Р Е Ш
Е Н И Е
№ 185/20.03.2017
година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански
състав
на двадесет и първи февруари през две
хиляди и седемнадесета година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели
Иванова
секретар Елена Стефанова
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1654 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от С.С.Г. с ЕГН:********** ***, против М.С.И. с ЕГН:********** и Н.К.И. с
ЕГН:**********,***, иск с правно основание чл.33 ал.2 от Закона за собствеността
/ЗС/.
Ищецът
твърди, че с първата ответница са брат и сестра. С констативен нотариален акт
от 27.12.1972г. на ХРС те двамата и майка им В.В.Г., починала на *******, като
законни наследници на С. Ж. Г., придобили по давност и наследство всеки
поотделно по 1/3 ид.ч. от парцел 8 в квартал 51а с площ от 750кв.м. по плана на
с.Т., утвърден със заповед №2582/1945г. със застроени къща, плевня и обор,
който парцел се отрежда за дворище с пл.№217 от 740кв.м., при неуредени регулационни
сметки за предаваемите места по регулация. След смъртта на майка им В.В.Г.,
починала на *******, съгласно удостоверение за наследници от 27.05.2016г. те
двамата – ищецът и първата ответница притежавали всеки поотделно по ½
ид.ч. от гореописания поземлен имот. На 15.06.2016г. при снабдяване с
удостоверение за данъчна оценка на имота ищецът узнал, че вторият ответник Н.К.И.
е вписан в същото като съсобственик на ½ ид.ч. от описания недвижим
имот, легитимирайки се пред общинските органи с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот от 04.09.2003г. на нотариус Иван Боев. С този
нотариален акт първата ответница продала на втория ответник собствената си
½ ид.ч. от съсобствения с ищеца недвижим имот за сумата от 478,80лв. без
да представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложила на ищеца
като съсобственик да закупи нейната идеална част при същите условия, при които
я продала на третото за съсобствеността лице и че ищецът не е приел нейното
предложение, съгласно изискванията на чл.33 ал.1 от ЗС. Ето защо, за ищеца
съществувал правен интерес от завеждане
на иска с правно основание чл.33 ал.2 от ЗС. Предвид гореизложеното се
иска постановяване на решение, с което да се признае на основание чл.33 ал.2 от
ЗС правото на ищеца като съсобственик да изкупи съсобствената на продавача по
договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт №195 от
04.09.2003г. на нотариус Иван Боев с №125 по регистъра на нотариалната камара,
½ ид.ч. от гореописания поземлен имот за сумата от 478,80лв.,
представляваща продажната цена на имота, съответстваща на половината от
данъчната оценка на процесния имот или евентуално по определена от СТЕ средна
пазарна цена на имота, която сума ищецът следва да заплати в определен от съда
разумен срок в полза на купувача по договора Н.К.И.. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Ответниците депозират
отговор на исковата молба в предвидения законов срок по чл.131 от ГПК, с който
оспорват предявения иск като неоснователен. Твърдят, че ищецът не е узнал за
сделката едва на 15.06.2016г., а още през 2003г. Твърдят, че на ищеца било
направено предложение да изкупи притежаваната от М.И. собственост върху
½ ид.ч. от процесния имот, за което пред нотариуса били представени
необходимите документи, които неправилно не били описани в нотариалния акт. В
случай, че нотариалното дело е унищожено и това твърдение не може да се докаже,
заявяват насрещно твърдение, че ищецът е бил уведомен за извършената между
ответниците покупко-продажба веднага след извършването й на 04.09.2003г., след
което между него и отв.Н.И. били водени редица разговори за доброволно
прекратяване на съсобствеността върху имота чрез изкупуване на дела му на
пазарна цена, но страните не се споразумели за цената, което била причината до
сега да не се осъществи сделка помежду им. Предвид гореизложеното се иска
постановяване на решение, с което да се отхвърли иска, поради завеждането му
извън преклузивния срок по чл.33 ал.2 от ЗС, считано от 04.09.2003г. Оспорват
искането на ищеца за признаване на правото му на изкупуване на ½ ид.ч.
от процесния имот за сумата 478,80лв., съответстваща на половината от данъчната
оценка или евентуално на определена от СТЕ средна пазарна цена. Заявяват
насрещно твърдение, че отв.Н.И. изкупил дела на майка си отв.М.И. за сумата от
9000лв., която представлявала действително платената цена, а не посочената в
нотариалния акт за покупко-продажба, посочена привидно. В случай, че се приеме за
доказано твърдението, че ищецът узнал за покупко-продажбата от 04.09.2003г. на
15.06.2016г., ответниците считат, че следва да се признае правото му да изкупи
дела на отв.М.И. от процесния имот за сумата от 9000лв., която представлявала
действително уговорената и платена продажна цена, а не посочената в нотариалния
акт сума от 478,80лв. С оглед гореизложените съображения се иска постановяване
на решение, с което да се отхвърли иска или алтернативно да се уважи съобразно
действително уговорените условия на продажбата. Претендират присъждане на
направените по делото разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
По силата
на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност от
27.12.1972г. В.В.Г., М.С. Атанасова и С.С.Г. като законни наследници на С. Ж. Г.
са признати за собственици по давностно владение и наследство на парцел 8 в
кв.51а от 750кв.м. по плана на с.Т., утвърден със заповед №2582/1945г., със
застроени къща, плевня и обор, който парцел се отрежда за дворище №217 от
740кв.м. при неуредени регулационни сметки за предаваемите места по регулация. Видно
от приложеното удостоверение за наследници, В.В.Г. е починала на ******* и
оставила като единствени свои наследници С.С.Г. и М.С.И.. На 10.04.2003г. между
М.С.И. и Н.К.И. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот, а именно на поземлен имот 8-217 в квартал 51а с площ 750кв.м. по плана на
с.Т., утвърден със заповед №2582/1945г. с построените в него къща, плевня и
обор, за сумата от 9000лв., платима срещу разписка. Представена е разписката,
подписана и от двамата за платената и получена сума от 9000лв. на същата дата –
10.04.2003г. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от
04.09.2003г. М.С.И. продава на сина си Н.К.И. притежавана ½ ид.ч. от
следния съсобствен имот : поземлен имот 8-217 в квартал 51а с площ 750кв.м. по
плана на с.Т., утвърден със заповед №2582/1945г. с построените в него къща,
плевня и обор за сумата 478,80лв. С молба-декларация от 15.07.2016г. ищецът е
поискал да бъде признат за собственик на гореописания недвижим имот по
обстоятелствена проверка, като е посочил, че няма документ за собственост на
същия.
За
изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша
съдебно-техническа експертиза, чието заключение приема като компетентно и
обективно дадено. В своето заключение вещото лице сочи, че пазарната стойност
на процесния недвижим имот към 04.01.2017г. е 16640лв. Съответно към
м.09.2003г. пазарната стойност на имота, според вещото лице, възлиза на
13500лв.
От
показанията на свидетелите Д.Д.Б.и Г.Г.Г.се установява, че ищецът и ответницата
са съсобственици на имота в с.Т.. От ищеца знаели, че искал да наплати на
сестра си нейния дял и да получи собствеността върху целия имот. Според св.Б.,
целта на свидетеля е да придобие собствеността, като я заплати на сестра си.
Миналата година ищецът му казал, че вадил от общината удостоверение за данъчна
оценка на имота, около месец юни. Говорили да ползва св.Б. за свидетел за
придобиване на имота по давност, но не ходили до нотариус. Когато ищецът
извадил данъчна оценка на 15.06.2016г., разбрал, че частта от имота, която се
полагала на сестра му, е прехвърлена от нея на сина й. Св.Б. не знаел каква цена ищецът иска да
заплати на сестра си. Твърди, че преди 2-3 години говорили, че иска да й
наплати. От своя страна св.Г.също не бил чувал между ищеца и неговата сестра да
има някаква уговорка единият да купи частта на другия, но пък чувал, че ищецът
може да наплати на ответницата, колкото е оценката на имота, но това не
станало. Св.Г.твърди, че като се събирали на площада си говорили, че ищецът
иска да стане собственик на целия имот. Говорили да му стане свидетел пред
нотариус, но не били ходили. Някой казал, че на 15.06.2016г. ищецът получил
някакъв документ за къщата, в който пишело, че сестра му приписала частта си на
сина си. Според св.Г., настоящото дело е за да се разберат ищецът и сестра му
за оценката на къщата, колкото е оценката да й наплати. Като свидетел през
лятото на 2016г. искал да установи това, че ищецът от дълго време е живял в
тази къща. Не знаел как така ответницата направила тези документи и сега идвало
така, че ищецът няма имот. От показанията на свидетелите М.К.Т. и К.Д.К.се
установява, че първият е строителен работник по професия и се занимава с
довършителни строежи. Св.Т. и ответника отишли в наследствен имот на майката на
последния в с.Т. през лятото на 2005г. За втори път ходили миналата година.
Искали да видят в какво състояние е къщата. Там били вуйчо му и жена му.
Вуйчото го пуснал на първия етаж, но не и на втория етаж. Тогава ответникът
казал на ищеца, че половината къща е негова. Казал го пред свидетеля. Според
св.Т., вуйчото знаел това. Ответникът носел цяла папка с документи, показал му
ги, казал, че единия документ е нотариален акт на къщата и го показал на вуйчо
си. Тогава ответникът и ищецът не се разбрали. Последният бил намерил купувач
за къщата, който да я купи за 16000лв. и искал да даде на ответника половината
пари. Ответникът не се съгласил, искал да се върне там, да направи нещо в
имота. Св.Т. твърди, че по Гергьовден 2016г. пак ходили с ответника до имота в
с.Т. и последният отново провел същия разговор с вуйчо си и не се разбрали. От
своя страна св.К.знаел, че ответникът идвал заедно със св.Т. в с.Т. през
2005г., но нищо не направили, не ги пуснали да ремонтират, вуйчото не пожелал.
Тогава ответникът поискал ключове, за да си използва дела, но вуйчото не ги
пуснал. Св.К.твърди, че миналата година през месец май пак идвали в с.Т.,
викали и него, но той бил на смени и не могъл да отиде. Ответникът отново водил
същия разговор с вуйчо си, но не се разбрали.
При
така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи
досежно основателността на предявените искове:
Между
страните не съществува спор, че ищецът и ответникът са съсобственици на
процесния недвижим имот, находящ се в с.Т., като притежават по ½ ид.ч.
от същия. Не се спори, а това се установява и от приложените писмени
доказателства, че ответницата е прехвърлила притежаваната от нея ½ ид.ч.
от наследствения си имот на своя син през 2003г. Спорът между страните е
най-вече дали е спазен или не предвиденият в чл.33 ал.2 от ЗС 2-месечен
преклузивен срок за предявяване на иска и на каква стойност следва да се
допусне изкупуване на имота, в случай че се приеме за основателен иска. В тази
връзка съдът счита, че не следва да се разглежда спора по същество, тъй като ищецът
не е предявил иска с правно основание чл.33 ал.2 от ЗС в предвидения
преклузивен срок от два месеца и следователно същият се явява недопустим.
Законовата разпоредба предвижда, че иска по този текст следва да се предяви в
двумесечен срок от продажбата. Съдебната практика приема, че този срок важи в
случай, че на съсобственика е било предложено изкупуване. Когато няма данни да
му е отправено подобно предложение, както е в настоящия случай, съдебната
практика приема, че преклузивния срок тече от датата на узнаване на извършената
продажба. По делото съдът изслуша показанията на две групи свидетели, едната на
ищцовата страна, другата на ответната. Съответно посочените от ищеца свидетели
твърдят, че той узнал за сделката между ответниците на 15.06.2016г. В случай,
че се кредитират техните показания иска, предявен на 09.08.2016г. се явява в
2-месечния преклузивен срок.Съдът не кредитира показанията на свидетелите,
посочени от ищеца, тъй като от една страна и двамата заявяват, че през лятото
на 2016г. последният говорил с тях да му станат свидетели пред нотариус за
придобиване собствеността върху процесния имот по обстоятелствена проверка.
Тогава ищецът казал на св.Б., че на 15.06.2016г. изкарал данъчна оценка на
имота и разбрал, че частта от имота, която се полага на сестра му е прехвърлена
на сина й Н.. Съдът намира показанията на св.Б. за противоречиви и
непоследователни, тъй като от една страна твърди, че е щял да свидетелства на
ищеца за придобиване собствеността върху имота по обстоятелствена проверка,
т.е. на целия имот и на частта на неговата сестра. В същото време заявява, че
ищецът имал намерение да наплати на сестра си нейната част. При положение, че
ищецът е тръгнал да инициира производство за снабдяване с нотариален акт за
целия имот по давност и наследство, няма логика да иска да наплаща на сестра си
нейният дял. Още повече, че изначално е заявил неистини в подадената до
нотариуса молба-декларация, че не разполага с документ за собственост върху
процесния имот. Самият той с исковата молба представя своя титул за
собственост, а именно нотариален акт от 1972г., с който той, неговата сестра и
майка им са признати за собственици на имота по давност и наследство. В тази
връзка се обезсмисля снабдяването с документи и инициирането на производство
пред нотариус за снабдяване с документ за собственост, с какъвто ищецът вече
разполага. В този смисъл съдът достига до извод, че ищецът е целял установяване
на дата, от която да се приеме началния момент на узнаване за осъществената
сделка между ответниците. В противен случай на какво основание се е отказал да
продължи с производството пред нотариуса, макар и изначално да е знаел, че не е
единствен собственик на имота. Извършената през 2003г. покупко-продажба на
половината имот от сестрата на ищеца на нейния син по никакъв начин не би могла
да промени фактическата обстановка, при която нотариусът ще разглежда молбата
за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Друг аргумент, за
да не се кредитират показанията на свидетелите на ищеца се съдържа в казаното
от св.Г., че извършеното от ответницата води до това, че ищецът няма имот,
както и че някой му бил казал, че на 15.06.2016г. последният получил някакъв документ
за къщата, където пишело за приписаната от ответницата на нейния син част от
имота. Дори не се разбира как е узнал св.Г.за това прехвърляне, от кого.
Несъмнено дадената му информация освен, че е от неизвестен източник, е също
така невярна и погрешна, тъй като изводите на свидетеля са, че ищецът е бил
лишен от имота си, което в никакъв случай не е вярно. Предвид гореизложените
съображения съдът не кредитира показанията на тези двама свидетел /св.Б. и св.Г./.
Същевременно съдът кредитира показанията на свидетелите, посочени от ответника,
тъй като техните показания са последователни, логични и на неколкократно
зададените им въпроси същите отговарят еднозначно, а не по различен начин и в
различен смисъл. Св.Т. заявява, че самият той е очевидец на среща, проведена
още през 2005г. между ответника и ищеца, при която последният е бил уведомен за
промяната на собствеността, станала факт през 2003г. Напълно логично и
приемливо е толкова близки роднини да са имали вече подобна среща, на която да
са били обсъждани въпросите относно съсобствеността върху общия им имот,
съответно извършването на ремонти или продажба на същия и т.н. Напротив
обратните твърдения на ищеца не могат да бъдат приети за достоверни, че от
2003г. до 2016г. не е узнал за извършеното прехвърляне на собствеността върху
другата ½ ид.ч. от общия им имот. Освен за срещата през 2005г., която
отдалечава узнаването за извършената сделка далеч във времето, свидетелите Т. и
К.твърдят в своите показания за осъществена още една среща между двамата
съсобственици през 2016г., но през пролетта, свързвайки случката с празника
Гергьовден. И в двата случая предявеният на 09.08.2016г. иск по реда на чл.33
ал.2 от ЗС се явява недопустим, тъй като е депозиран след предвидения 2-месечен
преклузивен срок от узнаването за извършената сделка.
С
оглед гореизложените съображения съдът намира иска за недопустим и счита, че
следва да бъде отхвърлен като такъв със съдебното решение, тъй като за да се
извърши тази преценка беше необходимо обсъждането на събраните по делото
писмени и гласни доказателства.
Следва
да бъде осъден ищеца да заплати на ответниците направените по делото разноски в
размер на 700лв. – адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на
ответницата и 850лв., от които 700лв. – адвокатско възнаграждение за
процесуалния представител на ответника и 150лв. – възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХЪВРЛЯ
предявения от С.С.Г. с ЕГН:********** ***, против М.С.И. с ЕГН:********** и
Н.К.И. с ЕГН:**********,***, иск с правно основание чл.33 ал.2 от ЗС : да се
признае на основание чл.33 ал.2 от ЗС правото на ищеца като съсобственик да
изкупи съсобствената на продавача по договор за покупко-продажба на недвижим
имот, оформен с нотариален акт №195 от 04.09.2003г. на нотариус Иван Боев с
№125 по регистъра на нотариалната камара, ½ ид.ч. от описания поземлен
имот за сумата от 478,80лв., представляваща продажната цена на имота,
съответстваща на половината от данъчната оценка на процесния имот или
евентуално по определена от СТЕ средна пазарна цена на имота, като недопустим.
ОСЪЖДА С.С.Г. с ЕГН:********** ***, да
заплати на М.С.И. с ЕГН:********** направените разноски в размер на 700лв.
ОСЪЖДА С.С.Г.
с ЕГН:********** ***, да заплати на Н.К.И. с ЕГН:********** направените разноски в размер на 850лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.