Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
16.11.2020г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на
двадесет и седми октомври година
2020
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Йоана Петрова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 16892 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 240,
ал. 1 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба на Д.Н.Я., ЕГН ********** и
на И.Т.Я., ЕГН ********** срещу М.Н.И. и Д.Л.И., с която при субективно и обективно
съединяване са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр.
чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответниците да заплатят на
ищците солидарно, както следва:
- сумата 27 000 лв., представляваща невърнат заем
получен съгласно декларация от 15.07.2014г., както и сумата от 8 197 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 04.12.2014г. до 30.11.2017г.;
- сумата 13 000 лв., представляваща невърнат заем
получен съгласно декларация от 23.04.2014г., както и сумата от 3 954 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 04.12.2014г. до 30.11.2017г.,
ведно със законната лихва върху главниците считано от завеждане на иска -
28.12.2017г. до изплащането. Претендират още сторените по делото разноски.
Твърди се, че на 15.07.2014г. ответниците получили от
ищците заем в размер на 27 000 лева за погасяване на техни стари задължения към
„Първа инвестиционна банка“, като подписали декларация от същата дата. На
23.04.2014г. ответниците получили от ищците сума в размер на 13 000 лева за
закупуване на лек автомобил, като отново подписали декларация. Посочват, че в
двете декларации М. и Д. И.се задължили да върнат тези суми при продажбата на
техен собствен съпружеска имуществена общност имот, находящ се в гр. София,
ж.к. ******. При извършена справка в Агенцията по вписванията установили, че на
03.12.2014 г. ответниците са продали апартамент №25 в гр. София, ж.к. ******.
Заявяват, че падежът на задължението да за връщане на процесните суми е определен като датата на продажбата на
описания недвижим имот. Тъй като продажбата е извършена на 03.12.2014 г. то
считано от 04.12.2014 г. Съобразно изложеното молят исковите претенции да бъдат
уважени. Прилагат писмени документи с искане да бъдат приети.
В срока по чл.131 ГПК ответниците Д.И. и М.И., чрез назначения по реда
на чл.47, ал.6 ГПК, особен представител адв. Л.Ц., оспорват исковете по основание и размер.
Оспорват твърдението, че се намират в заемни отношение с ищците. Оспорват
предаването на процесните суми. Твърди се, че липсват доказателства към
23.04.2014г. и 15.07.2014г. ищците да са разполагали, съответно да са превели
по сметка процесните суми от 13 000лв. и 27 000лв. Позовават се на изискванията
на Закона за ограничване на плащанията в брой, съгласно които когато сумата е
равна или надвишава 15 000лв., всяко прехвърляне на парични средства следва да
се извършва чрез превод или внасяне по платежна сметка. Поради липсата на
такива данни, е наведен довод за недоказаност на облигационно правоотношение по
договор за заем. На следващо място в отговора се сочи, че в
представените декларации не е определен момент, в който следва да бъдат върнати
процесните суми. Оспорват началната дата на акцесорната претенция за лихва.
В съдебно заседание ищците, чрез пълномощника
си адв. Б., поддържа предявените искове. Претендират разноски. Представят
списък на разноските.
В съдебно заседание ответниците, чрез назначения
особен представител адв. Ц. оспорват предявените искове.
Софийски
градски съд, ГО, I -7 състав,
преценявайки доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда
на чл.12 ГПК и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
В приетата неоспорена Декларация
от 15.07.2014г., е отразено изявление, че М.Н.И. и Д.Л.И. са получили на 15.07.2014г. от Д.Н.Я. и И.Т.Я. в брой сума в размер на
27 000 лева в заем за погасяване на стари задължения на И.към Първа
инвестиционна банка. Декларацията е подписана от Д.Н.Я. и И.Т.Я. като
автентичността на подписите не е оспорена по реда на чл.193, ал.1 ГПК. В последния абзац на декларацията е отразено
изявление на ответниците, че се задължават да възстановят сумата след продажбата на собствения им
недвижим имот, находящ в гр. София, ж.к. ******. /лист 5 от делото/
По делото е приета и декларация от 23.04.2014г., с нотариално
удостоверяване на подписите рег.№7792 от 23.04.2014г. от Нотариус Д. А.с рег. №
595 от НК, съгласно която ответниците М.И. и Д.И. са
получили от ищците Д.Я. и И.Я. сума в размер на 13 000 лева за закупуване
на лек автомобил „Хюндай Соната“. Във втория абзац на декларацията е отразено
изявление на ответниците, че се задължават да възстановят сумата с продажбата
на собствения им недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. ******. /лист 6 от
делото/
В о.с.з. на 21.01.2020г. е извършена констатация между представения
оригинал на Декларация от 15.07.2014г. и преписа на декларация от 15.07.2014г.,
като е установено пълно съответствие. В същото о.з. е извършена констатация между представения
оригинал на Декларация от 23.04.2014г. със нотариална заверка на подписите от Нотариус
Д. А.с рег. № 595 от НК преписа на декларацията на л.6 от делото, като
е устовено съответнствие.
Приет е неоспорен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 119, том Х, рег. № 22806, дело №
1590 от 2014г. на нотариус М.Г.с рег. № 622, от който е видно, че на 03.12.2014г. ответниците Д.Л.И. и
М.Н.И. са продали на Т.Л.К., следния свой собствен недвижим имот: апартамент
находящ се в гр. София, Столична община, район „Илинден“, ж.к. Илинден /бивш
Западен район/, в жилищна сграда на бл. № 135, във вход Б, на 4-ти етаж,
състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ
от 87.95 кв. м., ведно с избено помещение № 7 с площ от 3 кв.м., за сума в
размер на 35 200 евро, която сума продавачите Д.Л.И. и М.Н.И. са получили
напълно по банков път, преди подписване на нотариалния акт от купувача Т.Л.К.. /лист 7-8 от
делото/
Видно от приетия заверен препис на акт
за сключен граждански брак № 197, ответниците Д.И. и М.И.
са сключили граждански брак на 24.05.1998г. Според отразената бележка в акта,
гражданският брак е прекратен с решение на СРС, ІІІ ГО, 92-ри състав по гр.д. №
59477/2018г., влязло в законна сила на 15.11.2018г. /лист 69-70 от делото/
За установяване на
действителните отношения и уговрките между страните, са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката
И.К.Ц., чийто показания съдът кредитира като последователни, логични и
кореспондиращи с писмените доказателства. Свидет. Ц.сочи в показанията, че с И.
и Д. са семейни приятели. Заявява, че познава и М. и съпругът ú Д.,
виждала ги у ищците. Посочва, че М. е
племенница на Д.. Свидетелката сочи,
че ищците Д. и И. са помогнали на М. и Д., за да се изплатят задължения към
банка, ипотекирала апартамента им, но не знае за каква сума. Знае, че Д. и И., че са дали на М. и други
пари. Имали уговорка М. и съпругът и да продадат някакъв семеен, и тогава да се
върнат парите. На свидетелката е известно, че ищците са давали пари на И., но как и
колко, не знае. От ищците знае, че има подписвани
документи за парите. Заявява още, че е присъствала на разговор, на който е
коментирано, да се продаде имот и да се върне сумата. Ц.сочи още, че доста са
ú помагали на М. извън това.
Така установеното от фактическа страна сочи на следните
изводи от правна страна :
Главните искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал.
1 ЗЗД, предвид поддържаните в исковата молба твърдения се
явява процесуално допустими, предявени при наличие на правен интерес и редовно
упражняване правото на иск.
По същество на доводите:
Уважаването на иск за реално
изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки: наличие на
облигационно правоотношение, по силата на което да възниква задължение за
изпълнение, пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна
на длъжника и реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно.
Договорът за заем за потребление е
реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнато между
страните съгласие заемодателят предаде, а заемополучателят получи в заем
парична сума или заместими вещи, на които става собственик като заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид количество и качество. По
иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД,
в доказателствена тежест на ищеца е доказването както на
обстоятелството, че сумата е предадена, така и на обстоятелството, че е
предадена въз основа на договор за заем, т.е. при наличието на съгласие за
връщане у ответника.
Съгласно утвърдената съдебна практика на
ВКС съдържанието на договора за заем следва да се тълкува според
волеизявленията на страните и поетото задължение за връщане на паричната сума,
но изявлението за нейното получаване в текста на договора, подписан от двете
страни, има свидетелстващ характер. Договорът за заем е сключен, когато
заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или други заместими вещи,
а заемателят се задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество
и качество. Договорът е реален, защото единият елемент от фактическия му състав
е предаването в собственост, а другият елемент - съгласието за връщане. Ако
първият елемент липсва налице е обещание за заем, а ако липсва вторият, няма
договор и даденото е без основание. Реалният елемент - получаването се
удостоверява от заемателя с поемането на задължението "да върне"
нещо. Затова в тежест на оспорващия реалното предаване на благото е да установи
отрицателния факт на неполучаването. В тази връзка следва да се отбележи, че
съгласно безпротиворечивата съдебна практика, договорът за заем за потребление
е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнато
съгласие между страните, едната страна даде, а другата получи в заем парична
сума, като в производството по иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД
доказателствената тежест да установи, че е дал заемните средства е върху ищеца,
претендиращ връщането им, а при оспорване на иска ответникът следва да докаже
възраженията си - че средствата са дадени на друго основание, че е налице порок
на волята, че задължението е погасено и пр. факти, съобразно въведените
възражения срещу иска. Приетите неоспорени относно автентичността на подписите
Декларация от 23.04.2014г., с нотариално удостоверяване на подписите рег.№7792
от 23.04.2014г. и Декларация от 15.07.2014г., представляват частни свидетелстващ документ, който се ползва
с доказателствена сила само когато издателят му удостоверява неизгодни за себе
си факти и тогава този документ имат силата на извънсъдебно признание и важи срещу
своя издател/чл. 180 ГПК/. Двата документа удостоверяват получаването на
посочените в тях суми – съответнто първата получаване на 13 000лв., а втората
на 27 000лв., както и поетото от ответниците задължение да върнат заетите суми с
продажбата на собствения им недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. ******.
Поради реалния характер на договора заем за потребелние предоставената сума
представлява съществен елемент на договора, поради което установяването на
предаването на паричната сума и задължението за връщането й от заемателя, е
доказване на договора, а не само на изпълнението на задължението на заемателя
по чл.240 ЗЗД.
Не може да бъде споделен довода на
ответниците, за недоказаност на облигационното правоотношение, поради
неспазване изискванията на ЗОПБ и ЗДДФЛ и липса на данни за банков превод или
внасяне по платежна сметка. Изискванията на ОПБ и ЗДДФЛ имат административен
характер и не влияят на действителността на договора.
В конкретния случай, ищците при условията
на пълно и главно доказване, следва да установят следните правопораждащи факти,
част от сложен фактически състав, а именно основанието, от което произтича претенцията
му - наличието на валидни правоотношения по договори за заем, сключени с
ответника, въз основа на които е предоставил на заемополучателя твърдените
парични суми, които са получени от него, настъпването на уговорените падежи за
връщане на сумите; да докаже както по основание, така и по размер, дължимостта
на търсената сума от ответника.
Ответникът следва да проведе насрещно
доказване по тези факти, както и да докаже всички възражения в отговора.
Сгласно константна пракитка на ВКС ответникът установява възраженията си срещу
това вземане, като последните могат да бъдат както абсолютни, касаещи формата
и/или съдържанието на изпълнителното основание, така и лични, свързани с
конкретните отношения длъжник-кредитор, каквито са например твърденията, че задължението
е погасено./в този см. Решение № 150 от
25.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 574/2011 г., IV г. о., ГК/
В случая съвкупния анализ на приетите по делото неоспорени
писмени доказателства и свидетелските показания на свид.Цимурова, сочи за
възникването между страните облигационно правоотношение по два договора за заем.
Съдът приема, че от приетите и
неоспорени по реда на чл.193 ГПК декларации, сочат на извода, че ищците са предали на ответниците сума от 13
000лв. и сума от 27 000лв., като изрично са се задължили да върнат същите след продажбата на техен недвижим имот. В декларацията от
15.07.2014г. се съдържа изявление, че ответниците са получили сумата от
27 000 лева в брой, като се задължили да върнат същата след продажбата на собствен недвижим имот находящ се в
гр. София, ж.к. ******. С декларацията
от 23.04.2014г., с нотариална заверка на подписите от същата дата ответниците в
настоящия спор получили от ищците още 13 000 лева за закупуване на лек
автомобил, като отново се задължили да върнат процесната сума след продажбата
на собствен недвижим имот. Декларациите носят подписите на
ответниците М. и Д. И.. Доколкото декларацията от 15.07.2014г. не е оспорена откъм
автентичност /в частта относно подписите/, а декларацията от 23.04.2014г. е с
нотариална заверка на подписите, същите макар и частни документи, имат
материална доказателствена сила спрямо ответника, че отразените в тях неизгодни
за страната факти са верни. Предвид
посоченото в декларациите, съдът намира за доказано по несъмнен начин, че на
съответните дати, ответниците са получили от ищците сума в общ размер от
40 000 лева, в какъвто смисъл са и изричните изявления в документите.
Същите удостоверяват не само получаването на паричните средства, но и
основанието за предаването им – сключени между страните по спора договори за
заем.
По смисъла на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с
договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на заемателя
определена сума пари, срещу насрещното задължение на заемателя да я върне.
Договорът се счита за сключен от момента на предаване на съответната сума, а не
от постигане на съгласието на страните. Поради това, независимо дали е налице
писмен акт между тях или само устна уговорка, само с предаването на съответната
сума е завършен фактическият състав на съглашението. При наличие на частни
документи, подписани от страните, които са ги съставили /декларации, съдържащи
изявление за реално получаване на предоставената сума/, които не са оспорени,
същите съставляват доказателство, че изявленията които се съдържат в тях са
направени от посочените в тях лица и удостоверените в тях факти са се
осъществили така, както са посочени.
В конкретния случай, съдът приема, че съдържащите се в
декларацията признания за получаване на посочените суми, ведно с обещания за
връщането им на конкретни падежи от задълженото лице, доказват по категоричен
начин наличието на валидно възникнали облигационни отношения между страните по
сключени договори за заем, по които уговорените суми са предадени на
заемополучателя.
Всички възражения на ответника в
обратна насока не се споделят. Неоснователно се поддържа, че страните не се
намират в заемни отношения, както и че процесните суми не са предадени. Обстоятелството,
че сумите са дадени въз основа на декларации, не означава, че тези документи не
обективират валидни договори за заем. В двете декларации се съдържа изрично
посочване цифром и словом на получените парични средства. Всъщност това
обстоятелство не рефлектира по какъвто и да било начин на валидността на
съдържащите се в документите изявления на ответниците, според които на сочените
дати, те са получили от ищците, посочените в тях суми. Нещо повече, в декларацията от 15.07.2014г. е
посочено, че сумата в размер на 27 000 лева е получена в брой. Несъмнено
е, че документите съдържат всички необходими реквизити за изграждането на
категоричен извод, че сумите са предадени именно въз основа на заемни
правоотношения. Съдът намира, че представените документи обективират
получаването на сумите по заемните правоотношения. В частите, в които
документите съдържат признания, че сумите са получени на съответни дати,
разписките имат доказателствена стойност и удостоверяват наличието на заемни
правоотношения. Според съда, изявленията на ответниците, закрепени в декларациите,
водят до единствено възможния извод, че именно цитираните суми са тези,
получени като заеми, които е следвало да бъдат върнати след продажба на техен
недвижим имот.
Не се споделят и възраженията относно
неопределения момент, от който следва да бъдат върнати процесните суми. От
двете декларации се установява, а и от събраните гласни доказателства, че
процесните суми следва да бъдат върнати след продажба на недвижим имот,
собственост на ответниците, индивидуализиран с адрес. От представения и приет
по делото нотариален акт за покупкпо-продажба на недвижим имот от 03.12.2014г.
се установява, че ответниците са продали недвижимия имот, като по делото
липсват доказателства за върнати суми.
Съгласно разпоредбата на чл.32, ал.2 СК,
съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на
семейството, т.е. касае се за предвидена в закона солидарна отговорност между
съпрузи за поети от единия или от двамата задължения по време на техния брак с
цел задоволяване нужди на семейството. В случая, по делото е безспорно, че ответниците
са сключили граждански брак на 24.05.1998г., прекратен с влязло в сила решение
на 15.11.2018г. Съдът констатира, че към датата на подписване на декларациите,
ответниците са били съпрузи, както и че взетите в заем суми са били необходими
за покриване на нуждите на семейството – закупуване на лек автомобил и
покриване на задължения към „Първа инвестиционна банка“ АД. С оглед на
изложеното, съдът намира, че задължението за връщане на заема следва да бъде
солидарно.
Предвид всичко изложено, съдът приема,
че ищците доказват пълно и главно наличието на валидно възникнали и
действителни облигационни правоотношения по сключени между страните договори за
заем от 15.07.2014г. и 23.04.2014 г., по които ищците са изправна страна –
предали са на ответниците, които от своя страна са получили, сума в общ размер
от 40 000 лева.
По иска с правно основание
чл.86 ЗЗД:
Съгласно
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи на
кредитора обезщетение в размер на законната лихва от забавата до окончателното
плащане. Следователно, предпоставките за уважаване на иска са: 1) наличие на
парично задължение на ответника към ищеца; 2) ответникът да не е платил на
падежа; 3) ответникът да не е платил на ищеца обезщетение за забавата.
Искът
за договорна лихва, макар и акцесорен има
самостоятелен характер. Като самостоятелен иск страната, която черпи
благоприятни правни последици и прави изявления са осъществяването на
положителни факти, следва да установи с процесуалната си доказателствена
активност сочените факти /арг. чл.154, ал.1 от ГПК/. По делото безспорно се установи наличие на облигационни
правоотношения по сключени между страните договори за заем от 15.07.2014г. и
23.04.2014 г., в същите като задължение за връщане е посочено - продажба на
недвижим имот, собственост на ответниците. От приетия по делото нотариален акт
за покупко – продажба на недвижим имот се установява, че на 03.12.2014г. ответниците М. и Д. И.са осъществили продажба на уговерения недвижим имот, находящ
се в гр. София, район Илинден, ж.к. ******. В приетите по делото гласни
доказателства, чрез разпит на свидетеля И. Ц.се установи, че падежът на
задължението е след продажбата на недвижимия имот. Установи се още, че имотът
на ответниците е продаден на 03.12.2014г., с което е настъпил уговорения падеж
за връщане на заетите суми, като считано от 04.12.2014г. ответната страна е
изпаднала в забава.
По изложените съображения предявените
осъдителни искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, са доказани по основание и размер и следва да бъдат
уважени.
По разноските:
При този изход от спора,
право на разноски имат ищците.
Ищецът е направил разноски
по производството в общ размер на 3 131.04 лв., от които 2 086 лева
платена държавна такса /лист 14 от делото/ и 1 045 лева депозит за особен представител /лист 47 от
делото/. Ищцовата страна е
претендирала присъждане на разноски, като в последното по делото съдебно
заседание, адв. Б. е представила списък на разноските по чл. 80 ГПК, в който е
посочено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Съдът констатира, че
по делото на лист 9 е представено пълномощно за учредена представителна власт
на адв. Д.Б., но по делото липсват данни, установяващи плащане на
претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Предвид на горното и съгл.чл.78, ал.1 ГПК ответната
страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 3 131.04 лева.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд, I – 7 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА М.Н.И., ЕГН ********** и Д.Л.И., ЕГН ********** *** да заплатят солидарно на Д.Н.Я., ЕГН ********** и на И.Т.Я., ЕГН **********, следните суми:
-
на
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, ЗЗД вр.
чл. 240, ал. 1 ЗЗД, сумата 27 000 лева, представляваща
невърнат заем по договор за заем от 15.07.2014., ведно със законната лихва,
считано от 28.12.2017г. до окончателното изплащане;
-
на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 8 197
лева, представляваща лихва за забава на главницата от 27 000лв. за периода от 04.12.2014г. до 30.11.2017г.
ОСЪЖДА М.Н.И., ЕГН ********** и Д.Л.И., ЕГН ********** *** да заплатят солидарно на Д.Н.Я., ЕГН **********
и на И.Т.Я., ЕГН **********, следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, сумата 13 000 лева, представляваща
невърнат заем по договор за заем от 23.04.2014г., ведно със законната лихва, считано от 28.12.2017г. до окончателното
изплащане;
-
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
от 3 954 лева, представляваща лихва
за забава на главницата от 13 000лв. за периода от 04.12.2014г. до 30.11.2017г.
ОСЪЖДА М.Н.И., ЕГН ********** и Д.Л.И., ЕГН ********** ***, да заплатят на Д.Н.Я., ЕГН ********** и на И.Т.Я.,
ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 3 131.04
лв. - разноски
по делото пред СГС.
Присъдените суми могат да бъдат изплатени по
посочена на лист 3 от делото банкова сметка.
***лба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
СЪДИЯ: