Решение по дело №154/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е по реда на чл. 196 и следващите от ГПК/отм., във връзка с § 2 ал. 1 от ПЗР на ГПК и

Образувано е по въззивна жалба, подадена от адвокат М. С., адвокат от САК, в качеството и на процесуален представител на Й. Н. П., с ЕГН * и В. М. П., с ЕГН *, и двамата със съдебен адрес – град С. 1303, район В., ул. „Ш. П.” № 69, срещу Решение № 1061/23.06.2009г., постановено по гражданско дело № 434/2007г. по описа на РС С., в частта му в която съдът е изнесъл допуснатия до делба недвижим имот на публична продан и в частта му в която съдът се е произнесъл по искането с правно основание чл. 12 ал.2 от ЗН.

От изложеното във въззивната жалба се извеждат оплаквания за неправилност на решението на първоинстанционния съд в обжалвана му част, поради неговата необоснованост от събраните доказателства пред първоинстанционния съд. Недоволни от атакуваното съдебно решение в частта му в която съдът е постановил изнасянето на допуснатия до делба недвижим имот на публична продан, жалбоподателите навежда доводи че неправилно съдът е изградил изводите си в посока, че не са били налице предпоставките на чл. 288 ал.1 от ГПК/отм./, като не е изследвал задълбочено въпроса за поделяемостта на имота, като в тази връзка не е отчел възможността при определяне на дялове за всяка от страната да се включи в разпределението и приземния етаж, съществуващ в жилищната постройка в завършен вид. Така съдът неоправдано се е дизентересирал от реалната фактическа обстановка по делото, като не е отчел че собствеността е можела да бъде ликвидирана чрез удовлетворяване на правата на съделителите и без изнасянето на имота на публична продан, като е постановил един неправилен съдебен акт в тази му част.

Възразява се и по приложението на материалния закон, като се оспорва законосъобразността на извода на първостепенния съд, основан на непълна и неточна интерпретация на събраните по делото доказателства, че изграждането на допуснатия до делба първи жилищен етаж не е станало с изключителните средства, труд и усилия, вложени от В. П. и съпруга и – Й. П.. Така превратното тълкуване на доказателствата по делото, е довело до унизителното за жалбоподателите компенсиране със сума от 2.00лв. До тези погрешни изводи в тази посока първоинстанционния съд е стигнал, след като е приел за установено че със средства съставляващи съпружеска имуществена общност, В. П. и съпруга и – Й. П. са спомогнали да се увеличи наследството, като са вложили тези средства в построяването на процесния първи жилищен етаж от сградата, но необосновано от доказателствената съвкупност, съдът е отказал да приеме за доказано, че този жилищен етаж е изградена от двамата съпруги изцяло с техни средства, труд и материали, в каквато посока по делото са събрани убедителни доказателства. Първостепенният съд е счел че единствения принос на жалбоподателите- В. П. и съпруга и – Й. П. е в изплащане на паричен заем от 12 000лв., като съдът не е зачел изявлението на М. П. и Е. П., дадено в приетата като писмено доказателство декларация, че – „строителството се извършва изцяло със средства за материали и труд на В. М. П.... и Й. Н. П.”. В подкрепа на твърденията във въззивната жалба е изведено и логическото съждение, че от момента на сключването на договора за прехвърляне на недвижимия имот срещу задължение за издръжка и гледане, до неговото разваляне въз основа на влязло в законна сила съдебно решение, В. П. и съпруга и – Й. П. са били във владение на имота, като логично е да се приеме че те са имали през този период и пълните права да се разпореждат с него, като израз на тези техни права е построяването на жилището изцяло с техни средства, труд и материали. От събраните гласни доказателства пред първата инстанция според изложеното в жалбата се установява, че допуснатия до делба първи жилищен етаж от сградата е бил след неговото построяване/след 1993г/, ползвал за известен период от И. М. П., а след това предоставян за ползване на трети лица под наем от наематели допускани до имота от жалбоподателите по делото. Акцентира се във въззивната жалба, че В. П. никога не е имал ключ за първия жилищен етаж предмет на настоящото дело, като той е предявил претенциите си за правото на собственост върху него едва след смъртта на неговата майка, но не е заявявал такива претенции преди това. Така житейската и правна логика налага безспорния и еднозначен логически извод, че В. П. и съпруга и – Й. П. са владели и ползвали имота, като са се разпореждали с него, тъй като същият е бил изграден изцяло с техни средства, труд и материали, като в тази насока пред първоинстанционния съд има навадени и убедителни гласни доказателства – свидетелските показания на свидетелите Я. и П..

Въз основа на изложените оплаквания във въззивната жалба и изведените от нея фактически твърдения и правни съображения, жалбоподателите чрез своя процесуален пълномощник по делото молят съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част, като уважи предявения иск с правно основание чл. 12 ал. 2 от ЗН за пълния му размер от 7 000лв., а претенциите на съделителите да бъде удовлетворена чрез възлагане на имота ведно с други обособени обекти от имота, без да се прибягва до ликвидиране на собствеността чрез изнасяне на имота на публична продан.

В съдебно заседание адв. С., в качеството и на процесуален представител на Й. Н. П. и В. М. П., поддържа депозираната въззивна жалба на основанията изложени в нея.

Адвокат Х., като пъномощник на въззиваемия- В. П. по делото, оспорва депозираната въззивна жалба и моли съда да потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.201 от ГПК/отм./, намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна, като не е просрочена.

Разгледана по същество, след преценка на събраните доказателства, въззивният състав на ОС-Б. намира жалбата за неоснователна.

Решението на РС С. е валидно и допустимо.

Предявеният иск е с правно основание чл. 34 от ЗС, като производството е във втората фаза на съдебна делба, след като съдът с Решение № 181/07.10.2008г. по гражданско дело № 434/2007г. по описа на РС С., е допуснал извършването на съдебна делба между В. М. П., Й. Н. П. и В. М. П., върху следния недвижим имот: ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от жилища сграда,построена върху парцел Х, в кв. 37, по плана на град С., с площ от 570 кв.м., при съседи: улица, наследници на А. П. и наследници на С. М., ведно с 1 / 2 идеална част от общите части на жилищната сграда, при квоти: 1/ 6 идеална част за В. М. П., 5/ 6 идеални части общо за съпрузите - Й. Н. П. и В. М. П..

С изрично определение в първото съдебно заседание след допускане на делбата, първоинстанционният съд е приел за разглеждане частичен иск по сметките на основание чл. 286 от ГПК/отм./, предявен от В. М. П. срещу Й. Н. П. и В. М. П., за сумата 10 000лв., съставляваща обезщетение за ползи от които молителят е бил лишен, за периода от 08.12.1998г. до 08.12.2008г., на основание чл. 31 ал. 2 от ЗС, ведно с лихви в размер на 5000лв., считано от датата когато вземането е станало изискуемо.

В същото съдебно заседание, съдът е приел за разглеждане искова претенция от Й. Н. П. и В. М. П. срещу В. М. П., на основание чл. 12 ал.2 от ЗН, за заплащане на сумата 7000лв., с която наследството е било увеличено, в резултат на приноса на Й. Н. П. и В. М. П..

Съдът е приел за разглеждани и искане за възлагане на допуснатия до делба недвижим имот от въззивниците - Й. Н. П. и В. М. П..

С обжалваното Решение №1061/23.06.2009г., постановено по гр.д. № 434/2007г. по описа на РС-С., първоинстанционният съд е постановил изнасяне на допуснатия до делба недвижим имот на публична продан, като е отхвърлил искането за възлагане по реда на чл. 288 ал. 3 от ГПК/отм./ като неоснователно. Осъдил е на основание чл. 31 ал. 2 от ЗС, Й. Н. П. и В. М. П. да заплатят на В. М. П., сумата–3 182.50лв., съставляваща обезщетение за ползи от които същият е бил лишен, за периода от 08.12.1998г. до 08.12.2008г., като не е ползвал съсобствения имот, както и сумата – 1 332лв., съставляваща лихва върху тази сума, като в останалата част иска е бил отхвърлен като неоснователен и погасен по давност. На основание чл. 12 ал.2 от ЗН, с обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил В. М. П., да заплати на В. М. П., сумата – 2.00лв.,съставляваща стойността на увеличението на наследството относно допуснатия до делба недвижим имот, като в останалата част така предявения иск е бил отхвърлен като неоснователен. Съдът с решението си е осъдил страните да заплатят дължимите държавни такси, както и е решил въпросите за разноски между тях пред първата инстанция.

