Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева,
като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. дело № 5140 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 20273694 от 10.12.2020 г., постановено по
гр. д. № 53747/2019 г. по описа на СРС, I, 30 състав, е отхвърлен предявеният
иск от З.Ж.Л. срещу ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, за заплащане на сумата от 300 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – направени разходи
за лечение вследствие на ПТП от 10.09.2016 г., ведно със законната лихва,
считано от 22.04.2019 г. до окончателното изплащане, както и за заплащане на
сторените по делото разноски. Ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от
385 лв., представляваща сторени по делото разноски.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана
въззивна жалба от ищеца З.Ж.Л., с която го обжалва изцяло. Излага съображения,
че обжалваното решение е необосновано и неправилно. Счита, че по делото са
доказани предпоставките за ангажиране отговорността на ответника. Съдът не е
длъжен да възприеме изводите на вещото лице по изслушаната съдебно – медицинска
експертиза. Твърди, че магнитно – резонансната томография на цервикален отдел
на гръбначния стълб са извършени с цел правилно диагностициране и установяване
функционалните изменения и състоянието на изследваната област. Това е
необходимо с оглед назначаване на подходящото и ефективно лечение на ищеца. По
делото е представен и не е оспорен амбулаторен лист № 67/09.11.2016 г., от
който се установява, че ищецът е продължавал да изпитва болки в областта на
врата. Предписано му е да носи шийна яка с мнение за извършване на ЯМР на шиен
отдел за уточняване на диагнозата и лечението. Повече от година след това
ищецът е продължавал да търпи болки в увредените области, поради което на
20.12.2018 г. е направено магнитно – резонансна томография. Моли съда да отмени
обжалваното решение, като уважи изцяло предявения иск. Претендира сторените по
делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ответника – ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, с който я оспорва. Излага
съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че
обосновано решаващият съд е възприел изводите на вещото лице по изслушаната по
делото съдебно – медицинска експертиза, че няма документирани клинични данни,
мотивиращи провеждането на такова високо специализирано изследване. Моли съда
да потвърди обжалваното решение. Претендира сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени
представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед
разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното
от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ. Ищецът твърди, че на 10.09.2016 г., около 07.00 ч.,
по второкласен път 81, с посока на движение с. Искрец към гр. София, Ц.Р.Т.е
управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № ********, в
който на предна дясна седалка пътувал ищеца. По същото време в обратна посока
на движение Т.Л.И.е управлявал лек автомобил марка „БМВ“, модел 316И, рег. № ******.
В района на 30-ти км., в ляв завой – посока към гр. София, водачът Т.Л.И., е
нарушил правилата за движение по пътищата, като навлязъл в лентата за движение
на лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ и настъпил челен удар между
двата автомобила. В резултат на настъпилото ПТП е получил следните травматични
увреждания: множество открити рани на главата; травма в шийния отдел на
гръбначния стълб; счупване на 5-то ребро. След настъпилия инцидент му е оказана
спешна медицинска помощ в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. Твърди, че на 28.12.2018 г.
е платил сумата от 300 лв. за извършен ЯМР на шиен отдел. За настъпилото ПТП е
съставен протокол за ПТП № 1574865/10.09.2016 г., в който е удостоверено, че за
лекия автомобил марка „БМВ“, модел 316И има валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с ответното дружество, действаща за периода 24.10.2015
г. – 24.10.2016 г. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника
да му заплати сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за претърпените от
него имуществени вреди за ЯМР, направено на 28.12.2018 г., ведно със законната
лихва, считано от 22.04.2019 г. – датата, на която ответникът е следвало да
заплати дължимото обезщетение, до окончателното й изплащане. Претендира
сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Оспорва
обстоятелството, че вина за процеснтоо ПТП носи водачът Т.Л.И.. Счита, че от
представените по делото доказателства не се установява, че на ищеца е
предписано извършването на ЯМР. Прави възражение за съпричиняване от страна на
ищеца, който не е ползвал предпазен колан. Моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.
Видно от представения по делото
протокол за ПТП № 1574865, на 10.09.2016 г., в 07.00 ч., в община Костинброд,
на път втори клас № 81, е настъпило ПТП с участието на
лек автомобил марка „БМВ“, модел 316И, рег. № *******, собственост и
управляван от Т.Л.И.и лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № ********,
собственост на С.А.Д.и управляван от Ц.Р.Т.. Като причини за настъпилото ПТП е
посочено, че първото МПС се е движило от гр. София с посока гр. Монтана, като в
района на 30-ти км от ВП-81 (с. Бучин проход), поради движение с несъобразена
скорост с пътните условия (мокро пътно платно), навлиза в десен завой, губи
управлението на автомобила и реализира ПТП с насрещно движещото се МПС 2.
Съставена е схема на ПТП. В протокола е удостоверено, че за лекия автомобил
марка „БМВ“, модел 316И е представена застрахователна полица за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника, действаща за
периода 24.10.2015 г. – 24.10.2016 г.
С наказателно постановление №
16-0286-000503 от 18.01.2017 г. е ангажирана административно – наказателната
отговорност на виновния водач Т.Л.И., управлявал на лек автомобил марка „БМВ“,
модел 316И, рег. № ******* във връзка с процесния инцидент.
Съгласно справка от базата данни
на Информационен център към Гаранционен фонд на база на подадени данни от
застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за на лек автомобил марка „БМВ“, модел 316И, рег. № *******, е
налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника, действала за
периода 24.10.2015 г. – 24.10.2016 г.
Съгласно представеното медицинско
направление от 08.11.2016 г. ищецът е прегледан от невролог и е насочен за МРТ
изследване във връзка с контузия на врата в процесното ПТП, настъпило на
10.09.2016 г.
На 20.12.2018 г. е извършена
магнитно – резонасна томография на ищеца на цервикален отдел на гръбначния
стълб.
С решение № 1357 от 26.06.2020
г., постановено по гр. д. № 298/2020 г. по описа на САС, ГО, VII състав, е
отменено решение № 164 от 18.11.2019 г. по т. Д. № 13/2019 г. по описа на СОС,
V състав, в частта, с която е отхвърлен иска на З.Ж.Л. срещу ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ –
за заплащане на сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, станало на 10.09.2016 г.,
около 07.00 ч., по второкласен път 81, с посока на движение от с. Искрец към
гр. София, в района на 30 км., в завой, между лек автомобил марка „БМВ“, модел
316И, рег. № *******управляван от Т.Л.И.и лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Голф“, рег. № ********, управляван от Ц.Р.Т., в който на предна дясна
седалка пътувал Л., по вина на водача Т.Любенов Иванов, застрахован при същото
дружество, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.02.2017 г. до
окончателното изплащане, както и в частта за сумата от 446, 15 лв. – присъдени
в полза на застрахователя съдебно – деловодни разноски в първата инстанция –
разликата между 600 лв. и действително дължимата сума от 153, 85 лв., като
вместо това е постановено ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ да заплати на З.Ж.Л., сумата от 10
000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди при
горепосоченото ПТП.
Видно от представената фактура от
28.12.2018 г. и фискален бон ищецът е платил сумата от 300 лв. за извършен МРТ
преглед на шиен отдел.
С молба от 21.01.2019 г. ищецът е
уведомил ответника за сторения разход от 300 лв., за което претендира
обезщетение за претърпени имуществени вреди от процесния пътен инцидент.
От заключението на вещото лице
инж. А.Д.А.по изслушаната пред СРС авто – техническа експертиза се установява,
че механизмът на ПТП е следният: на 10.09.2016 г., около 07.00 ч., в община
Костинброд, на път втори клас № 81, Т.Л.И., като водач на лек автомобил марка
„БМВ“, модел 316И, рег. № *******, управлява с посока на движение от гр. София
към гр. Монтана, посочения автомобил, лична собственост, като в района на 30-ти
км. От ВП-81 (с. Бучин проход), поради движение с несъобразена скорост с
пътните условия (мокро пътно платно), навлиза в десен завой, губи управление на
автомобила и се удря в насрещно движещия се автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Голф“, рег. № ********, с което става причина за ПТП, с двама участници, без
пострадали и без материални щети по превозни средства и обекти, освен
превозните средства – участници. Основна
причина за ПТП е несъобразена скорост с пътните условия – мокра пътна настилка.
За лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, е предвиден за предна
дясна седалка триточков предпазен колан с променяща се дължина. Това позволява
свободни движения на седящия. Има механизъм, който осигурява непрекъснатия опън
и съответно прилепналост на пътника. В момент на удар, механизмът блокира
увеличаването на дължината на колана и по този начин ограничава движението на
тялото напред. В случая има амортисьор със сгъстен въздух, който омекотява
удара и след достигане на максимално отклонение на тялото, го връща обратно назад.
В случая ударът между двете МПС е челен. Предвид описания механизъм и
съставената схема, вещото лице приема, че движението на тялото на ищеца е била
напред и наляво, по посока обратна на удара.
От заключението на вещото лице
д-р В.В., специалист по съдебна медицина, по изслушаната пред СРС съдебно –
медицинска експертиза, се установява, че след претърпяното ПТП и проведените
прегледи и изследвания, съпоставени с анамнестичните данни, са установени
следните травматични увреждания на ищеца: контузия и охлузвания, разкъсно –
контузна рана в областта на челото в ляво; контузия и охлузвания на левия
лакът; фрактура на 5-то ляво ребро. Тези
травми са получени от удар с или върху твърд тъп предмет или тангенционално
негово действие по лявата повърхност на главата и левия лакът и фрактура на
5-то ребро. Те могат да възникнат при удар на тялото в части от интериора на
автомобила при станалото на 10.09.2016 г. ПТП. Проведени са в стационарни
условия – „Пирогов“, „СофияМед“, образни изследвания не установяват травматични
увреждания на вътрешни органи. Направеното на 09.11.2016 г. рентгеново
изследване на шията със заключение за вероятна дискова херния на С6-С7, е
основание извършването на МРТ за уточняване на диагнозата и последващо
поведение. Няма данни за изпълнение на препоръката и уточняване на диагнозата.
Описаните травматични увреждания са причинили на ищеца временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Това се отнася и за травмата на главата и шията,
както и на 5-то ребро. Документиран е разход за проведена магнитно-резонасна
томография на 20.12.2018 г. Липсват данни от клиничен преглед, дал насоката за
такова изследване. Заключението от изследването е: централна остеохондроза;
дискогенна и спондилогенна стеноза на спиналния канал С5-6-7; патологична
позиция на гръбначния стълб. Касае се за дегенеративно заболяване, обхващащо
шийния сегмент на гръбначния стълб, което не може да се отдаде на претърпяната
транспортна травма. Функцията на предпазния колан на автомобила е да фиксира
тялото към седалката на автомобила. Този ефект се изразява най-вече при удар по
надлъжната ос на автомобила. Локацията на уврежданията сочат за движение на
тялото в купето на автомобила, в случая отляво, което може да се обясни с
липсата на фиксиращ ефект на предпазния колан. При наличие на правилно поставен
обезопасителен колан възникването на такива увреждания би било предотвратимо.
Вещото лице приема, че установените при проведената на 20.12.2018 г. магнитно –
резонасна томография измервания са от болестен характер и не са свързани с ПТП.
Няма документирани клинични данни, мотивиращи провеждането на такова
високоспециализирано изследване.
От показанията на разпитания пред
СРС свидетел Ц.Р.Т. се установява, че пътувал заедно с ищеца в посока от с.
Искрец към гр. София. На Бучин проход, при ляв завой, в неговото платно за
движение излязъл лек автомобил марка „БМВ“, с монтанска регистрация, който се
забил челно в управлявания от свидетеля автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Голф“. Управлявал автомобила със скорост от 50 км/ч. В завоя видял фаровете
срещу него и последвал удар. Опитал се да спре, но нямал време. На място дошли
служители на МВР, които съставили протокол за ПТП. Ищецът пътувал в
управлявания от свидетеля автомобил. В резултат на настъпилото ПТП ищецът
спукал ребро, имал охлузвания и наранявания. Ищецът е ходил на прегледи, но не
знае дали ги е заплащал. Ударът с другия автомобил бил челен.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е подаденa
в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимиранa страна, като същата е
процесуално допустимa. Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК
съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършена служебна проверка
въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално
допустимо.
Договорът за застраховка
„Гражданска отговорност“ е сключен на 24.10.2015 г. при действието на КЗ (отм.),
приложим на основание § 22 ПЗР на КЗ и доколкото страните не са уговорили друго.
За периода 24.10.2015 г. – 23.10.2016 г.
гражданската отговорност на водача на лек автомобил марка „БМВ“, модел 316И, рег. № *******е
покрита от ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Обект на
застраховане по посочената задължителната застраховка е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят
съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в
която е настъпила вредата, съгласно нормата на чл.257, ал.1 КЗ (отм.).
Застраховани лица по тази
застраховка, съгласно втората алинея на посочената норма, са собственикът на
моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен
договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на
законно основание. В случая автомобилът е управляван от собственика.
През време на действието на
застрахователния договор – на 10.09.2016 г., е настъпило ПТП, причинено от
водач на МПС, гражданската отговорност на който е покрита от ответника. Причина
за настъпилото ПТП е неизпълнение на задължението на водача на лекия автомобил
марка „БМВ“, модел 316И, рег. № *******регламентирано в нормата на чл.20,
ал.2 ЗДвП, при избиране на скоростта на движението да се съобрази с
атмосферните и пътните условия – мокра пътна настилка,
за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие.
Нормата на чл.226, ал.1 КЗ (отм.) регламентира прякото право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетението от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”.
Предвид обстоятелството, че
гражданската отговорност на виновния водач е покрита от ответника, същият дължи
заплащането на застрахователно обезщетение на ищеца за претърпените от него
неимуществени вреди.
Спори се между страните в производството
дали сторените от ищеца разноски за МРТ (магнитно-резонансна томография) са в
причинна връзка с процесното ПТП.
За установяване на това обстоятелство в производството пред СРС е изслушана съдебно
- медицинска експертиза. От експертното заключение се установи, че установените
при проведеното на 20.12.2018 г. МРТ измервания са от болестен характер и не са
свързани с процесното произшествие. Няма документирани клинични данни,
мотивиращи провеждането на такова високоспециализирано изследване.
Експертното заключение не е
оспорено от страните. Съдът изцяло възприема изводите на вещото лице, които са
обстойно и задълбочено обосновани. Вещото лице е съобразило ангажираните по
делото доказателства, като изводите му кореспондират с тях.
Жалбоподателят се позовава на
нормата на чл.202 ГПК, съгласно която съдът не е длъжен да възприема
заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по
делото. В конкретния случай по делото не са ангажирани доказателства, които да
разколебаят или опровергаят изводите на вещото лице. Медицинското направление,
на което се позовава жалбоподателя, е от 08.11.2016 г., а МРТ е проведено на
20.12.2018 г., след повече от 2 години. Ето защо въз основа на него не могат да
се формират обосновани изводи за необходимост от провеждане на такова
изследване. По делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията
на ищеца, че в резултат на получените от процесното ПТП травматични увреждания
се е наложило провеждането на това изследване. Не са ангажирани и
доказателства, че към момента на провеждане на изследването ищецът е
продължавал да изпитва болка в областта на врата и дясното рамо, независимо от
положението на тялото, наложило назначаването и провеждането на това образно
изследване.
По изложените съображения
въззивният съд счита, че е обоснован изводът на решаващия съд, че ищецът не е
изпълнил доказателствената си тежест, разпределена с доклада на делото,
съставен по реда на чл.140, ал.1 ГПК, да установи наличието на пряка причинна
връзка между процесното ПТП и претърпените от ищеца имуществени вреди за
проведеното МРТ. Това обуславя неоснователност на предявения иск.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските по производство:
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК, доколкото ответникът по жалбата е
защитаван в настоящата съдебна инстанция от юрисконсулт, но без явяване в
открито съдебно заседание, на същия следва да се присъди сумата от 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20273694
от 10.12.2020 г., постановено по гр. д. № 53747/2019
г. по описа на СРС, І ГО, 30 състав.
ОСЪЖДА З.Ж.Л., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес *** – адв. В.В.О., да
заплати на ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, ж. к. „********“, бул. „********1,
сумата от 50 (петдесет) лв., на
основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство във въззивното
производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание
чл.280, ал. 3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.