпълнение на бюджета и отразяването му в INFOR ERP LN, ид. № ДОД.ТД.АД.315/07, Административна
инструкция Организиране на процеса по оперативно планиране и отражението му в
модул „Проекти” на INFOR ERP LN, ид. №
ДОД.ПОА.АД.314/11, Правилник за движението на счетоводните документи в на „А.К.”
ЕАД, ид. № ДОД.ОУ.ПК.768/06, Инструкция за радиационен контрол на транспортни
средства и товари, извършен на КПП, ид. № ДБК.РЗ.ИН.310/03 и др., т.е., ответникът твърди и доказва факта, че в дружеството с
вътрешни актове е уредено да не се допуска движение на СМЦ, включително
изнасянето им от склад, без да са придружени от съответния документ, изготвен,
подписан и съхраняван по надлежния ред, от отговорните за дадена операция лица,
подробно описан и в Правилник за движението на счетоводните документи в на „А.К.”
ЕАД .
От обясненията на
ищеца М.М. по реда на чл.176 ГПК безспорно се
установява и, че на 31.01.2020г. той е взел СМЦ – електроди и заваръчна тел от
общоцеховият склад, който е на „Кота 0”, без никакъв документ, защото е
консуматив и от три години няма назначен складажия на това работно място, като
ключ от склада има той и негов колега, и имат свободен достъп да тези СМЦ.
ПРАВНИ ИЗВОДИ.
С оглед естеството на
спора, а именно трудов спор за оспорване законност на наложено дисциплинарно наказание „Уволнение”, в тежест на работодателя е да докаже, че
правомерно е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание на работника
уволнение, като е спазил процедурата за налагане на това най-тежко наказание.
Съдът от своя страна е задължен
служебно да провери за спазване законността на процедурата по уволнението на
ищеца, а именно правилата на чл.193, ал.1 КТ досежно спазване на задълженията
на работодателя преди налагането на дисциплинарното наказание да изслуша
работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и
оцени посочените доказателства. Сроковете по чл.194, ал.1 КТ, а именно,
дисциплинарните наказания да се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на
нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му, досежно заповедта за
дисциплинарно наказание, тъй като съгласно чл.195, ал.1 КТ дисциплинарното
наказание да се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз
основа на който се налага.
Освен това, преценката по
чл. 189 КТ е задължителна за наказващия орган и нейното извършване е изискване
за законност на наложеното дисциплинарно наказание. Дали същата е правилно
извършена следва да се установи от съответствието между извършеното нарушение и
наложеното наказание. При спор относно законността на наложеното наказание
съдът следва да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между
наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение.
По делото е безспорно, че
страните са били в трудовоправни отношения и трудовото правоотношение на ищеца
е прекратено като му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание „Уволнение”
за нарушение на трудовата дисциплина със Заповед № 10/12.03.2020г. на
изпълнителния директор, връчена му лично на 1.04.2020г.
Работодателят е спазил закона и в частност задължението си по чл.193, ал.1 КТ
преди да накаже ищеца да поиска писмените му обяснения във връзка с конкретното
нарушение, видно от приложената в делото Заповед № АД- 329/05.02.2020г.. Ищецът
е предоставил писмени обяснения с вх. № ОБ-12/25.02.2020г. Неоснователно в
исковата молба се твърди, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна, тъй
като в нея е посочено, че ищецът е направил опит да изнесе СМЦ през КПП-4, а са
му поискани писмени обяснения за това, че е изнесъл същите СМЦ. Според съда в
заповедта, с която са искани писмени обяснения на ищеца в
дисциплинарното производство ясно са посочени датата, мястото, часа и са описани
вещите СМЦ, които ищецът е изнесъл от
работното място без писмено разрешение, когато е бил установен от охраняващи полицейски
служители, поради което и му е било ясно за кое твърдяно нарушение на трудовата дисциплина са му
искани обясненията. С това според съда е спазена разпоредбата на чл.193,
ал.1 КТ.
Спазени са сроковете по чл.194,
ал.1 от КТ за налагане на дисциплинарното наказание - 2 месеца от откриване на
нарушението, тъй като нарушението вменено във вина на ищеца е открито от
работодателя на датата, когато е получил писмото с рег. №
573500-135/03.02.2020г. на Началника РУ АЕЦ-Козлодуй, вх. № 510/03.02.2020г. по
повод проверката от 31.01.2020г., а заповедта за дисциплинарно наказание е
връчена на ищеца на 1.04.2020г.
По отношение доводите досежно задължителното
съдържание - мотивираност на дисциплинарната заповед, съда намира следното:
Заповедта за дисциплинарно
уволнение отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, кагато в нея са
посочени всички обстоятелства, свързани с нарушителя, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага. Разпоредбата
на чл. 195, ал. 1 КТ съдържа изрично определени изисквания към заповедта за
дисциплинарно наказание. Конкретното нарушение следва да бъде описано с
обективните и субективните му признаци. Задължението на работодателя да
мотивира заповедта за уволнение е въведено, за да може, от една страна, да се
извърши преценката за спазване на правилата на закона с оглед изискванията на
чл. 189, ал. 2 КТ и чл. 194 КТ, а от друга – за да се гарантира правото на
наказания работник да осъществи защитата си срещу уволнението.
Освен това, в съдебната практика
е прието - решение № 464 от 26.05.2010 г. по гр.д. № 1310/2009 г. на Върховния
касационен съд, ІV г.о., решение № 92 от 16.03.2011 г. по гр.д. № 910/2010 г.
на ІІІ г.о. на ВКС и др., че неправилната квалификация, дадена от работодателя
в заповедта не се отразява върху законността на уволнението при доказване на
осъществените от ищеца и описани в заповедта нарушения. От значение за
ангажиране дисциплинарната отговорност на работника или служителя е
установяването на дисциплинарните нарушения и тяхното съответствие с
фактическите основания, изложени в заповедта за дисциплинарно уволнение.
Предвид изложените по-горе общи
разбирания относно дисциплинарната заповед, конкретно за спора, съдът намира за
основателни възраженията на ищеца, че дисциплинарната
заповед, с която е наказан е немотивирана и следва да бъде отменена, тъй като в
нея фактически е описано едно нарушение на трудовата дисциплина, а законния
текст, въз основа на който е наложено дисциплинарното уволнение на ищеца не е индивидуализиран
доколкото са посочени две различни хипотези, с което на практика отсъства и
създава неяснота, а следователно и нарушава правата на работника да се защити
като знае конкретно за какво нарушение е наказан, наред с което и прави
невъзможно и съда да извърши преценка в спора за законност на уволнението.
Както съда
изложи по-горе императивната разпоредба на чл.195, ал.1 КТ изисква в заповедта
за дисциплинарно наказание да бъде посочено и нарушението,
наказанието
и законният текст, въз основа на който се налага. Нарушението е посочено, а
законния текст, въз основа на който се уволнява ищеца е посочен от една страна
като нарушение на трудовата дисциплина по чл.78, ал.6 пр.1 от ПВТР, което е за
злоупотреба с доверието на работодателя и е покрива състава на основание за
дисциплинарно уволнение по чл.190, ал.1 т.4 пр.1 КТ, а наред с него като
основание за уволнението е посочен и състава на чл.190, ал.1 т.7 КТ – други
тежки нарушения на трудовата дисциплина. Доколкото в чл.190, ал.1 КТ
законодателя е уредил различни хипотези на нарушения на трудовата дисциплина,
за които работодателя може да наложи дисциплинарно уволнение, като тази по т.4
– злоупотреба с доверието на работодателя е различна от тази по т.7 – други
тежки нарушения на трудовата дисциплина, то очевидно хипотезата на т.7 не
покрива /не съдържа/ в себе си и тази на т.4, а се има предвид друго нарушение
на трудовата дисциплина. От друга страна текстът на чл. 190, ал.1 т.7 КТ
включва един бланкетен състав – „други тежки нарушения на трудовата
дисциплина”, под който може да се подведе всяко нарушение, стига то да е тежко,
но очевидно следвайки логиката на закона, следва да е различно от нарушението
по т.4.
Съда намира
за неприложима съдебната практика, че неправилната правна квалификация, дадена
от работодателя в заповедта, не се отразява върху законността на уволнението
при доказване на осъществените от ищеца и подробно описани в заповедта
нарушения, тъй като в случая тя не е
неправилна, а работодателя е посочил две различни законови основания за налагане
на наказание дисциплинарно уволнение за едно фактическо нарушение, с което на
практика в дисциплинарната заповед не се съдържа законово основанието за налагане
на най-тежкото наказание на ищеца. Това
нарушава правото на защита на работника и препятства съда да извърши преценката
за законност, а наред с това е недопустимо работодателя да посочи няколко
различни основания за уволнение и съда да избере кое е правилното.
В този смисъл е налице незаконност на
дисциплинарната заповед поради нарушение на чл.195, ал.1 КТ, което е основание
за нейната отмяна.
По същество
фактическото
основание за налагане на дисциплинарното наказание на ищеца е за
нарушение на трудовите задължения при изнасянето на
31.01.2020г. на стоково материални ценности - 16 броя алуминиеви електроди „ОК
96.20 AlMnl” и 6 пръчки тел за заваряване собственост на работодателя, на
стойност 8.91 лева през КПП-4, без да има издадено
разрешение за изнасяне /Приложение № 7/, подписано от длъжностни лица по
утвърден от Изпълнителния директор на „А.К.” ЕАД списък със спесимени в
нарушение на т.3.1.17 от Инструкция за
пропускателен режим в „А.К.” ЕАД и без да е налице служебна цел. Според съда
ищецът е извършил нарушение на трудовата дисциплина с това си действие, като не
споделя възражението, че доколкото
впоследствие след изнасяне на СМЦ ищеца е представил писменото разрешение, то
не е нарушил режима на изнасяне. Логическото тълкуване на т.3.1.17 от Инструкция
за пропускателен режим в „А.К.” ЕАД, където е записано, че стоково материални
ценности през КПП се изнасят срещу Разрешение за
изнасяне /Приложение № 7/, подписано от длъжностни лица по утвърден от
Изпълнителния директор на „А.К.” ЕАД списък със спесимени, сочи, че такова
Разрешение следва да предхожда и съпътства изнасянето на СМЦ, и последващото му
представяне формално е нарушение на реда за изнасяне на СМЦ уреден във
вътрешните актове. Остава и въпроса
поставен и в исковата молба, дали това нарушение е тежко такова и обуславя ли
най-тежкото наказание дисциплинарно уволнение.
Съдът посочи по-горе в мотивите си, че при спор относно законността на
наложеното наказание следва да извърши съдебен контрол и по
въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и
извършеното нарушение, като преценката по чл. 189 КТ е задължителна за
наказващия орган и нейното извършване е изискване за законност на наложеното
дисциплинарно наказание. Дали същата е правилно извършена следва да се установи
от съответствието между извършеното нарушение и наложеното наказание, като при
констатирано несъответствие на наложеното дисциплинарно наказание с
нарушението, съда следва да отмени дисциплинарното наказание на това основание.
По въпроса за приложението на чл. 189 КТ за съответствие
между извършените нарушения и наложеното дисциплинарно наказание, в частност
относно критериите при преценка тежестта на нарушенията, е налице съдебна
практика - решение № 227 от
29.06.2012 г. по гр.д. № 1417/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 167 от
14.05.2013 г. по гр.д. № 1102/2012 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 29 от
10.03.2015 г. по гр.д. № 3149/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 162 от
18.05.2010 г. по гр.д. № 299/2009 г. на ВКС, ІV г.о. В тях е прието, че
преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички
обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това
число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените
задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни
неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е
осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на
работника/служителя към конкретното неизпълнение.
При налагане и избор на
наказание работодателят е извършил преценка по чл. 189, ал. 1 КТ, намерила
израз и в текста на заповедта. Настоящия състав, като извърши сам преценка
на обстоятелствата, имащи отношение към тежестта на наказанието, намира, че
наложеното на ищеца дисциплинарно уволнение не съответства на нарушението, преценено с оглед
значимостта му - стойността на
СМЦ е в размер само на 8.91 лева и представляват 16 бр. електроди и 6 пръчки тел за заваряване, който са вид консумативи нямащ пряко отношение към действителната
работа на „А.К.” ЕАД и не поставя в опасност имуществото на предприятието.
Освен това тези СМЦ не са специфични и дефицитни, и могат да бъдат намерени свободно
в търговската мрежа.
Съда съобрази и обстоятелствата, при които
е извършено нарушението. По
делото се доказа, че ищеца с оглед
трудовите си задължения не работи с електроди и няма необходимост във връзка с
работата си до такива СМЦ. Доказа се, че работодателя от своя страна има
вътрешни правила, в който ясно е уредено съхранението на същите СМЦ в склад и
получаването им от там от работници е ясно уредено с писмено разрешение от
съответен служител. По делото се доказа, че склада, от който ищеца е взел СМЦ
няма назначен служител склададжия от три години, а работодателя е позволил
свободен и безконтролен достъп до същия склад, както на ищеца, така и на негов
колега, доколкото се установи, че те разполагат с ключ от склада.
По повод поведението на ищеца съда съобрази и, че ищеца е представил нужното разрешение за
изнасяне впоследствие, като то му е издадено по надлежния ред от надлежно
оправомощени от работодателя длъжностни лица – горестоящи ръководни длъжности. Според
съда не може да се вмени във вина на ищеца т.нар. организиране подписването на износна
бележка както е приел
работодателя. По делото от показанията на разпитаните свидетели Владимир
Николов и Васил Занков, служители на ответното дружество се установиха
обстоятелствата във връзка с издаването на разрешение за изнасяне. Същото
разрешение е по утвърден образец съгласно инструкцията. Подписано от свидетеля Занков, който има спесимен за това. Изготвена е след
обаждане на ръководител Направление „Ремонт
на ЕП-2” Андрей Красночаров, който е бил запознат от свидетеля Николов със
случая и е знаел, а също е уведомил и свидетела Занков, че СМЦ вече са били
изнесени от ищеца и разрешението за тях се издава на М.М. впоследствие. Ищеца М. се е подписал в написаното разрешение пред
свидетеля Занков, който лично му показал къде трябва да се подпише за предложил, съответно свидетеля Занков се
подписал за съгласувал, а ръководител Направление „Ремонт
на ЕП-2” Андрей Красночаров написал резолюция за съгласуване в горния ляв ъгъл, като са имали знанието за обстоятелството, че
издават бележката след като ищеца е изнесъл СМЦ. Допълнително съда съобрази и,
че ищеца няма наложени други наказания за
нарушение на трудовата дисциплина, поради
което и намира, че наложеното му най-тежко наказание дисциплинарно уволнение е
несъразмерно тежко за нарушението.
Предвид тези доводи, съда намира, че следва да уважи главния иск
по чл.344, ал.1 т.1 КТ и признае за незаконна и отмени дисциплинарната заповед,
с която е наказан с уволнение ищеца и е прекратено трудовото правоотношение.
По
иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
Искът за възстановяването на незаконосъобразно
уволнения работник или служител на заеманата преди уволнението длъжност е
акцесорен иск и следва да бъде уважен при условие, че е уважен главният иск за
признаване на уволнението за незаконно, както е в настоящия случай, тъй като за
възстановяването се изисква единствено волеизявление на незаконосъобразно
уволнения работник или служител в същия смисъл и по надлежния ред. Предвид на
това и ищец следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност
„Механик” в Бригада „Механична работилница”, Група „Спомагателно оборудване”,
Сектор „Оборудване 1-ви контур”, Цех „Оборудване 1-ви контур”, Отдел
„Изпълнение на ремонта”, Направление „Ремонт”, „Електропроизводство-2”,
Дирекция „Производство”.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.225, ал.1 от КТ.
Предпоставките за уважаване на иска са
оставането без работа на ищеца за не повече от шестмесечен период след незаконното
уволнение, претърпени от това вреди, както и причинна връзка между уволнението
и вредите.
Видно от събраните по делото доказателства –
копие на трудова книжка и извършената от съда констатация от оригинала на
трудовата книжка на ищеца, след уволнението, което е на датата на връчване на
дисциплинарната заповед на 1.04.2020г. до датата на приключване на съдебното
дирене по делото на 24.07.2020г. не е работил по трудово правоотношение, с
което иска за обезщетение е доказан по основание, включително относно наличието
на причинно-следствена връзка между оставането без работа и претърпените вреди.
При изчисляването на размера на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за основа се
взема брутното трудово възнаграждение на работника за последния пълен отработен
месец, предхождащ уволнението.
По делото не е спорно обстоятелството, че
месец март 2020г. е последният напълно отработен от ищцата месец преди
уволнението и обстоятелството, че брутното трудово възнаграждение по чл. 228,
ал. 1 от КТ за същия месец е в размер на 3 999.07 лева. Тъй като крайният
момент, към който се произнася съдът с решението си е моментът на прекратяване
на съдебното дирене, искът следва да бъде уважен за периода от 1.04.2020г.
/датата на връчването на дисциплинарната заповед/ до 24.07.2020г. в размер на
общо 15 424.98 лева, като за разликата до претендирания размер от 30 600.00
лева дължима за периода до 1.10.2020г., съдът следва да отхвърли иска като
неоснователен с оглед обстоятелството, че се претендира обезщетение за бъдещ
период, ненастъпил към приключване на съдебното дирене на 27.03.2019г. Сумата
на обезщетението се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска – 13.04.2020г. до окончателното му изплащане.
ПО
РАЗНОСКИТЕ
Общото правило за присъждане на разноски е
уредено в чл.78, ал.1 ГПК и предвид изхода на спора, ответника следва да
заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно уважената част на
иска. Разноските на ищеца са за платено адвокатско възнаграждение в размер на
1000.00 лева.
По правилото на чл.78, ал.3 ГПК ответника има
право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Разноските на ответника
са за юрисконсулско възнаграждение в размер на 300.00 лева.
Съгласно чл.78, ал.6 от ГПК с оглед изхода на
спора, който е трудов и ищеца е освободен от такси и разноски, ответникът
следва да заплати на Районен съд Козлодуй държавна такса в размер на 4% от
присъденото обезщетение в размер на 617.00 лева.
Водим от изложените правни съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА НЕЗАКОННА И ОТМЕНЯ на основание чл.344, ал.1 т.1 от КТ дисциплинарна заповед № 10/12.03.2020г. на изпълнителния
директор на „АЕЦ Козлодуй” със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********, с която М.В.М., ЕГН ********** ***
е наказан с уволнение и е прекратено трудовото му правоотношение.
ВЪЗСТАНОВЯВА
на основание чл.344, ал.1 т.2 от КТ М.В.М., ЕГН ********** на заеманата преди
уволнението длъжност „Механик” в Бригада „Механична работилница”, Група
„Спомагателно оборудване”, Сектор „Оборудване 1-ви контур”, Цех „Оборудване
1-ви контур”, Отдел „Изпълнение на ремонта”, Направление „Ремонт”,
„Електропроизводство-2”, Дирекция „Производство”.
ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.1 т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ „А.К.” ЕАД ***, ЕИК *********, представлявано от Наско Михов – Изпълнителен директор да заплати на М.В.М., ЕГН ********** *** обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение за периода от 1.04.2020г. до 24.07.2020г. в размер на 15 424.98 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 13.04.2020г. до окончателното изплащане, като в останалата част до претендираното обезщетение от 30 600.00 лева, отхвърля иска за обезщетение, като претендирано за бъдещ период.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 ГПК,
А.К.” ЕАД ***, ЕИК *********, представлявано от Наско Михов – Изпълнителен
директор да заплати на М.В.М., ЕГН ********** *** направените по делото разноски съобразно
уважената част на иска в размер на 504.10 лева.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.3 ГПК,
М.В.М., ЕГН ********** ***, да заплати на „А.К.” ЕАД ***, ЕИК
*********, представлявано от Наско Михов – Изпълнителен директор направените по
делото разноски съобразно отхвърлената част на иска в размер на 148.76 лева.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.6 от ГПК,
„А.К.” ЕАД, *** да заплати на Районен съд - Козлодуй държавна такса в размер на
617.00 лева.
На
основание чл.242, ал.1 от ГПК, съдът допуска предварително изпълнение на
решението в частта за присъденото обезщетение за оставането без работа.
Решението подлежи на обжалване от страните
пред Врачанския Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на преписи.
Районен
съдия: