РЕШЕНИЕ
Номер 1696 от 03.12.2020 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Бургас, петнадесети състав, на двадесет и шести ноември две
хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Станимир Христов
Членове: 1. Диана Ганева
2.
Галя Русева
при секретаря: И. Г.
и прокурора: Христо
Колев
като разгледа
докладваното от съдия Русева КАНД № 2197 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на „СТАР ПОСТ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, р-н „Лозенец“, бул. „Черни връх“ № 73, представлявано от
управителя Д.В., против Решение № 266/26.02.2020г., постановено по а.н.д. № 61/2020г.
по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено Наказателно
постановление (НП) № 02-0002789 от 20.12.2019г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, с което за нарушение на чл.62, ал.1 от
Кодекса на труда (КТ), на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, на
касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв.
В касационната жалба се излагат
възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно, необосновано и
постановено при съществени нарушения на материалния закон. Иска се неговата
отмяна и отмяна на НП, не се претендират разноски.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не изпраща представител.
Ответникът – Дирекция „Инспекция по
труда“ - Бургас, редовно уведомен, изпраща в с.з. представител, който оспорва
жалбата и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение, както и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХV-ти
състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210,
ал.1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира
жалбата за неоснователна, по следните съображения:
С процесното наказателно постановление
отговорността на дружеството-касатор е ангажирана за това, че в качеството си
на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, на 11.10.2019 г. в 11:50
часа, в обект „Офис на куриерска служба „Стар пост“ ООД, находящ се в гр.
Бургас, ж.к. „Лазур“, ул. „Перущица“ № 43, не е уредил като трудови
правоотношения отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил
трудов договор в писмена форма с лицето К.Е.Х.с ЕГН **********, който е
установен в обекта да полага труд като „мениджър“. Христов собственоръчно е
декларирал в справка на осн.чл.402, ал.1, т.3 КТ, че работи в „Стар пост“ ООД
от 09.10.2019 г. на длъжност „мениджър“, с работно време от 09:00 часа до 18:00
часа, с два почивни дни в седмицата, с трудово възнаграждение в размер на
560лв., без сключен писмен трудов договор.
За
да постанови оспорения съдебен акт, въззивният съд е приел, че НП и актът за
установяване на административно нарушение (АУАН) са издадени от компетентни
лица. Прието е, че административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл.34 от ЗАНН. Съдът е счел, че не са налице формални предпоставки за
отмяна на НП. Прието е, че правилно е ангажирана отговорността на „Стар пост“
ООД и че същият има качеството на работодател. Намерено е за установено, че
лицето К.Х.е бил нает и е полагал труд за това дружество, поради което са
налице трудовоправни отношения. В обстойни мотиви съдът е изложил правни доводи
защо не кредитира представения пред него с жалбата препис на трудов договор, на
който е придаден вид, че е подписан от работника на 08.10.2019 г., като в тази
връзка съдът е приел, че това доказателство е антидатирано, с оглед на факта,
че представеният по административната преписка препис от трудов договор,
заверен собственоръчно от управителя на фирмата за вярност с оригинала на
24.10.2019 г., не носи подпис на работника, което на практика се приравнява на
липса на трудов договор. Що се отнася до размера на санкцията, районният съд е
приел, че органът правилно е отчел наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелства, в т.ч. фактът, че това е първо нарушение за дружеството, и е
наложил санкция в минимален размер. Съдът е изложил също и мотиви относно
неприложимостта на разпоредбата на чл.28 ЗАНН в процесния случай, с оглед
нормата на чл. 415в, ал.2 КТ, която е специална и която изключва приложението в
случая на хипотезата на маловажен случай.
Така постановеното съдебно
решение е валидно, допустимо и правилно, като изложените от районния съд
подробни мотиви изцяло се възприемат от настоящата съдебна инстанция.
В настоящата хипотеза
отговорността на дружеството-касатор е ангажирана в качеството му на
работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, според която разпоредба „работодател“ е всяко физическо лице,
юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и
икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация,
кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което
самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение,
включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за
изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.
Според нормата на чл.62, ал.1 във
вр. с чл.1, ал.2 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат
само като трудови правоотношения, като трудовият договор се сключва в писмена
форма. Касае се за формален договор, който, за да бъде действителен и за да
породи последици, следва да бъде сключен в предвидената от закона писмена
форма, подписан и от двете страни, при съвпадение на две насрещни волеизявления
относно съществените елементи на договора – характер на работа, трудово
възнаграждение, място на работа.
Съгласно чл.414, ал.3 от КТ, работодател, който наруши разпоредбите
на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1
или 2, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв., а виновното
длъжностно лице – с глоба в размер от 1 000 до 10 000 лв., за всяко отделно
нарушение.
Настоящият касационен състав споделя
изцяло изводите на въззивния съд, довели до потвърждаване на оспореното
наказателно постановление.
От събраните по делото
доказателства се установява, че на датата на проверката – 11.10.2019 г., К.Х.е
намерен от контролните органи да полага труд като мениджър в офис на куриерска
фирма „Стар пост“ ООД. Показанията на разпитаните пред РС свидетели са
безпротиворечиви относно това обстоятелство, по което липсва спор между
страните.
Не може да бъде споделена тезата
на касатора, че към датата на проверката трудовият договор с Х.е бил подписан
от работника, но поради създалата се суматоха не е бил представен, а такъв се
представя впоследствие едва с жалбата пред РС. В тази връзка, правилни са
изводите на РС, че след като в хода на допълнителната проверка касаторът сам е
представил заверен от него на 24.10.2019 г. препис от трудов договор с К.Х.,
отново несъдържащ подпис на последния, то представеният едва в хода на съдебното
производство подписан от работника трудов договор се явява съставен за целите
на процеса и е антидатиран. В подкрепа на този извод е както фактът, че лицето
собственоръчно е декларирало в справка по чл.402, ал.1, т.3 КТ /л.23 от делото
на РС/, че няма подписан трудов договор, както и показанията на
актосъставителя, пред който Христов е заявил, че не разполага с подписан трудов
договор. Ирелеватно е обстоятелството, че касаторът е подал уведомление до ТД
на НАП – Бургас по чл. 62, ал.5 КТ, тъй като този факт не санира допуснатото
нарушение по чл.62, ал.1 КТ.
С оглед на всички тези
доказателства, преценени в тяхната съвкупност, касационната инстанция намира за
безспорно установено по делото извършеното нарушение от страна на касатора.
Правилни са и изводите на РС относно неприложимостта на чл.28 ЗАНН.
Като е стигнал до същите изводи,
районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в
сила.
С оглед
крайния изход на делото и претенцията на ответника по касация за разноски, „СТАР ПОСТ“ ООД следва да бъде осъдено да заплати на „Инспекция по труда“ – Бургас разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., дължимо за
производството пред касационната инстанция на осн.чл.63, ал.3 ЗАНН вр.чл.143,
ал.3 АПК вр.чл.144 АПК вр.чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.1от АПК във връзка с
чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – Бургас,ХV-ти състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 266/26.02.2020 г.,
постановено по а.н.д. № 61/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА „СТАР ПОСТ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управлениегр.
София, р-н „Лозенец“, бул. „Черни връх“ № 73,
представлявано от управителя Д.В., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.