Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 15.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, трети
състав,
в публично заседание, проведено на шестнадесети декември две
хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: Кристиан Гюрчев
при участието на секретаря Дарина
И., като разгледа административно наказателно дело /АНД/ № 1996 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на инж. Б.Ф.Ш.
против Наказателно постановление /НП/ № 51/29.09.2020 г., издадено от Директора
на РИОСВ-Русе, с което на жалбоподателя на основание чл. 156, ал. 1 от Закона
за управление на отпадъците /ЗУО/ е наложено административно наказание „Глоба“
в размер на 2000 лева, за нарушение на чл. 113, ал. 3 във вр. с чл. 156, ал. 1
от ЗУО.
В жалбата се ангажират твърдения
за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати
нарушения на материалните и процесуалните правила. В тази насока се сочи, че в
обжалваното постановление не е посочено местоизвършването на нарушението,
неправилно е посочена нарушената норма и неправилно е приложена санкционната такава.
Според жалбоподателя разпоредбата на чл. 113, ал. 3 от ЗУО е процесуалноправна
и има за цел да регламентира материалната компетентност на контролните органи
на РИОСВ за издаване на предписания и съставяне на актове за административни
нарушения, поради което същата не може да ангажира административнонаказателната
му отговорност. Моли обжалваното наказателно постановление да се отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не се представлява. Представя писмено
становище, видно от което поддържа наведените с жалбата възражения за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
Административнонаказващият орган,
редовно призован, представлява се от юрисконсулт Цветелина Тодорова, която
пледира, че обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди като
правилно и законосъобразно.
Районна прокуратура – Русе,
редовно призована, не изпраща представител и не ангажира становище.
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана
административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН – жалбоподателят е получил препис от наказателното
постановление на 08.10.2020 г., а жалбата е подадена на 15.10.2020 г., видно от
приложеното п.к., касае подлежащо на съдебен контрол наказателно постановление,
поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА
и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.
По същество:
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя
фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно
изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
При извършена планова проверка
06.07.2020 г. в гр. Исперих на Община Исперих, изпълнител на общинска програма
„Сметосъбиране, чистота на населеното място, реки, дерета и прилежащи площи“ и
представлявана от инж. Б.Ф.Ш., Д.К. ***, и И.О. – младши експерт в РИОСВ-Русе, са
установили нерегламентирани сметища в квартал „Запад“. В тази връзка на инж. Ш.
е дадено предписание да представи график в РИОСВ-Русе за почистване на констатираните
големи количества отпадъци до 10.07.2020 г. Горепосоченото било обективирано в
КП № 46 ДК/06.07.2020 г.
На 10.07.2020 г. инж. Б.Ф.Ш., в
качеството му на кмет на Община Исперих, уведомил с писмо с № изх.
К-970/10.07.2020 г. и вх. № АО-3004/10.07.2020 г. на РИОСВ-Русе, РИОСВ-Русе че
е налице обявена обществена поръчка за закупуване на един брой специализиран
камион за сметосъбиране и сметоизвозване на твърди битови отпадъци, след
приключването на която и получаването на съответните разрешения, най-късно до
месец септември, е следвало да започне извозването на ТБО до РД „Разград“.
На 13.07.2020 г. в сградата на
РИОСВ-Русе свидетелката Д.К. установила, че инж. Б.Ш. – в качеството му на кмет
на Община Исперих, на 11.07.2020 г. не е изпълнил даденото му с КП № 46
ДК/06.07.2020 г. предписание да представи график за осъществяване на
почистването на установените замъсявания със срок за изпълнение 10.07.2020 г.,
предвид че констатираните отпадъци в квартал „Запад“, пресечка на ул. „Скът“ до
Градска пречиствателна станция по път, граничещ със сухо дере с дължина 500
метра, измерена с автомобилен километраж и ширана между 5 и 10 метра в
различните части с преобладаващо строителни отпадъци, примесени с битови и
автомобилни гуми, са в големи количества. За така констатираното нарушение на
чл. 130, ал. 3 от ЗУО свидетелката съставила АУАН № 0002094/14.07.2020 г., като
същият бил подписан от жалбоподателя без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1
от ЗАНН жалбоподателят представил писмо-възражение с изх. № К-970-11/16.07.2020
г. и вх. № АО3090/16.07.2020 г., в което посочил, че е съставил нарочен график
за почистване с условни дати на изпълнение на даденото предписание с оглед
неприключилата процедура по обществена поръчка за закупуване на специализирана
техника за сметосъбиране.
Въз основа на така съставения
АУАН било издадено и оспореното НП, с фактическо описание и правна квалификация
на деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН-а, като на жалбоподателя, за
така приетия за осъществен състав на административно нарушение на разпоредбата
на чл. 113, ал. 3 от ЗУО, на основание чл. 156, ал. 1 от ЗУО било наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева.
Фактическата обстановка беше
установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда
на чл. 283 от НПК писмени доказателства – НП № 51/29.09.2020 г., АУАН №
0002094/14.07.2020 г., КП № 46 ДК/06.07.2020 г., писмо с изх. К-970/10.07.2020 г.
и вх. № АО-3004/10.07.2020 г. на РИОСВ-Русе, възражение с изх. №
К-970-11/16.07.2020 г. и вх. № АО3090/16.07.2020 г. и приложения към него
нарочен график за осъществяване почистване на установените замъсявания по КП №
46 ДК/06.07.2020 г., както и събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля Д.К. – актосъставител, които съдът кредитира изцяло.
От правна страна:
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 от НПК в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали
правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя.
Издадените АУАН и
НП не страдат от формалните пороци по чл. 42, съответно чл. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен
от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 от ЗАНН, подписан е и е връчен
надлежно на нарушителя. При издаване на НП правилно е определена правната квалификация на деянието,
представляваща нарушение на чл. 130, ал. 3 от ЗУО. Обстоятелствената част на
АУАН отговаря на обстоятелствената част на НП, като възприетото от фактическа
страна деяние правилно е квалифицирано като покриващо състава на
административното нарушение. Законосъобразно административнонаказващият орган е
приел, че деянието, авторството, вината и наличието на причинна връзка между
поведението на задълженото лице и извършеното са безспорно доказани.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателят, че в наказателното постановление липсва посочване на място, на
което е установено нарушението. В НП и АУАН-а е посочено по ясен и недвусмислен
начин, че нарушението, изразило се в неизпълнение на дадените предписания с КП №
46 ДК/06.07.2020 г., а именно представяне в срок в РИОСВ-Русе на график за
почистване, тоест това е мястото на настъпване на нарушението. Посоченото не
следва да се смесва с направените констатации за допуснати нерегламентирани
сметища на територията на Община Исперих, които безспоорно са установени на
територията на Община Исперих и сами по себе си представляват нарушения на ЗУО,
но АНО е преценил, че вместо да състави директно АУАН следва да предостави
възмосност на жалбоподателя да поправи допуснатото нарушение, каквато
възможност му е предоставил и законодателят.
На следващо място съдът счита, че
жалбоподателят законосъобразно е наказан на основание чл. 156, ал. 1 от ЗУО за
нарушение на чл. 113, ал. 3 от ЗУО.
Съгласно чл. 112, ал. 1, т. 1 от
ЗУО кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице контролира
дейностите, свързани с образуване, събиране, включително разделно, съхраняване,
транспортиране, третиране на битови и строителни отпадъци.
Съгласно чл. 113, ал. 3 от ЗУО при
констатирани нарушения на задълженията на кметовете на общини по ЗУО, свързани
с управлението на отпадъците, директорът на РИОСВ или упълномощено от него
длъжностно лице дава задължителни предписания с определен срок за тяхното
отстраняване и/или съставя АУАН. Съдът не споделя изложеното от жалбоподателя
касателно процесуалноправния характер на разпоредбата и че същата не можело да
ангажира административнонаказателната му отговорност. Действително
законодателят е уредил възможност за АНО при установено нарушение да състави
АУАН или предписание, като преценката е оставена изцяло в дисрецията на АНО.
Посоченото не прави нормата процесуална и съответно насочена само към АНО,
доколкото в същата е регламентиран и задължителния характер на предписанието за
задълженото по чл. 112 от ЗУО лице. В предписанието АНО следва да укаже до кой
момент следва отговорното лице да извърши определените действия, като след
изтичането на този срок, то той винаги ще е в нарушение.
В процесния случай се установи,
че длъжностно лице е констатирало нерегламентирани сметища на територията на
Община Исперих и в тази връзка е съставило КП № 46 ДК/06.07.2020 г. със
задължителни предписания и срок за тяхното изпълнение – 10.07.2020 г. По делото
не се спори, а и видно от приложените писмо с изх. К-970/10.07.2020 г. и
писмо-възражение с изх. № К-970-11/16.07.2020 г. от кмета на Община Исперих по
безспорен начин се установи, че жалбоподателят не е изпълнил дадените му
указания в срок, сочейки като причина за това неприключила обществена поръчка
за закупуване на специализирана техника. Следва да се посочи, че предмет на
настоящото производство не са дадените предписания, а само дали същите са
изпълнени в срок, доколкото при несъгласие с тях жалбоподателят е следвало да
ги атакува по друг ред – АПК, и пред друг орган – съответния административен
съд. Очевидно това не е сторено и същото е влязло в сила и е обвързало
жалбоподателя. Въпреки това и за прецизност, съдът разгледа изложеното
възражение за наличие на обективна пречка, възпрепятсвала изпълнението на
даденото предписание, като го счита за неоснователно. Съдът отбелязва, че
образуването на подобни нерегламентирани сметища в големи размери много рядко
се случва в рамките на дни или месеци, а е следствие от системни действия в
рамките на години и дори десетилетия. В тази насока при локализирането им
местните власти следва да действат в условията на спешност, доколкото същите
могат да доведат до екологични катастрофи – замърсяване на почва и водни
ресурси, и до застрашаване здравето и живота на гражданите. С оглед на така
изложеното е крайно несъстоятелна тезата, че действия следва да се предприемат
след приключване на започналата обществена поръчка. Няма пречка до приключване ѝ
да се предпиремат дейстивия по премахване на констатираното, а закупената
техника да се използва впоследствие при други сходни случай.
От субективна
страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.
По вида и размера на
наказанието:
Правилно е
издирена и приложена съответстващата на това нарушение санкционна разпоредба на
чл. 56, ал. 1 от ЗУО, като на
жалбоподателя за това нарушение е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева. Съдът намира, че
правилно и в съответствие с изискванията на чл. 27, ал. 2 от ЗДвП размерът на санкцията е
индивидуализиран в минималния предвиден в
закона размер,
доколкото това се явява първо нарушение за жалбоподателя.
Не са налице и предпоставките на
чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно
легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл.
11 от ЗАНН. Не се
установиха изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
въз основа на които да бъде направен извода, за по-ниска степен на обществена
опасност на деянието, в сравнение с
обикновените случай на нарушение
от този вид.
С оглед на гореизложено, съдът
приема, че жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а
обжалваното наказателно постановление се потвърди като правилно и
законосъобразно.
По разноските:
Процесуалният представител на АНО
е направил искане да му се присъдят юрисконсултско възнаграждение. На основание
чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната
помощ съдът счита, че същото се явява основателно, поради което жалбоподателят
следва да се осъди да заплати на АНО сумата в размер на 100 лева.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 51/29.09.2020 г., издадено от
Директора на РИОСВ-Русе, с което на инж. Б.Ф.Ш. на основание чл. 156, ал. 1 от
Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 2000 лева, за нарушение на чл. 113, ал. 3 ЗУО, като ПРАВИЛНО
и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА инж. Б.Ф.Ш., с ЕГН: **********, да заплати на РИОСВ-Русе
сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсулско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението
да се връчи на страните!
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: