О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10.12.2018г. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На десети декември 2018г.
в закрито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Като разгледа
докладваното от съдия Драгнева административно дело №474 по описа за 2018г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК,
образувано по молбата на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ от
28.11.2018г. за изменение на Решение № 353/08.11.2018г. в частта му относно
присъдените на ищеца Н.К.К. разноски по настоящото дело в размер на 400лв.,
представляващи изплатено в брой възнаграждение за един адвокат по договор за
правна защита и съдействие №448/23.08.2018г. Изменението е обосновано с
повторно заявено възражение за прекомерност на възнаграждението за един
адвокат, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и с доводи,
че води до неоснователно обогатяване, съгласно ТР № 1/15.03.2017г. на ВАС на
РБ.
Ответника Н.К.К., чрез процесуалния си
представител оспорва основателността на искането за изменение на решението в
частта му за разноските с доводи, че посоченото ТР №1/15.03.2017г. е неотносимо
към основателността на възражение за присъждане на разноски за един адвокат в
гражданско и административно съдебно производство, което вече е разгледано от
съда.
Молбата от 28.11.2018г. с правно основание чл.248
ал.1 от ГПК е заявена в 14-дневния срок за обжалване на Решение
№353/08.11.2018г., съобщено на ответника Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ на 14.11.2018г., поради което е недопустима. Разгледана по
същество е неоснователна.
В писмения отговор на ИА „Автомобилна
администрация“, подаден против исковата молба за осъждането й да заплати
обезщетение за имуществени вреди в размер на 200лв. от незаконосъобразно
наказателно постановление, е направено възражение за прекомерност на
уговореното и заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 400лв., по
договор за процесуално представителство по настоящото адм.д.№474/2018г., с
доводи, че същото не се отличава с правна и фактическа сложност. Възражението
не е уважено предвид минималния размер на възнаграждението за един адвокат по
административни дела с материален интерес, уреден в чл. 8 ал.1 т.1 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който е определен на
300лв. и липсата на основание да се намали заплатеното възнаграждение от 400лв.
В мотивите към съдебното решение, чието изменение в частта му за разноските се
претендира, е прието, че възнаграждението от 400лв. съответства на
предоставената правна защита и съдействие с оглед минималния размер на
адвокатско възнаграждение от 300лв. за дела с материален интерес до 1000лв, и
предвид свършената от упълномощения
адвокат работа – изготвяне на искова молба с приложени към нея доказателства за
основателност на исковата претенция и явяване
в съдебно заседание. Претенцията за разноски на ищеца е своевременно
заявена и уважена на основание изхода от делото и представените доказателства
за плащане на държавна такса и възнаграждение за адвокат. Законодателя е
определил сумата от 300лв като минимален размер на възнаграждението за дела с
материален интерес до 1000лв., поради което сумата на исковата претенция от
200лв. не може да бъде основание за намаляване на уговорено възнаграждение,
което превишава със сто лева нормативно определения минимален размер. Не може
да се приеме довода, изложен в молбата по чл.248 ал.1 от ГПК, че с оглед
съдебната практика по дела с правно основание чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ, с предмет
обезщетение за имуществени вреди от отменени наказателни постановления,
възнаграждението за един адвокат следва винаги да е нормативно установения
минимум. Основателността на възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение се преценява за всеки конкретен случай и зависи от
обосноваността на уговорената и заплатена сума за труда на конкретния
процесуален представител. Явяването в съдебно заседание и подготовката на
редовна искова молба с приложени към нея доказателства и изчерпани
доказателствени искания сочи на предоставена дължима грижа от страна на
адвоката, поради което е неоправдано уговореното между страните възнаграждение
да бъде намалявано до нормативно
установения минимум, който надвишава със сумата от 100лв. с доводи, че размера
на исковата претенция и вида на делото сочат на по-ниска стойност на труда на
адвоката. Както се посочи и по-горе сумата на исковата претенция е преценена от
законодателя при определяне на минималния размер, а заплатеното над този размер
възнаграждение би било необосновано при липса на положен труд от упълномощения
адвокат. Настоящия случай не е такъв. Исковата молба е изготвена от адвоката,
подписана е от него, същия е поел и задължение да получава съобщенията и
призовките, явил се е в съдебно заседание, изчерпал е преди него всички
доказателствени искания. При тези факти сумата от 400лв. се явява обосновано
възнаграждение за труда му и не са налице основание за изменение на решението в
частта му за разноските.
В отговор на твърдението по молбата на ответника,
че присъждането на възнаграждение над минималния размер води но неоснователно
обогатяване на ищеца, следва да се каже, че същото е относимо към размера на
исковата претенция за обезщетение на имуществени вреди.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 248
ал.3 от ГПК вр. с чл.144 от АПК
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ гр. София за изменение на решение № 353/08.11.2018г.,
постановено по адм.д.№474/2018г. по описа на АС Стара Загора в частта му, с
която ответника е осъден да заплати на ищеца сумата от 410лв / четиристотин и
десет/, представляваща разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 7-дневен срок от
връчването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