Р Е Ш Е Н И Е
№477
гр.Русе, 20.ХІ.2018год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд гражданска
колегия в открито заседание на 3 октомври през две хиляди и осемнадесета година,в състав:
Председател:АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове:
При секретаря ТОДОРКА НЕДЕВА и в
присъствието на прокурора ДОБРОМИРА КОЖУХАРОВА като
разгледа докладваното от съдията А.Георгиева гр.д.№ 247 по описа за 2018
год.,за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ.
Ищецът твърди,че по време на
работата му като служител в отдел „Пътна полиция“при ОДМВР-Русе през 2011 год. бил
привлечен като обвиняем за престъпление по чл.301 НК за това,че получил в
съучастие с друг негов колега подкуп в размер на 100 лева.По това обвинение
прокуратурата внесла обвинителен акт,по който било образувано НОХД № 20/2015
год.по описа на РОС,прекратено от съда поради допуснати процесуални нарушения с
указания за тяхното отстраняване.Защитникът му в наказателния процес поискал по
отношение на него да бъде изпълнена процедурата по чл.368 и сл НПК,уреждаща
правото на прокурора да внесе обвинителен акт срещу ищеца в тримесечен срок.Това
било сторено почти 18 месеца по-късно,когато в РОС е внесен обвинителен акт ,по
който е образувано НОХД № 610/2016 год.С разпореждане на съдията докладчик от
1.ХІІ.2016 год.наказателното производство срещу ищеца било прекратено.Изложените
обстоятелства според ищеца ангажират отговорността на прокуратурата в
хипотезата на чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ.
В рамките на 5-те години,през които то
било водено ищецът претърпял множество морални вреди.Повдигнатото обвинение
било причина за промени в неговия професионален и личен живот в негативна
посока.Първоначално бил отстранен от работа,а по-късно уволнен от системата на
МВР .Проведената акция,в рамките на която били обвинени в длъжностни
престъпления редица служители на МВР от цялата страна,получила широка медийна
разгласа и така обстоятелството за водено срещу него разследване за
престъпление „подкуп“станало известно на по-широк кръг от хора.Ищецът имал
неприятни изживявания във връзка с това,чувствал се под стрес и поради угрозата
да бъде осъден и да прекара част от живота си в затвора,затворил се в себе
си,чувствал нежелание да общува с хората,засегнати били честта и достойнството
му на човек и почтен служител в системата на МВР.Подробно описаните в исковата
молба неимуществени вреди ищецът определя в паричен еквивалент на 50000 лева и
иска от съда заплащането на това обезщетение ведно със законните последици.
В писмен отговор,постъпил в срока по
чл.131 ГПК Прокуратурата оспорва иска по основание и размер.Счита,че
основанието за прекратяване на воденото срещу ищеца наказателно производство е
извън приложното поле на нормата на чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ,поради което липсва
законово основание за ангажиране на отговорността й да го обезщети за
претърпени неимуществени вреди.Наведени са и подробни възражения относно вида,обема,интензитета
на твърдените в исковата молба вреди и връзката им с воденото наказателно
производство.Иска от съда отхвърляне на иска или уважаването му в значително
по-нисък размер,отговарящ на действително претърпените вреди и съобразен с
изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Съдът,като взе предвид твърденията и
възраженията на страните и след като обсъди събраните по делото писмени и
гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
За извършени деяния по чл.301 НК на
територията на няколко области,между които и област Русе,през 2011 год.е
образувано досъдебно производство № 20-П/2011 год.С постановление на Главния
прокурор от 21.VІІ.2011 год.е разрешено разследването да се проведе от отдел
Следствен при СГП и да се наблюдава от СГП.
С Постановление от 21.ІІ.2012
год.ищецът П.И. е привлечен като обвиняем
по това досъдебно производство /№ 20-П/2011 год.на СО при СГП/ за това,че:1/
на 27.VІІІ.2011 год. в гр.Русе в качеството си на длъжностно лице от
категорията на чл.169,ал.1 ЗМВР по време на извършване на полицейска проверка
поискал дар,който не му се следва-сумата 100 лева,за да извърши друго
престъпление във връзка със службата му-а именно по чл.387,ал.1 НК-неизпълнение
на задълженията му по служба да състави документ за административна санкция във
връзка с констатирано нарушение на ЗДвП,от което са произлезли вредни
последици,изразяващи се в осуетяване внасянето на суми в републиканския бюджет
и реализиране на административно наказателната отговорност на нарушителя-престъпление
по чл.302,ал.2 НК;2/ по същото време и място в качеството си на длъжностно лице
злоупотребил със служебното си положение и не изпълнил задълженията си по
служба –да състави документ за административна санкция във връзка с
констатирано нарушение на чл.182 от ЗДвП,от което произлезли вредни
последици,изразяващи се в осуетяване на внасянето на глобата в републиканския
бюджет и в реализиране на административно наказателната отговорност по ЗДвП на
нарушителя И.И.-престъпление по чл.387,ал.1,пр.2 НК.В
същия ден ищецът е разпитан като обвиняем от следовател в СГП-отдел Следствен в
гр.София.По реда на чл.255 НПК с
постановления от 4.ІІІ.2013 год.,14.І.2014 год. и 31.І.2014 год.са извършени
нови привличания на ищеца като обвиняем,като с последното от посочените
постановления му е повдигнато обвинение по чл.301,ал.1,пр.2 алт.2вр.чл.20,ал.2 НК.
С постановление на наблюдаващия
прокурор производствата са разделени по местоизвършване
на деянията.За извършени деяния на територията на област Русе досъдебното
производство е продължило срещу 10 обвиняеми лица,между които и ищеца.През
м.юли 2014 год.защитникът му адвокат Т.е поискал от СГС
/молба на л.112 /делото да бъде разгледано от съда на основание чл.368 НПК с
аргумента,че са изтекли повече от две години от привличането на И. като
обвиняем. С разпореждане от 15.Х.2014 год.по НЧД № С-212/2014 год.на СГС делото
е изпратено на РОС като компетентен да се произнесе по направеното от ищеца
искане.С определение от 27.Х.2014 год.по ЧНД № 593/2014 год.по описа на
РОС съдът е върнал досъдебното
производство на прокурора като му е дал възможност в 3-месечен срок да го внесе
за разглеждане в съда с обвинителен
акт,с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание или със споразумение за решаване на делото,или да
прекрати наказателното производство като уведоми за това съда.
На 16.І.2015 год.в Русенския окръжен
съд е внесен обвинителен акт срещу девет лица,между които и ищеца П.И. за
престъпление по чл.301,ал.1пр.2 вр.чл.20,ал.2 НК ,по
който е образувано НОХД № 20/2015 год.С определение,постановено в съдебно
заседание на 15.ІV.2015 год.съдът е приел,че изготвеният обвинителен акт не
отговаря на изискванията на чл.246 НПК заради неясно формулираните фактически и
правни обвинения,които е определил като съществени нарушения на процесуалните
правила,ограничаващи правото на защита на обвиняемите и за да бъдат
отстранени,е прекратил съдебното производство и е върнал делото на СГП с
конкретни указания.
На 18.ХІ.2016 год.в Русенския
окръжен съд е внесен обвинителен акт срещу ищеца и други лица за престъпление
по чл.301,ал.1вр.чл.20,ал.2 НК,въз основа на който е образувано НОХД № 610/2016
год.В разпореждане от 1.ХІІ.съдията-докладчик е констатирал наличието на
предпоставките по чл.369,ал.4 НПК за прекратяване на наказателното производство
срещу ищеца и се е произнесъл в този смисъл. Разпореждането е окончателно и е
влязло в сила същия ден.
Съгласно представения по делото
препис от решение от 27.ІІІ.2013 год.на Административен съд-Русе по адм.дело № 262/2012год.на ищеца е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение като полицейски
служител,младши автоконтрольор І степен в група
ОДПКПД на сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Русе заради допуснати тежки
дисциплинарни нарушения ,със заповед № з-3185 от 23.VІІ.2012 год.на директора
на ОД на МВР-Русе и допълващата я заповед № з-3273 от 26.VІІ.2012 год.Административното
производство е образувано по жалба на ищеца срещу тези заповеди.В решението
съдът е приел наличието на предпоставките за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“,тъй като дисциплинарното нарушение е извършено и
установено в процеса с надлежни доказателствени средства.По подробно изложени в
решението съображения съдът е счел жалбата на ищеца за неоснователна и е постановил решение в този
смисъл.Представения препис от деловодна справка сочи,че съдебното решение е
влязло в сила на17.ІІ.2014 год.
Свидетелят М.,близък приятел на
ищеца,узнал от информация в електронни медии за задържани и обвинени в
получаване на подкуп служители на КАТ в цялата страна,включително и в град
Русе.Свързал тази информация с ищеца поради съвпадение с местоработата и
длъжността му.Успял да се свърже с него
след няколко дни и в отговор на въпроса му „какво става“ищецът
отговорил,че е „натопен“.Както със свидетеля,така и с други познати той не
коментирал случая,започнал да отказва покани за срещи,затворил се в себе си,а
съпругата му споделила,че е изнервен и притеснен.И свидетелят К.твърди,че
ищецът не обсъждал подробности около повдигнатото му обвинение.Обяснил му,че
заедно с колеги са „нарочени“във вземане на подкуп. И двамата свидетели са
категорични,че ищецът бил общителен човек,имал широк кръг приятели и близки,с
които разговарял на различни теми,обичал да се шегува и често се виждал с
тях.След като бил обвинен се променил,избягвал контакти и срещи с познатите
си,дори в най-тесния семеен кръг .
По делото са представени две
публикации във в-к“Утро“,който се разпространява в област Русе.В първата от тях/в
брой от м.септември 2012 год./под заглавие „Мигане с фарове и парола“Чисти!“спасяват
свои хора от актове за скорост „са отразени показанията на уволнен служител от
„Пътна полиция“по делото пред Русенския административен съд,който бил свидетел
по делото на „колегата си Петьо,който също е уволнен.“посочено е също,че
двамата са част от 10те служители на ПП,уволнени през м.юли за уронване
престижа на службата,заподозрени за рекет над шофьори,извършили различни
нарушения.В брой от 8.ІІІ.2013 год.на същия всекидневник е публикувана
статията“Катаджии“чистачи“:20 лева?Я виж какъв джип караш“,в която е описано
как през м.август 2011 год.на пътя Русе-Бяла,на изхода от града при магазин
„Метро“двама автоконтрольори от ПП с инициали А.П и
П.И.спрели за проверка водач на автомобил за превишена скорост,но не го
санкционирали ,тъй като „набързо се спазарили за 100 лева рушвет“.Отразено е
също,че двамата били уволнени дисциплинарно и жалбите им отхвърлени от
съда,както и че по случая е образувано наказателно производство за подкуп под
ръководството на СГП,което е висящо.
Изложените фактически
обстоятелства,които съдът приема за установени след обсъждане на събраните по
делото писмени и гласни доказателства,обосновават следните правни изводи:
Претенцията за неимуществени вреди е
основана на разпоредбата на чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ,според която Държавата отговаря
за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради
това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.В настоящия случай
ищецът,привлечен като обвиняем с постановление от 21.ІІ.2012 год.по ДП №
20-П/2011 год.на СО при СГП, е поискал разглеждане на делото в съда и с определение от 27.Х.2014 год.в
производство по чл.368 сл НПК/отм./е била предоставена възможност на СГП в
3-месечен срок да внесе делото за разглеждане с обвинителен акт,с предложение
за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание или със споразумение за решаване на делото,или да прекрати
наказателното производство като уведоми за това съда.В рамките на дадения от
съда срок СГП е внесла делото в съда с обвинителен акт,по който е образувано
НОХД № 20/2015 год.по описа на РОС ,но поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила ,делото е върнато на СГП за отстраняването им с
определение от 15.ІV.2015 год. Наказателното производство срещу ищеца е
прекратено с разпореждане от 1.ХІІ.2016 год.по НОХД № 610/2016 год./образувано
по внесения нов обвинителен акт на 18.ХІ.2016 год./на основание чл.369,ал.4 НПК/отм./,който
в действащата към този момент редакция предвижда,че ако в срока по ал.3
прокурорът не внесе делото за разглеждане в съда или съществените нарушения на
процесуалните правила не са отстранени,или са допуснати нови,съдът еднолично в
закрито заседание прекратява наказателното производство срещу обвиняемия с
определение,което съгласно ал.5 е окончателно. Повдигнатият от Прокуратурата
спор попада ли прекратяването на наказателното производство срещу ищеца в
приложното поле на чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ,т.е.налице ли е основание за ангажиране
на отговорността на прокуратурата за причинените на ищеца неимуществени вреди,е
намерил трайно и непротиворечиво разрешение в съдебната практика/решение № 258
от 22.VІ.2011 год.по гр.д.№ 1565/2011 год.на ВКС-ІІІ г.о.,решение № 291 от
16.ХІ.2011 год.по гр.д.№ 109/2011 год.на ВКС-ІІІ г.о./.Случаите,при които
бездействието на прокуратурата да отстрани допуснатите съществени нарушения на
процесуалните правила и да внесе делото в съда в едномесечен срок има за
последица прекратяване на наказателното производство на основание чл.369,ал.4 НПК/отм./,следва да бъдат подведени под хипотезата на недоказаност на обвинението,
недоказаност на участието на обвиняемия в престъплението,което съответства на
основанието за търсене на отговорност за вреди по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ..В
хипотезата на чл.369,ал.1 НПК/отм./след връщане на делото от съда прокуратурата
разполага с възможността да прекрати наказателното производство на основание
чл.243,т.2 НПК или да извърши други процесуални действия за отстраняване на
допуснатите съществени процесуални нарушения,така че наказателното производство
да приключи с акт на съда по съществото на обвинението. Ако не стори това в
законния срок,наказателното производство се прекратява от съда на основание
чл.369,ал.4 НПК/отм./,какъвто е процесният случай.В аспекта на основанието за
търсене на отговорност за вреди по ЗОДОВ правните последици на това прекратяване
са идентични с правните последици на прекратяването на производството от
прокурора по чл.243т.2 НПК ,тъй като и в двата случая производството е
прекратено поради недоказаност на обвинението.Следователно,налице е основанието
за ангажиране на отговорността на държавата за вреди в хипотезата на
чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ/т.7 от ТР№ 3/2004 год.на ОСГК/.
Искът е основателен и на ищеца се
дължи справедливо обезщетение за причинените вреди.Понятието
"справедливост", по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни,
обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се
съобразят при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ такива правно
релевантни обстоятелства - критерии за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, са: тежестта на повдигнатото обвинение,продължителността
на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля
разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение,
другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство;
както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на
здравословното му състояние, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо -
цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота
му - семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук
и пр. Наказателното преследване по отношение на ищеца е продължило близо 5
години/ 4 години и 10 месеца/, от привличането му като обвиняем на 21.ІІ.2012 год. с повдигнати обвинения в
извършването на престъпления по чл.302,т.1 НК и по чл.387,ал.1 НК,а в хода на наказателното производство по реда на чл.225 НПК е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.301,ал.1 вр.чл.20,ал.2 НК ,което по смисъла на НК е тежко умишлено престъпление,като
първоначално му е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“в размер на
2000 лева,до прекратяване на наказателното производство от съда с разпореждане
от 1.ХІІ.2016 год.Така продължителността на процеса по преценка на съда
надхвърля разумния срок за провеждането му.Воденото наказателно производство се
отразило негативно върху психиката на ищеца и му причинили социален дискомфорт.От
общителен и весел човек,който често и с желание се срещал с близките си от
приятелския и семеен кръг,той се променил,затворил се в себе си,отказвал да
общува с приятели и близки,чувствал неудобство,че случаят е станал достояние до
по-широк кръг от хора,како и притеснение от евентуален неблагоприятен изход на
делото. По делото не се събраха доказателства за медийно отразяване на воденото
срещу ищеца наказателно производство и така това обстоятелство да е достигнало
до неограничен кръг от хора и да е уронило авторитета и доброто му име в
обществото.И в двете публикации в областния вестник „Утро“,подробно обсъдени
по-горе,са изнесени данни относно събрани доказателства в административното
производство ,образувано по жалба срещу
заповед за дисциплинарно уволнение на служител от Пътна полиция,като само в
една от тях името на уволнения служител е посочен с инициали П.И. и се
споменава образувано наказателно производство. Но в
същото време съдът отчита,че всяко незаконно обвинение само по себе си уронва
доброто име и достойнството на човека,предизвиква чувства на безпокойство и
тревога от неизвестното развитие на процеса.
Съдът не приема,че уволнението на
ищеца е пряка последица от повдигнатото му обвинение.От мотивите на приложения
препис от решение по адм.дело № 262/2012 год.на
АС-Русе е видно,че дисциплинарното производство срещу него е започнало след като
директорът на ОД на МВР-Русе е уведомен за привличането на ищеца като обвиняем
за престъпление по чл.301 НК в досъдебното производство,водено от СГП,но в
съдебния процес е установено извършването на дисциплинарни нарушения,
обосноваващи налагането на дисциплинарно наказание “уволнение“.Дори нарушенията
да са идентични с деянията,за които му е повдигнато обвинение/въпрос,по който
съдът не може да се произнесе при липсата на представена по делото заповед за
дисциплинарно уволнение/,то административният съд е стигнал до заключението,че
деянието покрива признаците на дисциплинарно нарушение,за което на ищеца е
наложено съответно и съразмерно дисциплинарно наказание.Като съобразява
изложеното дотук и на основание чл.52 ЗЗД съдът намира,че обезщетение в размер
на 10000 лева е справедливо и е адекватен паричен еквивалент на претърпените
морални вреди.До този размер искът е основателен и следва да бъде уважен,а в
останалата част до 50000 лева да бъде отхвърлен.Върху главницата съдът присъжда
законна лихва от 1.ХІІ.2016 год.до окончателното й изплащане.
Ищецът има право на разноски
съобразно уважената част от иска ,или от общо 810 лева направени в съдебното
производство разноски на ищеца се следват 162 лева разноски.
Мотивиран така окръжният съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на Република България
да заплати на П.Н.И. ***,ЕГН ********** сумата 10000 /десет хиляди/лева
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от повдигане на обвинение в
извършване на престъпление,наказателното производство по което е прекратено от
съда на основание чл.369,ал.4 НПК/отм./,ведно със законната лихва върху тази
сума,считано от 1.ХІІ.2016 година до окончателното й изплащане,както и 162 лева
разноски в производството съобразно уважената част от иска,като
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за неимуществени вреди над 10000 лева до 50000 лева .
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
пред ВТАС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: