С Решение № 259 от 12.03.2012г. по гр.д. № 4799/2011г. по описа на ВТРС е отхвърлен предявеният иск от „Е. М.” О.-гр.С. срещу Н. Й. П. от гр.В. за установяване съществуването на вземането на „Е. М.” О. за сумата 843,55 лв., дължима по искане-договор за отпускане на стоков кредит и паричен заем № 403402 от 21.03.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.09.2011г.-датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 3947/ 2011г. на ВТРС. Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от „Е. М.” О.-гр.С. чрез пълномощника адв.Х.. Счита решението за неправилно и необосновано по изложени за това подробни доводи. Моли въззивния съд да отмени решението на ВТРС и да постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции. В законоустановения срок отговор на въззивната жалба от ответника по жалба Н. П. от гр.В. не е постъпил. Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Решението е валидно и допустимо. По същество същото е неправилно по следните съображения: Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от „Е. М.” О.-гр.С. е образувано ч.гр.д. № 3947/ 2011г. по описа на ВТРС, по което е издадена срещу Н. Й. П. от гр.В. заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 от ГПК от 16.09.2011г. за сумата 843,55 лв. дължима по искане-договор за отпускане на стоков кредит и паричен заем № 403402 от 21.03.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.09.2011г.-датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, и за сумата 25 лв. разноски по делото. В законоустановения срок е постъпило възражение от Н.П.. В законоустановения срок е и подадена искова молба от заявителя за установяване на вземането му, по която е образувано настоящото дело. Като доказателство по делото е приложено искане-договор за отпускане на стоков кредит и паричен заем от 21.03.2010г., съдържащ и общи условия. Ответникът П. е декларирал, че безусловно приема общите условия за отпускане на стоков кредит и допълнителен паричен заем, представляващи неразделна част от искането-договор. Върху искането-договор е положен и подписът на Н.Д., продавач, както и печатът на „У. к.ф.” . В искането-договор е описана и стоката, която ще бъде закупена с паричната сума, предмет на договора-преносим компютър Lenovo за сумата 799лв. и застрахователна премия 44,55 лв.. Приложена е фактура от 21.03.3010г., от която е видно, че стоката е закупена от П. за сумата 799лв., като плащането се извършва от Уникредит Кларима. Като доказателство по делото е приложен и договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.12.2010г., видно от който „У. К. ф.” е прехвърлило вземанията си срещу физически лица, произхождащи от договори за потребителски кредити, на „Е. М.” О.-гр.С., вкл. и вземането си срещу П.. Съгласно т.3.2 от договора цесионерът е упълномощен след заплащането на пълния размер на цената по договора, за уведомяване на длъжниците, чиито вземания се прехвърлят. Видно от приложеното писмо от 03.08.2011г. до Н. П., същият е уведомен от „Е. М.” О. за цесията-че кредитор спрямо него по описаното вземане по искане-договор от 21.03.2010г. е „Е. М.” О.. Писмото е връчено на 08.08.2011г. на Н.П., баща. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства, изложени по-горе, въззивният съд прави следните правни изводи: Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК. Този иск е задължителен, последващ етап от осъществяване на правната защита на кредитора при подадено възражение против разпореждането, с което се уважава молбата за издаване на заповед за изпълнение, в срока, визиран с разпоредбата на чл.419, ал.1 от ГПК. Чрез този иск кредиторът упражнява правото си да бъде установено със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на вземането му, което вземане е признато в заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК. За да бъде уважен предявен по реда на чл.422 от ГПК положителен установителен иск чрез събрани по делото доказателства следва да бъде установено следното: Признато в заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК в полза на ищцовата страна вземане, индивидуализирано в разпореждане за издаване на заповед за изпълнение. В настоящия казус това обстоятелство е установено чрез приложеното частно гражданско дело. Следва да бъде установен и юридическият факт, от които произтича претендираното вземане, неговото съдържание, както и размерът му. Тези факти са също установени. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че в случая не е налице договор за кредит, а искането-договор от 21.03.2010г. представлява само едностранно волеизявление, което е покана за сключване на договор. Съгласно чл.14 ал.1 от ЗЗД, договорът се смята сключен в момента, в който приемането достигне у предложителя, а съгласно чл.16 ал.1 от ЗЗД когато предложението включва общи условия, приемането е действително, ако съдържа писмено потвърждение на общите условия. Очевидно е, че в случая са изпълнени условията и на двете хипотези, и че предвид на това е налице валидно сключен между „Уникредит кънсюмър файненсинг” и Н. П. договор за отпускане на стоков кредит и паричен заем, тъй като П. е декларирал, че приема общите условия, неразделна част от договора, който факт е достигнал у предложителя-„Уникредит кънсюмър файненсинг” . Това обстоятелство се установява от положения от Н.Д., продавач, подпис върху искането-договор, ведно с печата на дружеството. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че това е трето лице, чиито изявления не обвързват дружеството и липсва материализирано изявление на дружеството за сключване на договора. Фактът, че „У. к. ф.” е финансирало покупката и впоследствие е прехвърлило вземането си спрямо П. на ищеца по делото, е достатъчен за да се приеме, че дори и продавачът Д. да е действал без представителна власт, то неговите действия по сключване на договора, са потвърдени от кредитора. Договорът е сключен в изискуемата писмена форма. Неправилни са изводите на съда и че не е доказано, че договорът за цесия е породил действие спрямо длъжника. Договорът за цесия е действителен и е породил действие спрямо длъжника П., тъй като действието на договора не е обвързано от сбъдването на някакви условия, извън посочените от закона. Страните по договора за цесия са се уговорили цесионерът, а не цедентът, да съобщи на длъжниците извършената цесия. Дали цената по договора е платена или не изцяло, е въпрос, който е ирелевантен към настоящото производство. Налице е съобщаването до длъжника П. за извършената цесия, което съобщение е редовно връчено на неговия баща. Неправилно районният съд приема, че в случая при връчването на това съобщение не са приложими процесуалните разпоредби на ГПК, уреждащи реда на връчване на съобщения. Съобщението за цесията е надлежно извършено и следва да се счете за редовно връчено с оглед разпоредбите на ГПК, които няма законова причина да не бъдат приложени в случая. Предвид изложеното, налице е ликвидно и изискуемо вземане на ищеца срещу ответника за сумата 843,55 лв., дължима по искане-договор от 21.03.2010г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК-13.09.2011г. С оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, решението на районния съд е неправилно и като такова следва да бъде отменено и вместо него-постановено друго, с което да бъде уважен предявеният иск. Водим от горното, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 259 от 12.03.2012г. по гр.д. № 4799/ 2011г. по описа на Великотърновски районен съд, вместо което постановява: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. Й. П. от гр.В., ул.К. З.” № .. ЕГН *, дължи на „Е. М.” О. със седалище и адрес на управление: гр.С., кв.”М. д.”, ул.”Р. П. К.” №., сумата 843,55 лв. /осемстотин четиридесет и три лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща получената сума по Искане-договор за отпускане на стоков кредит и паричен заем № 403402 от 21.03.2010г., законната лихва върху главницата, считано от 13.09.2011г.-датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата, за заплащането на която е осъден със заповед № 2722 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 16.09.2011г. по ч.гр.д. № 3947/ 2011г. по описа на ВТРС. ОСЪЖДА Н. Й. П. от гр.В., ул.К. З.” № .., ЕГН *, да заплати на „Е. М.” О. със седалище и адрес на управление: гр.С., кв.”М. д.”, ул.”Р. П. К.” № ..., сумата 50 лв. разноски по делото за двете инстанции. Решението не подлежи на обжалване. След влизане на решението в сила заверен препис от него да се приложи по ч.гр.д. № 3947/ 2011г. по описа на ВТРС и да се докладва на съдия-докладчика по същото. Председател: Членове: |