Р Е Ш Е Н И
Е № 291
гр. Сливен, 19.12.2022
г.
Административен
съд – Сливен, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и
втора година, в следния състав:
Административен съдия: Детелина Бозукова
при участието на
секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното от административния
съдия АД № 393 по описа за 2022 година на Административен съд Сливен, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 от АПК във вр.
с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Образувано е въз
основа на жалба на Р.С.А. депозирана чрез пълномощник – адв.
Р.М., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ №
22-0306-000334/02.08.2022 г., издадена от ВПД Началник сектор към Областна
дирекция на МВР – Сливен, РУ Нова Загора, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП
е наложена ПАМ - прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № *******, за срок от 190 дни, считано от 02.08.2022г. и
отнемане на СРМПС № ******* и два броя регистрационни табели с рег. № *******.
В жалбата са
наведени твърдения, че процесната заповед е
незаконосъобразна, постановена при съществени процесуални нарушения, нарушение на
материалния закон и несъответствие с неговата цел. Оспорва се фактическата
обстановка, възприета от административния орган. Иска отмяна на оспорената
ЗППАМ. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно
заседание, редовно призован жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. Р. М., който поддържа жалбата и пледира за отмяна на
оспорената заповед с присъждане на разноски по представен списък.
Ответникът – Началник
Сектор в РУ Нова Загора към ОДМВР Сливен, редовно призован не се явява, не се
представлява. В писмено становище по делото сочи, че заповедта е издадена от
компетентен орган при спазване на законовите изисквания. Моли за отхвърляне на
жалбата като неоснователна и прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
На 02.08.2022 г.
срещу Р.С.А. е съставен Акт за установяване на административно нарушение Серия
GА, № 726317 за това, че на посочената дата, около 14: 50 часа, в гр. Нова
Загора по ул. "Атанас Димитров“ до дом 10 управлява л. а. "Мерцедес"
312ДСпринтер с рег. № ******, без да притежава валидно СУМПС. Посочено е, че с
това деяние Р.А. е нарушил разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗДвП./л.6/. Актът е
връчен на посоченото като нарушител лице, което го е подписало без възражения,
както и положило подпис за това, че е получило препис от акта. Видно от
съдържанието на АУАН, при съставянето му са иззети като доказателства СРМПС № *******
и 2 бр. регистрационни табели с № ******.
Със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-0306-000334 от 02.08.2022
г., ВПД Началник Сектор към ОДМВР Сливен, РУ Нова Загора, упълномощен със
Заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. на Директор на ОДМВР Сливен, е наложил на
собственика на автомобила Р.А. принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП
– прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № ****** за срок от 190 дни,
считано от 02.08.2022г. /л.9/. В заповедта е отразено, че са отнети 2 броя
регистрационни табели с рег. № ******и СРМПС №*******, както и че същата е постановена
въз основа на съставен АУАН Серия GА № 726317 /02.08.2022г. ЗППАМ е връчена на
адресата срещу подпис на 23.09.2022 г., видно от приложената разписка./л.9/.
Жалбата срещу заповедта е подадена до Административен съд Сливен чрез РУ Нова
Загора на 30.09.2022 г./л.3/.
По делото е
приобщена административната преписка по издаване на оспореният ИАА. Представени
са и са приети доказателства за компетентност на издателя на акта - Заповед № 343з-3031/31.12.2021
г. на Директора на ОДМВР Сливен /л.17/; НП № 22-0306-001298/24.08.2022г. на
Началник РУ Нова Загора /л.10/; справка за нарушител/водач /л.12/; възражение
вх. № 306000-8558/08.08.2022г. до Началник РУ Нова
Загора/л.13/; отговор по възражението /л.16/; докладна записка № 306р-14371/17.08.2022г. /л.14/; справка за
регистрация на МПС "Мерцедес" 312 Д Спринтер
с рег. № ******/л.39/; справка за собственик на МПС "Мерцедес" 312 Д Спринтер с рег. № ******/л.40 л.41/; справка от АИС “БДС“
относно Р.С.А. /л.42/; справка за регистрация на Р.А. в Централен полицейски
регистър за проява по чл.316 от НК и. на н. документ /л.44/; жалба до Директора
на ОДМВР Сливен /л.47/; отговор по жалбата с изх.№ 343000-14225/10.11.2022г. от
Директор на ОДМВР Сливен /л.48/; копие от СУМПС /без номер и дата/, издадено от
РИ. – първа страница/л.49/.
По делото са
разпитани като свидетели Н.М.М. и Б.Й.Б. ***, които в
показанията си сочат, че през м.август са извършили проверка чрез ОДЧ на водача на процесния автомобил, като са установили, че представеното
от него СУМПС, издадено от РИ. е било издадено въз основа на българско СУМПС, което
е в н. процедура, тъй като при издаването му е бил и. н. документ за завършено
образование. Свидетелят Б. сочи, че при
проверка на италианското СУМПС на гърба на същото срещу код12, който е
основание за издаване на СУМПС е бил отбелязан номер на българско СУМПС, което
е обявено за н.
По делото е
разпитан като свидетел В. С. А., с.на оспорващия, която в показанията си сочи,
че при полицейската проверка от с.й са поискали СУМПС, но тъй като са се
усъмнили в представения документ са продължили проверката в РУ Нова Загора,
като са му иззели СУМПС, с което А. се сдобил след шофьорски курс в И..
При така
установените обстоятелства, съдът приема от правна страна следното:
Обжалваната
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0306-000334/02.08.2022
г., издадена от Началник сектор към Областна дирекция на МВР – Сливен, РУ Нова
Загора, представлява индивидуален
административен акт, жалбата срещу който е подадена в законовия срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лицето -
адресат на акта, което съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК има право да
оспорва акта, доколкото същият пряко засяга негови лични права и законни
интереси, поради което съдът намира жалбата за процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Заповедта за
налагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган.
Съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи,
Областните дирекции на МВР са определени за служби за контрол по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Директорът на ОД
на МВР – Сливен притежава в качеството си на ръководител посочените в същата
норма правомощия за прилагане на изброените принудителни административни мерки,
включително такава по чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Нормата
предвижда възможност за ръководителя да делегира правомощията си по прилагане
на ПАМ на определени от него длъжностни лица, което в случая е сторено с
издадената и приложена по делото заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. В т. 1. 3 от
заповедта, директорът на ОД на МВР – Сливен е делегирал правомощия за налагане
на ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП на Началници на сектори
"Охранителна полиция" В РУ Сливен и РУ Нова Загора. Цитирането на тази заповед в
съдържанието на обжалваната заповед несъмнено сочи, че последната е основана на
предвидената в първата делегация на правомощия. Ето защо издателят на
обжалваната заповед разполага с материалната компетентност по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП за прилагане на
ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, поради което
заповедта представлява валиден административен акт.
Разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП изисква
заповедите за прилагане на ПАМ да бъдат мотивирани. Така регламентираната форма
на обжалваната заповед е спазена – подробно и ясно са изложени фактическите
основания и е посочено правното основание, а именно това по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП,
което съответства на фактическото такова.
В случая,
съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед обхваща
преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни
юридически факти изложени в мотивите, както и доколко тези факти от
действителността могат да бъдат подведени под хипотезата на посочената правна
норма. Оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е
издадена на основание на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП,
съгласно която за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка прекратяване регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен
водач, не притежава свидетелство за управление
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно
превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година. От мотивите на процесната
заповед се установява, че в случая е налице хипотезата на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, което не притежава валидно СУМПС. В тази връзка следва да се посочи, че
за законосъобразността на ПАМ е достатъчно при описаната в заповедта хипотеза
моторното превозно средство да бъде управлявано от лице непритежаващо валидно
свидетелство за управление.
По повод
приложението на материалния закон, възраженията на жалбоподателя са свързани с
отричане на изложените в обжалваната заповед факти, като не се оспорва, че на
посочените дата и място Р.А. е управлявал собственото си МПС с издадено му от Р
И. СУМПС, но твърди, че това СУМПС е валидно.
Настоящият съдебен
състав приема, че фактите са установени чрез събраните по делото доказателства
– АУАН серия GA № 726317/02.08.2022г., чиято доказателствена
сила по чл.189 ал.2 от ЗДвП не е оборена по надлежния процесуален ред, справка
от АИС „БДС“, справка за регистрация на лице в ЦПР и от показанията на
разпитаните по делото с. на РУ Нова Загора.
В обжалваната заповед тези факти са
квалифицирани като управление на МПС с невалидно СУМПС, при което в доказателствена тежест на жалбоподателя Р.А. е да установи
валидност на свидетелството си за управление. В настоящия случай обаче за този
благоприятен за жалбоподателя и същевременно положителен юридически факт не се
представят доказателства, доколкото се представя единствено копие от първата
страница на СУМПС, издадено от РИ., но същото е без номер и дата, като не се
представя гърба на същото. От друга страна от показанията на с. на РУ Нова Загора, които съдът изцяло кредитира,
доколкото същите са логични, взаимнодопълващи се и не
противоречат на останалия доказателствен материал - справка от АИС “Български документи за
самоличност“ и справка за регистрация на Р.А. в Централен полицейски регистър
за проява по чл.316 от НК - използване на н. документ, се установява, че при извършената през м.август проверка на Р.А., се
установява, че представеното от същия СУМПС, издадено от РИ. е било издадено въз
основа на българско СУМПС, което пък е в наказателна процедура, тъй при
издаването му е бил използван н. документ за завършено образование. Свидетелят Б.
е категоричен, че на гърба на представеното от А. и. СУМПС срещу код 12,
представляващ основанието за издаване на СУМПС, е бил отбелязан номер на
българско СУМПС, за което п. служители, при справка с ОДЧ, са установили, че е
обявено за невалидно и унищожено, тъй като е било издадено въз основа на н.документ
за завършено образование.
В този смисъл, съдът приема, че А. не притежава валидно
свидетелство за управление на МПС, а непритежаването на такова е основание
съгласно чл. 171, т. 2а от ЗДвП за налагане на
ПАМ от вида на процесната, поради което наложената с
обжалваната заповед по отношение на него ПАМ- прекратяване на регистрацията на
собственото му ППС за срок близък до минималния - 190 дни е материално
законосъобразна.
Не са допуснати и
съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване
на заповедта. Административният орган е изпълнил задължението си по чл. 36 от АПК за служебно
събиране на доказателствата необходими за установяване на релевантните за спора
юридически факти. Съответно, към административната преписка са приложени
доказателствата удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали
органа да издаде заповедта.
В случая не е
налице и отменителното основание по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като процесната заповед е издадена в съответствие с целта на
закона. Наложената ПАМ има превантивен характер и цели осуетяване възможността
на дееца да извърши други подобни нарушения. Също така, с нейното прилагане се
изпълнява и целта на чл. 22 от ЗАНН във връзка с чл. 171 от ЗДвП - да се осигури
безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните
нарушения от водач, който управлява МПС без да притежава валидно свидетелство
за управление, т. е. ПАМ има и преустановителен
ефект.
Така обоснованата
липса на всички регламентирани в чл. 146 от АПК отменителни основания налага жалбата да бъде отхвърлена
като неоснователна.
При този изход от
делото, неоснователна е претенцията на оспорващия за присъждане на разноските
по делото. От ответника разноски не се претендират, поради което не се
присъждат.
Предвид
изложеното, Административен съд Сливен
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.С.А. *** против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ №
22-0306-000334/02.08.2022 г., издадена от ВПД Началник сектор към Областна
дирекция на МВР – Сливен, РУ Нова Загора, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП
е наложена ПАМ - прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № *******, за срок
от 190 дни, считано от 02.08.2022г. и отнемане на СРМПС № ******* и два броя
регистрационни табели с рег. № ******, като неоснователна.
Решението не
подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: