№ 936
гр. София, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Силвия Тачева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20211100511532 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответниците Д. СП. Д. и М. П. Н. срещу решение
от 16.06.2021 г. по гр.д. №43808/2018 г. по описа на СРС, 45 състав, с което е разпределено
ползването на поземлен имот с идентификатор 68134.8553.801 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-61/27.09.2010 г. на изп. директор на
АГКК, находящ се в гр. София, район „Кремиковци“, кв. „*******, с площ от 1074 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начина на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 м./, номер по предходен план: 801, кв.17, едноетажна жилищна сграда с
идентификатор 68134.8553.801.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед №РД-18-61/27.09.2010 г. на изп. директор на АГКК, находящ се в гр.
София, район „Кремиковци“, кв. „*******, със застроена площ от 71 кв.м., и стопанска
сграда – обор, находяща се в югозападната част на дворното място, представляваща сграда с
идентификатор 68134.8553.801.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед №РД-18-61/27.09.2010 г. на изп. директор на АГКК, находящ се в гр.
София, район „Кремиковци“, кв. „*******, както следва: В. Д. А. ще ползва дял втори от
първи вариант по скицата към заключението на съдебно-техническата експертиза –
източната част на дворното място, с площ от 407,68 кв.м., северната част на едноетажната
жилищна сграда от 36,90 кв.м., пътека до сондажния кладенец от 5,52 кв.м., с площ целия
дял от 450,10 кв.м.; Д. СП. Д., М. СП. Я.. и М. П. Н. ще ползват дял първи от първи вариант
по скицата към заключението на съдебно-техническата експертиза – западната част на
дворното място, с площ от 407,68 кв.м., южната част на едноетажната жилищна сграда от
42,60 кв.м., с площ от 450,10 кв.м.; като ответниците Д. СП. Д., М. СП. Я.. и М. П. Н. са
осъдени да заплатят на ищеца разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, недопустимо и незаконосъобразно.
Твърди, че искът за разпределение право на ползване на жилищната сграда следва да бъде
1
отхвърлен, тъй като се налага преустройство на сградата, което е недопустимо. Сочи, че по
разпределението правото на ползване върху поземления имот от страна на
първоинстанционният съд създава пречки и затруднения за ползването на притежаваните в
индивидуална собственост постройки в съсобственото дворно място, по-големи от
необходимите за осигуряване правото на другия съсобственик да ползва съсобствената вещ.
Предвид изложеното, жалбоподателите молят въззивния съд да отмени решението и да
отхвърли иска за разпределение правото на ползване на едноетажна жилищна сграда с
идентификатор 68134.8553.801.2, и да разпредели ползването на дворното място, съгласно
първата СТЕ, или да разпредели ползването на процесните имоти /и сгради, и поземлен
имот/, съгласно първата СТЕ. Претендират разноски.
Въззиваемата страна В. Д. А. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата
и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
По делото на основание чл.265 ал.2 ГПК М. СП. Я.. е конституирана като въззивник в
производството.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но частично
неправилно. Фактическа обстановка е установена правилно от СРС, поради което въззивният
съд не излага собствена такава, а от правна страна намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.31 ал.1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с
общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им. Общата вещ се използва и управлява
съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ
- чл.32 ал.1 ЗС. Когато съсобствениците не могат да вземат решение за начина на
разпределение на ползването на съсобствената вещ, тъй като не могат да постигнат
мнозинство или взетото решение на мнозинството е вредно за общата вещ, начинът на
разпределение на ползването се определя в производството по предявен иск с правно
основание чл.32 ал.2 ЗС. Производството по чл.32 ал.2 ЗС представлява спорна съдебна
администрация в отношенията между съсобствениците в случаите, когато не могат да
формират мнозинство, за да разпределят ползването на общата вещ или взетото решение на
мнозинството е вредно за вещта. С решението по чл.32 ал.2 ЗС съдът замества липсващото
съгласие на съсобствениците относно реалното ползване на съсобствената вещ съобразно
правата на всеки съсобственик. При преценката за това как да се извърши реалното
разпределение на ползването на съсобствения имот, следва да се отчитат правата на всеки
съсобственик в съсобствеността, да се осигури удобен начин за достъп и ползване на имота,
както и на построените в него сгради за обслужването и поддържането им. Следва да се
съобрази и принципът за съразмерност, като се осигури за ползване на всеки от
съсобствениците такава площ, включваща както застроената, така и незастроената част,
която да съответства на квотата в съсобствеността. Съгласно трайната практика на ВКС
/напр. решение №409 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 224/2009 г., І ГО/ в производството по
чл.32 ал.2 ЗС съдът няма право да предписва каквито и да е преустройства, с цел
обособяване на отделни дялове.
2
По иска за разпределение на едноетажната жилищна сграда с идентификатор
68134.8553.801.2:
В конкретния случай и трите варианта на приетите в първоинстанционното
производство СТЕ по отношение разпределение правото на ползване на процесната
жилищна сграда с идентификатор 68134.8553.801.2 предвиждат извършване на бъдещи
преустройства /отваряна на врата от западната част на сградата или замяна на
съществуващия прозорец на южната фасада, или обособяване на вход/, което е недопустимо,
поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен /така и решение №147 от 1.02.2016
г. по гр. д. № 3037/2015 г. на II ГО на ВКС/.
По иска за разпределение на поземлен имот с идентификатор 68134.8553.801:
Настоящият съдебен състав споделя изцяло решаващия извод на
първоинстанционния съд, че разпределението на процесния поземлен имот следва да бъде
извършено съобразно заключението на СТЕ от 08.06.2020 г., доколкото при този вариант са
отчетени правата на съсобствениците, за всеки един от тях е осигурен достъп до построените
в имота сгради, взето е предвид и фактическото положение до момента, а и не се създават
пречки и затруднения за ползването на притежаваните в индивидуална собственост
постройки в процесното дворно място, противно на твърденията на въззивниците във
въззивната жалба. Сам по себе си фактът, че приетото от съда разпределение не
удовлетворява предпочитанията на всички страни за това кой коя част от дворното място да
ползва от имота, респ., че ищецът следва да пресича дела от дворното място, предоставен за
ползване на ответниците, не е основание да се приеме, че съдебното решение е неправилно.
Напротив, производството по реда на чл.32 ал.2 ЗС е спорна съдебна администрация, която
има за цел да разреши именно невъзможността на страните да постигнат съгласие как да
ползват съсобствения си имот.
С оглед гореизложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в
която е уважен искът за разпределение правото на ползване върху жилищна сграда с
идентификатор 68134.8553.801.2, и вместо него бъде постановено друго, с което искът
следва да бъде отхвърлен, а в останалата част решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззивниците Д. СП. Д. и М. П. Н.
на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в
размер на сумата от 20,00 лв., представляваща държавна такса, и сумата от 250,00 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение.С оглед изхода на делото и направеното искане,
на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във
въззивното производство в размер на сумата от 250,00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 16.06.2021 г., постановено по гр.д. №43808/2018 г. по описа
на СРС, ГО, 45 състав, в частта, в която е разпределено ползването на едноетажна жилищна
сграда с идентификатор 68134.8553.801.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед №РД-18-61/27.09.2010 г. на изп. директор на АГКК, находящ се в гр.
София, район „Кремиковци“, кв. „*******, със застроена площ от 71 кв.м., както следва: В.
Д. А., ЕГН **********, ще ползва дял втори от първи вариант по скицата към заключението
на съдебно-техническата експертиза – северната част на едноетажната жилищна сграда от
36,90 кв.м., Д. СП. Д., ЕГН **********, М. СП. Я.., ЕГН **********, и М. П. Н., ЕГН
**********, ще ползват дял първи от първи вариант по скицата към заключението на
съдебно-техническата експертиза – южната част на едноетажната жилищна сграда от 42,60
3
кв.м., и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Д. А., ЕГН **********, адрес: гр. София, кв. „*******
№1, срещу Д. СП. Д., ЕГН **********, адрес: гр. София, кв. „*******, М. СП. Я.., ЕГН
**********, адрес: гр. София, кв. *******, и М. П. Н., ЕГН **********, адрес: гр. София,
кв. „*******, иск с правно основание чл.32 ал.2 ЗС за разпределение правото на ползване на
следния недвижим имот: едноетажна жилищна сграда с идентификатор 68134.8553.801.2 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-61/27.09.2010
г. на изп. директор на АГКК, находящ се в гр. София, район „Кремиковци“, кв. „*******,
със застроена площ от 71 кв.м.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА В. Д. А., ЕГН **********, адрес: гр. София, кв. „******* №1, да заплати
на Д. СП. Д., ЕГН **********, адрес: гр. София, кв. „*******, и М. П. Н., ЕГН **********,
адрес: гр. София, кв. „*******, на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 270,00 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Д. СП. Д., ЕГН **********, адрес: гр. София, кв. „*******, и М. П. Н.,
ЕГН **********, адрес: гр. София, кв. „*******, да заплатят на В. Д. А., ЕГН **********,
адрес: гр. София, кв. „******* №1, основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 250,00 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4