МОТИВИ на Присъда № 80/11.07.2019 г.,
постановена по НОХД № 158/2019 г. по описа на ЯОС
Съдебното производство е
образувано по ОА, с който ЯОП е предявила обвинение, против подсъдимия А.Я.К.,
за престъпление по чл. 343 ал. 3, предл. 2, алт. 2, б. „б” пр. 1, вр. ал. 1, б.
„в”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
В производството
пред първата инстанция, подсъдимият А.Я.К. се възползва от
диференцираната процедура по глава ХХVІІ от НПК.
В открито съдебно
заседание прокурорът поддържа обвинението, като счита, че признаването на
вината от подсъдимия се подкрепя от всички събрани гласни и писмени
доказателства. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и да му се
определи наказание при условията на чл. 58а от НК и с приложение на
разпоредбата на чл. 66 от НК. Счита, че подсъдимият следва да бъде лишен от
право да управлява МПС.
Повереникът на частния обвинител
счита, че случая представлява един нелеп инцидент и на подсъдимия, като водач
без нито едно нарушение, следва да се наложи наказание около минимума,
предвиден в съответния текст от закона, като същото бъде намалено с 1/3,
съобразно разпоредбата на чл. 58а НК и при приложение на института на условното
осъждане, а така също и наказание лишаване от свобода. Частният обвинител Г.К.
се присъединява към казаното от повереника си и сочи, че и към момента живеят
заедно с брат си – подс. А.К..
Подс. А.Я.К., при
съкратеното съдебно следствие, по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, признава изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на ОА и дава съгласие да не се
събират доказателства за тези факти. Изразява съжаление за извършеното, като
моли за минимално наказание. Защитникът адв. Б. *АК, счита, че подсъдимият изцяло
е приел аргументите на обвинението и лично е съдействал за разкриването на
обективната истина чрез своите обяснения. Като изтъква чистото му съдебно
минало, липсата на данни за извършени административни нарушения по ЗДвП и съжаление
на подсъдимия за случилото се предвид това, че е бил в близки отношения с пострадалата,
с която са имали намерение да създават семейство, защитникът пледира, при
определяне вида и размера на наказанието да бъде приложена разпоредбата на чл.
58а НК, като същото да бъде редуцирано с 1/3 и отложено от изтърпяване на
основание чл. 66 ал. 1 НК. По отношение разпоредбата на чл. 343 г от НК,
защитникът счита, че на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от
право да управлява МПС за срок от шест месеца предвид, неговата безупречност
като водач на МПС в продължение на 25 години. Подс. К. изразява искрено
съжаление за извършеното.
Съдът
намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
На основание чл. 373, ал. 3, вр. с чл. 372, ал. 4, вр. с чл. 371, т. 2
от НПК, съдът прие за установени фактите, изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт както
следва:
Подсъдимият А.Я.К. бил
водач на МПС категории В, А и М и притежавал свидетелство за правоуправление № *********
издадено от МВР – Я. на **.**.**** година. Подсъдимият бил наказван веднъж през
2017 г. по административен ред с наказание глоба за извършено нарушение на
ЗДвП.
На **.**.**** г.,
преди обяд, подс. А.К. управлявал л.а. БМВ 325 с № * **** **, собственост на Я.
Г. К., ЕГН ********** и Р. А. К., ЕГН **********, по път 1-7 в отсечката гр. Я.
- гр. Е., по посока на гр. Е.. В автомобила се намирал свид. Г.К., който
пътувал на предната дясна седалка, а на задната седалка се намирали Я. Г. К.,
ЕГН ********** и Р. А. К., ЕГН **********, като Я. К. седял зад свид. Г.К., а Р.
К. седяла зад подс. К.. Пътят бил с две ленти за движение, по една във всяка
посока. Към 11.30 часа предстояло преминаването на отсечка на пътя в района на
километър 281+200, по която подс. К. следвало да преодолее десен завой по
посока на движението си. Движението се извършвало в дясната лента за движение,
по мокра асфалтова настилка. Подс. К. управлявал автомобила със скорост от
около 88 км/ч. Пътят му преди завоя бил маркиран с три знака - А1 - опасен
завой на дясно, В24 - забранено изпреварването на автомобили и мотоциклети с
кош, В26 – забранено е движението със скорост по-висока от 60 км/ч. Съгласно
задължителното предписание на пътен знак В26, който съгласно чл. 47 ал. З от ППЗДвП
въвежда забрана за движение със скорост по-висока от означената, подс. К.,
съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП следвало при избиране
на скоростта си на движение да намали скоростта си на движение до стойността,
определена със знак В26 – до 60 км/ч, която скорост му позволявала за
контролира постоянно управлявания от него автомобил, съобразно разпоредбата на
чл.20 ал.1 от ЗДвП и да навлезе и преодолее безопасно десния завой, през който
следвало да премине. Въпреки ясните предписания на пътните знаци, с които подс.
К. следвало да съобрази поведението си на пътя при управление на автомобила,
той не се съобразил с тях, не намалил скоростта си на движение, като навлязъл и
започнал преодоляването на завоя със скорост от около 88 км/ч. Когато
приключвало преодоляването на завоя, в неговия край, в резултат на превишената
скорост на движение, подс. А. К. изгубил контрол над управлявания от него
автомобил, като автомобилът загубил напречна устойчивост, в следствие на което
се е насочил към десния край на пътя, преминавайки в режим на странично
плъзгане косо надясно към десните крайпътни площи. Автомобилът продължил
аварийното си безконтролно движение в процес на плъзгане, заораване и
преобръщане, преминавайки през таванните си площи. В това си състояние,
преобръщайки се, автомобилът продължил движението си по десните крайпътни
площи, почти успоредно на оста на пътя. При преобръщането, купето на автомобила
се деформирало, като задна лява врата се отворила и Я. Г. К. и Р. А. К.
изпаднали от автомобила и паднали на пътя. След това автомобилът преустановил
окончателно движението си като останал да лежи върху четирите си гуми, частично
разположен в отводнителния канал и банкета в дясната страна на пътното платно
по посока на гр. Е.. Свид. Г. К. успял да напусне автомобила, като излязъл пред
деформираната задна лява врата. В този момент на място пристигнали няколко
човека, между които и свидетелите С. и Д.. Свид. Д. съобщил за станалото на
тел. 112, като с помощта на свидетелите Г. К. и С. извадили подс. А. К. от
автомобила. Тялото на Я. К. било на няколко метра пред катастрофиралия
автомобил, като същият бил в безсъзнание, а тялото на Р. К. било в близост до
катастрофиралия автомобил, като същата била контактна. И двамата пострадали
получили в резултат на преобръщането на автомобила и изпадането им от него
множество тежки травми по цялото тяло. На място пристигнали органите на МВР и
линейки от МБАЛ „С. П. – Я.”, като Я. К., Р. К. и подс. А. К. били откарани в
болницата за лечение. На място за употреба на алкохол и наркотични вещества бил
изпробван подс. А. К., като се установило, че същият не е управлявал след
употреба на алкохол или наркотични вещества. Я. К., в резултат на тежките
травми изпаднал в клинична смърт и починал в линейката на път за гр. Я., а Р.
К. била откарана и оставена на лечение в МБАЛ „С. П. – Я.” в тежко състояние и
с множество травми. Въпреки проведеното лечение, Р. К. починала на **.**.****
г., в резултат на получените в резултат на ПТП-то тежки травматични увреждания.
Видно от
назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, на Р. А. К. от гр. Е., ЕГН
**********, в резултат на настъпилото ПТП са причинени автомобилна травма –
травма вътре в лек автомобил като пътник при неговото преобръщане извън пътното
платно и изпадане от него, при което е получила тежка съчетана травма с
обхващане на главата, гръдния кош, корема и крайниците. Били установени данни
за контузия на главата с разкъсно-контузни наранявания в областта на главата.
При изследване на гръдния кош са били установени данни за контузия на гръдния
кош, счупване на десните III и IV ребра и двустранен пневмоторакс (проникване
на въздух в гръдната кухина). Били установени и данни за счупване на петия
поясен прешлен, счупване ставните повърхности на кръстеца и хълбочната кост,
които се съчленяват в става и образуват полуподвижната сакроилиачна става. Били
установени и данни за счупване на опашната кост и счупвания на костите на
лявата подбедрица. Причината за настъпването на смъртта на К. на **.**.**** г.
е съчетаната травма с обхващане на главата, гръдния кош, корема и крайниците.
Непосредствената причина за настъпването на смъртта е изпадането на
пострадалата в състояние на тежък травматичен и хеморагичен шок поради
множествените травми в областта на главата, гърдите, гръбначния стълб, таза,
корема и левият долен крайник със счупване на малкия и големия пищял.
Настъпването на смъртта на пострадалата се дължи на получените травми и е в
пряка и непосредствена последица с травмите получени при възникналото пътнотранспортно
произшествие.
Видно от
назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, на Я. Г. К. *** ЕГН **********,
в резултат на настъпилото ПТП са причинени автомобилна травма – травма вътре в
лек автомобил като пътник при неговото преобръщане извън пътното платно и
изпадане от него, при което пострадалият получил тежка несъвместима с живота
съчетана травма с обхващане на главата, гръдния кош, корема и крайниците.
Травмата на главата се изразявала в наличието на масивни кръвонасядания и
кръвоизливи в областта на меките черепни покривки в областта на мозъчния и
лицевия череп, охлузвания и разкъсно-контузни наранявания с обилно зацапване с
кръв на лицето и главата, масивна разкъсно-контузна рана в теменните области на
главата .Установили се контузионни огнища на коровия слой на двете големи
мозъчни хемисфери по изпъкналите им повърхности с умерено изразени
субарахноидални кръвоизливи, точковидни кръвоизливи на мозъка и оток на мозъка
и меките мозъчни обвивки с вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен
отвор. Гръдната травма се изразила в многофрагментните счупвания на всичките
десни ребра по предните им части парастернално и левите ребра по предните и
страничните им части с масивни кръвонасядания около местата на счупванията им.
Установило се, че острите краища на счупените ребра са хлътнали към гръдната
кухина и са причинили разкъсвания на белите дробове предимно на десния бял дроб
с наличие на около 1,5 л кръв в гръдната кухина. Установили се и контузионни
кръвоизливи на рехавите тъкани в областта на предното средостение. Коремната
травма се изразила в разкъсването на дясната половина на черния дроб с наличие
на около 1 л кръв и кръвни съсиреци в коремната кухина и контузия на бъбреците,
предимно на десния бъбрек. При външния оглед и аутопсията на трупа се
установили и повърхностни травми на меките тъкани в областта на цялото тяло.
Най-силни са били ударите в областта на дясната половина на главата, лицето и
гръдния кош и корема. Установените увреждания в тези области са получени
вследствие удряне на травмираните области на тялото по вътрешното обзавеждане
на лекия автомобил и притискането на гръдния кош и корема от деформиралите се
части. Уврежданията в областта на бъбреците добре отговаря да са били получени
при изпадането на пострадалия от автомобила при приземяването на тялото и
удрянето на поясната област по повърхността на терена на местопроизшествието.
Причината за
настъпването на смъртта е съчетаната травма с обхващане на главата, гръдния
кош, корема и крайниците. Непосредствената причина за настъпването на смъртта е
изпадането на пострадалия в състояние на тежък травматичен и хеморагичен шок
поради множествените травми в областта на главата, гърдите и корема.
Настъпването на смъртта на пострадалия е била неизбежна и неминуема, като
травмите и смъртта са пряка и непосредствена последица на възникналото
пътно-транспортно произшествие.
От назначената
автотехническа експертиза е видно, че лек автомобил БМВ с № * **** ** се е
движил по път 1-7, в посока от гр. Я. към гр. Е., в попътната си дясна лента,
като движението се е реализирало по мокра асфалтова настилка. В района на
километър 281+200 при реализиране и излизане от десен завой, водачът е загубил
контрол над управлението на автомобила, вследствие на което автомобилът е
изпаднал в безконтролно аварийно движение, изразяващо се в завъртане около
вертикалната си ос по посока на часовниковата стрелка, с едновременно насочване
косо надясно, с водеща предна лява част. Преобръщайки се, автомобилът е
продължил движението си по десните крайпътни площи, почти успоредно на оста на
пътя, след което преустановил окончателно движението си върху четирите си
гуми.около края на аварийното си движение, вследствие на преобръщането на
автомобила, от същия са изпаднали пътниците Р. К. и Я. К., седящи на задната
седалка. Скоростта на движение на лек автомобил БМВ с № ******* непосредствено
преди настъпване на ПТП е била около 88 км/ч. На л.а. БМВ са причинени вреди в
размер на 2000 лева.
Видно от Писмо рег. № ******-***/**.**.****
г. на Началник на Отдел ОП на ОД МВР – Я. (с приложена Справка за водача),
подс. А.Я.К., като водач на МПС, е наказван за нарушения по ЗДвП, както следва:
с НП № ***/**.**.**** г. на РУ Е., в сила от **.**.**** г., за нарушение по чл.
21, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 му е наложено наказание
глоба от 100 лв.; с Фиш № М ***** на РУ Е., в сила от **.**.**** г., за
нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба от 20 лева.
Подс. А.Я.К. е роден на *** ***,
б., б. г.,п. в РДГП-Е., ГПУ-Е., със с.-с. о., н., н., ЕГН **********. Видно от
Справка за съдимост рег. № */**.**.**** г. на БС при РС – Я., същият е
неосъждан.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Съдебното следствие се проведе по
правилата на Глава 27 от НПК. След анализ на доказателствената
съвкупност, съдът намери, че направеното самопризнание от подсъдимия К. по чл.
371, т. 2 от НПК, се подкрепят от събраните на досъдебното производство
доказателства – обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите,
заключенията на ВЛ по проведените автотехническа и две съдебномедицински
експерти, както
и от приобщени по реда на чл. 283 от НПК писмените доказателства: огледен
протокол, препис от протокола и фотоалбум (л. 4-35), свидетелство за съдимост (л.
42), протокол и декларация за уведомяване на пострадал (л. 47-48), протокол за
доброволно предаване (л. 50), удостоверение за наследници и медицински епикризи
(л. 52-55), съдебно-медицинска експертиза № 305 (л. 58-61), съдебно-медицинска
експертиза № 1 (л. 66-71), автотехническа експертиза (л. 76-90), копия от
фишове са спешна помощ (л.95-97), препис-извлечения от актове за смърт (л.98-101),
протоколи за изследване за употреба на алкохол и наркотични вещества (л.108-111),
справка за водач на МПС и регистрация на МПС (л.113-115), диск с разговори на
тел. 112 (л. 120), метео-справка (л. 121), справки от мобилни оператори (л. 122-127),
скица на местопроизшествието от ОПУ – Я. (л. 128).
Всички тези събрани по делата
доказателства – гласни, писмени и веществени, са безпротиворечиви, в хармонично единство, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин авторството на
извършване на престъплението. Те напълно подкрепят и осигуряват доказателствена обезпеченост на направеното самопризнание на
подс. А.К. по чл. 371, т. 2 от НПК, обхващащо всички
обстоятелства, визирани в обстоятелствената част на обвинителния акт, които се
отнасят до времето, мястото, средството и механизма на извършване на деянието,
нанесените наранявания, причинно-следствената връзка между действието на
подсъдимия и настъпилата смърт на пострадалите. Признанието е направено
доброволно, отразява действителната воля на подс. А.К. и кореспондира с доказателствени материали събрани по предвидения в НПК
ред, които са в достатъчен обем за да се приемат за безспорно установени всички
правнорелевантни обстоятелства.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
От всички събрани по делото
доказателства по безспорен и несъмнен начин се установи, че подсъдимият А.К. от
обективна и субективна е осъществил престъплението по чл. 343 ал. 3, предл. 2
алт. 2, б. „б” пр. 1, вр. ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като на **.**.****
г., към 11.30 часа, на път 1-7 между гр. Я. и гр. Е., след разклона за с. К.,
обл. Я., около км 281+200, при управление на моторно превозно средство - л.а.
БМВ 325 с ДК № * **** ** собственост на Я. Г. К. с ЕГН ********** и Р. А. К. с
ЕГН **********, по посока към гр. Е., нарушил правилата за движение визирани в
разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 3
от ППЗДвП, в резултат на което предизвикал ПТП и по непредпазливост причинил
смъртта на повече от едно лице - на Я. Г. К. *** с ЕГН ********** и на Р. А. К.
от гр. Е. с ЕГН **********.
Фактът, че
подсъдимият е управлявал МПС и е предизвикал процесното ПТП – следователно е
автор на деянието, съдът намери за установен от всички безпротиворечиви
кредитирани доказателства.
От обективна
страна
Обект на това престъпление, са
обществените отношения свързани с безопасността на движението по пътищата и
обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на личността и
гарантиращи правото на живот. Безспорно подс. К., при управлението на процесния
лек автомобил, е нарушил правила за движение по пътищата: чл. 20, ал. 1 от ЗДвП указващ, че водачите на пътни превозни средства са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват; чл. 21, ал. 2 вр. ал.
1 от ЗДвП – при избиране скорост на движение, на водачите на ППС е забранено да
превишават скоростта, сигнализирана с пътен знак Б-26 – 60 км/ч и чл. 47, ал. 3
от ППЗДвП – знак В-26 за въвеждане на забрана за движение със скорост,
по-висока от означената – 60 км/ч. Така
подсъдимият, като не упражнил непрекъснат контрол при фактическите
действия които е извършвал при манипулация и боравене с уредите, приборите и
механизмите на управлявания от него лек автомобил и
е избрал забранена скорост около 88 км/ч
– с 28 км/ч над разрешената в този пътен участък (в района на
километър 281+200) сигнализирана с пътен знак Б-26, е превишена,
е изгубил контрол
над управлението на л.а. БМВ 325 с ДК № * **** **, като при реализиране и
излизане от десен завой, е загубил контрол над управлението на автомобила,
вследствие на което автомобилът е изпаднал в безконтролно аварийно движение,
изразяващо се в завъртане около вертикалната си ос по посока на часовниковата
стрелка, с едновременно насочване косо надясно, с водеща предна лява част.
Преобръщайки се, автомобилът е продължил движението си по десните крайпътни
площи, почти успоредно на оста на пътя, след което преустановил окончателно
движението си върху четирите си гуми. около края на аварийното си движение,
вследствие на преобръщането на автомобила, от същия са изпаднали пътниците Р.
К. и Я. К., седящи на задната седалка. На л.а. БМВ 325 с ДК № * **** **
собственост на Я. Г. К. са причинени вреди в размер на 2000 лева.
Избраната скорост на движение е надвишавала
разрешената за движение в този участък на пътя и това не му е дало възможност
да контролира непрекъснато управлявания от него автомобил, така че бъде в
състояние да предотврати настъпилото ПТП. Именно тези нарушения на правилата за
движение по пътищата от страна на подсъдимия, са в пряка
причинно-следствена връзка с последвалото ПТП, като с нарушаването им той сам
се е поставил в невъзможност да предотврати ПТП и в този смисъл е станал
причина за настъпването му, при което на пострадалите са
били причинени
редица травматични увреждания, обусловили смъртта им. Следователно подсъдимият е въздействал с
управляваното от него МПС пряко и непосредствено върху пострадалите и по този
начин е увредил обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на техния
живот – в резултат на деянието е настъпила биологичната смърт на Я. Г. К. *** с
ЕГН ********** и на Р. А. К. от гр. Е. с ЕГН **********. Безспорно
по делото се установи, че между ПТП и настъпилата смърт на двамата пострадали е налице причинно
следствена връзка – подсъдимият К.,
чрез своите действия, противоправно е лишил от живот Я. Г. К. и Р. А. К. и смъртта им е в пряка каузална връзка с
нарушенията на правилата за движение визирани в разпоредбите на чл. 20,
ал. 1 и чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП. Ето защо съдът счете, че наказателната
отговорност на подсъдимия следва да се ангажира за тези нарушения, които са в пряка причинно-следствена
връзка с ПТП и респективно – с вредоносния резултат, а именно смъртта на две
лица.
От субективна страна
Субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице – подс. К. е пълнолетно вменяемо
лице и по време на извършване на деянието е бил в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. От субективна страна престъплението
е извършено от подсъдимия по непредпазливост във формата на небрежност – подс. К.
не е целял и не е предвиждал обществено-опасните последици, но в
конкретната ситуация е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Подсъдимият
е управлявал автомобила с превишена скорост и сам се е поставил в невъзможност
да го контролира непрекъснато и с поведението си е допуснал ПТП. Безспорно,
подсъдимият е могъл и е бил в състояние да предвиди настъпването на
общественоопасните последици и ако бе съобразил поведението си с правилата по чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП, не би допуснал настъпването на ПТП.
Като причина за
извършване на престъплението следва да се отбележи незачитането на правилата за
безопасност на движението по пътищата от страна на подсъдимия К..
ПО НАКАЗАНИЕТО
За извършеното от
подс. А.К. престъпление, Законодателят е предвидил наказание лишаване свобода
от три до петнадесет години. При определяне конкретния размер на наложеното наказание, съдът взе
предвид наличните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства: добри данните за личността на
подсъдимия – млад човек, със с.-с. о.,
граничен полицай, н., обуславящи невисока
степен на обществена опасност на дееца; факта че това че престъплението представлява една
семейна трагедия, но и отегчаващите отговорността му обстоятелства: висока степен на обществената опасност на деянието,
предвид факта, че се касае за транспортно престъпление което принципно се
отличава с висока степен на обществена опасност; динамиката на такива престъпления в страната –
т.н. „война по пътищата”; факта че преди деянието подсъдимият е извършил и други нарушения по ЗДвП, за които
спрямо него неуспешно са прилагани административни санкции – с НП № ***/**.**.**** г. на РУ Е.,
в сила от **.**.**** г., за нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на основание
чл. 182, ал. 1, т. 3 му е наложено наказание глоба от 100 лв. и с Фиш № М *****
на РУ Е., в сила от **.**.**** г., за нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от
ЗДвП му е наложено наказание глоба от 20 лв.; това
че при процесното деяние е причинил щета на лекия автомобил БМВ 325 с ДК № * **** ** собственост
на Я. Г. К. са причинени вреди в размер на 2000 лв., макар и такова обвинение
да не е предявено.
ЯОС счита, че констатираните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, разгледани в комплекс с отегчаващите, не се явяват многобройни такива, а сред
тях няма и изключително по своята същност, така че да се стигне до извод, че и най-лекото,
предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко по тези
съображения. Затова съдът не наложи наказание при условията на чл. 58а, ал. 4
от НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК. Самопризнанието не се взе предвид от съда като смекчаващо отговорността обстоятелство, защото
то са отчита от закона на друго основание. Отчетоха се и подбудите за извършване на престъплението –
безотговорност по отношение на спазването на нормите на ЗДвП, гарантиращи
безопасното управление на МПС.
Така, съдът счита за справедливо и съответно на извършеното, да се наложи
наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в условията на
чл. 54 НК – лишаване от свобода в размер от четири години и шест месеца
лишаване от свобода. Предвид законовата редукция по чл. 58а, ал. 1 НК, така определеното наказание се намали с една трета и на подсъдимия да се
определи наказание „Лишаване от
свобода за срок от три години“.
По отношение на наказанието „Лишаване
от свобода за срок от три години”, съдът счита, че за да бъдат
постигнати целите му посочени в чл. 36 от НК, не се налага ефективното му
изтърпяване. Налице са всички материално-правни предпоставки за
приложението на чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на подсъдимия – той не е осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер, наложеното му наказание лишаване от
свобода е за срок до 3 години и ЯОС намира, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия, условното осъждане ще бъде достатъчно средство за превъзпитанието му,
предвид изразената критичност и факта че е млад човек, неосъждан, в трудоспособна
възраст, граничен полицай. Поради това съдът, прие че налагането на
ефективно наказание лишаване от свобода по отношение на подсъдимия, би било ненужно
тежка репресия срещу личността му. За това съдът отложи
изтърпяването на така определеното наказание „лишаване от свобода” и като
съобрази ниската степен на обществена опасност на личността на дееца но и
тежкия вредоносен резултат, счете че следва това да е за срок от четири години,
считано от влизане на присъдата в сила.
В съответствие с императивната норма по чл. 343г от НК
във връзка с чл. 37, т. 7 от НК, съдът определи на подсъдимия и наказание
лишаване от правото да управлява МПС, за срок от четири години. Съдът
счита, че размера на това наказание следва да се отмери основно с
оглед това, че преди деянието, подсъдимият не е бил изряден водач на МПС, а при
процесното ПТП е причинил и несъставомерни вреди. Тук съдът ще отбележи, че
нормите на чл. 343г от НК и чл. 49, ал. 3 от НК са императивни
и това наказание в конкретния размер, наложено кумулативно с
лишаването от свобода, ще го мотивира, да осъзнае обществената опасност на
извършеното и да се отнася с по-високо чувство за отговорност към постъпките
си, като в бъдеще не нарушава установения в Р. Б. правов ред, регламентиращ
правилата за движение по пътищата. Поради липсата на
данни за предварителното му лишаване от това право по административен ред,
съдът не приложи чл. 59, ал. 3 от НК.
Наложените на подсъдния К. наказания като комплекс, съдът счита за
справедливи и съответстващи на тежестта, обществената опасност на деянието и
дееца и моралната укоримост на престъплението. Същите са подходящи да
повлияят на подсъдимия поправително и превъзпитателно към спазване на законите
и добрите нрави, да му въздействат предупредително и да го възпрат да върши
други престъпления. Наказанията
са необходими и
достатъчни и за
постигане на генералната превенция с оказване на възпитателен и предупредителен ефект върху другите членове на обществото.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на
делото, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ЯОС осъди подс. А.Я.К. да заплати
направените по делото разноски в размер на 1497,48 лева в приход на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжна прокуратура – Я..
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
На основание чл.
111 НПК, ЯОС постанови, като вещи без стойност, след влизане на присъдата в
сила да се унищожат веществени доказателства по делото – тампон обтривка, приложен
на л. 10 от ДП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: