№ 2678
гр. София, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М.Г.Г.
при участието на секретаря Е.Б.Б.
като разгледа докладваното от М.Г.Г. Административно наказателно дело №
20231110215958 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Н. П. Н. срещу наказателно постановление (НП) №
***/02.11.2023г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Медицински надзор” (ИАМН), с което, на основание чл. 229, ал. 1 от Закона за здравето
/ЗЗ/ за нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 3 вр. чл. 81, ал. 2, т. 1 ЗЗ му е наложено
административно наказание глоба в размер на 500 лева.
В подадената жалба се твърди, че дисекация на аортата се установява не при рентгеново
изследване, а при ултразвуково изследване и, че лекарят, който е приел пациента и е
назначил образното изследване, е този, който, след като получи резултатите, трябва да
определи следващите стъпки. Счита, че не е извършил нарушението и моли за отмяна на
НП.
Жалбоподателят поддържа жалбата. Негов пълномощник счита, че не е доказано
извършването на нарушение от страна на жалбоподателя. Моли НП да бъде отменено.
Пълномощник на наказващия орган оспорва жалбата. счита, че се доказва извършването на
нарушението от жалбоподателя. В писмен вид излага съображения, че НП е издадено в
съответствие с изискванията на ЗАНН. Сочи, че жалбоподателят е следвало да разпознае
наличието на животозастрашаващо състояние на пациента и е могъл да извърши каквито
изследвания прецени, а не да се ръководи само от преценката на лекаря, предписал
изследването. Моли НП да бъде потвърдено, претендира юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение за прекомерност на евентуално претендираното адвокатско
1
възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Жалбоподателят работел като лекар – специалист по образна диагностика в *** ЕАД, гр.
***. На 03.02.2023 г. жалбоподателят бил дежурен лекар в Кабинет по Образна диагностика
на Мултипрофилно спешно отделение. Същият ден пациент – Б.Б.Б. посетил лечебното
заведение с оплаквания от отпадналост, болки и чувство за натиск в областта зад гръдната
кост и задух. Бил прегледан в спешен кабинет по вътрешни болести, където били назначени
рентгенография на бял дроб и сърце и обзорна рентгенография на корема. Рентгенографиите
били извършени от жалбоподателя. Пациентът Б. имал дисекация на аортата, което
състояние не могло да бъде установено чрез рентгенография, тъй като тя не е метод за
изследване на дисекация на аортата и не дава информация за наличието й, а може да бъде
установено чрез ехокардиография и компютърна томография с контрастна материя. По тази
причина на снимките от рентгенографиите не се забелязвало наличие на дисекация на
аортата или състояние, което да даде повод за съмнение в тази посока и жалбоподателят
нямало как да разбере съществуването й. Жалбоподателят разчел извършените образни
изследвания и не препоръчал допълнителни изследвания. Пациентът впоследствие бил
настанен в Клиника по коремна хирургия, но по-късно през деня си тръгнал самоволно, като
на входа на лечебното заведение колабирал и в 16:56 ч. починал. При извършена аутопсия
било констатирано, че била налична възходяща дисекация , достигаща до дясна илиачна
артерия. Била поставена диагноза Сунелиус. Остра сърдечно – съдова недостатъчност. Остра
дихателна недостатъчност.
В тази връзка била извършена проверка от св. К. – директор на Дирекция „контрол на
медицински дейности и права на пациенти” в ИАМО. След проверка на документите
относно лечението на Б., той преценил, че жалбоподателят, като специалист по образна
диагностика, разчел рентгенографията на пациента, не преценил тежестта на състоянието на
пациента и не е предприел действия за своевременно насочване към други специализирани
изследвания с цел да се изясни диагнозата, с което е нарушил правото на пациента на
качествена здравна помощ. Свидетелят счел, че с това той е нарушил чл. 86, ал. 1, т. 3 вр. чл.
81, ал. 1, т. 1 ЗЗ и на 16.06.2023 г. съставил срещу него акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № ***.
Въз основа на акта е издадено и обжалваното НП. Словесното описание на нарушението и
възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат
по признаци.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
2
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява след анализ на показанията
на св. К., заключението на съдебномедицинската експертиза /СМЕ/, на останалите писмени
доказателства и веществените доказателства.
Медицинската документация носи информация относно постъпването на пациента Б. в
лечебното заведение, извършените прегледи, изследвания и манипулации, настъпилата
смърт и причината за нея. Показанията на св. К. съдържат информация относно извършената
проверка. Съдът обаче не се довери на казаното от него, че жалбоподателят е трябвало да
препоръча или назначи допълнителни изследвания, тъй като от рентгеновите снимки са
давали основание за това. Тези негови твърдения се опровергават от заключението на СМЕ.
Видно от същото, дисекация на аортата не може да бъде установена чрез рентгенография,
тъй като тя не е метод за изследване на дисекация на аортата и не дава информация за
наличието й, а може да бъде установено чрез ехокардиография и компютърна томография с
контрастна материя. По тази причина на снимките от рентгенографиите не се забелязвало
наличие на дисекация на аортата и жалбоподателят нямало как да разбере съществуването й.
Изрично вещото лице Р. /специалист по образна диагностика/ заяви пред съда, че в случая
не са констатирани и не се виждат на рентгеновите образи нарушения, което да буди
съмнение за наличие на нещо, което да дава основание за допълнителни изследвания и
жалбоподателят не е имал основание да дава допълнителни препоръки. Съдът кредитира
изцяло заключението на СМЕ, като изготвено от лица с нужните професионални знания
/специалист по образна диагностика и специалист по вътрешни болести и кардиология / и
даващо пълен и обоснован отговор на поставените задачи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът служебно констатира, че АУАН е издадено изцяло в съответствие с изискванията на
чл. 42 ЗАНН, както и НП е съобразено изцяло с разпоредбите на чл. 57, ал. 1 ЗАНН,
издадени са от компетентни за това административни органи – съгласно чл. 235 ЗЗ, при
спазване на процесуалните правила за това.
Нарушението е описано ясно и точно със всички съставомерни признаци и е извършена
адекватна на описанието правна квалификация.
По същество:
В чл. 81, ал. 2, т. 1 ЗЗ е прогласен един от основните принципи на правото на достъпна
медицинска помощ - своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ. Чл.
86, ал. 1, т. 3 ЗЗ визира правото на всеки пациент има право на достъпна и качествена
здравна помощ.
Санкционната разпоредба на чл. 229, ал. 1 ЗЗ предвижда наказание глоба от 100 до 600 лева
за този, който наруши разпоредбите на този закон или нормативните актове по прилагането
му извън случаите по чл. 209 - 228в.
Поддържа се, че жалбоподателят е нарушил чл. 86, ал. 1, т. 3 ЗЗ, защото, като специалист по
3
образна диагностика, разчел рентгенографията на пациента, не преценил тежестта на
състоянието на пациента и не е предприел действия за своевременно насочване към други
специализирани изследвания с цел да се изясни диагнозата, с което е нарушил правото на
пациента на качествена здравна помощ.
Установи се обаче, че в случая при извършените рентгенографии не са констатирани
нарушения в състоянието на пациента, които да дават основание за допълнителни
изследвания и жалбоподателят не е имал основание да дава допълнителни препоръки.
Отделно от това дисекация на аортата /което състояние е довело до смъртта на пациента/ не
може да бъде установена чрез рентгенография, тъй като тя не е метод за изследване на
такова състояние и не дава информация за наличието й, а може да бъде установено чрез
ехокардиография и компютърна томография с контрастна материя. За жалбоподателя е било
обективно невъзможно да установи наличието й или да се усъмни, че е налице, поради което
той е оказал медицинска помощ съобразно утвърдените стандарти и не е извършил от
обективна страна нарушението.
С оглед изложеното, НП следва да се отмени.
ЗА РАЗНОСКИТЕ:
С оглед крайния изход на производството, Изпълнителна агенция „Медицински надзор”
следва да бъде осъден да заплати направените разноски в размер на 1175,58 лева – за
възнаграждение на вещите лица, изготвили СМЕ, както и, в случай, че не изпълни
доброволно в срок задължението за заплащане на присъдените съдебни разноски, на
основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати по 5 лева за служебно издаване на всеки брой
изпълнителен лист - в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на Софийски
районен съд.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № ***/02.11.2023г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Медицински надзор”.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Медицински надзор” на основание чл. 189 ал. 3 НПК да
заплати направените по делото разноски в размер на 1175,58 лева, както и, в случай, че не
изпълни доброволно в срок задължението за заплащане на присъдените съдебни разноски,
на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати по 5 лева за служебно издаване на всеки брой
изпълнителен лист - в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на Софийски
районен съд.
4
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София -
град в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5