Решение по дело №327/2021 на Районен съд - Кнежа

Номер на акта: 101
Дата: 9 декември 2021 г.
Съдия: Мая Павлова Кончарска
Дело: 20211430100327
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. Кнежа, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мая П. Кончарска
при участието на секретаря Красина М. Давидова
като разгледа докладваното от Мая П. Кончарска Гражданско дело №
20211430100327 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,
вписано в Търговския и фирмен регистър под № 542 097 902, с адрес на
управление във Франция, гр. П., бул. „Ос.“ № *, представлявано от Л. Д., в
качеството му на изпълнителен директор и член на съвета на директорите,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Мл. 4“, Бизнес Парк С., сгр.
14, представлявано от законния представител Д. Д., чрез юрк. Н. АНГ. М.,
срещу ИЛ. Г. Б., с адрес: с. Бр., ул. „П. Х.“ № **, с която се иска от съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че в полза на ищеца съществува вземане по договор CREX-
14843524, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 83/ 2021 год. по описа на РС Кн., а именно:
1 064.36 лв. – главница по договора за кредит, 104.74 лв. – възнаградителна
лихва за периода от 20.02.2018 год. до 20.11.2018 год., 274.27 лв. – мораторна
лихва, начислена върху главницата за периода от 20.03.2018 год. до
16.11.2020 год., ведно със законната лихва, считано от постъпване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на вземането. В условия на евентуалност е предявен осъдителен
1
иск срещу ответника за заплащане на горепосочените суми.
В молбата се твърди, че със съобщение по ч.гр. дело № 83/ 2021 год. по
описа на РС – Кн. на ищеца е била предоставена възможност за предявяване
на иск за установяване дължимостта на вземането, обективирано в издадената
по същото дело заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК. Твърди се, че с оглед на това за ищеца е възникнал правен интерес от
предявяването на настоящия иск за установяване съществуването на
изискуемо вземане по договор за потребителски кредит в общ размер на
1 442.37 лв. Твърди се, че вземането на ищеца се основава на договор за
кредит с № CREX-14843524, сключен на 11.05.2017 год. с ответника, в
качеството му на кредитополучател, за закупуването на стоки и услуги на
изплащане за срок от 18 месеца, обхващащ периода от сключване на договора
до 20.11.2018 год., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на
месечните погасителни вноски, техния размер и размера на оставащата
главница. Твърди се, че след сключването на договора сумата за закупуване
на стоки и услуги е била преведена по сметка на упълномощения търговски
партньор, с което кредиторът е изпълнил задължението си да предостави на
кредитополучателя – ответник кредита, предмет на процесния договор,
съставляващ плащане, извършено от името на кредитора и за сметка на
кредитополучателя по дължимо и платимо вземане на търговския партньор, и
създава задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора 18-
месечните погасителни вноски, всяка в размер на 116.91 лв. Твърди се, че
месечните погасителни вноски съставляват изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка съставляваща печалба на кредитора, формирана
съобразно приложимите по договора ГЛП и ГПР. Твърди се, че на основание
чл. 3 от договора при забава на една или повече месечни погасителни вноски
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва за периода на забавата. Твърди се, че длъжникът е
преустановил редовното обслужване на стоковия потребителски кредит на
20.02.2018 год., към която дата са били заплатени 8 бр. погасителни вноски.
Сочи се, че на основание чл. 3 от договора вземането на ищеца става
изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече
вноски, считано от падежната дата на втората пропусната вноска, в случая на
дата 20.03.2018 год., от която вземането е станало ликвидно и изискуемо в
целия му размер, за което кредитополучателят изпратил изрично уведомление
2
до длъжника на 11.12.2018 год.
Изложени са твърдения, че за събирането на дължимите суми ищецът е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК в РС – Кн. и било образувано ч.гр. дело № 83/ 2021 год., в
производството по което е била издадена заповед за изпълнение.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника съществуването на паричното
задължение по договора за потребителски паричен кредит.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът, чрез особения представител
– адв. ИР. Л.-Р. от ПлАК, е депозирал писмен отговор на исковата молба, с
който изразява становище за недопустимост и неоснователност на така
предявения иск. Оспорва активната процесуална легитимация на ищеца.
Ищецът – редовно призован, не изпраща представител в съдебното
заседание. С депозирана по делото молба, чрез пълномощника – юрк. П. П.,
заявява, че поддържа исковата молба, позовава се на писмените доказателства
и моли съда да уважи предявените искове. Претендира деловодни разноски
както в настоящото, така и в заповедното производство.
Ответникът – редовно призован по реда на чл. 47, ал.6 ГПК, в о.с.з. се
представлява от особения представител – адв. ИР. Л. от ПлАК. Особеният
представител не възразява по доказателствата, поддържа отговора на исковата
молба.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и
в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от
ГПК, прие за установено следното:
От фактическа страна
Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан.
От представените по делото – договор за потребителски кредит №
CREX-14843524 от 11.05.2017 год. и погасителен план, извлечение от
основно вписване в Търговския фирмен регистър към 13.03.2018 год. на
Търговския съд в гр. П., както и от приложеното Ч.Гр.д. № 83/ 2021 год. по
описа на РС – Кн. се установява активната и пасивната легитимация на
страните в процеса.
Видно от приложеното ч.гр. дело № 83 по описа за 2021 год. на РС – Кн.,
3
в производство по чл. 410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение с № 56 от 02.02.2021 год. срещу ИЛ. Г. Б. за
заплащане на кредитора – ищец в настоящото производство на сумата от
1 443.34 лв., от които: 1 064.36 лв. – главница, 104.74 лв. – възнаградителна
лихва от 20.02.2018 год. до 20.11.2018 год., 274.24 лв. – мораторна лихва от
20.03.2018 до 16.11.2020 год., законна лихва от 27.11.2020 год. (момента на
постъпване на заявлението в съда) до окончателното изплащане на
задължението по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с №
CREX-14843524, сключен на 11.05.2017 год. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД и ответника ИЛ. Г. Б.. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което съдът е указал
на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Ищецът е
предявил иска в законоустановения едномесечен срок.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответникът ИЛ. Г. Б. са сключили Договор
за потребителски кредит CREX-14843524 от 11.05.2017 год., съгласно който
кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит за потребителски
цели в размер на 1 783.50 лв. Съгласно договора лихвеният процент е 20.93%,
а годишния процент на разходите – 23.06%. Крайният срок за издължаване на
дълга е 20.11.2018 год., като кредитополучателят се е задължил да върне
кредита на 18 бр. равни месечни вноски, включващи главница и лихва в
размер на 116.91 лв. Договорът е подписан от договарящите страни и не е
оспорен от ответника. Няма спор и относно обстоятелството, че И.Б. е усвоил
отпуснатия му кредит, както и че е погасил 8 бр. месечни вноски.
При така установените обстоятелства по делото, съдът изведе
следните правни изводи:
По делото безспорно се установява, че ищецът в настоящото
производство се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
в производството по ч.гр. дело № 83/ 2021 год. по описа на РС –
Кн. срещу длъжника – ответник ИЛ. Г. Б. за заплащане на сумите: 1 064.36 лв.
– главница, 104.74 лв. – възнаградителна лихва от 20.02.2018 год. до
20.11.2018 год., 274.24 лв. – мораторна лихва от 20.03.2018 до 16.11.2020 год.,
законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 27.11.2020
год. до изплащане на вземането по Договор за потребителски кредит CREX-
4
14843524 от 11.05.2017 год. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.
47, ал.5 ГПК. При условията на чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК
заявителят е предявил иск за установяване на вземанията си.
По делото няма спор относно възникналите взаимоотношения между
ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД във връзка с договора за
потребителски кредит от 11.05.2017 год., по който дружеството се явява
изправна страна. Видно от доказателствата по делото, търговското дружество
е било преобразувано по реда на чл. 265г от ТЗ чрез трансгранично вливане в
едноличния собственик на капитала му „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А. – Франция с номер в Търговския и фирмен регистър 542 097 902, с което
правата и задълженията му са преминали върху приемащото дружество, а
именно ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Кредитополучателят
не спори, че е усвоил заемната сума и не твърди, че е погасил дълга си към
кредитора, съгласно погасителния план. Ответникът не оспорва и клаузите по
договора за кредит, касаещи условията, при които е бил отпуснат заема.
Крайният срок за издължаване на дълга е 20.11.2018 год.
При тези данни и с оглед установеното от фактическа страна, съдът
намира, че иска по чл. 422 ГПК за признаване за установено, че ответникът
дължи сумата от 1 064.36 лв. – главница, е основателен и следва да се уважи
изцяло.
Правата на кредитополучателя са защитени с предвидената в т. 10 от
Договора възможност да се откаже от договора чрез отправяне на писмено
предизвестие в 14-дневен срок от подписването му.
В случая страните са съгласували размера на ГПР и лихвения процент.
Със сключването на договора ответникът се е съгласил с фиксираните в него
условия, свързани с неблагоприятните последици от неизпълнението на
задължението му за връщане в определения срок на получената в заем сума.
По изложените по-горе съображения, настоящият съдебен състав приема,
че ищецът е доказал, че между страните през процесния период е
съществувало валидно правоотношение; ищецът, като страна по последното,
е изпълнил поетите задължения; ответникът не е извършил дължимата
насрещна престация и е изпаднал в забава, за която дължи на ищеца
обезщетение в размер на законната лихва, считано от датата на забавата –
20.03.2018 год. до 16.11.2020 год.
5
По разноските:
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените пред
настоящата съдебна инстанция деловодни разноски в размер на 481 лв., от
които 50 лв. – платена д.т., 331 лв. – за възнаграждение на особения
представител и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, опредено по реда
на чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25, ал.1 от НЗПП, както и разноски в
заповедното производство в размер на 78.87 лв.
Воден от гореизложените мотиви, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,
ал.1 от ГПК, че ИЛ. Г. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Вр., ул.
„Ив. Р.“ № **, ет.* и настоящ адрес: с. Бр., общ. Кн., ул. „П. Х.“ № **, дължи
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., вписано в Търговския и фирмен
регистър под № 542 097 902, с адрес на управление във Франция, гр. П., бул.
„Ос.“ № *, представлявано от Л. Д., в качеството му на изпълнителен
директор и член на съвета на директорите, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. „Мл. 4“, Бизнес Парк С., сгр. 14, представлявано от
законния представител Д. Д., чрез юрк. Н.М. и юрк. П. П., следните суми:
1 064.36 лв. – главница по договора за кредит, 104.74 лв. – възнаградителна
лихва за периода от 20.02.2018 год. до 20.11.2018 год., 274.27 лв. – мораторна
лихва, начислена върху главницата за периода от 20.03.2018 год. до
16.11.2020 год., ведно със законната лихва, считано от постъпване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 27.11.2020 год., до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №
56 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 02.02.2021 год.
по Ч.Гр. дело № 83/ 2021 год. по описа на РС – Кн..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК ИЛ. Г. Б., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Вр., ул. „Ив. Р.“ № **, ет.* и настоящ
адрес: с. Бр., общ. Кн., ул. „П. Х.“ № **, да заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., вписано в Търговския и фирмен регистър под №
542 097 902, с адрес на управление във Франция, гр. П., бул. „Ос.“ № *,
6
представлявано от Л. Д., в качеството му на изпълнителен директор и член на
съвета на директорите, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон
България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к.
„Мл. 4“, Бизнес Парк С., сгр. 14, представлявано от законния представител Д.
Д., направените в настоящото производство разноски в размер на 481 лв.,
както и сторените разноски в заповедното производство по Ч.Гр. дело № 83/
2021 год. по описа на РС Кн. – в размер на 78.87 лв.
Сумите могат да бъдат внесени по следната банкова сметка на ищеца:
IBAN: BG 17 CITI 9250 1010 0091 20, BIC/SWIFT: CITIBGSF –
„Ситибанк Европа“ АД, клон България.
Решението подлежи на обжалване пред Пл. окръжен съд в двуседмичен
срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________
7