РЕШЕНИЕ
№ 4888
гр. София, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:М. ХР. Ш.-М.
при участието на секретаря М. Д. М.
като разгледа докладваното от М. ХР. Ш.-М. Административно наказателно
дело № 20221110207183 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
С. А. Х. от гр. София, чрез адв. С. е обжалвала наказателно постановление /НП/
№СОА20-РД11-2775/12.09.2020г. на Заместник -кмет на Столична община, с искане за
отмяната му като незаконосъобразно. Сочи, че в процедурата по съставяне на АУАН и
издаване на НП са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, които са ограничили правото на защита, а тя неправилно е привлечена към
административнонаказателна отговорност, за деяние, към което няма отношение.
Отделно от това, намира че наказанието е наложено, без да се обсъди наличието на
предпоставките за квалифициране на случая за маловажен и приложението на чл.28 от
ЗАНН.
В съдебно заседание, жалбоподателят - лично поддържа жалбата и моли НП да
бъде отменено като незаконосъобразно по изложените в същата съображения. Допълва,
че неправилно е наказана като физическо лице за констатираното нарушение.
Наказващият орган не се явява, не се представлява и не изразява становището
по жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
1
С обжалваното НП на С. А. Х. е наложена глоба в размер от 100 лева, за това, че
на длъжност управител в заведение „Ил Сицилиано“, находящо се в гр. София, парк
„Борисова градина“ - езерото „Ариана“ на 17.06.2020г., около 22:30 часа не представя
заявление за работно време на търговския обект - нарушение на чл.14, ал.1 от Наредба
за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична
община /Наредбата/.
НП е издадено въз основа на АУАН №2245/17.06.2020г.
Приобщена по делото е административнонаказателната преписка по издаване на
обжалваното НП, писмо от СО, Р-н „Средец“ с вх.№131518/24.06.2022г., писмо от
СДВР с вх.№135285/29.06.2022г., ведно с приложено удостоверение за длъжността на
мл.пол.инспектор Г. П. С. и представени в съдебно заседание от жалбоподателя
писмени доказателства - справка за действащите трудови договори към 17.06.2020г. в
„Ларант“ ЕООД.
Разпитани по делото са свидетелите Г. П. С. - актосъставител и С. С. И. -
присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта, според които при
извършена проверка на място в обект - заведение в парка „Борисова градина“, езерото
„Ариана“ по спазване на изискванията за работно време, съгласно Наредба на СО, през
м.06.2020г., изискали заявление за работно време, което не било представено от
завареното на място лице - С. А. Х.. За случая била съставена докладна записка и на Х.
бил съставен АУАН №2245, на място, за нарушение на чл.14, ал.1 от Наредбата на СО
за извършване на търговска дейност.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Съдът приема подадената жалба за процесуално допустима, тъй като съгласно
действащата към м.11.2020г. разпоредба на чл.58, ал.1 от ЗАНН, препис от НП се
връчва срещу подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение, като по правилата на
ал.2, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е
неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху НП и то се счита за връчено от
деня на отбелязването.
Към АНП са приложени 2бр. известия за доставка на НП, които са върнати с
отбелязване, че пратката не е потърсена. При това положение, не може да се приеме, че
търсеното лице не може да се намери на адреса, тъй като според известието за доставка
не е маркирана опцията „непознат“ или „преместен на друг адрес“, а е маркирано и на
двете известия „непотърсена“. Затова използваната дата- 12.11.2020г., отбелязана
върху процесното НП за датата на връчването му, при прилагане на разпоредбата на
чл.58, ал.2 от ЗАНН е неправилна.
В мотивите на ТР №1 от 07.06.2016г. на ВКС, ОСНК по т.д. №1/2016г. се чете,
2
че разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН регламентира изключение от общото правило
като възможност за "неприсъствено" връчване на НП, когато нарушителят не е намерен
на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен. Нормата е
позитивноправна, законодателна фикция, по силата на която при наличието на
регламентираните в нея предпоставки административнонаказващият орган отбелязва
дата върху НП, от която то се счита за връчено на нарушителя, без това действително
да се е случило. Цитираната част от ТР на ВКС е в потвърждение на вече казаното, че
не са били налице предпоставките по чл.58, ал.2 от ЗАНН за отбелязване дата на
връчване на НП, когато пратката не е била потърсена, защото това не означава, че
лицето не е намерено на посочения от него адрес. От друга страна, цитираната норма
изисква отбелязването да се извърши от наказващия орган, който в случая е
Д.Барбалов. Видно от обжалваното НП, отбелязването е извършено от лице, вписано с
имена Г.Генев, за което няма данни за длъжността и правомощията му, по силата, на
които е действал като наказващ орган за целите на приложението на чл.58, ал.2 от
ЗАНН. Горното означава, че НП не е връчено по реда на действащия към отбелязаната
в същото дата чл.58 от ЗАНН, т.е. може да се смята, че НП няма данни да е връчено по
надлежния ред, а от там, че подадената жалба е допустима, като подадена в срок.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
При служебна проверка на АУАН, въз основа на който е издадено НП, съдът
установи наличие на задължителното съдържание по чл.42 от ЗАНН. При съставяне на
акта са спазени изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН, както и за предявяване по чл.43,
ал.1 от ЗАНН. АУАН е съставен от мл.пол.инспектор Сектор „Охранителна полиция“,
съобразно чл.34, ал.4 от Наредбата на СО.
При издаване на НП, са спазени изисквания за съдържание по чл.57, ал.1 от
ЗАНН. Същото е издадено от компетентен орган - Зам. кмета на СО, упълномощен със
Заповед №Д-09-2027/29.11.2011г. на Кмета на СО.
Съдът констатира, че описанието на нарушението не съответства на посочената
за нарушена законова разпоредба, тъй като чл.14, ал.1 от Наредбата съдържа 10
позиции, а текста гласи: Търговецът е длъжен да държи на разположение на
контролните органи следните документи в зависимост от предмета му на дейност и в
т.1 до 10 са посочени различни видове документи. Т.1 е заявление за работно време на
търговския обект. С посочване на разпоредбата на чл.14, ал.1 от Наредбата, без
конкретизация на точката, със съответния документ, за който се отнасят констатациите
за цитираното нарушение, се ограничава правото на защита на наказания - да разбере
какво нарушение е извършено. Това е съществено нарушение на процесуалните
правила, водещо до отмяна на НП.
Иначе, констатациите в акта и НП, че не е представено заявление за работно
време на проверявания обект се потвърдиха от показанията на разпитаните по делото
3
свидетели, които съдът кредитира като единни и незаинтересовани. По делото не се
представиха доказателства, от които да се опровергаят тези констатации, а тежестта на
доказване на това обстоятелство е на дружеството, стопанисващо обекта.
Видно от текста на цитираната и посочена в АУАН и НП нарушена разпоредба,
задълженото лице е търговецът, който в случая е юридическо лице - „Ларант“ ЕООД.
Това, че по време на проверката е заварено физическо лице, което е определено от
проверяващите като управител на обекта, не променя и насочва задължение към него.
В ДР на приложимата Наредба на СО няма легална дефиниция на търговец, което
означава, че се прилага чл.1 от ТР. Жалбоподателят не отговаря на нито едно от
изискванията, тъй като няма данни по занятие да осъществява сделките в ал.1, не е
юридическо лице или кооперация по ал.2 и няма данни да е лице, образувало
предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски
начин по ал.3. Всички тези обстоятелства, в случай, че е ангажирана отговорността на
физическо лице, следва да се обосноват от наказващия орган, а това не е сторено.
В допълнение към горното, следва да се вземе предвид, че според представената
справка за сключени трудови договори с „Ларант“ ЕООД като работодател към датата
на проверката - 17.06.2020г., управител не е измежду назначените длъжности, както и
името на жалбоподателя не фигурира под друга длъжност.
Казаното означава, че С. Х. не е задължено лице по чл.14, ал.1 от Наредбата на
СО, т.е. не може да бъде и субект на административнонаказателна отговорност за
извършване на такова нарушение.
При тези съображения, НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно, без
да е необходимо да се обсъжда правилността на наложеното наказание и налице ли са
основанията за приложение на чл.28 от ЗАНН.
При този изход на делото, на осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН в полза на
жалбоподателя не следва да се присъдят разноски, тъй като по делото е представено
само пълномощно, но не и договор за правна защита и съдействие с уговорено и
заплатено възнаграждение за адвокат, както и не е направено от тази страна искане за
присъждане на разноски.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление №СОА20-РД11-2772/12.09.2020г.
на Заместник-кмета на Столична община като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5