Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 05.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на седми
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Милена Узунова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 860 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с
правно основание чл. 405 КЗ.
Ищцата В.Г.А. твърди, че на
29.06.2018 г. сключила с ответника „З.Л.И.“ АД договор за имуществена
застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна
полица № 93001810053292, за собствения си лек автомобил марка „Ф.Т.“, с ДК № В
3683 ВА, със срок на действие от 05.07.2018 г. до 04.07.2018 г. Посочва, че
автомобилът бил застрахован за 9 000 лева, като застрахователната премия в
размер на 550.12 лева била разсрочена на четири вноски, първата от които ищцата
заплатила в деня на сключване на застраховката. Излага, че на 30.07.2018 г.
предоставила автомобила на Ж.А., като около 14:00 часа настъпило
застрахователно събитие при следните обстоятелства:
При движение по бул. „Х.С.“ в
посока Военна болница автомобилът попаднал в задръстване. Валял проливен дъжд,
придружен с бурен вятър. Била се образувала колона от автомобили, която бавно
се придвижвала. В един момент колоната спряла да се движи и изведнъж отляво
придошло голямо количество вода, която заляла автомобила. Автомобилът веднага
изгаснал, тъй като в двигателя проникнала вода. Всичко станало за части от
секундата, поради което Ж.А.не можал да реагира, като изгаси двигателя. След
като нивото на водата паднало под прага на автомобила, Ж.А.излязъл от него и с
помощта на други пострадали избутали автомобила встрани, за да не пречи на
движението. Веднага след това Ж.А.се обадил на денонощния телефон на
застрахователя и обяснил какво се е случило, но получил отговор, че такива
събития не се посещават от мобилен екип и следва застрахователят да се уведоми
писмено.
Ищцата поддържа, че на 01.08.2018
г. уведомила писмено застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и на
07.08.2018 г. негов представител извършил оглед на автомобила и съставил
опис-заключение по щета, в който било отразено следното: „клиентът има
претенция за блокирал ДВГ в следствие от наводнение. Блок ДВГ“. При този оглед
автомобилът не бил разглобен. На 14.08.2018 г., след разглобяване на двигателя,
бил извършен допълнителен оглед, като в изготвения опис - заключение по щета
било отразено, че „клиентът има претенция за счупена маслена помпа и биела на
IV цилиндър“.
В исковата молба са наведени
твърдения, че с Уведомление с изх. № 10084/14.09.2018 г. застрахователят
отказал да изплати застрахователно обезщетение, тъй като според него не е
настъпило застрахователно събитие. Ищцата намира отказа на застрахователя за
неоснователен, като поддържа, че сумата, необходима за възстановяване и пускане
на автомобила в движение, е в размер на 9 000 лв.
Отправя искане до съда за
осъждане на ответното дружество да ѝ заплати сумата от 100 лв.,
представляваща частичен иск от общо 9000 лева – застрахователно обезщетение за
причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на двигател и маслена
помпа, причинени в резултат на застрахователно събитие, настъпило на 30.07.2018
г. в гр. Варна, по застраховка „Каско“,
застрахователна полица № 93001810053292 от 29.06.2018 г., за лек автомобил „Ф.Т.“,
peг. № В 3683 ВА, ведно със законната лихва от датата
на исковата молба – 21.01.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендира присъждане на
извършените по делото разноски.
В съдебно заседание е допуснато
изменение на иска, като същият е окончателно предявен за сума в общ размер на
8079.96 лева.
В срока по чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „З.Л.И.“ АД, който
оспорва предявения иск като неоснователен. Застрахователят оспорва наличието на
предпоставките за ангажиране на неговата отговорност. Поддържа, че получените
увреждания не кореспондират с твърдения механизъм на получаването им. Оспорва
размера на предявената претенция, като го намира за завишен. Навежда доводи за
наличие на тотална щета, поради което и възстановяването на автомобила следва
да бъде за сметка на застрахованото лице. Счита, че стойността на запазените
части следва да бъде приспадната при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение.
Моли предявеният иск да бъдат
отхвърлен, алтернативно – да бъде намален размерът на претендираното
обезщетение, както и да му бъдат присъдени разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и
обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е приел
за безспорно и за ненуждаещо се от доказване
в отношенията между страните по делото наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор за застраховка „Каско“,
обективиран в застрахователна полица № 93001810053292/29.06.2018 г. за лек
автомобил марка „Ф.Т.“, с ДК № В 3683 ВА, със срок на действие от 05.07.2018 г.
до 04.07.2018 г. От съдържанието на представената по делото застрахователна
полица /л. 5/ е видно, че застрахователната сума по договора е в размер на 9000
лв. От приложената към исковата молба сметка № Р005756388/29.06.2018 г. /л. 6/
се установява, че първата вноска от дължимата застрахователна премия по
горепосочената полица е заплатена в деня на сключване на застрахователния
договор.
Видно от представеното с исковата
молба свидетелство за регистрация /л. 4/ процесният лек автомобил е бил
собственост на ищцата, като с приложения на л. 67 от делото договор същата го е
продала на Г.Н.на 04.10.2019 г., т.е. в течение на производството.
Ищцата е представила
опис-заключение по щета № 0003-1101-18-410543 от 07.08.2018 г. и 14.08.2018 г.
/л. 7-8/, изготвени от представител на ответното дружество, в които е отразено,
че е предявила застрахователна претенция заради блокиран двигател вследствие на
наводнение, както и за счупена маслена помпа и биела на четвърти цилиндър.
Видно от писмо с изх. №
10084/14.09.2018 г. „З.Л.И.“ АД е отказало да изплати на В.А. претендираното застрахователно обезщетение.
Към писмените доказателства по
делото е приобщено удостоверение за техническа изправност на процесния
автомобил, издадено на 26.09.2019 г. От съдържанието му става ясно, че
понастоящем процесният лек автомобил е
технически изправен и е допуснато движението му по пътищата, отворени за
обществено ползване.
По делото е
назначена съдебна автотехническа експертиза, заключението по която съдът
кредитира като компетентно изготвено, подробно и обосновано. Според вещото лице
механизмът на настъпване на процесните увреждания е следният: при изчакване с
работещ двигател в колона от автомобили, автомобилът е залят от движещо се от
ляво надясно спрямо посоката му на движение голямо количество водна маса, като
част от водата е попаднала в работните цилиндри на двигателя през въздуховодите и въздушния филтър. Съгласно заключението
вследствие на проникналата вода двигателят е получил механични увреждания и
преустановил работата си. При извършения оглед на автомобила вещото лице е
констатирало, че трябва да бъдат подменени следните увредени детайли: цилиндров
блок на двигател, мотовилка първи цилиндър, бутало първи цилиндър, маслена
помпа. По отношение на мотовилките на втори, трети и четвърти цилиндър, както и
на коляновия вал е посочено, че следва да бъдат
проверени и при нужда – подменени. Наред с тях да изброени детайли, които е
нужно да бъдат технологично подменени при извършването на ремонта: лагери
мотовилка 1 бр. или 4 бр. в зависимост дали се подменя колянов
вал, лагери основни колянов вал 1 бр. или 4 бр. в
зависимост дали се подмяна колянов вал, гарнитура
глава, гарнитура капак клапани, семеринг колянов вал, гарнитура изпускателен колектор, гарнитура
всмукателен колектор, уплътнение водна помпа, филтър маслен, филтър въздушен, сегменти
к-кт, масло двигателно.
Вещото лице
В. е изчислило, че сумата, необходима за възстановяване на автомобила,
изчислена по средни пазарни цени към 30.07.2018 г., възлиза на 10 026.78 лева, от
които 8829.78 лева – стойност на резервни части и 1197.00 лева – стойност на
труда. В заключението е посочено, че средната пазарна стойност на процесния лек
автомобил към датата на застрахователното събитие е в размер на 10 200
лева. Въз основа на изложеното вещото лице в заключило, че стойността на
разходите за необходимия ремонт на автомобила надвишават 70 на сто от
действителната му стойност. Съгласно експертното заключение автомобилът е могъл да бъде изкупен за
скрап към датата на произшествието за сумата от 368.55 лева, а стойността,
която би била платена от оторизиран за продажба на употребявани резервни части
търговец за него, е 510 лева. Вещото лице изрично е отбелязало, че към датата
на извършване на оглед автомобилът е възстановен.
Настоящият
съдебен състав, след извършена преценка съобразно
правилото на чл. 172 ГПК, изцяло кредитира показанията на разпитания по делото
свидетел Ж.Д.А., тъй като същите са подробни, непротиворечиви и кореспондират
със заключението по назначената САТЕ. От тях се изясняват следните
обстоятелства: На 30.07.2018 г. Ж.А.претърпял ПТП при управление на процесния
лек автомобил. Времето било дъждовно, ветровито и имало голямо задръстване,
поради което колите се движели бавно, като в един момент спрели. Малко след
това голяма водна вълна ударила автомобила, като свидетелят не успял да изключи
двигателя. Колата угаснала, като след като нивото на водата спаднало, с помощта
на други шофьори избутал колата на безопасно място. Св. А.посочва, че веднага
се свързал със застрахователя, но му отговорили, че следва да подаде писмено
уведомление. След подаването на такова представители на дружеството извършили
няколко огледа на автомобила.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 405 КЗ, следва
да се установи наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) валидно
облигационно правоотношение по договор за имуществена застраховка; 2) настъпили
вреди в срока на договора, които да са причинени от застрахователно събитие –
покрит риск.
Безспорно между страните е
наличието на първия от посочените юридически факти.
От събраните по делото
доказателства, а именно – свидетелските показания, както и от заключението по
съдебната автотехническа експертиза, се установява настъпването на процесните
увреждания по лекия автомобил в срока на договора за застраховка при описания в
исковата молба механизъм. Следователно е налице и втората от посочените по-горе
материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответното
дружество.
По релевираното от ответника възражение за наличие на тотална щета
съдът намира следното:
Съгласно чл. 390, ал. 2 КЗ
тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на
разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му
стойност. От заключението по назначената съдебна автотехническа експертиза се
установява, че в случая разходите за възстановяване на автомобила възлизат на
98.30 % от действителната му стойност, т.е. несъмнено е налице хипотеза на
тотална щета.
В този случай съобразно
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователят дължи заплащане на
застрахователно обезщетение, равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието. Последното обаче не е допустимо да надхвърля
уговорената застрахователна сума /арг. от чл. 386,
ал. 1 КЗ/. В случая необходимите средства за възстановяване на автомобила надвишават
определената в чл. 386, ал. 2 КЗ горна граница, поради което релевантна се
явява действителната стойност на автомобила. Доколкото обаче същата е в размер
по-висок от уговорената застрахователна сума, то застрахователното обезщетение
следва да бъде ограничено до сумата от 9000 лв.
Съдът не споделя доводите на ответника,
че от тази стойност следва да бъде приспадната стойността на запазените части
на автомобила. Действително тази стойност би се явила полза за страната и би
могла да компенсира част от понесените вреди. В случая обаче от събраните по
делото доказателства се установява, че автомобилът е възстановен, поради което
ищецът не би могъл да реализира каквито и да е ползи от запазените му части.
По изложените по-горе
съображения, настоящият състав приема, че дължимото застрахователно обезщетение
възлиза на 9000 лева. Доколкото предявеният иск е в рамките на тази сума,
същият се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този
изход на делото и предвид направеното искане от страна на ищеца, на последния
следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за дължима държавна
такса в размер на 323.20 лева, внесен депозит за САТЕ в размер на 100 лева и
адвокатско възнаграждение в минимален размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. – 880 лева
с ДДС.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.Л.И.“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на В.Г.А., ЕГН ********** ***, СУМАТА
ОТ 8079.96 лева /осем хиляди седемдесет и девет лева и деветдесет и шест
стотинки/ – застрахователно обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на двигател и маслена помпа,
причинени в резултат на застрахователно събитие, настъпило на 30.07.2018 г. в
гр. Варна, по застраховка „Каско“, застрахователна
полица № 93001810053292 от 29.06.2018 г., за лек автомобил „Ф.Т.“, peг. № В 3683 ВА, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 21.01.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „З.Л.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на В.Г.А., ЕГН ********** ***, СУМАТА ОТ
1303.20 лева /хиляда триста и три лева и
двадесет стотинки/, представляваща разноски в първоинстанционното
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: