Р
Е Ш Е Н И Е
№260955,
13.10.2021 г., гр. Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ІV гр. с.
На
28.09.2021 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : РОЗАЛИЯ ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 1346 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищците П.Г.Т. с ЕГН **********,
и А.П.Т. с ЕГН **********,***, представлявани от пълномощника им адвокат С.Л.,
твърдят, че с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, том ***, рег. № ***,
дело № 487/16 г. на С. Х. - Нотариус рег. № ** по Регистъра на Нотариалната камара,
дарили на сина си Г.А.Т. следния недвижим имот - апартамент с площ от 59.82 кв.
м., находящ се в гр. ***, ж. к. „***“ ***, вх. „*“, ет. *, ап. *** с
идентификатор 56784.540.127.2.16, находящ се в сграда с идентификатор 56784.540.127,
с предназначение : жилищна сграда – многофамилна; с предназначение на
самостоятелния обект : жилище, апартамент; брой нива : 1; с прилежащи части
изба № 16 – 3,57 кв. м. и 1,843 % ид. ч. от общите части на сградата със съседи
: на същия етаж : 56784.540.127.2.15; под обекта : 56784.540.127.2.12; над
обекта : 56784.540.127.2.20, както и че към датата на завеждане на исковата
молба в съда – 14.05.2020 г., се нуждаят от издръжка, която синът им отказва да
им даде, въпреки че живее и работи в чужбина. За плащането на издръжка
последният бил поканен от тях и с нарочна покана, връчена му от частен съдебен
изпълнител по реда на ГПК през месец февруари 2020 г., въпреки което той не е
заплатил търсената от него издръжка. Въз основа на така очертаната фактическа
обстановка ищците молят съда да отмени направеното от тях дарение.
Иск с правно
основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Адвокат И.Д., назначен за особен представител на ответника Г.А.Т. с ЕГН **********,***,
оспорва изложените в исковата молба факти и обстоятелства, като твърди, че от
страна на ЧСИ рег. № *** – З. Д., са допуснати закононарушения при възлагането
и при връчването на ответника на процесната покана, поради което същата не е
редовно връчена. По тези съображения моли съда да отхвърли предявения иск.
Продължение на решение по гр. д. № 1346/20 г. на ОСПд
– стр. 2/9
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните
във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност приема следното :
По действащото право – чл. 225,
ал. 1 ЗЗД, договорът за дарение е едностранен и безвъзмезден, поради което не
поражда каквито и да било правни задължения в тежест на дарения, а само морално
задължение за благодарност, законовата санкция за неизпълнение на което се
изразява в пораждане на право за дарителя материалното право на собственост да
бъде върнато обратно в правната му сфера чрез отмяна на дарението при
изчерпателно посочени в закона хипотези на обективирано поведение на дарения,
каквото съобразно чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД представлява и отказът на
последния да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.
Предпоставките за уважаване на
иска за отмяна на дарение в хипотезата на
чл.
227, ал. 1, б. „в” ЗЗД са – трайна нужда от издръжка на дарителя; искане,
отправено от него до дарения; отказ на последния /изричен или мълчалив/ да дава
издръжка.
Според константната съдебна практика нуждата от
издръжка трябва да е трайна и да съществува към датата на поканата или поне към
датата на формиране на сила на присъдено нещо по делото и се установява
посредством съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може
да ползва за съответните месеци /определени в цифрова величина/ и конкретната
сума, която му е необходима за покриване на нуждите му, като за целта е
необходимо да се установи какъв е размерът на средно-месечната издръжка на едно
лице за процесния период според статистиката, отчитайки перата от които тя е
формирана съобразно специфичните нужди на дарителя /решение № 473 от 20.01.2012
г. на ВКС по гр. д. № 263 от 2011 г., ІV г. о., ГК/.
В унисон с твърденията на ищците установява се от
събраните по делото доказателства, че на **** г. те са дарили на сина си Г.Т.
следния свой собствен, придобит през време на брака им недвижим имот :
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.540127.2.16, по КККР,
одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота :
гр. ****, ж. к. „****“, бл. ***, вх*, ет. *, ап. ***, който самостоятелен обект
се намира в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор
56784.540.127; с предназначение на самостоятелния обект : жилищна, апартамент;
брой нива на обекта : 1; с посочена в документа площ от 59,82 кв. м.; ниво : 1;
стар идентификатор : няма; при съседни самостоятелни обекти в сградата : на
същия етаж : 56784.540.127.2.15; под обекта : 56784.540.127.2.12; над обекта :
56784.540.127.2.20; ведно с прилежащите части : изба № ** с площ от 3,57 кв. м.
и 1,843 % ид. ч. от общите части на сградата, като договорът е сключен във
формата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том *, рег. № ***,
дело № 487/2016 г. на Нотариус рег. № *** по Регистъра на Нотариалната камара –
С. Х., с район на действие – Районен съд – ****, вписан във входящия регистър
на Служба по вписванията – **** с рег. № ***** г., Акт № **, том ***, дело №
21709/29.11.16 г., като са запазили пожизнено и безвъзмездно правото си на
ползване върху имота.
Продължение на решение по гр. д. № 1346/20 г. на ОСПд
– стр. 3/9
Видно от приложените към исковата молба
заверени копия на Удостоверения
изх. №№ 3040-15-14/17.02.2020 г. и 3040-15-13/17.02.2020 г. издадени от НОИ –
ТП – ******, на Удостоверения изх. №№ 66/18.02.2020 г. и 65/18.02.2020 г.
издадени от Дирекция „Социално подпомагане“ – ****, на Експертно решение № ***
от 009 заседание от 12.01.1995 г. на ТЕЛК – Обща – **** и на Експертно решение
№ **** от 008 заседание от 11.01.1995 г. на ТЕЛК – ОБЩА – **** : ищецът А.Т.,
който към датата на приключване на съдебното дирене по делото е на ***години, е
инвалидизиран пожизнено поради общо заболяване - ****, за което получава лична
пенсия поради общо заболяване, чийто размер от месец февруари 2020 г. възлиза
на 300.88 лв., а също и финансова подкрепа на основание чл. 70 от Закон за
хората с увреждания, чийто месечен размер за периода месец февруари 2019 г. –
месец януари 2020 г. е 64.83 лв.; ищцата П.Т., която към датата на приключване
на съдебното дирене по делото е на ** години, е инвалидизирана пожизнено поради
общо заболяване – ***, за което получава лична пенсия поради общо заболяване,
чийто размер от месец февруари 2020 г. възлиза на 252.34 лв., а също и
финансова подкрепа на основание чл. 70 от Закон за хората с увреждания, чийто
месечен размер за периода месец февруари 2019 г. – месец януари 2020 г. е 67.65
лв. По делото липсват данни към датата на приключване на съдебното дирене
ищците да имат други източници на приходи, в това число и да притежават
недвижимо имущество, от което да реализират доходи от наем, аренда – съдът не
кредитира показанията на разпитаната по делото свидетелка Ц.Б. – дъщеря на
бивша колежка на ищците в „*****“ ЕООД, поради тяхната неактуалност в частта
им, в която сочи, че ищецът й бил споделял, че има няколко декара лозе,
доколкото самата тя признава, че от три години няма връзка с ищците и че
последно се е виждала с П.Т. през месец май 2021 г. във връзка с настоящото
дело. Или въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият
състав приема, че общият нетен месечен доход на
ищците от месец януари 2020 г. и към
датата на приключване на съдебното дирене по делото – 28.09.2021 г., в това
число и към датата на подаване на исковата молба в съда – 14.05.2020 г.,
възлиза на 685.70 лв. /300.88 лв. + 64.83
лв. + 252.34 лв. + 67.65 лв./
Съобразно представените с
исковата молба заверени преписи на : Договор за кредит за текущо потребление от
30.11.2018 г., в който като страни са посочени „****“ ЕАД, в качеството му на
кредитор и А.Т., в качеството му на кредитополучател и погасителен план към
него; Договор за кредит за текущо потребление от 08.03.2019 г., в който като
страни са посочени „****“ ЕАД, в качеството му на кредитор и П.Т. и А.Т., в
качеството им на кредитополучатели и погасителен план към него; фискални бонове
издадени от „******“ ЕАД за периода месец април – месец октомври 2019 г. и за
месец януари 2020 г.; два системни бона издадени от „*****“ ЕАД през месец
февруари 2018 г. за плащания по фактура № **********/31.01.2018 г. издадена от
„*****“ ЕАД и по фактури № 36377034/31.01.2018 г. и №
Продължение на решение по гр. д. № 1346/20 г. на ОСПд
– стр. 4/9
36377034/31.01.2018
г. издадени от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – ***** и касаещи отчетни периоди
от 28.12.2017 г. до 01.01.2018 г. и от 01.01.2018 г. до 30.01.2018 г., 19
разписки издадени от „***“ АД за извършени плащания на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД – **** по фактури за период на потребление на водоснабдителни
и канализационни услуги 26.03.2018 г. – 18.11.2019 г и 23 разписки издадени от
„*****“ АД за извършени плащания на „*****“ ЕАД по фактури за период на
потребление на ел. енергия 23.04.2018 г. –
22.12.2019 г. :
на 30.11.2018 г. ищецът А.Т. е сключил с третото лице
„****“ ЕАД договор за кредит за текущо потребление със срок на издължаване –
30.11.2028 г., месечната погасителна вноска по който е в размер на 111.69 лв.,
а на 08.03.2019 г. П.Т. и съпругът й са сключили още един договор за кредит за
текущо потребление със същата банка със срок на издължаване – 08.03.2026 г.,
месечната погасителна вноски по който е в размер на 142.78 лв., поради което те
ежемесечно, в това число и към датата на подаване на исковата молба в съда и към
датата на приключване на съдебното дирене по делото правят разходи за покриване
на задълженията им по двата договора за потребителски кредит в общ размер на
254.47 лв.;
А. и П.Т. ежемесечно правят и разходи за заплащане на
телекомуникационни услуги на „****“ ЕАД, на водоснабдителни и канализационни
услуги на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. ****, на цената на
доставена електрическа енергия на „******“ ЕАД.
Въпреки че по делото не са ангажирани доказателства за
извършването на разходи за закупуване на конкретни лекарства и добавки, то
предвид възрастта на ищците упомената по-горе в настоящото изложение, те
неминуемо правят и такива. А тъй в Б има четири сезона и като дрехите, така и
обувките се износват, съдът приема, че ищците имат разходи и за тяхната
покупка.
Доколкото по делото не са ангажирани доказателства за
размера на средствата необходими за покриване на месечните потребности на
ищците към месец февруари 2020 г., през който те твърдят, че са поканили
ответника да им плаща издръжка предвид възникнала необходимост от такава, а
също и за останалите месеци на календарната 2020 г., то при определянето му
съдът ще съобрази установените вече по-горе в настоящото изложение конкретни
техни нужди и данните на Национален статистически институт за паричния разход
на домакинствата по групи разходи средно за домакинство за 2020 г. публикувани
на интернет страницата му : www.nsi.bg, според които :
паричният разход за храна средно на домакинство за 2020 г. възлиза на 3938 лв.;
паричният разход за облекло и обувки средно на домакинство за 2020 г. възлиза
на 404 лв.; паричният разход за жилище, вода, ел. енергия и горива средно на
домакинство за 2020 г. възлиза на 1854
лв.; паричният разход за жилищно обзавеждане и поддържане на дома средно
на домакинство за 2020 г. възлиза на 561 лв.; паричният разход за
здравеопазване средно на домакинство за 2020 г. възлиза на 836 лв.; паричният
разход за съобщения средно на домакинство за 2020 г. възлиза на 615 лв.;
Продължение на решение по гр. д. № 1346/20 г. на ОСПд
– стр. 5/9
паричният
разход за други разходи средно за домакинство за 2020 г. възлиза на 540 лв.,
като въз основа на тези данни настоящият състав приема, че средният паричен
разход на домакинството на ищците за 2020 г. се равнява на 8748 лева /3938 лв.
+ 404 лв. + 1854 лв. + 561 лв. + 836 лв. + 615 лв. + 540 лв./, като в посочения
паричен разход за съобщения следва да се включат потребяваните от ищците
електронни съобщителни услуги, а в посочения паричен разход за други разходи
следва да се включат разходите по обслужване на изтеглените от тях два
потребителски кредита, или средно за месец – на 729 лв. /8748 лв. : 12 месеца/,
която сума надвишава общия им месечен нетен приход от 685.70 лв.
Анализът на
доказателствата по делото за нетните доходи на ищците през календарната 2020 г.
и техните нужди, както и на данните за паричните разходи на домакинствата за
2020 г. публикувани на интернет страницата на Национален статистически института формира и фактическия извод, че още от началото на 2020 г. приходите на ищците са в много по-малък размер от
насъщните им разходи, поради което към този момент е възникнала и нужда от средства
за задоволяване на екзистенциалните им потребности, като
тази нужда е трайна, тъй като е съществувала
и към датата на подаване на исковата молба в съда – 14.05.2020 г., а продължава
да съществува и към датата на приключване на съдебното дирене по делото –
29.09.2021 г., предвид липсата на доказателства да са се повишили доходите на
ищците, а същевременно към месец септември 2021 г. се наблюдава тенденция за
поскъпване на живота в Б. Следователно налице е първата от посочените по-горе в
настоящото изложение фактически предпоставки за уважаване на предявения иск,
поради което следва да се изясни и основният спорен по делото въпрос дали
ищците са поискали от ответника да им дава издръжка.
За установяване на този факт с
исковата молба бяха представени и приети като доказателства по делото заверени преписи
на Покана от ищците за връчването й на ответника чрез ЧСИ рег. № *** – З. Д., с
която го канят да им плаща по 300 лева на месец предвид направеното му дарение
с Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № ***, том *, рег. № ***, дело № 48 от **** г. на Нотариус С. Х., рег. № ***,
и невъзможността им с доходите си да покриват минималните си месечни разходи, а
също и на Констативен протокол съставен от ЧСИ рег. № *** – З. Д., на
03.02.2020 г., в който е прието, че поканата е редовно връчена на адресата на
основание чл. 47, ал. 5 ГПК, след като : на 01.11.2019 г., на 12.11.2019 г. и
на 03.12.2019 г. връчител е посетил постоянния адрес на адресата в гр. ****, ж.
к. „***“, бл. **, вх. „*“, ет. *, ап. **, и тъй като не го е намерил е поставил
уведомление чрез залепване на вратата и пускане в пощенската кутия; на
29.12.2019 г. връчител е посетил настоящия адрес на адресата в с. ****, Община ****,
област *****, ул. „***“ № *, при което не го е намерил, но е събрал данни, че
той не пребивава на адреса и никога не е живял там; на 16.01.2020 г. е получена
справка от НАП – ТД – *****, видно от която адресатът няма регистриран трудов
договор и в 14-дневен срок от залепване на уведомлението той не се е явил в
кантората на съдебния изпълнител, за да
Продължение на решение по гр. д. № 1346/20 г. на ОСПд
– стр. 6/9
получи
поканата, като тези два документа бяха оспорени от ответника, във връзка с
което бе открито производство по извършване на проверка на истинността на
съставения от съдебния изпълнител констативен протокол.
За нуждите на това производство по искане на особения
представител на ответника от съдебния изпълнител бяха изискани всички съставени
документи по връчването на поканата, като от страна на последния с писмо изх. №
3560/19.05.2021 г. бяха изпратени и приети като доказателства по делото
заверени преписи на : възлагателно писмо от П.Т. и А.Т. вх. № 11407/30.10.2019
г., пълномощно от 30.10.2019 г., сметка № 203282/30.10.2019 г.; придружително
писмо изх. № 10033/30.10.2019 г. до Г.Т. с адрес ***, ведно с уведомления от
01.11.2019 г., 12.11.2019 г. и 03.12.2019 г.; придружително писмо изх. №
10033/30.10.2019 г. до Г.Т. с адрес *** ведно с уведомление от 29.11.2019 г.;
справка НБД „Население“ вх. № 12568/26.11.2019 г.; справка от НАП – ТД – ****вх.
№ 686/16.01.2020 г. и Констативен протокол от 03.02.2020 г. Видно от същите
възлагането на съдебния изпълнител да връчи процесната покана на ответника е
направено не от ищците лично, а от адвокат С.Л., в качеството й на техен
пълномощник, легитимирайки се с пълномощно представено по преписката, с оглед
на което в разрез с довода на особения представител на ответника съдът приема,
че в случая не е било необходимо при възлагането на това действие на съдебния
изпълнител на ищците да бъде назначаван преводач на български жестов език.
Същевременно, обаче, налице е нередовност на връчването на поканата, изразяваща
се в следното - съобразно чл. 47, ал. 1, изр. 3 ГПК когато ответникът в
продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес
и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва
уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен
достъп – на входната врата или на видно място около нея, като според изречение
трето на посочената разпоредба невъзможността ответникът да бъде намерен на
посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с
интервал поне от една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от
посещенията е в неприсъствен ден; видно от съдържащите се в преписката разписка
и три уведомления до ответника предназначени за заявения от него в регистрите
на населението постоянен адрес ***, в същите е отбелязано, че адресът е посетен
на 01.11.2019 г. /петък/, на 12.11.2019 г. /вторник/ и на 03.12.2019 г.
/вторник/, следователно в разрез с горепосочените изисквания не е извършено
посещение в неприсъствен ден, поради което констатацията на частния съдебен
изпълнител направена в Констативен протокол от 03.02.2020 г., че с изтичане на
двуседмичния срок съгласно чл. 47, ал. 2 ГПК, а не както е посочено в протокола
- 14-дневния срок, за получаване на поканата от канцеларията му същата е
редовно връчена, е невярна. Ето защо съдът приема оспорването на този протокол
за доказано.
Продължение на решение по гр. д. № 1346/20 г. на ОСПд
– стр. 7/9
Въпреки проведеното успешно доказване на неистинността
на съставения от ЧСИ рег. № ** – З. Д. Констативен протокол от 03.02.2020 г.,
то тъй като в съдебната практика се приема, че поканата до надарения за даване
на издръжка е неформален акт, поради което може да бъда отправена както устно,
така и писмено, а такава съставлява и исковата молба, с която е предявен иск по
чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД /решение № 222 от 10.07.2000 г. на ВКС по гр. д. №
1349 от 1999 г., ІІ г. о.; решение № 435 от 2.11.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1370 от 2010 г., ІV г. о.; решение № 194 от 2.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 130
от 2013 г., ІІІ г. о./, настоящият състав в съответствие с нея и на
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира, че с получаването на исковата молба
от назначения по делото особен представител на ответника последният е поканен
от ищците да им дава издръжка, от която както се установи вече по-горе в
настоящото изложение, те се нуждаят.
За пълнота следва да се посочи, че според правната
теория особеният представител разполага с всички права, с които разполага и
упълномощеният процесуален представител, с изключение на правото на
разпореждане с предмета на делото, като няма пречка той да приема и
материалноправни изявления, свързани със съществуването на едно вече възникнало
правоотношение между представлявания и противната страна. Това становище е
застъпено и в множество решения на ВКС – така в Решение № 198/18.01.2019 г.
постановено по т. д. № 193/18 г., І т. о. е прието, че връчването на всички
книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особен представител
и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици.
Съобразно трайната съдебна практика правото на дарителя
да иска отмяна на дарението възниква при
наличие на обществено укоримо поведение от страна на дарения – такова не е
налице, ако поради липса на достатъчно средства с даването на издръжка на
дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по
закон, в по-лошо положение от това на дарителя / Тълкувателно решение № 1 от
21.10.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/13 г., ОСГК/.
До датата на приключване на съдебното дирене
ответникът не само не установи да е започнал да подпомага финансово родителите
си, като им осигурява необходимите средства до пълния размер на разходите за
покриване на нуждите им, а дори и не наведе твърдение, че това негово
бездействие не е обществено укоримо, с оглед на което съдът приема, че е налице
мълчалив отказ за даване на издръжка. Следователно налице са всички елементи на
фактическия състав на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, поради което искът за отмяна
на дарението следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищците сумата от 15 лв. разноски по производството за
заплатени държавни такси за издаване на три съдебни удостоверения.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд – Пловдив : сумата от 258.05
лева държавна такса по производството и сумата от 1304.15 лв. бюджетни разноски
за
Продължение на решение по гр. д. № 1346/20 г. на ОСПд
– стр. 8/9
изплатено
възнаграждение на назначения му по делото особен представител адвокат И.Д..
На основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата на
адвокат С.Л. следва да бъде определено адвокатско възнаграждение за оказаната
на ищците безплатна правна помощ и съдействие по настоящото дело в размер на
1304.15 лв. определен в съответствие с чл. 7, ал 2, т. 4 от Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /тъй като цената на иска е
25805.20 лв., то дължимото възнаграждение се формира от сбора на сумата от 830
лв. + 3% върху горницата над 10 000 лв. до пълния размер на цената на иска
от 25805.20 лв./, като за заплащането на така определеното възнаграждение на адвокат
Л. ответникът следва да бъде осъден.
По изложените съображения съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЕМА, че съставеният на
03.02.2020 г. Констативен протокол от ЧСИ рег. № *** – З. Д., с район на
действие – Окръжен съд – ***, по повод молба вх. № 11407/30.10.2019 г. на
адвокат С.Л. в качеството й на пълномощник на П.Г.Т. с ЕГН **********, и А.П.Т.
с ЕГН **********, за възлагане на основание чл. 18 ЗЧСИ за връчване на покана
до Г.А.Т. с ЕГН **********, е неверен и го изключва от доказателствата по
делото.
ОТМЕНЯ дарението извършено от П.Г.Т. с ЕГН **********,
и А.П.Т. с ЕГН **********, в полза на сина им Г.А.Т. с ЕГН **********, с
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том *, рег. № ***, дело №
487/2016 г. на Нотариус рег. № ** по Регистъра на Нотариалната камара – С. Х.,
с район на действие – Районен съд – ****, вписан във входящия регистър на Служба
по вписванията – *** с рег. № 40313/29.11.2016 г., Акт № ***, том **, дело №
21709/29.11.16 г., на следния недвижим имот : самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56784.540127.2.16, по КККР, одобрени със Заповед
РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота : гр. ***, ж. к. „***“,
бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, който самостоятелен обект се намира в сграда № 2,
разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.540.127; с предназначение на
самостоятелния обект : жилищна, апартамент; брой нива на обекта : 1; с посочена
в документа площ от 59,82 кв. м.; ниво : 1; стар идентификатор : няма; при
съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж : 56784.540.127.2.15;
под обекта : 56784.540.127.2.12; над обекта : 56784.540.127.2.20; ведно с
прилежащите части : изба № ** с площ от 3,57 кв. м. и 1,843 % ид. ч. от общите
части на сградата, поради отказ на дарения да дава издръжка на дарителите, от
която те се нуждаят.
ОСЪЖДА Г.А.Т. с ЕГН **********, да заплати на П.Г.Т. с ЕГН **********, и на А.П.Т. с ЕГН **********,
сумата от 15 лв. /петнадесет лева/ разноски по
Продължение на решение по гр. д. № 1346/20 г. на ОСПд
– стр. 9/9
производството
за заплатени държавни такси за издаване на три съдебни удостоверения.
ОСЪЖДА Г.А.Т. с ЕГН **********, да заплати по сметка
на Окръжен съд – **** : сумата от 258.05 лв. /двеста петдесет и осем лева и пет
стотинки/ държавна такса по производството и сумата от 1304.15 лв. /хиляда
триста и четири лева и петнадесет стотинки/ бюджетни разноски за изплатено
възнаграждение на адвокат И.Д., назначен за особен представител на ответника Г.А.Т..
ОСЪЖДА Г.А.Т. с ЕГН **********, да заплати на адвокат С.М.Л.,***,
с адрес на кантората – гр. ****, ул. „*****“ № ***, сумата от 1304.15 лв.
/хиляда триста и четири лева и петнадесет стотинки/ адвокатско възнаграждение
за оказани на ищците П.Г.Т. с ЕГН **********, и А.П.Т. с ЕГН **********,
безплатна правна помощ и съдействие по гр. д. № 1346 по описа на Окръжен съд – ****,
ІV гр. с. за 2020 г.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страната.
СЪДИЯ
: