Р Е Ш Е Н И Е
№ /22.03.2017 год.,
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, VI-ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на
ДВЕДЕСЕТ И ВТОРИ ФЕВРУАРИ ПРЕЗ ДВЕХИЛЯД И СЕДЕМНАДЕСЕТА ГОДИНА в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС
СЛАВОВ
при секретаря А.И. по гр. дело № 3366
по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е с правно
основание чл.124 от ГПК.
Производството
по делото е образувано с искова молба от Т.М.М. с ЕГН:**********, М.Т.М. с ЕГН:**********
и С.Т.М., ЕГН:********** тримата с адрес ***, чрез пълномощника си адв. М.В. ***
ЕИК:********* адрес: гр. Варна бул."Осми Приморски полк” 43, с правно
основание чл. 124 от ГПК.
В
исковата си молба ищеца твърди, че на 06.04.2004 год. Е.С.М. е подала
Молба-декларация за признаване на правото на собственост върху недвижим имот,
чрез извършване на обстоятелствена проверка до Община Варна за ПИ №2971Б,
вследствие на което е постановен отказ за извършването й, тъй като поземления
имот не е в регулация.
На
28.07.2008 год. Е.С.М. отново подава Молба-декларация до Община Варна за
обстоятелствена проверка за същия поземлен имот, като е постановен отново отказ
с основания, че съгласно чл.19, ал.8, т.1 от ЗСПЗЗ „Общините не могат да
сключват за срок от 5 години предварителни договори, както и да издават
удостоверения във връзка с обстоятелствени проверки по реда на чл.587 от ГПК".
На
26.11.2009 год. отново подава Молба-декларация до Община Варна за
обстоятелствена проверка за същия поземлен имот, но без резултат.
На
13.08.2010 год. починала Е.С.М., като въпросния ПИ продължава да се ползва и
владее от ищците, като нейни наследници- съпруга й Т.М. и синовете й М.М. и С.М.,
като се заплащат и дължимите данъци за имота на Община Варна.
Правно
основание за това е Декларация по чл.14, чл.27 и параграф 2 на ЗМДТ с
вх.№227/16.07.2003г., а по късно е подадена и Декларация по чл.14, чл.27 и
параграф 2 на ЗМДТ с вх.№ ДК14000771(14000767, 14000769)/11.01.2011 год. от
ищците в качеството й на нейни наследници.
В
исковата си молба ищците твърдят, че данъците за ПИ са заплатени пет години
назад от 1998 год., като имота се е ползвал от родителите на Е.М. много преди
това, а след нейната смърт ищците продължават да плащат данъци до настоящия
момент.
Твърди,
се в исковата молба, че са собственици на: недвижим имот представляващ ПИ-3668
(трихиляди шесттотин шестдесет и осем) по действащия план на ж-к „Изгрев"
гр. Варна идентичен с ПИ- 2971 Б (две хиляди деветстотин седемдесет и едно,
буква Б) по стар план на ж-к „Стойко Пеев" гр. Варна с площ от 1 293 кв.м.
(хиляда двеста деветдесет и три) кв.м. по новия план на кв. „Изгрев" е 1
216 кв.м. с идентификатор 10135.2552.2559 и площ 1 216 кв.м., при съседи -
10135.2552.2560; 10135.2552.2561; 10135.2552.2558; 10135.2552.2557;
10135.2552.2534.
По
повод на входирана от ищците Молба - декларация с вх. №АУ271611ВН/09.12.2014
год. за извършване на обстоятелствена проверка съгласно чл. 587 от ГПК и да им
бъде признато правото на собственост е постановен отказ от 18.03.2015 год.,
разбрали, че за имота е съставен акт за частна общинска собственост АОС №
5436/10.06.2009 год. за имот с идентификатор 10135.2552.2559 по плана на ж-к
„Изгрев" с площ от 1216 кв.м. по КК, който е вписан в Агенция по
вписванията - Варна с Акт № 194, том 32 вх. Рег.№1778, дело № 6976/22.06.2009
год.
Ищците
твърдят, че владеят имота над петдесет години, като за целия този период от
време владението им не е прекъсвано. Имота е ограден с телена ограда. В него се
намира и изградена оранжерия, която се ползва по предназначение. Твърдят, че са
собственици на имота на правно основание изтекла в тяхна полза придобивна
давност, тъй като са владели имота повече от петдесет години. Този имот граничи
с друг техен имот, в който има построена сграда, която е основно жилище на
съсобственика М.М..
В
исковата молба е заявен петитум, с който ищците молят съда да постанови Решение
с което да признаете за установено, по отношение на ответника Община Варна, че
ищците Т.М.М., М.Т.М. и С.Т.М., са собственици на имота с идентификатор №
10135.2552.2559 по плана на ж-к „Изгрев" при граници: имоти с
идентификатори - 10135.2552.2560; 10135.2552.2561; 10135.2552.2558;
10135.2552.2557; 10135.2552.2534 - целия с площ от 1 216 кв.м. (хиляда двеста и
шестнадесет) кв.м. представляващ ПИ-3668 (три хиляди шестстотин шестдесет и
осем) по действащия план на ж-к „Изгрев" гр. Варна идентичен с ПИ- 2971 Б.
Претендират направените поделото разноски.
С
исковата молба са депозирани писмени доказателства и са направени
доказателствени искания за допускане на гласни доказателства.
В
съдебно заседание ищците редовно призован не се явяват представлява се от процесуален
представител по пълномощие, който поддържа иска. Претендира направените
поделото разноски.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с която се
оспорва предявения иск, като неоснователен. В отговора си твърдят, че ищците не
са представили доказателства за начина на придобиване на владението. Моли съда,
да отхвърли исковата молба.
С
исковата молба са депозирани писмени доказателства и са направени
доказателствени искания. Претендира за направените по делото разноски.
В
открито съдебно заседание ответника редовно призован се представлява от
процесуален представител по пълномощие, който оспорва искът, моли съда да го
отхвърли като неоснователен и недоказан претендира разноски.
При
преценка на събраните доказателства, съдът приема за установена следната
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Тримата
ищци, са наследници по закон на Е.С.М., б.ж. на гр.Варна, поч. на 13.08.2010
год., за което е съставен акт за смърт № І-1275/14.08.2010 год. на Община
Варна, като ищеца Т.М.М. я наследява в качеството му съпруг, а ищците М.Т.М. и С.Т.М.
като нейни низходящи. /Удостоверение за наследници изх. № 71289/26.11.2014 год.
на Община Варна/.
Представено
е по делото Удостоверение издадено от ответника с Изх. № АУ
271611ВН.014ВН/18.03.2015 год. пописано от Кмета на Община Варна, от което
съдът установи, че за поземлен имот, идентификатор № 10135.2552.2559 с площ
1216 кв. м е идентичен с част от имот № 3593 по КП на ж.к. „Изгрев",
попълнен със Заповед № РП-198/02.02.2005 год. на Кмета на Район
„Приморски", Община Варна идентичен с имот № 2971 Б по КП 1973 год. на
м."Франга дере до Домуз дере" идентичен с част от имот № 12718 по КП
на Крайбрежието 1956 год. по Кадастралната карта на гр. Варна, Район „Приморски",
одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 год. на Изпълнителния Директор на
АГКК - София, съгласно скица изх. № 15-445197/03.12.2014 год., издадена от СГКК
–Варна няма съставен АДС до 01.06.1996 год., няма извършвано отчуждаване и
възстановяване по ЗВСВНОИ, ЗПИНМ, ЗТСУ и др. /Д.В. бр.15/1992 год./.
За
ПИ № 10135.2552.2559 с площ 1216 кв.м. по КК, е съставен АОС № 5436/10.06.2009
год., вписан в СВ - Варна с Акт № 194, т.ХХХІІ, вх. рег. № 1778, д. №
6976/22.06.2009 год.
Съгласно
ПУП-ПУР на кв. Изгрев, имотът попада в кв.58 с отреждане „За спортен
център" и е извън уличната регулация. В разписната книга по КП - 1973г. на
м. „Франга дере” до „Домуз дере", ПИ 2971 Б е записан в разписния лист на А.А.К.,
а по КП на „Крайбрежието"- 1956 год., ПИ 12718 е записан в разписния лист
на: Е.С.К..
По
делото е представен Акта за частна общинска собственост /АЧОС/ №
5436/10.06.2009 год., вписан в СВ - Варна с Акт № 194, т.ХХХІІ, вх. рег. №
1778, д. № 6976/22.06.2009 год., по отношение на поземлен имот №
10135.2552.2559 с площ 1216 кв.м. по КК, Одобрена със Заповед №
РД-18-92/14.10.2008 год. на ИД на АГКК, стар кадастрален № 3668, като имота е
актуван на основание пар.42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС.
По
делото е приета и изслушана съдебно техническа експертиза от заключението, на
която съдът установи, че: процесния имот е отразен в действащата
Кад. карта, като ПИ 10135.2552.2559 е с площ: 1216
м2, като начин
на трайно предназначение територията е - урбанизирана, а начина на трайно
ползване е за ниско застрояване до 10м.
За
собственик в кадастралния регистър е посочена Община Варна с док за собственост
АОС /частна/ № 194, том XXXII, peг. № 1178, дело 6976/22.06.2009 год., като ПИ 10135.2552.2559 граничи
с 4 частни имота и има лице към улица (път) от източната му страна, а именно:
на север - ПИ 2558, на изток ПИ -02442 - път, на юг - ПИ 4148 и ПИ 2560, за
запад - ПИ 2634.
Съгласно разработен
ПУП-ПУР за ж.к.”Изгрев” Одобрен със Решение № 552-6 от Протокол № 10/26,27.07.2012
год. на Общински съвет, съгласно който имота попада в отреждане „за спортен
център", кв.258 и не се засяга от улична регулация.
При огледа
на място вещото лице е установило, че имота представлява незастроено дворно
място, оградено от всички страни с ограда от метална мрежа опъната между
дървени колове забити в земята. По северната, западната и южната граница има дървесна
и храстовидна разстителност. В югозападния ъгъл на имота в момента собственика
на съседния имот изгражда бетонова ограда с функция и на подпорна стена. Дворът
на процесния имот ПИ 10135.2552.2559 е поддържан - тревата е окосена има около
10 на брой овощни дръвчета, както и малка паянтова оранжериийка, разположена в
северозападната част на имота. В южната част на имота по дългата страна минава
въздушно трасе на електропровод 110 KV.
В КП от 1973 г. на местност „Франга дере до Домус
дере" процесния имот е част от ПИ 2971 и е с площ: 3900 м2. Граници за
имота са от запад и изток пътища, от север пътека, а на юг частни имоти с № 2972
и № 2373. В разписния лист към плана като
собственици са
записни първоначално - С. и А. К..
В същия
разписен лист към КП-1973 е нанесена и корекция, с която са добавени номера на
два имота № 2971a - собственик Л.А.Ц. и № 2971б - собственик А. А.К., а записа
за ПИ № 2971 е коригиран на С. А.К.. Тази корекция според вещото лице е отразяване
на извършената делба от 1965г. между Л.А.К., А.А.К. и С. А.К.. Този факт
/според вещото лице/ се потвърждава от скица, която е издавана за последваща
делба през 1996 год. - Договор за доброволна делба между Й. Т. А. и Е.С.М.(л.151, 155), където
на скицата изх. № 281 от 09.04.1996r. издадена от р-н „Приморски" се
вижда, че се дели ПИ 2971, а на изток той граничи с имоти с No2971a и имот
No2971б .
Тези две
делби не са били отразени по надлежния ред в оригиналните картони върху, които
е поддържан в актуално състояние КП от 1973г. и това налага да се извършат две
попълвания на плана посредством Заповеди № Рп-198/02.02.2005 год. и Заповед №
Рп-409/08.09.2005 год.
Със Заповед № Рп-198/02.02.2005г.
на Кмета на
р-н „Приморски" по искане на М.Т.М. са попълнени
ПИ с № 3591, № 3592 и № 3593. Тази заповед отразява делбата от 1996 год.
ПИ 3592 съответства на Дял ІІ-ри =2971-в от разделянето на 2971 за собственик е
попълнен М.Т. А.а, а ПИ 3591 съответства на Дял І-ви = 2971- за собственик е
записана Е.С.М..
Процесния
имот № 10135.2552.2559 попада в ПИ 3593, за него не е записан собственик, а
само че спрямо него е приложен чл.86, ал.2 от ППЗТСУ, което означава, че имота
е бил ограден и не се изисква изрично собственика му да се разпише на Акта за
непълноти и грешки.
Със Заповед № Рп-409/08.09.2005 год. по искане на Д.Е.Ц. и А. Е.Ц., като
наследници на Л.А.Ц. (собственик на дял ІІІ-ти по съдебна делба от 1965 год.) са попълнени ПИ с № 3667 и ПИ с № 3668,
и се
заличава предходния номер на имот 3593, даден със Заповед № Рп-198/02.02.2005г
на Кмета на р-н „Приморски".
Заявители са
вписани, като собственици на нов № 3667, за другия новопопълнен имот ПИ 3668, за
който няма записан собственик по Акта за непълноти, но има запис, че границите
му са съгласно чл.86, ал.2 от ППЗТСУ, т.е. има съществуващи огради на място.
За тези промени в разписния списък,
който се е водил в р-н Приморски е отразено, че поземлен имот № 3668 е получен
от стар № 3593, и е с неизвестен собственик. Процесния имот 10135.2552.2559 по
това изменение съответсвува, почти напълно с ПИ 3668, който от своя страна
съответства на дял ІІ-ри по делбата от 1965 год., съгласно която собственик на
дела е бил А.А.К..
Със Заповеди
№ Рп-198/02.02.2005 год. и Заповед № Рп-409/08.09.2005
год. на Кмета на р-н „Приморски" фактически
са нанесени границите на имоти, за които има надлежно издадени документи за
собственост ( по делби от 1965 и 1996г.), но които по един или друг начин не са
били отразени в действащите кадастрални планове.
В исканията
за обстоятелствена проверка са споменавани два номера ПИ 3668 по действащ план
на жк. „Изгрев", след 2005 год. и ПИ 2971б по предходен план на ж.к.
„Стойко Пеев" с площ: 1293 кв.м. равна на площта на Дял II от съдебната
делба от 1965 год.
В комбинираната
скица по различните планове и кадастралната карта към 2016 год. и границите на
ПИ 3668 по Заповед № Рп-409/08.09.2005 год. се установява, че северната граница
на ПИ 3668 е отместена на север на около средно 2 м, а по южната също има малка
разлика в средата около 1.1 м. Площта на оцифрения имот, съставляващ ПИ 3668 е
1348 кв.м, а на ПИ 10135.2552.2559 е 1216 кв.м.
Вещото лице
е категорично, че процесния имот 10135.2552.2559 съответства на имоти 3668 и
2971-б, за които е искана обстоятелствена проверка, като местоположение, съседи
и близка площ.
Границите на
процесния имот са заснети по геодезически способ с използване на GPS и тотална
станция Leica 1205. и са показани на Приложение № 3 с черен цвят и условен знак
за паянтова ограда. Границите на заснетата на място мрежа почти напълно съвпада
с границите на процесния имот. Разликите, които констатирало вещото лице са в
северозападния ъгъл и по източната част - където оградата е навътре в имота, за
да може да се ушири пространството за път.
Вещото
лице е изготвило комбинирана скица Приложение № 3 неразделна част от
заключението.
По
делото са събрани гласни доказателства.
От
разпитаните свидетели, съдът установи безпротиворечиво, че от 1993 год.
процесния имот се владее от първоначално от наследодателката, а след нейната
смърт и от ищците. Имотът се обработва от тях, ограден с мрежа и дървени
колове, в него се отглеждат овощни дръвчета, има изграден парник. Никой не е имал
претенции към този имот. Наблюденията на свидетелката са от 1993 г. /св. Б. и Б./.
От
разпита на с М.Г., съдът установи, че наследодателката на ответниците от 1985-1986
г. е осъществила владение върху имота и имала наблюдения за това. Този имот бил
на баща й, а след това на наследодателката на ищците. След смъртта й нейните децата,
започнали да го владеят, заедно със съпруга й, но той е вече възрастен и не
посещава мястото. Мястото представлявало един голям правоъгълник с площ повече
от декар, с изградена барака, трайни насаждения – дръвчета, и от всички страни
оградено. Имало изградена и оранжерия. В това място свидетелката ползвала една
част за периода от 1994-2005 год.,. Входът е бил отгоре.
Тази
фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото гласни и
писмени доказателства, които кредитира. Съдът кредитира заключението на
повторната съдебно медицинска експертиза, като компетентно и обективно.
От
така установената фактическа обстановка съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявения
иск е с правно основание чл.124 от ГПК.
Искът
е основателен и доказан.
Правото
на собственост по давност върху недвижим имот се придобива, чрез непрекъснато,
трайно, явно и необезпокоявано владение в продължение на 10 години съгласно чл.
79 от ЗС.
В
случаите, когато не е доказано придобивното основание или при липсата му
владелецът е винаги недобросъвестен, а срокът на владение не може да бъде
по-малък от 10 години. В закона е предвидено, че владелеца може да присъедини
към своето владение и владението на своя праводател / чл.82 от ЗС/.
Съгласно
чл. 83.от ЗС, който докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че е
владял и в промеждутъка, ако не се докаже противното "
Владението
съдържа в себе си „анимус” и „корпус” обективно да осъществява фактическа власт
върху веща и от субективна страна с намерение да я свои. Съгласно правната
доктрина намерението да се държи веща с намерение за своене се изразява в това,
че по ясен начин, недвусмислен и категоричен начин владелеца да отрича чуждата
власт върху вещта, той не трябва да допуска чужди действия и цялото му
поведение не трябва да изразява,каквото и да е съмнение в неговото намерение да
упражнява фактическата власт за себе си".
Владението
е способ за придобиване правото на собственост.
По
делото се събраха доказателства, че наследодателката на ищците, а след нейната смърти и
ищците като нейни наследници, са владяли,
непрекъснато, трайно, явно и необезкоявано процесния период от време от 1990 год. до дата на
предявяване на иска.
Срокът на врадение е над предвидения в закона 10 годишен срок, като недобросъвестни
владелци.
Теорията
и съдебната практика приема, че владението може да бъде прекъснато с иск или с
фактически действия, с които се отнема фактическата властна имота. Съставянето
на АОС /частна/ № 5436/10.06.2009 год., вписан в СВ - Варна с Акт № 194,
т.ХХХІІ, вх. рег. № 1778, д. № 6976/22.06.2009 год. не прекъсва владението.
В този смисъл владението на ищците не е било прекъсвано и с изтичане на
предведния в чл.79 от ЗС срок теса придобили правото на собственост върпу
процесния имот. Порид и коети искът се явява основателен.
По
отношение на направеното възражение.
В
хода на делото ответника община Варна се позовава на нормите на § 42 ПЗР ЗИД
ЗОС, като основание за придобиване правото на собственост върху
процесния имот. От заявеното основание за собственост на общината следва, че до
17.09.1991 г., когато влиза в сила закона имотът е бил държавна собственост.
Доказателства в тази насока не са представени.
В § 42 от ПЗР
на ЗИД ЗОС /ДВбр.96/99 год. са изчерпателно изброени имотите, които
по силата на закона от държавна стават общинска собственост.
С
оглед заявеното от ответника деривативно придобивно основание, то в негова
тежест, е да установят, че са били налице предпоставките за трансформиране на
държавната в общинска собственост по някоя от хипотезите на § 42 ПЗР ЗИД
ЗОС.
Правните
норми свързват трансформирането на държавната в общинска собственост по силата
на закона с вида на имота и неговото предназначение да обслужва дейността или
територията на съответната община или да е предвиден според действащите планове
за мероприятие на общината, като наличието на посоченото предназначение се
преценява към момента на влизане в сила за съответното законово основание. Към
момента на влизане на закона в сила имотът по КП към 1973 год. не е бил
държавен, а по делото не са представени и доказателства, че той е бил отчужден.
Напротив по делото е представено удостоверение, с което ответника е направил
извън съдебно признание на факта, че процесния имот не е бил държавен и не е
бил отчуждаван.
Това
дава основание на съда да приеме, че процесния имот не е придобит от ответника
на основание на § 42 ПЗР ЗИД
ЗОС /ДВ бр. 96/1999 г./. Към датата на влизане в сила на правната
норма е действал регулационния план от 1973 г., по който процесния имот е бил
част от парцел 2971 целия от 3 900 кв. собственост на физически лица,
вписани в разписната книга, като без значение в случая е какво е предназначението
на имота по плана, тъй като той не е бил държавен и макар да е предназначен за
обществено или благоустройствено мероприятие на общината, то е невъзможно трансформирането
му от държавна в общинска собственост при условията на § 42 ПЗР ЗИД ЗОС /ДВ бл.
96/1999 г./. В този смисъл възражението е неоснователно.
След като не е установено да е налице някоя
от законовите хипотези, по силата на която процесния имот да е преминал в
собственост на ответника и след като не е отчуждаван по надлежния ред, че
същият е останал собственост на частно правни субекти физически лица и може да
бъде придобиван по давност.
Именно
с оглед характера на собствеността като частна, неоснователно се явява и
заявеното от ответниците възражение относно придобивното основание, касаещо
давностно владение, тъй като в случая не се касае за държавен или общински
имот, за който давностния срок за придобиване му да е спрял на основание § 1 ЗД ЗС /ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила
от 1.06.2006 г., изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., в сила от
31.12.2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г., бр. 105 от 2011 г.,
в сила от 31.12.2011 г., изм. и доп., бр. 107 от 2014 г.,
в сила от 31.12.2014 г./
Предвид
гореизложеното искът се явява основателен.
По
искането за разноски.
С
оглед изхода на спора и представения от процесуалния представител на ищеца
списък с разноски, в тежест на ответника съдът следва да възложи направените от
ищеца разноски в размер на 2 857,53 лева.
Воден
от горното съдът,
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между Т.М.М. с ЕГН:**********, М.Т.М. с ЕГН:********** и С.Т.М., ЕГН:**********
тримата с адрес ***, ЕИК:********* адрес гр.Варна бул. "Осми приморски
полк" № 43, че ИЩЦИТЕ Т.М.М., М.Т.М. и С.Т.М. са собственици на следния
недвижим имот, а именно: Поземлен имот с идентификатор № 10135.2552.2559 по
плана на ж.к.„Изгрев" с административен адрес гр.Варна 57-ма, целия с площ
от 1 216 кв.м. (хиляда двеста и шестнадесет) кв.м., при граници : имоти с
идентификатори 10135.2552.2560; 10135.2552.2561; 10135.2552.2558; 10135.2552.2557;
10135.2552.2534, представляващ ПИ-3668 (три хиляди шестстотин шестдесет и осем)
по предходен план на ж-к „Изгрев" гр. Варна, идентичен с ПИ- 2971 Б по
кадастрален план от 1973 год. допълнен със Заповед № РП-198/02.02.2005 год. на
Кмета на район „Приморски”, придобит на основание давностно владение чл.79 в
вр.чл.82 от ЗС
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА да ЗАПЛАТИ на Т.М.М.,
М.Т.М. и С.Т.М. направените по делото съдебно деловодни разноски в размер на 2 857,53
лева.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба, чрез Окръжен съд гр.Варна пред Апелативен съд гр.Варна в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: