Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.06.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в открито съдебно заседание при закрити врата на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 213 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят - „П.т.” ЕООД, твърди, че в
негова тежест са възникнали изискуеми задължения за заплащане на сума в размер
на 14 000 лв. към физическото лице Т.Т.. Съществуването на тези задължения е
признато с влязло в сила съдебно решение на Окръжен съд – гр. Стара Загора. Посочва,
че в тежест на дружеството са възникнали и са станали изискуеми задължения по
договори за банков кредит, сключени с „У.Б.” АД и „П.Б.Б.” ЕАД. Молителят
твърди, че по силата на Ревизионен акт № П-22220618168509-003-001/ 15.10.2018 г.,
издаден от ТД на НАП – София в негов тежест са възникнали и публично правни
задължения за заплащане на сума в общ размер от 1 004 271 лв. Посочва, че не
разполага с парични средства и с други бързо ликвидни активи, с които да
изплати тези свои парични задължения. Счита, че с оглед на това е в състояние
на неплатежоспособност. Твърди, че е в състояние и на
свръхзадълженост. С оглед на това моли съдът да обяви неплатежоспособността му
или свръхзадължеността му, в зависимост от това кое от двете състояния е
настъпило на по-ранна дата, както и да открие производство по несъстоятелност
по отношение на него.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец следва да бъде доказано настъпване на едно от двете установени в закона основания за това, а именно: 1) че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че търговецът е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
Неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на търговеца, което съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно вземане. Освен това за да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за това дали е налице неплатежоспособност по отношение на даден търговец, с описаните характеристики на това понятие, се прави при изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения. Приема се, че именно краткотрайните активи, с които разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните такива, са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат за кратък период от време да се преобразуват в парични средства. Ето защо краткотрайните активи са тези, които са от значение при формиране на извода дали дадено предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, с оглед на което и от икономическите показатели, които подлежат на изследване, водещи за това да се направи извод дали е налице състояние на неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и основно този за обща ликвидност.
Съдът счита, че предвид изявленията на молителя, направени в молбата по чл. 625 ТЗ, може да се направи извод, че в негова тежест е възникнало парично задължение към „У.Б.” АД за заплащане на сумата от 50 000 лв., представляваща отпуснат в негова полза кредит, който подлежи на връщане съгласно договор за кредит, сключен на 12.04.2017 г. Възникването на това задължение се признава в производството от „П.т.” ЕООД, което има качеството на длъжник по него, поради което и предвид това, че този факт е неизгоден за дружеството, то съдът счита, че направеното изявление има доказателствена сила и въз основа на него следва да се приеме за доказано, че признатото обстоятелство се е осъществило. Освен това с изявленията си, направени в молбата, с която съдът е сезиран, молителят признава и факта, че към момента задължението за главница по договора за банков кредит не е погасено чрез плащане или чрез друг способ за погасяване на задълженията.
Договорът за банков кредит следва да се определи като търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 2 ТЗ вр. чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ, поради което и задължението, възникнало въз основа на него в тежест на молителя за връщане на получената в заем парична сума, е от вида на тези, предвидени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ и възможността за неговото изпълнение от търговеца е релевантна при изследване на въпроса дали той е неплатежоспособен.
Съдът приема и това, че посоченото задължение по сключения с „У.Б.” АД договор за кредит е изискуемо към датата на сезиране на съда, тъй като и това обстоятелство е изрично признато от молителя, който е длъжник по него, с изявленията му, направени в молбата по чл. 625 ТЗ и в приложения към нея списък на кредиторите.
След като в производството се доказа, че в тежест на „П.т.” ЕООД е възникнало задължение по търговска сделка – договор за банков кредит, което е изискуемо към момента и не се установява да е погасено, то следва да се приеме, че е налице първата от посочените предпоставки, за да се приеме, че молителят е неплатежоспособен съгласно чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ.
На следващо място, съдът трябва да се произнесе и по въпроса, дали „П.т.” ЕООД притежава активи, с които да заплати както това свое задължение към „У.Б.” АД, а така също и всички краткосрочни, съответно текущи задължения, възникнали в негова тежест, като съобрази събраните в производството доказателства, установяващи финансово-икономическото състояние на длъжника, които в случая са представените по делото годишни-финасови отчети, както и заключението на изготвената СИЕ, което съдържа пълен анализ на проверената счетоводна документация.
Както беше посочено в настоящото изложение, от значение при формиране на извода дали едно предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, е какъв е размерът на краткотрайните му активи, които се приема, че са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца.
От изводите на вещото лице, изготвило приетата по делото СИЕ, се установява, че към 31.12.2014 г., към 31.12.2015 г. и към 31.12.2016 г. балансовата стойност на всички притежавани от „П.т.” ЕООД краткотрайни активи е в размер както следва: 52 000 лв. към 31.12.2014 г., към 85 000 лв. към 31.12.2015 г. и 132 000 лв. към 31.12.2016 г. Вещото лице е констатирало, че към тези дати молителят е имал осчетоводени краткосрочни задължения, които са с балансова стойност както следва: от 33 000 лв. към 31.12.2014 г., от 8 000 лв. към 31.12.2015 г. и 45 000 лв. към 31.12.2016 г. По делото няма представени доказателства, от които да е видно, че към някой от посочените отчетни периоди „П.т.” ЕООД е притежавал и други краткотрайни активи, които не са надлежно осчетоводени, или че в негова тежест са възникнали и други краткосрочни задължения, които да не са осчетоводени, като това не е установено и от вещото лице, изследвало финансово-икономическото състояние на дружество. Ето защо и при изследване на способността на молителя да погасява своите задължения трябва да се вземат предвид балансовите стойности, на които възлизат активите и пасивите му.
При съпоставяне на стойностите на краткосрочните задължения на „П.т.” ЕООД за всяка една от изследваните финансови години със стойностите на краткотрайните му активи към същия момент е видно, че вторите са в по-голям размер от първите. Това намира отражение и в стойността на показателя за обща ликвидност, която към всяка една от посочените дати е много над референтната такава от 1. Това означава, че към 31.12.2014 г., към 31.12.2015 г. и към 31.12.2016 г. молителят е притежавал достатъчно активи, с които да може да заплати своите краткосрочни съответно текущи задължения, и следователно не е бил в състояние на неплатежоспособност.
От заключението на изготвената СИЕ се установява, че балансовата стойност на притежаваните от молителя краткотрайни активи към края на следващата финансова година – 31.12.2017 г., възлиза на 253 000 лв. По делото не са представени доказателства, от които да е видно, че към този момент търговецът е притежавал и други бързо ликвидни активи, които да не са надлежно осчетоводени, нито пък такива, от които да може да се заключи, че някои от осчетоводените като краткотрайни активи не могат да бъдат обърнати в парични средства в кратък период от време и следователно не са реално ликвидни.
Вещото лице е констатирало, че съгласно записванията в годишния финансов отчет на „П.т.” ЕООД към 31.12.2017 г. това дружество е имало възникнали в негова тежест краткосрочни задължения в размер на 212 000 лв. За да се направи преценка за това дали при анализа на възможността на молителя към 31.12.2017 г. да посреща своите краткосрочни задължения с наличните краткотрайни активи, стойността на задълженията трябва да се определи при съобразяване на записванията в годишния финансов отчет на дружеството или тази стойност трябва да се коригира от съда, е необходимо да се отговори на въпроса какви краткосрочни задължения се установява, че са възникнали в тежест на ответника към посочената дата въз основа на събраните в производството доказателства и дали те са осчетоводени като такива от това дружество.
По делото са събрани доказателства, от които е видно, че „П.т.” ЕООД е осъдено с влязло в сила съдебно решение да заплати на физическото лице Т.Т. сума в размер на 9 199 лв., представляваща такава заплатена на дружеството на 27.08.2012 г., на 17.09.2012 г. и на 23.11.2012 г., без да е налице правно основание за това, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на исковата молба – 07.09.2016 г., до окончателното плащане. Настоящият съдебен състав е длъжен да зачете силата на пресъдено нещо на това съдебно решение и да приеме от него за доказано, че в тежест на молителят е възникнало парично задължение за заплащане на сума в размер от 9 199 лв., което е било изискуемо към датата на подаване на исковата молба за неговото присъждане, т.е. към 07.09.2016 г. и следователно към 31.12.2017 г. има характер на краткосрочно задължение. От приетото по делото заключение на изготвената СИЕ е видно, че това задължение не е осчетоводено като краткосрочно от „П.т.” ЕООД. Ето защо неговият размер, както и размера на законната лихва, начислена върху него от 07.09.2016 г. до 31.12.2017 г., който възлиза на сумата от 1 229, 09 лв. и размера на присъдените разноски за водене на съдебното производство, който е 2 027, 96 лв. трябва да бъдат прибавени към стойността на всички краткосрочни задължения на търговеца към края на отчетната 2017 г. Общият размер на описаните задължения е 12 456, 05 лв.
Както беше посочено в производството се установи, че в тежест на „П.т.” ЕООД е възникнало парично задължение към „У.Б.” АД за заплащане на сумата от 50 000 лв., представляваща отпуснат в негова полза кредит, който подлежи на връщане съгласно договор за кредит, сключен на 12.04.2017 г. Съдът счита, че към 31.12.2017 г. това задължение е станало изцяло изискуемо, тъй като към този момент „У.Б.” АД е упражнила правото си по чл. 60, ал. 2 ЗКИ като е направила изявление за това, което е обективирано в представената по делото покана за доброволно изпълнение /въпреки, че по делото няма точни данни за датата, на която тази покана е достигнала до молителя, съдът счита, че предвид факта, че той не оспорва нейното получаване и изискуемостта на задължението му в пълен размер, то следва да се приеме, че това е станало незабавно след неговото изпращане и най-късно до 31.12.2017 г. е изтекъл предоставения 7-дневен срок за доброволното му плащане, след който задължението за главница става изцяло изискуемо/. Следователно към 31.12.2017 г. задължението на молителя за връщане на банката на получения кредит в размер на 50 000 лв. има характера на краткосрочно такова. Изводът за характера на това задължение не би се променил и ако се приеме, че предсрочната изискуемост не е настъпила до 31.12.2017 г., а през 2018 г., тъй като съгласно действащите счетоводни стандарти като краткосрочни се осчетоводяват задълженията, които към 31.12 на съответната година са с настъпил вече падеж или техния падеж настъпва в срок до една година след тази дата. От заключението на изготвената СИЕ се установява, че това задължение не е осчетоводено от „П.т.” ЕООД към 31.12.2017 г. нито като краткосрочно, нито като дългосрочно, поради което и неговата стойност следва да се прибави към стойността на краткосрочните задължения на дружеството към тази дата, която ще бъде съобразена при анализа на способността на дружеството да погасява своите задължения.
С оглед на всичко изложено, следва да се заключи, че стойността на краткосрочните задължения на молителя към 31.12.2017 г. е 274 456, 05 лв. / 212 000 лв. – балансова стойност на краткосрочните задължения, към които е прибавена сумата от 12 456, 05 лв. – стойността на изискуемите задължения към кредитора Т.Т. и 50 000 лв. – стойността на изискуемото задължение за главница към „У.Б.” АД/. При съпоставяне на тази стойност със стойността на притежаваните от „П.т.” ЕООД към тази дата краткотрайни активи, която е 253 000 лв., е видно, че последната е в по-нисък размер, което означава, че към 31.12.2017 г. това дружество вече не е притежавало достатъчно ликвидни активи, с които да може да заплати своите краткосрочни съответно текущи задължения към всички кредитори и следователно е във влошено финансово - икономическо състояние. Това намира отражение и в стойността на показателя за обща ликвидност, която е под референтната такава от 1 – стойността на този показател е 0, 9518.
В производството не са представени счетоводни документи, от които да е видно каква е стойността на притежаваните от молителя краткотрайни активи и краткосрочни задължения към 31.12.2018 г., както и към края на устните състезания пред настоящата съдебна инстанция. Събрани са обаче доказателства, от които се установява, че през 2018 г. в тежест на това юридическо лице са възникнали и са станали изискуеми нови задължения, които са публично-правните задължения, установени с Ревизионния акт № Р-22220618000103-091-001/ 31.07.2018 г., издаден от ТД на НАП – София и Ревизионния акт за поправка на първия № П-22220618168509-003-001/ 15.10.2018 г., издаден от ТД на НАП – София, за заплащане на ДДС в размер на 666 602, 13 лв. и за заплащане на лихва за забава в размер на 239 921, 14 лв. Те са в общ размер на 906 523, 27 лв. Съдът приема, че посочените задължения са изискуеми към 31.12.2018 г., тъй като е настъпил техният падеж, който в случая е определен в закона с нормата на чл. 127, ал. 1 ДОПК, в която е предвидено, че установеното с ревизионния акт задължение подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на акта. По делото се доказа, че ревизионен акт № Р-22220618000103-091-001/ 31.07.2018 г., с който те са начислени, е връчен на „П.т.” ЕООД на 27.06.2018 г., от която дата тече срокът за доброволното им изпълнение. Този срок изтича на 11.07.2018 г. и считано от 12.07.2018 г. задълженията за заплащане на ДДС са изискуеми, тъй като след настъпване на падежа държавата, като кредитор, вече може да претендира изпълнението им, включително чрез предприемане на действия по принудително им събиране. Фактът на обжалване на издадения ревизионен акт не променя посочения извод за момента, от който настъпва изискуемостта на установените с него публични задължения, тъй като в закона е предвидено, че обжалването на издадения акт пред горестоящия административен орган и пред съда не спира неговото изпълнение /чл. 153, ал. 1 ДОПК и чл. 157, ал. 1 ДОПК/. След като към 31.12.2018 г. е настъпила изискуемостта на описаните публично-правни задължения, то трябва да се приеме, че те имат характера на краткосрочни задължения.
С оглед на така установените факти съдът трябва да даде отговор на въпроса какво е финансово-икоомическото състояние на П.т.” ЕООД към 31.12.2018 г., когато в негова тежест вече са съществували и краткосрочни задължения към държавата в значителен размер. Стойността на краткосрочните задължения към този момент следва да се определи като се вземе предвид стойността на краткосрочните задължения към 31.12.2017 г. за които няма представени доказателства да са погасени до края на следващия отчетен период, която възлиза на сумата от 274 456, 05 лв., към която трябва да се прибави и сумата от 906 523, 27 лв. – стойността на задълженията за главница и лихва, установени с Ревизионния акт № Р-22220618000103-091-001/ 31.07.2018 г. Следователно общият размер на краткосрочните задължения на молителя към 31.12.2018 г. възлиза на сумата от 1 180 979, 32 лв.
Съдът приема, че стойността на краткотрайните активи, които „П.т.” ЕООД притежава към 31.12.2018 г. е в размер най-много равна на балансовата стойност на тези активи, отразена в счетоводния баланс към 31.12.2017 г., т.е. на 253 000 лв. Няма основание да се направи извод, че за времето от 31.12.2017 г. до 31.12.2018 г. това дружество е придобило някакви други активи, които да имат характер на бързо ликвидни, особено и при съобразяване на направеното в производството изявление, че към момента то вече не извършва търговска дейност. При съпоставяне на тази стойност със стойността на притежаваните от молителя към тази дата краткосрочни задължения, която е 1 180 979, 32 лв., е видно, че последната е в много по-висок размер, което означава, че към 31.12.2018 г. молителят също не е притежавал достатъчно ликвидни активи, с които да може да заплати своите краткосрочни съответно текущи задължения към всички кредитори и следователно е във влошено финансово - икономическо състояние. Това намира отражение и в стойността на показателя за обща ликвидност, която е под референтната такава от 1 – стойността на този показател е 0, 2142.
След като към края отчетната 2017 г., така и към края на следващата година 2018 г. молителят не е притежавал достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси всички възникнали в негова тежест краткосрочни задължения, то съдът намира, че именно това е причината дружеството да не изпълнява последните, тъй като е очевидно, че дори и да е имало воля да ги погаси, обективно не е притежавало средства да стори това. Ето защо и така установената невъзможност на „П.т.” ЕООД да изпълнява своите изискуеми задължения е обективно състояние, което стои извън неговата воля, като липсата на плащане не се дължи на съзнателното нежеланието на този субект да направи това.
Доколкото състоянието на неспособност на молителя да изпълни своите краткосрочни задължения продължава две последователни години, като липсва каквато и да е промяна в него, както и данни, от които да се направи извод, че същото може да се преодолее, следва да се приеме, че то е и трайно. С оглед на това, съдът намира, че по делото се доказа, че са налице всички предпоставки, при които се приема, че един търговец е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, поради което и по отношение на „П.т.” ЕООД трябва да се открие производство по несъстоятелност на посоченото основание.
Предвид направения извод за наличие на състояние на неплатежоспособност на молителя, съдът следва да определи и началната й дата.
В тази връзка на първо място следва да бъде съобразено, че по въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособността в производство по несъстоятелност е създадена задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, в която е прието, че това е най-ранният момент на проявление на трайната обективна невъзможност на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, която се определя с оглед на неговото цялостно икономическо състояние. В постановените от ВКС решения се приема и това, че при определяне на началната дата на неплатежоспособността от значение е моментът, в който се установява, че длъжникът е преустановил изпълнението на свои изискуеми парични задължения към всички кредитори, а не към един отделен такъв. В този смисъл са следните решения на ВКС - Решение № 220/ 07.02.2018 г., постановено по т. д. № 758/2017 г. по описа на ВКС, І т.о., Решение № 202/ 10.01.2014 г., постановено по т. д. № 1453/2013 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., Решение № 80/ 08.10.2015 г., постановено по т. д. № 1565/ 2014 г. по описа на ВКС, I т.о. Следователно, за да се определи началната дата на неплатежоспособността на „П.т.” ЕООД, следва да се определи кой е първият момент, в който са налице както значими по размер изискуеми задължения на това юридическо лице към неговите кредитори, така и влошено икономическо състояние на последното, изразяващо се в обективна невъзможност на неговото предприятие да поеме краткосрочните задължения с наличните краткотрайни активи, а също така и наличие на причинна връзка между тези две обстоятелства, т.е. спиране на плащанията към всички кредитори да е в резултат на обективната невъзможност на длъжника да стори това.
Както беше посочено, по делото се установи, че към 31.12.2017 г. молителят е имал изискуеми задължения по търговска сделка за банков кредит в размер на 50 000 лв. Тези изискуеми задължения са на значителна стойност, поради което и възможността на търговеца да ги погаси е определяща за извода за цялостното му финансово състояние и съответно за това дали той може да посреща всички свои краткосрочни задължения.
В производството се доказа, че към 31.12.2017 г. „П.т.” ЕООД вече не е притежавало и достатъчно краткотрайни активи, с които да заплаща всички свои текущи и краткосрочни задължения, което е видно и от показателя за обща ликвидност, който към тази дата е на стойност под референтната такава, като липсват данни, от които да се направи извод, че през следващите отчетни периоди този показател би отбелязал някаква тенденция към завишаване и достигане на необходимите за ликвидността на предприятието препоръчителни стойности. Ето защо и 31.12.2017 г. следва да се приеме за най-ранния момент, към който по делото се установява със сигурност, че ответникът има както изискуеми задължения към кредитори в значителен размер, така и не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси всички свои краткосрочни задължения, т.е. е във влошено финансово състояние, поради което и тази дата следва да бъде определена като начална на неплатежоспособността на това дружество.
Съдът следва да разгледа и дали по делото се доказва да са налице предвидените в закона предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на второто кумулативно заявено от молителя основание за това, а именно наличие на състояние на свръхзадълженост на „П.т.” ЕООД по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
Свръхзадължеността е специално основание за откриване на производство по несъстоятелност, което се прилага само за капиталовите търговски дружества, каквото е и ответното. То е налице тогава, когато паричните задължения в пасива на дружеството, включително и неизискуемите такива, надхвърлят имуществото в актива му, определено при съобразяване на стойностите както на краткотрайните, така и на дълготрайните активи. В този смисъл е практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 152/ 13.07.2018 г., постановено по т.д. № 2205/ 2017 г. по описа на ВКС, I т.о.
От заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза се установява, че общо притежаваните от молителя активи към 31.12.2014 г. са с балансова стойност от 80 000 лв., към 31.12.2015 г. те са с балансова стойност 85 000 лв., към 31.12.2016 г. са с балансова стойност от 132 000 лв. Към тези дати балансовата стойност на всички парични задължения, които са възникнали в тежест на търговеца, които са само краткосрочни по своя характер, възлизат на 33 000 лв. към 31.12.2014 г., на 8 000 лв. към 31.12.2015 г. и на 45 000 лв. към 31.12.2016 г. При съпоставяне на тези две стойности е видно, че към всяка една от посочените дати „П.т.” ЕООД е притежавало достатъчно активи, с които да покрива всички възникнали в негова тежест задължения и следователно не е било в състояние на свръхзадълженост.
Стойността на притежаваните от дружеството активи към 31.12.2017 г., които отново са само краткотрайни, възлиза на сумата от 253 000 лв. Към тази дата стойността на възникналите в тежест на този търговец задължения, които по своя характер са само краткосрочни, е 274 456, 05 лв., която е определена като към балансова стойност на краткосрочните задължения към 31.12.2017 г. от 212 000 лв. е прибавена сумата от 12 456, 05 лв. – стойността на изискуемите задължения към кредитора Т.Т. и 50 000 лв. – стойността на изискуемото задължение за главница към „У.Б.” АД, които не са осчетоводени. При съпоставяне на тези стойности е видно, че към 31.12.2017 г. стойността на притежаваните от „П.т.” ЕООД краткотрайни и дълготрайни активи е много по-ниска от тази на възникналите в негова тежест задължения. Това означава, че към тази дата молителят не е притежавал достатъчно имущество за удовлетворяване на своите кредитори, както с изискуеми, така и с неизискуеми вземания. Ето защо към 31.12.2017 г. това дружество е било в състояние на свръхзадълженост. Това състояние е налице и във времето след този момент до края на устните състезания пред настоящата инстанция.
За начална дата на свръхзадължеността следва да бъде определена 31.12.2017 г., която е първата, към която по делото се установява със сигурност, че активът на дружеството е на стойност, която не е достатъчна, за да бъдат погасени всички възникнали в негова тежест парични задължения с настъпил и с ненастъпил падеж.
Предвид всичко изложено, следва да се заключи, че по делото се доказа, че ответникът е както неплатежоспособен, така и свръхзадължен търговец, като началната дата на двете състояния е една и съща – всяко от тях се доказа, че е настъпило най-рано на 31.12.2017 г. Следователно и доколкото двете основания за откриване на производство по несъстоятелност са предявени кумулативно, по отношение на „П.т.” ЕООД следва да бъде открито производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност и свръхзадълженост, които са настъпили едновременно.
Решението, което съдът ще постанови трябва
да има съдържанието, определено в чл. 630, ал. 1 ТЗ, а именно да бъде обявена
неплатежоспособността и свръхзадъжеността на дружеството-молител, да се
определи началната им дата, да се открие производство по несъстоятелност по
отношение на това дружество, да се назначи временен синдик, както и да се
определи датата на първото събрание на кредиторите.
С оглед на това, че производството е образувано по молба на длъжник, то на основание чл. 620, ал. 1 ТЗ дължимата държавна такса за откриване на производството по несъстоятелност в размер на 250 лв. не е събрана предварително. Ето защо и съдът с настоящото решение следва да осъди „П.т.” ЕООД да я заплати по сметка на СГС, като съгласно чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ тя ще следва да се събере от масата на несъстоятелността при разпределението на имуществото.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА и СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА на „П.т.” ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността и свръхзадължеността 31.12.2017 г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по
отношение на „П.т.” ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление:***.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на „П.т.” ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, Е.Г.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, като определя месечно възнаграждение в размер на 500 лева.
ОПРЕДЕЛЯ дата за встъпване на синдика в длъжност – в едноседмичен срок от получаване на съобщението, в който срок синдикът следва да представи и писмена декларация с нотариална заверка на подписа по чл. 656, ал. 2 вр. чл. 655 ТЗ и писмено съгласие съгласно чл. 666 ТЗ.
СВИКВА първо събрание на кредиторите на „П.т.” ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, което ще се проведе на 03.07.2019 г. от 10:00 часа в сградата на Съдебната палата, находяща се на адрес: гр. София, бул. „********, в залата за провеждане на съдебните заседания на СГС, Търговско отделение, VІ- 17 състав, с дневен ред по чл. 672, ал. 1 ТЗ, а именно: 1. Изслушване на доклада на временния синдик по чл. 668, т. 2 ТЗ; 2. Избор на постоянен синдик и предлагане на съда назначаването му; 3. Избор на комитет на кредиторите.
ОСЪЖДА „П.т.” ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща държавна такса по молбата за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от длъжника, която на основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ следва да се събере от масата на несъстоятелността при разпределението на имуществото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър при Агенция по вписванията.
Препис от решението
да се изпрати на Агенция по вписванията за извършване на вписването му на основание чл. 622 ТЗ.
Решението да бъде вписано във водената по
реда на чл. 634в, ал. 1 ТЗ книга.
СЪДИЯ: