Р
Е Ш
Е Н И Е №
500
18.04.2019г,
гр.Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, девети състав, в публичното
заседание на двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
Виолета Шипоклиева
Членове:
Фаня Рабчева
Велина
Дублекова
С участието на секретаря П.Г. като
разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 2593/
2018г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Делото
е образувано по въззивна жалба вх.№6608/25.02.2017г по описа на АРС на адв.А. П., като пълномощник на М. П.Г., Г.
П.Г. и Д. П.Г.,***/ с приложение към молба вх. № 15148/ 23.11.2017г. по описа
на АРС са потвърдени извършените от проц.действия до
момента на подаване на молбата/, впоследствие жалбоподателите представлявани от
адв.Н.К. ; КАКТО и въззивна жалба с вх.№ 16294/ 13.12.2017г по описа на АРС от Е.Г.Г., с посочен съдебен адрес:*** представлявана от адв.Н.К.; и двете жалби против Решение № 121/ 27.04.2017г.
постановено по гр.д.№ 421/ 2016г. по описа на АРС – 2 гр.с., с което е признато
за установено по отношение на жалбоподателите, че М.М.Е.,
Я.М.Х. и А.Р.Х.,*** са собственици на приземие
/ заснето като СОС с идентификатор 0072.521.182.1.1/ в жилищната сграда с
идентификатор 0072.521.182.1 в гр.******, като жалбоподателите са осъдени да
отстъпят собствеността и предадат владението на ищците върху така описания
недвижим имот. По изложени доводи в жалбата
се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете.
Въззиваемите М.М.Е., Я.М.Х. и А.Р.Х.,***
, представлявани от адв.С.М., оспорват
основателността на въззивните жалби и искат потвърждаване
на обжалваното решение. Претендират присъждане на разноски за въззивната
инстанция.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид представените доказателства във връзка с доводите
на страните, намери следното:
Жалбите
изхождат от надлежни страни и са в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като
процесуално допустими подлежат на разглеждане по същество.
Съдът
е сезиран с активно и пасивно субективно съединени искове по чл.108 ЗС от М.М.Е., Я.М.Х. и А.Р.Х. против Е.Г.Г.,
М. П.Г., Г. П.Г. и Д. П.Г.,*** за признаване за
установено в полза на ищците спрямо ответниците, че първите са собственици
на недвижим имот, представляващ приземие
/ заснето като СОС с идентификатор 0072.521.182.1.1/ в жилищната сграда с
идентификатор 0072.521.182.1 в гр.**********, поради което и ответниците да
бъдат осъдени да отстъпят собствеността и предадат владението върху описания имот на ищците. Обстоятелствата,
на които ищците основават претендираното спорно право са: по архитектурен
проект, одобрен на 30.05.1967 г. спорният „обект“ е помещение и се ползвало
като такова до закупуването му от ответницата Е.Г.; то като обща част е
принадлежност към двата редовни жилищни етажа на жилищната сграда, защото всяко
жилище по правилата на чл.40, ал.1 ЗУТ трябва да притежава най-малко едно складово помещение; не са
налице изискуемите се по смисъла на чл.38 ЗУТ предпоставки за преустройство на
избеното помещение в жилище; притежаваният от ответниците обект само е заснет по действащите КККР на
гр.Асеновград със самостоятелен идентификатор, но не отговаря на изискванията
за височина, не е налице становище за санитарно хигиенен контрол; липсва
писмено съгласие на съсобствениците за преустройство, поради което този обект
няма характер на жилище и като обща част се явява принадлежност на собствените
на ищците редовни жилищни етажи; обектът не отговаря на изискванията за
търпимост по правилата на пар.127, ал.1 ЗУТ.
Ответниците с депозираните жалби поддържат оспорване на
така предявените искове по съображения: към датата на учредяване на правото на строеж по НА №
113/1967г. на СВ – АРС лицето Н. С. К. е бил единствен собственик на настоящия
заснет по действащата КК ПИ №
0072.521.182; от изключително значение за спора е , че СОС 0072.521.182.1.1 е
изграден като приземен етаж и пригоден за живеене към момента на построяването
му, като в последствие са били построени първи и втори жилищен етаж; сочи се,
че изпълнения приземен етаж съответства на техническите правила и норми за
жилище и е в режим на търпимост; приземният етаж е заснет като СОС при
изготвяне на КК, което го прави годен обект на разпоредителна сделка; по
самостоятелната жалба на жалбоподателката Е.Г. е оспорена представителната власт
на адв.А.П., явявала се като процесуален представител
за страната в първоинстанционното производство поради което и се обосновава
ненадлежното участие на жалбоподателката като ответница по делото; оспорва се депозираното заключение по СТЕ в
първоинстанционното производство, както и представения КП №1/ 12.05.2015г на
Община Асеновград ; оспорват се притежаваните към момента на депозиране на
жалбата права на собственост от ответниците М. П.Г. и Г. П.Г. поради
извършената от тях в полза на ответницата Е.Г. разпоредителна сделка с НА №***
на нотариус Е.Н.
При
постановяване на обжалваното решение , с което са уважени така предявените от
ищците ревандикационни искове, е отчетена от районния
съд безспорността на фактите, че ищците се легитимират като собственици
съобразно представените в тази насока доказателства на първи и втори жилищен
етаж от жилищната сграда, в която се намира спорния обект на собственост;
безспорността на факта, че ответницата Е.Г. на 27.02.2004г. по силата на
покупко-продажба по НА № *****. на Нотариус Б. Т. е придобила ½ ид.ч. от процесния поземлен имот, ВЕДНО с приземен етаж на
построената в УПИ двуетажна жилищна сграда с приземие; неустановеното по делото
съответствие на извършеното от праводателите на
ответницата Е.Г. преустройство на спорния обект на собственост на техническите
изисквания с оглед констатациите по приетото по делото заключение по СТЕ,
извършването му без изричното съгласие на съсобствениците, както и без изготвен
и одобрен инвестиционен проект за удостоверяване наличието на съответствие с
техническите правила и норми за жилищни помещения, отговарящи на условията за
търпимост по ЗУТ след преустройството. С оглед на тези констатации и
основавайки се на Решение № 40/ 25.03.2016г. по гр.д.№ 4994/ 2015г. на ВКС –
Второ ГО за определяне статута на процесната част от
сградата релевантно съгласно чл.38 ЗС да е единствено предназначението на тази
част към момента на възникване на етажната съсобственост, а именно след нейното
възникване възможността за промяна на
предназначението на обща част при необходимо общо съгласие на съсобствениците като условие за
придобиването й в индивидуална собственост.
Останал
основен спорен въпрос по делото е съставлява ли придобитият от ответницата Е.Г.
по силата на обективираната в НА № ****. възмездна
сделка недвижим имот- приземие
самостоятелен годен обект на
индивидуално право собственост, налице ли е надлежно извършено преустройство за
промяна на предназначението му в жилище
съобразно техническите правила и норми към момента на извършването му. Във
връзка с изследване на този спорен въпрос от жалбоподателката Е.Г. е формулиран
процесуалния довод за неучастие в производството пред първоинстанционния съд,
вкл. в процеса по събиране на доказателства поради ненадлежна представителна
власт на явявалия се за ответницата проц.представител
адв.А.П. довод установен като основателен по влязло в
сила Определение по ч.гр.д.№ 540/ 2018г. по описа на ПОС, приложено към
настоящото дело. Самостоятелно този процесуален довод се съотнася пряко към отменителните основания по гл.24 ГПК „Отмяна на влезли в
сила решения“, но не и към изрично
предвидените в разпоредбите на чл.270 ГПК и чл.271 ГПК основания за отмяна на обжалваното решение във
въззивното производство. С оглед на това
и с постановеното по делото във въззивната инстанция Определение № 117/
17.01.2019г. въззивен състав на основание чл.201 ГПК във вр.
с чл.266, ал.3 ГПК е допуснал нови доказателства по въззивното дело, в т.ч.
СТЕ, по която е депозирано заключение на в.л. арх. Б. И.К. – Х., прието по делото.
От
фактическа страна въз основа на констатациите на в.л. по СТЕ в настоящата
инстанция след проведен оглед на място и преглед на техническата документация
се установява в процесното приземие да са оформени три обитавани помещения, които се ползват за
жилищни нужди, които нямат предверие, кухня или
кухненски бокс и складово помещение; светлата височина да възлиза на различни
места в рамките от 2,18м до 2,26 м,
вместо кухня са налице изградени мивки в коридора; размерите на прозоръчните отвори да не съответстват на предвидените по
проект. Въз основа на тези технически параметри е заключено, че към момента на
одобряване на проекта от 30.05.1968г. процесният
приземен етаж под първи жилищен етаж не съответства на действалите тогава
технически правила и норми за жилище и не е бил проектиран за жилище. Идентични
са констатациите и към 1991г. за несъответствие
на този приземен етаж с действалите към този момент технически правила и
норми. Не са констатирани данни за наличие на съгласие от останалите съсобственици
за извършваните преустройствени действия. В този
смисъл депозираното пред въззивната инстанция заключение
по СТЕ кореспондира на приетата по делото в първоинстанционното производство
СТЕ, отразило в одобрения проект от 1967 г помещенията в приземния етаж да са
били обозначени като избени, от които към настоящия момент след извършени промени
и преустройства се явяват обособени три помещения, които се ползват за жилищни
нужди, но без данни за наличие на техническа документация за тези преустройства
и промяна на предназначението на приземието в жилищен етаж.
В
доказателствена тежест на ответниците съобразно правилото на чл.154 ГПК е
установяване наличието на надлежно преустроено приземие в жилищен етаж,
отговарящ на строителните правила и норми към момента на извършваните промени и
преустройство с цел промяна на предназначението му. Данни по делото кога точно
е реализирано предоставеното в дарение суперфициарно
право по НА № *****г. от надарената по тази сделка А. Х.К., праводателка
на праводателите на ответницата Е.Г.. Независимо от
това в периода до 1977г. са действали
строителните правила и норми от 1959г. / отм.1977г./ , според които с
разпоредбата на чл.38 от същите е предвидено всяко жилище да трябва да има най-малко
стая за живеене, кухня или бокс, клозет, помещение за баня с тоалетна мивка и
електрическа пералня, предверие, дрешник, килер или
шкаф, зимни или складово помещение. Аналогични са изискванията за
характеристиката „жилище“ и в последващите строителни
правила и норми по Наредба №5/ 1977г. като състоящо се от помещения, които
териториално и функционално са обединени в самостоятелен обект, предназначен за
задоволяване на жилищните нужди на гражданите / чл.35/, което съответства и на даденото
определение и в следващите Наредба №5/ 17.05.1995г. /отм./, / чл.93/, Наредба
№5/2001г. /отм.// чл.129/ и действащата Наредба №7/ 2003г. / чл.108/. Следователно както до момента, в който
ответницата е придобила собствеността върху процесното
приземие през 2004г. с НА № 53/2004г., така и впоследствие приземието не се установява да е отговаряло на
действалите и действащите правила и норми за обособен жилищен етаж като годен
обект на индивидуална собственост с характеристиките на жилищен етаж. В този
смисъл не се налагат други крайни фактически и
правни изводи пред настоящата въззивна инстанция, различни от тези
направени в обжалваното решение по ревандикационната
претенция на ищците.
На
основание чл.235, ал.3 ГПК обаче съдът следва да вземе предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, в
каквато насока е представен НА №******. на нотариус Е. Н., район на действие
АРС, рег.№659 на НК, удостоверяващ, че ответниците Г.П.Г. и М.П.Г. са прехвърлили / продали/ на ответницата Е.Г.Г. процесния имот, претендиран от ищците по ревандикационната претенция като принадлежност към техните
два редовни жилищни етажа, поради което
исковете против тези двама ответници следва да се отхвърлят.
На
основание чл.78, ал.1 ГПК на ищците следва да се присъдят направените за
настоящата инстанция разноски за процесуално представителство чрез адв.С.М. съобразно ДПЗС от 13.06.2017г. в размер на 500
лева.
Водим
от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 121/ 27.04.2017г. постановено по
гр.д.№ 421/ 2016г. по описа на АРС – 2 гр.с., с което е признато за установено
по отношение на М.П.Г., ЕГН:********** и Г.П.Г., ЕГН: **********,*** А , че М.М.Е., ЕГН:**********, Я.М.Х., ЕГН: ********** и А.Р.Х.,
ЕГН: **********,*** са собственици на
приземие / заснето като СОС с идентификатор 0072.521.182.1.1/ в жилищната
сграда с идентификатор 0072.521.182.1 в гр.**********, като тези ответници М.П.Г.,
ЕГН:********** и Г.П.Г., ЕГН: **********,*** А са осъдени да отстъпят
собствеността и предадат владението на ищците М.М.Е.,
ЕГН:**********, Я.М.Х., ЕГН: ********** и А.Р.Х., ЕГН: **********,*** върху
този описан недвижим имот, КАТО ВМЕСТО ТОВА
П О
С Т А
Н О В
Я В А :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от М.М.Е., ЕГН:**********, Я.М.Х., ЕГН: **********
и А.Р.Х., ЕГН: **********,*** против М.П.Г.,
ЕГН:********** и Г.П.Г., ЕГН: **********,*** А ревандикационни
искове за отстъпване собствеността и предаване владението върху приземие /
заснето като СОС с идентификатор 0072.521.182.1.1/ в жилищната сграда с идентификатор
0072.521.182.1 в гр.*********, като неоснователни.
ПОТВЪРЖАДАВА
Решение № 121/ 27.04.2017г. постановено по гр.д.№ 421/ 2016г. по описа на АРС –
2 гр.с. в останалата му обжалвана част, с която е признато за установено по отношение
на Е. Г.Г.,
ЕГН: ********** и Д.П.Г., ЕГН: ********** ***, че М.М.Е.,
ЕГН:**********, Я.М.Х., ЕГН: ********** и А.Р.Х., ЕГН: **********,*** са собственици на приземие / заснето като СОС
с идентификатор 0072.521.182.1.1/ в жилищната сграда с идентификатор
0072.521.182.1 в гр.**************, като ответниците Е. Г.Г., ЕГН: **********
и Д.П.Г., ЕГН: ********** *** са осъдени да отстъпят собствеността и предадат
владението на ищците М.М.Е., ЕГН:**********, Я.М.Х., ЕГН:
********** и А.Р.Х., ЕГН: **********,*** върху
описания недвижим имот.
ОСЪЖДА
Е. Г.Г., ЕГН: **********
и Д.П.Г., ЕГН: ********** *** да заплатят на М.М.Е.,
ЕГН:**********, Я.М.Х., ЕГН: ********** и А.Р.Х., ЕГН: **********,*** сумата
500 лева / петстотин лева/ направени разноски за въззивната инстанция за адв.възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчване на решението пред ВКС на РБ.
Председател: Членове: