№ 548 / 30.06.2023г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО, в открито съдебно заседание на седми юни две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА
ДИМИТРОВА
2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар:
Светла Иванова
Прокурор:
Елеонора Иванова
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №365 по описа на съда за 2023г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63в от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Р.П.Б.
*** срещу Решение №5/09.01.2023г., постановено по АНД №923/2022г. по описа на
Районен съд Хасково, в частта, с която е потвърдена т.1 от Наказателно
постановление №22-1253-000239 от 09.03.2022г., издадено от Началник сектор
Пътна полиция при ОДМВР Хасково. Твърди се, че в обжалваната част решението е
неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че със съставения АУАН на лицето било
повдигнато обвинение за извършено административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, като се съдържала констатация, че отказал да бъде тестван с техническо
средство за употреба на алкохол, но не се съдържала констатация, че не е дал и
кръвна проба. Отбелязано било, че му е издаден талон за медицинско изследване, получаването на който отказал, но
това не било равнозначно на отказано даване на кръвна проба. Затова се твърди,
че издаденият АУАН не описвал в цялост фактическия състав на твърдяното като
извършено нарушение. Едва в по-късен момент административнонаказващият орган
констатирал тази непълнота, като добавил твърдение, което липсвало в съставения
АУАН, а именно, че Б. не дал кръвна проба. Недопустимо било по този начин да
бъде „дописван“ съставен преди това АУАН, в който липсвало такова твърдение.
Несъответствието между съдържанието на описаното в АУАН нарушение и това, което
се приемало в НП, било нарушение на правото на защита на
административнонаказателно отговорното лице, защото същото било лишено от възможността
да се защити пред наказващия орган за констатираното нарушение, след като
такова липсвало в съставения преди това АУАН. Това нарушение на правото на
защита било винаги от категорията на съществените такива и водело след себе си
до незаконосъобразност на издаденото НП. Иска се отмяна на решението в
обжалваната му част, както и на
потвърденото наказателно постановление в частта по т.1.
Ответната страна – Началник сектор Пътна
полиция към ОД МВР Хасково, не изразява становище по касационната жалба.
Окръжна прокуратура Хасково счита, че
решението на РС Хасково - в обжалваната част, е правилно и законосъобразно,
поради което предлага същото да бъде оставено в сила.
Хасковски административен съд, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е допустима, като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при
спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
С обжалваната част на решението Районен
съд Хасково е потвърдил Наказателно постановление №22-1253-000239 от 09.03.2022г.
на Началник сектор Пътна полиция Хасково при ОД МВР Хасково, с което на Р.П.Б.
за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата и на основание
чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 2000,00 лева
и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца. Въззивният съд приел, че при
съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление, по отношение
на нарушението, описано в т.1 от НП, не
се констатират процесуални нарушения от категорията на съществените, които да
налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание. Описаното в АУАН и
НП административно нарушение по посочената норма било правилно правно
квалифицирано. По делото било безспорно доказано, че жалбоподателят е извършил
описаното в т.1 от НП нарушение. На посочената в АУАН и НП дата и място в
гр.Хасково същият бил спрян за проверка от свидетелите И. Ч. и В. К., като не
се оспорвал факта на управление на процесното МПС от страна на жалбоподателя.
Безспорно се доказало, че при извършената проверка жалбоподателят отказал да
бъде изпробван с техническото средство Дрегер 7510 с №ARBA 0065 за
употреба на алкохол. Изложеното в актовете по отношение това нарушение се
потвърждавало от събраните по делото гласни доказателства – показания на
свидетелите, които се подкрепяли и от писмените доказателства, в това число
издаденият талон за изследване №082292, който талон жалбоподателят подписал,
като вписал, че отказва проба. Като кредитирал изцяло събраните по делото
доказателства, съдът приел за безспорно установено, че жалбоподателят е
извършил описаното нарушение по т.1 от НП. Затова обосновано и в съответствие с
доказателствата по делото, и материалния закон, лицето било санкционирано с
процесното НП за описаното в него нарушение по пункт 1, а наказанията били правилно определени, съобразно предвиденото в наказващата норма.
Така
постановеното решение е правилно.
При провеждане на
административнонаказателната процедура не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП,
съдържат всички необходими реквизити, визирани в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Датата
и мястото на нарушението са посочени, както и е посочено в какво се изразява
нарушението, нарушените разпоредби и обстоятелствата по извършването му.
От показанията на разпитаните по делото
свидетели, служители на ОД МВР, и така също и от съдържанието на АУАН и НП, е
видно, че отговорността на водача е ангажирана за отказ да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол.
Контролните органи са изпълнили задължението си по чл.3 от Наредба
№1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози и при отказ на водача
за извършване на проверка с техническо средство са издали приложения по делото
талон за изследване, като същият е в необходимото съдържание и съгласно
действащото към момента на извършване на нарушението Приложение №1, като не е
спорно по делото, че Б. не се е явил в указаното време и час за даване на
кръвна проба. В съответствие с обстоятелствата по делото и приложимия
материален закон нарушението е квалифицирано по чл.174, ал.3 от ЗДвП като отказ
от проверка с техническо средство - пр.1 на ал.3, а не по пр.2 от текста,
приложима в случаите на чл.3а от Наредбата.
В този смисъл нарушението на дееца е правилно е санкционирано по текста на чл.174, ал.3 от ЗДвП като отказ да бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване употребата на алкохол, както и правилно
се е мотивирал в същата посока въззивният състав на съда. Не са спорни по
делото и обстоятелствата, че жалбоподателят не се е явил в посочения в талона времеви
отрязък, за да бъде извършено медицинското изследване, като посоченото в НП, че
не е взета кръвна проба е уточняващо обстоятелствената част и е станало
известно на органа след съставянето на АУАН, доколкото и удостоверяването от
лекаря в представения талон е след изтичането на интервала от време – 30 минути
след връчването на талона.
С оглед на изложеното, съдът намира, че
решението, с което Районен съд Хасково е потвърдил в обжалваната част наказателното
постановление, е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон,
поради което следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №5/09.01.2023г., постановено по
АНД №923/2022г. по описа на Районен съд Хасково, в частта, с която е потвърдена
т.1 от Наказателно постановление №22-1253-000239 от 09.03.2022г., издадено от
Началник сектор Пътна полиция при ОДМВР Хасково, с което на Р.П.Б. за нарушение
на чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата и на основание чл.174, ал.3,
пр.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 2000,00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 24 месеца
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.