Определение по дело №1016/2023 на Административен съд - Варна

Производството е реда на чл.146 и сл. от АПК вр.чл.21 ал.3 и чл.58 ал.1 от АПК и е образувано по жалба от С.Г.Г., ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адв.Х.Я. ***, против мълчаливия отказ на кмета на Община Варна по заявление рег. №АУ028961ВН/27.03.2023г за заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка за ПИ с идентификатор 38354.502.3030 с площ 523 кв.м. в землището на с.Константиново, обл.Варна.

С разпореждане №6315/07.05.2023г производството по делото е оставено без движение и на жалбоподателя е указан срок, в който да мотивира правния си интерес от обжалване предвид издаденото по заявлението му Удостоверение рег. №АУ028961ВН_005ВН/22.05.2023г. В отговор е постъпила молба с.д. №9000/13.06.2023г, с която жалбоподателят чрез адв.Я. заявява, че не поддържа подадената жалба против мълчалив отказ, и настоява при прекратяване на производството и на осн.чл.143 от АПК и чл.78 от ГПК административният орган да бъде осъден да им заплати направените разноски в производството в размер на 910лв. Досежно дължимостта на разноските се позовава на общото правило, че те се възлагат на страната, което с поведението си е станала причина за завеждане на делото. Към молбата са приложени Договор за правна защита и съдействие и списък с разноски по чл.80 от ГПК.

Със становище с.д. №9993/29.06.2023г кметът на Община Варна чрез процесуалния си представител гл.ю.к.А.Т.счита, че предвид оттеглянето на жалбата същата следва да бъде оставен абез разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено. Сочи също, че законодателят не е предвидил присъждане на разноски при оттегляне на подадената жалба, още повече – предвид наличие на издаден благоприятен за него ИАА, в който случай чл.143 от АПК идобщо не предвижда възможност за присъждане на разноски на жалбоподателя. В този смисъл се настоява за оставяне на молбата за присъждане на разноски без уважение. В евентуалност, и ако съдът прецени, че такива се дължат, се излагат становище, че размерът им следва да бъде съобразен с ниската фактическа и правна сложност на делото и провеждане на съдебно производство по него. Отправено е искане при присъждане на разноски в полза на жалбоподателя същият да бъде задължен да представи банкова сметка, *** сума.

При тази фактология, за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Началото на административното производство е поставено с подадено от жалб.С.Г. заявление рег. №АУ028961ВН/27.03.2023г до кмета на Община Варна за заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка за ПИ с идентификатор 38354.502.3030 с площ 523 кв.м. в землището на с.Константиново, обл.Варна. Предвид бездействието на сезирания орган в 45-дневен срок след входиране на заявлението, С.Г. е депозирал жалба с.д. №6772/04.05.2023г против мълчаливия отказ, по която на 05.05.2023г е образувано настоящото съдебно производство. След изискването на преписката от административния орган, с писмо с.д. №8509/05.06.2023г е представено Удостоверение рег. №АУ028961ВН_005ВН от 22.05.2023г, с което поисканата административна услуга е извършена. Поради това жалб.Г. чрез пълномощника си адв.Я. е заявил, че не поддържа подадената жалба против мълчаливия отказ.

При горните констатации е очевидно, че в случая са налице три основания по чл.159 от АПК за оставяне на жалбата на С.Г. без разглеждане – липса на подлежащ на оспорване мълчалив отказ по т.1, оттегляне на оспорения ИАА по т.3, и липса на правен интерес от оспорване на издаденото по негово искане удостоверение по т.4. Изложеното безалтернативно налага прекратяване на образуваното по жалбата на С.Г. съдебно производство.

В конкретния случай други ответници в производството няма, както и заинтересовани страни, а открито съдебно заседание по делото не е провеждано, поради което не необходимо ничие съгласие за предприетото оттегляне на оспорения ИАА.

При този изход на делото и на осн.чл.143 ал.2 от АПК жалбоподателят има право на разноски. Съдът намира, че настоящият казус попада точно в тази хипотеза предвид безспорното установяване, че в периода от 27.03.2023г – датата на подаване на заявлението, до 04.05.2023г – датата на депозиране на жалбата пред съда, несъмнено е бил формиран мълчалив отказ на кмета за извършване на заявената административна услуга по см.чл.58 ал.1 от АПК във всички възможни хипотези на чл.57 от АПК, когато е сезиран едноличен административен орган. Поисканата административна услуга е извършена чрез издаване на Удостоверението едва на 22.05.2023г, в който момент формираният мълчалив отказ фактически е бил оттеглен от издателя му – кмета на Община Варна, и то в хода на образуваното съдебно производство по оспорването му по настоящото адм.д. №1016/2023г.

По отношение размера на претендираните разноски съдът намира, че като такива безспорно следва да бъдат присъдени доказаните разходи за платена ДТ от 10лв., както и тези за адвокатско възнаграждение предвид наличието на представен договор за правна защита и съдействие с два подписа в частта относно уговореното и заплатено адвокатско възтаграждение – с характер на разписка в тази му част за извършеното заплащане във брой. По отношение размер на същото съдът на първо място споделя възражението на ответника за прекомерност на претендираната сума от 900лв. Действително съгл.чл.8 ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2 – каквото е настоящото адм. дело, възнаграждението е 1000 лв. То обаче е дължимо в случай на реално оказано процесуално представителство, защита и съдейсвие в действително проведено съдебно производство, включващо изготвяне на жалба, участие в открити съдебно заседания, ангажиране на доказателства, формулиране на доказателствени искания пред съда, пледоария по същество на спора и прочие. В конкретния случай действително положения квалифициран юридически труд се изчерпва с изготвянето на една бланкетна жалба и последващо становище за оттеглянето й с искане за разноски. Поради това размерът на дължимото възнаграждение следва да бъде определен по аналогия съобразно изричното предвиждане на §1 от ДР на Наредбата. Според съда аналогичният текст е този по чл.9 ал.1 от Наредбата, предвиждащ, че за изготвяне на искова молба и писмен отговор по искова молба, на въззивна жалба и отговор по въззивна жалба, без процесуално представителство, както и за проучване на гражданско дело и приподписване на касационна жалба по чл.248 ал.2 ог ГПК, когато не е изготвена от приподписващия адвокат, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл.7 или чл.8, но не по-малко от 400 лв. В конкретния случай се касае за изготвяне на жалба пред съда срещу мълчалив отказ за извършване на административна услуга – казус с незначителна фактическа и правна сложност, която може да бъде приравнена на изготвяне на искова молба, и то именно без процесуално представителство (в случая – поради прекратяване на производството преди насрочване на открито съдебно заседание). Поради изложеното съдът в този си състав счита, че в полза на жалб. С.Г. следва да бъде присъдено частично адвокатско възнаграждение – такова в размер на 400лв., който размер се преценява като справедлив и обоснован.

Мотивиран от изложеното, на осн.чл.159 т.1, т.3 и т.4 и чл.143 ал.2 от АПК съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима жалбата на С.Г.Г., ЕГН **********,***, против мълчаливия отказ на кмета на Община Варна по заявление рег. №АУ028961ВН/27.03.2023г за заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка за ПИ с идентификатор 38354.502.3030 с площ 523 кв.м. в землището на с.Константиново, обл.Варна, и

ПРЕКРАТЯВА образуваното по същата жалба производство по адм.д.№ 1016/2023г. по описа на Административен съд-Варна, XXVІ състав.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на С.Г.Г., ЕГН **********,***, разноски в производството в размер на 410 (четиристотин и десет) лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на РБ.

Преписи да се връчат на страните.

	Съдия: