РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Елин Пелин, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ
ДЕЛА, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Петко Р. Г.ев
при участието на секретаря Цветанка Анг. Н.а
като разгледа докладваното от Петко Р. Г.ев Гражданско дело №
20241820100189 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ап. Дондуков” № 68,
срещу АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, Красно село, ПК 1606, бул. „Македония” № 3, с която се иска
осъждането да заплати сумата от: 16282,59 лева, представляваща главница, ведно със
законната лихва върху посочената сума, начислена за периода от датата на исковата молба до
окончателното плащане на вземането; 5120,19 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 02.08.2020 г. до датата на на исковата молба. Твърди се, че с полица №
0320189907005752 от 13.03.2018г., между Дженерали Застраховане” АД и „МОТО-ПФОЕ
ЛИЗИНГ“ ЕООД, е сключен договор за застраховка „Каско на МПС“ на лек автомобил
марка/модел „Ланд Ровер Рейндж Ровер Ивоук“, с ДК № *********, с лизингополучател И.
Й. - Токала ЕТ, със срок на действие от 30.03.2018г. до 29.03.2019г., при уговорено покритие
„Пълно Каско” на рисковете, съгласно „Общи условия” на предлаганата застраховка. На
02.02.2019 г., около 21:30 часа, на път I-8, при км 98+000, в посока на движение от село
Нови Хан към село Вакарел, е осъществен инцидент поради необезопасена и необозначена
неравност на пътя /дупка/. Водачът на л.а. „Ланд Ровер Рейндж Ровер Ивоук“, движещ се
през тъмната част от денонощието, не успява да види и да избегне въпросната дупка на
1
пътното платно, довело до пропадането и блъскането му с двете десни гуми в нея.
Събитието е удостоверено в Протокол за ПТП № 1692302/02.02.2019г., съставен от служител
на сектор „Пътна полиция“ РУ - Елин Пелин при СДВР. Видно от описаните обстоятелства,
причини и условия за ПТП, „Областно пътно управление София“, в качеството на стопанин
на пътя, не осигурява условия за сигурно придвижване на МПС. Вследствие на събитието по
автомобила са нанесени множество материални щети - разкъсване на двете гуми,
деформиране на джантите, увреждания по калници и подкалници, на греда на преден мост,
на амортисьори, на облицовка на задната броня и др. След настъпване на застрахователното
събитие, в „Дженерали Застраховане” АД е подадено искане за оценка на причинените вреди
по застрахованото МПС и е образувана ликвидационна преписка по щета № *********.
Експертите на Дружеството ни са извършили оглед и са оценили нанесените имуществени
вреди на л.а. „Ланд Ровер Рейндж Ровер Ивоук“, с ДК № *******, на стойност от 16099.47
лв. Тази сума била изплатена от „Дженерали Застраховане“ АД с преводно нареждане до
„Уникредит Булбанк“ АД на 15.05.2019г. в полза на „МОТО-ПФОЕ“ ЕООД - официалния
сервиз, в който по силата на изрично възлагане е извършен ремонта на застрахованото МПС.
Доколкото МПС не е можело да продължи на собствен ход, за неговото извозване са
ползвани услуги на пътна помощ - репатрак, чрез посредничеството на „СБА - Национална
служба за пътна помощ“, за което е издадена и фактура № **********/31.05.2019г. От
списък на „СБА - Национална служба за пътна помощ“ за м.февруари 2019г. се установява и
сумата за конкретното репатриране на стойност от 168.12 лв. с ДДС на извършения пробег за
извозване от 84 км. Плащането на услугата по репатриране е извършено на 06.08.2019г. чрез
банков превод до „Обединена Българска Банка“ АД в полза на „СБА - Национална служба за
пътна помощ“. За ликвидиране на преписката са начислени и 15.00 лв. ликвидационни
разноски. Така общата стойност на действително претърпените вреди, възникнали
вследствие на инцидента се установяват в размер на 16282.59 лв. Съгласно разпоредбите на
Закона за пътищата и допълващите го подзаконови- нормативни актове, стопанин на
пътищата, част от Републиканска пътна мрежа, е Агенция Пътна Инфраструктура, на която е
вменено задължението да се грижи, да стопанисва и да осигурява условията за
непрекъснато, безопасно и удобно движение по съответните пътища на територията на
страната. основание чл. 410, ал.1 от Кодекс за застраховането, след изплащане на-
застрахователното обезщетение, “Дженерали Застраховане” АД встъпила в правата на
застрахования и има основание да получи изплатената сума за обезщетение заедно с
обичайните разноски по определянето му от причинителя на вредата, в това число от
възложителя на възложената от него на трети лица работа, при или по повод на която са
възникнали вредите, включително и при неизпълнение на вменено им по закон, друг
нормативен акт или договор, задължение. С покана с изх. № ********* от 12.03.2020г.,
получена от ответника на 13.03.2020 г., същият е приканен да възстанови сумата от 16 282.59
лв., представляваща сбор от изплатеното обезщетение в размер на 16 099.47 лв., платените
услуги за репатриране в размер на 168.12 и 15.00 лв. начислени разноски, като му бе
предоставена цялата ликвидационна преписка по щета № *********.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който се оспорва
2
основателността на исковете. Ответникът твърди, че представеният протокол за ПТП е
непълен, неточен и противоречив, тъй като в него липсва пълно и ясно описание на
механизма на ПТП, на цялата пътна обстановка; произшествието не било извършено в
присъствието на съставителя на акта; същият не е подписан от представител на ответника,
за да се ползва с материална доказателствена сила за неизгодни факти; в Протокола за ПТП
не е описан размера на препятствието, което е причина за настъпване на ПТП, както и
местонахождението му; също така няма снимков материал, на който да е отразено ПТП. Не е
установено дали сключеното застрахователно правоотношение между ищеца и собственика
на увреденото МПС покрива евентуално щетата, отразена в Протокола за ПТП, както и че
ответникът е имал задължение да поддържа пътя и дали процесните вреди са в причинна
връзка с това изпълнение.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът АПИ чрез процесуалния си представител юриск. Н.
оспорва иска.
Съдът, като взе предвид направените искания и доводи, прецени поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Представена е полица № 0320189907005752 за комбинирана автомобилна застраховка
Автогрижа за автомобил с peг. № ***** валидна от 30.03.2018 г. 00.00 ч. до 19.03.2019 г.
23.59 ч. Представени са общите условия за застраховка Каско на МПС на „Дженерали
Застраховане“ АД.
Видно е от протокол за ПТП № 1692302 от 02.02.2019 г., че същият е съставен на 02.02.2016
г. в 21.30 часа от Д. Г. Й., младши автоконтрольор РУ Елин Пелин към ОДМВР София за
ПТП на 02.02.2019 г. в 20.45 часа на път клас I-8 км 98.000 в посока на движение с. Вакарел,
общ. Елин Пелин, с участник 1 – необозначена и необезопасена дупка на пътното платно и
участник 2 - МПС „Ланд Ровер Рейндж Ровер Ивоук“ с peг. № ******, управлявано от И. Й.
А., като е посочено в графа „ОБСТОЯТЕЛСТВА, ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ ЗА ПТП,
ИЗВЪРШЕНИ МАНЕВРИ, ДРУГИ МАТЕРИАЛНИ ЩЕТИ: ПП I-8, км. 98+000 в посока на
движение с. Вакарел, Участник 1 реализира ПТП, като пропада и се блъска с двете десни
гуми на автомобила в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, през тъмната
част на денонощието.
На 04.02.2019 г. до „Дженерали Застраховане“ АД е подадено уведомление за щета по
застраховка Каско на МПС от И. Й. А., в което се сочи застрахователно събитие на
02.02.2019 г. 20.45 ч. по време на движение по пътя от Нови хан към Вакарел попада с двете
десни гуми на автомобила в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно,
вследствие на което са увредени десни гуми, джанти и ходова част.
Представени са описи-заключения за вреди на МПС по щета № ********* от 04.02.2019 г.
Представено е възлагателно писмо до Мото Пфое ЕООД за МПС „Ланд Ровер Рейндж Ровер
Ивоук“ с peг. № ******** с посочена действителна стойност към датата на ПТП от 77325,69
3
лева. Представен е протокол от 04.02.2019 г. за приемане на автомобил с peг. № ****** от
представител на Мото Пфое ЕООД. Представени са фактури от Мото Пфое ЕООД №
**********/10.05.2019г. със сума за плащане от 14747,26 лева и № **********/10.05.2019г.
със сума за плащане от 1352,21 лева. Представена фактура № **********/3105.2019г. с
доставчик „СБА - Национална служба за пътна помощ”, за услуги пътна помощ със сума за
плащане от 8628.36 лева. Според Ликвидационен акт № 885502/10.05.2019г. е разпоредено
плащане на Мото Пфое ЕООД на сумата от 16099,47 лева. Според Ликвидационен акт №
900854/05.08.2019 г. е разпоредено плащане на „СБА - Национална служба за пътна помощ”
на сумата от 168,12 лева. Представено преводно нареждане от 15.05.2019 г. за извършено
плащане на „Мото Пфое“ ЕООД на сумата от 16099,47 лева.
Представена е регресна покана до АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ ищецът
поискал да му се възстанови сумата от 16282,59 лева заедно с ликвидационни щети от 15
лева в седмодневен срок, като регресната покана е получена на 13.03.2020 г. според обратна
разписка.
Установява се от показанията на свидетеля И. Й. А., че пътувал с автомобила си Рейндж
Роувър Ивоук от с. Нови хан към с. Вакарел, като било тъмно и попаднал в голяма дупка на
пътното платно, като спукал гума, счупила се джанта, окачването на предницата и калника.
Свидетелят А. нямал възможност да възприеме дупката преди удара, тъй като дупката не
била обозначена и обезопасена, както и нямало улично осветление. Автомобилът бил
придвижен с репатрак. Съдът кредитира показанията на свидетеля И. Й. А. като логични и
последователни, както и кореспондиращи с представеният по делото протокол за ПТП.
Видно е от заключението на вещото лице В. О. Т. на съдебно-автотехническа експертиза,
което съдът кредитира като компетентно и обосновано, че механизмът на настъпване на
процесното ПТП е следния: На 02.02.2019г., около 20:45ч. (тъмната част на денонощието),
водачът И. А. управлява лек автомобил Ланд Роувър Рейндж Роувър Ивоук с регистрационен
номер СВ 7647 АС по път I-8 с посока от с. Нови Хан към с. Вакарел. При движението на
превозното средство десните му колела попадат в необезопасена и необозначена дупка с
остри ръбове намираща се на пътното платно. Представители на „Дженерали Застраховане“
АД са извършени 4 огледа за установяване на вредите по лек автомобил Ланд Ровер Рейндж
Ровер Ивоук“ с ДК №******. От съставените опис-заключения по щета № ********* (листа
20, 21, 22 и 23 по делото) е видно, че уврежданията са локализирани в дясната страна на
автомобила, като има значителни щети по ходовата част. С отговор от МВР, Главна
Дирекция „Национална полиция“ peг. № 3286р-00-73324/18.11.2024 г. са изпратени 5 бр.
черно-бели снимки от Автоматизирана информационна система „Пътна Полиция“, като
качеството на приложените снимки не позволява в пълнота да бъде извършено визуално
определяне на вида и степента на щетите, както и не може да се определят размерите и
разположението на дупката. При преминаване през неравност (дупка) на пътното платно,
ходовата част на автомобила е подложена на съществени ударни/импулсни натоварвания. В
определени случаи ударното натоварване може петкратно да надвиши нормалното статично
натоварване. Основните фактори определящи големината на тези ударни натоварвания са
4
скорост на движение; размери и дълбочина на дупката; ъгъл и траектория на преминаване;
налягане и състояние на автомобилните гуми; товар на автомобила и др. Според вещото
лице В. О. Т. вредите, нанесени на лек автомобил „Ланд Ровер Рейндж Ровер Ивоук“ с ДК №
****** биха могли да възникнат вследствие на така описаното ПТП - при движение на
процесното превозно средство десните му колела попадат в необезопасена и необозначена
дупка намираща се на пътното платно. Стойността на щетите /стойността за тяхното
отстраняване/ нанесени на застрахования обект по пазарни цени към датата на
застрахователното събитие е 15994,94лв. Стойността на щетите /стойността за тяхното
отстраняване/ нанесени на застрахования обект съобразно цените на официалния за марката
сервиз към датата на застрахователното събитие е 16099,47 лв. Обичайните разходи, които
застрахователя прави за определяне на застрахователното обезщетение са в размер 15,00 лв.
Разходите за репатриране на лек автомобил „Ланд Ровер Рейндж Ровер Ивоук“ с ДК
№****** изчислени на база средни пазарни цени към датата на ПТП са 172 лв. Стойността
на вредите по процесния автомобил съобразно цените на официалния за марката сервиз -
Мото-Пфое ЕООД и представените фактури, към датата на ПТП, е 16099,47лв.
Представените фактури съответстват качествено и количествено на съставените опис-
заключения отразяващи вредите по процесния автомобил. Действителната стойност на
вредите по процесния автомобил към дата на ПТП е 16099,47лв. Към датата на
застрахователното събитие - 02.02.2019г., процесният автомобил е бил е експлоатация 3
години, 10 месеца и 6 дни, считано от датата на първоначална регистрация - 27.03.2015г. Към
материалите по делото е приложено удостоверение издадено от Мото-Пфое ЕООД изх. №
23/18.06.2024 г., в което се посочва, че към момента на ПТП лек автомобил „Ланд Ровер
Рейндж Ровер Ивоук" с ДК № ******* е бил в обхвата на удължена гаранция. Според
вещото лице В. О. Т. в случай на извършване на ремонтни дейности в неоторизиран сервиз,
гаранцията може да бъде частично или напълно анулирана.
С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
В чл. 410, ал. 1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
410, ал. 1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Но когато
причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД,
във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от
изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнението. Когато
собственик на повредената вещ, от която настъпват вредоносните последици, принадлежи
на юридическо лице, то следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД
гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на
физическите лица, на които е възложило да поддържат в изправност повредената вещ.
Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на предписани или други общоприети
5
правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са
задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975
г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС. Отговорността
на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите,
причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия
или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от
вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили
работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са
невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за
освобождаването им от отговорност. Съгласно задължителните за съда тълкувателни
разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица
отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по
повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях
е причинил тези вреди.
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. За възникване на регресното вземане в настоящия случай е необходимо да се
установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца
и собственика/ползвателя на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие,
на който договор и вследствие виновно и противоправно поведение на ответника
(бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и
ремонтирането на републикански или общински пътища) да е настъпило застрахователно
събитие, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
Видно и от представената застрахователна полица за сключен застрахователен договор
между ищеца и собственика на автомобила, като ищецът е платил сумата от 16099,47 лева
застрахователно обезщетение за настъпилите имуществени вреди на „Мото Пфое“ ЕООД,
както и на „СБА - Национална служба за пътна помощ” сумата от 168,12 лева.
От събраните гласни доказателства се установи наличието на ПТП на 02.02.2019 г., при
което автомобилът, управляван от свидетеля И. Й. А. попада в необезопасена и
необозначена дупка с остри ръбове, намираща се на пътното платно.
Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП.
Когато фактът съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има
доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието
изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът, който претендира
обезщетение за вреди, твърдейки, че е встъпил в правата на увреденото лице, носи тежестта
на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други
6
доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма
на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални знания, които съдът не
притежава.
Неоснователни са доводите на ответника за непълноти, неточности и противоречивост на
съставения протокол за ПТП. Видно е от направените отбелязвания в процесния протокол за
ПТП от 02.02.2019 г., че същият е съставен от служител на ОДМВР - София при посещение
на място и съдържа преки възприятия на длъжностното лице, в т. ч. възпроизведени в схема,
относно състоянието на пътя, разположението на лекия автомобил, както и видимите щети
по него. От текстовото съдържание на протокола, подписан от съставителя и от водача на
увредения автомобил, следва извод, че съставителят е посетил мястото на ПТП, тъй като е
отразил лично възприетите от него - като служител на МВР, факти, свързани с проверката на
СУМПС на водача (посочени са провереният документ и данни за лицето), проверката за
употреба на алкохол от водача (обозначена отрицателно с „не“), както и видимите щети по
автомобила. В протокола за ПТП не е отбелязано извършването на тест за алкохол, но от
това не може да се прави предположение за употреба на алкохол от водача. Макар
длъжностното лице да не е присъствало при самото настъпване на ПТП, което е практически
невъзможно, то е възприело лично фактическата обстановка - такава, каквато е била
непосредствено след настъпване на ПТП, поради което и относно посочените по- горе
релевантни факти, описани в протокола, последният представлява официален
удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК. В случая от страна на
ответникът не се установява различен механизъм на произшествието, който да се намира в
причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на
вредоносния резултат. При установен на пътното платно необезопасена дупка съдът приема
за доказана причинно-следствена връзка между обезщетените от ищеца вреди и
неизпълнението на ответника на задължението му да поддържа пътя в състояние, годно за
безопасната му експлоатация, включително и чрез възлагането на тази дейност на друго
лице.
Разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата регламентира собствеността върху
републиканските пътища, като за титуляр на правото на собственост върху същите е
определена Държавата. На основание чл. 30 и сл. от Закона за пътищата изграждането,
ремонтът и поддържането на републиканските пътища се осъществяват от Агенция „Пътна
Инфраструктура“. Следователно Агенция „Пътна Инфраструктура“ като собственик на
републиканските пътища и задължено във връзка с поддръжката им лице се явява пасивно
легитимирана по искове за вреди, причинени от необезопасени препятствия по пътната
настилка. Същото се обосновава и от факта, че служители на ответната агенция не са
положили дължимата грижа да обезопасят пътното платно, като по този начин са
предпоставили и настъпването на вредоносни последици от нея. Наличието на метално
колело на пътното платно представлява „препятствие на пътя“ по смисъла на параграф 1, т.
19 от ППЗДвП, тъй като създава опасност за движението. Доколкото не се твърди, а и не се
установи, че това препятствие да е било обезопасено по някакъв начин, ответникът не е
7
изпълнил задълженията си по чл. 30 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на
служителите на ответната агенция, натоварени със задължението да сигнализират
препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на
движението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за
причинените при процесното ПТП вреди.
Установява се от изготвената съдебно-автотехническа експертиза, че вредите на процесния
автомобил съответстват с механизма на ПТП и са в причинно следствена връзка с
произшествието. Стойността на щетите, съобразно заключението на вещото лице, което се
кредитира изцяло от съда, е в размер на 16099,47 лева, като следва да се включат сумата за
пътна помощ от 168,12 лева за „СБА - Национална служба за пътна помощ” и 15 лева за
ликвидационни разноски. Налице е основание за възникване на регресна отговорност към
застрахователя до размера на платеното от него обезщетение, тъй като обемът на регресното
вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното
застрахователно плащане. В полза на ищеца е възникнало вземане в размер на извършените
плащания, а именно 16282,59 лв., което попада в рамките на установените вреди. Съдът
приема за установен и размерът на ликвидационни разноски от 15 лева, които са извършени
от застрахователя при определяне на застрахователното обезщетение.
С оглед изложеното предявеният иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД
вр. чл. 45 ЗЗД за основателен, поради което следва да бъде уважен.
По отношение акцесорните претенции за заплащане на мораторна лихва с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Акцесорните искове са обусловени от изхода на спора по главният иск. При забава в
изпълнението на парично задължение длъжникът дължи обезщетение на кредитора в размер
на законната лихва върху неизпълненото задължение от деня на забавата, съгласно чл. 86, ал.
1 ЗЗД. В случаите, когато задължението не е обвързано с уговорка за срок на изпълнение,
длъжникът изпада в забава и дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от момента на поканата
за плащане, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Видно от приложените писмени
доказателства ищецът е изпратил регресна покана за изпълнение с изх. № от 12.03.2020 г.,
получена от ответника на 13.03.2020 г., но плащане не е постъпило, поради което последният
е изпаднал в забава и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи мораторна лихва (обезщетение за
забава в размер на законната лихва). Относно претендираната мораторна лихва чрез Onlain
калкулатор за уважената част от иска в размер на 16282,59 лева, се установи, че законната
лихва за претендирания период преди подаване на исковата молба, от 02.08.2020 г. до
02.08.2023 г., е 5120,09 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати сторените от ищеца разноски в
производството, включващи - 856,11 лева за платена държавна такса, 700 лева за вещо лице
и 200 лева за юрисконсултско възнаграждение. Свидетелят не е претендирал разноски,
поради което не са направени такива.
С оглед на изложеното съдът
8
РЕШИ:
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, Красно село, ПК 1606, бул. „Македония” № 3, ДА
ЗАПЛАТИ на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Княз Ап. Дондуков” № 68, сумата от: 16282,59 лева,
главница за застрахователно обезщетение по регресна претенция по настъпило ПТП на
02.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от депозирането на исковата молба
до изплащане на вземането; 5120,19 лева, мораторна лихва за периода от 02.08.2020 г. до
датата на исковата молба 02.08.2023 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
1756,11 лева, направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Софийския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
9