За да постанови решението си по съществото на делото, настоящия състав на ОС Благоевград, въз основа на събраните пред първоинстанционния и пред въззивния съд доказателства, счита за установено от фактическа страна следното:

В. М. П. и В. М. П. са син и дъщеря на М. Х. П./техен баща, починал през 1990г./ и Е. С. П./тяхна майка, починала на 17.01.1997г./. Й. Н. П. е съпруг на В. М. П..

Допуснатия до делба недвижим имот – първи жилищен етаж от жилищна сграда, построена върху парцел Х, в кв. 37 по плана на град С., с площ от 570 кв.м., е построен въз основа на Дарение за право на строеж № 196, том І, дело № 281/1987г., извършено от Е. С. П. в полза на съпруга и М. Х. П., както и на основание Договор за групов строеж от 30.06.1987г., съобразно който първия жилищен етаж от масивната жилищна сграда, която страните са се споразумели да построят е следвало да остане собственост и във владение на М. Х. П., а втория жилищен етаж да стане собственост на В. М. П. и съпругата му Е. Н. П..

Установи се от свидетелските показания по делото и от заключението на експерта по допуснатата и изслушана от първостепенния съд съдебно техническа експертиза, че жилищната сграда, в която се намира допуснатия до делба недвижим имот е масивна и покрита с дървена покривна конструкция и керемиди. Състои се от партерен етаж, два жилищни етажа и таван – общо подпокривно пространство. Изградена е в периода от 1987г. до 1990г. въз основа на издадено Разрешение за строеж № 69/23.06.1987г. от администрацията на Община С.. В същия парцел съществува и стара жилищна сграда, съществувала от преди изграждането на новата такава, която също е на два етажа.

Въз основа на Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 44, том ІІ, дело № 496/13.11.1987г. по описа на Нотариуса към Районен съд С., М. Х. П. и неговата съпруга – Е. С. П., са прехвърлили на дъщеря си В. М. П., правото на собственост върху първи жилищен етаж от масивната жилищна сграда, изградена в парцел Х, в кв. 37 по плана на град С., с площ от 570 кв.м., ведно с 1/ 2 идеална част от общите части на жилищната сграда, срещу пожизнено задължение за гледане и издръжка на двамата прехвърлители, като им осигури всичко необходимо аз един спокоен и нормален човешки живот, грижи при болест и старческа немощ.

Установи се от събраните по делото гласни доказателства, че Й. Н. П. и В. М. П. не са живели в град С., а са живеели и работели в град П.. Майката на В. М. П. и В. М. П. живеела на първия етаж от изградената в съсобствения парцел стара жилищна сграда, като за нея се грижела не дъщеря и, а друга жена. Въз основа на предявен иск за разваляне на договора за прехвърляне собствеността на недвижим имот срещу задължение аз издръжка и гледане от В. М. П. срещу В. М. П., с Решение № 371/17.10.1998г. по гражданско дело № 330/1997г. по описа на РС С., потвърдено с Решение № 335/22.07.1999г. по в.гр.д. № 905/1998г. по описа на ОС Б., което е оставено в законна сила с Решение № 762/29.11.2000г. по гражданско дело № 1321/1999г. по описа на ВКС на РБ, е развален сключения на 30.11.1987г. договор за прехвърляне на собствеността на имота срещу издръжка и гледане, сключен между М. Х.П. и Е. С.П. от една страна и Й. Н. П. и В. М. П. от друга страна, до размера на 1/ 6 идеална част, като Й. Н. П. и В. М. П. са били осъдени да предадат владението на В. М. П. върху първия жилищен етаж от новопостроената жилищна сграда в парцела. Решението е влязло в законна сила на 29.11.2000г.

Установи се от свидетелските показания на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели, че след довършването на първия жилищен етаж и неговото изграждане във вида, в който съществува и понастоящем, В. М. П. не е бил допускан от Й. Н. П. и съпругата му В. М. П., да владее и ползва допуснатия до делба първи жилищен етаж от новопостроената сграда, като свидетелите С. и Г. твърдят, че В. П. никога не е имал ключ от този етаж, който е бил ползван първоначално от другия брат – И. П., а след неговата смърт е бил отдаван под наем. С Нотариална покана от 02.12.1998г. В. М. П. е поканил Й. Н. П. и В. М. П., да го допуснат до ползването на процесния първи жилищен етаж, като в противен случай ще предяви срещу тях иск за пропуснати ползи – наем за ползването на етажа в размер на 41 000лв. Нотариалната покана е връчена лично на Й. Н. П. и В. М. П., на 08.12.1998г.

Пред първоинстанционния съд е извършена съдебно техническа и оценителна експертиза, като експерта инж. П. при използване на методиката на вещната стойност, на приходната стойност и на сравнителната стойност, след проучването на пазара на недвижими имоти за този район на град С. и след оглед и проучване на допуснатия до делба недвижим имот, определя окончателна пазарна стойност на първия жилищен етаж към месец –ІІ.2009г. на 150 120лв. Средната пазарна наемна цена на процесния имот, за периода от 08.12.1998г. до 08.12.2008г. е определена от експерта по възприетата от съда съдебно оценителна експертиза на 33 523лв. Експерта посоча че сумата съответстваща на дела на В. М. П. от съсобствения имот – 1/ 6 идеална част, съставлява сумата – 5 587.00лв. от дължимата наемна цена за имота за същия период. В допълнително експертно заключение, експерта П. дава заключение, че мораторната лихва върху сумата – 5 587.00лв., за периода от 08.12.1998г. до 08.12.2008г. е 7 708.96лв.

Във връзка с исковата претенция по реда на чл. 12 ал.2 от ЗН, пред първоинстанционния съд са представени и приети като писмени доказателства писмена Декларация от 20.07.1987г., съставена и подписана от М. Х. П. и неговата съпруга Е. С. П., в която те декларират, че не влагат собствени средства в строежа на първия жилищен етаж от новостроящата се жилищна постройка, която се строи по одобрен архитектурен проект и на която те се легитимират като собственици. Декларират също, че строителството в тази част на сградата се извършва изцяло със средствата за материали и труд от В. М. П. и Й. Н. П., като същите са внесли в ДСК на името на М. Х. П., първоначалната сума за заем за строителство – 3 600лв., а заемът на обща стойност 12 000лв. ще се изплаща изцяло от тях. В допълнение към така направените изявления от деклараторите в приетата от порвостепенния съд писмена декларация, са приети като писмени доказателства в РС С. – кредитен превод от 22.05.1986г., с който се удостоверява, че с внесената сума се открива нов жилищен влог на името на Й. Н. П., по нареждане на титуляра. С Удостоверение № 03-1749/14.08.1997г. на ДСК се удостоверява по делото, че В. М. П. е внесла всички погасителни вноски по жилищния заем на баща си – М. Х. П..

Свидетелят А. С. е квартирант на В. М. П., като от 1993г. живее под наем на втория жилищен етаж от старата къща в съсобствения парцел. Той свидетелствува, че новата къща е довършена през 1993г. и от тогова и първия жилищен етаж е бил обитаем и годен за ползване по предназначение. Докато баба Е., която живеела на първия етаж от старата къща била жива тя казвала, че първия жилищен етаж е на В. и нейния съпруг Й.. Стоименов сочи в показанията си, че след 1993г. на процесния първи етаж живял известно време до смъртта си, брата на В. и В., която се завърнал от Чехия и дори починал на този етаж. След неговата смърт първия жилищен етаж бил отдаван постоянно под наем на трети лица, но наемодатели били В. и съпруга и, докато В. никога не е имал ключ за този етаж.

Свидетелят Г., който е съсед на имота в град С., в своите показания сочи, че редовно е ходел до къщата на В. и знае че той е живеел и ползвал втория жилищен етаж, а първия жилищен етаж е бил на сестра му – В., макар тя заедно със съпруга си да не живеела в град С.. Наемателите на етажа са били допускани именно от В. и нейния съпруг.

По искане на страните, свидетели са разпитани и пред въззивната инстанция. Свидетелката Г. е счетоводителка и има счетоводна къща, като тя сочи в показанията си, че е била помолена от В. и съпруга и Й., да води сметките във връзка с извършването на строителните работи по недвижимия имот в град С.. Тя твърди в показанията си, че частта им от наследствения имот е била изградена 100% със средствата на семейство Памукови, като свидетелката визира първия жилищен етаж и приземния етаж от новоизградената къща. Същевременно свидетелката сочи, че всичко е било строено заедно, като се делели парите и знае че бащата – М. П. дори искал да име помещение в приземния етаж за него. През този период свидетелката Г. обаче е живяла в град П., като не е присъствала лично нито на строежа, нито на извършваните плащания във връзка с него.

Свидетелят Б. е от град С. и познава В. П., като по същото време строил и той. Така от 1986г. двамата започнали заедно, като постоянно ходели за строителни материали – желязо, ритловици, тухли и др. като освен това си и помагали. Този свидетел твърди, че П. е участвал във всички етапи от строежа на новоизградената в неговия парцел жилищна постройка – от основа до покрив. Б. заявява, че В. е строял заедно със сестра му, като дори е виждал от време на време и нейния съпруг на къщата. Същевременно този свидетел сочи в показанията си, че не ги е виждал нито при биенето на плочите, нито при качване на тухли и други такива, като за закупуването на материалите винаги се е занимавал само с В..

При така изложените обстоятелства от фактическа страна, въззивният съд навежда следните доводи от правна страна:

Правилният избор на правния способ за ликвидиране на съсобствеността в настоящия случай е изцяло обусловен от безспорно установения факт за неподеляемост на допуснатия до делба недвижим имот. Същият съставлява жилищен етаж и като такъв може да бъде самостоятелен обект на съдебна делба, но с оглед на събраните доказателства в тяхната съвкупност, липсват данни за наличието на одобрен архитектурен проект или на инвестиционен проект за подялба съобразно нормата на чл. 203 от ЗУТ, които да водят на извода за възможността от този жилищен етаж да могат да бъдат обособени две отделни и самостоятелни жилища, които да отговарят на законовите изисквания във връзка със строителните правила и норми за това. Такива доказателства не бяха представени от страните и пред въззивния съд, след като делото беше спряно по взаимно съгласие за постигане на извънсъдебна спогодба.

Правилно първоинстанционния съд е оставил без уважение искането за възлагането на неподеляемия недвижим имот, допуснат до съдебна делба, като е отчел че не са налице всички изискуеми от закона положителни и отрицателни предпоставки за това. Съобразно приложимата правна норма към настоящия казус, която е била в законна сила към момента на постановяването на обжалваното първоинстанционно решение – тази на чл. 288 ал.3 от ГПК/отм./, за да бъде поставен имота в дял на някой от съделителите, то делбеният имот следва да има характер на жилищен имот и на е неподеляем/обстоятелства свързани с обекта на собствеността/, а по отношение на съделителя законът поставя отрицателното условие – същият да не притежава друг жилищен имот, а освен това към момента на откриване на наследството да е живял заедно с наследодателя от който черпи права. Граматическото и логическо тълкуване на цитираната правна норма налага извода, възприет изцяло от съдебната теория и практика, че изискванията на закона свързани със специалните качества на съделителя, изключва от обхвата на цитираната правна норма/чл. 288 ал.3 от ГПК/отм.//, като способ за извършването на съдебна делба, всяка друга съсобственост, освен тази възникнала в резултат на наследяване.

Следва да бъдат споделени доводите на първоинстанционния съд, изложени в обжалваното по настоящото дело съдебно решение, поради които искането за възлагане на имота, направено от една от страните по делото на основание чл. 288 ал.3 от ГПК/отм./ е било оставено без уважение. Ако е безспорно установено че имота е неподеляем и съставлява жилищен имот, то не са налице нито една от останалите положителни и отрицателни предпоставки, които законът задължително и кумулативно свързва с приложението на нормата на чл. 288 ал.3 от ГПК/отм./ Така макар да не може да бъде отречено на В. М. П. качеството на наследник по закон на М. Х. П. и Е. С. П., то такова качество не може да бъде признато на нейния съпруг – Й. Н. П., а безспорно е от решението за допускане на съдебна делба, че той има дял от съсобствеността заедно със съпругата си в режим на съпружеска имуществена общност. Това е така защото самата съсобственост възниква не само от наследяване, а от фактически състав със смесен характер- част от дела на Й. Н. П. и В. М. П. произтича от договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, а друга част от дяловете на страните - В. М. П. и неговата сестра - В. М. П., е възникнала от наследствени правоотношение във връзка с наследяването на техните родители. Само факта на смесения характер на правното основание за възникването на съсобствеността върху страните е достатъчен, за да изключи изцяло приложението на нормата на чл. 288 ал.3 от ГПС/отм./. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че не са налице и другите положителна предпоставка за възлагането на имота изчерпателно изброени от цитираната законова норма, а именно – установява се от събраните доказателства, че Й. Н. П. и В. М. П. не са живели в допуснатия до делба недвижим имот към момента на откриването на наследството/майката е починала през 1997г., а по това време те вече са живели в град П./.Съдът е приел това обстоятелство за установено и ненуждаещо се от доказване с изрично определение и по реда на чл. 109 ал.4 от ГПК/отм./ Освен това същите са притежавали като семейство и друг недвижим имот в град П., който използвали за семейно жилище./приетия като писмено доказателство Нотариален акт № 20, том 13, дело № 3458/1993г. по описа на нотариалната служба към Районен съд П./.

Неоснователни във връзка с оплакването за неправилност и незаконосъобразност на решението на първоинстанционния съд в частта му, в която съдът е отказал възлагане на имота по реда на чл. 288 ал.3 от ГПК/отм./ и е постановил изнасянето му на публична продан, са и възраженията на жалбоподателите, наведени за пръв път едва пред въззивната инстанция – за това че съсобствеността може да бъде ликвидирана от съда и без имота да се изнася на публична продан, като съдът включи в делбата и приземния етаж от жилищната постройка, в която се намира делбения имот. Тези доводи са напълно незаконосъобразни, тъй като при извършването на съдебната делба съдът е длъжен изцяло да се съобрази с решението за допускането на съдебната делба, което не е било обжалвано от страните и е влязло в законна сила. Ограничен от рамките на поисканото още с исковата молба по делото, първоинстанционния съд в рамките на своята компетентност, е допуснал до делба само първия жилищен етаж от съсобствената жилищна сграда. Недопустимо е съдът във втората фаза на делбата при избор на правилния способ за окончателно ликвидиране на съсобствеността, да включва в делбата и обекти които макар и да са съсобствени на страните, не са били предмет на решението на съда от първата фаза на процеса и не са били допуснати до съдебна делба по установения от закона ред, като не е бил изследван и установен със сила на пресъдено нещо и въпроса за собствеността на тези обекти.

При липса на законовите предпоставки за възлагане на имота на една от страните по делото, както и при липа на възможност всеки от съделителите да получи реален дял в натура, правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е постановил имота да бъде изнесен на публична продан, като оплакванията във въззивната жалба срещу тази част на решението е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Обжалването на първоинстанционното решение в частта му досежно исковата претенция с правно основание чл. 12 ал.2 от ЗН се основава на оплакването, че първоинстанционния съд макар и да е приел въз основа на събраните доказателства, че Й. Н. П. и В. М. П., чрез средства съставляващи СИО, са спомогнали да се увеличи наследството на родителите на съпругата, като това е станало приживе на нейната майка – Е. С. П., неоснователно е отказал да приеме че изграждането допуснатия до делба първи жилищен етаж е станало изключително и само от двамата съпрузи - Й. Н. П. и В. М. П., като се е стигнало до уважаване на предявения иск за унизителната за ищците по него сума в размер на 2.00лв. Наистина сънаследника, който приживе на наследодателя си е спомогнал да се увеличи наследството, ако не е бил възнаграден по друг начин, има право на избор – увеличението да се пресметне в имот или в пари. Константна е съдебната практика, че сънаследника може да иска и целия имот или присъждането на паричната му равностойност изцяло, тогава когато приносът е равен на стойността на имота,т.е.когато труда, материалите и средствата за изграждането на имота са вложени изцяло от съделителят предявил искането по чл. 12 ал.2 от ЗН. В този случай съдът е обвързан от искането и не може да присъжда паричната равностойност на приноса вместо самия имот, като стойността на имота и увеличението на наследството в резултат на приноса се пресмята винаги към момента на извършването на делбата./Р – 311- 1992г.- І г.о. на ВС на РБ/ За да се произнесе съдът, като счете че приносът е равен на стойността на целия имот и да присъди паричната равностойност на целия имот, за това следва сънаследника по реда на чл. 12 ал. 2 от ЗН, да е направил изрично искане пред първата съдебна инстанция. Видно от процесуалните действия на страните и на съда по настоящото дело пред първата инстанция, въпреки че съдът е оставял искането с правно основание чл. 12 ал.2 от ЗН без движение за да бъде искането конкретизирано и прецизирано и уточнено, това не е сторено, като съдът окончателно е приел за разглеждане искане по сметките, по реда на чл. 286 от ГПК/отм./, във връзка с чл. 12 ал.2 от ЗН, и е допуснал до разглеждане само искане за присъждане на сумата съставляваща приноса, с който стойността на наследствения имот се е увеличил в резултат на средствата вложени от Й. Н. П. и В. М. П. в наследствения имот и приживе на наследодателката на В. П., като в този обем на искането е и произнасянето на първостепенния съд по така предявения иск.

Иначе иска с правно основание чл. 12 ал.2 от ЗН е процесуално допустим, тъй като е предявен от лица имащи правоспособността да го заявят пред съда, в рамките на делбеното производство и най–късно до приключването на първото заседание във втората фаза на делбата./Р – 1804 – 2000г. на ВКС на РБ ІV г.о./

Искът по чл. 12 ал. 2 от ЗН има за предмет установяване на некаузалния принос на съделителя в увеличаване на стойността на наследствения имот, в случай че не е бил възнаграден за това, като същият предявен в производството по сметките в делбения процес, има характер на имуществен коректив на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване на един наследник за сметка на друг, т.е. по своята правна същност е извъндоговорна облигационна връзка. Искането винаги следва да е конкретизирано от ищеца, като увеличението може да се изразява в средства, труд или в някаква друга форма, но следва винаги да е ясно и точно конкретизирано и да е налице към момента на откриване на наследството. Ето защо върху ищеца по този иск тежи процесуалната тежест при условията на пълно и главно доказване да докаже наличието на предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 12 ал.2 от ЗН, както и в какво се състои приноса на сънаследника и с какво този принос е допринесъл да се увеличи стойността на наследствения имот. За размера на увеличението е от значение не колко средства или труд е изразходвал наследника, а с колко се е увеличило наследственото имущество в резултат на този принос. /Р – 70 – 2009г. на ІІ г.о. на ВКС на РБ/.

Първостепенният съд при обсъждането си за наличие на предпоставките визирани в разпоредбата на чл.12 ал.2 от ЗН, във връзка с възражението на ответника по това искане- че В. М. П. няма качеството на наследник в рамките на настоящия процес, правилно е отчел че това възражение е относимо към основателността на тази претенция, а не към нейната допустимост. Както от събраните доказателства пред първата инстанция, така и в доводите наведени във въззивната жалба въз основа на която е образувано делото пред ОС Б., се съдържа твърдението за един безспорно установен по делото факт – към момента на изплащането на заема от 12 000лв. от семейство П., за което са събрани безспорни писмени и гласни доказателства, собствеността върху първия жилищен етаж е била прехвърлена по силата на Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 44, том ІІ, дело № 496/13.11.1987г. по описа на Нотариуса към Районен съд С., от М.Х. П. и неговата съпруга – Е. С. П., на дъщеря им В. М. П., срещу пожизнено задължение за гледане и издръжка на двамата прехвърлители. Така към момента на разходване на паричните средства, съставляващи жилищен заем от 12 000лв., за доизграждането на допуснатия до делба първи жилищен етаж, двамата съпрузи – В. М. П. и Й. Н. П., са били формални собственици на този недвижим имот. Така вложените от тях средства за неговото доизграждане се били изразходвани не за подобрения върху един наследствен имот, въз основа на което да се счете че същият е увеличил стойността си, а тези средства са били вложени за изграждането на един имот на който двамата съпрузи са били собственици. Това обстоятелство от обективна страна изключва приложението на нормата на чл. 12 ал.2 от ЗН, тъй като качеството на наследник на ищеца по такова искане, следва да е нелице към момента на влагането на средствата, труда или материалите като принос към увеличаване на стойността на имота. Макар В. М. П. да е наследница по закон на Е.С. П., която към момента на влагането на паричните средства от 12 000лв. е била жива/същата почива през 1997г., когато имота е бил вече окончателно завършен/, то инвестирането на паричните средства е извършвано в собствен, а не в наследствен имот и поради тази причина същото не би могло да съставлява принос по смисъла на чл. 12 ал.2 от ЗН. Тук следва за пълнота да бъдат изложени съображения, че не са изпълнени и останалите условия за приложението на нормата на чл. 12 ал.2 от ЗН в настоящия казус, поради което първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон. Влагането на паричните средства от страна на П./които при това са средства СИО на двамата съпрузи, а не само средства вложени от наследника по закон/, е извършено на основание прехвърлено им право на собственост, макар и срещу задължение за издръжка и гледане, като дори може да се счете че с прехвърлянето на правото на собственост върху допуснатия до делба недвижим имот, съпрузите са били по някакъв начин възмездени, тъй като те са влагали в имот на който вече са били собственици. В подкрепа на тази изложените от въззивната инстанция правни доводи следва да се изтъкне, че частичното разваляне на договора за прехвърляне на собствеността върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, е станало по силата на съдебно решение след 1997г., като същото няма обратно действие, а има действие само занапред. Така след влизане в сила на съдебното решение, за идеална част от имота отново е възникнала наследствена съсобственост между В. П. и В. П., но това не променя характера на собствеността върху имота към момента на влагането на средства, труд и материали въз основа на паричен заем от 12 000лв., който е меродавния момент за изследването на качеството на наследник на лицето предявило иск с правно основание чл. 12 ал.2 от ЗН.

Поради изложените фактически и правни съображения, въззивният съд счита че обжалваното решение в частта му, в която е уважен частично предявения иск с правно основание чл. 12 ал.2 от ЗН, като е осъден В. М. П. да заплати на В. М. П. сумата 2.00лв.,съставляваща стойността на увеличението на наследството относно допуснатия до делба недвижим имот, е неправилно и незаконосъобразно. Въззивната жалба обаче е депозирана от страната предявила иска с правно основание чл. 12 ал.2 от ЗН пред първоинстанционния съд, като решението не е било обжалвано от другата страна. Съобразно разпоредбата на чл. 208 ал.2 от ГПК/отм./, положението на жалбоподателя не може да се влошава, когато обжалваното решение е неправилно. Ето защо първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1061/23.06.2009г., постановено по гражданско дело № 434/2007г. по описа на РС С..

Решението подлежи на обжалване, с касационна жалба, в едномесечен срок от съобщаването му на страните, пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: