Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Ловеч, 10.06.2013 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи състав в публично
заседание на тринадесети май две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря В.К., като разгледа
докладваното от съдията НАХ дело № 508 по описа за 2013 година, за да се
произнесе, съобрази следното :
Производство
по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 194
от 14.02.2013 г. на Началника на сектор ПП при ОД на МВР Ловеч са наложени на Н.
***, административни наказания на основание чл.183, ал.1, т.1, съответно предл.1-во,
2-ро и 3-то от ЗДвП – глоби в размер на по 10 лева и на основание чл.178д от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева, за извършени от него нарушения на чл.98, ал.2,
т.4, чл.100, ал.1, т.1, предл.1-во, чл.100, ал.1, т.1, предл.2-ро и чл.100, ал.1,
т.2, предл.1-во от ЗДвП.
Недоволен от постановлението
останал жалбоподателят, който го е обжалвал в срок и моли да бъде отменено изцяло
наказателното постановление като незаконосъобразно. Не е изтъкнал доводи в
подкрепа на искането си.
В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят се явява лично и изтъква доводи в подкрепа на жалбата
си.
Въззиваемата страна, редовно
призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото.
Писмено, в съпроводителното писмо молят жалбата да бъде оставена без уважение и
се потвърди наказателното постановление.
От събраните по делото писмени
доказателства и от показанията на свидетелите П.С.С. и Н.П.Н., както и от
изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 07.02.2013 г. свидетелите П.С.
и Н.Н. – служители на ПП при ОД на МВР – Ловеч били дежурни на територията на
гр.Ловеч. По сигнал на граждани отишли на паркинга пред магазин „Лидъл”. Там
установили, че лек автомобил марка „БМВ 318” с рег.№ ОВ 48-37 АХ бил паркиран
на място определено за инвалиди. Свидетелите изчакали до автомобила и след
малко от магазина излязъл и дошъл при тях жалбоподателят Н. ***, чиято
собственост бил лекия автомобил. При разговора си с него свидетелите С. и Н.
установили, че жалбоподателят Щ. не е инвалид, бил е също така сам и не е
придружавал лице, което е инвалид. Поискали му и документите за проверка, но
тъй като Щ. не носел такива, то свидетелите го отвели в РУП – Ловеч за
установяване на самоличността. Не носел също така и свидетелство за управление
на МПС и контролния талон към него, както и свидетелството за регистрация на
автомобила, който управлявал. Поради това,
свидетелят С. съставил на жалбоподателя Н.Щ. АУАН № 194/07.02.2013 година
(бланков № 383981), като посочил, че с действията си Щ. нарушил разпоредбите на
чл.98, ал.2, т.4 и чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП. По съставеният акт
жалбоподателят вписал, че няма възражения и посочил адрес, на който да му бъде
изпратено наказателното постановление. Подписал акта.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН Щ.
не е представил писмени възражения.
Въз основа на акта за нарушение
било издадено обжалваното наказателно постановление, като описаната в акта
фактическа обстановка изцяло била отразена и в него. Наказващият орган
преценил, че с действията си жалбоподателят Щ. нарушил разпоредбите на чл.98,
ал.2, т.4, чл.100, ал.1, т.1, предл.1-во, чл.100, ал.1, т.1, предл.2-ро и
чл.100, ал.1, т.2, предл.1-во от ЗДвП и му наложил предвидените в чл.183, ал.1,
т.1, съответно предл.1-во, 2-ро и 3-то и чл.178д от ЗДвП санкции.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежно легитимирано лице и е допустима.
Атакуваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от
оправомощено за това лице, съгласно Заповед № Із-1745/28.08.2012 г. на
Министъра на вътрешните работи /л.8/.
След внимателна преценка на
доказателствата по делото и доводите на страните съдът прие, че обжалваното
постановление е законосъобразно издадено, при спазване на материалния и
процесуален закон.
Описаната фактическа обстановка
изцяло се доказва от писмените доказателства по делото и показанията на
разпитаните свидетели, които са последователни, непротиворечиви и логични.
Съдът няма основания да не ги кредитира, още повече, че жалбоподателят не ги
оспорва и не ангажира доказателства, които да ги оборват. Н.Щ. не оспорва
фактическите констатации по акта и наказателното постановление, още при
съставянето на АУАН е вписал, че няма възражения. Не могат да бъдат споделени
доводите му, че не си носи документите за самоличност, тъй като се страхувал да
не му разбият колата. Това не могат да са сериозни аргументи, оправдаващи
нарушаването на вменените му с нормата на чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП
задължения като водач на МПС, а и нищо не му е пречило да вземе документите със
себе си, докато пазарува в магазина. Пак в този смисъл съдът приема и
твърдението му, че е спрял на мястото за инвалиди, поради страха да не му
разбият колата. Освен това, последното твърдение опровергава предишните му
такива, че е имало сняг на паркинга, че е било тъмно и поради това не видял
обозначението за инвалиди.
С оглед на тези съображения,
настоящият състав счита, че вменените на жалбоподателя нарушения на разпоредбите
на чл.98, ал.2, т.4 и чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП са категорично установени
от обективна страна.
От субективна страна нарушенията
са извършени виновно, при пряк умисъл. Жалбоподателят е бил наясно, че по всяко
време, докато управлява автомобила е длъжен да носи в себе си свидетелството за
управление на МПС и контролния талон към него, както и свидетелството за
регистрация на превозното средство. Напълно наясно е бил и с изискването на
закона, че няма право да спира на местата обозначени за паркиране от хора с
увреждания, тъй като не попада в тази категория лица, нито пък е придружавал
такова.
По безспорен начин е установена
и самоличността на нарушителя, като в НП жалбоподателят е идентифициран с трите
си имена и ЕГН.
Ето защо, при тези данни, съдът
намира, че по безспорен начин са доказани извършените от жалбоподателя Н.Щ. нарушения
на нормите на чл.98, ал.2, т.4 и чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП, поради което
наказателното постановление следва да се потвърди изцяло, като законосъобразно.
Правилно наказващият орган е
приложил за тези нарушения санкционните норми на чл.183, ал.1, т.1, съответно
предл.1-во, 2-ро и 3-то и чл.178д от ЗДвП и е наложил глоби в предвидените размери,
които са точно определени и не могат да бъдат намалявани.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№ 194 от 14.02.2013 г. на Началника на сектор „ПП” към ОД на МВР - Ловеч, с което са наложени на Н. ***,
ЕГН : **********, административни наказания на основание чл.183, ал.1, т.1,
съответно предл.1-во, 2-ро и 3-то от ЗДвП – глоби в размер на по 10 лева и на
основание чл.178д от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева, за извършени от него
нарушения на чл.98, ал.2, т.4, чл.100, ал.1, т.1, предл.1-во, чл.100, ал.1,
т.1, предл.2-ро и чл.100, ал.1, т.2, предл.1-во от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Ловеч в 14 дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :