Р Е Ш Е Н И Е
град София, 07.04.2022 година
В И М
Е Т О Н
А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ Д.
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: ДЕСИСЛАВА ЧЕРНЕВА
при
секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА и с участието на прокурор …………… разгледа докладваното от
съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №3332 по
описа за 2020 година и за да се произнесе след съвещание, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Постъпила е
въззивна жалба от "Т.С." ЕАД, с която се обжалва решение №296403 от 09.12.2019г., постановено по гр.д.№22095/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О.,
65-ти състав, в частта, в която е отхвърлени
предявените осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във
вр. с чл.149 от ЗЕ срещу ответника – Д.П.П.
за разликата над уважения размер от 294.00 лв. до пълния предявен размер от 1066.13 лв., цена на доставена топлинна енергия, за периода 01.05.2015г. – 30.03.2016г., като погасен
по давност, както и за разликата над уважения размер от 12.00 лв. до пълния предявен размер от 24.13 лв., цена за услуга "дялово
разпределение" като неоснователен, както и в частта, в която са отхвърлени изцяло предявените осъдителни
искове с правно основание
чл.86 ЗЗД за сумата от 177.73 лв., обезщетение за забава върху цената на доставената топлинна енергия, за периода 15.09.2016г. – 08.11.2018г., както и за сумата от 5.33 лв., лихва за забава върху
цената на предоставена услуга "дялово
разпределение", за
периода 01.12.2015г. - 08.11.2018г.; както
и в частта на неприсъдените в цялост разноски на "Т.С." ЕАД. Инвокирани са доводи
за незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваните части, като
постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно СРС е приел,
че вземанията за главница за част от исковия период са погасени по давност, без
да отчете факта, че в случая се претендират част от вземания за периода
01.05.2015г. – 30.03.2016г. по издадена
обща фактура на 31.07.2016г., със срок за плащане до 15.09.2016г., и съответно вземанията
по тази фактура, съгласно чл.33, ал.1 от раздел IХ от Общите условия, стават изискуеми на 16.09.2016г., от
която дата започва да тече и погасителната давност и към датата на подаване на
исковата молба в съда – 17.04.2019г. не е изтекла. Поддържа се още, че неправилно
СРС е приел, че по делото липсват доказателства ответникът да е изпаднал в
забава относно претендираните вземания за главница за доставена топлинна
енергия и за цената на предоставена
услуга "дялово разпределение" и на това основание е отхвърлил предявените осъдителни искове
с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД. Твърди се, че по делото са налице
доказателства, че ответникът е изпаднал в забава относно претендираните
вземания за главница и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД дължи обезщетение за
забава. Предвид на изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който да
отмени решението на СРС в обжалваните части и да постанови друго решение, с
което да уважи изцяло предявените искове срещу ответника за главница и
обезщетение за забава в размерите, посочени в исковата молба по отношение на
процесния топлоснабден имот. Претендира присъждане на сторените разноски и
юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Депозира молба на
24.11.2021г., в която е обективиран списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна - Д.П.П., депозира писмен отговор,
в който взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба от
ищеца. Поддържа се, че решението на СРС в обжалваните части е постановено при
правилно прилагане на материалния закон и при съобразяване със събраните по
делото доказателства. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди
решението на СРС в обжалваните части като правилно и законосъобразно.
Трето лице-помагач - „Н.” ЕАД не изразява становище по подадената въззивна жалба.
Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу Д.П.П. при условията на
обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
С оглед постъпилата
въззивна жалба от ищеца съдът приема, че постановеното първоинстанционно
съдебно решение в частта, в която са уважени предявените осъдителни искове с
правно основание чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД като необжалвано е влязло в сила.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани
доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят
установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия
съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция
доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора
факти и обстоятелства.
В конкретния случай не е спорно
между страните и се установява от доказателствата по делото, че между страните за процесния период е
съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия относно недвижим имот - апартамент №1, находящ се в град София, ж.к.“*********, с аб. №219488.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е
сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана
страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното решение е валидно /не
е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание,
допустимо /съдът е разгледал предявените искове като им е дал правилна правна
квалификация/ и по същество правилно. За да
постанови обжалваното съдебно решение, в частта, в която са отхвърлени
предявените осъдителни искове за главница, първоинстанционният съд е приел, че
досежно претендираните вземания за част от исковия период от м.05.2015г. – м.03.2016г. вкл., предмет на предявените искове, е основателно
направеното от ответника възражение за погасяване по давност. Относно
предявените осъдителни искове за мораторна лихва първоинстанционният съд е
приел, че при доказателствена тежест за ищеца по делото не са ангажирани
доказателства, че ответникът
е изпаднал в забава за периода, за който се
претендира обезщетение, поради което тези искове са отхвърлени. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия
материален закон. Настоящата въззивна
инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение
решаващи изводи в частта, в която е прието, че предявените искове за главница и
мораторна лихва са неоснователни и като такива са отхвърлени и на основание
чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд
съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Независимо
от това, предвид доводите изложени в жалбата следва да се добави и следното:
В конкретната
хипотеза няма спор между страните относно обстоятелството, че ответникът в
качеството на собственик се явява ползвател на доставяната в имота му топлинна енергия през
процесния период, както и не се оспорва обем и качествените показатели на
доставената до топлоснабдения имот топлинна енергия. Изцяло неоснователен е наведеният конкретен довод във въззивната жалба, че
неправилно СРС е приложил института на погасителната давност досежно
претендираните вземания за главница за част от исковия период. В случая СРС е
отхвърлил иска за главница - стойност на
незаплатена топлинна енергия, за периода от м.05.2015г. – м.03.2016г. вкл., отразена в обща фактура, за
топлоснабден имот - апартамент
№1, находящ се в град
София, ж.к.“*********, с аб. №219488, тъй като е
приел, че тези вземания са погасени по давност. Правилно първоинстанционният съд
при съобразяване с материалноправните норми, регулиращи института на
погасителната давност и при отчитане на трайно установената съдебна практика е
приел, че вземанията на „Т.С.” ЕАД за
стойността на топлинна енергия спрямо ответника представляват задължения за
периодично плащане по смисъла на чл.111 от Закона за задълженията и договорите,
по отношение на които се прилага тригодишен давностен срок. Противно на
поддържаното във въззивната жалба, съдът счита, че началният момент, от които
започва да тече давностния срок, е обвързан с настъпване на изискуемостта на
вземането /по аргумент на чл.114 от ЗЗД/. В случая относно процесният
период са приложими Общи условия, одобрени с Решение №ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г., като съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен
срок от датата на публикуването им на интернет-страницата
на топлопреносното предприятие. По своята същност ежемесечното публикуване на
дължимите суми на общодостъпно място в интернет представлява покана от
кредитора до длъжника, в която е конкретизиран размерът на дължимата сума за
изтеклия отчетен период, т.е. в случая изискуемостта на задължението е
обвързана с изпращането на покана от продавача на топлинна енергия, поради
което следва да се приеме, че давността за тези задължения започва да тече от
датата на възникването им (арг. чл.114, ал.2 ЗЗД). Следователно, задълженията за
периода от м.05.2015г. – м.03.2016г. вкл. са
погасени по давност – за последния месец от посочения период задължението е станало
изискуемо на 01.04.2016г. (датата, на която задължението за изтеклия на
предходния ден отчетен период е възникнало), като тригодишната погасителната
давност за него е изтекла преди подаване в съда на
исковата молба - 17.04.2019г.. По тези
аргументи СРС правилно е приложил института на изтеклата тригодишна погасителна
давност досежно процесните вземания, предвид на което са отхвърлени
предявените искове за главница - стойност на незаплатена топлинна енергия,
за периода от м.05.2015г. – м.03.2016г.,
отразена в обща фактура, издадена на 31.07.2016г., за процесния топлоснабден
имот, като погасени по давност.
Решението е постановено при
правилно приложение на материалния закон
и в частта, в която са отхвърлени предявените искове за вземания по чл.86, ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия и върху цената на
услугата дялово разпределение за част от исковия период. Във въззивната жалба няма
конкретни оплаквания за незаконосъобразност на съдебното решение в тази част,
предвид на което съдът препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които
счита за правилни и законосъобразни.
Във въззивната жалба е изрично посочено, че се
обжалва първоинстанционното съдебно решение и в частта на разноските, но
конкретни доводи досежно незаконосъобразност на съдебния акт в тази част не са
изложени. В случая съдът счита, че не е налице допуснато нарушение от СРС и при присъждането
на разноски в полза на ищеца, като дължимостта на последните следва от нормата
на чл.78, ал.1 ГПК и
същите са изчислени съобразно уважената част на предявените искове.
С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на
изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд първоинстанционното
решение в обжалваните части, вкл. и в частта на разноските определени съобразно
изхода на спора, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските в настоящото
производство:
С оглед изхода на спора пред
настоящата съдебна инстанция право на разноски има въззиваемата страна, но
доколкото по делото няма приложени доказателства за реално сторени такива във
въззивното производство, съдът не следва да се произнася в тази насока.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Г.О., ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №296403 от 09.12.2019г., постановено по гр.д.№22095/2019г. по
описа на СРС, ІІ Г.О., 65-ти състав, в обжалваните части. РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./