РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Радомир, 16.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на
първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА П. ТАКОВА
при участието на секретаря М. Д. М.
като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно
наказателно дело № 20231730200134 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. В. М., с ЕГН: ********** против Наказателно
постановление №. от 29.03.2023г., издадено от Началник Група към ОД МВР гр. Перник,
Сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 24 месеца, като на основание Наредба І з-2539/ 17.12.2012г. на МВР са му отнети
общо 12 контролни точки.
Недоволен от така наложеното му наказание М. е обжалвал в законоустановения
срок наказателното постановление. По изложени в депозираната по делото въззивна жалба
съображения, доразвити в съдебно заседание от адвокат-защитника му моли съда за
отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се
изцяло описаната в НП фактическа обстановка и се навеждат доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения при изготвяне на АУАН, НП и Талона за медицинско
изследване довели до нарушаване правото на защита на М.. Твърди се, че в НП е налице
противоречие между описаното адм.нарушение и санкционната норма от ЗДвП описана от
АНО като нарушена от жалбоподателя, за което е ангажирана и административно-
наказателната му отговорност. На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН се претендират
направени по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована не се явява в с.з., като е изразила писмено
становище по жалбата и моли съда да потвърди обжалваното НП като правилно и
законосъобразно, възразява срещу размера на претендираното адвокатско възнаграждение и
1
моли съда да го редуцира до минималния предвиден в Наредба №1/2004г . за минималните
размери на адвокатските възнаграждения размер, предвид действителната фактическа и
правна сложност на делото.
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което същата е допустима
и съдът дължи разглеждането й по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
В АУАН серия GA №./04.03.2023 г. е отразено от фактическа страна, че на
04.03.2023г. в 00:53 часа в гр.Радомир, по ул.“Дупнишка“с посока на движение от ул.“Р.
Даскалов“ към ул.“Люлякова“ контролните органи на „ПП“ при ОДМВР-Перник, при
извършена проверка на жалбоподателя М. С. К. са констатирали, че управлява л.а. „М. П.“, с
рег. № РК .. ВН, собственост на Цв.В.З., с ЕГН:********** , като при проверката в 01.10.ч.
срещу дом №. са установили, че жалбоподателят има мирис на алкохол и е отразено, че
отказва да бъде изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с фабричен номер
ARВA -0157 за установяване концентрацията на алкохол в кръвта. Издаден му е Талон за
медицинско изследване на кръвта № ...
В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН не е постъпило писмено възражение от
жалбоподателя.
Като е взел в предвид съставения АУАН, писмените доказателства и
доказателствени средства административно- наказващият орган е издал атакуваното
наказателно постановление №... от 29.03.2023г., с което на М. на основание чл. 174, ал.3,
пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, като на основание Наредба І з-2539/
17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 12 контролни точки.
Наложените наказания са съобразени с разпоредбите на закона, действащ към
момента на нарушението.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Преди да пристъпи към разглеждане на правния спор по същество съдът следва
служебно да провери дали са налице допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване на обжалваното НП и процесния АУАН. Съдът намира, че при провеждане на
административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на
2
процесуалните правила, атакувания АУАН и НП не са издадени в съответствие с
императивните изисквания на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. В тази връзка настоящият състав на
съда намира за основателни доводите на адвокат-защитника на жалбоподателя, че при
издаване на НП, АНО е допуснал съществено процесуално нарушение довело до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя М.. Не са посочени от АНО в НП всички факти, които
са относими към съставомерните елементи и на нарушителя не е била ясна фактическата
рамка, в която следва да организира защитата си.
На първо място в АУАН е описано от фактическа страна, което впоследствие е
пресъздадено от АНО и в НП, че М. е извършил административно нарушение, изразяващо се
в това, че в качеството си на водач на МПС е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, а именно с техническо
средство Алкотест Дрегер 7410, с фабричен номер ARВА-0157, като от контролните органи
при проверката е издаден на жалбоподателя талон за изследване № 078078 приложен в АНП.
Жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, но в същото
време в атакуваното НП наказващият орган е отразил ,че М. е нарушил разпоредбата на чл.
174, ал. 3 ЗДвП, без да е конкретизирано кое от алтернативно дадените от законодателя
предложения на същата разпоредба е нарушил жалбоподателя и е описано следното
извършено от жалбоподателя административно нарушение: „Отказва проверка с техническо
средство за установяване употреба на алкохол в кръвта и не изпълнява предписание за
изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрация
на алкохол в кръвта му“, т. е. АНО посочил в НП всички хипотези в разпоредбата на чл.
174, ал. 3 ЗДвП, като не е уточнил коя точно е нарушена от жалбоподателя М. , с което е
нарушил правото му на защита, тъй като не е очертана ясно рамката на
административнонаказателното обвинение, в зависимост от която, следва да организира
защитата си, освен това разпитани в хода на съдебното дирене свидетелите М. К. –
актосъставител и Н. Й. –свидетел по акта нямат данни дали жалбоподателят е дал
впоследствие кръв за изследване, което влиза в пряко противоречие с констатациите,
направени в АУАН.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП установява два състава на административни
нарушения. Субект и на двете нарушения е лице с качеството „водач“. Смисълът на това
понятие е правно регламентиран в § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП. Действително, безспорно е
доказано от свидетелските показания на св.К. и Й., че жалбоподателят е притежавал
качеството „водач“, но в цитираната разпоредба изпълнителните деяния на двата състава са
различни и съставите са в условията на алтернативност. Предложение 1 от чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП санкционира отказа на водача да бъде проверен с техническо средство за употреба на
алкохол или упойващи вещества, а предложение второ от същата норма свързва
административнонаказателната отговорност с неизпълнение на предписание за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта.В тази връзка съдът следва да отбележи,
че не дава вяра на показанията на свидетеля Б.. С.. и св.П. С., които твърдят, че са очевидци
3
на проверката, и които са дадени единствено в услуга на защитната теза на жалбоподателя,
тъй като същите освен, че са изпълнени с вътрешни противоречия относно начина на
извършване на проверката са противоречиви и помежду си, и са в противоречие с целият
останал събран по делото доказателствен материал. Освен това съдът следва да отбележи, че
Предложение 1 от чл. 174, ал. 3 от ЗДвП санкционира отказа на водача да бъде проверен с
техническо средство за употреба на алкохол или упойващи вещества, а предложение 2 от
същата норма свързва административнонаказателната отговорност с неизпълнение на
предписание за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта. В случая
АНО в НП е описал и двата състава, без да конкретизира, за кой състав на административно
нарушение е санкциониран жалбоподателят. Едва в частта, в която АНО с НП определя вида
и размера на административното наказание, е посочил, че М. е нарушил разпоредбата на чл.
174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, като това цифрово изписване на санкционната разпоредба не
отговаря на словесното описание на извършеното нарушение, в което АНО е посочил, че М.
е нарушил всички хипотези на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП,
както бе посочено по-горе, регламентира алтернативно две групи основания за реализиране
на административнонаказателна отговорност на водачите на МПС, а именно : отказ от
извършване на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол,
каквато е настоящата хипотеза, или неизпълнение на предписание за медицинско изследване
на концентрацията на алкохол в кръвта. В процесния случай АНО в НП е посочил, че М. не
в условията на алтернативност, както е регламентирано от законодателя в цитираната
правна норма, а в условията на кумулативност, е нарушил всички хипотези на чл. 174, ал.
3 ЗДвП, с което е нарушил правото му на защита, тъй като М., предвид описанието в НП на
вменено му за извършено административно нарушение, е в невъзможност да разбере срещу
какво точно административнонаказателно обвинение да се защитава. В тази връзка
настоящият състав следва да отбележи, както по-горе бе посочено в настоящият съдебен
акт,че свидетелите К.-актосъставител и Й. –свидетел по акта заявяват, че жалбоподателят е
отказал да бъде изпробван с техническо средство за установяване на употребата на алкохол,
но и че нямат данни дали жалбоподателят е дал впоследствие кръв за изследване.
За прана пълнота по същество на спора съдът намира, че събраните писмени и
гласни доказателства, са достатъчни за доказаност на нарушение по първото предложение на
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, за което е наказан М.. Настоящият състав на съда приема за
безспорно доказана описаната в АУАН и НП фактическа, тъй като тя се потвърждава
напълно от събраните в хода на съдебното следствие доказателства и тези приложени в
административно-наказателната преписка.Фактическата обстановка се установява по
безспорен начин от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства.
Разпитани в хода на съдебното следствие свидетели М. С. К.–актосъставител и Н. П. Й. –
свидетел по АУАН, последния присъствал при установяване на административното
нарушение изцяло поддържат фактическата обстановка изложена в АУАН. Показанията на
двамата свидетели са логични, непротиворечиви и напълно кореспондиращи помежду си,
пресъздаващи една и съща фактическа обстановка, поради което съдът им дава вяра. Както
бе посочено по-горе съдът не дава вяра на показанията на свидетелите Б.С. и П. С., същите
4
показания са дадени само и единствено в услуга на защитната теза на жалбоподателя, тъй
като същите си противоречат, както относно действията на проверяващите така и относно
действията на жалбоподателя и на самите свидетели.Св.Б. С. твърди , че не се приближал
към проверяващите и към жалбоподателя по време на проверката и не се е намесвал, докато
св.П. С. твърди точно обратното, че св.Б. С. е отишъл при проверяващите и се е намесил при
проверката с твърдението, че той е управлявал автомобила не жалбоподателят М..
Предвид всичко гореизложено настоящият състав намира, че обжалваното НП като
неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отмнено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН страните имат право на разноски. С
оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя. В хода на поризводството
адвокат –защитника на М. , адв.С.И. от ПАК предвид представен Договор за правна защита
и съдействие №. от 27.04.2023г. моли за присъждане на доверителя й на сумата от 600 лева
направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Настоящият състав на съда
намира, че предвид горецитираната разпоредба и с оглед изхода на делото се дължат
разноски на жалбоподатля, но предвид направеното възражение от въззиваемата страна за
прекомерност на същите, то с оглед фактическата и правна сложност на делото, и
обстоятелството, че правният спор е разгледан и решен в едно съдебно заседание с оглед
разпоредбата на чл.18, ал.2 ,във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения следва да бъде намален на 500 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 3, т.2, вр.ал.2, т.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №. от 29.03.2023г., издадено от Началник
Група към ОД МВР гр. Перник, Сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл. 174,
ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено на М. В. М., с ЕГН:********** от гр.Р., ул.“Ш.“ №.
административно наказание глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 24 месеца, като на основание Наредба І з-2539/ 17.12.2012г. на МВР са му отнети
общо 12 контролни точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Перник, с адрес: гр. П., ул. „С.“ № . ДА
ЗАПЛАТИ на М. В. М. ,с ЕГН:********** ,от гр.Р. ,ул.“Ш.“ №. сумата от 500.00 /петстотин
лева/, представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5
6