Р Е Ш Е Н И Е
№ 530
гр. Враца, 14.03.2024
г.
в
името на народа
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, IV състав, в открито заседание на 15
февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
АДМ. СЪДИЯ:
НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
при секретаря М.Алипиева, като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАНОВ
адм. дело № 689 по описа на АдмС – Враца
за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), вр. чл.
215, ал. 1
от ЗУТ.
Образувано
е по жалба на П.И.С. ***, чрез * М., против ОТКАЗ за издаване на Удостоверение
за търпимост на строеж, обективиран в писмо изх.№ 94000-2963/5/ от 28.11.2023г.
на Главния архитект на Община Враца. Жалбоподателят твърди, че по силата на
нот.акт №170, т.1, дело №100 от 2015г. за покупко-продажба на недвижим имот,
издаден от нотариус, рег.№ *** в НК на РБ е собственик на УПИ ХII-710,
кв.82 по плана на ***, в който имот е реализирана от предишните собственици двуетажна
масивна жилищна сграда, изградена без строителни книжа и неотразена в
кадастралния план на ***. Поддържа, че с оглед желанието си да се снабди с
документ за собственост върху тази сграда, е внесъл искане в Община Враца за
издавена на удостоверение за търпимост на строежа, което е получило отговор с
писмо изх.№ 94000-2963/38 от 22.03.2023г. на Главния архитект на Община Враца,
че сградата не отговаря на заложените в закона изисквания за търпимост на
строеж, а впоследствие със заповед № 854/31.05.2023г. на кмета на Община Враца
е наредено на основание чл.44, ал.2 ЗМСМА във вр. с чл.225а, ал.1 от ЗУТ да
бъде премахнат незаконен строеж: Двуетажна
масивна жилищна сграда, находяща се в УПИ XII-710,
кв.82 по плана на ***, с адм. адрес: ***. С влязло в законна сила решение №
358/23.10.2023г., постановено по адм.дело № 376/2023г. на АС Враца заповедта за
премахване е отменена като незаконосъобразна, с изложен от съда правен извод,
че строежът е търпим, съгласно пар.16, ал.1 от ПР на ЗУТ, не подлежи на
премахване и забрана за ползване. Въз основа на този съдебен акт,
жалбоподателят е подал ново заявление вх. № 9400-02963/4/ от 15.11.2023г. за
издаване на Удостоверение за търпимост, по което Главният архитект се е
произнесъл с процесния обжалван отказ.
В
жалбата се развиват доводи, че оспорения отказ е незаконосъобразен, постановен
при съществени процесуални нарушения, в несъответствие с материалния закон,
необоснован и издаден в противоречие с целта на закона. Сочи се, че
административният орган не е извършил преценка на всички факти и обстоятелства
от значение за случая, в резултат на което неправилно е приложил материалния
закон, приемайки, че за процесния строеж не са налице предпоставките на § 16,
ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал.1 от ПР на ЗИД на ЗУТ. Релевирани са съображения,
че строежът е допустим по правилата и нормите, действали към годината на
извършване на процесното строителство, когато са били в сила разпоредбите на Наредба № 5 за правила и норми по териториално
и селищно устройство (обн., ДВ, бр. 69 от 02.09.1977г., отм., бр.48 от
26.07.1995 г.) и за него са изпълнени условията, залегнали в нормата на § 16,
ал.1 от ЗУТ. Отправено е искане за отмяна на заповедта и връщане на преписката
на административния орган със задължителни указания. Претендира се присъждане
на направените по делото разноски.
В
с.з. оспорващият, чрез процесуалния си представител * Е.М., поддържа жалбата по
изложените в нея съображения и моли за уважаването й. Претендират се разноски,
съгласно представен списък.
Ответникът
- Главния архитект на Община Враца в с.з. се представлява от ** Г.С., който
оспорва жалбата, като неоснователна, Счита, че процесната сграда не отговаря на
изискванията за търпимост.
Административен
съд – Враца, като прецени доказателствата по делото, доводите и съображенията
на страните и като извърши проверка за законосъобразност на оспорения
административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните
не спорят, че жалбоподателят се легитимира за собственик на УПИ ХII-710,
кв.82 по плана на *** по силата на нот.акт №170, т.1, дело №100 от 2015г. за
покупко-продажба на недвижим имот, издаден от нотариус, рег.№ *** в НК на РБ,
както и, че в този имот е реализирана двуетажна масивна жилищна сграда,
изградена без строителни книжа и неотразена в кадастралния план на ***.
Във
връзка с желанието му да се снабди с документ за собственост и узакони тази
сграда, същият е ангажирал правоспособно лице * М. за извършване на
геодезическо заснемане, видно от което /л.17- 25 от делото/ е отразена
съществуваща сграда в процесния имот, с приложена скица-проект №1/07.02.2023г.,
самото заснемане, ръчна скица и нанесени координати на граничните точки.
Приложени
са 4 бр. декларации, с нотариална заверка на подписите от собственици на
съседни на просения имоти, които свидетелстват, че строителството на двуетажна
масивна жилищна сграда е извършено в периода 1984-1986г.
С
писмо изх.№ 94000-2963/38 от 22.03.2023г. Главният архитект на Община Враца е
уведомил жалбоподателя, че тази сграда не отговаря на заложените в закона
изисквания за търпимост на строеж. Със заповед № 854/31.05.2023г. на кмета на
Община Враца е наредено на основание чл.44, ал.2 ЗМСМА във вр. с чл.225а, ал.1
от ЗУТ да бъде премахнат незаконен строеж:
Двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в УПИ XII-710,
кв.82 по плана на ***, с адм. адрес: ***. Заповедта за премахване е оспорена от адресата
й, настоящ жалбоподател пред съда и с решение № 358/23.10.2023г., постановено
по адм.дело № 376/2023г. на АС Враца, влязло в законна сила на 09.11.2023г.
заповедта за премахване е отменена като незаконосъобразна. В отменителното
решение са изложени мотиви, според които процесният строеж, макар и незаконен
по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и 2 от ЗУТ, отговаря на условията за търпимост,
регламентирани в §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, първо - защото е изграден преди 7
април 1987 г. и второ - защото е бил допустим по правилата и нормативите,
действали по време на извършването му. За да достигне до този правен извод
съдът се е позовал на относимата за периода на изграждане правна регламентация
по Наредба № 5 за правила и норми на териториално и селищно устройство и
приложимостта в случая на условието по чл.11, ал.3 от същата, за най-малко 6
метра разстояние между сградата на северната граница и сградата в съседния
парцел. Посочил е, основавайки се на заключението на изслушаната в това съдебно
производство СТЕ, че това разстояние е 7 метра и е приел, че са налични
достатъчно събрани в производството доказателства, установяващи изпълнение на изискванията
на закона за търпимост на строежа, поради което е формирал извод за
незаконосъобразност на оспорената заповед за неговото премахване и я е отменил.
Настоящият
съд намира, че съществува връзка на обусловеност между двете съдебни
производства – приключилото с влязло в сила решение такова по адм.дело №
376/2023г. на АС Враца и настоящото. Както се посочи, с първото е разрешен в
полза на жалбоподателя преюдициалния спор за законосъобразност на заповед за
премахване на незаконен строеж, а предмет на настоящото е отказ за издаване на
удостоверение за търпимост на същия строеж. В тази връзка следва да се съобрази
разпоредбата на чл.177, ал.1 от АПК, съгласно която съдебното решение има сила
за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението
има действие спрямо всички.
Цитираната
норма на чл.
177, ал. 1, изр. първо АПК
очертава субективните предели на силата на пресъдено нещо, която действа и
обвързва само страните по делото. Субективните предели на силата на пресъдено
нещо – тези правни субекти, за които съдебното решение създава задължение да
признаят неговия резултат и да съобразят поведението си с установеното с него
правно положение, са страните по делото. Кои са страни по делото посочва
разпоредбата на чл.
153, ал. 1 АПК
– оспорващият, административният орган и всички заинтересовани лица, т.е.
лицата, за които актът е благоприятен. Субектите, които съдът е конституирал в
изпълнение на задължението си по чл.
154, ал. 1 АПК
и, които поради това са придобили качеството на страна в съдебното
производство, са длъжни да приемат и да се съобразят със силата на пресъдено
нещо на постановеното решение. Субективните предели на силата на пресъдено нещо
важат не само за страните, но и за техните наследници и правоприемници /арг.
чл.144 АПК във вр. с чл.298, ал.2 ГПК/. Освен силата на пресъдено нещо, правна
последица на съдебното решение, с което оспореният акт е отменен или изменен, е
неговото конститутивно действие (чл. 177, ал. 1, изр. второ АПК).
Именно конститутивното действие е това, което поражда промяната. То не
установява правното положение, а го променя – като отменя оспорения
административен акт и прекратява административните правоотношения, възникнали с
него и като създава съответните нови правоотношения по повод на признатото чрез
отмяната/изменението на акта субективно право или задължение. Конститутивното
съдебно решение отменя с обратна сила – от датата на издаване, административния
акт. Адресати на конститутивното действие, на правната промяна са лицата, които
са носители на правоотношението, което е прекратено, изменено или създадено с
конститутивното решение – съответно всички адресати на административния акт. Но
конститутивното действие, както и силата на пресъдено нещо, трябва да бъдат
зачетени от всички трети лица. Всички трети лица, в т.ч съдилища, учреждения и
други административни органи са длъжни да зачитат правните последици, породени
от конститутивното съдебно решение, макар и да не са техни адресати. На още
по-голямо основание материалноправна промяна настъпва за всички участници в
съдебното производство, независимо от процесуалното им качество.
АС
Враца в производството по адм.дело № 376/2023г. е установил, че процесната и в
настоящото производство двуетажна масивна жилищна сграда е незаконен строеж –
факт, по който страните не спорят, но не подлежи на забрана за ползване и
премахване, тъй като отговаря на условията за търпимост по смисъла на §16,
ал.1, ал.2 и ал.3 и §127, ал.1 от ПР на ЗУТ. В този смисъл, трайната съдебна
практика приема, че §16, ал.1 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ регламентират
условията за издаване на удостоверение за търпимост за строежи, за които няма
строителни книжа. Това по смисъла на ЗУТ са незаконни строежи, които биха могли
да бъдат разрешени по принцип, защото са допустими по действащите ПУП и по правилата
и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ, когато
са изградени до 31.03.2001 г., т.е. до влизане в сила на ЗУТ.
Статутът
на търпимост на строежа възниква по силата на закона при наличието на
нормативно установените кумулативни условия и не го приравнява на законен, а
само на неподлежащ на премахване и забрана на ползването му. В този смисъл Решение № 1790 от 13.02.2017 г. по адм. дело № 8356/2016 г.
на ІІ отд. на ВАС и др.
Решението по адм.дело № 376/2023г. на
АС Враца не може и не следва да бъде игнорирано от другите съдилища и
административни органи, още повече, че изводите обективирани в това съдебно
решение са базирани на същите факти и свързаните с тях последици. А щом е
установено с влязло в сила решение на съд, че с оглед момента на изграждането
на строежа – преди 1987г., установено с декларация от собственика по пар.184,
ал.8 от ПЗР на ЗУТ и декларации с нотариална заверка на подписите на
собственици на съседни имоти /приложени и по настоящото дело/ при безспорна
липса на строителни книжа, подлежи на изследване въпроса бил ли е допустим този
строеж по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ, каквото е
изискването на пар.16, ал.1 ПР ЗУТ.
Настоящият съд не би могъл да прецени
по различен начин доказателствените източници и удостоверените с тях юридически
факти, така че да изведе краен извод, различен от този по адм.дело № 376/2023г.
Колкото и да са автономни двете производства, щом волеобразуването на органите,
които ги водят и се произнасят по тях, е обусловено от преценката за
съответствието със закона на едни и същи обективни факти, няма как инстанция в
административно-наказателно производство и въпреки регулацията от чл.
177, ал. 1 АПК,
да формира друг извод относно съответствието с условията за търпимост по пар.16,
ал.1 ПР ЗУТ на процесния и в двете съдебни производства строеж.
Към
установения с декларациите период на извършване на процесното строителство са
действали разпоредбите на Наредба № 5 за правила и норми на териториално и
селищно устройство, (издадена от министъра на строежите и архитектурата, обн.,
ДВ, бр. 69 от 2.09.1977 г. и бр. 70 от 6.09.1977 г., отм., бр. 48 от 26.05.1995
г.). Съгласно чл.8. ал.1 от Наредба № 5 застрояването в парцелите и комплексите
е свободно или свързано, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба свободно е
застрояването, при което сградите в парцелите се разполагат на определено
разстояние от регулационните линии към съседните парцели, както и на северни регулационни линии при тесни парцели по улици с посока
север-юг и полупосоките до 45 градуса (чл. 11), а
в комплексите - на определено разстояние една от друга.
В
производството по адм.дело № 376/2023г. съдът е установил, че ***, е с посока
север-юг. Установено е също от дворищно-регулационния и кадастрален план на ***,
одобрен със Заповед № 1415/18.11.1987 г., че повечето жилищни сгради в кв.81 и
кв.82 на *** са разположени на северните регулационни граници на урегулираните
поземлени имоти, при режим на свободно застрояване, съгласно чл. 8, ал. 2 и чл.
11, ал. 1 от Наредба № 5 за правила и норми на териториално и селищно
устройство, (отм.,
бр. 48 от 26.05.1995 г.). В квартал 82 има четири жилищни сгради, построени на
северните регулационни граници, като сградата в урегулиран поземлен имот XIII -
711, съседен на процесния, също е на северната регулационна линия. В кв. 81 има
също четири жилищни сгради, построени на северните регулационни линии.
Спазени
са при това положение изискванията на чл. 11, ал.1 от същата наредба, съгласно
който при свободно застрояване на сгради с височина до 8,5 м. в тесни парцели
по улици с посока север-юг и полупосоките до 45 градуса въз основа на
застроителен план се допуска сградата да се разположи на самата северна граница
на парцела с покрив, обърнат към съседния парцел, и със стена, оформена като
фасада. Прозорци на фасадата се допускат, доколкото са необходими за правилното
й архитектурно оформяване и за проветряване на помещенията. Те трябва да бъдат
най-малко на 1,60 м от нивото на пода до долната част на рамката. Спазено е и
изискването на чл. 11, ал.3 от наредбата, а именно: между сградата на северната
граница и сградата в съседния парцел да има най-малко 6 м. разстояние. Това
разстояние не може да се намалява със застроителен план. Ако то не може да се
спази, застрояването се извършва съобразно общите правила по чл.10,
т.е на разстояние от страничните регулационни линии най-малко 3 м.
Относно
процесната сграда, по адм.дело № 376/2023г. е установено от заключението на
изслушаната СТЕ, че измереното фактическото разстояние между двете жилищни
сгради, разположени в УПИ XIII -711
и УПИ XII - 710, кв. 82 по плана на *** е 7 метра, поради което отговаря на
изискванията на чл.11, ал.3 от Наредба № 5 за най-малко 6 метра разстояние
между сградите.
Установено
е по същото дело, че първият застроителен план на ***, в който е отразено
свободно застрояване на бъдещо строителство, е одобрен в края на 1987 г. със
Заповед № 1415/18.11.1987 г., когато строежът е бил изграден и следователно не
може да бъде в несъответствие с последващите предвиждания на Подробния
устройствен план и Плана за застрояване.
При
тези констатации настоящият съдебен състав намира, че процесния строеж, макар и незаконен по смисъла на
чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, отговаря на условията за търпимост
законодателно регламентирани в §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, тъй като е изграден
преди 7 април 1987 г. и е бил допустим по правилата и нормативите, действали по
време на извършването му.
Като
е достигнал до противоположен правен извод с оспорения отказ за издаване на
удостоверение за търпимост на този строеж, административният орган е приложил
неправилно материалния закон, издавайки незаконосъобразен административен акт.
С
оглед изложените съображения, при извършената служебна проверка, съгласно
чл.168, ал.1 от АПК, за законосъобразност на оспорения акт на всички основания
по чл.146 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че е издаден от материално
и териториално компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия, при
липса на съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, но при неправилно прилагане на
материалноправните разпоредби, при което е налице отменителното основание по
чл.146, т.4 от АПК.
Ето
защо съдът намира, че жалбата е основателна и доказана, а оспорения отказ
следва да бъде отменен, като
незаконосъобразен.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.
143, ал. 1 от АПК,
искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски е основателно и
следва да бъде уважено по представения списък на разноските по чл.80 ГПК.
Ответната Община Враца следва да бъде осъдена да му заплати разноските по
делото в общ размер на 1260.00 лева, от които 10.00 лева заплатена държавна
такса и 1250.00 лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на П.И.С. ***, чрез * М.,
ОТКАЗ за издаване на Удостоверение за търпимост на строеж, обективиран в писмо
изх.№ 94000-2963/5/ от 28.11.2023г. на Главния архитект на Община Враца.
ВРЪЩА преписката на административния
орган Главен архитект на Община Враца за ново произнасяне в съответствие с
мотивите, изложени в настоящото решение.
ОСЪЖДА Община Враца ДА ЗАПЛАТИ на П.И.С.,
ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 1260.00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд, чрез Врачански административен съд в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
АДМ.СЪДИЯ: