№ 3
гр. Благоевград , 05.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на пети януари, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно частно гражданско
дело № 20201200501287 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 вр. с чл.413, ал.2 ГПК и е образувано въз
основа на частна жалба, подадена от „АСВ“ ЕАД, ЕИК ......., със седалище и адрес на
управление: гр.С., район „Л.“, бул.“Д.П.Д.“ №25, Офис сграда „Л.“, ет.2, офис 4, чрез
юрк.Ив.Н., против Разпореждане №901748 от 09.09.2020 г., постановено по ч.гр.д.№609/20
г. по описа на РС – С., в частта, с която заповедният съд е отхвърлил заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу С. С. Т., ЕГН **********, от с.Л.,
общ.С., за сумата от 7714, 82 лв., представляваща договорна (възнаградителна лихва) за
периода от 20.06.2018 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 20.06.2020 г.
(падеж на последна падежирала неплатена вноска към датата на подаване на заявлението),
както и за разликата над 50 лв. до претендирания размер от 75 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбоподателят твърди, че разпореждането в атакуваната част е неправилно и
необосновано. Излага подробни съображения. В заключение се прави искане
разпореждането на първостепенния съд в обжалваната част да бъде отменено и да бъде
издадена заповед за изпълнение за посочените по-горе суми.
Благоевградският окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото и
закона, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от процесуално легитимирана
страна, имаща правен интерес от обжалване против подлежащ на обжалване акт в
атакуваната част (арг. от чл.413, ал.2 ГПК), поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
1
Първоинстанционното ч.гр.д.№609/20 г. по описа на РС – С. е образувано по заявление
на „АСВ” ЕАД (като цесионер), с ЕИК ......., чрез юрк.Алб.Бл., срещу длъжника С. С. Т.,
ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за подробно
описаните в заявлението суми, сред които и за сумата от 7714, 82 лв. (седем хиляди
седемстотин и четиринадесет лева и осемдесет и две стотинки), представляваща договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 20.06.2018 г. (падеж на първа неплатена погасителна
вноска) до 20.06.2020 г. (падеж на последна падежирала неплатена вноска към датата на
подаване на заявлението).
Заповедният съд е отхвърлил заявлението по чл.410 ГПК, в частта относно искането за
издаване заповед за изпълнение за посочената сума, със съображения, че искането за
заплащане на договорна лихва в посочения размер е противоречащо на добрите нрави,
нищожно и има неравноправен характер. Съдът е посочил, че липсва яснота относно това
какъв е размерът на договорената лихва за всяка вноска и за целия период на плащанията,
както и че претендирането на договорна лихва, чрез включване и на други компонентни
вземания (застрахователна премия) заобикаля ЗПК, поради което е нищожно и има
неравноправен характер.
Съображенията на първоинстанционния съд за отхвърляне на заявлението в частта
относно претендираната възнаградителна лихва, се споделят от въззивния съдебен състав,
като наред с тях и във връзка с възраженията на жалбоподателя, следва да се посоча и
следните:
Разпоредбата на чл.33, ал. 1 от ЗПК урежда правото на кредитора при забава на
потребителя да претендира лихва за забава за времето на забавата върху неплатената в срок
сума.Тази разпоредба обаче не забранява освен обезщетението за забава кредиторът да
претендира и договорна (възнаградителна) лихва. Възнаградителна е лихвата, която
представлява цената или възнаграждението по договора и се дължи по силата на закона или
на уговорка между страните. Размерът на лихвата, както по договора за заем по чл.240, ал.2
от ЗЗД, респ. по договор за банков кредит по чл.430, ал. 2 от ТЗ, е определен писмено в
договора и предназначението й е да възмезди заемодателя/банката за ползването на
паричната сума от заемополучателя за времето на действие на договора. ЗПК също допуска
страните да уговарят заплащане на възнаградителна лихва, която уговорка е част от
съдържанието на договора по чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК. Ето защо, искането на заявителя за
издаване на заповед за изпълнение относно възнаградителна лихва въз основа на процесния
договор за потребителски кредит, е процесуално допустимо.
Същото обаче е неоснователно.
В текста на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК е посочено, че в договора за потребителски кредит
трябва да се посочи лихвения процент на кредита, условията за прилагането му, както и
условията и процедурите за промяна на лихвения процент. В процесния договор за
2
потребителски кредит от 07.03.2018 г. лихвеният процент е посочен общо на годишна база
като процентна величина. Това обаче не е достатъчно, за да се приеме, че уговорката за
лихвения процент съответства на закона. В процесният договор не е посочен текущия
(месечен) лихвен процент, с който ще се олихвява кредита. Не са посочени и условията за
прилагането на лихвения процент по кредита. В този смисъл, съдът намира, че клаузата,
установяваща заплащането на възнаградителна лихва е в противоречие с чл.11, ал.1, т.9 от
ЗПК.
На следващо място, в договора е посочен годишен процент на разходите (ГПР), но
единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на взетите предвид
допускания, използвани при изчисление на ГПР по определения в Приложение №1 от закона
начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Според разпоредбата на чл.19, ал.1
от ЗПК годишния процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в това число и възнаградителна лихва), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В договора липсва
конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води до
неяснота относно включените в него компоненти, т.е. до неяснота дали в него е включена
претендираната възнаградителна лихва, а това от своя страна е нарушение на основното
изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл.10, ал.1 от ЗПК).
Отделно от това, следва да се посочи, че съгласно императивните изисквания, въведени
с чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа
информация за условията на издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. Погасителният план следва да посочва дължимите плащания, да съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяване на главница, лихва, изчислена
на базата на лихвения процент и когато е приложимо, допълнителните разходи. Към
процесния договор е приложен Погасителен план, носещ подписите на страните по
договора, но в него е посочен единствено размерът на погасителната вноска и датата на
всяко плащане. В погасителния план липсва информация какъв е размерът на месечната
погасителна вноска за възнаградителна лихва, т.е. липсва яснота какъв е размерът на
договорената лихва за всяка месечна вноска и за целия период на плащанията. Липсата на
тези данни поставя потребителя в невъзможност да разбере с извършените от него плащания
каква част от задълженията по кредита погасява и каква част остава дължима. Отделно от
това, по процесния Договор е предвидено цената на сключената застраховка да се кумулира
към погасителните вноски, в това число и към възнаградителната лихва, което е
недопустимо и противоречи на ЗПК. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена
информация в договора по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК не дава възможност на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид
3
предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита.
Не на последно място, съдът намира, че преценен от гледна точка на справедливостта
и добросъвестността в гражданските и търговски правоотношения, размерът на
претендираната възнаградителна лихва (7714, 82 лв.) е в очевиден разрез с присъщите й
функции – а именно да представлява възнаграждение за предоставения за ползване
финансов ресурс, от който кредитиращата институция се лишава за срока на действие на
договора, тъй като не е съобразен с размера на предоставената сума, възлизаща в размер на
10 000 лв.
Предвид изложеното, съдът приема, че процесният договор за потребителски кредит в
частта, касаеща възнаградителната лихва, е сключен в нарушение на изискванията на чл.11,
ал.1, т.9, т.10 и т.12 от ЗПК, поради което същият в тази част е недействителен по силата на
чл.22 от ЗПК. Ето защо и не може да се издаде заповед за изпълнение въз основа на този
договор за претендираната възнаградителна лихва (арг. от чл.411, ал.2, т.3 ГПК).
С оглед изложените съображения, разпореждането в атакуваната част, с която е
отказано издаването на заповед за изпълнение за претендираната възнаградителна лихва и за
юрисконсултско възнаграждение относно отхвърлената част от заявлението, следва да се
потвърди.
Водим от горните съображения, Благоевградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №901748 от 09.09.2020 г., постановено по ч.гр.д.
№609/20 г. по описа на РС – С., в частта, с която заповедният съд е отхвърлил заявлението
на „АСВ“ ЕАД, ЕИК ......., за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу С. С.
Т., ЕГН **********, от с.Л., общ.С., за сумата от 7714, 82 лв., представляваща договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 20.06.2018 г. (падеж на първа неплатена погасителна
вноска) до 20.06.2020 г. (падеж на последна падежирала неплатена вноска към датата на
подаване на заявлението), както и за разликата над 50 лв. до претендирания размер от 75 лв.
4
за юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5