Р Е
Ш Е Н
И Е № 22
гр. Пловдив, 18 февруари 2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и осми
януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ:МАРИЯ ПЕТРОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
с участието на секретаря Стефка
Тошева и прокурор от АП – Пловдив Ясенка
Шигарминова, като разгледа докладваното от съдията Панайотова в.гр.д. № 650/2018
г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба вх.№9260/02.11.2018 г. от ОПП като представител на ПРБпротив
решение № 346/17.10.2018 г.,постановено по гр.д.32/2018 г. по описа на ОС – П,с
което ПРБе осъдена да заплати на С.А.С. сумата от 11 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,в резултат на незаконно воденото против нея наказателно производство по
ДП №50/2012 г. на ОСлО при ОП-П, /прекратено окончателно на осн. чл.243, ал.1
от НПК с Постановление на РП-П от 19.02.2016 г., влязло в законна сила на
15.07.2016 г/.,ведно със законната лихва считано от 15.07.2016г. до
окончателното изплащане,както и сумата от 3 000 лева представляваща обезщетение за имуществени вреди
/заплатен адв.хонорар по н.о.х.д.№91/2009
по описа на Районен съд Чепеларе/,в резултат на гореказаното .По
съображения ,изложени в жалбата
жалбоподателят моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и
бъде постановено друго ,с което исковете ,предявени от С. с правно основание
чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ бъдат отхвърлени ,алтернативно размерът
на присъденото обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди да бъде
намален.
Постъпила
е и въззивна жалба вх.№ 9409/06.11.2018 г. от С.А.С. ,представлявана от адв.Д. против решение № 346/17.10.2018
г.,постановено по гр.д.32/2018 г. по описа на ОС – П в частта ,в която са
отхвърлени предявените от нея искове
против ПРБза заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди,в резултат на незаконно воденото против
нея наказателно производство по ДП №50/2012 г. на ОСлО при ОП-П, /прекратено
окончателно на осн. чл.243, ал.1 от НПК с Постановление на РП-П от 19.02.2016
г., влязло в законна сила на 15.07.2016 г/. над размера от 11 000 лв.
до предявения размер на 25 001 лв. ,както и за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 1 500 лв.- разходи за гориво и хотел. По
съображенията ,изложени в жалбата моли решението в тази част да бъде отменено и
исковете уважени в пълен размер като претендира
присъждане на разноски.
От С.А.С. е постъпил отговор на
въззивната жалба ,депозирана от ПРБ,с който счита същата за неоснователна и
заявява искане да бъде оставена без уважение.
От ПРБне е постъпил отговор на
въззивната жалба на С. .
Контролираща страна АППвзема
становище ,че въззивната жалба на ПРБе основателна и заявява искане да бъде
уважена.
Съдът, след като взе предвид събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Съдът намира, че
жалбите са подадени в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по
отношение на тях и същите като ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по
същество.
С обжалваното решение
първоинстанционният окръжен съд е приел
за установено ,че на 19.03.2004 год. под ДП № 96/2004 г. по описа на ОСлС- Смолян,
е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление
по чл.311 от НК ,а впоследствие е продължило да се води срещу С.А.С. *** за
престъпление по чл.201 от НК. След внесен обвинителен акт в съда, С.С. е била
осъдена с влязла в сила присъда за извършено престъпление по чл.309 ал.1 във
вр. с чл.26 ал.1 от НК и оправдана по повдигнатите й обвинения по чл.206 ал.3
от НК и по чл.202 ал.2 от НК. С Решение от 23.12.2010 г. СмОС е потвърдил
присъдата в осъдителната й част и я отменил в оправдателната й част, като е
върнал делото на П. за отстраняване на процесуални нарушения.Приел е също така
,че считано от 13.02.2012г.след постановление на ГПРБ, наблюдението върху разследването по делото се
осъществява от РП - П. След проведено допълнително разследване, в хода на което
на обв. С. е било повдигнато ново обвинение за извършено престъпление по чл.210
ал. 1 т.1 във вр. с чл. 209, ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК , с постановление от 07.02.2014 г. наказателното производство е било частично
прекратено относно обвинението по чл. 206 ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26
ал.1 от НК. Същото не е обжалвано и след влизането му в
сила ДП е внесено в съда на 5.06.2014 година с обвинителен акт срещу обв. С. за
извършени престъпления по чл.202 ал.2 т.1 във вр. с чл.201 във вр. с чл.26 ал.1
от НК и по чл.210 ал.1 т.1 във вр. с чл.209 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК
като РС - Смолян е прекратил съдебното производство по
делото и е върнал същото на П. за отстраняване на допуснати процесуални
нарушения, чрез извършване на допълнителни процесуално-следствсни действия. С
последващо постановление РП – П е прекратила наказателното производство против С.
за престъпление по чл.210 ал.1 т.1 във вр. с чл.209 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1
от НК ,а с постановление от 19.02.2016г.,Районна прокуратура П е прекратила производството по досъдебно
производство №50/12г.,по описа на ОСлО при ОП-П,водено срещу С.А.С.,за
престъпление по чл.202 ал.2 т.1 във вр. с чл.201 във вр. с чл.26 ал.1 от НК ,което постановление е влязло в сила
на 15.07.2016 г. ,с което окончателно е приключило наказателното производство
по отношение на С..
Горната
фактология не е оспорена с въззивните
жалби като със същите се атакува обжалваното решение в частта на обезщетението
за имуществени и неимуществени вреди ,дължими от Държавата в хипотезата на чл. чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ като жалбоподателят
ПРБправи оплакване за недоказаност на тези вреди по размер и като пряка
последица от действията на органите на П. ,а жалбоподателката С.С. релевира оплакване за неправилност
относно размера на присъденото обезщетение за имуществени и неимуществени вреди като претендира такова в пълния му предявен
размер.Следователно и на основание
чл.269 от ГПК това са пределите на въззивното обжалване.
Обезщетението за неимуществени
вреди ,претърпени в резултат на
незаконно повдигнато и поддържано обвинение ,приключило с прекратяване на
наказателното производство се определя от съда ,съблюдавайки принципа на
справедливост по чл.52 от ЗЗЗ .Както се приема в категорично наложилата се
касационна практика понятието
"справедливост", по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица
конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които
следва да се вземат предвид при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива
обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на
увреждането на ищеца. Такива правно релевантни
обстоятелства - критерии за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, са: тежестта на повдигнатото обвинение,; продължителността
на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля
разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение,;
както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на
здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните
преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу
него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия и
професионална реализация, обществен О. и пр.
Във връзка с вредите, претърпени
от ищцата в резултат на незаконно повдигнатото и водено против нея наказателно
производство са събрани гласни
доказателства . Така св.СК установява,че ищцата е
негова кума и се познават добре,че са работили заедно в ХЕИ,че като директор на
ХЕИ същата имала много контакти и се ползвала в обществото с добро
име.Установява,че първоначално имало медийна публикация , с която се
опитали да опетнят името й,като
написали,че откраднала половин милион лева от бившия си работодател.Установява
също така ,че ищцата още от първия ден след повдигане на обвинението изпаднала в душевна дупка,била
смачкана,нямала самочувствие както преди,спряла да излиза и с най-близките си
приятели ,искала да страни от всичко и всички,имало медийни публикации и в
националните медии случаят бил отразен,а след оправадването й не била излязла
никаква информация.Установява ,че също така ,че следователката която я
разпитвала,докато производството се водело срещу неизвестен извършител се
опитала да й внуши,че ще пострада,както и че изпитала голям стрес по време на самото дело в
гр.Чепеларе , а също и че се страхувала ,че заради образуваното против нея наказателно производство може да й бъде
отнето имущество .
Разпитаният
свидетел адв.М.
П.установява,че познава ищцата от 2009 година,а поводът бил че се виждали около
10 пъти по повод заседанията,тъй като придружавал колегата си адв.Д. в РС
Чепеларе и Смолян.,както и по време на
срещите с ищцата останал с впечатление,че същата е под силен стрес поради
обвиненията, които била получила,както и че може да се стигне до конфискация и
да изгуби жилището си.
Обсъдените по- горе
свидетелски показания установяват ищцата да е претърпяла обичайните за слуачая
болки и страдания - притеснение ,стрес
,тревожност ,нежелание за социални контакти ,затваряне в себе си,липса на
самочувствие.При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва
да се отчете обстоятелството ,че повдигнатите незаконни обвинение против ищцата
са все за тежки престъпления ,които
са в сферата на професионалната й реализация ,което обуславя по висок интензитет на
претърпените неимуществени вреди
като такъв фактор е и продължителността на наказателното производство
,която продължителност е извън всякакви разумни срокове - същата е привлечена като обвиняема с
постановление от 20.01.2005г. ,а наказателното производство е прекратено окончателно
на 15.07.2016 г.
С оглед на казаното и като се отчете факта ,че по отношение на ищцата е била взета
най- леката мярка за неотклонение „подписка „ ,както и обстоятелството ,че
същата е осъдена за едно от всичките й
подигнати обвинения , съдът ,съблюдавайки принципа за справедливост ,въведен от чл.52 от ЗЗД
,счита ,че обезщетение в размер на
15 000лв. е адекватно на претърпените от ищцата в резултат на незаконно
повдигнатото обвинение неимуществени вреди.
Неоснователно
е направеното възражение от страна на ответника за приложението на чл.5 от ЗОДОВ. Както се приема в касационна практика обезщетението се намалява когато
настъпилият вредоносен резултат е в причинно следствена връзка с поведението на
пострадалия, като примери за това са недобросъвестно направени неистински
признания ,въвеждането на органите на разследването в заблуждение с цел да се прикрият
определени обстоятелства ,да се забави или опорочи разследването като в случая такива не се установиха.
Гореизложеното
налага извода ,че предявеният иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди се явява основателен и доказан до размер на
15 000 лв. ,поради което обжалваното решение ,с което същият е отхвърлен
за разликата над 11 000 лв. до 15 000 лв. се явява неправилно ,поради
което в тази част следва да се отмени ,вместо което се постанови друго ,с което
на ищцата С. й бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на
още 4 000 лв.
По отношение претендираното обезщетение
за имущестени вреди ,представляващи заплащане на адвокатско възнаграждение
в размер на 3000 лева,по договор за правна защита и съдействие серия А
№0576099,както и заплащане на сумата от 1500 лева - разходи за гориво и хотел съдът
намира ,че по делото не са ангажирани доказателства за установяване последно
посочените разходи / за гориво и хотел/и техния паричен еквивалент,поради което
исковата претенция в тази й част е неоснователна и правилно е отхвърлена от
първоинстанционния съд.
По отношение заплатеното адвокатско
възнаграждение на адв.Д. по НОХД 91/2009 г. по описа на РС – Чепеларе по делото е представен договор за правна
защита и съдействие от 28.05.2009 г. -
№ серия А 0576099 ,видно от който ищцата е заплатила възнаграждение в размер на
3 000 лв.По отношение на този документ е открито производство по чл.193 от ГПК във връзка с оспорване от страна на ответника датата ,на която документът е
изготвен.В случая настоящият състав счита
,че доколкото не се оспорва авторството на документа ,то не се касае до оспорване
неговата истинност,а датата на съставяне
е част от съдържанието на същия и заявеното възражение от страна на ответника,че
документът е антидатиран следва да бъде възприето като такова по чл.181 от ГПК. В тази връзка съдът споделя становището
,залегнало в касационната практика ,че „трето лице" чл. 181, ал. 1 ГПК не е всяко лице ,извън участниците в съставянето на документа, а се
касае до тези неучаствали в
съставянето на документа лица, които черпят права от някой от издателите и биха
могли да бъдат увредени от неговото антидатиране. Другите неучастващи в
документа лица не са трети лица и спрямо тях посочената в документа дата важи.В
случая ответникът не черпи права от лицата ,съставили документа и поради това
спрямо него посочената в договора за правна защита и съдействие датата на
съставяне на същия важи .При това
положение следва да се приеме ,че ищцата е представила доказателства ,че е
направила разход за заплащане на адвокатско възнаграждение по посоченото наказателно
дело ,от което е понесла имуществена вреда
,пряко свързана с наказателното производство ,впоследствие прекратено ,но тъй
като по посоченото НОХД ищцата е осъдена
по едно от повдигнатите й общо три обвинения ,то отговорността на ответника за репариране на
тази имуществена вреда следва да бъде редуцирана и на ищцата следва да бъде
присъдено обезщетение в размер на 2 000 лв.Направеното от жалбоподателят
ответник възражение за прекомерност не
следва да бъде обсъжданото ,тъй като е заявено едва с въззивната жалба и поради това се явява преклудирано.
Гореказаното
сочи ,че обжалваното решение в частта ,в
която ответникът е осъден да заплати на ищцата обезщетение за имуществени вреди
,резултат от незаконно воденото против последната наказателно производство е правилно до размер от 2 000 лв. ,а над
този размер до присъдения такъв от 3 000 лв. се явява неправилно и следва
да бъде отменено ,а е искът в тази част -отхвърлен.
Доколкото
въззивната жалба на С. е частично уважена ,то на същата се дължат присъждане на
разноски.Представен е договор за правна защита и съдействие ,сключен
с адв.Д. ,видно от който същият е оказвал безплатна правна помощ и поради това на същия се дължи присъждане на
адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете по Наредба №1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения в размер на 1040 лв.
Ето защо
съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение № 346/17.10.2018 г.,постановено по
гр.д.32/2018 г. по описа на ОС – П В ЧАСТТА ,в която е отхвърлен иска на С.А.С., с ЕГН **********,***
срещу П. на РБза заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на незаконно
воденото против нея наказателно производство по ДП №50/2012 г. на ОСлО при ОП-П
ЗА РАЗЛИКАТА над 11 000 лв. до 15 000 лв. ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА П. на РБ, представлявана от главния прокурор
С. ЦV,с адрес град С., бул. В. № ...,
да заплати на С.А.С., с ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, чрез адв. Ю.Л.Д.,сумата от 4 000 лева ,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди,в резултат на незаконно воденото против нея наказателно производство по
ДП №50/2012 г. на ОСлО при ОП-П, /прекратено окончателно на осн. чл.243, ал.1
от НПК с Постановление на РП-П от 19.02.2016 г., влязло в законна сила на
15.07.2016 г/.,ведно със законната лихва считано от 15.07.2016г. до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 346/17.10.2018 г.,постановено по
гр.д.32/2018 г. по описа на ОС – П В
ЧАСТТА ,в която П. на РБе
осъдена да заплати на С.А.С., сумата от 11 000
лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди,в резултат на
незаконно воденото против нея наказателно
производство по ДП №50/2012 г. на ОСлО при ОП-П, /прекратено окончателно на
осн. чл.243, ал.1 от НПК с Постановление на РП-П от 19.02.2016 г., влязло в
законна сила на 15.07.2016 г/.,ведно със законната лихва считано от
15.07.2016г. до окончателното изплащане .
ОТМЕНЯ
решение № 346/17.10.2018 г.,постановено
по гр.д.32/2018 г. по описа на ОС – П В
ЧАСТТА ,в която П. на РБе осъдена да заплати
на С.А.С., с ЕГН **********,*** сумата от 1 000
лева ,представляваща обезщетение за имуществени вреди /заплатен адв.хонорар по н.о.х.д.№91/2009
по описа на Районен съд Чепеларе/,в резултат на
незаконно воденото против нея наказателно
производство по ДП №50/2012 г. на ОСлО при ОП-П ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ :
ОТХВЪРЛЯ
иска ,предявен от С.А.С., с ЕГН **********,***,
срещу П. на РБза заплащане на обезщетение за имуществени
вреди в размер на 1 000 лв.- заплатен
адв.хонорар по н.о.х.д.№91/2009 по описа на Районен съд Чепеларе/,в резултат на незаконно
воденото против нея наказателно производство по ДП №50/2012 г. на ОСлО при ОП-П.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 346/17.10.2018 г.,постановено по
гр.д.32/2018 г. по описа на ОС – П В
ЧАСТТА ,в която П. на РБе
осъдена да заплати на С.А.С. сумата
от 2 000 лева представляваща
обезщетение за имуществени вреди /заплатен
адв.хонорар по н.о.х.д.№91/2009 по описа на Районен съд Чепеларе/,в резултат на незаконно
воденото против нея наказателно производство по ДП №50/2012 г. на ОСлО при ОП-П,
/прекратено окончателно на осн. чл.243, ал.1 от НПК с постановление на РП-П от
19.02.2016 г., влязло в законна сила на 15.07.2016 г/.,ведно със законната
лихва считано от 15.07.2016г. до окончателното изплащане КАКТО И В ОСТАНАЛАТА МУ ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА П.
на РБ, представлявана от главния прокурор С. ЦV,с адрес град С., бул. В. №
... да заплати на адвокат Ю.Л. Д. с ЕГН ********** с адрес ***
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 1040 лв.
съобразно уважената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.