№ 719
гр. Пазарджик, 09.05.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско
дело № 20225220103438 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
И на второ повикване в 11:15 часа, се явиха:
За ищеца „***, не се явява законен или процесуален представител –
редовно уведомени при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК. По делото са
постъпили две молби от процесуални представители на ищеца, в които се
моли да се даде ход на делото и се предявяват доказателствени искания, във
вр. с разпита на допуснатия по делото свидетел.
Ответникът АГ**А, чрез представляващ *** – ПАЗАРДЖИК, чрез
процесуален представител Я. Г. Б. – редовно уведомен от предходното
съдебно заседание, се представлява от юрист Б., редовно упълномощена от
преди.
ЮРК. Б.: Представям ново пълномощно, във връзка с промяна
представителството на ответника.
За третото лице помагач А ЕАД не се явява законен представител.
Същото се представлява от юрк. Д, с пълномощно днес представено по
делото.
Явява се вещото лице инж. В. Ф..
Не се явява допуснатия по делото свидетел М. С. К. – нередовно
призован за днешното съдебно заседание.
ЮРК. Б.: Да се даде ход на делото.
1
АДВ. Д: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Съдът пристъпи към изясняване на обстоятелствата, които са от
значение по настоящия правен спор.
ЮРК. Б.: – Поддържам подадения отговор, както и допълнителния
такъв, във връзка с установяване механизма на процесното ПТП. Оспорваме
исковата молба. Няма да сочим други доказателства освен тези, които сме
посочили.
ЮРК. Д: – Поддържаме писмения отговор. Нямаме допълнителни
искания по доказателствата.
На осн. чл. 146 ал. 1 от ГПК, съдът ПРИСТЪПВА към излагане
доклада си по делото.
Правната квалификация на исковете е по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, във
връзка с чл. 49 от ЗЗД.
Делото е образувано по предявена искова претенция от „ДЗ*" ЕАД,
ЕИК *********, гр. София 1000, б** представлявано от изп. директори К Ч и
Б В.ЕВА, чрез: адв. А. Б. - САК, съдебен адрес: гр. *** срещу АГ****”, адрес:
гр. София, бул. „**, представлявана от И Д - председател на УС на АПИ с
цена на иска 272,90 лева /двеста седемдесет и два лева и деветдесет стотинки/
- регресно вземане по щета № 9*. В подадената искова молба от ищеца ДЗ*
ЕАД, се твърди, че на 13.04.2020г. при движение по АМ „Т" с посока от гр.
Пловдив към гр. София, в района на гр. Пазарджик, водачът на лек автомобил
марка „М" с рег. ** - М. К. преминал през несигнализирана и необезопасена
дупка на пътното платно, в резултат на което било реализирано
пътнотранспортно произшествие, при което били нанесени имуществени
вреди на посочения по-горе автомобил. Твърди се, че към момента на
настъпване на застрахователното събитие за лек автомобил марка „М" с рег.
** имало сключена валидна застраховка „Каско +" в „ДЗ*" ЕАД - полица № *
и след подадено уведомление в „ДЗ*" ЕАД била образувана щета № 9*,
изготвени били опис - заключение и ликвидационен акт, въз основа на които
2
на автосервиза, извършил ремонта на увредения автомобил, била заплатена
сума в размер на 257,90 лева, с преводно нареждане за кредитен превод от
12.04.2021г. Сочи се в исковата молба, че видно от представените към нея
доказателства, в т.ч. уведомление за щета и описание на застрахователно
събитие увреждането било настъпило поради наличието на необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно, което не могло да се вмени във вина
на водача, като се твърди, че пътят, по който се е движил автомобилът при
настъпване на произшествието бил част от републиканската пътна мрежа, за
поддържането на която отговарял ответникът АГ****". Твърди се, че
произшествието било настъпило в резултат на неизпълнение на произтичащо
от закона задължение на АГ****" да поддържа пътя в изправно състояние, с
което да осигурява безопасното придвижване на участниците в движението,
да сигнализира за наличието на опасности по него, респективно да
предприема мерки за тяхното ограничаване и отстраняване. Твърди се, че във
връзка с гореизложеното и на основание КЗ, до АГ****" била изпратена
регресна покана за заплащане на сума в общ размер на 272,90 лева,
представляваща изплатеното застрахователно обезщетение по щета № 9* с
включени 15,00 лева ликвидационни разноски за обработка на щетата и, че
към поканата били приложени всички необходими доказателства за
установяване на горепосочената щета. Твъри се, че предвид обстоятелството,
че АГ****“ отказала да изплати претендираното обезщетение ищецът
предявява настоящата искова молба за възстановяване на изплатеното
застрахователно обезщетение, доколкото същият счита отказа за изцяло
неоснователен. Сочи се банкова сметка, на основание чл. 127, ал.4 от ГПК, за
заплащане на претендиралата сума, а именно:IBAN: ** ВIС: UBBSBGSF при
БАНКА ОББ.
Във връзка с гореизложеното и представените с исковата молба
доказателства, се моли съдът да постановите решение, с което да осъди
АГ**** да заплати на „ДЗ*" ЕАД сума в размер на 272,90 лева / двеста
седемдесет и два лева и деветдесет стотинки/ - регресно вземане по щета №
9*, както и да осъди ответника да заплати и дължимата законна лихва от
момента на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
присъдената сума, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски,
в т.ч. адвокатско възнаграждение. Моли се съдът да гледа делото в отсъствие
на представител на ищеца, в случай че такъв не се яви в първото по делото
3
съдебно заседание. Сочат се доказателства. Формулирани са доказателствени
искания.
По делото е постъпила и конкретизация на исковата молба с вх. №
26012/15.12.2022 г., от адв. Лидия И.ова, съдебен адрес: гр. **, в качеството й
на процесуален представител на „ДЗ*“ ЕАД, във връзка с допусната в същата
техническа грешка, с която моли съдът да има предвид следното уточнение, а
именно, че пътният инцидент бил настъпил на АМ „Т“ с посока от гр.
Пловдив към гр. София, в района на гр. Пазарджик, като водачът на МПС
марка „М“ с рег. № ** е преминал през паднал предмет на пътя, а не през
дупка на пътното платно, както погрешно било посочено в исковата молба.
В законно установения срок чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил
отговор на исковата молба, с вх. № 25968/15.12.2022 г., от АГ****” с адрес на
управление: гр. София, бул. "**, представлявана от Председателя на
Управителния съвет на АПИ - инж. И И.ов, *** - Пазарджик, с адрес: гр.
Паз**, представлявано от Директора - инж. М А Ша, чрез пълномощник и
процесуален представител: юрист, началник отдел „Административно
обслужване” Я. Г. Б., в който се изразява становище по допустимостта на
иска, че така предявеният иск е допустим, а по основателността на иска, че
предявеният иск е неоснователен, поради което се оспорва изцяло, както по
основание, така и по размер. Като мотиви за това се сочи, че от представените
писмени доказателства не се установявало наличието на причинно -
следствена връзка между твърдяното пътно произшествие и декларираните от
водача имуществени вреди по автомобила, не бил установен по безспорен
начин и механизма на осъществяване на 13.04.2020 г. на ПТП при движение
по Автомагистрала „Т”, посока от гр. Пловдив към гр. София, в района на гр.
Пазарджик, като се цитира, че в исковата молба се твърди, че било настъпило
пътнотранспортно произшествие, при следните обстоятелства: „на 13.04.2020
г. при движение по Автомагистрала „Т“ с посока от гр. Пловдив към гр.
София, в района на гр. Пазарджик, водачът на лек автомобил марка „М“ с рег.
№ ** - М. К. преминава през несигнализирана и необезопасена дупка па
пътното платно. В резултат на това е реализирано пътнотранспортно
произшествие, при което са нанесени имуществени вреди на посочения по-
горе автомобил“. Твърди се, че нямало данни за размерите на дупката по
дължина, широчина и дълбочина, /ако е имало такава/, нито къде се е
намирала, както и, че така описаният механизъм на произшествие също бил
4
недоказан.твърди се, че не била установена и скоростта, с която се е движил
шофьорът, както и това дали същата е била съобразена с условията на
видимост. Твърди се, че водачът на МПС при избиране скоростта на
движението е бил длъжен да се съобрази със състоянието на пътя и на
превозното средство, с конкретните условия на видимост, трябвало било да
бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие /чл. 20 и чл. 21
от ЗДвП/. Твъри се, че било възможно неспазването на правилата за движение
да са довели до процесното ПТП, от което са настъпили и щетите по
автомобила, като се посочва, че следователно било в този сучай, да е налице
съпричиняване от страна на шофьора за реализиране на ПТП по смисъла на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Посочва се, че практиката на ВС, обективирана в т. 7 от
ППВС № 17/18.11.1963 г. било, че обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване, като в случая е от значение наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, /така
Решение № 290 от 18.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 15/2015 г., IV г. о., ГК;
Решение № 54 от 24.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3804/2015 г., III г. о., ГК и
др./. Регресна претенция обаче спрямо прекия участник в ПТП, причинило
процесиите щети застрахователното дружество не е предявило. Твърди се
още,че не се установявало протИправно поведение на Аг****” /АПИ/, ***
/ОПУ/ - Пазарджик, изразяващо се в бездействие и неизпълнение на
задълженията по чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата за поддържане на
пътното платно на територията на републикански път и отстраняване на
повреди по него, което да е в причинна връзка е настъпилите повреди по
автомобила. Твърди се, че АПИ, ОПУ - Пазарджик полагало системни грижи
за поддържане на републиканските пътища, че поддържането на процесния
участък - Автомагистрала „Т“, посока Пловдив - София, в района на гр.
Пазарджик било възложено с договор за възлагане на обществена поръчка №
РД-38-1/30.08.2019 г., сключен между Аг****” и „А” ЕАД. Твърди се, че
съгласно договора, на изпълнителя били възложени дейностите по
поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни
работи при аварийни ситуации) на АМ „Т“ от км. 0+000 до км. 208+181 по
обособена позиция № 3 на територията на ОПУ- Пазарджик, където попада и
процесния участък - Автомагистрала „Т“, посока Пловдив - София, в района
на гр. Пазарджик.Твърди се, че съгласно чл. 1 от договора, Възложителят
5
възлагал, а Изпълнителят приемал да извърши дейностите по поддържане
(превантивно, текущо, зимно и ремонтно - възстановителни работи при
аварийни ситуации) на АМ „Т“ на територията на ОПУ София, ОПУ
Пазарджик, ОПУ Пловдив и ОПУ Стара Загора е дължина на пътната мрежа
241.904 км. Твърди се още, че видно от месечно задание за месец март 2020 г.
- Възложителят АПИ е възложил на Изпълнителя по договора — „А“ ЕАД
дейности по изкърпване на пътната настилка в участъка на ОПУ - Пазарджик
от АМ „ Т “, като съответно са били изпълнени и платени възложените
дейности, а именно: сертификат № 14 по месечно задание за месец март 2020
г. за действително изпълнени и приети ремонтни работи; обобщена и
подробна количествени сметки за установяване на извършените работи по
поддържане и ремонт на пътните настилки - сметка 3 по месечно задание за м.
март 2020 г. по: шифър 3006 - изкърпване на дупки и деформации в
настилката с тътна асфалтова смес - със средна дебелина 4 см. - машинно
/фрезоване, оформяне, почистване, разлив за връзка, полагане и уплътняване,
залИ.е на фугите с битумна емулсия, обработка с каменно брашно и всички,
свързани с това разходи, в т. ч. и транспорт - количество 2 019.05 кв. м. и
шифър 3008 - изкърпваме ма настилката със студена асфалтова смес - ръчно
/оформяне, почистване, обмазване с битумна емулсия, полагане и всички,
свързани с това разходи, в т. ч. и транспорт - количество 0.68 т. Твърди се
още, че следователно било, че през месец март 2020 г. - месец, предхождащ
месеца на твърдяното пътно произшествие АПИ, ОПУ - Пазарджик била
възложила извършване на ремонт на пътното платно на участъка на ОПУ -
Пазарджик от АМ „Т“, изразяващ се в изкърпване на пътната настилка.
Твърди се, че гореизложените обстоятелства определяли различен от
твърдяния в исковата молба фактически състав на реализирано ПТП и
причинно-следствена връзка. Твърди се, че не се уточнявал размерът на
твърдяната „дупка“, нито в кое платно за движение на АМ „Т“ се е намирала,
поради което не следвало да се ангажира отговорността на ответника, с
твърдение, че липсвало виновно бездействие от негова страна. По
доказателствата се изразява становище, че ответникът не възразява да се
приемат приложените към исковата молба доказателства. Излага се
становище и по доказателствените искания, а именно, че ответникът не се
протИпоставя на искането за допускане на САТЕ. Твърди се, че видно било от
платежно нареждане за кредитен превод на дата 12.04.2021 г., че ДЗИ „Общо
6
застраховане“ ЕАД било извършило плащане на автосервиз „***“ ЕООД сума
в размер на 257.90 лв., поради което не се оспорва плащането на тази сума,
като се изразява становище, че в тази връзка не било необходимо назначаване
на съдебно-счетоводна експертиза. Сочат се доказателства. Претендират се
разноски и юрисконсултско възнаграждение, както и с оглед становището на
ищеца се моли съдът да даде възможност на ответника за ангажиране на
допълнителни доказателства. Изразено е становище, в случай, че поради
служебна ангажираност ответникът не може да се яви в първото по делото
съдебно заседание, че същият не възразява делото да се гледа в негово
отсъствие.
Съдът с Определение по чл. 140 от ГПК № 164/18.01.2023 г. е приел
приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства.
Допуснал е изслушване на съдебно-техническа експертиза, която да отговори
на поставените в доказателсвената част на исковата молба въпроси, като е
определил за вещо лице В. Ф. при депозит в размер на 350лв., платим от
ищцовата страна в 7 дневен срок от връчване препис от определението,
допуснал е до разпит като свидетел М. К., поискан от ищцовата страна,
оставил е без уважение искането на ищеца за изслушване на съдебно-
счетоводна експертиза и е внесъл делото за разглеждане в открито съдебно
заседание, като го е насрочил за 07.03.2023г. от 11:00 часа, както и е
разпоредил препис от писмения отговор и приложенията към него да се
връчат на ищеца.
След насрочване на делото, по същото е постъпил допълнителен
отговор от ответника АГ****” с адрес на управление: гр. София, бул. "**,
представлявана от Председателя на Управителния съвет на АПИ - инж. И
И.ов, *** - Пазарджик, с адрес: гр. Паз**, представлявано от Директора - инж.
М А Ша, чрез пълномощник и процесуален представител: юрист, началник
отдел „Административно обслужване” Я. Г. Б., с вх.№1992/25.01.2023 г., в
който с оглед направеното уточнение от ищеца с допълнението към исковата
молба, изразява становище, че с молба от 15.12.2022 г. от ищеца било
посочено, че „причината за увреждането по автомобила била преминаване на
лек автомобил марка „М“ с рег. № ** през паднал предмет на пътя“, като се
твърди, че това било общо твърдение, без да се уточнявал видът,
количеството и размерът, и според ответникът това твърдение също било и
недоказано. Твърди се, че нямало доказателства за протИправно поведение на
7
АПИ, ОПУ - Пазарджик, изразяващо се в бездействие и неизпълнение на
задълженията по чл. 30, ал. 1 от ЗП за поддържане на пътното платно на
територията на републикански път и отстраняване на повреди по него, което
да е било в причинна връзка с настъпилите повреди по автомобила. Твърди
се, че АПИ, ОПУ - Пазарджик полагало системни грижи за поддържане на
републиканските пътища. Твърди се още, че съгласно действащия към
момента договор за обществена поръчка за поддържане на автомагистралата
№ РД-38-1/30.08.2019 г., ежемесечно се извършвала охрана на пътни
съоръжения и принадлежности в обхвата на магистралата, която следяла за
възникнали нередности, както и, че ежемесечно се извършвал също и
периодичен оглед и отстраняване на обекти в обхвата на магистралата.
Твърди се, че Аг****“ /АПИ/ била възложила на „А“ ЕАД с месечно задание
за месец април 2020 г. изпълнението на видове строително-монтажни работи
/СМР/ и дейности - в т. ч. сметка № 1, шифър 1008 - Охрана на пътни
съоръжения и принадлежности в обхвата на автомагистралата, вкл. и
принадлежащи пътни връзки; както и сметка № 1, шифър 1010 - Извършване
па периодичен оглед и отстраняване на обекти в обхвата на магистралата.
Твърди се, че възложените дейности са били изпълнени от поддържащата
фирма и платени от АПИ, което било видно от: сертификат №17 по месечно
задание за м. април 2020 г. за действително изпълнени и приети ремонтни
работи по сметка № 1, шифър 1008 - Охрана на пътни съоръжения и
принадлежности в обхвата на автомагистралата; протокол от 13.05.2020 г.
между ОПУ - Пазарджик и „А“ ЕАД за проверка на охраняваните пътни
съоръжения и принадлежности в обхвата на магистралата, участъка на ОПУ -
Пазарджик - за месец април 2020 г., шифър 1008; обобщена и подробна
количествени сметки за установяване на извършените работи от
поддържащата фирма /охрана на пътни съоръжения и принадлежности в
обхвата на автомагистралата/ - организационни мероприятия - сметка 1 за м.
април 2020 г.; сертификат № 17.2 по месечно задание за м. април 2020 г. за
действително изпълнени и приети ремонтни работи вкл. по сметка № 1,
шифър 1010 - Извършване на периодичен оглед и отстраняване на обекти в
обхвата на магистралата; протокол от м. 05.2020 г. между ОПУ - Пазарджик и
„А“ ЕАД за извършен периодичен оглед /месец април 2020 г./ и отстраняване
на обекти в обхвата на участъка на ОПУ - Пазарджик от АМ „Т“, шифър
1010; обобщени и подробни количествена сметка за установяване на
8
извършените работи от поддържащата фирма /периодичен оглед и
отстраняване на обекти в обхвата на магистралата/ - организационни
мероприятия - сметки 1 за м. април 2020 г.; Твърди се, че ПТП било станало
на 13.04.2020 г., в 22.00 ч. АПИ, ОПУ - Пазарджик не била имала обективна,
своевременна и практическата възможност за незабавно отстраняване най-
вероятно на случайно изпаднал предмет от предходно превозно средство.
Посочва се от ответника, че в уведомление за щета по полица Каско било
записано: „На 13.04.2020 г., в 22.00 ч. при движение по магистрала Т с посока
от Пловдив към гр. София, в района на гр. Пазарджик преминах през паднал
предмет на пътя, в следствие на което се спука предната дясна гума и увреди
предния десен подкалник и десен праг“. Твърди се, че не се уточнявал видът
на предмета, количеството, размерът, нито в кое платно за движение на АМ „
Т“ се бил намирал, нито колко време е бил престоял предметът на пътното
платно. Твърди се, че важна в случая била скоростта, с която се е бил движил
процесният автомобил, в коя лента на движение се е бил намирал,
видимостта, като според ответника липсвали доказателства и в тази насока.
Твърди се, че водачите били длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, като според
ответника, следователно се касаело за непредвидимо, внезапно събитие, в
резултат на което било настъпило ПТП, по независещи от АПИ причини,
поради което не следвало да се ангажира отговорността им, тъй като липсвало
виновно бездействие от тяхна страна. Твърди се, че с оглед на
гореизложените обстоятелства, същите определяли различен от твърдения в
исковата молба и допълнителна такава фактически състав на реализирано
ПТП, причинно-следствена връзка и размер на щета. Ответникът моли,
алтернативно, в случай, че съдът уважи подадената искова молба, съдът да
има предвид следното: На първо място, че поддържането на процесния
участък - Автомагистрала „Т“, посока Пловдив - София, в района на гр.
Пазарджик било възложено с договор за възлагане на обществена поръчка №
РД-38-1/30.08.2019 г., сключен между Аг****” и „А” ЕАД, както и, че
съгласно договора, на изпълнителя са били възложени дейностите по
поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно - възстановителни
работи при аварийни ситуации) на АМ „Т“ - ОПУ Пазарджик, където попадал
и процесният участък - Автомагистрала „Т“, посока Пловдив - София, в
района на гр. Пазарджик. Твърди се, че съгласно чл. 1 от горе цитирания
9
договор, Възложителят възлагал, а Изпълнителят приемал да извърши
дейностите по поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно -
възстановителни работи при аварийни ситуации) на АМ „Т“ на територията
на ОПУ София, ОПУ Пазарджик, ОПУ Пловдив и ОПУ Стара Загора с
дължина на пътната мрежа 241.904 км., че в чл. 28 от същия договор било
уредено, че при причиняване на ПТП и/или възникване щета в резултат на
неизпълнение или некачествено изпълнение предмета на договора, както и на
всички нормативни и технически изисквания, които следвало да се спазват
при изпълнение на договора, изпълнителят „А” ЕАД носел пълна
имуществена и неимуществена отговорност за причинените вреди. Твърди се,
че с оглед на това, за ответника възниквало и правното основание за
привличане на трето лице помагач, както и предявяване на обратен иск срещу
Изпълнителя по този договор за обществена поръчка, като се сочи Решение
№ 232/22.11.2021 г. по въззивно гр. д. № 20215200500618/2021 г., I гр. състав
на ОС - Пазарджик. Ответникът, с допълнителния отговор /становище/
представя и молба за привличане на трето лице помагач, и искова молба по
чл. 219, ал. 3 от ГПК /обратен иск/ срещу „А” ЕАД, ЕИК * като изпълнител по
сключения договор за текущ ремонт и поддържане на пътя, както и
допълнителни писмени доказателства. Моли, с оглед становището на ищеца
му бъде дадена възможност за ангажиране на допълнителни доказателства,
претендира присъждане на сторените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение, и заявява, че в случай, че поради служебна ангажираност не
може да се яви в първото по делото съдебно заседание, не възразява делото да
се гледа в негово отсъствие.
В молбата с вх. №1993/25.01.2023 г. от АГ****” , *** - Пазарджик, с
адрес: гр. Паз**, представлявано от Директора - инж. М Ш, чрез
пълномощник: юрист, началник отдел „Административно обслужване” Я. Г.
Б., относно привличане на трето лице - помагач „А” ЕАД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: г***, представлявано от И. С. С., по повод
исковата молба подадена от ДЗИ „Общо застраховане” ЕАД срещу Аг****” -
*** - Пазарджик, по настоящото дело, на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК,
ответникът моли съдът да допусне привличането на „А” ЕАД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: г**” № **, представлявано от И. С. С., като
трето лице – помагач, като обосновава искането си за привличане на третото
лице - помагач с оглед на обстоятелството, че съгласно договор за възлагане
10
на обществена поръчка № РД-38-1 от 30.08.2019 г., сключен между Аг****” и
„А” ЕАД, са били възложени на изпълнителя по договора - дейностите по
поддържане /превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни
работи при аварийни ситуации/ на АМ „ Т“ на територията на ОПУ София,
ОПУ Пазарджик, ОПУ Пловдив и ОПУ Стара Загора с дължина на пътната
мрежа 241.904 км, където попадал и процесният участък. Твърди се, че в
договора за възлагане на обществена поръчка за поддържане - чл. 28 било
договорено, че при причиняване на ПТП и/или възникне щета в резултат на
неизпълнение или некачествено изпълнение предмета на договора, както и на
всички нормативни и технически изисквания, които следва да се спазват при
изпълнение на договора, изпълнителят „А” ЕАД носи пълна имуществена и
неимуществена отговорност за причинените вреди. Предвид горе изложеното,
се моли съдът да допусне привличането на „А” ЕАД, като трето лице -
помагач.
В подадената искова молба с вх. №1994/25.01.2023 г. от АГ****”, *** -
Пазарджик, с адрес: гр. Паз**, представлявано от Директора - инж. М Ш, чрез
пълномощник: юрист, началник отдел „Административно обслужване” Я. Г.
Б., с правно основание чл. 219, ал. 3 от ГПК /обратен иск/ срещу „А” ЕАД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: г**” № **, представлявано от И.
С. С. с цена на иска - 272.90 лв., се твърди, че третото лице помагач по
настоящото дело бил изпълнител по договор за възлагане на обществена
поръчка № РД-38-1 от 30.08.2019 г., на основание на който отговарял за
дейностите по поддържане в обхвата на АМ ”Т” на територията на ОПУ
София, ОПУ Пазарджик, ОПУ Пловдив и ОПУ Стара Загора, където попада и
процесният участък - Автомагистрала Т, посока Пловдив - София, в района на
гр. Пазарджик, както и че съгласно чл. 1 от горецитирания договор,
Възложителят възлагал, а Изпълнителят приемал да извърши дейностите по
поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно - възстановителни
работи при аварийни ситуации) на АМ „Т“ на територията на ОПУ София,
ОПУ Пазарджик, ОПУ Пловдив и ОПУ Стара Загора с дължина на пътната
мрежа 241.904 км., в това число и на участъка цитиран по-горе. Твърди се, че
в чл. 28 от същия договор било уредено, че при причиняване на ПТП и/или
възникне щета в резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение
предмета на договора, както и на всички нормативни и технически
изисквания, които следва да се спазват при изпълнение на договора,
11
изпълнителят „А” ЕАД носел пълна имуществена и неимуществена
отговорност за причинените вреди. Твърди се, че с оглед на възможността да
бъде уважен искът по чл. 410, ал. 1, т. 2 от Кодекса на застраховането във вр.
чл. 49 от ЗЗД спрямо АПИ и същата да бъде осъдена да заплати обезщетение
в размер на 272.90 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от деня на
предявяване на исковата молба, то за Аг****“ се пораждал правен интерес от
предявяване на настоящия иск на основание на чл. 219, ал. 3 от ГПК във вр. с
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Моли се съдът, да приеме за съвместно разглеждане по
настоящото дело, обратният иск срещу третото лице, който да бъде разгледан
при условията на евентуалност - ако бъде уважен предявеният по настоящото
дело против АПИ иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от Кодекса на
застраховането във вр. чл. 49 от ЗЗД, да бъде осъдено третото лице помагач -
„А” ЕАД, привлечено на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК и ответник по този
иск, да заплати сумата от 272.90 лв., ведно със законната лихва върху тази
сума от деня на предявяване на исковата молба, както и да ни присъдите
направените съдебно деловодни разноски по настоящия иск спрямо третото
лице.
Съдът с Определение № 319/09.02.2023 г., на основание чл. 219 от ГПК
е привлякъл „А“ЕАД с ЕИК * със седалище и адрес на управление *****,
представлявано от И. С. С. като трето лице помагач на страната на ответника
Агенция “П**“, *** Пазарджик, адрес: гр.**, представлявано от директора –
инж.М А Ша и е приел на основание чл.219, ал.3 от ГПК за съвместно
разглеждане предявения от Агенция“П**“, *** Пазарджик, адрес: гр.**,
представлявано от директора – инж.М А Ша срещу „А“ЕАД с ЕИК * със
седалище и адрес на управление гр.София, , район Витоша, бул.“Цар Борис III
№215, ет.4, представлявано от И. С. С. обратен иск.
В законно установения срок по чл. 131 от ГПК от третото лице помагач
„А” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С**,
представлявано от инж. И. С. в качеството му на изпълнителен директор, чрез
процесуалния представител юрисконсулт К. С., по делото е постъпил отговор
на исковата молба предявена от „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД срещу
Аг****“, както и предявена претенция от АПИ срещу „А“ ЕАД, в качеството
на трето лице и ответник по обратен иск, в която се излага становище, че
същият оспорва фактите и обстоятелствата в главния, респективно в обратния
искове, и изцяло се оспорват исковите претенции като неоснователни и
12
недоказани, и се моли съдът да ги отхвърли, като се излагат следните
аргументи: По допустимостта и основателността на иска, се излага
становище, че предявеният иск от „ДЗИ Общо застраховане" ЕАД е
допустим, но неоснователен. Твърди се, че липсват доказателства, които по
безспорен начин да установят, че събитието било настъпило на цитираното в
исковата молба място. Поддържат се направените от ответника по главния
иск АПИ възражения в отговора на исковата молба в частта относно
неоснователността на главния иск. На следващо място се твърди, че
предявеният обратен иск от АПИ също бил допустим, но неоснователен, тъй
като липсвали доказателства, които по безспорен начин да установят
отговорността на „А“ ЕАД за настъпване на събитието. Оспорва се и
привличането на „А” ЕАД, като трето лице помагач, като се твърди, че не
била налице пряка причинна връзка между неизпълнение на договорно
задължение на дружеството и настъпване на процесното произшествие.
Твърди се още, по обстоятелствата, на които се основава главния иск, че
видно било от исковата молба, че на 13.04.2020 г. водачът на л.а. „М“, при
движение по АМ „Т" в района на гр.Пазарджик в тъмната част на
денонощието, бил претърпял ПТП с материални щети в следствие на
преминаване „през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното
платно“ (съгласно исковата молба), „през паднал предмет на пътя“ (съгласно
Уведомление за щета №9*). Оспорват се изцяло обстоятелствата, изложени в
исковата молба, за които се твърди, че са били причина за уврежданията, а
именно, че на 13.04.2020г. по време на движение по АМ „Т“ в района на гр.
Пазарджик е реализирано ПТП с горе цитирания автомобил, управляван от М.
К., който е преминал през неясно какво - дупка на пътното платно или през
паднал предмет на пътното платно, като се изразява становище, че доколкото
не ставало ясно през какво точно бил преминал водача на МПС, третото лице
помагач било поставено пред невъзможността правилно да ангажира своята
защита, още повече, че срещу него е предявен и обратен иск. Твърди се още,
че се оспорват представените по делото Общи условия, като, същите се
считат са неотносими към настоящия спор, доколкото липсвали
доказателства, че това са именно условията, валидни към процесната
застрахователна полица, с твърдение, че това било така, тъй като същите не
били подписани от застраховател и застрахован. Оспорва се представеното по
делото Уведомление за щета 9* от 15.04.2020г., тъй като върху него липсвали
13
подпис на лицето, както и данни за лицето, което го било подало, поради
което се счита от третото лице помагач, че липсвало валидно иницииране на
производство по уведомяване за наличие на щета на застрахования
автомобил. Твърди се, че ако се приемело, че същото е било подадено от
посочения в уведомлението за водач на автомобила - М. К., то липсвали
данни същият да е бил упълномощен от собственика на автомобила да
извършва такива действия. На следващо място се оспорва Опис - заключение
по щета 9* от 15.04.2020 г., доколкото същият е бил подписан от Кирил
Атанасов, като се твърди, че не са били представени доказателства за
упълномощаването му. Твърди се, че в описа било посочено „Вид
обезщетение: Доверен сервиз“, като липсвала информация за това кой бил
този сервиз и не били представени доказателства за наличието на такъв.
Твърди се още, че приложеното по делото Възлагателно писмо
№237170/25.11.2020г. било до „**“ ЕООД и в него било посочено, че било
съгласно сключен със същото договор, но този договор не бил
индивидуализиран - липсвали номер и дата на договора. Твърди се, че в тази
насока не били представени доказателства, както и, че по делото, не бил
представен и съответния договор, за да бъде направен обоснован извод, че в
действителност е налице сключен такъв договор. Твърди се още, че от
представените по делото фактури и калкулация, а именно: Фактура
№**********/30.03.2021 г. за извършен ремонт по щета № 09*/20 г. на
стойност 257.90лв., Фактура №**********/ 25.01.2021 г. на стойност 34,04лв.
и Калкулация на претенция №09*/15.04.2020 г., от която калкулация не
ставало ясно от кого е изготвена, че било видно от така представените
фактури и калкулация, че има разминаване - във
Фактура№**********/25.01.2021 г. било посочено, че е за подкалник
пл.пр.десен (предна част) и била на стойност 34.04лв., а в калкулацията в т.2
№ Детайл" било посочено „т.2.1. Подмяна Доставчик: Autop на стойност
39.14лв„ т.е. не ставало ясно защо след като е закупен за 34.04лв. същият е
калкулиран на стойност 39.14лв. Твърди се още, че не ставало ясно защо след
като ПТП било станало на 13.04.2020г. уведомлението за щета било заведено
едва на 15.04.2020г., както и защо ремонтните дейности били възложени и
извършени, съответно фактурирани след повече от 6 месеца след ПТП.
Оспорва се също така механизмът на ПТП, при твърдения, че същият бил
протИречив, доколкото било посочено, че бил в следствие на преминаване
14
„през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно“ (съгласно
исковата молба) и „през паднал предмет на пътя“ (съгласно Уведомление за
щета№9*). На следващо място се сочи, че по делото не били представени
безспорни данни индивидуализиращи (напр.размери) т.нар.дупка на пътното
платно, респ.за вида и размерите на „падналия предмет на пътя, липсвал и
снимков материал, от който да се докаже тяхното наличие, вид, размери и
местоположение. Оспорва се и мястото на настъпване на произшествието,
доколкото посоченото „в района на гр.Пазарджик", било доста обширно
понятие (около 50 км). както и вида и размера на претендираните
имуществени вреди, както и че те са били в причинно-следствена връзка с
настъпилото събитие. Твърди се още, че по делото липсвали данни за
настъпилото ПТП да са уведомени органите на МВР, в т.ч. за съставен от
същите изискващият се протокол за ПТП, както и дали водачът е управлявал
МПС след употреба на алкохол или друго упойващо вещество, както и с каква
скорост се е движило МПС. Излага се становище, че в случай, че съдът
приеме, че процесното транспортно произшествие се е осъществило, се счита,
че неговото реализиране се дължало на поведението на водача, като се
твърди, че с поведението си водачът на МПС бил допринесъл за настъпването
на произшествието, като е управлявал автомобила със скорост, несъобразена с
пътните условия. На следващо място, е посочено, че в настоящия случай не
може да се установи скоростта, с която се бил движил водачът, което било от
съществено значение, свързана с т.нар. "опасна зона за спиране" - това било
времето и разстоянието, които са нужни на водача на МПС да възприеме
опасността, като предприеме действия за предотвратяване на произшествието.
Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл.20. ал. 2 от ЗДвП "Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случаи на необходимост да спрат, косато
възникне опасност за движението.“ Отново се сочи, че случай, че съдът
приеме, че се е осъществило процесното транспортно произшествие, се счита,
че неговото реализиране се дължало на поведението на водача, както и, че с
поведението си водачът на МПС бил допринесъл за настъпването на
15
произшествието, като в тази връзка се излага становище, че не било доказано
по безспорен начин, че настъпилите вреди по автомобила са били вследствие
на контакт с дупка/предмет, на посочения участък, в посочения период и
причината била именно появата на жИтно с неизяснени размери. Твърди се,
че доколкото от ищеца се твърдяло, че увреждането било настъпило в
резултат на състоянието на АМ „Т“, за поддържането на която отговаря АПИ,
съответно, че било налице нарушение на предписано правило /неподдържане
на пътя в изправност, неотстраняване и необозначаване на препятствие/ и
вредата не следвала от обективното качество на вещта, то отговорността
следвало да е по чл.49 ЗЗД. Твърди се, че за да възникне тя, обаче,било
необходимо повреждането на имуществото да е станало в резултат на
протИправно поведение на ответника, респ. на лице, за чиито действия
отговаря, а не в следствие на случайно събитие или по вина на трето лице, за
което ответникът не носел отговорност. Сочи се, че случайно събитие било
такова събитие, което не е могло да се предвиди или се дължи на
непреодолима сила, че същото изключвало отговорността за вреди, освен ако
вредоносният резултат не бил предхождан от виновно или протИправно
поведение на делинквента, в този смисъл е посочено Решение № 204 от
10.03.2010 г. на ВКС по гр. д. №4284/2008 г., IV г. о., ГК. С оглед на
гореизложеното, се моли съдът да приеме, че настъпилото събитие и щетата
по имуществото не се дължало на протИправно поведение на ответника, на
когото било възложено задължението да поддържат конкретния пътен
участък в изправност, а се касаело се до внезапно възникнало препятствие на
пътното платно, чието отстраняване или обозначаване е било обективно
невъзможно в рамките на изминалото време между възникването на
препятствието и настъпването на пътнотранспортното произшествие, като
самото възникване на препятствието не се дължало на протИправно действие
или бездействие на стопанина на пътя, а било резултат от случайно събитие,
което не е могло да бъде предвидено. Твърди се, че само въз основа на факта,
че била настъпила вреда не можело да се изведе нито протИправност на
поведението на служителите в ответната агенция, нито неполагане на
дължимата от тях грижа, което да обоснове нейната деликтна отговорност, а
от там и задължението да възстанови на ищеца щетата.
С оглед на изложеното се излага становище, че предявеният главен иск
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
16
Оспорва се привличането на „А“ ЕАД като трето лице помагач и
ответник по обратен иск, като се твърди, че не била налице пряка причинна
връзка между неизпълнение на договорно задължение на дружеството и
настъпване на процесното произшествие. Твърди се, че действително между
„А“ ЕАД и АПИ бил сключен Договор за възлагане на обществена поръчка
№РД-38-1/01.03.2018г., както и, че видно от самия договор дейностите, които
„А“ ЕАД било длъжно да изпълнява, се възлагали с месечни, допълнителни и
извънредни задания (чл.5 от договора). Твърди се, че на база възложените
задания се съставяли месечни сертификати, които били доказателство за
действително изпълнени от Изпълнителя - „А“ ЕАД и приети от Възложителя
- АПИ ремонтни работи (чл.9, ал.5 от договора). Твърди се още ,че
извънредните задания били приложими при настъпване на „непредвидени
обстоятелства** и съгласно чл.5, „В“ от договора. Възложителят или
упълномощено от него лице имал право да възлага писмено възникналите
работи, които са пряко свързани с проходимостта на пътния участък и
осигуряване безопасността на движението, като в тази хипотеза Изпълнителят
бил длъжен да започне незабавно работа по разпоредените дейности. Твърди
се, че съгласно Раздел I Дефиниции, т.8 “извънредно задание“ означавало
писмено възлагане от възложителя на видовете количества и работи,
невключени в месечното и допълнителното задание, необходими за
осигуряване на проходимостта на пътищата и безопасността на движението
при възникване на непредвидени обстоятелства, включително по смисъла на
чл.2 ЗЗБ. На следващо място се моли съдът да има предвид, че съгл. чл.19,
ал.1, т.1 и чл.30, ал.1 от ЗП. на АПИ било вменено управлението на
републиканските пътища, както и осъществяването на дейностите по
изграждането, ремонта и поддържането на републикански пътища, както и, че
дефиницията на понятието „поддържане на пътищата“ била описана в ДР на
311, като дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато,
безопасно и удобно движение, през цялата година, предпазване на пътищата
от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на
техническа отчетност на пътищата. От цитираните законови разпоредби
следвало, че със сключването на договора за обществена поръчка АПИ не
било прехвърлило изцяло на „А“ ЕАД поддържането на пътния участък,
където се твърди, че било осъществено събитието. Твърди се, че
отговорността можела да се прехвърли на „А“ ЕАД само и единствено, ако е
17
имало изрично задание (месечно, допълнително или извънредно), възложено
по описания в договора начин, което водело до неизпълнение на договорните
задължения, като се твърди, че такова в случая нямало. Твърди се, че при
систематическото тълкуване на разпоредбите на договора (чл.1, 5 и чл.12.
ал.7) било видно, че дейностите по поддръжка се възлагали от възложителя
със задания, включително и устни такива, които се оформяли като писмени в
тридневен срок от възникване на непредвидените обстоятелства, когато
дейностите по поддръжка на пътя се възлагали с „извънредни“ задания, като
такова задание било необходимо и когато се налагало осигуряване на
безопасността на пътя. при възникнали непредвидени обстоятелства, каквото
се твърди, че било наличието на жИтно на пътя. Доколкото никъде в договора
не било предвидено изпълнителят да следва да осигури екип, който да следи
за възникване на непредвидени обстоятелства (предвидено било осигуряване
на екип за реакция при вече възникнали непредвидени обстоятелства
съгласно чл.12. ал.7 и ал.8, който следвало да бъде в готовност), то и не
можело да се приеме, че по силата на договора на „А“ ЕАД е било възложено
от АПИ незабавното отстраняване на последиците от такива непредвидени
обстоятелства. Твърди се, че в договора не било посочено задължение на „А"
ЕАД да следи за настъпване на непредвидени обстоятелства, включително и
такива, които могат да доведат до ПТП, то и следвало да се приеме, че
задължението му като лице, осигуряващо поддръжка на пътя било да
отстрани последиците на ПТП, но само по изричното възлагане от страна на
възложителя АПИ, включително чрез устно такова, с оглед извънредния
характер на обстоятелството, възникването му през тъмната част на
денонощието. Твърди се още, че в конкретния случай на „А“ ЕАД не са били
възлагани допълнителни и извънредни задания, нямало протоколи, в които да
било описано, че има отстраняване на препятствия от магистралния участък
съгласно възложени допълнителни или извънредни работи. Твърди се също
така, че в отговора на искова молба, допълнителният отговор на исковата
молба /становище/ и обратният иск, ответникът по обратния иск сам
посочвал, че бил възложил с месечно задание за месец април 2020г. на „А“
ЕАД извършването на СМР. в т.ч. и дейностите по шифър 1008 - Охрана на
пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на магистралата, вкл. и
прилежащите пътни връзки и шифър 1010 - Извършване на периодичен оглед
и отстраняване на обекти в обхвата на магистралата, като се посочва, че
18
видно от приложените по делото доказателства било, че от страна на „А“ ЕАД
са били изпълнени възложените от страна на АПИ дейности, за което са били
съставени съответните сертификати, в т.ч. и Протокол от месец 5 2020г.,
според който за периода от 01.04.2020г. до 30.04.2020 г. изпълнителят е
извършвал периодичен оглед и е отстранявал обекти в обхвата на участък от
км 55+627 до км 106-427, както и, че приетите за изпълнени дейности са и
платени, т.е. от страна на АПИ не се доказвало, че е налице неизпълнение на
договорно задължение от страна на „А“ ЕАД по сключения между същите
договор. Твърди се, че за процесната дата от страна на АПИ няма възлагани
допълнителни и извънредни задания, няма протоколи, в които да е било
описано, че има за отстраняване на препятствия от магистралния участък.
Моли се съдът да има предвид и факта, че ако Изпълнителят извършвал
дейности, за които Възложителят не се е бил разпоредил (чрез задания),
същият нямало да има основание да отчете работата и съответно изпълненото
щяло да бъде в протИречие с договора за възлагане на обществена поръчка,
което щяло да бъде основание за отказ от заплащане на изпълнените
дейности. Твърди се, че отговорността можела да се прехвърли на „А” ЕАД,
само и единствено ако имат изрично задание, което водело до неизпълнение
на договорните задължения, а такова в случая нямало. Твърди се, че в
Договора не било посочено задължение на „А“ ЕАД да следи за настъпване на
непредвидени обстоятелства, включително за такива, които могат да доведат
до настъпване на ПТП, следователно задължението му като дружество,
осигуряващо поддръжка на пътя. било да отстрани последиците от ПТП, но
само по изрично възлагане от страна на възложителя - АПИ, включително
чрез устно възлагане, с оглед извънредният характер на обстоятелството и
опасността, която е създало за участниците в движението. Твърди се, че в
случай на уведомление от страна на АПИ. изразено устно (оформено но реда
чл.12. ал.8 от договора) или писмено, „А“ ЕАД било задължено да изпълни
работата незабавно, но към датата и мястото на осъщественото ПТП нямало
такива данни, не били посочени доказателства в подкрепа на изложените
аргументи в обратния иск от АПИ. Твърди се, че не било налице
неизпълнение на договорно или друго задължение на „А“ ЕАД. което да е
довело до възникване на твърдените от ищеца вреди, и, че именно поради
това не възниквало и задължение на „А“ ЕАД за обезщетяване на каквито и да
било вреди по Договор №РД-38-1/01.03.2018г. Твърди се, че Рамковият
19
характер на договора за възлагане на обществена поръчка не можел
самостоятелно да породи отговорност на изпълнителя „А“ ЕАД, че
отговорност можела да се носи само за неизпълнение на конкретно възложено
задължение, каквото в случая не било налице. В този смисъл се сочи съдебно
решение № 262115 от 31.03.2021 г по гр. д. №8080/2020 г. по описа на СГС,
ГО,ІІб въззивен състав (по дело с идентичен предмет), съгласно което:
„Уговорените в договори за обществена поръчка неустойка за лошо н/нлн
неточно изпълнение, както н че за всички случаи на констатирани нарушения
н/нлн неизпълнение на задълженията по чл.12 /чл.21. ал.1/, или това. че за
причиняване на ПТП н/нлн възникване на щета в резултат на неизпълнение
или некачествено изпълнение, изпълнителят носи пълна имуществена и
неимуществена отговорност /чл.28/, не обуславят друг извод, тъй като за да се
определи дали е налице неизпълнение, трябва да са ясно отграничени
конкретните задължения на изпълнителя, които в случая не са предварително
определени в самия договор и липсват данни за същите. При преценка
основателността на иска по чл. 79 ЗЗД съдът намира, че не е налице
неизпълнение на договора от ответника по обратния иск. което да е довело до
процесното ПТП и претърпените вреди.“В същия смисъл и при идентична
фактическа обстановка се сочи и Решение № 260584 от 27.01.2021 г. на СГС
по в.гр.д. № 9201/2020 г., като се посочва, че въззивният съд бил приел, че
„Няма данни на третото лице да са възлагани дейности по премахване на
процесното препятствие от пътя. Напълно производни са тълкуванията от
страна на въззивника на чл. 12, ал.5 н ал. 7 от посочения договор, като и в тях
е посочено, че задълженията се изпълняват съобразно останалите клаузи на
договора т.е. след съответната заявка". Цитира се в горния смисъл и друга
съдебна практика, а именно: Решение №166 от 27.04.2018г. на ОС Пазарджик,
го, II въззивен с-в по в.гр.д.№189/2018г., Решение №4928 от 06.07.2017 г. на
СГС, го, II б с-в по в.гр.д.№1616/2017г., Решение № 266517 от 11.11.2021 г. на
СГС по в. гр. д. № 8818/2020 г., за които дела се сочи, че имали сходен
предмет и фактическа обстановка. С гореизложеното се твърди, че
задължението за осъществяване на цялостен надзор върху автомагистралата
се осъществявало, включително и възникналите непредвидени обстоятелства,
от служителите на Аг****“, като се счита, че не било налице неизпълнение на
договорно задължение на „А“ ЕАД, което да е довело до възникване на ПТП
или до вредите твърдени от ищеца. Твърди се, че твърдяното неизпълнение на
20
договора от страна на изпълнителя не се установявало и чрез тълкуване на
чл.12. доколкото и в него било посочено, че задълженията се изпълнявали в
рамките на предоставените права по договора, съобразно останалите негови
клаузи, т. е. след съответно задание. Противното, според третото лице
помагач, би било означавало със самото сключване на договора върху
изпълнителя да бъде прехвърлена изцяло отговорността по поддържане и
обезопасяване на процесния пътен участък и задължението за осъществяване
на цялостен надзор върху автомагистралата, каквато не била целта на
договора. Твърди се, че уговорените в него неустойка за лошо и/или неточно
изпълнение, както и че за всички случаи на констатирани нарушения и/или
неизпълнение на задълженията по чл.12 /чл.21, ал.1/, или това, че за
причиняване на ПТП и/или възникване на щета в резултат на неизпълнение
или некачествено изпълнение, изпълнителят носи пълна имуществена и
неимуществена отговорност /чл.28/, не обуславяли друг извод, тъй като за да
се определи дали е било налице неизпълнение, трябвало да са ясно
отграничени конкретните задължения на изпълнителя, които в случая не са
предварително определени в самия договор и липсвали данни за същите.
Излага се становище, че при преценка основателността на иска се счита, че не
било налице неизпълнение на договора от ответника по обратния иск, което
да е довело до процесното ПТП и претърпените вреди. Отрича се от третото
лице помагач, да е поемало задължението да следи постоянно за наличието на
внезапно възникнали препятствия по пътя. а единствено да отстраняват
същите при устно или писмено възлагане от ответника. С оглед изложените
съображения, и поради недоказаност, на основната предпоставка по
предявения обратен иск - неизпълнение на договора от ответника по иска,
което да се намирало във връзка с процесното ПТП, според третото лице
помагач, същият като неоснователен следвало да бъде отхвърлен. Моли се
съдът да отхвърли изцяло предявените претенции по главния, респективно по
обратния иск. като неоснователни и недоказани. Претендира се присъждане
на направените разноски по делото, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.
По доказателствата съдът се е произнесъл с Определение, с което е
допуснал изготвяне на САТЕ от в.л. В. Ф.. На основание чл. 146 ал.2 ГПК
съдът указва на страните в производството , че всяка носи доказателствената
тежест за установяване и доказване на твърдените от нея факти и
21
обстоятелства, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, а
именно – ищецът следва да докаже заплащане на застрахователно
обезщетение за щети по МПС в претендирания размер, както и всички
обстоятелства, които са ангажирали неговата договорна отговорност към
застрахованото лице, ответникът и третото лице помагач – съответно следва
да докажат обстоятелствата обосноваващи техните възражения.
Съдът пристъпва към събиране на допуснати по делото доказателства.
В.Л. Ф.: - За да изготвя заключението е необходимо да имам предвид
показанията на свидетеля относно механизма на осъществяване на
автопроизшествието. Не съм представил по тази причина заключение.
Съдът КОНСТАТИРА, че към дата на днешното съдебно заседание
посоченият от ищеца свидетел, чиито показания трябва да бъдат съобразени
от вещото лице не е редовно призован за днешното съдебно заседание, като
призовките до същия, които са изпратени до местоработата и на постоянния
му адрес са приложени и върнати по делото в цялост. При това положение
съдът счита, че следва да се извърши служебна справка, евентуално, за
актуална месторабота на този свидетел за разпита му в следващо съдебно
заседание, и също така следва да се укаже на ищеца, че в съответствие с
доказателствената тежест която носи/ тъй като допуснатият по делото
свидетел е по искане на ищеца/ – същият следва в едноседмичен срок да
посочи евентуално друг адрес, за призоваването на този свидетел и разпита
му в съдебно заседание. В тази връзка следва да се укаже на ищеца, че в
случай, че не посочи актуален адрес на който свидетелят да бъде призован,
същият ще бъде заличен като такъв по делото, поради което съдът :
О П Р Е Д Е Л И:
УКАЗВА на ищцовата страна, в 7 дневен срок считано от днес, да
посочи актуален адрес за призоваване на свидетеля, като в противен случай
този свидетел следва да бъде заличен.
ЮРК. Б. и ЮРК. Д (ПООТДЕЛНО): - Нямаме други искания.
За разпит на допуснатия по делото свидетел и след събирането на
гласни доказателства за изслушване на заключение на допусната по делото
САТЕ, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
22
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 10.10.2023 г. от 10:00 часа, за
която дата и час ищецът уведомен при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК, но
на същия да се изпрати призовка с указанията във връзка с призоваването на
свидетеля.
Представляваните днес ответник и трето лице помагач, се считат за
уведомени чрез процесуалните си представители.
Уведомен от днес е и вещото лице инж. Ф..
ДА СЕ ПРИЗОВЕ допуснатият по делото свидетел на постоянния му
адрес, както и евентуално, след постъпване на данни за негова актуална
месторабота или респективно при постъпване на данни от ищеца за адрес за
призоваване.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:28
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
23