РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Русе, 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VI ти състав,
в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 88 по описа за 2021
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 40 от Закона за
достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Образувано е по жалба на адвокат Б.К.И. рег.в САК, с
постоянен адрес: *** против решение № 51700-763/20.01.2021г на директора на
Областна дирекция на МВР-София , в частта с която е отказано предоставяне на
обществена информация по т. 2 и т. 3 от
Заявление вх. № 517004-1 от 07.01.2021 г. на Б.К.И..
В жалбата се твърди, че постановеният
отказ е незаконосъобразен поради немотивираност, наличието на противоречие с
материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Иска се от съда
да постанови решение, с което на основание чл. 41, ал. 1 от ЗДОИ да отмени
постановения от ответника частичен отказ и да върне преписката на
административния орган за ново произнасяне, при което на жалбоподателя да бъде
предоставен достъп до исканата обществена информация. Не претендира присъждане
на разноски.
Ответната страна - Директорът на Областна
дирекция на вътрешните работи-София , в представения по делото писмен отговор
от процесуалния представител - юрисконсулт Радостин Радев счита жалбата за
неоснователна и излага съображения за законосъобразността на оспореното
частично решение
Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв. В случай, че съдът уважи жалбата и се
претендират разноски по делото, прави възражение за прекомерност по отношение
на тях.
Административен съд – Русе след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Със Заявление за достъп
до обществена информация регистрирано с вх. № 517004 –1 от 07.01.2021г.,
изпратено по ел.поща на 06.01.2021г. до Директора на ОДМВР-София, Б.К.И. е
поискал да му бъде предоставена информация относно престъпленията, регистрирани
в района на действие на ОДМВР-София за следния
период: 01.01.2014г.-31.12.2014г, 01.01.2015г.-31.12.2015г, 01.01.2016г.-31.12.2016г.,
01.01.2017 г. - 31.12.2017 г., 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г. и 01.01.2019 г. -
31.12.2019 г., както следва:
За всяко
регистрирано престъпление:
т. 1 Вид на
регистрирано престъпление, съгласно използваната номенклатура при изготвянето
на годишните отчети и статистически данни за състоянието на престъпността,
публикувани на интернет страницата на СДВР, Раздел „Статистика и отчети“,
Подраздел „Статистически данни“;
т. 2 Дата на извършване на регистрираното
престъпление и
т. 3 Информация за
място на извършване на регистрираното престъпление, съобразно използвания
формат за определяне на местоположението, например:
3.1 Местоположение,
определено въз основа на физически адрес: наименование на най-близко
разположената локализационна единица (площад, булевард, улица, блок или друго)
и номер; или
3.2 Местоположение,
определено въз основа на GPS координати (географска
ширина и дължина); или
3.3 Местоположение,
определено въз основа на комбинацията от наименование (или код) на най-близко
разположената локализационна единица и пощенски код; и/или
3.4 Местоположение,
определено въз основа на друг поддържан формат.
Заявителят е
посочил, че желае да получи информацията на електронен носител в общоприет
файлов формат, а ако информацията не позволява, да му предоставена записана на
технически носител.
В заявлението е
посочил още, че моли при разглеждането на настоящото му заявление да бъде взето
под внимание Решение № 793 от 12.02.2018 г., постановено по адм. дело №
10057/2017 г. по описа на АдмС – София-град, оставено в сила с Решение № 14242
от 24.10.2019 г., постановено по адм. дело № 3978/2018
г. по описа на ВАС, V о., с които по отношение на идентично заявление за достъп
на И., за част от периоди от време, отправено до СДВР, са били обсъдени
характерът на исканата информация и задължението на органа за осигуряването й. Към
заявлението са били приложени и цитираните по-горе две съдебни решения.
С Решение № 51700-763/20.01.2021г на
Директора на Областна дирекция на МВР-София , е предоставен достъп на Б.И. във
връзка със Заявление
за достъп до обществена информация вх. № 517004 – 1 от 07.01.2021 г., по
исканата информация по т. 1 от заявлението, като е посочено че тази информация е
публикувана и налична на интернет адрес www.mvr.bg./sofia в Раздел „Статистика и отчети“, Рубрика „Статистически отчети“
. Същата е събрана, обработена и съхранена от МВР за изпълнение на нормативно
определените функции.
С посоченото решение
Б.И. е уведомен ,че търсената информация по т. 2 и т. 3 от Заявление вх. № 517004-1 от 07.01.2021
г. не е налична, като в мотивите на Решение № 57700-763/20.01.2021г на Директора на
Областна дирекция на МВР-София са изведени правни и фактически основания за отказ да
бъде предоставена информацията, поискана по т. 2 и т. 3 от Заявление Вх. № 517004-1 от 07.01.2021
г. на Б.К.И..
Съгласно мотивите на органа исканата информация не е налична, а се предполага
създаването й и не подлежи на предоставяне на основание чл.2 ал.1 ЗДОИ, като
целта на ЗДОИ е да се даде възможност за осъществяване на достъп до обществена
информация ,която е вече създадена,обработена и се съхранява от
административните органи, а не да се дава възможност под формата на искане за
достъп до обществена информация да се налага задължение на задължените по ЗДОИ
лица да създават информация,която законът не изисква от тях.
Посочва се още, че
така, общо формулирана, търсената информация „място на извършване на
регистрираното престъпление“, „физически адрес“, „GPS координати“,
„комбинация от наименования на населено място“, „наименование или код на
най-близко разположената локализационна единица“ би могло да представлява
постоянен и/или настоящ адрес на лице, пострадало от престъпление и
извършителите на престъпление. От своя страна постоянен и/или настоящ адрес на
субекта на данни-физическо лице са лични данни по смисъла на Регламент (ЕС) № 2016/679
на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на
физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното
движение на такива данни и за отмяна на Директива № 95/46/ЕО (Общ регламент
относно защитата на данните). Според органа, с тази информация биха могли да
бъдат идентифицирани както евентуалният пострадал, така и извършителят. Т.е.
посочените и търсени въпроси съдържали искане за предоставяне на лични данни на
трети лица, обработвани и съхранявани от МВР, а съгласно чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ,
този закон не се прилага за достъпа на лични данни. Органът е извел извод и за
това, че търсената информация не представлявала обществена такава по смисъла на
чл. 2 от ЗДОИ, като тази информация, освен лични данни, съдържала и оперативни
данни за неприключили производства, по които същите са прилагани. Според органа,
предоставянето на търсената информация би нарушило и един от основните принципи
на ЗДОИ, а именно чл. 6, ал. 1, т. 6 – гарантиране на сигурността на обществото
и държавата (л. л. 1-2 от преписката).
На 21.01.2021 г., на
посочения в заявлението на И. електронен адрес жалбоподателят получил
електронно съобщение , към което е прикрепено Решение № 51700-763/20.01.2021г на Директора
на Областна дирекция на МВР-София, с което заявеният достъп до обществена
информация е уважен досежно данните по т. 1 от заявлението, а по отношение на
т. 2 и т. 3 от заявлението, са изведени правни и фактически основания,
мотивиращи отказ за предоставянето им. Именно този отказ е предмет на оспорване в
настоящото производство, образувано по повод жалбата на Б.К.И.,***.2021 г. чрез
куриер, т.е в срок.
Към жалбата И. е представил
заверен препис на писмени документи, част от административната преписка по Заявление
за достъп до обществена информация вх. № 517004 – 1 от 07.01.2021 г. до
Директора на ОДМВР-София, вкл. и Решение изх. № 513000-59724 от 19.11.2019 г.
на Директора на СДВР, с което в изпълнение на влязлото в сила Решение № 793 от 12.02.2018
г., постановено по адм. дело. № 10057/2017 г. по описа на АдмС – София-град, е
бил предоставен достъп до искана обществена информация, която е била идентична
на тази по настоящото заявление, само че се е отнасяла до друг времеви период и
отправена до директора на СДВР. В това решение на АО е прието, че исканата в
заявлението информация не е определена като държавна тайна по Закона за защита
на класифицираната информация и като служебна тайна в Списък на категориите
информация в МВР, подлежаща на класификация като служебна тайна, обявен със
Заповед № 8121з-878/24.07.2015 г. на министъра на вътрешните работи, и в случая
информацията може да бъде предоставена на заявителя по реда на ЗДОИ, като е
събрана, обработена и съхранявана в СДВР, поради което предоставянето й следва
да бъде осигурено от отдел ИОАП – СДВР .
При така установените факти, от правна
страна съдът съобрази следното:
Подадената жалба от Б.К.И. е допустима за разглеждане, като подадена
в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК вр. чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ,
срещу административен акт, за който е предвидена изрично възможност за съдебно
оспорване. За жалбоподателя е налице правен интерес от оспорването, доколкото
му е отказано предоставянето на искана обществена информация.
Съгласно ЗДОИ административното
производство, инициирано със заявление за достъп до обществена информация може
да приключи с решение за предоставяне (чл. 34 от ЗДОИ), с решение за отказ (чл.
38 от ЗДОИ), при наличие и въз основа на изчерпателно изброените в закона
основания (чл. 37, ал. 1, т. т. 1 – 3 от ЗДОИ), а също и с уведомление по чл.
32 от ЗДОИ или по чл. 33 от ЗДОИ, когато сезираният със заявлението за достъп
орган не разполага с исканата информация и съответно има или не данни за
нейното местонахождение.
По същество, жалбата е основателна.
Съгласно правната норма на чл. 168 от АПК
съдът е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК.
Отказ за предоставяне на обществена информация,
обективиран в Решение № 51700-763/20.01.2021г на
Директора на Областна дирекция на МВР-София е постановен от компетентен орган да се произнася по заявления, подадени по
реда на ЗДОИ, предвид текста на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ. Безспорно директорът
на ОДМВР- София е задължено лице по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ.
Исканата със заявлението информация се
отнася до регистрираните в района на действие на ОДВР-София престъпления, като по т. 1 информацията касае
вида на регистрираното престъпление, а по т. 2 и т. 3 времето и мястото на
извършването му, т.е. така както са регистрирани. Достъп до исканата информация
по т. 1 от заявлението е бил предоставен, налице е отказ от предоставяне на
достъп по т. 2 и т. 3 от заявлението, като именно това е и предмета на
оспорване в настоящото производство.
В диспозитива на частично оспореното
решение е посочено ,че търсената информация
по т.2 и т.3 от заявлението не е налична
В мотивите е посочено, че от една страна
,че исканата информация предполага събирането, създаването , включително
обработването й и съхраняването й при и
по повод дейността на органа, от друга че общо формулираната търсена информация
съдържа искане за предоставяне на лични данни,обработвани и съхранявани от МВР,
а от трета страна,че не представлява обществена такава по смисъла на чл.2 ЗОДОИ,
тъй като съдържа освен лични данни и оперативни данни за неприключили
производства.
Настоящият състав
счита, че отказът по т. 2 и т. 3 от заявлението е постановен при липса на
мотиви, тъй като е налице пълно несъответствие между информацията, достъп до
която се иска да й бъде предоставен и изложените такива.
По отношение на
исканата информация по т.2 „ дата на извършване на регистрираното престъпление“
липсват мотиви, тъй като са развити множество съображения по отношение на
информацията по т.3 от искането. Същевременно дори да се приеме, че търсената
информация за датата на извършеното престъпление „ не е налична“, което е
основанието за отказ видно от диспозитива, то в мотивите са развити съображения
в обратна насока, а именно, че се касае за предоставяне на информация за лични
данни,обработвани и съхранявани от МВР, още повече ,че по т.1 е предоставена
информация за вида на регистрираните престъпления, което предполага, че датата
на извършване на регистрираното престъпление е налична информация. Вида на
регистрираните престъпления, което включва и информация за дата на извършване
на вече регистрирано престъпление, за които е предоставен достъп по т.1 е от такъв характер, че ответникът следва да
разполага с нея, доколкото тя обхваща дейности в компетентността на органите на
МВР, съгласно Глава Втора на ЗМВР. Министерството е
нормативно задължено да създава и съхранява информация свързана с провежданите
основни дейности по чл. 6 ЗМВР, предвид Глава Втора, Раздел
VІ ЗМВР.
Исканата информация е свързана с основни дейности на МВР. Задълженият субект няма задължение за
допълнителна обработка на информацията, преди да я предостави, а следва да я
предостави във вида, в който разполага с нея, а определено след като предоставя
информация за вида на регистрираните престъпления, доводът ,че информацията за
датата на извършване на престъпленията не е налична, тъй като не е събрана или създадена
е в противоречие на предоставената информация по т.1. и в противоречие с
твърдяното, че тази информация е за
трети лица и не е обществена.
Информацията не
касае конкретни лица и данни за конкретно извършено престъпление, нито се
отнася до данни, свързани с неприключили производства, а касае, както се посочи
и по-горе време и място само на регистрираните престъпления и то с пояснение да
бъде предоставена по начина, както се водят същите на отчет, във връзка с дейността,
която изпълнява и функциите, които са възложени на областните дирекции на
вътрешните работи и в частност на ОДМВР-София.
Неоснователен е
доводът на ответника, че така общо формулирана, търсената информация „място на
извършване на регистрираното престъпление“, „физически адрес“, „GPS координати“, „комбинация от наименования на населено
място“, „наименование или код на най-близко разположената локализационна
единица“ би могло да представлява постоянен и/или настоящ адрес на лице,
пострадало от престъпление и извършителите на престъпление, като това от своя
страна представлявали лични данни на трети лица, по отношение на които ЗДОИ не
намира приложение. На първо място заявлението не съдържа искане за обвързване
на местоположението на извършване на конкретно регистрирано престъпление с
допълнителни данни, указващи дали се касае за постоянен и/или настоящ адрес по
смисъла на чл. 93 и чл. 94 от Закона за гражданската регистрация на конкретни
лица, пострадали от престъпление или извършители на такова. Не следващо място,
в случай, че органът е считал, че предоставянето в пълна степен на исканата
информация косвено би довело до предоставянето на данни за постоянен или
настоящ адрес на лице, което е пострадало от престъпление или е извършител на
такова, то той би могъл да предостави информацията така, че същата да не касае
конкретен административен адрес, включващ населено място, булевард или улица,
блок и номер, като например би могъл да не конкретизира в пълна степен
местоположението, непосочвайки пълния адрес. Още повече, че и в заявлението на И.
е поискано предоставянето на информацията по някой от алтернативно изброените
формата за определяне на местоположение, като един от тях е и местоположение,
определено въз основа на GPS координати
(географска ширина и дължина).
Информацията, достъп
до която се търси от заявителя се създава и съхранява при ОДМВР-София,
доколкото същата касае време и място на регистрираното престъпление и като се
вземе предвид, че е предоставена информация относно вида на регистрираните
престъпления. Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗМВР информационната дейност е дейност
по събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, използване и
предоставяне на информация на потребители от МВР, на държавни органи,
организации, ЮЛ и граждани. Текстът на чл. 20, ал. 1 от ЗМВР сочи, че
информационната дейност се основава на информация, отразена или подлежаща на
отразяване в информационните носители, изготвени от органите на МВР. Същевременно
според разпоредбата на чл. 23, ал. 1, т. 2 от закона, в МВР се изготвят и
разработват информационни и аналитични документи и продукти, предназначени за
самите структури на МВР. Съгласно нормата на чл. 24, ал. 1 от ЗМВР в МВР се
изграждат информационни фондове и звена за събиране, обработване,
систематизиране съхраняване, анализиране, изготвяне и предоставяне на
информацията като съгласно, ал. 3 тези фондове се изграждат, експлоатират,
контролират и закриват при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните
работи. Освен това, за органа съществува нормативно установено задължение да
създава, обработва и съхранява данните, предмет на заявлението, правни
основания за това се съдържат в ЗМВР, Инструкция № 8121з-929 от 02.12.2014 г.
за патрулно-постова дейност, издадена от Министъра на вътрешните работи.
Липсата на мотиви и
констатираното противоречие в тях се явява достатъчно основание за
незаконосъобразността на отказа, съгласно чл. 146, т. 2 от АПК, поради съществен порок
във формата му по смисъла на чл. 59, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 4 от АПК.
Самостоятелно от
това по съществото на спора, след като информацията е обществена, създава се и
се съхранява при задължения субект, не са налице основания същата да не бъде
предоставена при редовно направено искане. При това исканата информация
безспорно е служебна по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, тъй като се събира, създава
и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на
органа и на неговата администрация и ще даде възможност на жалбоподателя да си
състави мнение за дейността на администрацията при задължения субект. В случая
не се касае до информация, касаеща оперативна подготовка на актове на
администрацията, а се иска информация, която органът е длъжен да създава и
съхранява по повод дейността си. Не съдържа мнения, препоръки, становище и консултации,
при което същата не попада в категорията на посочените в разпоредбата на чл.
13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ и
достъпът до нея е свободен съгласно приложимото общо правило по чл. 13, ал. 1 от
ЗДОИ. Исканата информация не е по конкретно водено производство. Понятието
„обществена информация“ е дефинирано от чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ като всяка
информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща
възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на
задължените по закона субекти. Понятието „обществена информация“ следва да бъде
възприемано като сведение, знание за някого или нещо, свързано с обществения
живот в страната. Тази обществена информация може да се съдържа в документ или
други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените
по ЗДОИ субекти.
В този смисъл е и Решение № 14242 от
24.10.2019 г., постановено по адм. дело № 3978/2018
г. по описа на ВАС, V о., с което е оставено в сила Решение № 793 от 12.02.2018
г., постановено по адм. дело. № 10057/2017 г. по описа на АдмС – София-град по идентичен
казус.
С оглед горното
оспореният отказ се явява незаконосъобразен, като постановен при съществено
нарушение на изискванията за форма на акта, както и в нарушение на чл. 37, ал.
1, т. т. 1 - 3 от ЗДОИ, поради което следва да бъде отменен и преписката
върната за ново произнасяне.
Предвид изхода на делото, на ответника не
се следват разноски и такива не му се присъждат по аргумент на противното от
чл. 143, ал. 4 от АПК.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Б.К.И.,***.2021г
на директора на Областна дирекция на МВР-София , в частта с която е отказано
предоставяне на обществена информация по
т. 2 и т. 3 от Заявление вх. № 517004-1 от 07.01.2021 г. на Б.К.И.
ИЗПРАЩА преписката по Заявление за достъп до обществена информация вх. № 513004-1 от 07.01.2021 г. на Б.К.И., за ново разглеждане и произнасяне, при съобразяване на
задължителните указания по прилагането на закона, дадени в мотивите на
настоящото решение.
Решението не подлежи на обжалване на основание
чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ.
СЪДИЯ: